Р Е Ш Е Н И Е
Номер 350 29.10.2014 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански състав
На девети октомври две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Ц.А.
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Новаков
търговско дело номер 33 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс.
Ищецът „Инвестбанк” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 83а (адресът е променен в хода на процеса) е предявил иск против ответниците К.Х.Ч., ЕГН **********,*** и П.Д.Ч., ЕГН **********, и двамата с адрес *** за установяване на вземането му по заповед № 398 от 21.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 451/2013 г. по описа на Районен съд - Несебър, с която е разпоредено ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 300000 евро, представляваща част от сумата 2175400 евро, дължима по запис на заповед без протест, издаден на 28.12.2010 г. в гр. Несебър, платим на предявяване в срок до 20.12.2016 г., подписан „Екселенс-95” ООД, ЕИК*** – като издател и от ответниците Ч., както и от „Ревас“ ООД, ЕИК*** – като авалисти, ведно със законната лихва, считано от датата на подаденото в съда заявление за издаване на заповедта – 20.06.2013 г. до окончателно изплащане.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 451/2013 г. на НРС, ответниците Ч. са предявили възражение против заповедта по реда на чл. 414 от ГПК. Тя им е била връчена чрез съдебен изпълнител ведно с покана за доброволно изпълнение на 27.06.2013 г. Възражението е депозирано на 10.07.2013 г. - в законния двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК. На основание 420, ал. 1 от ГПК принудителното е било спряно.
Именно по повод постъпилото възражение против заповедта е предявен настоящият иск по чл. 422 от ГПК. Указания в тази насока са били дадени с разпореждане на НРС от 05.12.2013 г. връчено на 16.12.2013 г. Искът е предявен в законния едномесечен срок – на 16.01.2014 г.
Ответниците Ч. оспорват иска. Не възразяват по редовността на авалирания от тях запис на заповед. Предявяват каузални възражения във връзка с обезпеченото с менителничния ефект правоотношение по договор за банков кредит.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Вземането на ищеца „Инвестбанк” АД произтича от редовен от външна страна запис заповед за сумата от 2175400 евро, издаден на 28.12.2010 г. от „Екселенс-95” ООД, ЕИК***, надлежно авалиран от ответниците Чифильонови и от „Ревас” ООД, ЕИК***. Документът е предявен за плащане в срок, видно от извършеното върху него надлежно отбелязване.
Няма спор по делото, че записът на заповед бил издаден като своеобразно обезпечение по договор за банков кредит във валута № 024-В/2008 от 19.09.2008 г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 30.06.2009 г. анекс № 2 от 28.12.2010г., договор за заместване в дълг от 28.12.2010 г. и споразумение № 1 от 28.12.2010 г. към този договор.
С първоначалния договор банката предоставила на „Ревас” ООД кредит в размер на 1000000 евро за рефинасиране на друг кредит от „Българо-американска кредитна банка“ АД и за оборотни средства - за срок до 20.10.2012 г., при подробно описани лихвени условия. С анекс № 1 от 30.06.2009 г. сумата по кредита била увеличена на 1265000 евро, а срокът за връщането й - продължен до 20.10.2016 г. при нов погасителен план.
Съгласно договор от 28.12.2010 г. кредитополучателят „Ревас” ООД бил заместен в дълг от „Екселенс-95” ООД. По силата на допълнително споразумение от същата дата „Ревас” ООД встъпил като солидарен длъжник.
С анекс № 2 от 28.12.2010 г. сумата по кредита била увеличена на 1580000 лева. Връщането й следвало да се извърши в същия срок при нов погасителен план. С разпоредбата на чл. 3.5.3 от анекса било предвидено издаването на процесния запис на заповед.
Поради просрочие кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 17.08.2012г. На 20.08.2012 г. на поемателя на дълга „Eкселенс-95” ЕООД и на солидарния длъжник „Ревас” ООД било връчено уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост.
Поради неплащане в указания в поканата седемдневен срок банката се снабдила със заповед № 658 от 31.08.2012 г по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 763/2012 г. на РС- Несебър ведно с изпълнителен лист против „Екселанс-95” ООД и „Ревас” ООД за солидарно заплащане на следните суми: 1564173,33 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2012 г.; 221094,80 евро - възнаградителна лихва за периода от 27.04.2011 г. до 16.08.2012г. вкл.; 67337,37 евро – мораторна лихва за периода от 20.05.2011 г. до 30.08.2012 г. вкл.; 20268,52 евро - неустойка за периода от 27.05.2011 г. до 30.08.2012 г., включително; 7820,87 евро - комисиона за управление, дължима на 28.12.2011 г.; 7 348,74 лева - застрахователна премия; 3000 лева – дължима сума по предоставено обезпечение; 111110,07 лева - разноски по заповедното производство.
Вземанията са потвърдени по реда на чл. 422 от ГПК с решение № 494 от 28.02.2014 г. по търговско дело № 32/2013 г. на Бургаския окръжен съд, влязло в сила на 08.04.2014 г.
По издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист било образувано изп.дело № 20128010400513 по описа на ЧСИ № 801. В резултат на проведеното принудително изпълнение към 20.06.2013 г. (датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК по изисканото ч. гр. дело № 451/2013г. на НРС) се стигнало до частично погасяване. Останали следните дължими суми: 516612,41 евро - главница; 3085,32 евро - законна лихва от 31.05.2013 г. до 19.06.2013 г. вкл.; 37336,69 лева – юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка е и заключението по изслушаната по съдебноикономическа експертиза.
С оглед непълното погасяване на вземанията, банката пристъпила към реализиране на правата си по служещия като обезпечение менителничен ефект и се снабдила със описаната по-горе заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 451/2013 г. на Районен съд – Несебър против ответниците Ч. в качеството им на авалисти – за сумата от 300000 евро.
Настоящият състав съобразява задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, според която не е допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед, освен при проявена недобросъвестност от страна на кредитора. Такава би била налице, ако той се домогва да получи плащане от авалист, въпреки че вече му е било платено от главния длъжник.
По настоящото дело не са ангажирани доказателства, че вземанията на банката - ищец по обезпечения договор за кредит са вече погасени до такава степен, че стойността им е под претендирания по отношение на ответниците размер от 300000 евро.
От изложеното е видно, че банката – приносител на авалирания запис на заповед не е проявила недобросъвестност като е насочила претенциите си спрямо ответниците. При това положение недопустими се явяват всички предявени каузални възражения във връзка със съществуването на обезпечения договор за кредит, и в частност оспорванията, касаещи целта на кредита и отказа на банката да сключи договор по чл. 65, ал. 2 от ЗЗД (datio in solutum).
Изложеното налага извод за основателност на предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск за установяване на вземанията по заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 451/2013 г. по описа на Районен съд – Несебър.
По разноските в процеса:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът присъжда в полза на ищцовата страна съдебноделоводни разноски по настоящото исково производство в размер на 24319,96 лева (държавна такса от 11734,98 лева; юрисконсултско възнаграждение от 12184,98 лева, определено в рамките на режима, установен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения; депозит за експертиза от 400 лева).
В изпълнение на задължителните указания по т. 12 по Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и по разноските в заповедното производство, които са били поискани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според тълкувателното решение изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по чл. 414 ГПК и е образувано исково производство по реда на чл. 422 от ГПК. Ето защо ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца и разноските по заповедното производство в размер на 18052,47 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено, че ищецът „Инвестбанк” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 83а има против ответниците К.Х.Ч., ЕГН ********** и П.Д.Ч., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, вземане по заповед № 398 от 21.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 451/2013 г. по описа на Районен съд - Несебър, за солидарно заплащане на сумата от 300000 евро, представляваща част от сумата 2175400 евро, дължима по запис на заповед без протест, издаден на 28.12.2010 г. в гр. Несебър, платим на предявяване в срок до 20.12.2016 г., подписан „Екселенс-95” ООД, ЕИК *** – като издател и от ответниците Ч., както и от „Ревас“ ООД, ЕИК*** – като авалисти, ведно със законната лихва, считано от датата на подаденото в съда заявление за издаване на заповедта – 20.06.2013 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА К.Х.Ч., ЕГН ********** и П.Д.Ч., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, да заплатят солидарно на „Инвестбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул. „България” 83а съдебноделоводни разноски в настоящото исково производство в размер на 24319,96 лева (двадесет и четири хиляди триста и деветнадесет лева и деветдесет и шест стотинки), както и съдебноделоводни разноски в производството по ч.гр.дело № 451/2013 г. по описа на Районен съд - Несебър в размер на 18052,47 лева (осемнадесет хиляди и петдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки)
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: