№ 1865
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Х.С.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110205909 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 001029 от 30.01.2023 г.,
издадено от и.д. директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София, към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите (КЗП), с което срещу „Пазар – Витоша“ ЕООД, с ЕИК:
********* е постановено следното:
1. наложена е имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение
на чл. 34, ал. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС);
2. наложена е имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение
на чл. 47, ал. 4 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), претендира се и
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на това се иска
цялостната отмяна на НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
1
редовно призован, не се представлява и не изразява допълнително становище
по делото.
АНО, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и излага
становище за нейната неоснователност. Претендира присъждането на
разноски.
Съдът, като установи събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 05.10.2022 г. на жалбоподателя му е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка е
било установено, че потребител (Н.А.) си е закупил на 11.11.2021 г. стока
(бягаща пътека – кардио пътека за бягане) и на 30.03.2022 г. е била предявена
рекламация за тази стока, като конзолата за управление на пътеката е била
предоставена на жалбоподателя за ремонт, който не е могъл да я отремонтира,
поради което на 17.05.2022 г. конзолата е била изпратена в Полша за ремонт
до оторизиран сервиз. След ремонта конзолата е била върната на потребителя
на 27.05.2022 г. Въз основа на това е било прието, че ремонтът на стоката не е
бил извършен в рамките на разумен срок – един месец от датата на
уведомяване на жалбоподателя за рекламацията. По този начин на 04.05.2022
г. жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 47, ал. 4 от
ЗПЦСЦУПС, за това че на 27.05.2022 г. не е съставил акт за удовлетворяване
на рекламацията на потребителя Н.А..
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация срещу жалбоподателя е
постановено следното:
1. наложена е имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение
на чл. 34, ал. 1, вр. чл. 70 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и
цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС);
2. наложена е имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение
на чл. 47, ал. 4, вр. чл. 72 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и
цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС).
2
Съдът намира, че приетите по-горе фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото (и по-специално
приложените на л. 43-46 от делото), които са еднопосочни, непротиворечиви
и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като
достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 34,
ал. 1, вр. чл. 70 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС), като в рамките на разумен срок
(в случая в срок от 1 месец от предявяване на рекламацията) не е
отремонтирал стоката и по този начин е нарушил вмененото му законово
задължение в този смисъл. Съдът намира за неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че разумният срок не бил определен правилно от АНО, в
рамките на 1 месец. Както правилно е отбелязал и сам жалбоподателят, този
срок не е фиксиран в закона и той следва да бъде изведен от обстоятелствата
на конкретния случай – ако той е сложен и комплициран и изисква
извършването на редица действия, то този срок би бил по-дълъг от 1 месец, за
разлика от разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС, и обратно – когато се
касае за действия, които не предполагат забавяне, то разумния срок може да
бъде и по-кратък от 1 месец. В случая, от доказателствата по делото се
установява, че повредения панел на бягащата пътека е бил изпратен до Полша
за ремонт, отремонтиран и върнат на потребителя в рамките на 10 дни. Преди
това обаче, сам жалбоподателят, поради собствената си недостатъчна
организация е изгубил около 1 месец и половина (от 30.03.2022 г. /датата на
предявяване на рекламацията/ до 17.05.2022 г. /датата на изпращане на
повредената част за ремонт в Полша/), вместо да предприеме ефективни
3
действия по отстраняване на повредата на закупената стока. При това
положение, съдът счита, че контролните органи правилно са определили
продължителността на разумния срок и законосъобразно са ангажирали
отговорността на жалбоподателя за неизпълнение на вменените му от закона
задължения.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 47,
ал. 4, вр. чл. 72 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС), като след като е удовлетворил
рекламацията на стока, не е издал акт за това с екземпляр за потребителя. По
делото не са представени доказателства в тази насока, липсват и подобни
твърдения, поради което настоящата съдебна инстанция намери, че
жалбоподателят е извършил и това второ нарушение, което му е било
вменено.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в
случая не се касаело за рекламация. Конкретиката на настоящия случай сочи,
че стока на потребител се е развалила в кратък срок след закупуването й и
дружеството-жалбоподател, в качеството си на продавач е приело да я
приведе в съответствие с договора за продажба. Наред с това тя е била и
заведена в регистъра на рекламациите. Поради всичко това търговецът е бил
обвързан от разпоредбите на позитивното право касаещи рекламациите и е
следвало да съобрази поведението си с тези норми, в това число и с нормата
на чл. 47, ал. 4 от ЗПЦСЦУПС. Поради тези съображения, съдът намери за
неоснователни оплакванията на жалбоподателя в обратен смисъл.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществени санкции, в минимален размер, поради което същите
на може да бъдат допълнително намалявани.
4
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя (същият е
извършил две нарушения и по делото не са налице, нито многобройни, нито е
налице изключитлено смекчаващо отговорността обстоятелства), както и от
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният
случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, е правилно – законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 001029 от
30.01.2023 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр.
София, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита
на потребителите (КЗП) срещу „Пазар – Витоша“ ЕООД, с ЕИК: *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, „Пазар – Витоша“ ЕООД, с
ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисия за защита на
потребителите, сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско
възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6