Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 5679/ 2018 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от З.А. АД, *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 571, 57 лв.,
претендирана като изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № 0306B061477, със срок на
действие от 01.08.2012г. до 31.07.2013г., в резултат на реализирано на
05.08.2012г. в гр. Варна, ул.”Девня” преди Аспарухов мост пътно – транспортно
произшествие при управление на лек автомобил марка “БМВ 745”, рег. № ***при
преминаване през необезопасена дупка на пътното платно, при което били увредени
следните детайли: 1./ деформация предна броня; 2./ кора под двигател; 3./
преден ляв подкалник; 4./ преден десен подкалник; 5./ греда предна мост; 6./
десен държач; 7./ стабилизираща щанга, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 20.04.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 1 347, 53 лв., претендирана като обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 19.02.2013г. до
19.04.2018г. /вкл./.
В исковата молба ищцовото дружество излага,
че на 05.08.2012г. в гр. Варна, при движение на лек
автомобил марка “БМВ 745”, рег. № ***по ул.”Девня” преди Аспарухов мост,
застрахован по имуществена застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна
полица № 0306B061477, със срок на
действие от 01.08.2012г. до 31.07.2013г., е настъпило пътно – транспортно
произшествие при движение, при преминаване през необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, при което са настъпили щети по следните детайли: 1./
деформация предна броня; 2./ кора под двигател; 3./ преден ляв подкалник; 4./
преден десен подкалник; 5./ греда предна мост; 6./ десен държач; 7./
стабилизираща щанга.
Твърди се, че по силата на сключената
имуществена застраховка „Каско”, е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 571, 57 лв.
Сочи се, че ответникът Община Варна в
качеството си на „стопанин на пътя” не е изпълнил задълженията си, вменени му в
чл. 167, ал.1 ЗДвП да поддържа в изправно състояние общинските пътища, да
сигнализира незабавно препятствията по тях и да предприема действия по
отстраняването им във възможно най – кратък срок, поради което с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор за заплащане на сумата, предмет на делото.
Въпреки изпратената покана ответникът не е
заплатил посочената сума и считано от деня, следващ предоставения срок за
доброволно изпълнение до деня, предхождащ подаване на исковата молба дължи и
заплащане на обезщетение за забава в претендирания размер.
В срока по чл.
131 ГПК Община Варна оспорва предявения иск по основание и размер с твърдения,
че ангажираните доказателства не установяват нито наличие на препятствие на
пътното платно, нито че преминаването през необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно е причинило щети по застрахования автомобил, намиращи се в
пряка причнно – следствена връзка с поведението на Община Варна. Липсата на
протокол за ПТП се явява нарушение на чл. 2, ал. 2 от Наредба № I з – 41/12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътно – транспортни произшествия и реда за информиране между
МВР, КФН и Гаранционния фонд, имащо за последица невъзможност за проверка на
водача за употреба на алкохол или упойващи вещества.
В условие на
евентуалност е релевирано и възражение за погасяване по давност на вземането за
обезщетение. Въведено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради управление на МПС със скорост на движение над допустимата за населеното
място и без съобразяване с атмосферните условия, релефа на местността,
характера и интензитета на движението, съставляващо и поведение в нарушение на
разпоредбата на чл. 20 ЗЗдП.
С оглед изложеното моли за отхвърляне на
предявената осъдителна претенция.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За
установяване положителните твърдения, заявени в исковата молба, ищецът е
ангажирал доказателства установяващи, че на 25.07.2012г. между З.А. АД и И.С.е
сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306B061477 относно лек автомобил “БМВ 745”, рег.
№ ***, с начало и край на периода на
застрахователно покритие от 01.08.2012г. до 31.07.2013г. при уговорена
застрахователна премия от 1 502, 80 лв., платима разсрочено /л. 32/.
Първата
вноска от разсрочената премия е платена на 25.07.2012г. /л. 33/.
На
06.08.2012г. И.С.е декларирала пред застрахователя настъпване на
застрахователно събитие на 05.08.2012г. при управление на застрахования
автомобил в гр. Варна по ул.“Девня“ преди „Аспарухов мост“ за изкачване на
бул.“Х. Ботев“ в посока център, при което попаднала в необезопасена дупка на
пътното платно в следствие на което бил увреден предния мост, кора под
двигателя и предната броня /л. 31/.
Посочено
е, че събитието не е регистрирано от компетентните органи, но при настъпването
му е имало свидетел, чиито три имена са отразени в документа.
Заявено
е искане размерът на обезщетението да бъде определено въз основа на представени
фактури.
Представител
на застрахователя е извършил опис на щетите под № 13012030103587/06.08.2013г., посочвайки следните увреждания: мост преден, държач стъбилизираща щанга, кора под двигателя,
подкалници, предна броняи предна ходова част.
Въз основа на
фактура от 11.08.2012г. на стойност 2 561, 57 лв. с ДДС /л. 25/
застрахователят е определил дължимото обезщетение в този размер.
На 17.05.2012г.
застрахователят е изплатил на застрахования сумата от 1 411, 93 лв., след
прихващане с дължимата от застрахования премия от 1 149, 63 лв. /2 561, 57
лв. - 1 149, 63 лв. /3 *383, 21 лв./.
От
неоспореното и кредитирано от съда заключение по допуснатата СТЕ и от
проведения разпит на експерта се установява, че описаните от застрахователя
щети могат да настъпят както от попадане в дупка на пътното платно, така и при
преминаване през тротоар, бордюр или камък.
Необходимата сума за възстановяване на
увредения автомобил възлиза на 2 561, 57 лв., включваща както цена за нови
части, така и разходи за материали и труд.
С регресна покана
от 06.02.2013г. /л. 17/ застрахователят е поканил Община Варна да заплати в
седемдневен срок от получаването й сумата от 2 571, 57 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 13012030103587.
Поканата
е получена от ответника, чрез упълномощено лице на 11.02.2013г. /18/. В дадения
срок, изтекъл на 18.02.2013г. Община Варна не е погасила чрез плащане
посочената сума.
Спорните по делото въпроси, с оглед оспорванията на ответника, се свеждат до това дали на посоченото
място е съществувало необозначено и необезопасено препятствие на пътната лента,
представляващо дупка, при преминаването през която са настъпили и описаните
щети по застрахования автомобил.
По силата чл. 154 ГПК всяка от
страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си
правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване
/онова, за което страната носи доказателствена тежест/ трябва да бъде винаги
пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в
истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение; само
насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се
справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и
несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или
обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му,
съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Следователно
тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е
въпрос за последиците от недоказването.
Като съобрази правилото за
разпределение на доказателствената тежест в процеса и заключението на СТЕ,
сочещо вероятност щетите да са настъпили по начина посочен от ищеца, съдът
приема, че фактическите твърдения на З.А. АД за наличие на дупка на пътната лента на
посоченото място при преминаването през която са настъпили посочените щети,
остават недоказани.
Поради недоказаност на
елементите от фактическия състав на предявения иск, даващи основание за
ангажиране на регресната отговорност на ответника,
претенцията по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, следва да бъде отхвърлена.
Неоснователността на главния иск
обуславя и неоснователност на акцесорната претенция
за заплащане на обезщетение за забава съизмерима със законната лихва.
При този изход на спора в полза
на ответника Община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., на осн. чл. 78,
ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.А. АД,*** срещу ***, представлявана от Кмета И.П.обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на сумата от 2 571, 57 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и един лева и
петдесет и седем ст./, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Каско”,
обективирана в застрахователна полица № 0306B061477, със срок на действие от 01.08.2012г. до
31.07.2013г., в резултат на реализирано на 05.08.2012г. в гр. Варна, ул.”Девня”
преди Аспарухов мост пътно – транспортно произшествие при управление на лек
автомобил марка “БМВ 745”, рег. № ***при преминаване през необезопасена дупка
на пътното платно, при което били увредени следните детайли: 1./ деформация
предна броня; 2./ кора под двигател; 3./ преден ляв подкалник; 4./ преден десен
подкалник; 5./ греда предна мост; 6./ десен държач; 7./ стабилизираща щанга, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 1 347, 53 лв. /хиляда триста четиридесет и седем лева и петдесет и
три ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва за периода от 19.02.2013г. до 19.04.2018г. /вкл./, на осн.
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З.А. АД, ***,
представлявана от Кмета И.П.сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсутско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: