№ 1274
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100901921 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския
закон (ТЗ).
Производството е образувано по искане на Софийска градска прокуратура за
прекратяване на „Х. *******“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че вписаният в
търговския регистър управител на дружеството и едноличен собственик на капитала
му е починал на 30.10.2020 г. Иска се да бъде прекратено търговското дружество.
Ответникът, представляван в процеса от особен представител – адв. Х. от САК, в
отговор по исковата молба застъпва становище, че са налице предпоставките по чл. 155
ал. 1 т. 3 ТЗ, дружеството следва да бъде прекратено и да бъде открито производство
по ликвицадия.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – прокурор Стоев,
поддържа иска.
По съществото на спора поддържа становището си за основателност на иска.
Съдът, с оглед обвързващата сила на Определение № 3158/30.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 3512/2021 г. по описа на САС, ГО, 1 с-в, като обсъди наведените в процеса
доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК,
намира от фактическа страна следното:
Видно от вписаните в търговския регистър обстоятелства като едноличен
собственик на капитала е вписан В.Н.П.. Уставът не предвижда възможност за
продължаване на дружеството след смъртта на едноличния му собственик. Съгласно
чл. 10 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ вписаното в търговския регистър обстоятелство, съответно
1
обявен акт се смятат известни на третите лица. Това ги определя като общоизвестни и
приобщаването на документите по делото остава безпредметно – арг. от чл. 154 ал. 2
ГПК.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт В.Н.П. е починал на 30.10.2020 г.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Нормата на чл. 157 ТЗ регламентира специфична организационна форма на търговско
дружество с едноличен собственик на капитала. Законът утвърждава като правило, че
самостоятелният правен субект се прекратява със смъртта на физическото лице,
притежаващо целия капитал на дружеството. Изрично е предвидена възможност
физическото лице да изключи правилото, но това следва да стане с нарочно правило,
утвърдено в устройствения акт – да е предвидено друго. В случая не се установява приживе
едноличният собственик на капитала да е предвидил отклонение от установеното в закона
правило, че дружеството се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала
му.
Законът еднозначно разграничава правната сфера на дружеството с ограничена
отговорност от тази на физическото лице, притежаващо неговия капитал. Смъртта на
едноличния собственик лишава дружеството както от волеобразуващия орган, така и от
волеизявяващ орган (чл. 147 ал. 1 ТЗ утвърждава като правило, че едноличният собственик
на капитала и управлява дружеството).
Понеже членственото правоотношение не възниква по силата на наследяването,
нормата на чл. 157 ал. 1 ТЗ легитимира наследниците на собствено основание да встъпят в
такова. По силата на наследяването те са легитимирани да получат имущественото му
изражение, а предпоставка за реализацията на това имуществено право е прекратеното
дружество.
Законът легитимира наследниците да поискат да продължат дейността на
дружеството, което обаче предполага изрична воля да осъществяват търговска дейност било
то и опосредено чрез търговско дружество. Следователно, утвърдена е възможност, а не
предписана от закона последица от факта на смъртта на едноличния собственик на капитала.
След като членственото правоотношение не възниква по силата на наследяването липсата на
заявено искане не е условие за настъпване на прекратителния ефект. Аналогично на
разрешението, дадено с нормата на чл. 274 ал. 1 ТЗ, регламентираща принципната
възможност за продължаване на прекратено вече дружество, наследниците могат да решат
да продължат търговската дейност, вместо да получат произтичащото от наследяването
имуществено право на ликвидационен дял. По тези съображения настоящият състав приема,
че ответното дружество е прекратено с факта на смъртта на едноличния собственик на
капитала му. Следователно нормата на чл. 157 ал. 1 ТЗ утвърждава самостоятелно основание
за продължаване на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено поради
смъртта на едноличния собственик на капитала. Наследниците, поискали да продължат
2
дейността, могат да сторят това от момента на прекратяване на дружеството до началото на
разпределение на имуществото (чл. 274 ал. 1 ТЗ).
Извън горното, основание за прекратяване на дружеството при хипотезата на чл. 155
ал. 3 ТЗ се явява общественият интерес, засегнат от невъзможността търговското дружество
да участва ефективно в стопанския оборот. От тази гледна точка на преценка в това
производство не подлежи индивидуалният интерес на наследниците, а този на третите лица
да комуникират пълноценно с дружеството. По тези съображения настоящият състав не
намира за подлежащо на изследване в настоящото производство желанието на наследниците
да продължат търговската дейност. Предпоставките за това не предполагат спорно
производство, а охранителна дейност, възложена на регистърната администрация, пред
която и следва да бъде депозирано изявлението за продължаване на дейността. При все това,
от публично достъпното съдържание на електронното досие на търговеца не се установява
заявено искане по чл. 157 ал. 1 ТЗ, за да придобие значение изминалия период на невписан в
търговския регистър управител на дружеството.
С оглед даденото разрешение на процесуалния въпрос досежно реда за прекратяване
на дружеството, ангажиращо настоящия състав, съдът приема, че дължи да постанови
нарочен диспозитив.
Процедурата по ликвидация следва прекратяването на юридическото лице.
Администрирането й, елемент от което е и определяне на ликвидатора, не предпоставя
разрешаване на правен спор. Доколкото прекратяването в случая бива наложено, следва да
намери приложение по аналогия нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ. Законът изрично овластява
длъжностното лице по регистрацията да определи ликвидатор, при все че основанието за
откриване на производството е постановен съдебен акт. От друга страна назначаването на
ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори, предпоставка за което е служебно
достъпната информация на длъжностното лице по регистрация. Ангажиментът на съда в
ликвидационното производство и в частност за определяне на ликвидатор е ограничен до
хипотезата на чл. 266 ал. 4 ТЗ, която обаче предпоставя възникнал спор. По тези
съображения настоящият състав приема, че нормата на чл. 266 ал. 2 ТЗ овластява
длъжностното лице по регистрация да назначи ликвидатор във всяка хипотеза, освен когато
прекратяването е по инициатива на съдружниците.
По разноските
Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна
такса и разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. Разгледаният по същество спор
ангажира привлечения в процеса ответник да поеме задължението към фиска като
заплати дължимата държавна такса.
Законът задължава съда да осигури правото на защита на привлечена в процеса
страна. Смъртта на законния представител на дружеството е обективна пречка този
правен субект да реализира непосредствено процесуалните си права, наложило
3
ангажиране на лице с призната по съответния ред компетентност да отстоява чужди
права в съдебно производство. Предприетите в интерес на дружеството действия,
ангажиращи бюджетни средства, определят дружеството като задължено и за
определената сума за особен представител.
Макар и наследниците да нямат задължение за управление делата на
дружеството, разгледаният от съда по същество иск редуцира размера на придобития
по наследство ликвидационен дял със стойността на разноските по делото, които
следва да бъдат възложени в тежест на дружеството.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ по предявен иск от СОФИЙСКА
ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА търговско дружество с наименование „Х. *******“
ЕООД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Х. *******“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“ ул. „*******“, ап. 93,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 130,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция
по вписванията за администриране на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4