Р
Е Ш
Е Н И
Е № 119
гр.Стара
Загора, 10.01.2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав в публично съдебно
заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар:
Стефка Христова, като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 653 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във
вр. с чл.166,
ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от
„СИЛМИК“ ООД, със седалище и адрес на управление с.Дъбово, общ.Мъглиж,
ул.“9-ти септември“ № 3, чрез адвокат М.С. против Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПВД/ № 01-2600-244#6 от 26.08.2022 г., издаден от
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е
определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 93 439,13
лв. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на АУПВД като
постановен при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение и в несъответствие с материалния закон. В
жалбата си „СИЛМИК“ ООД релевира доводи, че при издаване на АУПВД не са
обсъдени възраженията му срещу откритото производство в нарушение на чл 35 от
АПК. Според жалбоподателя неправилно е приложена Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. в
действащата редакция към момента на постановяване на административния акт и е
определено 100% възстановяване на получените суми. Следвало да се приложи
редакцията на горната разпоредба, която била действала към момента на поемане
на ангажимента му през 2016 година и той следвало да възстанови сума в размер
от 40 %. Обосновава нарушение на чл. 6
от АПК, чл.8, ал.2 от АПК и на принципите на чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК.
По подборно изложени в жалбата съображения моли Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПВД/ № 01-2600-244#6 от 26.08.2022 г., издаден от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Процесуален представител на ответника по делото
- Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, не се явява не
се представлява, но в представено писмено становище по дело № 700/2022 година
на АС Стара Загора изразява становище за неоснователност на жалбата, като
обосновава формална и материална законосъобразност на оспорения АУПВД. Твърди,
че е налице придаване на обратна сила на чл.15, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г и не са нарушени
чл.8, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК.
Административен съд – Стара Загора, след като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
"Силмик" ООД е регистриран с
Уникален регистрационен номер (УРН) 183798 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Одобрен е за участие пo м.11 „Биологично земеделие" от ПPCP 2014-2020 г. с
направление „Биологично растениевъдство" през кампания 2015. По
заявленията на "Силмик"ООД са били изплатени следните суми: през първата година от ангажимента 66 980.13
лв. за кампания 2015 г., през втората година
1658.21 лв. за кампания 2016 г., за третата година 24800.79 лв. за
кампания 2017г.
C влязъл в сила на 16.02.2022 г.
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент пo мярка 11 „Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-2600/244 от 19.01.2022 г.
на Заместник изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие" е прекратен поетият ангажимент на основание чл.15, ал.3,
т.3 и т.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г.
С
уведомително писмо изх. № 01-2600/244 от 01.03.2022 г. заместник изпълнителният
директор на ДФЗ уведомява
жалбоподателя за откриване на
административно производство за издаване нa АУПДВ съгласно чл. 26, aл.1 от АПК.
В писмото е посочено, че производството се открива на основание влязъл в сила акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020 година с изх. № 01-2600/244 от 19.01.2022 година. Указано му е, че общата изплатена
сума на дружеството възлиза на 93 439,19 лева. Поради което в съответствие с
чл. 15, ал.4 т. 1 и т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. "Силмик"-ООД
следва да възстанови 100 % от 93 439.13 лв., което се равнява на 93 439.13 лв.
В подадено възражение вх. №
01-2600/244 от 29.03.2022 г. жалбоподателят оспорва размера на подлежащата за
връщане сума, като твърди, че следва да възстанови 40 процента от
предоставената му помощ. Отделно твърди, че ако се издаде АУПДВ, същото би
противоречало на принципите на чл. 6 от АПК
чл. 8,ал.2 от АПК , чл. 12,ал 1 и
чл. 13 от АПК.
С АУПВД № 01-2600-244#6 от 26.08.2022 г. на
основание чл.27,ал.3, ал.5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, както и чл.7, параграф 1 и 2 от Регламент / ЕС/№ 809/2013 година на
Комисията за определяне на правила за прилагане на регламент ЕС/№ 1306/2013 година на Европейския парламент и на съвета по
отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за
развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с
изх. № 01-2600/244 от 19.01.2022 година Заместник изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“ определя на „СИЛМИК“ ООД публично държавно вземане в размер на
93 439.13лв. В акта е обсъдено прекратяването на биологичния ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие по ПРСР 2014-2020 с влязъл в сила акт и
изплащането на суми по заявления на дружеството за кампании 2015 г., 2016 г.,
2017 г. и 2018 г., като е посочена
конкретна стойност на подлежащата на възстановяване сума – 100% от общо
изплатените 93 439.13лв“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в срока по чл.149, ал.1
от АПК от съобщаването му на 31.08.2022 г.,
от лице с правен интерес -
адресат на акта, чиито права и законни интереси са засегнати
неблагоприятно от него. С оглед
изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо
платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно
усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз,
включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз
основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон.
В
нормата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на
чл.11 и чл.11а от ЗПЗП Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска
политика на Европейския съюз. В чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е предвидено, че
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал. 5 от ЗПЗП Изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от
ЗУСЕСИФ. А нормата на чл.20а, ал. 6 от ЗПЗП регламентира възможност за
делегиране на правомощията по ал. 5 на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда
От
посочената нормативна регламентация и представената Заповед № ОЗ-РД/3088/
22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” следва изводът, че в
правомощията на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА е
издаването на АУПВД по мярка 11
„Биологично земеделие“.
Следователно оспореният Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-2600-244#6 от 26.08.2022г, издаден от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е издаден от материално
компетентен административен орган при упражняване на законово регламентирани и
надлежно делегирани правомощия.
Оспореният
АУПДВ е в писмена форма и съдържа подробни мотиви и при издаването му не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително, аргументите на
дружеството, изложени в писменото възражение, не са обсъдени в конкретика, в
резултат на което е допуснато нарушение на чл. 35 АПК. То обаче не би могло да
се квалифицира като съществено, тъй като липсата на подробни съображения за
неоснователност на възражението обективно не води до друг правен резултат, нито
ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Още повече че същите възражения са направени от жалбоподателя пред съда
и същите ще бъдат обсъдени по-долу.
Съдът
намира, че АУПДВ е издаден при правилно приложение и в съответствие с
приложимия материален закон.
Фактите, релевантни за проверка на материалната
законосъобразност на процесния АУПДВ и посочени като мотиви в него, се свеждат
до извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание
оторизирано подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ и до прекратяване на биологичния ангажимент вследствие от влязъл в
сила административен акт. От събраните по делото доказателства се установява
наличието и на двете материалноправни предпоставки към момента на издаване на
процесния АУПДВ. Жалбоподателят не оспорва, че е получил суми по мярка „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“ в
посочените размери за всяка кампания от 2015 г.
Не се спори и за наличието на втората предпоставка, необходима при условията
на кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да
възстанови получената като финансово подпомагане и установена с акта сума, а
именно - многогодишният ангажимент да е бил прекратен. Видно от представените
доказателства актът за прекратяване на ангажимента е получен от пълномощник на
дружеството на 02.02.2022 година. Не се твърди и не се ангажират доказателства, че същият е
оспорен по съдебен ред. Като неоспорен
същият е влязъл в сила 16.02.2022 година. Към тези факти правилно са приложени
разпоредбите на чл.15, ал.3, т.3 и т.4 и ал.4, т.1 и т.3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
за периода 2014 – 2020 г в действащата редакция към момента на постановяване на
административния акт и е определено 100% възстановяване на получените суми. Неоснователни са
доводите, че е приложена неправилно редакцията от ДВ, бр. 32 от 2022 г, а е
следвало да се приложи тази от 2016 г. и да се определи възстановяване само на
40% от получената финансова помощ.
От друга страна, съгласно новата редакция на чл.
15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4/2015 г. подпомаганите земеделски
стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното
направление заедно със законните лихви, когато не са предоставили в Държавен
фонд "Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи ангажименти,
а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г. в срока по чл. 33, ал. 1, т. 5
сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни
продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3,
тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по
направлението; тази част се определя като процентно
съотношение между размера на площите, за които няма представен
сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ
през последната година от ангажимента. Цитираното основание съответства на
основанието за прекратяване на биологичния ангажимент по чл.
15, ал. 3, т 3 от
Наредба № 4/2015 г. В конкретния случай това е и едно от
основанията, на които е прекратен биологичният ангажимент на жалбоподателя по
мярка 11, доколкото дружеството не е представило въобще изискуемия сертификат
за произведена биологична продукция, то процентното
съотношение между размера на площите, за които няма представен
сертификат в срока по чл.
33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/2015 г., и декларираните площи през
последната година на ангажимента безспорно е 100%, както е посочил и
административният орган (въпреки липсата на изрично пояснение в тази насока).
При действието
на чл. 142, ал. 1 АПК преценката за съответствие с материалния закон на
административния акт се прави към момента на издаването му. Въвеждането на
последици от прекратяване на ангажимент, свързани с възстановяването на помощта
след периода на получаването ѝ, не представлява обратно действие на
нормативния акт, тъй като не се предвижда настъпването на правни последици от
юридически факти, осъществени преди приемането му. В случая юридическите факти,
представляващи фактически основания за издаване на АУПДВ, са осъществени при
действието на сочените в акта разпоредби като правни основания.
Изложеното обосновава извод, че спрямо жалбоподателя е
неприложима първоначалната редакция на чл.15, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. А с оглед визираното от органа основание
за прекратяване на ангажимента и възстановяване на помощта в процесния АУПВД
следва да се отбележи, че всички редакции на Наредбата след изменение ДВ, бр.
19 от 2017 г. предвиждат 100% възстановяване при нарушение на чл. 33, ал. 1, т.
2, каквото е установено и е послужило за прекратяване на ангажимента на
жалбоподателя с влязъл в сила административен акт. Затова без правно значение е
през коя година от поетия ангажимент е
настъпило прекратяването му и за коя кампания се отнася.
Неоснователни са твърденията за
противоречие на оспорения акт с принципите на съразмерност, установени в чл.
6 от АПК и принципите на чл.
12, ал. 1 и чл. 13 от АПК. Изискването за
подпомагане по чл.
33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не е било изменяно в
края на поетия ангажимент, нито пък се установява органът едностранно да е
променял условията по ангажимента. Следователно няма как същите да бъдат
нарушени.
Не
е нарушен принципът за равно третиране,
тъй като от представените два броя актове за прекратяване на ангажименти не
може да се направи извод дали земеделските производители изобщо не са
представили сертификати.
По
тези съображения оспореният АУПДВ с изх.№ 01-2600/244#6 от 26.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ като
издаден без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон е законосъобразен и
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
изхода на делото искането на ответника за присъждане на направените разноски
следва да бъде уважено, като в тежест на
„СИЛМИК“ ООД на основание 143, ал.3 от АПК бъде възложена заплащане на
сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 предложение второ от АПК и
чл.143, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на СИЛМИК“ ООД със седалище и адрес на управление
с.Дъбово, общ.Мъглиж, ул.“9-ти септември“ № 3 чрез адвокат М.С. против Акт за
установяване на публично държавно вземане
№ 01-2600-244#6 от 26.08.2022 г., издаден от Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, като неоснователна.
ОСЪЖДА „СИЛМИК“ ООД със
седалище и адрес на управление с.Дъбово, общ.Мъглиж, ул.“9-ти септември“ №
3 да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: