РЕШЕНИЕ
№ 444
гр. Перник, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720103854 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу С. С. Л., ЕГН
**********, от с. Д., Община П. ул. „Д. Д.“ № ** за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3003/2023г. на
Районен съд - Перник, а именно: • сумата от 16 943, 14 лв. (шестнадесет хиляди деветстотин
четиридесет и три лева и четиринадесет стотинки) - представляващи главница по неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 20.10.2021 г. до 20.08.2029 г. по договор за
потребителски паричен кредит, по отношение на които с обявена предсрочна изискуемост
на дата 24.03.2023 г.; • сумата от 2155.65 лв. /две хиляди сто петдесет и пет лева и шестдесет
и пет стотинки/ - представляващи възнаградителна лихва за периода от 20.10.2021 г. до
24.03.2023 г.; • сумата от 1739.35 лв (хиляда седемстотин тридесет и девет лева и тридесет и
пет стотинки) - представляващи обезщетение за забава, считано от 24.03.2023 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-29.06.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението. При условие на евентуалност предявява
осъдителни искове за процесните суми. Заявява, че уведомява ответницата за предсрочната
изискуемост на потребителския кредит с исковата молба. Обосновава активната му
процесуална и материална легитимация като цесионер съгласно Приложение 1 от 11.07.2022
г., подписано към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022
г.., по силата на което е придобил процесното вземане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България. По силата на тази цесия ищецът твърди, че му били прехвърлени
вземанията срещу ответника по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS -17251663 от 03.09.2019 г. и Приложение №
CARD -17518089. Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД. Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на
цесията, поради което е изпратил уведомление до длъжника в горния смисъл, с дата
15.07.2022 г. изпратено до длъжника с известие за доставяне. Прави изявление за
1
съобщаване на цесията с връчване на исковата молба и приложенията към нея. Конкретно
сочи, че на 03.09.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като
Кредитор и С. С. Л. като Кредитополучател бил сключен Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS -
17251663 от 03.09.2019 г. и Приложение № CARD -17518089. Твърди, че договорът бил
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно т.12
от ОУ представляващи неразделна част от договора освен предоставения размер на
потребителския кредит кредиторът могъл да предостави на кредитополучателя револвиращ
кредит и ползване на кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лв., която
карта кредиторът ще издаде и достави на длъжника. На основание т. 21 от ОУ заедно с
кредитната карта на Кредитополучателя се предоставя и документ „Приложение“,
представляващо неразделна част от Договора за кредит и съдържащо всички конкретни
условия по револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитната карта, като
задълженията на Кредитополучателя по тази карта възникват към момента на активиране на
картата. Кредитополучателят може да извършва транзакции (операции) с кредитната карта
до размера на кредитния лимит в рамките на дневните транзакционни лимити, като всяка
транзакция с кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращ кредит.
Съгласно документа Приложение № CARD-17518089, представляващо неразделна част от 3
Договора за кредит № PLUS-17251663, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
са предоставили на Кредитополучателя револвиращ заем е максимален кредитен лимит в
размер 1000 лв. /хиляда лева/, за усвояването на който Кредиторът е издадена на името на
Кредитополучателя международна кредитна карта „Mastercard' “ с персонален
идентификационен номер. Преди използването на картата Кредиполучателят е длъжен да я
активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта посочена в
Приложението като задълженията на Кредитополучателя по тази карта възникват към
момента на активиране на картата. Съгласно Приложението Кредитополучателят има право
да усвоява предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера
на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, като ползването на тази услуга се
отразява като транзакция в месечното извлечение. Кредитополучателят може да използва и
услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при
всяко ползване на тази услуга се подписва приложение към Договора, съдържащо
конкретните параметри на транзакцията. Съгласно т.14 от Приложението за ползването на
револвиращия кредит, кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит
годишен лихвен процент в размер на 35%. Договореният лихвен процент се изчислява върху
усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му. За ползването на картата
Картодържателят заплаща и такси съгласно Тарифата посочена в Приложението.
Кредиторът може да преразглежда размера на лихвите и таксите всеки месец, като с
влизането в сила на новите размери Кредиторът уведомява Кредитополучателя. В случай, че
последният не е съгласен с промените, той трябва да блокира картата си и да изплати изцяло
задълженията си с начислените лихви и такси съгласно последното издадено месечно
извлечение. Възползвайки се от предоставения му кредитен лимит, Кредитополучателят е
извършил транзакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства POS и
тегления в брой от банкомат AT M . Кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените транзакции до 15-то число на месеца и го изпраща на електронната поща на
Кредитополучателя. Месечните погасителни вноски се извършват до 1-во число на месеца,
следващ месеца на издаване на извлечението, като Кредитополучателят е длъжен да заплати
поне минималният размер на вноската съгласно Тарифата поместена в Приложението.
Месечната погасителна вноска покрива задължението в последователност: разноски, лихва и
главница. Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в месечното
извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който
задължението бъде погасено. Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно
извлечение. На посоченото основание на Картодържателя е начислена лихва за ползване на
кредита. Подписвайки договора, страните са договорили, че при условие че
Кредитополучателят не извърши плащане по дължимите суми в рамките на два месеца от
последното плащане, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. Картодържателя е начислено
обезщетение за забава . Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.
С определението си по чл. 140 ГПК от 05.12.2023 г. съдът е направил правна
квалификация на исковете като е приел, че са предявени обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При условие на евентуалност, в
случай, че съдът отхвърли предявените положителни установителни искове са предявени
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за същите вземания. Със същото определение съдът е указал на
ищеца, че трябва в условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно
облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, предаването на
заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и
обявяването на предсрочната изискуемост на договора и уведомяването на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на договора; 2). наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с договорна лихва; 3). изпадане на
ответника в забава; 4). размера на вземанията; 5). че е станал титуляр на сочените вземания
на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и
уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите. Ответникът следва да
установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща процесуален
представител по закон или по пълномощия. Депозирани са молби от процесуален
представител по пълномощие юрисконсулт И. Н., с които се моли съдът да уважи
предявените искове като основателни и доказани. Претендират се сторените по делото
разноски и се представя списък по чл. 80 ГПК. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като се оспорва че ответницата е
материално затруднено лице на което е била оказана безплатна правна помощ по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА.
В о.с.з ответницата редовно призована не се явява лично и не изпраща
представител по пълномощие. Нейн представител по пълномощие адв. Д. М. е депозирал
становище, с което релевира възражение за нищожност на договора за паричен заем, тъй
като било видно от изготвената по делото ССчЕ, че в ГПР не била включена и
застрахователната премия, поради което се била дължала единствено главницата по кредита.
Установило се било от ССчЕ, че ответницата вече била заплатила сумата от 9531,11 лв.,
поради което искът бил основателен за сумата от 10468,28 лв. и следвало да бъде отхвърлен
до пълния предявен размер. Претендира сторените по делото разноски и моли съдът да
присъди в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ответница.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които
са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният
съд е издал заповед № 1800/10.07.2023 г. по ч. гр. д. № 3003/2023 г. по описа на РС Перник.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, поради
което се обуславя правния интерес на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
От представено по делото копие от договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-17251663/03.09.2019 г . и погасителен план към него се установява, че на 03.09.2019 г.
между дружеството "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. клон България", с ЕИК:
********* като заемодател и ответницата като заемополучател, е сключен договор за
потребителски паричен кредит при следните параметри: размер на кредита: 20 000 лева, с
3
120 бр. погасителни вноски– с падеж на първа вноска 20.09.2019 г. и с падеж на последна
вноска –20.08.2029 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 10,28 % и лихвен процент /ЛП/
8,97 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 39 272,40 лева при
ежемесечна погасителна вноска в размер на 327,27 лева. В договора е включена и
застрахователна премия в размер на 9000 лева. Съгласно чл. 2 от ОУ към договора за
потребителски кредит посочената сума в поле „Застрахователна премия“ била разделена на
равен брой вноски съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски“ и била част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят бил
заплащал и такса ангажимент срещу която такса кредиторът се бил задължавал да сключи
договора при фиксиран лихвен процент, като същата се била заплащала при усвояване на
кредита като кредиторът я бил удържал от общия размер на кредита. Същата такса
ангажимент е в размер на 700 лв.
Видно от представения по договора погасителен план всяка месечна вноска била
включвала главница, договорна лихва, главница от застраховка . В чл. 5 от ОУ към договора
била уговорена предсрочната изискуемост на кредита при просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска вземането
ставало предсрочно изискуемо в пълния му размер автоматично без да бъде необходимо
изпращане на съобщение от кредитора до длъжника. Съгласно чл. 9 от ОУ към договора
всички съобщения и уведомления изпратени от кредитора до длъжника на посочения в
договора от него адрес се считали за редовно връчени. Процесното вземане на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А. клон България" срещу ответницата е било прехвърлено на
ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 от 11.07.2022 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземане сключен между тях на 15.02.2022 г. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжника за
извършената цесия с изрично пълномощно нотариално заверено на 01.03.2022 г., като
уведомлението е било получено лично от длъжника на 21.07.2022 г. Длъжникът е бил
уведомен и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 24.03.2023 г.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда и неоспорена от страните съдебно-
икономическа експертиза с платежно нареждане за кредитен превод от 03.09.2019 г., чрез
преводната система Бисера на С. С. Л. е преведена сумата от 19300.00 лв., по банкова сметка
в Банка “ ДСК ” АД - BG34STSA93000022699515, след удържане на такса ангажимент
съгласно договор PLUS-17251663 в размер на 700.00 лв. Извършените плащания от
ответника по кредита, отразени в счетоводната система на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България са в размер на 9531.11 лв., с която сума са погасени следните
задължения: главница - 3431.86 лв., договорна лихва - 3924.25 лв. и главница застраховка -
2175.00 лв. Непогасената главница от С. С. Л. по Договор за потребителски кредит № PLUS-
17251663 от 03.09.2019 г. е в размер на 16943.14 лв., от която сума непогасена главница по
кредита е 16568.14 лв. и главница по застраховка 375.00 лв. /5 вноски х 75.00 лв./.
Непогасената договорна лихва по процесния договор е в размер на 2155.65 лв. за периода от
20.10.2021 г. - 24.03.2023 г. Лихвата за забава, вследствие за забавено плащане по процесния
договор, съгласно клаузите на договора е в размер на 1739.35 лв. за периода от 24.03.2023 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, а за периода 11.07.2022 - 01.02.2024 г. е 2859.18
лв. и начислени съдебни разходи в размер на 1293.52 лв. От общата застрахователна сума в
размер на 9000.00 лв. са платени - 2175.00 лв. /29 вноски х 75.00 лв./, анулирани - 6450.00 лв.
/86 вноски х 75.00 лв./ и дължими 375.00 лв. / 5 вноски х 75.00 лв. /. Изчисленото ГПР към
процесния договор е 10.28 %, само са включени като разход лихвите по кредита и 700.00 лв.
такса ангажимент, а ако се включи застрахователната премия ГПР става 17.681 %.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Предявен е положителен установителен иск – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД .Същият се явява
допустим, тъй като е подаден от заявител, в полза на който е издадена заповед за
изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение
по чл. 414 ГПК в закоустановения едномесечен срок и са предявени в рамките на
едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение.
За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ
4
и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване
на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на
заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането
на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса
на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита
за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по
предвидения в договора начин. Следва да се докаже договора за цесия между банката
кредитор и ищцовото дружество и уведомяването на длъжника за извършената цесия. В
случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните, по Договор за потребителски паричен кредит от
03.09.2019 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответника по следния
начин: сумата от 700 лв., била удържана като съставляваща такса ангажимент и сумата от
19 300 лв. била преведена по банковата сметка на ответницата. Кредитът следвало да бъде
погасен с 120 анюитетни месечни вноски. Длъжникът бил пропуснал да погаси две
последователни месечни вноски с падежи на 20.05.2022 г., на 20.06.2022 г. и съгласно чл. 5
от ОУ на договора е настъпила предсрочната изискуемост на задължението, като на
ответницата било изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението на посочения от нея адрес за коресподенция в договора,като уведомлението е
било връчено лично на нея на 24.03.2024 г. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т.
18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването
на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може
договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, тъй като уведомлението за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита е било лично връчено на ответницата на 24.03.2023 г.
Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 24.03.2023 г,
тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2
ЗКИ- неплащането на погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото
плащане, упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което е било прехвърлено на ищцовото дружество по силата на
договора за цесия и уведомяване на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост
на кредита. Процесното вземане на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. клон България"
срещу ответницата е било прехвърлено на ищцовото дружество по силата на Приложение №
1 от 11.07.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане сключен между
тях на 15.02.2022 г. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжника за извършената цесия с изрично пълномощно нотариално
заверено на 01.03.2022 г., като уведомлението е било получено лично от длъжника на
21.07.2022 г.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни
ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане
на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на
вземането за неговото връщане. В настоящия случай следва да бъде установено и заплащане
от страна на кредитодателя на застрахователната премия на застрахователя по закупена
5
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна
премия.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Същият е сключен на 03.09.2019 г., поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в редакцията си от ДВ, бр. 61 от
25.07.2014 г.). Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в настоящия случай,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му
(т. 7); лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му (т. 9); годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т. 10), условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски
кредит между "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и ответника в настоящия случай не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10, 11 от ЗПК, а именно:
1. В раздел "параметри и условия" по договора не е посочено как се формира
главницата по същия. В тази връзка в исковата молба се уточнява, че главницата била в
размер на общо 20 000 лева. Не се посочва изрично в договора дали в тази сума се включва
и застрахователната премия от 9000 лв. и сумата от 700 лв., съставляваща такса ангажимент
и колко всъщност е преведената по банковата сметка на ответницата главница по договора.
Този извод относно начина на формиране на главницата може единствено да се предполага,
но никъде в договора не е уговорено изрично, че главницата се формира от заетата сума и
застрахователната премия.
2. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент – 8,97
%., като липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване
дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив, дали се касае
за годишен лихвен процент или такъв за друг срок. Липсва уточнение за базата, върху която
се начислява лихвеният процент – дали върху общата заета сума реално преведена по
банковата сметка на ответницата, целия размер на кредита /общата заета сума и
застрахователна премия/ или върху остатъчната главница, разбирана било като главница
или като главница и застрахователната премия.
3. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания
от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва
в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на
договора.
4. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено
кои са компонентите включени в него и каква е стойността им. Съгласно чл. 19, ал 1 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Действително, в текста на договора е посочено, че ГПР е 10,28 %. Липсва обаче, каквото и
да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент – напр. не става
ясно дали в посочения ГПР е включена т. нар. застрахователна премия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че единствено посочването с
цифрово изражение на ГПР, при неясни лихви и други компоненти на договора
/застрахователна премия/ не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
6
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
5. Съдът намира, че на практика в процесния договор липсва погасителен план,
съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема
информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от
задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че не е ясен размерът на главницата, като основа за изчисляване на
възнаградителната лихва, не е ясен самият вид /променлива или фиксирана/ на лихвата,
нейният размер и основа, а освен това в договора е предвидена и застрахователна премия. В
тази връзка и единствено от посочване на размера на месечната вноска не може да се
установи каква част от задълженията по договора се погасяват с всяка вноска. Липсата на
изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 от ЗПК реквизити на договора за
кредит води до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК, а именно изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съгласно
разпоредбата на чл. 24 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Изискването за заплащане на такса „ангажимент” е
нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което същата не се
дължи. Съгласно тази разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът счита, че
определянето на такса ангажимент в размер на 700 лв. срещу която кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент и която такса се заплаща при усвояване на кредита е
именно такъв вид такса, която се дължи за действие при усвояване на кредита, а именно
запазване на фиксиран лихвен процент. Същата видно от чл. 2 от ОУ към договора се
удържа от общия размер на кредита и е условие да бъде сключен договора.
Отделен е въпросът, че част от клаузите на процесния договор противоречат на
самостоятелно основание и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, който също е
приложим към процесния договор, тъй като ответникът като потребител разполага и със
защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно. В този смисъл е и Решение № 190/29.06.2020 г. по в. гр. д. № 118/2020 г. по
описа на Пернишкия ОС.
Налице е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Уведомлението за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е било връчено на ответницата на
24.03.2023 г. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Несъмнено при това положение е, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 24.03.2023 г, тъй като към този момент са се
осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на
погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото плащане, упражняването на
едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на
длъжника. Последният е бил надлежно уведомен и за извършената цесия, като съобщението
му е било връчено лично на 21.07.2022 г.
Съдът, счита, че чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК в случая се равнява на
19 300 лв., съставляваща усвоената от ответницата главница по договора за потребителски
кредит, като от тази сума следва да бъде извадена сумата от 9531,11 лв., които са били
платени от ответницата съгласно кредитираната от съда съдебно-икономическа експертиза
или ответницата следва да бъде установено, че дължи на ищеца единствено сумата от
9768,89 лв. Останалите задължения на ответницата за разликата над сумата от 9768,89 лв.
7
до сумата от 16943,14 лв., съставляваща предсрочно изискуема главница по договора за
потребителски кредит за периода от 20.10.2021 г. до 20.08.2029 г., като предсрочната
изискуемост е била обявена на 24.03.2024 г., както и за възнаградителна лихва в размер на
2155,65 лв. за периода от 20.10.2021 г. до 24.03.2024 г. и за мораторна лихва в размер на
1739,35 лв. за периода от 24.03.2023 до 28.06.2023 г. / датата на подаване на заявлението/, не
следва да се признава за установено, че ответницата дължи на ищеца, тъй като договорът за
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да заплати сторените разноски от ищеца - в размер на 218,81 лв., съставляващи
сторени в заповедното производство разноски съобразно с уважената част на исковете и
сумата от 312,58 лв., съставляваща сторени по исковото производство разноски съобразно с
уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ № *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет.
5, ап. 5.3 сумата от 725, 23 лв., съставляваща възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ответницата С. С. Л. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в заповедното производство
съобразно отхвърлената част на исковете и сумата от 1450, 46 лв. съставляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата С. С. Л. по чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА в исковото производство съобразно отхвърлената част на исковете. Съдът счита за
неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответницата, тъй като същото е уговорено
в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 7 от НМРАВ съобразно регистрацията
на дружеството по ДДС. Ответницата не е доказала сторени по делото разноски. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК с оглед частичното отхвърляне на исковата претенция ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да внесе по бюджета на съда и сумата от 53,12 лв.,
съставляваща депозит за вещо лице платен от бюджетните средства на съда, тъй като
ответницата е била освободена от такси и разноски по делото с протоколно определение от
15.05.2024 г. По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД
в отношенията между страните по делото, че ответницата С. С. Л., ЕГН **********, от с. Д.,
О. П. ул. „Д. Д.“ № **, дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 9768,89 лв., съставляваща предсрочно
изискуема главницата за периода от 20.10.2021 г. до 20.08.2029 г. с обявена предсрочна
изискуемост на 24.03.2023 г. по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
17251663/03.09.2019 г . сключен между дружеството "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.
клон България", с ЕИК: ********* като заемодател и ответницата като заемополучател,
прехвърлено с договор за цесия на ищеца от 15.02.2022 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението –29.06.2023 г. до окончателното
плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед № 1800 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 10.07.2023 г. по ч.гр.д. № 3003/2023 по описа на РС
– Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 9768,89 лв. до пълния
претендиран размер от 16943,14 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 23 ЗПК, поради недействителност на договора за
кредит по чл. 22 ЗПК предявените акцесорни положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за възнаградителна лихва в
размер на 2155,65 лв. за периода от 20.10.2021 г. до 24.03.2024 г. и за мораторна лихва в
размер на 1739,35 лв. за периода от 24.03.2023 до 28.06.2023 г. / датата на подаване на
заявлението/ като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
8
ОСЪЖДА С. С. Л., ЕГН **********, от с. Д., Община П. ул. „Д. Д.“ № ** да
заплати на ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 218,81 лв., съставляваща сторени в заповедното
производство разноски съобразно с уважената част на исковете и сумата от 312,58 лв.,
съставляваща сторени по исковото производство разноски съобразно с уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
вписано в регистър БУЛСТАТ № *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, ап. 5.3 сумата от 725, 23 лв.,
съставляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата С. С. Л.
по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в заповедното производство съобразно отхвърлената част на исковете
и сумата от 1450, 46 лв. съставляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответницата С. С. Л. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в исковото производство съобразно
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати на по сметката на
ПРС и сумата от 53,12 лв., съставляваща депозит за изготвяне на ССчЕ изплатен от
бюджетните средства на съда.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Перник в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9