Р Е Ш Е Н И Е
№ 260725/9.7.2021г.
гр.в., 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа
докладваното от председателя АНД №
142 по описа за
2021 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от К.А.К. против НП № 20-0819-003868/28.10.2020 г. на Началник на група в сектор ПП-КАТ при ОД на МВР-в.,
с което на основание чл. чл. 179 ал.2 вр. с
чл. 179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 119 ал. 4 от ЗДвП , на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗдвП му е наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от един месеца и
„Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 123, ал.1 т.2 б.а от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/
лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата си, въззивникът оспорва посочената в НП фактическа
обстановка. Навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Оспорва се справедливостта на наложеното
административно наказание. Иска се съдът да отмени обжалваното НП като необосновано,
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б., който поддържа
жалбата с наведените в нея основания. Излага допълнителни доводи за
незаконосъобразност на НП, в т.ч. неправилно приложение на материалния закон,
предвид установената по делото фактическа обстановка, касаеща настъпило
произшествие между автомобил и тротинетка, а не касаеща неизпълнение на
задължението да се пропусне пешеходец. Сочи се, че установената по делото
фактическа обстановка сочи, че не е осъществен и състава на вмененото нарушение
по чл. 123 ал.1 т.2 б.а от ЗДвП, тъй като между двамата участника в
произшествието не е имало разногласие. Оспорва се достоверността на показанията
на пострадалото лице - св. И., като се
твърди, че същите са в противоречие с останалите гласни доказателства, съотв. поради преживяния стрес, свидетелят не излага
обективно релевантните факти. Формира се извод, че от събрания докзателствен материал не се установява безспорно, че
именно посоченото в НП превозно средство е участвало в произшествието. Иска се
НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са по делото писмени бележки от юк Лукова,
в които се оспорва жалбата, излага се становище, че НП е обосновано и
законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване и присъждане в полза на въззиваемата страна на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 01.09.2020 г., около
20.30 ч. в гр. в. непълнолетният А. И.
/14 годишен/ управлявал електрическа тротинетка по велопътека, сгнализирана с
пътна маркировка М-9,когато предприел
пресичане на ул. Д. на зелен сигнал на светофара. По същото време въззивникът управлявал ла. Да.
Л. с рег.№ **, оборудван като таксиметров автомобил, собственост на „Х.“ЕООД.
Въззивникът предприел завой надясно по ул. Д. също на зелен сигнал на светофара, като не
пропуснал и блъснал движещия се по велоалеята св. А. И.. Вследствие на удара И.
паднал от тротинетката , като получил контузия на двата лакътя и дясната
подбедрица, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания.
Въззивникът спрял управляваното от него МПС, помогнал на непълнолетния да се
изправи и да се придвижи до бордюра, където го оставил да седне и му дал вода.
На местопроизшествието по това време се намирал непълнолетния св. Д.Т., заедно
със свой приятел, който възприел и запомнил номера на автомобила. Същият провел
разговор с въззивника, когото информирал, че св. И. е преминал през
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба. Водачът на л.а. Д. оспорил
твърденията на Т., заявил, че непълнолетният И. е навлязъл в кръстовището на
забранен сигнал на светофарната уреда, след което се качил в управляваното от
него МПС и напуснал местопроизшествието.
Междувременно св. К.Д., живуща в
близост до местопроизшествието, се намирала в дома си, когато чула шум и
излизайки на терасата на жилището си, видяла горепосочения таксиметровия
автомобил, в близост до пешеходната пътека на ул. Дружба, на кръстовището с
бул. Васил Левски. Същата забелязала, че в близост до превозното средство се
намира паднало дете с тротинетка, на което водачът на таксиметровия автомобил
помага да се изправи. Същата решила да отиде на местопроизшествието, като при
пристигането си установила, че водачът на таксиметровия автомобил е напуснал
мястото на инцидента, като при пострадалия се намирали единствено св. Т. и
неговия приятел. Д. сигнализирала компетентните органи за инцидента и на място
бил изпратен дежурен екип при ПП-КАТ към ОД на МВР-в. в състав – св. Х.Г. и св.
Т.Т.. Полицейските служители снели обяснения от
пострадалия, св. Д. и св. Т., като последният посочил регистрационния номер на
моторното превозно средство, участвало в инцидента. Впоследствие св. и. бил
откаран до „Спешен медицински център“ и след като не били установени травми,
налагащи медицинска интервенция , бил придружен до дома си от съпруга на св. Д..
Впоследствие, около 21.56 ч. полицейските служители засекли л.а. Д. Л. с ДК№ *, управляван от въззивника на кръстовището на бул. и. и ул. и.“в гр.в..
Същият бил спрян за проверка и била установена самоличността му. При
извършената проверка въззивникът не представил на полицейските служители
контролния талон от свидетелството си за управление.
На въззивника бил съставен АУАН № 230501/01.09.2020 г. за извършено
нарушение на чл. 119 ал.4 от ЗДвП, на чл. 123 ал.1 т.2 б.а. от ЗДвП и на чл.
100 ал.1 т.1 от ЗДвП. На 26.10.2010 г. била изготвена докладна записка от св. Т.,
в която е посочено, че е установено, че произшествието е настъпило около 20.30
ч. на 01.09.2021г., като на същата дата около 21.56 ч. е установен водачът на
л.а. Дачия Лоджи, с оглед на което посоченият в АУАН
час на настъпване на инцидента като 21.56 ч. следва да се чете като 20.30 ч.
Въз основа на акта, на 28.10.2021 г. е издадено обжалваното НП №
20-0819-003868, с което на основание чл. 179 ал.2 , вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
В хода на съдебното
производство са разпитани в
качеството на свидетели актосъставителят – св. Т.Т., свидетелят на установяване на нарушението – св. Х. Ж.,
очевидците на произшествието – св. Д.Т. и св. К.Д., пострадалото лице – св. А. и.
и неговата майка – св. Е.И... По делото са приобщени като писмени доказателства
материалите по АНП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които са взаимодопълващи се и непротиворечащи помежду си..
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление № 20-0819-003868/28.10.2020 г. е издадено от компетентен
орган - от началника на група в сектор ПП-КАТ – в., видно
от копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г.
В хода на административонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира, че
несъответствието в часа на извършване на нарушението, посочен в АУАН и НП не
представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, доколкото в случая
е посочена и в двата акта коректно датата на извършване на деянието, съотв. часът не се явява съставомерен
признак на административното нарушение, а непосочването му коректно в акта не е
ограничило правото на защита на наказаното лице, предвид липсата на ангажиране
на каквито и да е форми на защита в периода до издаване на НП, включително депозирането
на възражение срещу акта. От друга страна, законодателят допуска издаване на НП
и при нередовност на акта, съгласно разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН, според
която Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Като
разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
1/ по пункт първи от обжалваното НП, в частта, с която
на основание чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника за извършено нарушение
на чл. 119 ал. 4 от ЗДвП
В хода на съдебното производство, от събраните
гласни доказателства безспорно се установява фактическата обстановка относно
настъпилото пътно произшествие с пострадал св. и. , така както е описана в
АУАН. Видно от показанията на св. Т., които са единствените преки гласни
доказателства в тази връзка, пострадалият и. се е движел по бул. Васил Левски с електрическа тротинетка и на зелен сигнал на светофарната уредба е пресичал
ул. Дружба, когато въззивникът при извършване на маневра завой надясно от
бул.Васил Левски по ул. Дружба не го е пропуснал и е настъпил удар между
моторното превозно средство, управлявано от последния и пострадалия и..
От показанията на
разпитаните полицейски служители , които кореспондират на заявеното от св. Т. и
са съобразени като непреки доказателства относно възприятията им за разказите
на очевидците, последните са заявили пред тях идентична фактическа обстановка
за настъпилия инцидент с изложената от св. Т.. Видно от разпита на полицейските
служители, които са извършили оглед на местопроизшествието, пострадалото лице
се е движило по велоалея, сигнализирана с пътна маркировка М-9. Безспорно се установява от разпита на
полицейските служители, от показанията на св. Т. и обясненията на същия,
приобщени чрез АНП, че именно последният и негов приятел с неустановена по
делото самоличност са възприели и предоставили на органите на реда данни за
модела, марката и регистрационния номер на моторното превозно средство. Същевременно,
доколкото в показанията си и св. Д. сочи, че процесното МПС е било оборудвано
като таксиметров автомобил, какъвто е процесния такъв, съдът намира, че е
изключена вероятността за допусната грешка при възприемане и възпроизвеждане на
регистрационния номер на автомобила от непълнолетните лица, очевидци на
инцидента.
Безспорно се установява от събраните
по делото доказателства чрез разпита на свидетелите очевидци, от разпита на
пострадалия и неговата майка, че вследствие на настъпилия удар при падането, реализирано
в резултат на съприкосновението със завиващото моторно превозно средство, и. е
получил наранявания , изразяващи де в ожулвания и кръвонасядания. Поради изложеното инцидентът безспорно се
вписва в понятието за пътно-транспортно произшествие, обхванато от нормата на §
6, т. 30 от ДР на ЗДвП в която същото е описано като „събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети”.
Основателни според съда обаче са
аргументите на процесуалния представител на въззивника за неправилно прилагане
на материалния закон, предвид квалифициране на извършеното нарушение, като
дерогиращо нормата на чл. 119 ал.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.
119 ал.4 от ЗДвП предвижда задължение за
водачите на завиващите нерелсови пътни превозни
средства да пропуснат пешеходците. Съгласно трайната съдебна практика водачите
на велосипеди, мотопеди, мотоциклети и други двуколесни превозни средства не са
пешеходци по смисъла на закона. Такива са само в случаите, когато тикат или
теглят по пътя посочените превозни средства - чл. 1, т. 26 ППЗДвП.
Режимът за движение на тези превозни средства се различава от този на
пешеходците. Поради изложените съображения, с реализираното от въззивника
деяние не е осъществено нарушение на нормата на чл. 119 ал.4 от ЗДвП, доколкото
пострадалият е нямал качеството на пешеходец.
Същевременно
разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП предвижда общото задължение към
водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства, а нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП предвижда специалното правило за водачи на пътно превозно средство, които ще предприемат
каквато и да е маневра, като например да заобиколят пътно превозно средство, да
излязат от реда на паркираните превозни средства или влязат между тях, да се
отклонят надясно или наляво по платното за движение, в частност за да преминат
в друга пътна лента, да завият надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започнат маневрата,
да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението,
които се движат след тях, преди тях или минават покрай тях, и да извършат
маневрата, като се съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Според
настоящия състав, анализът на цитираните разпоредби, обхващащи изискването за
внимание и предпазливост на водачите на ППС към двуколесните пътни превозни
средства, каквото се явява и електрическата триколка, управлявана от
пострадалия и., както и визиращи конкретното задължение при завой надясно
водачът да се убеди, че няма да създаде опасност за движението , сочи че именно
същите са приложими към настоящия казус.
Същевременно,
доколкото настъпилото пътно-транспортно произшествие се явява последица от
допуснато нарушение на правилата за предимство, визирани в нормата на чл. 25
ал.1 от ЗДвП, приложима се явява именно посочената в НП санкционна разпоредба.
Поради
изложеното, доколкото фактическата обстановка, описана в НП съответства на
нарушението, посочено в друга разпоредба, но при идентичност на правното
основание, въз основа на което следва да се ангажира
административно-наказателната отговорност 5 и доколкото наказаното лице се
защитава срещу фактите, а не срещу приложимия материален закон, съдът намира,
че са налице предпоставки за изменение на НП относно квалификацията на
нарушението по посочения пункт, а именно като такова по чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП
във вр. с чл. 25 ал.1 от ЗДвП.
Като взе
предвид, че административната санкция е предвиден в твърд размер на цитираната
санкционна норма, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията
на същата.
2/ по
пункт втори на обжалваното НП, в частта, с която е ангажирана отговорността на
въззивника на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на нормата на л.
123 ал.1 т.2 б.а от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.2 б.а от ЗДвП, водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи.
От събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че вследствие на ПТП, в което е участвал въззивника, е пострадал св.
и.. Безспорно жалбпоподателят е възприел настъпилото
съприкосновение между управляваното от него превозно средство и пострадалото
лице, както и обстоятелството че при настъпилия удар непълнолетният е паднал на
земята. Видно от събраните по делото гласни доказателства, вследствие на удара
св. и. е бил с видими ожулвания, съотв. същият се е
намирал в особено психологическо състояние, с оглед на което е предвид
непълнолетната възраст на пострадалия, съдът намира, че нарушаването на
цитираното по-горе задължение на въззивника като водач се отличава с по-висока
степен на обществена опасност от типичната за случая. Това е така, доколкото
водачът е напуснал местопроизшествието със съзнанието, че се касае за
пострадало непълнолетно лице, без пълнолетни придружители, в отсъствие на
пълнолетни очевидци, които да окажат съдействие на детето при необходимост,
което сочи значителна укоримост на извършеното от
въззивника деяние.
Поради изложените съображения, съдът счита, че
правилно е ангажирана отговорността му на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП,
доколкото осъщественото от него нарушение е предвидено в хипотезата на
цитираната норма.
С оглед на изложените по-горе съображения досежно
конкретната обществена опасност на извършеното деяние обаче съдът намира, че наложените на въззивника
административни санкции „Лишаване от право да управлява МПС“ в минимален размер
и „Глоба“ към средния размер са значително занижени съобразно конкретната
обществена опасност и последната не следва да бъде изменяна с оглед целите на
наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН
3/ по пункт трети от обжалваното НП, с което на
основание чл. 183 ал.1 т.2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове за установяване на административни нарушения по реда на Закона за движение по пътищата имат доказателствена сила до доказване на
противното. Видно от отразеното вписване в АУАН, който разпитаните полицейски
служители, след прочитането му поддържат в съдебно заседание , след
установяването на въззивника, същият не е представил контролен талон към
свидетелство за МПС. От гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство се
установява, че жалбоподателят е установен при управление на МПС, на датата на описаното
в НП произшествие, при управление на процесния автомобил поради което същият в
качеството на водач е имал задължение по смисъла на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП да носи в себе си контролния
талон и да го представя при поискване на контролните органи.
Поради изложеното, съдът намира, че правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на въззивника на основание
чл. 183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП , доколкото нарушението на разпоредбата на чл.
100 аал.1 т.1 от ЗДвП е предвидено в цитираната санкционна разпоредба.
Като взе предвид, че административното наказание за
гореописаното нарушение е предвидено в твърд размер, съдът намери, че не следва
да се произнася по въпроса да индивидуализацията на същото.
С оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност, намира, че на процесуалния
представител на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата
80/осемдесет/ от лева.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№ 20-0819-003868/28.10.2020 г. на Началник на група в сектор ПП-КАТ при ОД на МВР-в., с
което на К.А.К. на основание чл. чл. 179 ал.2 вр. с чл. 179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 119 ал. 4 от ЗДвП , по отношение на квалификацията на
нарушението, което е осъществено, а именно
- за нарушение на чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП във вр. с чл. 25 ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-003868/28.10.2020 г. на Началник на група в сектор ПП-КАТ при ОД на МВР-в., с
което на К.А.К. на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗдвП
му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един
месеца и „Глоба” в размер на 100 /сто/
лева за нарушение на чл. 123, ал.1 т.2
б.а от ЗДвП
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-003868/28.10.2020 г. на Началник на
група в сектор ПП-КАТ при ОД на МВР-в., с което на К.А.К. на основание
чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.А.К. да заплати по сметка
на ОД на МВР-в. сумата от
80/осемдесет/ от лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: