Р Е Ш
Е Н И Е № 359
гр.Пловдив,27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №781/2017 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени главни искове с правна
квалификация по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.342 от ТЗ и по чл.82 от ЗЗД и
предявени при условия на евентуалност искове с правна квалификация по
чл.79,ал.1 от ЗЗД /претенция за обезщетение от неизпълнението на процесните
договори/ и по чл.45 от ЗЗД.
Ищецът „ПОРШЕ МОБИЛИТИ
БГ“ЕООД-гр.София с ЕИК ********* твърди,че в качеството си на лизингодател е
сключил с ответника „БРАТЯ ПАУНОВИ“ЕООД-с.Брестовица,обл.Пловдив с ЕИК
********* два договора за оперативен лизинг с №№51697 от 26.10.2016 г. и 51704
от 09.11.2016 г. за описаните в исковата молба леки автомобили.Договорите били
сключени за срок от 2 години и в изпълнение на същите ищецът закупил описаните
автомолиби,за да ги предаде на лизингополучателя за ползване.След това
автомобилите били предадени за ползване на последния,като бил съставен
приемо-предавателен протокол от 27.10.2016 г. за автомобила по договор №51697 и
такъв протокол от 29.11.2016 г. за автомобила по договор №51704.Твърди още,че
със сключването на договорите за лизинг и на основание Общите условия на договорите
и чл.345,ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД,ответното дружество се
е задължило да заплаща на лизингодателя месечните вноски за ползване на
автомобилите,съобразно предварително изготвен и приет погасителен план.Съгласно
т.5.1. от Общите условия,лизинговите вноски следвало да се заплащат от 1-во до
15-то число на месеца,за който се дължат,в противен случай е налице забава в
плащането,за която на лизингополучателя се начислява наказателна лихва за
забава в размер на 10 % годишно плюс ОЛП,в съответствие с т.5.5. от ОУ.
На следващо място ищецът твърди,че
след подписване на договорите лизингополучателят е заплатил по договор 51697
четири лизингови вноски,а по договор 51704-две лизингови вноски,като други
плащания не били направени.С покана за изпълнение и предупреждение за разваляне
на договора,връчена на 26.06.2017 г.,дружеството-ищец предупредило ответното дружество,че ако не изпълни
задълженията си ще прекрати едностранно договор №51697,а с друга такава
покана,връчена на ответника на 27.06.2017 г. предупредил последния,че ако не
изпълни задълженията си по договор №51704,ще прекрати едностранно същия
договор.Ответникът не изпълнил задълженията си и по двата договора,поради което
ищецът заявява,че договорите са прекратени през месец юни 2017 г.
До момента на прекратяване на
договор за оперативен лизинг №51697/2016 г. ищецът-лизингодател начислил
следните суми на лизингополучателя,които били
дължими и към момента на подаване на ИМ и са в общ размер от 119 782,56
лв.,а именно:
-месечни вноски в отделен размер от
по 4 695,52 лв. за всеки от месеците март,април,май и юни 2017 г.;
-договорна наказателна лихва за
забава на основание т.5.5. от ОУ в общ размер 517,87 лв.,формирана от описаните
в ИМ отделни суми,начислени за описаните там периоди;
-разходи за сключени застраховки на
основание чл.4.1. от ОУ в размер на 2 142,04 лв.,която сума представлява
дължима и неплатена премия по застраховка КАСКО,сключена на 21.10.2016 г. за
периода от 27.10.2016 г. до 26.10.2017 г. при ЗАД Армеец;
-пътен данък на автомобила за 2016
г. и 2017 г. в размер на 1272,21 лв.,който ответникът бил задължен да заплати
на основание т.16 от ОУ и който бил платен от ищеца;
-такси за администриране и доставяне
на напомнителни писма /покани за плащане/ на основание т.8.1 в общ размер на
342,30 лв.
-сумата от 96 726,06
лв.,представляваща обезщетение по т.2.3.3. от ОУ за виновно причинена от
ответника и понесена от лизингодателя щета от загубата на автомобила,съизмерима
със стойността на последния според счетоводните записвания на дружеството-ищец.
Относно горното обезщетение ищецът
излага в исковата си молба допълнителни обстоятелства и твърдения,а именно:
Твърди,че ответникът е бил длъжен
след прекратяване на лизинговия договор №51697 да върне предоставения му за
ползване автомобил на лизингодателя,но това свое задължение той не
изпълнил,като към момента на подаване на исковата молба било неясно
местонахождението на автомобила,за което имало и подаден сигнал в
прокуратурата.От дадените в хода на разследването показания се установило,че
автомобилът е предаден на трети лица,с което според ищеца е била нарушена
разпоредбата на т.2.4 от ОУ.Така извършените действия /по предаването на
автомобила на трети лица/ ищецът твърди,че са умишлени и същите са довели до
загубата на автомобила.В тази връзка заявява,че на основание т.2.3.3. от ОУ при
виновно причинена щета,довела до загубата на автомобила,отговорността се носи
от клиента /лизингополучателя/ и той е длъжен да обезщети лизингодателя за
настъпилата щета.А за конкретния случай ищецът твърди,че щетата,която е понесъл
от загубата на автомобила е в размер на стойността му,която според счетоводните записвания на дружеството-ищец
възлиза на горепосочената сума от 96 726,06 лв.
На следващо място ищецът твърди,че
дължимите от ответника суми по договор за оперативен лизинг №51704 са в общ
размер 129 670,52 лв.,формиран както следва:
-месечни лизингови вноски за периода
февруари-юни 2017 г. в общ размер 19 832,10 лв.,включващ част от месечната
вноска за м. февруари 2017 г. в размер на 1050,02 лв. и месечни вноски от по 4
695,52 лв. за месеците март,април,май и юни 2017 г.;
-договорна наказателна лихва за
забава на основание т.5.5. От ОУ в общ размер 518,37 лв.,формиран от описаните
в ИМ отделни суми наказателни лихви,начислени за описаните там периоди;
-разходи за сключени застраховки на
основание чл.4.1. от ОУ в размер на 2 550 лв.,която сума представлява според
твърденията на ищеца дължима и неплатена премия по застраховка КАСКО,сключена
на 10.11.2016 г. за периода от 10.11.2016 г. до 09.11.2017 г. при ЗАД Армеец;
-пътен данък на автомобила за 2016
г. и 2017 г. в размер на 1084,60 лв.,който ответникът бил задължен да заплати
на основание т.16 от ОУ и който бил платен от ищеца;
-такси за администриране и доставяне
на напомнителни писма /покани за плащане/ на основание т.8.1 в общ размер на
342,30 лв.
-сумата от 105 343,15
лв.,представляваща обезщетение по т.2.3.3. от ОУ за виновно причинена от
ответника и понесена от лизингодателя щета от загубата на автомобила,съизмерима
със стойността на последния,която според счетоводните записвания на
дружеството-ищец е в посочения размер.
За обосноваване дължимостта на
обезщетението в горния размер ищецът излага същите обстоятелства,каквито е
изложил и във връзка с обезщетението за причинена му щета от загубата на
автомобила по първия договор с №51697.
Ищецът излага в исковата си молба и
твърдения по предявени от него евентуални искове,както следва:
Твърди,че неизпълнението на
лизинговите договори,както и липсата на автомобилите след прекратяване на договорите
пораждат за него вреда,чиято стойност следва да се определи от разликата между
заплатената от него цена за придобиването на лизинговата вещ /по единия и
другия договор/ и получените от ответника суми за ползването на тази вещ.Според
счетоводните му записвания тази разлика била в съответен размер от 96 726,06
лв. и 105 343,15 лв.
С действията си по разпореждане с
автомобилите по горните договори,довели до липсата на автомобилите,ответникът
причинил вреда на дружеството-ищец в качеството му на собственик на
автомобилите,която вреда се изразява в намаляване на имущественото състояние на
дружеството със стойността на съответния автомобил.В тази връзка ищецът
твърди,че на основание чл.45 от ЗЗД,ответникът е длъжен да поправи причинените
от него вреди,които според счетоводните записвания на дружеството-ищец са в
съответен размер на 96 726,06 лв. и 105 343,15 лв.
Предвид горните твърдения и
уточнението на петитума на ИМ,направено в последващата молба с вх.№3325 от
01.02.2018 г.,ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати следните суми:
-Сумата от 119 782,56
лв.,представляваща дължима сума по лизингов договор 51697/2016 г.,формирана
от:месечни вноски за периода м.март 2017 г.-м.юни 2017 г. в общ размер 18
782,08 лв. /по 4695,52 лв. всяка една/;наказателна лихва за забава в размер на
517,87 лв.,застрахователна премия КАСКО в размер на 2142,04 лв.,пътен данък за
2016 г. и 2017 г. в размер на 1272,21 лв.;такси за администриране и доставяне
на напомнителни писма-342,30 лв. и остатъчна стойност на автомобила-96 726,06
лв.;
-Сумата от 129 670,52
лв.,представляваща дължима сума по лизингов договор 51704/2016 г.,формирана
от:месечни вноски за периода м.февруари-юни 2017 г. в общ размер 19832,10 лв.
/част от вноската за м.февруари в р-р на 1050,02 лв. и по 4695,52 лв. вноска за
всеки от останалите месеци/;наказателна лихва за забава в размер на 518,37
лв.,застрахователна премия КАСКО в размер на 2550 лв.,пътен данък за 2016 г. и
2017 г. в размер на 1084,60 лв.;такси за администриране и доставяне на
напомнителни писма-342,30 лв. и остатъчна стойност на автомобила-105 343,15
лв.;
В случай,че съдът приеме,че
ответникът не дължи на договорно основание претендираните суми за остатъчна
стойност по лизингов договор 51 697-сумата в размер на 96 726,06 лв. и по
лизингов договор 51704-сумата в размер на 105 343,15 лв.,то ищецът моли да бъде
осъден ответника да заплати същите суми като обезщетение за неизпълнението на
договорите по смисъла на чл.79 от ЗЗД.
И отново в условия на евентуалност-в
случай,че съдът приеме,че ответникът не дължи на посочените по-горе основания
претендираните от ищеца суми в размер на 96 726,06 лв. и в размер на 105 343,15
лв.,то ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати същите суми като
обезщетение за непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Моли претендираните суми да му бъдат
заплатени ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.Моли
да му се присъдят и направените по делото разноски.
Ответникът е подал в законния срок
отговор на ИМ чрез пълномощника си адв. Н. Ш..В същия отговор ответникът
заявява,че процесните искове са допустими и частично основателни.Заявява още,че
не оспорва изложените от ищеца фактически обстоятелства,на които са основани
предявените искове,като изрично заявява,че признава сключването между него и
ищеца на описаните в исковата молба два лизингови договора,както и че ищецът в
изпълнение на поетите с подписването на договорите задължения му е предал
лизинговите вещи-двата описани в ИМ автомобила.Твърди,че не оспорва и
обстоятелството,че не е заплатил в пълния дължим размер лизинговите вноски по
двата договора за сочения в исковата молба период.Поддържа обаче,че
сумите,претендирани от ищеца като неплатени лизингови вноски за сочения от него
период,са в размери,различни от тези,които са посочени в погасителния план към
двата договора,респективно в размери,надвишаващи сумите,посочени в лизинговите
договори като вноски за тези периоди.Твърди още,че е налице частично
издължаване на вноските за месеците,включени в исковата молба,както и че
несъобразяването от ищеца на извършеното частично плащане,а и на претендираните
размери лизингови вноски с размера им по погасителните планове към договорите,е
довело до неправилно определяне на размера на дължимата договорна наказателна
лихва.Излага и други доводи във връзка с претенциите за наказателни лихви.По
отношение на претенцията за заплащане на суми за застрахователна премия
ответникът счита,че е необоснована предвид това,че с исковата молба се
претендира заплащането на застрахователна премия за период,следващ датата на
прекратяването на съответния лизингов договор,а нито в ОУ,нито в самите
договори е било уговорено заплащането на застрахователна премия за застраховка
КАСКО за период,в който ответното дружество не е ползвало процесните
МПС.Възразява и срещу претенциите за заплащане на такси за администрирането и
доставянето на напомнителни писма по двата договора,като в тази връзка
твърди,че самият ищец не е направил такива разходи,за да иска тяхното заплащане
от ответника.Възразява и срещу претенциите за заплащане на сумите от 96 726,06
лв. и 105 343,15 лв. като остатъчна стойност на лизинговата вещ по двата
процесни договора за лизинг,тъй като въпросните изчисления не били съобразени с
извършените плащания от негова страна по процесните договори.
В допълнителната ИМ ищецът
заявява,че са погрешни твърденията в отговора на ИМ относно наличие на разлика
в размера на претендираните месечни лизингови вноски и тези,които са посочени в
погасителните планове по двата лизингови договора.В тази връзка твърди,че
сумите,посочени в погасителните планове са посочени в евро и левовата им
равностойност изцяло съвпада с посоченото от него в исковата молба.Във връзка с
претенцията за наказателните лихви ищецът уточнява в допълнителната си ИМ,че те
се изчисляват съобразно т.5.5. от ОУ като лихва в размер на 10 % годишно плюс
ОЛП върху всяка просрочена сума за целия период на забавата.Заявява още,че
поддържа искането си за заплащане на сумите,които е заплатил за сключване на
застраховки КАСКО на лизинговите автомобили,а за претендираните суми за
администриране и доставяне на напомнителни писма по двата договора ищецът
поддържа в допълнителната си ИМ,че тези суми са начислявани в съответствие с
общите му условия и тарифата към тях,които били приети и подписани от ответника
без възражения.Твърди още в допълнителната искова молба,че след сключването на
лизинговите договори ответникът е извършил само посочените в първоначалната ИМ
плащания по договорите и други плащания от него не са извършвани,като всички
осъществени плащания са били отразени при определяне на остатъчната стойност на
автомобилите по двата договора.
Ответникът е депозирал в срок и отговор
на допълнителната искова молба,в който заявява,че поддържа изцяло изложеното по
реда на чл.367 от ТЗ становище по предявените искове и моли същите да се
отхвърлят като неоснователни и необосновани.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Не е спорно,че страните по делото са
сключили помежду си процесните два
договора за оперативен лизинг с №51697
от 26.10.2016 г. и №51704 от 09.11.2016 г. за описаните в исковата молба леки
автомобили,а именно:по първия договор-за лек автомобил Ауди Ку 7 с рама №WAUZZZ4M0GD024989,двигател №CRE064235 и рег.№РВ 8842 СМ,а по втория договор-за лек автомобил
БМВ Х6 с рама №WBAKU2109G0R64417, двигател №55B30А05829616 и рег.№РВ 1655 СР. Договорите са
сключени за срок от 2 години и е безспорно,че в изпълнение на същите ищецът е
закупил горните автомолиби,за да ги предаде за ползване на ответника като
лизингополучател.Безспорен е и факта,че след закупуването им от
ищеца,автомобилите са били предадени от него на ответника за ползване,за което
са били съставени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от
27.10.2016 г. /за автомобила по договор №51697/ и от 29.11.2016 г. /за
автомобила по договор №51704/.Самите договори ведно с Общите условия за
оперативен лизинг на „Порше Мобилити БГ“ЕООД към 01.10.2016 г. са представени
по делото в заверени копия,а също така са представени заверени копия и от двата
приемо-предавателни пратокола,с които автомобилите са предадени за ползване от
лизингодателя на лизингополучателя.
На следващо място е безспорно между
страните,че със сключването на договорите за лизинг и на основание Общите
условия към тях,както и по силата на чл.345,ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.232,ал.2
от ЗЗД,ответното дружество се е задължило да заплаща на лизингодателя месечните
вноски за ползване на автомобилите,съобразно предварително изготвен и приет
погасителен план към всеки от договорите.Съгласно т.5.1. от Общите
условия,представени по делото и съставляващи неразделна част от двата
договора,падежът на лизинговите възнаграждения е 15-то число на текущия
месец,т.е. на месеца,за който се дължи съответната месечна лизингова вноска по
договорите.А според т.5.5. от Общите условия,при забава в плащането,лизингодателят
дължи неустойка за забава в размер на 10 % годишно плюс основния лихвен процент
върху всяка просрочена сума за целия период на забавата.
На следващо място,не е спорно
изложеното в исковата молба твърдение,че ответникът не е изпълнил в цялост
задължението си за заплащане на дължими за м. март,април,май и юни 2017 г.
лизингови вноски по двата договора за оперативен лизинг,както и че не е платил
част от месечната вноска за м. февруари 2017 г. по втория договор с №51704/2016
г.Ответникът обаче е оспорил размера на претендираните от ищеца лизингови
вноски,като твърди,че те са в размери,различни от тези,които са посочени в
погасителния план към двата договора,респективно в размери,надвишаващи
сумите,посочени в лизинговите договори като вноски за исковите периоди.Позовава
се още и на извършено от негова страна частично издължаване на лизинговите
вноски,включени в исковата молба.Тези възражения на ответника са
неоснователни.За всеки от месеците март,април,май и юни 2017 г. ищецът
твърди,че дължимата месечна лизингова вноска и по двата договора възлиза на
сумата от 4 695,52 лв.Видно от погасителния план към лизингов договор
№51697,както и от погасителния план към договора с №51704,уговорените месечни
лизингови вноски за посочените четири месеца,включени в исковия период,са едни
и същи и възлизат на сумата от 2400,78 евро за всеки от тези месеци /д включен
ДДС/.Преизчислени по фиксирания курс на БНБ на еврото спрямо българския лев /1
евро за 1,95583 лв./,дължимата за всеки от тези месеци лизингова вноска в
левовата им равностойност възлиза на сумата от 4695,52 лв.,колкото претендира и
самият ищец.Следователно,не е вярно твърдението на ответника,че претендираните
лизингови вноски са различни и надвишават размера на дължимите според
погасителния план към договорите лизингови вноски.Не се установи и твърдението
на ответника,че същият е погасил частично търсените от ищеца лизингови вноски
по договорите.Следва да се подчертае,че доказателствената тежест за
установяване на така твърдяното частично плащане лежи върху ответника,но той не
ангажира никокви доказателства,които да потвърдят /дори и отчасти/ това негово
твърдение.Напротив,видно от неоспореното заключение на вещото лице В.Ш.,кредитирано
от съда като професионално,обосновано и безпристрастно извършено,се
установява,че дължимите за м. март,април,май и юни 2017 г. лизингови вноски в
месечен размер от по 4 695,52 лв. /с включен ДДС/ по двата лизингови
договора,са останали непогасени,а също така е останала неплатена и част от
дължимата за м. февруари 2017 г. лизингова вноска по договора с №51704,като
неплатената част възлиза на сумата от 1050,02 лв. /с вкл. ДДС/,колкото се
претендира и от самия ищец.
Предвид гореизложените фактически
обстоятелства и съображения,съдът намира за изцяло доказани и основателни
предявените осъдителни претенции за заплащане на неиздължени лизингови вноски
по двата процесни договора за оперативен лизинг.Съществуването и действието на
тези договори през исковия период,за който се търсят лизинговите вноски,не е
спорно между страните,от което следва,че ответникът дължи на ищеца плащането на
уговорените лизингови вноски за същия период.Така дължимите по договорите
вноски за всеки от месеците,включени в исковия период,съвпадат като размер с
претендираните от ищеца вноски /включая и частично дължимата за м. февруари
2017 г. вноска по втория лизингов договор/.А при лежаща върху ответника
доказателствена тежест за установяване погасяването на тези вноски,същият не
ангажира никакви доказателства в тази насока.С оглед на това и предвид
настъпилия падеж на плащането на всяка от тези вноски /15-то число на текущия
месец,за който съответната вноска се дължи/,съдът намира дължимостта и
изискуемостта на тези вноски за несъмнено доказана.Ето защо исковите претенции
за заплащане на претендираните от ищеца лизингови вноски по двата процесни
договора ще се уважат изцяло като основателни и доказани в пълния им заявен
размер,като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 18 782,08 лв.
като сбор от дължимите за м. март,април,май и юни 2017 г. лизингови вноски по
договора за оперативен лизинг №51697/2016 г. и сумата от 19 832,10 лв.
като сбор от дължимите и неплатени лизингови вноски за м. март,април,май и юни
2017 г. и неиздължения остатък от вноската за м. февруари 2017 г. по договора за
оперативен лизинг №51704/2016 г.Посочените сборни суми следва да се присъдят
ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на завеждане на исковата
молба пред съда-22.12.2017 г. до окончателното им издължаване.
На следващо място,ищецът претендира
заплащане на договорна наказателна лихва за забава по т.5.5. от ОУ към
процесните лизингови договори.Както по-горе се отрази,дължимостта на такава
лихва /неустойка/ е предвидена в т.5.5. от Общите условия,когато има забавено
плащане от лизингополучателя,като размера на неустойката е 10 % годишно плюс
основния лихвен процент върху всяка просрочена сума за целия период на
забавата.Очевидно,от тази клауза на Общите условия следва,че предвидената
наказателна лихва /неустойка/ се дължи за забавеното плащане на която и да е от
дължимите по лизинговите договори суми от страна на лизингополучателя
/наименован в ОУ като „клиент“/.Такава забава в плащането относно дължимите
лизингови вноски за исковия период се установи по настоящото дело,а още от
заключението на в.л. В. Ш. /и по-специално от приложение №1 към същото
заключение/ се установява освен забавата в плащането на тези вноски ведно с
включената във всяка от тях застраховка /както е по погасителния план към всеки
от договорите и дължимостта на която застраховка ще се коментира по-долу/,но
още и забавеното плащане на предходни вноски извън исковия период,които реално
са били платени от ответника,но със забава,като в същото приложение №1 вещото
лице сочи и каква е датата на плащането им.В същото приложение е начислена
наказат. лихва и върху претендираните суми за неплатен пътен данък и за
направени от самия ищец такси за администриране и доставяне на напомнителни
писма,като по-долу съдът ще обоснове извода си за дължимостта от ответника и на
тези разходи.В крайна сметка,при отчитане на неплатените вноски,включени в
исковия период,както и на платените,но със забава вноски по двата
договора,посочени съответно в приложение №1 и приложение №2 към заключението на
съдебно-счетоводната експертиза,а също и при отчитане на поетите от ищеца,но
непокрити от ответника /и дължими от него/ разходи за застраховка,пътен данък и
за администриране и доставяне на напомнителни писма във връзка с двата
договора,като краен резултат се получава така,че за периода от 06.02.2017 г. до
22.06.2017 г. наказателната лихва по т.5.5. от Общите условия,дължима за
забавеното плащане от ответника на главниците,дължими по договорите за
оперативен лизинг №51697 и №51704 на посочените по-горе основания,възлиза
съответно на общата сума от 517,87 лв. по първия договор и на общата сума от
518,37 лв.-по втория договор.Тези размери съвпадат с претендираните от ищеца
размери на наказателната лихва по двата процесни договора и предвид
изложеното,исковите претенции за тези лихви /имащи характер на договорна неустойка/
ще се уважат изцяло като основателни и доказани в пълния им претендиран
размер.Двете посочени суми-съответно от 517,87 лв. и 518,37 лв. следва да се
присъдят ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на подаване на
исковата молба пред съда-22.12.2017 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира още да му бъде
заплатена сумата от 2 142,04 лв.,която сума представлява дължима и
неплатена премия по застраховка КАСКО,сключена на 21.10.2016 г. за периода от
27.10.2016 г. до 26.10.2017 г. при ЗАД Армеец относно лекия автомобил по
договора за лизинг №51697,както и сумата от 2 550 лв.-дължима е неплатена
премия по застраховка КАСКО,сключена на 10.11.2016 г. за периода от 10.11.2016
г. до 09.11.2017 г. при ЗАД Армеец относно лекия автомобил по договора за
оперативен лизинг №51704.За тези премии ищецът твърди,че са били заплатени от
него на застрахователя,но заявява,че се дължат от ответника на основание т.4.1.
от Общите условия към двата процесни договора.
По делото са представени две комбинирани
застрахователни полици за застраховка Каско и злополука,сключени съответно на
26.10.2016 г. и 10.11.2016 г. между дружеството-ищец и ЗАД „Армеец“ и отнасящи
се именно до двата автомобила,предмет на сключените между ищеца и ответника
лизингови договори.Периода на действие на всеки от застрахователните
договори,обективирани в посочените застрахователни полици е такъв,какъвто и
посочен от ищеца в исковата молба.Съгласно т.4.1. от Общите условия към двата
процесни договора,в качеството си на собственик на автомобилите,ищецът има
право да ги застрахова в своя полза,като всяка имуществена /каско/ застраховка
на автомобилите изпълнява в отношенията между дружеството-ищец и клиента /в
случая ответника по делото/ функцията на гаранция за изпълнението на задълженията
на клиента по лизинговия договор.На това основание,както се сочи в същата
клауза от ОУ,всички разходи по застраховката и свързаните с това допълнителни
плащания са за сметка на клиента.От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза,изготвено от вещото лице В.Ш.,неоспорено от страните и кредитирано
от съда като професионално и обосновано извършено,става видно какви разходи по
посочените застраховки е направил ищеца през 2017 г.,като по всеки от
договорите са начислени и платени от ищеца по няколко вноски от
застрахователната премия по сключените застрахователни договори и в конкретика
общия размер на вноските по застраховка „Каско“ за автомобила по лизинговия
договор с №51697 възлиза на сумата от 2142,04 лв.,а за автомобила по договора
за лизинг с №51704 възлиза на сумата от 2550 лв.Тези суми съвпадат изцяло с
претендираните от ищеца застрахователни премии.Ответникът е оспорил същите
претенции с възражението,че ищецът претендира заплащането на застрахователна
премия за период,следващ датата на прекратяването на съответния лизингов
договор.Това възражение е неоснователно,защото от заключението на вещото лице е
видно,че търсените от ищеца вноски за застраховка „Каско“ не обхващат целия
период на действие на сключените застрахователни договори,а се касае за такива
вноски,начислени само до м. юни 2017 г.,когато лизинговите договори са били
прекратени.Относно самото прекратяване на лизинговите договори едностранно от
ищеца с посочената в исковата молба покана за изпълнение,връчена на ответника
на датата 26.06.2017 г.,страните по делото не спорят.При тези данни
възражението на ответника,че се претендират застрахователни премии за
период,следващ датата на прекратяване на договорите за лизинг,се явява
неоснователно.Предвид това и предвид останалите изложени по-горе
обстоятелства,сочещи на извод за наличието на сключени застрахователни договори
относно автомобилите,предмет на процесните лизингови договори,както и
дължимостта от ответника на претендираните от ищеца застрахователни премии с
оглед клаузата на чл.4.1. от ОУ към лизинговите договори,а и предвид
установения от експертизата размер на същите премии,съвпадащ с
претендирания,съдът намира,че и тези претенции се явяват основателни и доказани
в пълния им претендиран размер /съответно от 2142,04 лв. и 2550 лв./ и затова
ще се уважат изцяло,ведно с начисляване и на законната лихва върху тези две
главници,считано от датата на подаване на ИМ-22.12.2017 г. до окончателното им
изплащане.
На следващо място,ищецът претендира
от ответника да му заплати /възстанови/ сумите,които самият ищец заплатил като
пътен данък за двата автомобила по процесните договори за лизинг за 2016 г. и
2017 г. в съответен размер от 1272,21 лв. /по договор №51697/ и 1084,60 лв. /по
договор №51704/.По тези претенции ответникът не е изложил никакви възражения и
не е оспорил твърдяното негово задължение като лизингополучател да възстанови
на ищеца-лизингодател сумите за дължим данък върху автомобилите.Не не направил
и оспорване на същите претенции по размер.Видно от заключението на ССЕ-за,ищецът
е заплатил данъка за двата автомобила за 2016 г. и 2017 г.,като платените и
начислени от него суми в тази насока съвподат с претендираните.Няма данни тези
суми да се възстановени от ответника на ищеца.При така изложеното и предвид безспорността на претенциите за пътен
данък по основание и размер,съдът намира,че същите следва да бъдат уважени
изцяло,като върху претендираните и дължими главници в съответен размер от
1272,21 лв. и 1084,60 лв. се начисли и законната лихва,считано от датата на
подаване на ИМ-22.12.2017 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира и заплащането на
две суми от по 342,30 лв. като такси за администриране и доставяне на
напомнителни писма /покани за плащане/ по двата договора за лизинг,дължими от
ответника на основание т.8.1 от Общите условия към договорите.Действително,в
тази точка от ОУ е предвидено,че клиентът дължи на лизингодателя такса за
администрирането и доставянето по съответния начин на покани за плащане и
всякакви други съобщения,определени в Тарифата за таксите.От заключението на
в.л. В. Ш. е видно,че общият размер на напогасените задължения за такси за
администриране и доставяне на напомнителни писма /покани за плащане/ по
лизинговия договор с №51697 към 22.06.2017 г. е 175 евро с левова равностойност
от 342,30 лв.Такъв е и дължимия размер на същите такси по другия лизингов
договор с №51704.Ответникът е възразил срещу дължимостта на така претендираните
от ищеца такси с аргумента,че самия ищец не е направил такива разходи,за да
иска тяхното заплащане.Това възражение е неоснователно,защото въпросните такси
не представляват и не се претендират като реално извършен от лизингодателя
разход,подлежащ на възстановяване от лизингополучателя,а се дължат от последния
на основание т.8.1. от ОУ за извършени от лизингодателя действия по
администриране и доставяне на напомнителни писма /покани за плащане/ или други
съобщения по договорите за лизинг,като размера на таксите се определя в Тарифа
за таксите към договорите и такава тарифа е представена по настоящото
дело.Предвид изложеното съдът намира и претенциите за заплащане на такси като
основателни и доказани в пълния им претендират размер,поради което те ще се
уважат изцяло.Върху дължимите главници от по 342,30 лв. ще се начисли и
законната лихва,считано от 22.12.2017 г.-датата на подаване на ИМ в съда,до
окончателното им издължаване.
Другите предявени от ищеца
кумулативно съединени искови претенции са за заплащане от ответника на сумата
от 96 726,06 лв. и сумата от 105 343,15 лв. като обезщетение по т.2.3.3. от
Общите условия към процесните два договора за финансов лизинг,които обезщетения
ответникът дължал за виновно причинената на лизингодателя /ищеца по делото/ и
понесена от последния щета от загубата на лизинговите вещи по договорите,т.е.
на двата автомобила,предоставени на ответника за ползване от него на основание
същите договори.Размера на тази щета /по всеки от договорите/ ищецът
поддържа,че е съизмерима със стойността на самите автомобили,която според
неговите счетоводни записвания била в размер на 96 726,06 лв. за автомобила по
договор №51697 и в размер на 105 343,15 лв.-по договор №51704.Тези обезщетения
се претендират от ищеца с оглед твърдението му,че автомобилите по процесните
договори не са му били върнати от ответника след прекратяване на договорите и в
нарушение на т.2.4 от ОУ са били предадени от ответника на трети лица,като
местонахождението им към момента на предявяване на исковете е неясно и
неустановено.Съдът намира и тези искове за доказани и основателни по следните
съображения:
Съгласно т.2.3.3. от Общите
условия,рискът от причинени щети на автомобила,в това число унищожаване или
загуба /включително всякаква форма на противозаконно отнемане от трето лице/,се
носи от ищеца,освен ако щетата е виновно /умишлено или поради небрежност/
причинена от клиента или от трето лице,на което клиентът е предал
автомобила,или ако клиентът или такова трето лице със своите действия и/или
бездействия е създал/о предпоставки за отказ от страна на застрахователя за
пълно или частично изплащане на застрахователно обезщетение,в които случаи
клиентът носи отговорност и е длъжен да обезщети ПОРШЕ /т.е. ищеца/ за всяка
щета на автомобила,за която не е получено застрахователно обезщетение и всички
допълнителни разходи в тази връзка.Задължението на клиента да изплати щетата и
допълнителните разходи отпада,ако клиентът е организирал за собствена сметка
отстраняването на щетата чрез ремонт на автомобила в сервиз на официалния
вносител или оторизиран от него сервиз за съответната автомибилна марка.
Според т.14.1. от ОУ,във всякакви случаи
на предсрочно прекратяване на договора клиентът е длъжен да върне доброволно
автомобила на ПОРШЕ в указания срок,а ако такъв не е указан-в първия работен
ден след прекратяване на договора.Изключение от правилото по предходното
изречение са само случаите,в които предсрочното прекратяване се извършва по
взаимно писмено споразумение между клиента и Порше,в което изрично се
посочва,че автомобилът остава във владение на клиента след сключването на
споразумението.
В случая не е спорно между
страните,че двата сключени помежду им договори за лизинг са били предсрочно
прекратени едностранно от лизингодателя поради неизпълнение на договорни
задължения от страна на ответника-лизингополучател.В тази връзка се
установява,че по всеки от двата договора ищецът е отправил до ответника писмена
„покана за изпълнение и предупреждение за разваляне на договора“,с която е
поискал ответникът да му заплати в 3-дневен срок от получаване на поканата
дължимите по съответния договор суми,посочени в самата покана.Заедно с това е предупредил
ответника,че ако в посочения срок не изпълни задълженията си,ищецът ще счита
съответния от двата договора за прекратен поради неизпълнение от страна на
ответника,считано от датата на предоставения с поканата допълнителен срок за
изпълнение и без отправяне на друго уведомление.В двете покани,приложени към
делото в заверени копия,ищецът изрично е изискал ответникът да му върне
незабавно автомобила,предмет на съответния лизингов договор,като го предаде на
адреса по седалището на Порше Мобилити БГ ЕООД или на упълномощено от
дружеството лице.Същите покани са връчени на ответника сътветно на 26.06.2017
г. и 27.06.2017 г. и поради продължилото неизпълнение на ответника в
определения с поканите срок,договорите са прекратени предсрочно /преди изтичане
на уговорения в тях срок/.С оглед на това ответникът е следвало да върне на
ищеца лизинговите вещи,т.е. двата гореописани автомобила,но по делото не се
установява това негово произтичащо от самите лизингови договори задължение да е
изпълнено.Ответникът не е оспорил този сочен от ищеца отрицателен факт и не е
ангажирал доказателства за връщането на автомобилите след прекратяване на
договорите.Не е оспорил и твърдяните от ищеца обстоятелства,изложени и в
представената по делото жалба /сигнал/ на ищеца до Софийска районна
прокуратура,че автомобилите са били предоставени от ответника на трети лица
/което е нарушение на т.2.4. от ОУ/ и тяхното местонахождение е неизвестно.При
така изложеното съдът намира,че е реализирана хипотезата на т.2.3.3. от ОУ са
виновно причинена на ищеца от ответника /независимо дали умишлено или поради
небрежност/ щета,изразяваща се в загубата /липсата/ на автомолибите и тази щета
следва да бъде репарирана от ответника чрез заплащане на обезщетение в размер
на пазарната стойност на автомобилите,определена към момента на прекратяване на
договорите.От заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза,изготвено от вещото лице В. С.,неоспорено от страните и кредитирано
от съда като обосновано,професионално и безпристрастно извършено,се
установява,че пазарната стойност на лекия автомобил „Ауди Ку 7“ с рег.№РВ 8842
СМ /т.е. на автомобила по лизинговия договор с №51697/ към момента на
прекратяване на договора е в размер на 110 074 лв.,а пазарната стойност на
автомобила с рег.№РВ 1655 СР,марка „БМВ Х6 Драйв 35 И“ /автомобила по договора
с №51704/ към момента на прекратяване на договора за лизинг е в размер на 117
913 лв.Тези размери надвишават претендираните от ищеца размери на
обезщетенията,но с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес и понеже
не е искано от ищеца и допускано от съда увеличение на тези искови
претенции,същите следва да се уважат в съответно заявения им размер от 96
726,06 лв. и 105 343,15 лв.Като краен резултат кумулативно съединените искови
претенции за заплащане на обезщетения на основание чл.2.3.3. от ОУ се явяват
основателни и доказани в пълния им заявен размер и като такива ще се уважат
изцяло.Претендираните обезщетения в посочения размер ще се присъдят ведно със
законната лихва върху тях,считано от датата на предявяване на ИМ пред
съда-22.12.2017 г. до окончателното им изплащане.
Предвид основателността на исковете
за горните обезщетения,не следва да бъдат разглеждани предявените евентуално
съединени искове за заплащане на обезщетения в същия размер,но на други
основания.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 258,12 лв.
съдебни разноски,включваща платена ДТ в размер на 9 978,12 лв.,платено
адвокатско възнаграждение в размер на 9600 лв. и платени възнаграждения за вещи
лица в размер на 680 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „БРАТЯ ПАУНОВИ“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
с.Брестовица,област Пловдив,ул.“Хаджи Димитър“№4 да заплати на „ПОРШЕ МОБИЛИТИ БГ“ЕООД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Младост“4,Бизнес Парк София,сграда
12,вх.А, ет.2, следните суми:
-Сумата от 119 782,56 лв. /сто и
деветнадесет хиляди седемстотин осемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/,представляваща
сбор от дължими суми по сключен между страните договор за оперативен лизинг
№51697 от 26.10.2016 г.,формирана от следните отделни суми:неплатени месечни
лизингови вноски за периода м.март 2017 г.-м.юни 2017 г. в общ размер 18 782,08
лв. /по 4695,52 лв. всяка една/;договорна наказателна лихва за забава в размер
на 517,87 лв.,дължима на основание т.5.5. от Общите условия към договора и
начислена за периода 06.02.2017 г.-22.06.2017 г.;застрахователна премия в
размер на 2142,04 лв. по застраховка КАСКО,сключена на 21.10.2016 г. между
ищеца и ЗАД „Армеец“,подлежаща на заплащане от ответника на основание т.4.1. от
Общите условия към договора за лизинг;пътен данък за 2016 г. и 2017 г. в размер
на 1272,21 лв.;такси за администриране и доставяне на напомнителни писма-342,30
лв. и обезщетение от 96 726,06 лв.,дължимо от ответника на ищеца на основание
т.2.3.3. от Общите условия към договора за виновно причинена щета,изразяваща се
в загубата на автомобила,предмет на лизинговия договор,ведно със законната
лихва върху горната обща сума от 119 782,56 лв.,считано от датата на подаване
на исковата молба в съда-22.12.2017 г. до окончателното й изплащане;
-Сумата от 129 670,52 лв. /сто
двадесет и девет хиляди шестстотин и седемдесет лева и петдесет и две стотинки/,представляваща
сбор от дължими суми по сключен между страните договор за оперативен лизинг
№51704 от 09.11.2016 г.,формирана от следните отделни суми:неплатени месечни лизингови вноски за периода м.февруари 2017-юни 2017 г. в общ
размер от 19 832,10 лв. /част от вноската за м.февруари в р-р на 1050,02 лв. и
по 4695,52 лв. вноска за всеки от останалите месеци/;договорна наказателна
лихва за забава в размер на 518,37 лв.,дължима на основание т.5.5. от Общите
условия към договора и начислена за периода 06.02.2017 г.-22.06.2017
г.;застрахователна премия в размер на 2550 лв. по застраховка КАСКО,сключена на
10.11.2016 г. между ищеца и ЗАД „Армеец“,подлежаща на заплащане от ответника на
основание т.4.1. от Общите условия към договора за лизинг;пътен данък за 2016
г. и 2017 г. в размер на 1084,60 лв.;такси за администриране и доставяне на
напомнителни писма-342,30 лв. и обезщетение от 105 343,15
лв.,дължимо от ответника на ищеца на основание т.2.3.3. от Общите условия към
договора за виновно причинена щета,изразяваща се в загубата на
автомобила,предмет на лизинговия договор,ведно със законната лихва върху
горната обща сума от 129 670,52 лв.,считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-22.12.2017 г. до окончателното й изплащане;
-Сумата
от 20 258,12 лв. /двадесет хиляди двеста
петдесет и осем лева и дванадесет стотинки/,представляваща направени от ищеца
съдебни разноски в първоинстанционното производство по делото.
Решението
педлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :