РЕШЕНИЕ № 268
гр. Добрич, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ГЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
КАМЕНСКА
ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря
Мария Михалева сложи за разглеждане КАНД №688 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от съдия
ЛЮБОМИР ГЕНОВ, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в) от Закона за
административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по касационна жалба на „ВИЛОКС ГРУП“ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано заедно от управителите Ж.К. и Д.Б., чрез
адвокат В.К. с адрес ***, срещу Решение №156/20.09.2023 г. по АНД №466/2023 г.
по описа на Районен съд – Силистра, с което е потвърдено Наказателно
постановление №19-2200152/24.10.2022 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Силистра, с което на касатора е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лева на основание на чл.416 ал.5 във връзка с чл.414
ал.1 от Кодекса на труда за нарушение по чл.143 ал.2 от същия кодекс и дружеството
е осъдено за заплати 100 лева разноски по делото (юрисконсултско
възнаграждение) на административнонаказващия орган. В касационната жалба са изложени
подробни твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и отмяна на
издаденото наказателно постановление.
В срока за отговор не е постъпило
становище от административнонаказващия орган.
В молбата си от 15.01.2024 г. процесуалният
представител на „ВИЛОКС ГРУП“ЕООД - гр. София е посочил, че поддържа
изложените възражения в касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Добрич смята жалбата за неоснователна; няма допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон; издадените актове са правилни и
законосъобразни, поради което НП подлежи на потвърждаване с одобряване на
направените в него фактически и правни изводи относно наказуемостта на
преследваното деяние, свързано с нарушение на императивни разпоредби на
трудовото законодателство; решението на Районен съд – Силистра следва да бъде
потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния
кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С процесното наказателно постановление
касаторът е бил наказан за това, че при извършената в периода 02.09.2022 г. – 16.09.2022 г. проверка
за спазването на трудовото законодателство е установено, че между него и Е.А.В.
е бил сключен безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжността „крупие“ и
място на работа игрална зала в гр. Силистра, ***; относно установения период за
сумирано изчисляване на работното време от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. е
констатирано, че тя е положила извънреден труд по утвърден график в размер на
38.28 часа, като същият е в нарушение на забранителния режим за полагането на
извънреден труд по чл.143 ал.2 от Кодекса на труда; за извършеното нарушение на
основание на чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на
жалбоподателя в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в минималния
размер от 1500 лева.
В обжалваното решение районният съд е приел,
че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до незаконосъобразността на издаденото
наказателно постановление, както и че нарушението
е доказано по безспорен и категоричен начин; детайлно, изчерпателно и подробно
е описано нарушението със съставомерните му белези; малочисленият персонал и
честите отсъствия поради болест или ползване на отпуск не са обстоятелства,
които оправдават полагането на извънреден труд; случаят не е маловажен, тъй
като липсва възможност за отстраняването на нарушението и защото се засягат
важни трудови права и интереси на работника чрез неосигуряване на пълноценна
почивка и отдих за възстановяване на работната сила; отхвърлянето на
направеното предложение за сключване на споразумение не представлява
процесуална пречка наказаното лице да защити своите интереси по съдебен ред;
санкцията е определена в минимален размер с оглед на липсата на други нарушения
и е подходяща. Затова издаденото наказателното постановление е потвърдено, като в полза на
ответника е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
При извършената
касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен
акт. Фактическата обстановка е правилно установена при
спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд
е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и въз
основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от
настоящия касационен състав. Няма спор по фактите
и правната им квалификация. Безспорно е установено,
че касаторът е допуснал през периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г.
полагането на извънреден труд по утвърден график в размер на 38.28 часа от Е.А.В.
като негов работник в игрална зала в гр. Силистра, ул.“Добруджа“ №1А, като
същият е в нарушение на забранителния режим за полагането на извънреден труд по
чл.143 ал.2 от Кодекса на труда. В съответствие с чл.414 ал.1 от Кодекса на
труда работодателят, който е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е
бил наказан с имуществена санкция, която е в минималния размер от 1500 лева.
Правилно районният съд е приел, че не са
налице обстоятелства, които да обуславят несъставомерност на деянието
от обективна или субективна страна. Несъмнено е налице виновно поведение от страна
на работодателя. Неоснователни са възраженията на касатора, че при въведеното в
предприятието сумирано изчисляване на работното време извънредният труд следва
да се отчита на годишна, а не на месечна база – според чл.146 от Кодекса на
труда в малкото случаи, когато такъв е допустим по изключение (каквато
настоящата хипотеза не е), са предвидени както годишна, така и месечна горна
граница за неговото полагане като часове труд (установените в случая 38 часа са
повече и от тази месечна горна граница от 30 часа). Недостигът на персонал при
невъзможност за попълването му с други работници представлява основание за
намаляването на обема на работата, но не и за нарушаване на трудовото
законодателство чрез неосигуряването на достатъчно време за отдих и почивка на
останалите работници.
С
оглед на изложеното районният съд правилно е изменил наказателното
постановление, като решението му следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №156/20.09.2023 г. по АНД
№466/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: