№ 790
гр. Варна , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500157 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Развива се след Решение № 237/11.01.2021г. по г.д.№ 1553/2020г. по описа на ВКС, 4
г.о. , с което по жалба на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, е отменено Решение № 288
от 26.02.2019г. по в.гр.дело № 2416/2019г., по описа на ВОС в частта, по отношение на иска с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу М. К. Ц., като са дадени указания за продължаване на
процеса по въззивната жалба на „Енерго Про Продажби“ АД.
Производството по в.гр.дело № 157/2021г. по описа на ВОС е образувано по
въззивна жалба с вх. № 10372/23.04.2015 г. от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, против
Решение № 4997/19.11.2019 г., постановено по гр.д. № 11710/2019 г. на ВРС, с което е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. К. Ц., ЕГН:
**********, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „БУБОЛИНКА 99", БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, бул. Възраждане №19, НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ ” АД, ЕИК *********, сума в размер на 7 233,80
лева, представляваща 98 %/деветдесет и осем процента/ - дялово участие в ДЗЗД
„БУБОЛИНКА, съгласно Договор за учредяване на ДЗЗД от 23.11.2018г., част от общото
задължение в размер на 7 381,43 лева /седем хиляди триста осемдесет и един лева и
четиридесет и три стотинки/, по фактура № ********** от 27.06.2019г., начислена за
периода 13.06.2017 г. - 12.06.2018г. общо за 365 дни, представляваща корекция на сметка, а
не реално доставена и потребена ел. енергия за клиентски № ********** и абонатен №
*********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон" бл. № 30, вх. „Д", маг. 1.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
1
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната
процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума
за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с
представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган
и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в
имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД,
доколкото потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения
интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на веща. Констативният
протокол отразява действителното фактическо положение. Отправеното искане е да се
отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно –
деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на въззиваемия.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, моли жалбата
да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. К. Ц., ЕГН: ********** в
качеството му на съдружник в ДЗЗД „БУБОЛИНКА 99", БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Дулово, бул. Възраждане №19, против „Енерго - Про
Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна
Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, иск правно основание чл.124 от ГПК, за
приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 7 233,80 лева
/седем хиляди двеста тридесет и три лева/, сума представляваща 98 %/деветдесет и осем
процента/ - дялово участие в ДЗЗД „БУБОЛИНКА, съгласно Договор за учредяване на ДЗЗД
от 23.11.2018г., част от общото задължение в размер на 7 381,43 лева /седем хиляди триста
осемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, по фактура № ********** от
27.06.2019г., начислена за периода 13.06.2017 г. - 12.06.2018г. общо за 365 дни,
представляваща корекция на сметка, а не реално доставена и потребена ел. енергия за
клиентски № ********** и абонатен № *********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул.
„Братя Бъкстон" бл. № 30, вх. „Д", маг. 1.
В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за
търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия,
поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.
Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на
корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в становището. Оспорва се периода на извършената корекция,
2
като произволно определен, както и поради незаконосъобразността на предвидените в
ПИКЕЕ корекционни процедури. Оспорва фактура№ ********** от 27.06.2019г. Моли за
положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена
на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между
страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството
за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия.
За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.Изготвения
с обективираните в него констатации КП отразява действителното фактическо положение.
Изготвената експертиза в БИМ е установила точното количество ел.енергия преминало през
т.н.“скрит регистър“, а съставения КП е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална,обвързваща съда сила. Абонатът е потребител ел. енергия в количество
различно от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.79 ал.1 вр.
чл.200 ал.1 от ЗЗД. В случай, че съда счете, че е неприложима нормата на чл.50 от ПИКЕЕ,
то ел.енергията натрупана в невизуализирания регистър , като реално доставена и потребена
от абоната се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът – въззиваем, в качеството му на съдружник в ДЗЗД
„БУБОЛИНКА 99", БУЛСТАТ: *********, е потребител на електрическа енергия за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон" бл. № 30, вх. „Д", маг. 1, с клиентски №
********** и абонатен № *********.
От КП № 1104426/12.06.2018г. се установява, че на посочената дата и по-горе адрес
на , служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното
СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1- 005467,1.8.2, 051834,1.8.3- 021426,1.8.4-
039541 и 1.8.0-118270.Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е
монтиран нов.Протокола е подписан от два свидетели посочени с три имена и адрес.
3
Представен е по делото КП № 1161/19.06.2019г. на БИМ – РО Русе, от
метеорологична експертиза на процесното СТИ, при която е констатирано преминала ел.
енергия в регистър 1.8.4 в размер на 039541.3 кВч. В протокола е посочено, че електромера
съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност
при измерване на ел. енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите
характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера.При софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
По делото е представено становище от 26.06.2019г., за начисляване на корекция на
ел. енергия за периода 13.06.2017 г. - 12.06.2018г. общо за 365 дни, като е посочено, че
корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Изготвена е фактура № ********** от 27.06.2019г. на стойност 7381.43 лева, от която
предмет на настоящото произнасяне е сумата от 7 233,80 лева /седем хиляди двеста тридесет
и три лева/, сума представляваща 98 %/деветдесет и осем процента/ - дялово участие в ДЗЗД
„БУБОЛИНКА, съгласно Договор за учредяване на ДЗЗД от 23.11.2018г.
По делото е представен списък за регистрацията на електромери с техническите им
данни, от който е видно, че процесното СТИ № 1114171463398961 е монтирано на обекта на
ищеца при въвеждане в експлоатация на жилищната сграда с нулеви показания на
тарифите.
От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза се
установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2014г., като
метрологичната му годност е четири години/изписването на друг номер на електромер
съда приема като техническа грешка/. Не е включен в системата за дистанционен отчет.
Процесният СТИ съдържа т.н. сумарен или тотален регистър, в който се сборуват
показанията от всички тарифи – както видими, така и невидими. Натрупването в тарифа
1.8.4 е резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация
на СТИ, само след човешка немеса, като в случая ел.енергията се отчита по три тарифи-
нощна, дневна и върхова т.к. абоната е промишлен. В съдебно заседание вещото лице е
посочило,че след като процесния електромер е монтиран с нулеви показания на видимите
тарифи,то такива са показанията на всички останали. Изчисленията в процесната фактура са
аритметично точни, получени по цени одобрени от КЕВР-по технологични разходи. След
като ел.енергията е преминала през СТИ , то тя е доставена и потребена от абоната.
От заключението на тройната СТхЕ, което съда кредитира,се установява, че
процесният СТИ не е настроен автоматично да визуализира натрупана енергия в
новоактивирана тарифа Т4.Натрупването на същата не е в резултат на техническа грешка.
Количеството ел.енергия на стойност 39541кВтч е доставено до обекта и съответно
потребено от абоната.СТИ е в класа си на точност и неправомерното вмешателство в
настройките е с цел потребената ел.енергия да се отчита не по три, а по четири тарифи, като
натрупаната в тарифа 1.8.4 ел.енергия да не се отчита при редовното ежемесечно засичане
на показанията на СТИ. Няма данни кога е активирана тарифа Т4.Остойностяването на
неотчетената ел.енергия е извършено математически точно и крайната цена е съобразена с
Решенията на утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период.
4
В съдебно заседание вещите лица са посочили, че не е възможно технически накуп да се
нанесат в паметта на електромера каквито и да е данни, цифри , букви и т.н.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до
следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в
качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, че е извършена проверка
изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Общи условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
ел. енергия.
По делото не се спори, че ищецът, в качеството му на съдружник в ДЗЗД
„БУБОЛИНКА 99", БУЛСТАТ: ********* е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от
16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено
посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са
издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол
№147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., Т.е. към дата на извършване на проверката
обективирана в КП – 12.06.2018г. чл. 48-51 ПИКЕЕ са били част от действащото право, тъй
като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в
Държавен вестник на Решението на ВАдС, с което те са отменени. За пълнота следва да се
посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от
ПИКЕЕ.
В случая ответното дружество твърди, че сумата от 7 233,80 лева, представлява стойността
на реално потребено от ищеца количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни
отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера, поради което и тази сума е дължима
от абоната.
От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и
заключението на вещите лица се установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на
5
процесния електромер са отчетени показания в регистър 1.8.4 - 39 541 кВтч, които не са
били визуализирани подобно на другите три тарифи, респективно не е бил заплащан от
абоната. Натрупаното количество енергия в регистър 1.8.4 се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на тарифната схема.
Настоящия съдебен състав счита, че същото е реално доставено и потребено от
абоната по следните аргументи:
В хода на производството, ответника е представил доказателства, които при
условията на пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното дружество е
доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размер на кВтч, съдържащата се в
регистър Т4, установена след софтуерното му прочитане.
Видно от списък – л. 73 от дело, процесният електромер с фаб.№ 1114171463398961
е монтиран на обекта на ищеца при въвеждане в експлоатация на жилищната сграда с
нулеви показания на тарифите.В тази насока са и заключенията на вещите лица по
единичната и тройна СТхЕ-зи. Нещо повече.Както е прието в Решение №76/13.04.2021г. по
гр.дело № 2206/2020г. по описа на ВСК,IV г.о.:“Според натрупания човешки опит,
производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара
неизползвани, т.е. на практика с нулеви показатели. Тази човешка презумпция, би била
неприложима, ако напр. по делото имаше данни уредът да е използван за друг потребител,
на когото да се е отчитала електроенергия по този регистър или при когото електромерът да
е бил манипулиран; и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и
изчистен“
От записаните в КП 1104426/12.06.2018г. показания на отделните тарифи вкл. и 1.8.4 се
установява, че сбора от същите дава посоченото в 1.8.0 -– т. нар. „сумарен регистър", в който се
записва цялото преминало през измервателната схема на електромера и съответно доставено от
доставчика и потребено от абоната количество електрическа енергия, а именно 118270 кВтч.
Следва да се има предвид , че посочения констативен протокол е съставен в присъствието на
двама свидетели,посочени с три имена и адрес , като едната е дъщеря на абоната, подписани са от
същите без възражения.
Отразеното в КП съответства на установено при метрологичната експертиза от БИМ - РО
Русе и обективирано в КП № 1161/19.06.2019г. ,който е официален свидетелстващ документ и
съгласно чл.179 ГПК е доказателство за съдържащите се в него изявления , арг. чл.10, ал. 1, т. 1 б.
"д" от Закона за измерванията - Българският институт по метрология /БИМ/ е специализиран орган
за изпълнение на функциите по този закон и извършва метрологична експертиза на средствата за
измерване.
Освен обективираните в посочените доказателства факти, за да обоснове извода си, че
процесния електромер е монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по всички тарифи и, че
посоченото количество ел. енергия от 39541 кВтч е действително доставено и потребено от
ищеца, съда цени и заключението на вещите лица по тройната СТхЕ, от което е видно, че не е
възможно технически накуп да се нанесат в паметта на електромера каквито и да е данни,
цифри , букви и т.н. , т.е. установеното при проверките е натрупвано за определен период от
време от дата на активация на скрития регистър, в случая 1.8.4. и е реално потребено от
абоната.Остойностяването е извършено математически точно и съобразно утвърдените от КЕВР
6
цени,действащи за процесния период.
В практиката на ВКС , обективирана в решения по гр. д. № 4160/2018г. на III г. о.; гр. д. №
50417/2016г. на I г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на IV г. о.; гр. д. № 169/2020 г.на IV г. о.; гр. д. №
1096/2020г. на III г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на IV г. о.; гр. д. № 4124/2019 г.на III г. о.; гр. д. №
2299/2020 г. на III г. о.; гр. д. № 2676/2020 год. на III г. о.; гр. дело № 2777/2020 г. на III г. о. и др. ,
вкл. и в Решение № 237/11.01.2021г. по г.д.№ 1553/2020г. по описа на ВКС, 4 г.о. е прието ,
че и преди измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г./ и
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява
сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за
техническите параметри на СТИ. Това произтича от специалната регламентация на договора за
продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните
потребители, предвиден в ЗЕ, не се изключва за неуредените случаи приложението на общите
норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-
конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането и от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители. Липсата на нарочна законова регламентация как се
изчислява неотчетената във визуализираните регистри на електромера електрическа енергия
и липсата на регламентация в Общи условия на доставчика как се процедира в такива
случай, не се отразява на валидността на задължението за плащане. Когато е установено
точното количество на потребената, но незаплатена енергия, както е в конкретната хипотеза
, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения. Без
значение е обстоятелството, че не може да се установи несъмнено кога е станало това, тъй
като за периода от монтажа до демонтажа на електромера не е имало смяна на абоната. За
него е възникнало задължение да плати доставената му енергия, за което не е установено да
е погасено чрез някой от предвидените в закона погасителни способи. /така в Решение №
76/08.04.2021г. по гр.дело № 2209/2020г. по описа на ВКС ,IV г.о./
В заключение, в хода на производството, ответника е представил доказателства,
които при условията на пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното
дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размер на 39541 кВтч,
съдържащата се в регистър 1.8.4, установена след софтуерното му прочитане.Абоната
дължи заплащането й като страна по облигационното правоотношение, т.к. се касае не за
недоставено, а за отчетено неправилно доставено количество ел.енергия.
Поради изложеното,въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а
обжалваното решение отменено и вместо него постановено друго , с което иска да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Поради не съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението
следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на въззиваемия М. К. Ц. съдебно
деловодни разноски.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства , на
основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 2260.00 лева , от които заплатено възнаграждение за
7
един адвокат- 1668.00 лева с ДДС, депозит вещи лице 600.00 лева, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК;разноски за производството по в.гр.дело № 2416/2019 г. в размер на
147.63 лева представляваща държавна такса, съгласно изявлението на процесуалния
представител на „Енерго Про Продажби „ АД в о.с.з. на 18.02.2020г. ;сумата от 1160.00 лева
разноски по гр.дело № 11710/2019 г. по описа на ВРС, от които 150.00 лева депозит вещо
лице и 1010.00 лева с ДДС/842.00лева без ДДС /, заплатено възнаграждение за един
адвокат, което е в границите на минималния размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съда счита направеното от
процесуалния представител на ищеца възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за основателно;на
основание чл.294 ал.2 от ГПК, сумата от 1184.68 лева разноски по г.д.№ 1553/2020г. по
описа на ВКС, от които 174.68 лева държавни такси и 1010.00 лева с ДДС /842.00лева без
ДДС /, заплатено възнаграждение за един адвокат, което е в границите на минималния
размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като съда счита направеното от процесуалния представител на ответника
по жалбата възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за основателно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4997/19.11.2019г., постановено по гр.д. № 11710/2019 г. на
ВРС, в частта, с която Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
М. К. Ц., ЕГН: **********, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „БУБОЛИНКА 99",
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, бул. Възраждане
№19, НЕ ДЪЛЖАТ на „ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ ” АД, ЕИК *********, сума в размер
на 7 233,80 лева, представляваща 98 %/деветдесет и осем процента/ - дялово участие в ДЗЗД
„БУБОЛИНКА, съгласно Договор за учредяване на ДЗЗД от 23.11.2018г., част от общото
задължение в размер на 7 381,43 лева /седем хиляди триста осемдесет и един лева и
четиридесет и три стотинки/, по фактура № ********** от 27.06.2019г., начислена за
периода 13.06.2017 г. - 12.06.2018г. общо за 365 дни, представляваща корекция на сметка, а
не реално доставена и потребена ел. енергия за клиентски № ********** и абонатен №
*********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон" бл. № 30, вх. „Д", маг. 1.
И „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Варна тауърс- Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 Е ОСЪДЕН ДА
заплати на М. К. Ц., ЕГН: **********, сумата от 985,36 лева /деветстотин осемдесет и
пет лева и 36 стотинки/, представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. К. Ц., ЕГН: ********** в
качеството му на съдружник в ДЗЗД „БУБОЛИНКА 99", БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Дулово, бул. Възраждане №19, против „Енерго - Про
Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна
Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за
8
приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 7 233,80 лева
/седем хиляди двеста тридесет и три лева/, сума представляваща 98 %/деветдесет и осем
процента/ - дялово участие в ДЗЗД „БУБОЛИНКА, съгласно Договор за учредяване на ДЗЗД
от 23.11.2018г., част от общото задължение в размер на 7 381,43 лева /седем хиляди триста
осемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, по фактура № ********** от
27.06.2019г., начислена за периода 13.06.2017 г. - 12.06.2018г. общо за 365 дни, за клиентски
№ ********** и абонатен № *********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Братя
Бъкстон" бл. № 30, вх. „Д", маг. 1.
ОСЪЖДА М. К. Ц., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, „Варна Тауърс - Г", на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумите от :
2260.00/две хиляди двеста и шестдесет/ лева – разноски за настоящото
производство;разноски за производството по в.гр.дело № 2416/2019г. в размер на 147.63/сто
четиридесет и седем лева и шестдесет и три ст./ лева;сумата от 1160.00/хиляда сто и
шестдесет/ лева разноски по гр.дело № 11710/2019 г. по описа на ВРС; на основание чл.294
ал.2 от ГПК сумата от 1184.68/хиляда сто осемдесет и четири / лева разноски по г.д.№
1553/2020г. по описа на ВКС.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9