Решение по дело №15/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в и сл. от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Д. Х. И. от [населено място], действащ чрез пълномощника адв. Г. Б., против Решение № 232/13.12.2023 г., постановено по АНД № 754/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 23-1300-001594/14.08.2023 г., издадено от началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР [населено място], с което на Д. Х. И. от [населено място], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за това, че на 27.07.2023 г. в [населено място], [улица], като водач на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № ***, не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне вляво и дясно на задната част на автомобила, с което създал опасност за другите участници в движението.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и необосновано.

Излага съображения, че първоинстанционният съд не е извършил обоснован анализ на релевантните по делото доказателства, от които не се установявало по безспорен и несъмнен начин вмененото на касатора административно нарушение.

Сочи, че по своята същност дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени, т.е. приплъзването на автомобила да не се дължи на други обстоятелства.

В конкретния случай, на посочената в НП дата и място, жалбоподателят действително управлявал „Мерцедес ***“ с рег.№ ***, като при излизане от бензиностанция и извършване на десен завой, с цел да се включи в движението по [улица], в посока кръстовището на [жк], автомобилът се е приплъзнал за няколко секунди, което било вследствие на желанието на водача да се изнесе по-бързо от изхода, тъй като имало движещи се автомобили в неговата посока.

Релевира доводи, че събраните по делото доказателства не се установявали по безспорен начин, че жалбоподателят е използвал път отворен за обществено ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. За ангажирането на административно наказателната отговорност не било достатъчно предположението на органите на полицията, а било необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение. Констатираното поведение на водача следвало да е съзнателно, преднамерено, а не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка. Приплъзването на автомобила при извършване на завой би могло да е в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой на дясно, и несъобразяване с вмененото с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължение като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не да поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.

Предвид горното, моли касационната инстанция отмени Решение № 232/13.12.2023 г., постановено по АНД № 754/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 23-1300-001594/14.08.2023 г., издадено от началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР гр.Кърджали.

В съдебно заседание, касаторът лично и чрез пълномощника адв. Г. Б., поддържа депозираната жалба, по изложените в нея доводи. В хода на устните състезания пълномощникът сочи, че в производството пред районния съда било установено, че автомобилът е приплъзнал при завой на излизане от бензиностанцията и след няколко секунди е влезнал в правилната посока и е продължил. В никакъв случай не били събрани данни за умишлено привеждане на автомобила в такова движение, което да застрашава движението по пътищата. В тази насока се явявали и обясненията на служителите от полицията, които са възприели нарушението, като един от тях е чул някакъв шум в близост до бензиностанцията, но не е видял добре самото движение на автомобила, тъй като пред него е имало и други автомобили. Другият служител е възприел, че автомобилът наистина е приплъзнал, но след това е влезнал в правилната траектория и посока на движение. Всичко това налагало извода, че в никакъв случай водачът не е имал намерението да превежда автомобила така, че да застрашава движението и не е имало такива данни той да се е въртял на пътя, да е буксувал и да е застрашавал движението, т.е., липсвали типичните характеристики, за които се твърди в НП.

Моли съда да отмени решението на РС – Кърджали и присъди разноските по делото.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 23-1300-001594/14.08.2023 г., издадено от началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д. Х. И. от [населено място], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за това, че на 27.07.2023 г. в [населено място], [улица], като водач на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № ***, не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне в ляво и дясно на задната част на автомобила, с което създал опасност за другите участници в движението. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че районният съд е извел крайния си извод и е постановил обжалвания съдебен акт при непълна преценка на всички обективни обстоятелства, респ. счита доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Д. Х. И. от [населено място], за основателни и релевираното отменително основание е налице.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до необоснованост на постановеното решение.

Въведените в жалбата твърдения, че доказателствата, събрани в производството пред районния съд, не установявали по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение, са основателни.

Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Касационният състав счита, че вмененото на Д. Х. И. административно нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин В тази връзка, безспорно по делото е установено, че на 27.07.2023 г., около 23.30 ч., в [населено място], Д. И. е управлявал лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № ***, при което, излизайки от *** и завивайки надясно по [улица]в посока кръстовище „***“, задната част на автомобила е поднесла първо вляво, после вдясно, след което МПС е продължило движението си направо, в горепосочената посока.

Настоящият съдебен състав счита, че така установените в производството пред районния съд данни за движението на управлявания от касатора лек автомобил, не могат да обосноват извода, че са налице действия на Д. И. като водач на МПС, в разрез с въведената забрана в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Нарушение на горната норма може да бъде извършено единствено при форма на вината - пряк умисъл, т. е. водачът целенасочено и преднамерено да управлява МПС по път, отворен за обществено ползване, по такъв начин, че това управление да е за друга цел, освен в съответствие с посоченото предназначение на пътя. В този смисъл, не всяко поднасяне на задната част на МПС при движението по път, отворен за обществено ползване, обичайно на лек автомобил, следва да се приема и да се счита за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, респ. в случаите, когато се касае за неволно действие, вследствие на рязко натискане на газта, с цел по-бързо изнасяне в посоката на движение; предприемане на маневра завиване с по-висока скорост; движение по хлъзгава пътна настилка, при което сцеплението на гумите с нея е по-слабо, поради обледеняване, наличие на снежна покривка или когато същата е мокра и др.

Във връзка с горното, касационният съд не споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които е прието, че Д. И. е форсирал двигателя, движел се е с висока скорост, предизвикал приплъзване на задните колела и поднасяне на превозното средство вляво и вдясно, навлизайки в лентата за насрещно движение. Тези изводи на състава на районния съд не са безспорно установени в производството. Единствените данни за такива действия на касатора и движение на управлявания от него автомобил, се съдържат в показанията на актосъставителя, които се явяват изолирани и според съда са повлияни до голяма степен от обстоятелството, че е издател на процесния АУАН. Видно от показанията на другия служител на ОДМВР - св. Й. Х., водач на патрулния автомобил, управляваният от И. автомобил е излязъл от изхода на бензиностанцията, при което задната му част се приплъзнала първо към лява лента, после към дясна, след което продължил движението си направо. Свидетелят твърди, че форсирането на автомобил се чуло от бензиностанция „***“, но неясно било от кой автомобил. Според показанията, пред патрулния автомобил се движело друго превозно средство, което, след като чули форсиране на двигател и завъртане на гуми, влязло в бензиностанция „***“, при което служителите на полицията възприели МПС, управлявано от жалбоподателя.

Цялостния анализ на доказателствата по делото сочи, че се касае за еднократно поднасяне на задната част на автомобила, след което същият е продължил движението си в права посока, без промяна на траекторията на движението. Наличието на лек автомобил, който се е движел непосредствено пред полицейския и е навлязъл в бензиностанцията, в който момент лекият автомобил на жалбоподателя е излязъл от изхода, обоснова доводите на касатора, че е предприел по-бързо изнасяне, с цел предотвратяване на сблъсък с приближаващия автомобил. Това само по себе си предполага натиск върху педала на газта, съответно форсиране на двигателя и поднасяне на задната част на автомобила, още повече, че се касае за МПС с т.нар. „задно предаване“. Всички доказателства сочат, че изместването на задната част на управлявания от касатора лек автомобил е било еднократно, а не на няколко пъти и то явно се дължи на несъобразяването от страна на И., че завивайки надясно, чрез извършено завиване на волана в съответната посока и рязко подаване на газта, това действие ще доведе до поднасяне на автомобила. Очевидно е, че в случай се касае за млад и неопитен водач, който е придобил правоспособност 5 месеца по-рано.

По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че в случая не би могло да се приеме, че извършвайки по описания начин маневрата „завой надясно“ на изхода на бензиностанция „***“ и отправяйки се по [улица]в посока [жк], без да се съобрази със състоянието на пътната настилка и с характеристиките и особеностите на управлявания от него лек автомобил, Д. И. е извършил административно нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно - като използване на път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.

В заключение, съдът намира за необходимо да посочи, че безспорно умишленото и съзнателно опасно шофиране, изразяващо се в целенасочено поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари, но както вече бе изложено по-горе, в конкретния случай се касае за еднократно поднасяне на задната част на управлявания от касатора лек автомобил, при извършване на маневра „завиване надясно“, което не се дължи на умишлено и съзнателно опасно шофиране, а на несъобразяване от негова страна с горепосочените обективни и субективни фактори. Да се възприеме обратното би означавало, че всяко едно еднократно поднасяне на задната част при управлението и движението на лек автомобил, което е често явление при рязко подаване на газта от водача с цел по-бързо изнасяне, съчетано с особеностите на автомобила, пътната настилка и протектора на гумите, следва да бъде прието и квалифицирано като нарушение на посочената разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, което очевидно е в противоречие с целта на закона, респ. смисъла на въведената забрана в разпоредбата.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че изводите на районния съд за обоснованост и законосъобразност на наказателното постановление, се явява неправилни и незаконосъобразни.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира жалбата на пълномощника на Д. Х. И. от [населено място], за основателна и доказана, поради което обжалваното решение на Районен съд – Кърджали следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по същество на спора, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразно издадено.

Предвид изхода на делото и с оглед надлежно въведено искане за присъждане на разноски от пълномощника на касатора, следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на Д. Х. И. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие № ***/*** г./л. 51 от АНД № 754/2023 г./. Заплатеното възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото, както и осъщественото процесуално представителство на две инстанции, поради което следва да бъде присъдено в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 232/13.12.2023 г., постановено по АНД № 754/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1300-001594/14.08.2023 г., издадено от началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д. Х. И. от [населено място], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Кърджали, да заплати на Д. Х. И. от [населено място], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.