Р Е
Ш Е Н
И Е №118
Град Несебър, 21.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 169/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.430 от Търговския закон.
Ищецът “Е.” АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Пиер Абал и прокуриста Д.Д. Х., твърди, че
на 20.03.2015г. между “Е.” АД и първия ответник “А.т.1” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.К.К., е сключен Договор за кредит за финансиране на
инвестиции – Партньор № 38, по силата на който на “А.т.1” ЕООД е предоставен
кредит в размер на 17 000 лева със срок на погасяване 60 месеца, считано
от датата на усвояване. Вторият ответник Д.К.К. с ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, има качеството на солидарен длъжник по
договора за кредит. Последното плащане по кредита е извършено на 08.11.2016г.,
с което е погасена част от 19-а вноска за месец октомври 2016-а година, и
откогато не са извършвани други плащания за погасяване на задължението по
кредита. Неплатеният остатък от кредита е обявен за предсрочно изискуем, което
е направено с покана за добровоно изпълнение, и с която покана на длъжниците е
предоставен подходящ срок за изпълнение. Уговореният лихвен процент за просрочие
върху цялата главница е в размер на 6,05%, който е образуван от надбавки.
Ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно следните
суми: главница по кредита в размер на 11 579,59 лева, договорна лихва в
размер на 2 245,49 лева, начислена за периода от 01.12.2016г. до
11.02.2019г., такси по обслужване на кредита в размер на 17,96 лева на
основание т.13 от договора за кредит, обезщетение за забава върху главницата в
размер на 6,05%, считано от 12.02.2019г.
Ответникът “А.т.1” ЕООД не е подал отговор на исковата
молба.
В отговора за исковата молба,
подадена от ответника Д.К.К., същият заявява, че
оспорва иска с основния довод, че не е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита предвид, че длъжниците не са надлежно уведмени от страна на
банката-кредитор, като това не може да стане с исковата молба. Съдържанието на
поканите пък не съдържат данни за размера на дълга, момента на настъпване на
предсрочната изискуемост, какви ще са нивата на лихвените проценти, размера на
просрочията, поради което с тях не може да бъде извършено надлежно уведомяване.
Наред с това банката едностранно е повишавала лихвените нива по кредита и
заемните такси, което се отразява на размера на вноските, които действия
противоречат на разпоредби от Закона за защита на потребителите, а клаузите в
Общите условия към договора за кредит, които касаят формирането на лихвите и
едностранната промяна на лихвените нива, са нищожни. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
В едно от проведените по делото
съдебни заседания ищецът се представлява от процесуален представител, който
заявява, че поддържа исковете и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски
съгласно пердоставения списък. С отделно писмено становище се уточнява, че
предсрочна изискуемост на кредита е настъпила с връчването на исковата молба, а
не с изпратените преди това покани, които действително не са били връчвани.
Ответниците
съответно не се представляват и не се явяват в съдебно заседание. След
проведени съдебни заседания е постъпило становище от страна на ответника „А.т.1“
ЕООД, в което се изразява позиция за недопустимост на иска, както и че не е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като ответниците
не са надлежно уведомени за това от страна на банката. Оспорват се размера на
лихвата, претендираните такси и удръжки,
едностранното повишаване на лихвените проценти. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 20.03.2015г. е сключен Договор
за кредит за финансиране на инвестиции Партньор № 38 за сумата в размер на
17 000 лева. Кредитор по договора е „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ Е.“ АД, а кредитополучател е „АГРО“ ЕООД. Д.К.К. има качеството на съдлъжник по
чл.101 от ЗЗД. След получаване на част от заемната сума, като е била преведена
по заемната сметка на кредитополучателя, в изпълнение на задълженията на
кредитора, за кредитополучателя е възникнало задължението да върне сумата по
кредита на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
283,33 лева, платима до 30-о число на месеца, през периода от 30.04.2015г. до
30.03.2020г. Към датата на сключването на договора уговореният базисен лихвен
процент (БЛП) е в размер на 4,45%, като номиналната годишна лихва е уговорена в
договора като БЛП бъде увеличен с надбавка от 3,05%, а наказателната надбавка
над тази лихва е в размер на 3% при просрочие или
предсрочна изискуемост. Уговорена е такса за управление 1% на годишна база,
както и такса за разглеждане в размер на 50 лева. В т.ІХ.3 от Общите уговорки
към договора за кредит е предвидена възможност лихвата по кредита да се променя
без да е необходимо допълнително съгласие на кредитополучателя, при промяна на
БЛП. В т.ХVІІ.1 е уговорено при забава на плащането на цяла или част от
погасителната вноска за главница или лихва, продължила повече от два месеца,
както и при забава на две поредни вноски за лихва и/или главница, независимо от
срока на забавата, цялото остатъчно задължение по договора да стане предсрочно
изискуемо, а предсрочната изискуемост да настъпи автоматично, без да е
необходимо размяна на каквито и да било изявления или уведомления между
страните, но едновременно с това в т.ХІХ.1.2 е предвидено изпращане на писмено
уведомление от банката до кредитополучателя за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем при наличие на някое от основанията за прекратяване на
усвояването на кредита и за предсрочна изискуемост, предвидени в т.ХVІІІ.1 от
договора. Съгласно т.ХХІІ.1 от договора, съдлъжникът
встъпва в дълга на кредитополучателя при условията на чл.101 от ЗЗД и отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя в пълен размер, включително и
при предсрочна изискуемост.
От страна на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ Е.“
АД са изготвени покани до двамата ответници –
кредитополучателя по процесния договор за кредит и до
съдлъжника, в които е посочено, че към 21.11.2018г.
общата стойност на просрочените и непогасени задължения към банката по договора
за кредит е в размер на 13 608,12 лева, от които 11 579,59 лева –
просрочена главница, 1 976,71 лева – просрочени лихви, и 51,82 лева –
такси и застраховки по кредита, и че на това основание банката обявява
задължението по кредита за предварително изискуемо, и с поканата им е
предоставен 7-дневен срок за доброволно погасяване на посочените задължение, а
при неизпълнение, ще пристъпи към принудително събиране на вземанията си.
Поканата, изпратена до кредитополучателя, не му е била надлежно връчена, а
поканата до съдлъжника му е връчена на 23.11.2018г.
На 28.01.2019г. в Търговския регистър по
партидата на ищцовото дружество е вписана промяна във
фирмата на дружеството, като от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ е променена на
„ЕКСПРЕСБАНК“, а след образуване на настоящото производство са вписани промени
и в управлението и представителството.
На 15.08.2017г. е вписана промяна
по партидата на ответното дружество – кредитополучател по процесния
договор за кредит, като от „АГРО“ фирмата на дружеството е променена на „А.т.1“.
От заключението по извършената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което вещото лице заявява в съдебно
заседание, че поддържа, се установява, че усвоената сума по процесния
договор за кредит е в размер на 15 290,34 лева, а размерът на непогасената
главница по договора за кредит към 12.02.2019г. – датата на предявяване на
иска, е в размер на 11 579,59 лева. Размерът на договорната лихва и
обезщетението за забава за периода от 01.12.2016г. до 11.02.2019г. е в размер
на 2 245,49 лева. Не е налице едностранна промяна в договорните условия, и
в частност тези, касаещи уговорения лихвен процент, а базисния лихвен процент е
намалявал през периода на договора. В резултат на извършените от ответника
плащания са погасени 3 710,75 лева, остатъка от главницата е в размер на
11 579,59 лева. Погасени са и 838,28 лева лихва, като остатъкът от
непогасената лихва и обезщетение за забава са в размер на 2 245,49 лева.
От така приетото за установено
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Съобразно т.18 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективни факти, обуславящи настъпването й (Решение №
64/09.02.2015г. по гр.д.№ 5796/2014г. на ВКС, ІV г.о.).
Фактическият състав на
предсрочната изискуемост включва два елемента: 1) настъпване на фактическите
обстоятелства, водещи до изменението на срока на договора и даващи право за
обявяването на договор за предсрочно изискуем, и 2) уведомяването на длъжника
за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател, и то само ако към този момент са
били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
От страна на ответниците
не се оспорва, че кредитополучателят е заплатил първите 18 вноски съгласно
погасителния план, след което е преустановил плащанията по договора и е
останала дължима главница в размер на 11 579,59 лева. Не е спорен и
въпросът, че банката не е упражнила успешно правото си да обяви на
кредитополучателя настъпилата предсрочна изискуемост чрез връчване на покана.
Съдът намира, че волеизявлението
на ищеца, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника с
получаване на препис от исковата молба – като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 от ГПК при
разглеждане на иска. Едновременно с това на същото основание следва да бъде съобразено
и обстоятелството, че срокът на договора също е изтекъл след предявяване на
иска, а именно на 30.03.2020г., когато задължението на кредитополучателя е
следвало да бъде изпълнено чрез връщане на усвоената сума по кредита.
Установената в нормата на чл.47,
ал.5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането
на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага,
когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в
тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
Съгласно чл.47, ал.5 от ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на
уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него
производство с изтичането на предвидения в чл.47, ал.2 от ГПК двуседмичен срок
и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова
и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, се презюмира да са получени от ответника. Уведомлението,
съдържащо се в исковата молба на ищеца и в приложената към нея покана за
доброволно плащане, е достигнало до ответника с извършеното по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на
предсрочната изискуемост. Следва да се посочи само за пълнота, че актуалната
съдебна практика стига по-далеч, като намира, че уведомяването за настъпилата
предсрочна изискуемост може да се съобщи редовно и на назначения по делото
особен представител (Решение № 198/18.01.2019г. по търг. дело № 193/2018г. на
ВКС, І т.о.).
Оттук съдът намира, че
предсрочната изискуемост на вземанията по процесния
договор за кредит е настъпила в хода на процеса с връчването на исковата молба
и приложенията към нея, като съдът следва да я зачете на основание чл.235, ал.3
от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира,
че вземанията по договора са предсрочно изискуеми. Ищецът твърди, че ответникът
е погасил първите 18 вноски по договора за кредит, като е останала дължима
главница в размер на 11 579,59 лева. В тежест на ответника е да докаже
плащане на така претендираната сума. В тази насока
доказателства не са ангажирани. Ето защо в полза на банката съществува вземане
за главница в размер на 11 579,59 лева, поради което искът следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
12.02.2019г., до окончателното плащане на сумата.
Относно възражението на ответника
за нищожност на клаузите по договора и общите уговорки, касаещи формирането на
лихвите и едностранната промяна на лихвените нива, следва да се има предвид, че
съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. В случая по делото действително се
установява, че размерът на лихвения процент е бил изменен, но това е станало в
полза на самия длъжник, тъй като от 7,50% е бил актуализиран на 6,05%.
Следователно дори да е налице неравноправност, същата е без значение, доколкото
в процесния период по производството банката не се е
възползвала от правото си да увеличи прилаганият лихвен процент, а напротив,
намалила е същия и е начислила договорната лихва и обезщетението за забава за
периода от 01.12.2016г. до 11.02.2019г. в по-малък размер от първоначално
уговорената.
Липсва неяснота досежно съдържанието и компонентите на договорения лихвен
процент, неговата структура, методика на изчисляване и обстоятелствата, чието
настъпване предпоставя изменение на лихвения процент.
Не се установява и неравноправност на клаузите от договора, съдържащи ясни
правила за определяне размера на дължимото обезщетение за забава, и което
обезщетение се дължи независимо от настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита, т.е. във всеки случай на неплащане в срок на погасителна вноска
(т.ХVІІ.3. от договора).
Съдът не възприема и довода на
ответника, че не се касае за индивидуални клаузи, тъй като са били съставени
предварително от банката и потребителят не е имал възможност да влияе върху
тяхното съдържание. Става дума за договорни отношения между страните, при които
се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовната главница при
сключването на договора. Обстоятелството, че договорът като писмен документ е
изготвен от банката преди подписването му не означава, че клаузата е предварително
съставена и кредитополучателят не е разполагал с възможността да влияе върху
нея. Договорът не е оспорен относно неговата истинност, поради което и неговото
съдържание възпроизвежда постигнатото между страните съгласие по този въпрос.
Всички клаузи в договора, включително и тази, касаеща
начина на определяне на договорната възнаградителна
лихва, начина на определяне и на изчисляване на наказателната лихва и
останалите, са индивидуално договорени между страните. Тези клаузи
представляват съглашения по самия договор и не са включени в общите условия,
които са изготвени предварително и на които кредитополучателят не е могъл да
влияе. Погасителният план и всяка вноска по него, а и размерът на главниците и
на договорните лихви за определения от страните период също са договорени
индивидуално по договора. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП индивидуално уговорените
клаузи не могат да бъдат квалифицирани като неравноправни.
За потребителя е от основно
значение да бъде информиран преди сключването на договора за договорните
условия и за последиците от това сключване. Именно въз основа на тази
информация той взема решение дали да се обвърже с условията, изготвени
предварително от продавача или доставчика. Изискването за прозрачност на
договорните клаузи, предвидено в Директива 93/13, не може да бъде ограничено
единствено до разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа
гледна точка. Доколкото въведената система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или
доставчика, по-специално по отношение на степента му на информираност, това
изискване за прозрачност трябва да се тълкува разширително.
Съдът следва да определи дали с оглед на всички елементи на релевираните
факти, включително публичността на информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договор за кредит, средният
потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, е могъл да установи договорното съдържание, потенциално
значимите за него икономически последици и общата себестойност на сключения
договор.
Съдът счита, че сключеният
договор обективира ясно, разбираемо и достъпно
съществените условия по кредита. Ако страната не се е запознала с договора, тъй
като е решила да го подпише без да го чете, то това не означава, че страната е
била лишена от възможността да се запознае със същия при проявено желание и
грижа за собствените си дела. Договорното съдържание е съставено на ясен и
разбираем език. Доказателствата по делото не съдържат данни, от които да се
заключи, че потребителят обективно е бил лишен от възможност да проучи всички
клаузи на договора. Също така, определянето на себестойността на договора
включва приложението на публично оповестими фактори,
с оглед на които ответникът, при проява на обичайно дължимата грижа и
съобразителност, е можел да прецени личните си икономически последици от
договора.
С оглед гореизложеното съдът
намира предявените искове за основателни и за доказани по размери, поради което
следва да бъдат уважени като такива.
С оглед правилата на процеса в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ
размер на 1 103 лева, включващи платена държавна такса в размер на 603
лева, платен депозит за вещо лице в размер на 300 лева и юристконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно списъка на разноските, които суми
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца.
Ответниците
не са направили разноски по делото, не претендират такива, а с оглед изхода на
делото такива не им се дължат на основание чл.78, ал.3 от ГПК, поради което и
съдът не следва да се произнася по присъждането на такива разноски.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “А.т.1” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.К.К., и Д.К.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “Е.” АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Вили
Пиер Абал и прокуриста Д.Д. Х., сумата в размер на 11 579,59 лв. (единадесет хиляди петстотин седемдесет и девет
лева и 59 ст.), представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за
кредит за финансиране на инвестиции – Партньор № 38 от 20.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от
12.02.2019г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 2 245,49 лв. (две хиляди двеста
четиридесет и пет лева и 49 ст.), включваща договорна лихва и обезщетение за
забава за периода от 01.12.2016г. до 11.02.2019г., и сумата в размер на 17,96 лв. (седемнадесет лева и 96 ст.),
представляваща такси по кредита за обслужване на сметка.
ОСЪЖДА “А.т.1” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.К.К., и Д.К.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “Е.” АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Вили
Пиер Абал и прокуриста Д.Д. Х., сумата в размер на 1 103 лв. (хиляда сто и три
лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: