РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 732
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Пловдив, 04.05.2017 г.
Административен съд
Пловдив, ХІІІ административен състав, в открито заседание на десети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Георги Пасков
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 1175
по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.107, ал.4 от ДОПК , във вр. с чл. 62 от ЗМДТ.
По жалба на Ч.Б. И., ЕГН ********** в качеството на
ЕТ“Ч.-Ч. И.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- ***, срещу Ревизионен
акт /РА/ № 14/04.09.2013г. издаден от длъжностни лица при община- Садово,
потвърден в обжалваната част с решение № 515/26.11.2013г. на кмета на община
Садово, с която са определени задължения за такса битови отпадъци за периода от
01.01.2011г. до 31.12.2012г., ведно с лихви за просрочие е било образувано адм.
дело № 287 по описа на Административен съд- Пловдив-
С Решение № 1133 от 03.06.2015г. съдът е отменил
обжалвания административен акт.
Решението е било обжалвано пред ВАС, който със свое
решение под № 5860 от 17.05.2016г. е отменил същото и е върнал делото на друг
състав.
За да отмени решението на първоинстанционния съд ВАС е
констатирал следното:
Съдът не е дал указания до касатора, че следва да
представи доказателства относно установяване на маршрутите на служебните
автомобили, включително и чрез поискване назначаването на техническа
експертиза, която да разчете информацията в GPS устройствата на служебните
автомобили. От друга страна съдът не е допуснал до разпит поискания от касатора
свидетел, който е следвало да установи обстоятелства от значение за правилното
решаване на делото, а именно какво е отстоянието на поставения контейнер от
имота на дружеството.
ВАС е посочил, че съдът е отменил ревизионния акт
изцяло и по отношение на установената ТБО за услугите “почистване на обществени
територии“ и „обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци“, без да изложи съображения защо счита предоставянето на тези услуги
за недоказано.
Върховния административен съд е задължил настоящия
съдебен състав да изпълни следното:
1. да укаже на касатора да представи необходимите
доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно
доказателства за маршрутите на специалните автомобили;
2. да назначи техническа експертиза, която да разчете
информацията в GPS устройствата на служебните автомобили;
3. да допусне поискания от касатора свидетел.
В заключение ВАС е указал, че съдът следва да изясни
въпросите относно дължимостта на ТБО за процесния имот , като установи кои от
услугите по чл.62 от ЗМДТ са предоставяни реално от общината за този имот и кои
не, да изложи конкретни съображения и относно предоставянето или
непредоставянето на услугите “почистване на обществени територии“ и
„обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци“, след
което формира и конкретни правни изводи.
В изпълнение на горното настоящият съдебен състав с
протоколно определение указа на ответната страна, че следва ангажира
доказателства за маршрутите на специалните автомобили, но такива по делото не
бяха представени.
По делото бе назначена СТЕ, като вещото лице Т. констатира
следното:
Устройствата за наблюдение монтирани на служебните автомобили на Община
Садово не съдържат информация за установяване на маршрута на движение на
автомобила в който е монтирано устройството.
Информацията за маршрута на движение на проследявания обект се генерира и съхранява в
сървъра на системата, собствен и/или нает и контролиран от охранителната фирма провеждаща GPS наблюдението.
При извършената проверка в Община Садово от
компютърното устройство в кабинета
на лицето, представител на възложителя по Договора за мониторинг на подвижни и неподвижни обекти, се констатира
невъзможност за реализиране на достъп до сървъра на охранителна фирма „С.Г." ЕООД.
За процесният период в Община Садово, не са
налице данни за дати и часове на движение и извършвани маршрути, на автомобилите за сметосъбиране и
сметоизвозване на база
извършван мониторинг посредством GPS наблюдение.
Няма информация в електронен вид /памет на
обслужващия компютър, оптичен диск или друг носител на цифрова информация/. Няма архивни записи на
хартиен носител.
По делото бе назначена ССчЕ, като вещото лице Д. приема
следното:
В план сметката на Община - Садово за 2011г. и 2012г. са включени разходи за сметосъбиране, сметоизвозване, осигуряване на съдове; разходи за депониране и поддръжка
на депа; разходи за
почистване на територии за обществено ползване — улици,площади и др. по
населени места.
По делото бяха разпитани свидетелите Ч., З. и Р..
Свидетелят Ч. заяви, че
до края на 2015 г. той в качеството му на длъжностно лице
при община Садово се е занимавал със съхранението на отпадъците и тяхното извозване. Общината е разполагала с 3 броя сметосъбирачни автомобили, от които два са работели постоянно. Тези
два автомобила са обслужвали цялата община. Ежегодно кметът на общината е издавал заповед за осъществяване на сметосъбирането с
приложен към нея график. Сметосъбирачните
автомобили са били с екипаж от един шофьор и трима работници, като те са минавали
през всички улици и фирми, събирали са отпадъците, след което са ги изхвърляли на депото в Асеновград.
В съседство с фирмата на жалбоподателката има друга фирма, където
има поставени контейнери. Двата имота
са разделени с една мрежа и тухлена стена на отстояние
около 20-30 м. от врата до врата, като други контейнери на тази улица няма. Най-близкият контейнер се е
намирал на 100-150 м. до едно заведение.
Това се пада срещу имота на "Ч.".
Според свидетеля хора от временната заетост са се занимавали с
почистването на улиците и тротоарите, градинките и тревните площи на гр. Садово, в които са извършвани поливане, косене, метене и събиране отпадъка в една каруца с
кон, която обслужва центъра на Садово
и улиците.
Според свидетеля на два пъти общо 6 дни в месеца се е извършвало
почистването в гр. Садово, като камионите са минавали през
всички улици на града. Контролът е бил осъществяван с джипиес наблюдение.
Общината е
имала сключен договор със "С.Г.", като са били монтирани джипиеси на всички камиони, но системата
не е позволявала да се покаже точно маршрутите на тези камиони, тъй като
информацията която е била извеждана е била от населено
място до населено място, до точка сметище, но не и междинни улици.
След като на свидетеля бе предявено сведение /л.130/, той се коригира като
заяви, че извозването е ставало три пъти месечно.
Свидетелят заяви, че
най близкият контейнер се намира в съседния имот, като има портал, който се
заключва, поради което жалбоподателят няма достъп до него
Свидетелят З. заяви, че работи
в Община Садово като шофьор сметоизвозване от осем години. През 2011-2012 г. той е осъществявал събиране и извозване на отпадъци в Община Садово.
Сметосъбирането
е започвало улица по улица докато се съберат
всички контейнери. Боклукът се е извозвал на сметището в Асеновград. Свидетелят заяви, че има сложен контейнер
на улицата, като до него са две фирми
една до друга. Следващияг контейнер се е
намирал на 100 м. на паркинга за тирове
на заведението "Чардака". До консервената
фабрика също е имало контейнер, който е на 150 м. В гр. Садово боклукът е бил
събиран три пъти на месец по три дни или общо 9. В камионите са били
монтирани джипиес устройства, до които работниците не са
имали достъп. Свидетелят заяви, че преди около
три години те са поискали да сложат контейнер "Ч.", занесли са контейнера и саг о оставили на улицата, но
дружеството не е искало тази услуга.
Свидетелят потвърди, че има работници от временната заетост, които почистват улиците и градинките на града, като се мете постоянно.
Свидетелката Р. заяви следното:
Тя
е работила през 2011-2012 г . във фирма "Ч." като
работничка, като не е видяла да има контейнер нито във фирмата, нито на улицата. Такъв контейнер е имало в съседство имот, който се е ползвал от съседната фирма, защото е в техния двор.
Производствени отпадъци и боклуци не били
изхвърляни в контейнери. Производствените отпадъци са били събирани в чували,
които после са били продавани.
Хартиените отпадъци, чашки от кафета и цигари са били
събирани в чувал и изгаряни на определено място.
От правна страна съдът намира за установено следното:
На първо място следва да се отбележи, че спор по
фактите няма, оспорен е извода на приходния орган за наличие на предпоставки за
дължимост на таксите.
Съгласно чл.64 във вр. с чл.11 ЗМДТ таксата се заплаща
от собственика на имота, а собственик в случая е ЕТ“Ч.-Ч. И.“.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗМДТ : С данък върху недвижимите имоти се
облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8, т.1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален
закон.
Относно определянето размера на таксата
съдът следва да отбележи, че освен изискването на чл.62 изр. второ от ЗМДТ, а
именно да бъде определен за всяка услуга по отделно, при определяне въз основа
на отчетна стойност следва да се съобразява дефиницията по §1 т.17 ДР ЗМДТ, че "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на
актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена
оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Това изискване е съобразено
и в РА и в решението.
Следва да се отбележи, че под общото наименование
такса за битови отпадъци /ТБО/ законодателят е обединил четири различни по вид
услуги, свързани с битовите отпадъци – сметосъбиране, сметоизвозване,
обезвреждане, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Всяка от четирите услуги има собствен предмет и цел и поради това изрично в чл.
66 ал. 1 ЗМДТ е посочено, че таксата се определя за всяка дейност с
необходимите за тази дейност разходи. Тъй като услугите са различни и няма законово изискване те да
бъдат престирани едновременно, кмета на общината може да прецени кои услуги,
кога и с каква честота ще бъдат предоставяни – чл. 63 ал. 2 ЗМДТ.
Съгласно чл.71 от ЗМДТ, не се събира такса за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата
не се предоставя от общината. Както бе посочено, такса битови отпадъци не е
данък и поради това се дължи, само когато е налице предоставяне на услугата в
съответния район, посочен в заповед по чл.63 ал. 2 ЗМДТ, където се намира
имотът. В тежест на ответникът е да докаже реално осъществени услуги
за ползване на депо и поддържане на чистота на територията за обществено
ползване в района на местонахождение на процесния имот собственост на
жалбоподателя.
Същевременно, въпреки
дадените указания административният орган не е ангажирал доказателства, че услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на процесните имоти са реално извършени от Община Садово, а събраните по
делото доказателства, водят до извод за противното.
Видно от цитираното по-горе заключение на вещото лице Т.
е, че няма съхранена информация относно маршрутите на специалните автомобили.
Следва да се отбележи, че Договор
№ 125 за Предоставяне на техническа възможност за мониторинг на
подвижни и неподвижни обекти с монтирани GPS устройства от
02.12.2011г. е бил прекратен, тъй като информацията за проследяване на маршрута на включените в мониторинга автомобили от устройствата е била лошо структурирана и визуализирана и не е позволявала ефективно проследяване и безспорно установяване на обслужвания маршрут, т.е. дори на вещото лице да
бяха предоставени данните от GPS устройства, то
въз основа на тях напрактика би било невъзможно да се проследят изцяло маршрутите
на специалните автомобили.
По делото не е
спорно, че в съседство с имота на жалбоподателя е бил
инсталиран контейнер, до който обаче жалбоподателят не е имал достъп, видно от
показанията на свидетеля Ч., а другите контейнери са били разположени на
достатъчно голямо отстояние от имота на
жалбоподателя за да се приеме, че той е могъл да ги използва.
Видно от
представените по делото пътни листове е, че в тях са посочени единствено
междуселски и междуградски маршрути на колите за сметоизвозване, като не може
да се направи категоричен извод за това дали кога и как услугите са били
извършени в района на процесния имот.
Както се посочи по-горе налице е противоречие в показанията на свидетелят Ч.
относно броя на извършваните услуги по сметоизвозване.
Налице е противоречие и в показанията на свидетеля З., тъй като той
първоначално заяви, че лично е извършвал
услугите по сметосъбиране в района на имота на жалбоподателя, а след
представяне на приложените по делото пътни листове /л. 217 до л. 256/ той посочи,
че през 2011г. камионът е бил обслужван
от друг шофьор.
Съдът намира, че тези противоречия
поставят под въпрос обективността на изложеното от свидетелите.
В заключението си вещото лице Д. констатира, че в план сметката на Община - Садово за 2011г. и 2012г. са включени разходи за извършване на процесните дейности, но по делото не е спорно
обстоятелството, че на територията на общината същите са били извършвани.
Спорно е дали те са били извършвани в района където се намира имота на жалбоподателя, като конкретни
данни в тази връзка не се съдържат в
заключението.
Относно услугата поддържане на чистота на територията
за обществено ползване, настоящия съдебен състав счита, че не са представени
безсъмнени доказателства за фактически предоставена услуга. Сам по себе си
фактът на наети на трудови договори лица, без представени документи за
изпълнение на възложената им работа, не обосновава извод за предоставена
фактически услуга за поддържане на чистота на територията за
обществено ползване.
Когато общината не предоставя услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в съответния район, където е имотът на
жалбоподателя, тази такса не се събира, защото не се дължи. В случая
административният орган, чиято е тежестта на доказване, не установи, че в
района, където се намира процесния имот, услугата е предоставяна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в
противоречие с материалния закон /чл.71 т.1 и т.2 от ЗМДТ/ с процесния РА на
жалбоподателя са вменени задължения за ТБО по отношение на горните два
компонента - сметосъбиране и сметоизвозване; и чистота на териториите за обществено ползване. Оспореният акт в тази част се явява
незаконосъобразен и следва да се отмени.
По отношение обаче на задължението за заплащане на
такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, жалбата се
явява неоснователна, тъй като не е налице изключението по чл.7 т.3 от ЗМДТ. По смисъла на закона /чл.71 т.3 ЗМДТ/ за
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се
събира такса само тогава, когато
няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието
на депо. По делото не е бил спорен факта, че имота се намира в район, в който
Община Садово е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови
отпадъци и депо, находящо се в гр. Асеновград местността „Капсида“, което е
фунциониращо.
Извършването на тази услуга влияе благоприятно не
само върху имотите, които се ползват, но и върху тези които не се ползват от
техните собственици. Не следва да се пренебрегва факта, че собствеността върху
един недвижим имот носи не само права, но и задължения, които в случая се
явяват заплащането на такса за обезвреждане на битови отпадъци и депо.
Дължимостта на тази такса не зависи от това дали имота се ползва или не, а от
неговата принадлежност към територия, в която тази услуга се извършва, като дължимостта на таксата за обезвреждане на
отпадъци в депа не е обусловена от характера и вида на имота, нито от
обстоятелството дали същия се ползва или не. В този смисъл е и трайната
практика на ВАС: Решение № 4224/26.03.13г. по адм.д.1639/2013г., Решение №
50/06.01.14г. по адм.д. № 7577/2013г. на ВАС и др.
На следващо място относно възражението това, че в
имота не се генерират отпадъци,
настоящия съдебен състав счита, че обстоятелството на ползване или
неползване на имотът не е относимо за освобождаване от заплащане на ТБО, ако не
е обвързано с доказателство за подадена декларация за освобождаване. По делото
бе установено, че такава декларация не е подавана. Нещо повече декларацията би
имала последици за таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, задълженията по
която не са потвърдени, а отменени от решаващия орган при административното
оспорване.
При така изложените мотиви настоящата инстанция намира, че искането на
дружеството – жалбоподател да се отмени оспорения РА в частта му в която са
определени задължения за сметосъбиране и сметоизвозване, и чистота на
териториите за обществено ползване е основателно. Следва да отменени задълженията за 2011 и 2012г. в размер по 2360,76лв. за
сметосъбиране и по 1149,77 за почистване на териториите за обществено ползване.
По отношение на
лихвите върху тези задължения, които
като акцесорно задължение следват главното вземане и при положение, че се
отменя РА в тази му част, следва да се
отмени и задължението за начислените върху тези суми лихви.
По отношение на жалбата в частта в която са оспорени задълженията
за заплащане на такса за обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци същата е неоснователна в тази й част. Ето защо
следва РА да се остави в сила за сумите от по 700,74лв.
Предвид изхода на правния спор на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски по делото
съобразно уважената част от жалбата които са в размер на 1 625,52лв.
На ответната
страна следва да се присъди възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство съобразно отхвърлената част на жалбата в размер на 183,04лв.
По
компенсация на жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер на 1442,48лв.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № 14/04.09.2013г. издаден от
длъжностни лица при община- Садово, в частта за определените задължения за
сметосъбиране и сметоизвозване и за почистване на териториите за обществено
ползване за 2011г. и 2012г. в общ размер на 7021,06лв., ведно с прилежащите
лихви.
ОСЪЖДА Община Садово да
заплати на Ч.Б. И., ЕГН ********** в
качеството на ЕТ“Ч.-Ч. И.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- ***
сумата в размер на 1442,48лв./хиляда
четиристотин четиридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението на страните.
Административен съдия: