Определение по дело №189/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №12 от 03.02.2014г., постановено по Г. д. №1842/2013г., К. районен съд е осъдил “П. П.” Е. да заплати на Б. Ш. И. сумите както следва:

1. сумата 5 471.18лв., ведно със законната лихва от 28.11.2013г. до окончателното й изплащане, от която неизплатени нетни трудови възнаграждения както следва: м.май 2012г.-476.83 лв., м.юни 2012г. - 476.83 лв., м.юли 2012г.-356.36 лв., м.август 2012г-360.98 лв., м.септември 2012г.-481.63 лв., м.октомври 2012г.-480.15 лв., м.ноември 2012г.-479.84 лв., м.декември 2012г.-479.84 лв., м.януари 2013г.-479.84 лв., м.февруари 2013г.-479.84 лв. и м.март 2013г.-919.04 лв.; 2. сумата 593.22 лв., представляваща обезщетение за забавено изплащане на нетните трудови възнаграждения за месеци от май 2012г. до март 2013г. в размер на законната лихва, за периода от 20-то число на месеца за който е дължимо трудовото възнаграждение, до 27.11.2013г. включ., от която 74.36 лв. законна лихва върху неплатено за м.май 2012г. нетно трудово възнаграждение от 476.83 лв. за периода от 20.05.2012г. до 27.11.2013г., 70.20 лв. законна лихва върху неплатено за м.юни 2012г. нетно трудово възнаграждение от 476.83 лв. за периода от 20.06.2012г. до 27.11.2013г., 49.44 лв. законна лихва върху неплатено за м.юли 2012г. нетно трудово възнаграждение от 356.36 лв. за периода от 20.07.2012г. до 27.11.2013г., 49.92 лв. законна лихва върху неплатено за м.август 2012г. нетно трудово възнаграждение от 360.98 лв. за периода от 20.08.2012г. до 27.11.2013г., 58.40 лв. законна лихва върху неплатено за м.септември 2012г. нетно трудово възнаграждение от 481.63 лв. за периода от 20.09.2012г. до 27.11.2013г., 54.15 лв. законна лихва върху неплатено за м.октомври 2012г. нетно трудово възнаграждение от 480.15 лв. за периода от 20.10.2012г. до 27.11.2013г., 49.92 лв. законна лихва върху неплатено за м.ноември 2012г. нетно трудово възнаграждение от 479.84 лв. за периода от 20.11.2012г. до 27.11.2013г, 45.86 лв. законна лихва върху неплатено за м.декември 2012г. нетно трудово възнаграждение от 479.84 лв. за периода от 20.12.2012г. до 27.11.2013г., 41.69 лв. законна лихва върху неплатено за м.януари 2013г. нетно трудово възнаграждение от 479.84 лв. за периода от 20.01.2013г. до 27.11.2013г., 37.54 лв. законна лихва върху неплатено за м.февруари 2013г. нетно трудово възнаграждение от 479.84 лв. за периода от 20.02.2013г. до 27.11.2013г. и 64.74 лв. законна лихва върху неплатено за м.март 2013г. нетно трудово възнаграждение от 919.04 лв. за периода от 20.03.2013г. до 27.11.2013г., и 3. сумата 850 лв., представляваща разноски по делото. Дружеството е осъдено да заплати и деловодни разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „П. П. – К.” Е. Г.К., чрез неговия представител по пълномощие, който го обжалва в срок като незаконосъобразно. В жалбата се признава, че въззивникът дължи на въззиваемия претендираното трудово възнаграждение. Поддържа се също в жалбата, че страните постигнали съгласие, че доброволно и в духа на добрите им взаимоотношения ще уредят възникналите финансови въпроси, което съгласие се постигнало преди завеждане на исковата молба. По изложените съображения моли съда да отмени като неправилно обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Б. Ш. И.. Счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Не се спори по делото, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор, и съгласно издадена от ответника Справка изх.N 25/11.04.2013г., същият дължи на ищеца заплати за месеци и в размер както следва: м.май 2012г.-476.83 лв., м.юни 2012г.-476.83 лв., м.юли 2012г.-356.36 лв., м.август 2012г-360.98 лв., м.септември 2012г.-481.63 лв., м.октомври 2012г.-480.15 лв., м.ноември 2012г.-479.84 лв., м.декември 2012г.-479.84 лв., м.януари 2013г.-479.84 лв., м.февруари 2013г.-479.84 лв. и м.март 2013г.-919.04 лв., общо 5 471.18 лв., от които получен аванс 265 лв., и сума за получаване 5 206.18 лв. Издадената от ответника по иска справка представлява извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, поради което искът за неизплатени трудови възнаграждения е основателен и доказан изцяло.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва изрично и датата на изискуемост на задължението за плащане на трудови възнаграждения, поради което съдът приема, че същият е изпаднал в забава на това свое задължение от 20-то число на месеца, за който е дължимо всяко едно възнаграждение от процесния период, при което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нетния размер на всяко неплатено възнаграждение до датата на предявяване на иска - 27.11.2013г., както и след тази дата до окончателното изплащане на възнагражденията.

С оглед представените по делото справки за изчисляване на законна лихва върху претендираните трудови възнаграждения, за периода от 20-то число на месеца, за който е дължимо възнаграждението, до 27.11.2013г., установяващи претендираните поотделно размери на обезщетения, искът за обезщетения за забава в размер на законната лихва е основателен и доказан за сумата 593.22 лв, от която 74.36 лв. законна лихва върху неплатено за м.май 2012г. нетно трудово възнаграждение от 476.83 лв. за периода от 20.05.2012г. до 27.11.2013г., 70.20 лв. законна лихва върху неплатено за м.юни 2012г. нетно трудово възнаграждение от 476.83 лв. за периода от 20.06.2012г. до 27.11.2013г., 49.44 лв. законна лихва върху неплатено за м.юли 2012г. нетно трудово възнаграждение от 356.36 лв. за периода от 20.07.2012г. до 27.11.2013г., 49.92 лв. законна лихва върху неплатено за м.август 2012г. нетно трудово възнаграждение от 360.98 лв. за периода от 20.08.2012г. до 27.11.2013г., 58.40 лв. законна лихва върху неплатено за м.септември 2012г. нетно трудово възнаграждение от 481.63 лв. за периода от 20.09.2012г. до 27.11.2013г., 54.15 лв. законна лихва върху неплатено за м.октомври 2012г. нетно трудово възнаграждение от 480.15 лв. за периода от 20.10.2012г. до 27.11.2013г., 49.92 лв. законна лихва върху неплатено за м.ноември 2012г. нетно трудово възнаграждение от 479.84 лв. за периода от 20.11.2012г. до 27.11.2013г, 45.86 лв. законна лихва върху неплатено за м.декември 2012г. нетно трудово възнаграждение от 479.84 лв. за периода от 20.12.2012г. до 27.11.2013г., 41.69 лв. законна лихва върху неплатено за м.януари 2013г. нетно трудово възнаграждение от 479.84 лв. за периода от 20.01.2013г. до 27.11.2013г., 37.54 лв. законна лихва върху неплатено за м.февруари 2013г. нетно трудово възнаграждение от 479.84 лв. за периода от 20.02.2013г. до 27.11.2013г. и 64.74 лв. законна лихва върху неплатено за м.март 2013г. нетно трудово възнаграждение от 919.04лв. за периода от 20.03.2013г. до 27.11.2013г.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и за това, че по делото не са налице данни какъв е брутния размер на възнагражденията на ищеца, но съдът дължи да присъди нетния им такъв, тъй ищецът има право да получи нетния размер на същите, доколкото разликата до брутния размер представлява удръжки за дължими на бюджета плащания, които са в тежест на работодателя. Неизплатените нетни възнаграждения следва на основание чл.245, ал.2 от КТ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД да се присъдят със законна лихва като обезщетение за забава за горепосочените периоди, както и с такава от 28.11.2013г. до окончателното им изплащане.

За пълнота следва да се отбележи и това, че единственият довод във въззивната жалба е, че страните били постигнали съгласие доброволно и в духа на добрите им взаимоотношения да уредят всичките си финансови въпроси и това съгласие било постигнато преди завеждане на исковата молба.

По отношение на така релевирания във въззивната жалба довод следва да се посочи, че същият не само не обуславя неправилност на обжалваното решение, а напротив – потвърждава както наличието на процесното задължение, така и неизпълнението му от страна на въззивника. Ирелевантно за спора е твърдяното от въззивника съгласие, постигнато между страните, за доброволно уреждане на финансовите им въпроси, доколкото същото не лишава ищеца от правото му да търси изпълнение на претендираното задължение по съдебен ред. Още повече, че задължението на въззивника за заплащане на претендираното трудово възнаграждение не е изпълнено и към настоящия момент.

Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд, с което предявените искове са уважени, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на въззиваемия се следват разноски за тази инстанция. В тази връзка, предвид направеното от процесуалния представител на въззивника възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия възнаграждение за адвокат, настоящият състав, като съобрази размера на заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция – 1000 лева, обжалваемия интерес – 6 064,40лева, обстоятелството, че хонорара е само за една инстанция, наличието на подаден отговор на въззивната жалба, както и липсата на каквато и да е правна или фактическа сложност с оглед направеното по делото признание и наведените в жалбата доводи, намира, че заплатения от въззиваемия адвокатски хонорар е прекомерен. Поради изложеното, следва на въззиваемия да се присъдят разноски за адвокат в размер на 633,22 лева, представляващи минималния размер на адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 и чл.78, ал.5 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №12 от 03.02.2014г., постановено по Г.д.№ 1842/2013г. по описа на К. районен съд

ОСЪЖДА „П. П. – К.” Е. със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”П. М. № *, ЕИК *, да заплати на Б. Ш. И., с ЕГН *, направените за въззивната инстанция разноски в размер на 633,22 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.