Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Пазарджик,16.02.2017г.
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Ц.К. като разгледа докладваното от районния съдия Ани
Харизанова гр.д.№358 описа на съда за 2016г.и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по обективно и кумулативно съединени искове, предявени от В.Б.С.
с ЕГН ********** *** срещу Община Велинград, представлявана от кмета д-р К.К. с
Булстат ********* и адрес на управление град Велинград, бул.“Хан Аспарух“№35
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че
по силата на сключен между страните трудов договор №145/31.08.2015г. ищецът е
заел длъжността“ директор на социални услуги в общността“ в Център за
настаняване от семеен тип на деца/ младежи с увреждания-2 /ЦНСТ ДМУ-2/ при
непълно работно време от 4 часа. От същата дата
ищецът е назначен на 4-часов работен ден и на длъжността „ директор на
другия център –ЦНТ ДМУ-1. Твърди се, че при започване на работа в ЦНСТ ДМУ-2 на
ищеца била връчена длъжностна характеристика , ведно с етичен кодекс на работещите
с деца и младежи, с която същият се е запознал и подписал. В нея са
били описани изискванията за заемане на длъжността като в раздел „изисквания за заемане на
длъжността“ било посочено : образование : висше магистър-икономика, а за
професионален опит – минимум пет години професионален стаж. Твърди се, че на
23.02.2016г на ищеца била връчена нова длъжността характеристика, която била
разработена на 15.02.2016г. от М.М. – директор на Дирекция „Хуманитарни и
социални дейности“ и утвърдена от кмета на Община Велинград на същата дата. При
представянето и на ищеца не било казано, че длъжностната характеристика е с
променени изисквания за заеманата длъжност. Ищецът без да се запознае със
съдържанието на същата я е подписал. Веднага след това му била представена за
подпис Заповед №372/23.02.2016г на кмета
на община Велинград, с която му се прекратява трудовия договор като директор на
ЦНСТ ДМУ-2. Едва тогава ищецът разбрал какво се случва и силно афектиран от
некоректното отношение от страна на работодателя отказал да подпише
представените му заповеди, поради което връчването на същите било при оформен
отказ. Твърди се, че с процесната
Заповед №372/23.02.2016г на кмета
на община Велинград на основание чл.328, ал.1,т.6 от КТ е прекратен сключения
между ищеца и ответника трудов договор №145/31.08.2015г , считано от
23.02.2016г. Ищецът твърди, че тази заповед е незаконосъобразна по следните
съображения: 1/ В заповедта се сочи, че с нова длъжностна характеристика,
утвърдена на 22.02.2016г от кмета на община Велинград се изменят образователните изисквания за
заемане на длъжността. Длъжностната характеристика, която е била представена на
ищеца и същият я е подписал преди уволнението е разработена, съгласувана и утвърдена на 15.02.2016г / а не на 22.02.2016г/.
Твърди ,че не му е представена длъжностна характеристика от 22.02.2016г., не се
е запознавал с такава и не я е подписвал. Твърди се, че когато заповедта за
уволнение препраща към друг документ , в случая длъжностна характеристика , то
същият следва да бъде връчен на уволнения работник или служител
най- късно със заповедта за прекратяване на трудовия договор . това не е
сторено, което прави обжалваната заповед за незаконосъобразна. 2/ В един и същи
ден са прекратени две трудови правоотношения с ищеца по трудов договор
№145/31.08.2015г и по трудов договор №146/31.08.2015г, но му е била връчена
само една длъжностна характеристика. В нея не е посочено за коя от двете
длъжностни характеристики се променят образователните изисквания . С една
длъжностна характеристика не могат да се изменят образователните изисквания за
заемане на две щатни длъжности. В същото време уволнението не може да се
основава на предположението , че с новата длъжностна характеристика се променят
образователните изисквания за заемане именно на процесната длъжност/ а не примерно на другата , която е предмет на
настоящата искова молба/., 3/ В обжалваната заповед формално са изложени мотиви
, но същите са вътрешно противоречиви и неясни, поради което от не може да се
разбере какви са конкретните фактически и правни основания за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца. От заповедта не ставало ясно какво точно е
променено с новата длъжностна характеристика – изискването за образование
,изискването за професионална квалификация, изискването за професионален опит
дали всички изисквания или част от тях. Съответно не ставало ясно на кое от
твърдените нови изисквания не отговаря ищеца според работодателя. Тази неяснота
води до немотивираност на уволнителната заповед , която от своя страна прави
така, че ищецът да не може да разбере за какво точно е уволнен.В процесната
заповед цифром е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на
основание чл.328, ал.1,т.6 от КТ , без да е конкретизирано кое от двете
предложения на разпоредбата се визира- липса на необходимото образование или
липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. Ако в уволнителната
заповед се твърди, че служителят не отговаря на изискванията за образование, е
следвало да бъде посочено по ясен и
недвусмислен начин на които точно изисквания не отговаря. Образованието в
България е начално, основно , средно и висше. Висшето образование се
класифицира по степен и област. Според степента висшето образование се дели на
професионален бакалавър, магистър и доктор. Висшето образование се класифицира
по области и професионални направления
като всяка област на висшето образование включва няколко професионални
направления , съгласно класификатор на областите на висшето образование и професионалните
направления. В мотивите на уволнителната заповед работодателят е следвало да
посочи дали се касае за липса на образователна степен или за професионално
направление, а вместо това декларативно е казано- не притежава съответното
образование и професионална квалификация. Ако се твърди, че ищецът не притежава
необходимата професионална квалификация е следвало да се посочи каква
точно професионална квалификация се има
предвид. Професионалната квалификация е квалификация по
професия.Професионалното обучение осигурява придобиване на квалификация по
професия, съгласно държавните образователни изисквания. Професионалното
обучение се осъществява по професии и специалности. Професиите и специалностите
се квалифицират в професионални направления и по степен на професионална
квалификация като степените на професионална квалификация са : първа, втора ,
трета и четвърта и са включени в Списъка на професиите за професионално
образование и обучение , които се утвърждават от министъра на образованието.
Ищецът твърди, че в процесната заповед липсва конкретизация на професионалната
квалификация , която се въвежда с новата длъжностна характеристика и на която той / ищеца/ не отговаря. В
заповедта не е посочено професионалното направление, което се изисква за заеманата длъжност и не се притежава от
ищеца, както и степента на професионална квалификация , ако промяната касае нея.
Поддържа се, че изискването за
образование е различно от това за професионална квалификация. Двете основания
не се изключват и няма пречка заповедта
за уволнение да се издаде и на двете основания , но в този случай трябва да се
посочи в какво точно се изразява липсата на необходима правна квалификация.
Твърди се, че при извършеното уволнение е
нарушен принципа на добросъвестността , установен в разпоредбата на
чл.8, ал.1 от КТ . Поддържа се , че работодателят е извършил злоупотреба с
право като е променил изискванията за заемане на процесната длъжност единствено
с цел да уволни ищеца. Това е така, тъй като при съпоставка между старата и
новата длъжност характеристиките на длъжността“ директор на социални услуги в общността“ е видно, че
те са идентични. Във всичките си раздели с изключение на най-общо казано
образователните изисквания за заемане на длъжността. Без изменение са останалите
изисквания за заемане на длъжността досежно местоизпълнението и, основната и
функция, трудови задължения, специални изисквания за правоспособност,
изискванията за специални знания и умения, професионалните умения и
компетентности, личностните изисквания и т.н. Твърди се, че реално не е настъпила
никаква промяна в характера на трудовата функция, изпълнявана от ищеца, която
да води до нужда от промяна на
образователните изисквания за заемане на длъжността „ директор социални услуги
в общността“. Твърди се, че единствена причина за промяна на изискването за
вида образование е въведена, за да може ищецът да бъде уволнен , тъй като
същият почти 6 месеца компетентно е изпълнявал задълженията си, без към него по
какъвто и да е начин работодателят да е обективирал забележки относно компетентността
му да изпълнява възложената работа. Нарушението на принципа на
добросъвестността се аргументира с обстоятелството, че директора на Дирекция“
Хуманитарни и социални дейности“ към община Велинград – М.М. е разработила
новата длъжностна характеристика, но М. е в дългогодишен конфликт с ищеца.М. е
подавала множество сигнали за злоупотреба от страна на ищеца, извършвани в
ЦНСТ. Тези жалби са инициирали множество проверки , които не са установили
твърдените злоупотреби.Същата се е появила в местните и национални медии с
интервюта, в които отразявано негативното и отношение към ищеца.След
прекратяване на трудовия договор с ищеца М. продължава да се появява в местните
медии с публични изявления относно причините за уволнението на С. и по –конкретно
„ основната причина за рокадите са поредица от неизпълнени предписания на ДАЗД
и Главна инспекция по труда. Твърди се,
че реалната причина за промяна на изискванията за заемане на длъжността не е
продиктувана от нуждите на работния процес , а само и единствено с цел да се
уволни ищеца . Твърди се, че след уволнението С. е останал без работа и доходи. Брутното му трудово възнаграждение
по смисъла на чл.228, ал.1 от Кт е било в размер на 416.33 лв. Твърди се, че за
период от шест месеца – от 23.02.2016г до 23.08.2016г работодателят му дължи
обезщетение по чл.225, ал.1 от Кт в
размер на 2 497.98лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се съда да постанови
решение, с което да се признае за
незаконно уволнението на ищеца и да бъде
отменено. Да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да се
осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 2 497.98лв. представляваща обезщетение за оставането му
без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода 23.02.2016г до 23.08.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски
. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника
му, е постъпил писмен отговор, се оспорват предявените искове. Не се оспорва
твърдението, че страните са били в трудово правоотношение по трудов договор № 145/31.08.2015г. , както и
че със Заповед №372/23.02.2016г трудовото правоотношение е прекратено поради
утвърдена нова длъжностна характеристика, с която се въвежда друго изискване за
заеманата длъжност. Твърди се, че с разработена, съгласувана и одобрена на
15.02.2016г длъжностна характеристика ответникът е променил изискванията за
заеманата от ищеца длъжност и тази нова длъжностна характеристика е връчена на
ищеца на 23.02.2016г. Твърди се, че процесната уволнителна заповед е
мотивирана. Поддържа се, че за
извършване на преценка за необходимостта от нови изисквания за длъжността,
ответникът е взел предвид цялостната работа на ЦНСТ ДМУ 1 и 2 като с оглед специфичния характер на тази
социална услуга в общността от
резидентен тип, предоставяна в близка до семейната среда на деца и младежи ,
ясно и недвусмислено е счел, че за подобряване на работната среда и
осъществяването на възложените задължения от ръководството и служителите на
центровете, във връзка с извършването на строго специфична социална и
педагогическа дейност, следва да се извърши анализ за съответствието на
притежаваното образование и професионална квалификация на ръководството и
служителите и да се въведе изискване за социално или педагогическо образование
за заеманите длъжности, свързано в пряката работа с деца и младежи. Право на
работодателя е да избере начините, по които да работи. Обосновката на
работодателя в заповедта е достатъчна и определяща за основанието, на което е
извършено прекратявана на трудовото правоотношение. Неоснователни са доводите
на ищеца, че същият притежава необходимото образование и професионална квалификация
за заемане на длъжността, при условията на новата длъжностна характеристика.Под
образование по смисъла на чл.328, ал.1т.6 от КТ се разбира определена завършена
степен на обучение , която се удостоверява със съответния документ за завършено
образование. Когато образованието дава и квалификация това означава придобиване
на знания и специфични умения в
определена област , които осигуряват възможност на работника или служителя да
изпълнява трудовите си функции в тази сфера, когато се изисква даден вид
образование по определена специалност , а работникът или служителят притежават
съответната степен , но по друга специалност, това може да основание за уволнение
по чл.328, ал.1т.6 от КТ. Твърди се, че изискването на образование е
задължително за заемане на всяка длъжност , но за длъжността на ищеца няма
нормативно определено образование, специалност и професионална квалификация.
Оспорва се твърдението на ищеца, че работодателят е нарушил принципа за
добросъвестност , установен в чл.8, ал.1 от КТ. Не е налице злоупотреба с
право.Според трайната съдебна практика изискванията за образование и
квалификация за заемането на определена длъжност могат да бъдат предвидени в
закон, , в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностна
характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен
акт , работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната
характеристика.За длъжността на ищеца няма нормативно определено образование,
специалност и професионална квалификация.Следователно само и единствено
работодателят има право да прави преценка за това какви образователни и
квалификационни изисквания са нужни. Решението на работодателя да промени
изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на
целесъобразност и това правомощие не подлежи
на съдебен контрол. Ответникът не
оспорва, че ЦНСТ ДМУ- 1 и ЦНСТ ДМУ- 2 гр.Велинград е нова форма на социална услуга. Поддържа се, че в процесната
заповед е допусната техническа грешка
като погрешно е отразено, че същата е утвърдена на 22.02.2016г , но това
не е основание за отмяна на заповедта. Съдът не може да прекрати трудовото
правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в
заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя
препраща. Поддържа се, че когато основанието за прекратяване на правоотношението е изложено коректно в текста на документа, обективиращ
едностранното волеизявление на работодателя, съдът не може да отмени
уволнението на формално основание. Когато техническата грешка не е попречила на
работника да защити правата си , а преди връчване на заповедта за уволнение му
е било разяснено какви са фактическите предпоставки за прекратяване на
правоотношението, не е налице формално основание за отмяна на уволнението като
незаконно. В тази връзка се поддържа ,че
работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка , довел е
своевременно до знанието на ищеца фактическите обстоятелства и преди да заведе делото ищецът е бил наясно
относно причините за уволнението и основанието, довело до прекратяване на
трудовото му правоотношение. За целта е изготвена докладна записка- анализ
относно работата на ЦНСТ ДМУ 1 и 2.В допълнителния писмен отговор се излагат доводи, че ответника Община Велинград е пасивно
процесуално легитимирана по исковете по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 от КТ , а именно
за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, както и за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност съгласно специалната разпоредбата на чл.18а, ал. от ЗСП по отношение на общата норма на пар.1 от КТ, предоставяща работодателска правоспособност на кмета на
общината по отношение на ръководителите на ЦНСТ. Според пар.1 от КТ ЦНСТ е
най-малката организационно обособена
единица. Отделно от това по смисъла на ЗСП и Правилника за неговото приложение
тези центрове представляват социални услуги в общността , подчинени на специален
режим и за тях законът изрично посочва , че директорът на такъв тип социални
услуги се назначава от кмета на община , а директора е овластен с
работодателски правомощия да назначава, наказва и уволнява заетите в Центъра/ чл.18а от ЗСП/. Доколкото ЦНСТДМУ-1
разполага със самостоятелен бюджет, както и предоставена по силата на закона
работодателска правоспособност на
директора по отношение на персонала, следва че ЦНСТ притежава самостоятелна
правосубектност/ Булстат, самостоятелен бюджет, представителство ,
работодателска правоспособност на ръководителя/ и се явява легитимиран по иска
по чл.344, ал.1т.3 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението. Моли да бъдат отхвърлени исковете по чл.344, ал.1
т.1 е 2 от КТ, а искът по чл.344, ал.1т.3 от КТ да бъде оставен без разглеждане
като процесуално недопустим. В подкрепа на твърденията си ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания,
чрез представената писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си, поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания.
Велинградският районен съд след като се запозна с изложените
в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните
и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК, по вътрешно убеждение, прие за
установено следното от фактическа страна.
Не е спорно по делото, , че страните са били в трудово
правоотношение / учредено с трудов договор№145/31.08.2015г./ , считано от
31.08.2015г като ищецът е заемал длъжността „ директор социални услуги в
общността“ при непълно работно време – 4 часа , с основно месечно трудово
възнаграждение 395.00 лв. , с място на работа „Център за настаняване от семеен
тип на деца и младежи с увреждания-2/ ЦНСТ ДМУ-2.
Със Заповед №372/23.02.2016г
на кмета на община Велинград е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 23.02.2016г. на
основание чл.328, ал.1,т.6 от КТ . В мотивите на заповедта работодателят е посочил следните
причини за прекратяване на трудовия договор, а именно: С нова длъжностна характеристика,
утвърдена от кмета на община Велинград на 22.02.2016г. се изменят
образователните изисквания за заемане на длъжността след като трудовия договор
е сключен. С новата длъжностна характеристика за длъжността“ директор социални
услуги в общността“ в Център за настаняване от семеен тип на деца/ младежи с
увреждания-1 се изисква висше образование – бакалавър- социална педагогика и
професионален опит минимум две години
професионален стаж. Служителят В.Б.С. притежава диплома за завършено висше
образование – магистър , специалност „ИОТ“, професионална квалификация „
икономист по туризма“. Следователно същият не притежава съответното
образование- професионална квалификация за заеманата длъжност. Промяната в
изискващото се образование е основание за прекратяване на трудовия договор. В
заповедта е посочено, че поради непритежаване на необходимото образование и
професионална квалификация се прекратява
трудовото правоотношение със С.. Процесната заповед е връчена на ищеца
на 23.02.2016г при надлежно оформен отказ.
С исковата молба е представена длъжностна характеристика
за длъжността „ директор на социални услуги в общността“-ЦНСТ/ лист 19-21 от
делото/.На 14.01.2015г ищецът се е
запознал с тази длъжностна характеристика и му е връчен екземпляр от нея/ виж
лист 26 от делото/. Изисквания за заемане на длъжността са : образование –
висше – магистър – икономика и минимум пет години професионален стаж.
На 15.02.2016г от кмета на община Велинград е утвърдена
нова длъжностна характеристика за
длъжността „ директор на социални услуги в общността-ЦНСТ“, според която
изискванията за заемане на длъжността са променени/ лист 27-30 от делото/. Промяната касае образованието, а именно:
висше – бакалавър- социална педагогика. Изисква се също така минимум две години
професионален стаж. Ищецът е запознат с тази длъжностна характеристика на
23.02.2016г и му е връчен екземпляр от нея.
От приложената ведомост за заплати, касаеща ищеца, е видно ,че за месец януари 2016г. размера
на брутното му трудово възнаграждение е 418.70 лв.
Видно от докладна
записка- анализ, изготвена от заместник кмета на общината и адресирана но кмета
на община Велинград с оглед дейността на ЦНСТ ДМУ 1 и 2, която е специфична
социална услуга в общността и с цел
подобряване на работната среда и осъществяване
на възложените задължения на ръководството и служителите в центровете,
предвид строго специфичната социална и педагогическа дейност, е дадена
препоръка да се извърши анализ за
съответствието на притежаваното образование и професионална квалификация на
ръководния състав и на служителите и да се въведе изискване за социално или
педагогическо образование за заеманите длъжности, свързани с ръководството и
пряката работа с деца и младежи.
От ангажираните от ответника доказателства/
трудов договор №6/09.01.2015г, допълнително споразумение от 05.02.2015г./ се
установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника по трудов договор със срок за изпитване за срок
от 8 месеца, считано от 09.01.2015г до 02.09.2015г, като е заемал длъжността“ директор
ЦНСТ“, като това трудово правоотношение
е прекратено, считано от 01.09.2015г. С две
решение №276 , взето с Протокол №9 от 26.06.2008г и решение
337/05.08.2008г, взето с Протокол №11 от 05.08.2008г. Общински съвет Велинград е
взел решение за разкриване на два
Центъра за настаняване от семеен тип/ЦНСТ/. С две- решения №216/25.06.2015г. и
решение №242 от 20.07.2015г- Общински съвет Велинград е решил да бъдат открити
следните социални услуги- Център за настаняване от семеен тип за деца/
младежи с увреждания / ЦНСТДМУ-1 и ЦНСТДМУ-2/. В изпълнение на тези решения
със Заповед № РД01-1268/13.08.2015г. на
кмета на община Велинград на основание чл.5, ал.1т.6 и 8 от Устройствения
правилник на Агенция за социално подпомагане, чл.6, ал.1,т.6 от ЗСП , чл.36в,
ал.1,т.1, ал.3, т.1 и т.2 от ППЗСП и в изпълнение на Решение на ОбС-Велинград,
взето с Протокол №10 от 20.07.2015г. са открити
следните социални услуги: Център за настаняване от семеен тип за деца/
младежи/ с увреждания /ЦНСТ ДМУ-1 / и Център за настаняване от семеен тип за
деца/ младежи/ с увреждания /ЦНСТ ДМУ-2/.
На 26.08.2015 ищецът е подал молба до кмета на община
Велинград да бъде назначен на длъжността директор на ЦНСТ ДМУ-2. Подал е молба
да бъде назначен на длъжността директор на ЦНСТ ДМУ-1. Учредени са две трудови правоотношение едното по трудов договор №145/31.08.2015г. /
коментиран по-горе и относим към
настоящия правен спор/ и трудов договор № 146/31.08.2015г, по силата на който
ищецът е заемал длъжността директор на ЦНСТ ДМУ-2.
В съдебно заседание, проведено на 24.11.2016г съдът
извърши констатация по оригинала на
трудовата книжка на ищеца и установи, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника ищецът не е
встъпвал в трудово правоотношение с друг
работодател.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са
ангажирани и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетеля Таня П.-Калвачева
се установи, че тя е изготвила технически
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
както и че е допуснала техническа грешка при изписване на датата, на която е
утвърдена новата длъжностна характеристика. Свидетелката уточнява, че
действителната дата е 15.02.2016г, а не както е записано 22.02.2016г.
Свидетелката обясни, че по проект
стартирала социалната услуга ЦНСТ, след което тази услуга се разделила
на ЦНСТ-1 и ЦНСТ-2, но директор и на двата центъра е едно и също лице. Уточни,
че е една длъжностната характеристика за
директор на ЦНСТ-1 и ЦНСТ-2 , тъй като
функциите и задълженията са идентични. Този проект приключил. Към месец септември 2015г бил одобрен нов проекта
за социални услуги. Били сключени два нови трудови договора с ищеца и
свидетелката изготвила едно лично
трудово досие за правоотношенията по двата
нови трудови договора.Свидетелката не може да си спомни дали към досието е имало нова длъжностна
характеристика. Свидетелката е
категорична, че по предходния трудов
договор с ищеца е имало длъжностна характеристика за директор на ЦНСТ, която
длъжността характеристика е приложила към новите трудови досиета. Свидетелката
допълни, че новата длъжностна характеристика е изготвена от директора на
Дирекция“Хуманитарни дейности“ М.М.. Свидетелката обясни, че на 23.02.2016г.
е връчена на ищеца новата длъжностна
характеристика, като ищецът е подписал и
я приел, след което на ищеца му била
връчена процесната заповед. Според тази свидетелка връчването на новата
длъжностна характеристика е станало от М..
В тази връзка в съдебно заседание ищецът обясни, че на
23.02.2016г му било заявено, че е изготвена нова длъжностна характеристика, без
да му се каже, че се променят изискванията за ценз. Подписал новата длъжностна
характеристика, след което му връчили заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
От разпита на свидетелката С.Т./ зам.кмет на община
Велинград/ се установи, че новата длъжностната характеристика е връчена на ищеца на 23.02.2016г в кабинета на свидетелката и в
присъствието на К. и М.. Свидетелката
помолила С. да се запознае с новите изисквания за длъжността, което било
сторено от ищеца. След това свидетелката
го попитала дали е съгласен и той отговорил положително, след което подписал
новата длъжността характеристика. Свидетелката попитала ищеца дали същия
притежава висше образование степен
бакалавър по специалността социална педагогика, същият и казал, че няма. След
това му връчила заповедта за
прекратяване на трудовото
правоотношение. Свидетелката обясни, че след анализ на работата в социалната услуга се установили проблеми от
различно естество, като основния проблем
във връзка работата на социалните
работници с децата и по-конкретно
комуникацията с децата и тяхното
обгрижване. Свидетелката уточни, че ЦНСТ ДМУ е създаден за обгрижване на деца
със специфични потребности . По този повод било взето решение ръководителят
да е с педагогическо образование. Счетоводителят е с икономическо образование,
поради което работодателят е преценил ,
не е необходимо и директора на центъра да е с икономическо образование. Решението за промяната в образователния ценз
на директора на социалната услуга било взето от ръководството на общината след обстоен анализ, направен от зам.кмета по
социалните дейности и след това е постъпило предложение да се променят
изискванията по отношение на длъжността на директора, който да бъде с
педагогическо образование. Свидетелката
уточни, че новата длъжностна характеристика била една за двете социални услуги
–ЦНСТДМУ-1 и ЦНСТДМУ-2, тъй като длъжността е идентична.
Свидетелката Т. и ищецът бяха поставени в очна ставка относно
обстоятелствата във връзка с връчване на новата длъжностна характеристика и в хода на този процесуален способ всеки от
участниците поддържаше това, което е
заяви в индивидуалния си разпит.
Въз основна та така очертаната по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ.
По главният иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна съдът намира
следното:
По иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ правнорелевантните
факти обхващат :източника на трудовото правоотношение, страните между които
това правоотношение е съществувало и фактическия състав за прекратяването му,
законосъобразното приложение на който уволненият работник или служител оспорва.
Доказването на правомерността на уволнението с оглед разпределението на
доказателствената тежест в производството по трудовия спор се възлага на
работодателя.
Безспорно се установи, че ищеца е работел при ответника по
валидно трудово правоотношение, заемайки длъжността“ директор социални услуги“.
С обсъдената по- заповед трудовото правоотношение е прекратено на основание:непритежаване
на необходимото образование и професионална квалификация – чл.328, ал.1,т.6 от КТ.Прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1,т.6 от КТ е
безвиновно. То има обективен характер. По своята същност е юридически факт,
възникващ по време на трудовото правоотношение. В разпоредбата на чл.328,
ал.1,т.6 от КТ са предвидени две основания за прекратяване на трудовото
правоотношение :1/ когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или 2/ когато работникът или
служителя не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната
работа. Предвидените две хипотези в чл.328, ал.1,т.6 от КТ са близки по
съдържание. Образованието е част от професионалната квалификация, но в Кодекса на труда е въведено като самостоятелно
основание за прекратяване на трудовия договор . Двете основания могат да се
кумулират в една заповед за уволнение, но за да бъде уволнението признато за
законно, работодателят трябва да докаже наличието поне на едното от двете
основания. Хипотезата на чл.328, ал.1т.6 от КТ /независимо коя от двете и
алтернативи/ е приложима в случаите, когато работодателят е променил
първоначалните изисквания за заемане на длъжността, след като вече работникът
или служителят е встъпил в длъжност. Тези нови изисквания следва да се
обосновават с целите и интересите на работата, които изискват различно или
по-високо образование или различна квалификационна степен. Образованието се
придобива по установен от закона ред след покриване на държавно установени
изисквания за това и след полагане на съответните изпити.Изискванията за
необходимата степен и вид завършено образование се предвиждат в законите и
други нормативни актове , съответно в длъжностните характеристики.
В практиката си по 290 от ГПК / решение №561/04.10.2010г.
по гр.д.№1962/2009г на трето г.о. на ВКС, докладчик председателя Ценка Георгиева/, задължителна
за съдилищата ВКС е приел, че под професионална квалификация следва да се
разбира нормативно призната в резултат на обучение степен на квалификация в
определена област на знанието. В чл.3,т.1 от Закона за професионалното
образование и обучение/ ДВ бр.68/1999г/ като една от основните задачи на
системата на професионално образование и обучение е посочено придобиването на
професионална квалификация , а в чл.8 от същия закон професиите и
специалностите се класифицират в професионални направления и по степен на
образование и степен на професионална квалификация. В цитираната задължителна
съдебна практика е посочено също така, че понятието „ професионална
квалификация“ следва да се отграничи от придобитите умения, навици, сръчност ,
делови и професионални качества , които правят един работник или служител „
по-високо квалифициран.Образованието и професионалната квалификация се установяват
единствено въз основа на издадени за това дипломи и свидетелства.
В практиката си , задължителна за съдилищата по реда на
чл.290 от ГПК , ВКС е приел, че основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право
на работодателя или за работника. Когато работодателят издава заповедта за
уволнение, той посочва в нея фактите и обстоятелства , от които произтича
правото му и съответния текст от закона, който го урежда. Възможно е
работодателя на направи грешка при правната квалификация и посочения текст от
закона. Това не опорочава заповедта за уволнение , тъй като съдът не е обвързан
от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да
определи вярната правна квалификация на
спорното материално право, предмет на делото
В контекста на горните правни разсъждения, съобразявайки
мотивите на процесната заповед и обсъдените по-горе доказателства съдът прави
следните фактически и правни изводи:
Ищецът първоначално, считано от 09.01.2015г. до
01.09.2015г., е работил при ответника на
длъжност“ директор социални услуги в общността с място на работа Център за настаняване от семеен тип/ЦНСТ/.За
заемане на тази длъжност са въведени следните образователни изисквания. В
трудовия договор е посочено, че ЦНСТ е
структурно звено. Тук е момента да се изложат съображенията, касаещи правната
природа на ЦНСТ. Разпоредбата на чл.2,
ал.2,т.2 от Закона за социалното подпомагане/ ЗСП/ визира една от формите за социално подпомагане, а именно – предоставяне
на социални услуги. В чл.18, ал.1 от същия закон е разписано, че социалните
услуги се извършват от държавата, общините , българските физически лица,
регистрирани по ТЗ , юридически лица и т.н., а разпоредбата на чл.18а ал.1 от ЗСП е регламентирано, че кмета на община управлява социалните услуги на
територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и
местни дейности, отговаря за критериите и стандартите за предоставянето на
социални услуги, както и че е работодател на ръководителя на тези услуги.
Съгласно ал.6 на тази норма всички дейности в областта на социалните услуги се
предоставят при спазване на критериите и стандартите за социални услуги за
деца, приета от МС. Предвид така
изложената законова регламентация общината се явява доставчик на социални услуги. Всички центрове- Центъра за настаняване от семеен тип, както и Център за настаняване от семеен тип на деца и
младежи с увреждания или без увреждания на територията на дадена община / в конкретния случай на община
Велинград/ по своята правна природа са вид социална услуга, предоставяна от
доставчика/ съответната община/ , насочена към деца и младежи, които имат нужда
от грижа извън семействата им. Според чл.36 в, ал.1т.1 от ППЗСП на база
мотивирано решение на общинския съвет и по предложение на Регионалната дирекция
„ Социално подпомагане“, Агенция „Социално подпомагане“ разрешава откриване,
промяна на вида, местоположението и/ или промяна на капацитета на социалните услуги, когато са делегирани от
държавата. В настоящия случай е без значение дали конкретните социални услуги са местни такива или
делегирани от държавата, но съдът цитира нормата на чл.36в от ППЗСП с цел да се
внесе яснота за характера на тези т.нар. структурни звена към община Велинград.
Обстоятелството, че всяка една социална услуга има самостоятелен бюджет, не я прави самостоятелен правен субект, стоящ извън общината като
юридическо лице.
Установи се, че
при учредяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответника, датирало през периода от 09.01.2015г. до 01.09.2015г., на С. е била връчена на 14.01.2015г. длъжностна характеристика за длъжността „
директор на социални услуги в общността“ за структурно звено ЦНСТ, в която
длъжностна характеристика подробно са разписани основните трудови функции/
задължения/ за тази длъжност. Посочени са и изискванията за заемане на тази
длъжност: висше образование – образователно квалификационна степен „ магистър“
, специалност „ икономика“ и професионален опит : минимум пет години
професионален стаж. По делото не бе спорно, а този факт е явява и доказателствено обезпечен, че С.
е отговарял на изискванията за заемане
на длъжността. Това трудово правоотношение е прекратено , считано от
01.09.2015г.
От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, се
установи, че към този момент-01.09.2015г. по надлежния ред/ няколко решения на
ОбС-Велинград, съответно заповеди на кмета на общината е разкрита нова форма на социална услуга –
Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания-1/
ЦНСТДМУ-1/ и Център за настаняване от
семеен тип на деца и младежи с увреждания-2/ ЦНСТДМУ-2/, която е разкрита на
база специфичните характеристики на децата в общността. Считано от 01.09.2015г
между ищеца и ответника е учредено процесното трудово правоотношение като ищецът
е заемал длъжността „директор социални услуги в общността“ с място на работа
ЦНСТДМУ-2. Установи се, че към 01.09.2015г. изискванията за заеманата длъжност
длъжността „директор социални услуги в общността“ са били същите каквито са били преди 01.09.2015г.
и С. е отговарял на тях, а именно - висше образование- магистър – икономика.Тук
е момента съдът да отбележи, базирайки
се на изложените по-горе съображения досежно „ професионалната квалификация“,
че нито към 09.01.2015г, нито към 01.09.2015г работодателят е бил въвел
изисквания за притежаване на професионална квалификация за заемане на горната
длъжност.Въведени са изисквания за професионален опит, който не касае професионалната
квалификация в смисъла, който трайната и
задължителна съдебна практика влага в това
основание за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на
чл.328, ал.1т.6, предл.второ от КТ. Установи се, че трудовите функции/
ръководни и организационни/ не са били променяни. В исковата молба ищеца
твърди, че при встъпването му в длъжност като „директор социални услуги в общността“ в ЦНСТДМУ-2 му е била връчена длъжностна
характеристика , с която последният се запознал и подписал и в нея са били описани следните изисквания
за заемането на тази длъжност: висше образование магистър- икономика и
професионален опит – минимум пет години професионален стаж. В първото по делото
съдебно заседание ищецът въвежда ново твърдение, а именно, че за ЦНСТДМУ не му
е била връчвана въобще длъжностна
характеристика. Съдът счита, че моментът, до който ищецът следва да въведе
твърденията си е подаването на
исковата молба . Недопустимо е в един последващ момент, същият да инвокира нови
твърдения, незаявени с исковата молба. В първото по делото съдебно заседание
страната може само да допълни и конкретизира изложените в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения, а не да ги подменя с нови такива. В контекста
на така изложеното съдът приема, че при
учредяване на процесната трудово-правна връзка на ищеца е била връчена
длъжностната характеристика от 14.01.2015г., която е с непроменени към този
момент изисквания за заемане на длъжността.
Установи се, че на
15.02.2016г. променени изискванията за заеманата от ищеца
длъжност, касаещи образователния ценз, като е въведено изискване за образование:
висше- бакалавър , социална педагогика.
Тази промяна е извършена по надлежен ред – с нова длъжността характеристика,
утвърдена от кмета на общината на 15.02.2016г. Тук е момента съдът да изложи
съображенията си дали и доколко отразеното
в мотивировъчната част на процесната заповед обстоятелство , че новата длъжността
характеристика е утвърдена на 22.02.2016г. , а дефакто е утвърдена на
15.02.2016г. се отразява на законосъобразността на уволнението. Изясни се в
хода на съдебното дирене/ чрез анализираните гласни и писмени доказателства/ ,
че новата длъжността характеристика е утвърдена на 15.02.2016г. и се касае за
техническа грешка при изписването на датата 22.02.2016г в съобразителната част
на процесната заповед като дата на утвърждаване на тази длъжностна
характеристика. Според настоящия съдебен състав релевантен за спора факт е дали
към датата на уволнението -23.02.2016г. е съществувала нова длъжностна
характеристика с променени изисквания за
заемане на длъжността „дирек социални
услуги в общността“, която длъжностна характеристика да е утвърдена по надлежния ред/ от кмета на общината/.
Отговорът е положителен.
Ирелевантни за настоящия правен спор са обстоятелствата:
кога е връчена на ищеца новата длъжностна характеристика, дали му е дадена
възможност да се запознае със съдържанието и, дали
му е дадена възможност да заяви
дали отговаря на новите изисквания и да ангажира
доказателства в тази насока. В Кодекса на труда не са въведени императивни
правила в тази насока ,с които работодателят да е длъжен да се
съобрази , каквито правила са въведени
при прекратяване на / трудовото
правоотношение поради дисциплинарно уволнение/ чл.193 и чл.194 от КТ/. В изключителна дискреция на
работодателя е как да постъпи в този случай. Задължението на работодателя по
чл.127, ал.1т.4 от КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника или
служителя няма отношение към законността на уволнението по чл.328, ал.1т.6 от КТ / в този смисъл Решение №215/08.07.2010г.
по гр.д.№166/2009г по описа на ВКС/.
Предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е дали
служителят е отговаря на променените изисквания , поради което фактът за запознаване с длъжностната характеристика
е без правно значение.Работодателят има право да променя с щатно разписание и с
длъжностните характеристики изискванията за изпълнение на конкретна длъжност ,
когато същите не са определени в нормативен акт . Същото важи и за промяна на
изискванията за образование и квалификация за определена длъжност. От обсъдените
доказателствени средства се установи, че новата длъжностна характеристика е
връчена на С. на 23.02.2016г преди да му бъде връчена процесната заповед. Това
е достатъчно , за да може предварително уволнения служител да се запознае с предметния обхват на
уволнението с оглед оспорването му пред
съда и да формулира оплакванията си срещу това уволнение.
В този ред на мисли съдът счита, че по делото по несъмнен и категоричен начин се доказа ,
че след възникване на трудовото
правоотношение с ищеца работодателят е променил изискванията за заеманата от
него длъжност , касаещи образованието. Съдът не споделя доводите на ищеца за
немотивираност на процесната
заповед поради неясно и противоречиво изложени фактически обстоятелства , обосноваващи образование и
професионална квалификация. В съобразителната част на процесната заповед
работодателят ясно е посочил две уволнителни основания- поради непритежаване на
необходимото образование и професионална квалификация се прекратява трудовото
правоотношение с ищеца. От обсъдената доказателствена съвкупност се установи,
наличие на първата алтернатива на чл.328, ал.1,т.6, предл.първо от КТ
–служителят не притежава необходимото образование. Както бе посочено по-горе в
мотивите на настоящия съдебен акт- уволнението е законосъобразно ако се
изпълнението на законовите изисквания дори по отношение на едно от тях.
Работодателят има право да променя изискванията за
образование и квалификация за определена длъжност.Волята на работодателя в този
случай е подчинена на неговата суверенна преценка и е въпрос на
целесъобразност като съдът не е
компетентен да се произнася какви нови изисквания налага нуждата на работата за
дадена длъжност и дали има обективна
необходимост от въведената промяна.Само при въведен от работника и служителя довод за злоупотреба
с право или дискриминационен подход, контролът на съда за законосъобразност на
уволнението във всички случаи и в частност по чл.328, ал.1т.6 от КТ включва и
преценка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено и
с оглед нуждите на работата и в този
смисъл работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 от КТ. Съдебният контрол в тази насока
следва да бъде съобразен изцяло с конкретните факти и обстоятелства/ В този
смисъл Решение №248 от 23.04.2010г. по гр.д.№254/2009г на ВКС, Решение №239 от
21.05.2012г. по гр.д.№799/2011г на ВКС, Решение №417 от 19.10.2011г. по
гр.д.№143/2011г на ВКС, Решение №507 от 08.07.2010 по гр.д.№978/2009г. на ВКС, Решение №321 от
31.10.2011г по гр.д.№13/2011г на ВКС, Решение №71 от 24.07.2013г по
гр.д.№284/2012г на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК и представляващи
задължителна съдебна практика.
В този ред на мисли съдът не споделя довода на ищеца, че
е налице злоупотреба с права от страна на работодателя , доколкото промяната в
изискваното образование е направена единствено с цел уволнението на ищеца. Този довод е
неоснователен като съображенията за това
са както следва.
Както се посочи по-горе изискванията за образование и
професионална квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат
предвидени в закон, друг по-нисък по
степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са
предвидени в нормативен акт работодателят е длъжен да се съобрази с тях. Когато
не са предвидени в нормативен акт/ какъвто е настоящия случай/ в изключителна
дискреция на работодателя е въведе такива специфични изисквания за образование
и професионална квалификация, които да са в интерес на работата и да водят до
нейното оптимизиране изисквания които да
са в интерес на работата. Изхождайки от конкретните факти и обстоятелства при упражняване на съдебния контрол съдът
счита, че в настоящия случай работодателят е упражнил добросъвестно потеставното правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Установи
се, че ЦНСТДМУ- 1 и 2 е форма на социална услуга, отнасяща се до деца и младежи с увреждания.
Бенефициентите на този вид социална
услуга имат специфични както
образователни, така и социални потребности и
в интерес на работата с оглед оптимизиране
на дейността и подобряването качеството
и ефективността на работния процес с такива деца и младежи е както ръководният състав така и останалия
персонал да е от квалифицирани
специалисти, които да отговарят на динамичните социални процеси и да могат да
усъвършенстват и развиват системата на
социално- педагогическите услуги.
Абсолютно несъстоятелни са доводите на ищеца за
недобросъвестност от страна на работодателя, обусловена от влошените
междуличностни отношения между ищеца и друг служител- М.М., която в качеството
на директор на Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ е изготвила новата
длъжността характеристика, с променените изисквания за образование. Фактът кой
служител е изготвил фактически новата длъжността характеристика е без правно
значение. Работодателят е този,
който преценява дали да се
променят изискванията за
съответната длъжност и неговата
преценка се обективира в акта на утвърждаването на нова длъжностна характеристика. Ето защо съдът
не обсъди гласните и писмени доказателствени средства, ангажирани от ищеца /
показанията на свидетелката Д. и
различни публикации/ поради тяхната неотносимост към настоящия спор.
Предвид изложеното съдът счита, че иска по чл.344, ал.1
от КТ за признаване на уволнението, постановено със заповед № 372/23.02.2016г
на кмета на община Велинград за
незаконно и неговата отмяна е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен
По иска с правно
основание чл.344,ал.1т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност.
Този иск е акцесорен по своята правна природа и следва
съдбата на главния иск. При неоснователност на главния иск и този иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По третия обективно съединен иск с правно основание
чл.344, ал.1,т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ съдът намира следното:
Искът е процесуално допустим. По силата на закона / чл.18а от ЗСП/
кметът на община е работодател на ищеца. Тъй като същият не може да бъде
самостоятелна страна в процеса ,поради липса на самостоятелна правосубектност ответник е представляваната от кмета Община Велинград. Ответникът – община Велинград е пасивно процесуално легитимирана
да отговаря по иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ във вр. с чл.225
от КТ.
По основателността на иска:
Този иск е неоснователен, тъй като е акцесорен и следващ
съдбата на главния иск по чл.344,
ал.1т.1 от КТ. При това положение следва да бъде отхвърлен иска за заплащане на
сумата от 2 497.98 лв. представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 23.02.2016г. до 23.08.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото и характера на спора / трудов
спор/ ищецът дължи на другата страна
единствено разноски за адвокатско възнаграждение в размер на единствено разноски на другата страна за 504
лв.
Воден от горното Велинградският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Б.С. с ЕГН **********
*** срещу Община Велинград, представлявана от кмета д-р К.К. с Булстат
********* и адрес на управление град Велинград, бул.“Хан Аспарух“№35 обективно
и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ – за признаване на уволнението му,
наложено със Заповед № 372/23.02.2016г. на кмета на община Велинград за
незаконно и отмяната му, за възстановяване му на заеманата преди уволнението
длъжност „ директор социални услуги в общността“ в ЦНСТДМУ-2 и за заплащане на сумата от 2 497.98 лв.,
представляваща обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода от 23.02.2016г. до
23.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.Б.С. с ЕГН ********** ***
да заплати на Община Велинград,
представлявана от кмета д-р К.К. с Булстат ********* и адрес на управление град
Велинград, бул.“Хан Аспарух“№ сумата от 504 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 16.02.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: