№ 340
гр. Шумен, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201691 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Билла България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Наказателно постановление № В-002315/03.07.2023г. на Директор на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл.208 от ЗЗП за
нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП. Дружеството[1]жалбоподател привежда доводи за наличие
на съществени нарушения на материалния закон. Счита, че не е изпълнен състава на
нарушението по чл.62, ал.1 от ЗЗП, тъй като опаковането на закупения продукт не е отделна
услуга, която търговецът предоставя само и единствено при поискване от страна на
потребителя. Опаковането е част от самата доставка на стоката, тъй като без подходяща
опаковка, продуктът не би могъл да се продаде. Твърди, че е неправилно да се твърди, че
търговецът е извършил доставка/предоставил услуга/, която не е поискана от потребителя,
тъй като опаковката на поскания продукт е неразделна част от него. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за
целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание
дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.
Административно наказващият орган, редовно призован също не изпраща представител.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за частично основателна, поради
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Дружеството –жалбоподател стопанисва търговски
обект[1]магазин „Билла”, находящ се на бул. Симеон Велики №34 в Шумен, в който
предлага за продажба на потребителите разнообразни хранителни и нехранителни стоки. На
06.02.2023г. свид. Н. И. Й. и В. К. Г. - главни инспектори в КЗП-РД- Варна извършили
1
проверка в посочения по горе търговски обект във връзка с постъпил потребителски сигнал
с вх. № В-03-206/30.01.2023г. По време на проверката, обектът работи и обслужва клиенти.
В сигнала до КЗП, потребителката твърдяла, че била посетила магазин „Билла“ в гр. Шумен,
бул. Симеон Велики и пожелала да си закупи риба от топлата витрина, но поискала да не я
слагат в пластмасова кутия, а в хартиен плик. Първоначално било отказано на
потребителката, но след разговор рибата й била опакована в хартиен плик, но на касата,
освен закупения продукт имало маркирана опаковка от 0,20 лв. за пластмасова кутия, която
потребителката не е получавала и не е желала. Свидетелите Й. и Г. при извършената
проверка на 06.02.2023г. повторили стъпките на потребителката и поискали рибата да не
бъде поставена в пластмасова кутия, а в торбичка или друг заместител. Въпреки, че не
искали пластмасова кутия, свидетелите били предупредени, че на касата ще им бъде
таксувана кутия от 20 стотинки. Действително на касовия бон, издаден на свид. Й. имало
отразени двадесет стотинки, като без негово изрично искане му била продадена пластмасова
кутия, която той изрично пожелал да не му бъде давана. За извършената проверка бил
изготвен Констативен протокол № К-2748366 от 06.02.2023г., с който било указано на
управителя на дружеството или упълномощено от него, лице да се яви на 13.02.2023г. в КЗП
– Шумен и да представи становище по сигнала на потребителя. На 10.02.2023г.
юрисконсулт на „Билла България“ ЕООД представил на свид. Й. писмено становище по
потребителската жалба. Във връзка с констатациите в хода на извършената проверка била
изпратена покана до управителя на „Билла България“ ЕООД за явяване за съставяне на акт
за установяване на административно нарушение. На 16.03.2023г. свид. Н. Й. съставил акт за
установяване на административно нарушение № 002315 на дружеството-жалбоподател, за
това, че на 06.02.2023г. ЕООД „Билла България“ не е изпълнил административното си
задължение да не доставя стоки на потребителя срещу заплащане без искане от тяхна
страна, с което е нарушил изискванията на чл.62, ал.1 от ЗЗП. Актът бил съставен в
присъствието на упълномощен представител на нарушителя, бил предявен и подписан от
него без възражения, като писмени такива, не са били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт, административно наказващия орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което на „Билла България“ ЕООД на основание
чл.208 от ЗЗП била наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на
чл.62, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите Н. И. Й. и В. К. Г., както и от
присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Дружеството-жалбоподател
има качеството „търговец” по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, а именно- представлява
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки като част от своята
търговска дейност. Според разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП се забранява доставката на
стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово
съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от
негова страна. Безспорно е установено по делото, че дружеството –жалбоподател на
06.02.2023г. освен сумата от 2,98 лева за закупена риба е маркирал и взел при заплащане
сумата от 0,20 лева за опаковка, която изрично не била пожелана от свид. Й.. Това е видно,
както от показанията на двамата свидетели, така и от приложения фискален бон №
8190/06.02.2023г. Предвид изложеното съдът приема, че дружеството- жалбоподател
действително е допуснало неизпълнение на задължение, установено с чл.62, ал.1 от ЗЗП, за
което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление.
Съдът намира за напълно неоснователен довода изложен както в становището по
констативния протокол, така и в жалбата, че установеното не изпълва състава на
нарушението на чл.62, ал.1 от ЗЗП. Действително опаковането на закупен продукт не е
2
отделна услуга, която търговецът предоставя само и единствено при поискване от страна на
потребителя, но в настоящия случай потребителя изрично е пожелал стоката да не се
опакова в пластмасова кутия, а в хартиен плик или друга биоразградима опаковка. При
положение, че поискания от потребителя, продукт /в случая риба/ не е бил поставен в
пластмасова кутия, дружеството – жалбоподател не е следвало да маркира и взема при
заплащане сумата за пластмасовата кутия, която не е поискана от потребителя. В
становището и в жалбата надълго и нашироко се коментира спазването от страна на
търговеца на Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти
върху околната среда, въвеждаща изискванията на Директива /ЕС/2019/904 на Европейския
парламент и Съвета от 5 юни 2019г. Действително в чл.5 от тази Наредба е визирано, че
бизнес операторите, които използват пластмасови продукти за еднократна употреба /ППЕУ/
за пълнене с храни предлагат на крайния потребител ППЕУ задължително срещу заплащане
на сума, определена съгласно сроковете по §5. Наредбата обаче в чл.4, ал.3 е категорична,
че бизнес операторите, които използват ППЕУ за пълнене с храни осигуряват алтернативни
варианти, заместващи ППЕУ. В настоящият случай самите потребители – потребителката
подала сигнала до КЗП и свид. Н. Й. изрично са поискали рибата да не бъде поставена в
ППЕУ, спазвайки Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови
продукти върху околната среда, а дружеството – жалбоподател като бизнес оператор, който
използва ППЕУ за пълнене с храни им начислява и взема пари за такава пластмасова кутия,
която нито им е предоставена, нито е поискана от тях.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Извършеното от
дружеството[1]жалбоподател неизпълнение на административно задължение и
обстоятелствата, при които същото е извършено, са описани достатъчно ясно и конкретно.
Следва да се отбележи, че в случая се касае за реализиране на безвиновна отговорност на
юридическо лице, при което конкретният извършител, подбудите и мотивите за
извършването на деянието и т.н. са обстоятелства без правно значение. Освен това,
настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано
като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба, доколкото Закона за защита
на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел
основно е да гарантира правата на потребителите, поради което ще е неестествено да се
толерира такъв тип поведение от търговец.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган правилно е
издирил приложимия закон и е наложил наказание на основание чл.208 от ЗЗП, който
предвижда за доставка на стоки, както и вода, газ, електрическа енергия, централно
отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги на потребител срещу
заплащане без искане от негова страна, в нарушение на чл. 62, ал. 1, на физическите лица се
налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица –
имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.
В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото
3
липсват данни за други извършени подобни нарушения, поради което съдът намира, че
степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена като
сравнително ниска. Съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на
дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на
предвидения в разпоредбата на чл.208 от ЗЗП минимум, а именно "имуществена санкция" в
размер на 500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващият орган не е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а и не бе представляван в съдебно заседание, съдът не
следва да определя такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 002315/03.07.2023г. на Директор на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище
към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, С
КОЕТО НА „Билла България“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.208 от ЗЗП е
наложена „имуществена санкция“ за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП като намалява
размера от 1 000 /хиляда/ лева на 500 /петстотин/ лева..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвен
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4