№ 179
гр. Бяла Слатина, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20251410100022 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от Ц. П. П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Т.“ №5Б, чрез адв.Л. К. Б. от САК, против
„Вива кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, както
следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр.
чл.11, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standart 30
№5954944/24.08.2023г., в условията на евентуалност (ако съдът приеме договорът за
валиден) – иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл.1, ал.2, ал.3 и ал.4 и чл.4, ал.1 и ал.2 от процесния договор, и осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 1410,94лв./хиляда
четиристотин и десет лева и деветдесет и четири стотинки/, платена без основание по
процесния договор.
В исковата молба се сочи, че на 24.08.2023г. ищецът е сключил с „Вива кредит“ АД
Договор за паричен заем Standart 30 №5954944, по силата на който кредитодателят й
предоставил в заем сумата в размер на 2 000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от
49.50 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 15 месечни вноски в размер на 335,16
лв.. като общо дължимата сума възлизала на 5027,40лв., в която били включени главница,
договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка за непредставено обезпечение
по чл.4, ал.1 и 2 от договора.
Релевира доводи за нищожност на договора – твърди, че предвиденият ГЛП по
договора накърнява добрите нрави.
1
Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в
договора ГПР не е отговаря на действителния. Твърди, че таксата за експресно разглеждане
и неустойката следва да бъдат включени в ГПР.
Инвокира доводи за недействителност на предвидената клауза за такса за експресно
разглеждане и за неустойката по чл.4 от Договора.
Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба ищцата е заплатила по
договора сума в общ размер на 3022,42лв., като с Договор за паричен заем
№6051924/25.06.2024г. задължението по процесния договор е рефинансирано.
Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Вива кредит“ АД е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен по изложени подробни съображения. Инвокира
доводи за недопустимост на предявените установителни искове. Сочи, че не е налице
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди, че предвидените в процесния договор такса за
експертно разглеждане и неустойка не следва да бъдат включвани в ГПР. Релевира доводи в
подкрепа на твърдението, че ГЛП не накърнява добрите нрави. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, претендира разноски.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, като същото се установява и от приетия по делото
Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г., сключен между Ц. П. П., като
заемател, и „Вива кредит“ АД, като заемодател, по силата на който на ищеца е предоставен
заем в размер на 2000 лв., със срок на погасяване 15 месеца, дължими на 15 месечни вноски,
с падеж на първата вноска – 23.09.2023г., и падеж на последната вноска – 16.11.2024 г., с
размер на месечната погасителна вноска 269,87 лв., в която са включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане, с уговорен фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 40,32%, ГПР - 49,50%, и общо задължение 4048,05лв., представляващо
сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид
посочените допускания в т.8, и включваща - 2000 лв. - главница, 1469,10 лв. – такса за
експресно разглеждане, 578,95лв. - договорна лихва.
Съгласно чл.1, ал.2 от Договора заемателят заявява, че преди подписване на договора е
избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора.
В чл.1, ал.3 от Договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1469,10 лв.,
която такса се заплаща от заемателя разсрочено на равни части заедно с всяка от
погасителните вноски – чл.1, ал.4 от Договора.
2
В чл.4, ал.1 от процесния договор е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по този договор, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да
представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня
на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст,
да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв., през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история
със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни", да не е поръчител по друг договор за
паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2.
банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно
чл.4, ал.2 в случай на неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 на заемателя се начислява
неустойка в размер на 979,35лв., която се разсрочва на равни части и се заплаща с всяка от
погасителните вноски, като всяка част е платима на съответната падежна дата, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 335,16 лв., а общото задължение - в размер на
5027,40лв.
Представен е погасителен план по Договор за паричен заем Standart 30
№5954944/24.08.2023г.
По делото е приложен Договор за паричен заем №6051924/25.06.2024г., от който се
установява, че чрез посочения Договор от 25.06.2024г. се погасява изцяло остатъчното
задължение по Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г. в размер на
1616,46лв.
По делото са приложени разписки за извършени плащания от страна на ищеца към
ответника в общ размер на 3022,42лв.
Между страните не се спори, че към ГПР по Договор за паричен заем Standart 30
№5954944/24.08.2023г. не са включени такса за експресно разглеждане и неустойката по чл.4
от Договора, както и че ищецът е заплатил на ответника по процесния договор сума в общ
размер на 4638,88лв., от които 3022,42лв. чрез извършени плащания и 1616,46лв. –
посредством рефинансиране с Договор за паричен заем №6051924/25.06.2024г.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, т.10 от ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г., в
условията на евентуалност (ако съдът приеме договорът за валиден) – иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.1, ал.2,
ал.3 и ал.4 и чл.4, ал.1 и ал.2 от процесния договор, и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, са предявени при наличието на правен интерес за ищеца от
3
търсената защита, като намира за неоснователно възражението на ответната страна за
недопустимост на исковете. В тази връзка следва да се отбележи, че за ищеца винаги е
налице правен интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за
да обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването
на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като
доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността,
респективно се разглеждат доводите за нищожност на договора, са верни, но с решението по
този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на
нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват страните. Ето защо за
всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на
нищожността му, респ. на отделни клаузи от него, едновременно с иск за връщане на
даденото по нищожния договор (клаузи).
За да бъде уважен предявеният установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже в
условията на пълно и главно доказване факти и обстоятелства, обосноваващи абсолютна
първоначална недействителност (нищожност) на процесня договор, а именно, че нарушава
закона или нарушава определен/и морален/ни принпип/и, което води до неговото
противоречие с добрите нрави.
Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (или на отделна клауза от
договор), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от
законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението,
посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е
недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на
нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете
преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към
полеките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма (така
Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.). Следователно,
първо следва да се разгледат доводите за нищожност на договора за паричен заем поради
противоречие на закона – ЗПК.
Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на
кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в
рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в
случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма
на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
4
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна
проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С проекта за доклад, обявен за окончателен в открито заседание на 29.04.2025г., съдът
е отделил като признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е
сключен Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г., по силата на който
ответника е предоставил на ищцата главница в размер на 2000,00лв., при фиксиран ГЛП от
40.32 % и ГПР от 49.50 %., че към ГПР по договора не са включени такса за експресно
разглеждане и неустойката по чл.4 от Договора, както и че ищецът е заплатил на ответника
по процесния договор сума в общ размер на 4638,88лв.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит,
необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК
изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените
разпоредби, според цитираната императивна норма на чл.22 от ЗПК води до извод за
недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С оглед заявените по делото възражения срещу действителността на процесния
договор, съдът дължи обсъждане на доводите за нарушение на императивните норми на чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 oт ЗПК във връзка с изискванията на закона към годишния
процент на разходите по договор за потребителски кредит.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 oт ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
5
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР 49,50 %, т.е. формално е
изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така посоченият размер не надвишава
максимално допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК. Според настоящия състав на съда обаче този
размер не отразява действителния процент на разходите в случая, тъй като не включва част
от разходите по кредита, а именно – таксата за експресно разглеждане и неустойката за
непредоставяне на обезпечение по кредита, които също следва да се включат в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта
на такса за експресно разглеждане и неустойка в полза на кредитора, и съпоставянето им
всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите
ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида
обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице -
поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния
им статус, или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и
срока за представянето му - тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига
до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя на финансова
тежест, което е в противоречие със закона - чл. 16 ЗПК.
Основателно от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че е налице
нарушение на императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно който ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния
случай не са необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да
се включва в същия таксата за експресно разглеждане и неустойката, не нарушават това
изискване, а при тяхното включване е надхвърлен законоустановеният максимум по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. При извършена служебна справка от съда чрез кредитен калкулатор – ГПР,
находящ се в сайт calculator.bg, се установява, че с включване на тези суми в ГПР същият би
бил в размер на 217,54%. Уговорената такса за експресно разглеждане и неустойката за
непредоставяне на обезпечение са разходи, свързани с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото де факто се явяват разход за потребителя, пряко свързан с
кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните
вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното
6
несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Същите разходи са били
предварително известни на заемодателя при сключване на договора за паричен заем,
доколкото са включени и в погасителния план. В аспекта на изложеното следва да се приеме,
че след като неустойката и таксата не са включени като разход по кредита в обявения в
договора за кредит ГПР, то този договор не съдържа реалния размер на процента на
разходите. В този смисъл са и задължителните тълкувания, дадени в Решение от 21 март
2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, относимо към изискването за реално посочване на ГПР в
договор за кредит, сключен с потребител.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Текстът на последната норма не следва да
се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено
от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не
е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Подвеждащото оповестяване на този елемент от
изискуемото съдържание на договора съставлява порок, изключващ валидността на договора
съгласно чл.22 от ЗПК. В този случай потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихви и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, във вр.
чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, т.10 от ЗПК е основателен и следва да бъде уважен. Предвид
уважаването на главния иск, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на
предявения в условията на евентуалност иск, поради което съдът не дължи произнасяне по
него.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
имуществено разместване между неговия патримониум и патримониума на ответника. В
тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването, съответно
задържане на полученото.
Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД предполага
установяването, че ищецът е заплатил процесната сума на ответника при начална липса на
7
основание. Основните предпоставки на фактическия състав на неоснователното обогатяване
по чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД са получаването на имуществена ценност от един правен
субект и отсъствието на основание за получаването, като получаването е фактическо
действие, в резултат на което получилият имуществена облага установява своята фактическа
власт върху полученото.
В хода на производството безспорно бе установено, че сключеният между страните
Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г. е нищожен. De lega lata когато
договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/. Между
страните по делото не се спори, че ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер на
4638,88лв. / 3022,42лв. - посредством погасителни вноски, и 1616,46лв. – посредством
рефинансиране с Договор за паричен заем №6051924/25.06.2024г./ , която сума следва да
бъде отнесена към получената главница по Договор за паричен заем Standart 30
№5954944/24.08.2023г. в размер на 2000лв. Предвид изложеното настоящата съдебна
инстанция счита, че сумата в размер на 2638,88лв. се явява платена по нищожен договор,
ерго – същата е платена без основание, предвид което искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен изцяло до претендирания размер от 1410,94лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за
внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Бяла Слатина държавна такса в размер на
257,54лв. по предявените обективно кумулативно съединени искове.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
ищецът се представлява безплатно от адв.Л. К. Б. от САК. По отношение на размера на
хонорара, който следва да се определи в полза на адв.Б., съдът счита за нужно да акцентира
върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г.
по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с Решение по дело C‑438/22 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски
районен съд. Съобразно т.1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
8
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. В т.3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101,
§ 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед посочените по- горе
принципни съображения и като взе предвид защитавания интерес, правната и фактическа
сложност на делото, високата образователна квалификация на лицето, придобило
юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия /виж
Определение №2432/19.09.2024г. по ч.к.т.д. №1825/2024г. по описа на II-ро т.о на ВКС/,
поетата отговорност от адвоката, на реално извършените дейности от пълномощника на
ищеца, като отчете икономическите отношения в страната, характеризиращи се с неизменно
повишаване на цените на стоките и услугите, при устойчив темп на нарастване, както и
факта, че присъдените разноски представляват брутно възнаграждение, което следва да бъде
обложено с данъци от страна на адвоката, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 от Закон
за адвокатурата, в полза на адв.Б. следва да се определи възнаграждение в размер на
800,00лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр.
чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, т.10 от ЗПК от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бяла
Слатина, ул.Х.К. №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Т.“ №5Б, чрез адв.Л. К. Б. от САК, срещу „Вива кредит“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: **********, НИЩОЖНОСТТА на Договор за
паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „Вива кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бяла Слатина, ул.Х.К. №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Бяла
Слатина, обл. Враца, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Т.“ №5Б, чрез адв.Л. К. Б. от САК,
сумата в размер на 1410,94лв. /хиляда четиристотин и десет лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем Standart
30 №5954944/24.08.2023г.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Л. К. Б. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Т.“
№5Б, сумата в размер на 800,00лв. / осемстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на Ц. П. П., ЕГН **********, безплатно представителство
9
в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Вива кредит“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ в поза на РС-Бяла Слатина
сумата в общ размер на 257,54лв. /двеста петдесет и седем лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща дължаща се държавна такса в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните,
като на ответника се връчи по реда на чл.50, ал.5 от ГПК на посочения електронен адрес.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
10