№ 1672
гр. София, 01.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110100445 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Х. Д. Х., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 10.11.2021 г. срещу длъжника заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48578/2021 г. по описа на
СРС, 142 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр.
София, ул. Любен Каравелов № 5А, вх. А, ет. 5, ап. 19, аб. № 21824, за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно
- не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на
услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна
енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия,
ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за
периода на забавата в размер на законната лихва. Твърди се още, че сградата -
етажна собственост, в която се намира процесния имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Бруната България“ ООД, чието конституиране, като трето лице - помагач на
страната на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК се
търси.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, оспорва предявените
1
искове, като изразява становище за тяхната неоснователност. Сочи, че е
носител само на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот,
тъй като последният е бил придобит по време на брак, разтрогнат на
16.09.2010 г., съответно би могъл да отговаря за не повече от 1/2 част/една
втора/ от процесните задължения. Оспорва обема на реално доставената и
потребена топлинна енергия, съответно стойността, както и техническата
годност на монтирания в абонатната станция общ топломер. Оспорва ищецът
да е установил относимите за процесния период кредитни известия, иа да са
публикувани. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца
фактури и извлечения от сметки. Навежда доводи, че част от претендираните
вземания, възникнали преди 29.03.2021 г., са погасени по давност. Моли за
отхвърляне на така предявените искове.
Конституираното трето лице – помагач „Бруната България“ ООД с
молба поддържа, че дяловото разпределение за абонатен № 21824 за
процесния период е извършено в съответствие с всички действащи към този
момент нормативни разпоредби.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа страна.
По делото е представено съобщение, адресирано до ответника – Х. Д. Х.,
от което се установява, че последния е бил уведомен, че към дата 21.04.2010 г.
задължението за консумирана топлинна енергия в топлоснабдения имот на
адрес „Любен Каравелов“ № 5 А, вх. 1, ап. 19 е в размер на 6241,86 лева.
Представени са Декларация от собствениците на етажната собственост и
Списък на собствениците на апартаменти в жилищна кооперация на ...........,
гр. София, в които фигурира и името на ответника – Х. Д. Х..
По делото е приложен списък на живущите на ул. „Любен Каравелов“,
№ 5А, сред които е и ответника –Х. Д. Х., които е отбелязан като живущ в
апартамент № 19.
Представен е Договор от 02.09.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: ........... и третото лице помагач „Бруната
България“ ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение
на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално
измерване.
От представения по делото Протокол от 07.08.2002 г. е видно, че ОС на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор за услугата
„дялово разпределение“ на топлинна енергия между клиентите в сгради
етажна собственост.
По делото са приложени съобщения към фактури и справка за
потребените количества топлинна енергия и дължимата цена, както и за
дължимото възнаграждение за дялово разпределение, за периода от 01.05.2017
г. до 31.04.2019 г.
2
Представен е и Договор при Общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в, ал. 2 от Закона за
енергетиката № 312/08.07.2011 г., сключен между „Топлофикация София“
ЕАД и „Бруната“ ООД, по силата на които последния се задължава да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в СЕС, при спазване на изискванията на ОУ за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия (ОУ), одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2017 г.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД на
потребителите в гр. София.
От представеното Удостоверение за граждански брак № 299134 от 1971
г., се установява, че ответника по делото – Х. Д. Х. е сключил граждански брак
на 1.08.1971 г. с лицето М........ Б........ Р......
По делото е представено Заявление, адресирано до Началника на отдел
„Архитектура и благоустройство“ при Ленински РНС, гр. София от
01.03.1983 г. се установява, че собствениците на дворно място, находящо се в
гр. София, ........... отстъпват на ответника – Х. Д. Х. правото да надстрои едно
жилище.
По делото е прието , като писмено доказателство и Решение № III-87-
157/13.08.2010 г., от което се установява, че бракът сключен на 01.08.1971 г.
между ответника Х. Д. Х. и М........ Б........ Х.а е прекратен с развод.
Депозирано е съобщение на СО – район „Средец“, от което се
установява, че не е намерена продажна разписка нито за процесния имот,
находящ се на адрес: гр. София, ..........., вх. А, ет. 5, ап. 19, нито за лицето Х. Д.
Х..
Съгласно изготвеното заключение от компетентно вещо лице на СТЕ,
което съдът кредитира като обективно и безпротиворечиво се установява, че
процесната сграда е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период
(01.05.2017 г. – 30.04.2019 г.), като ищцовото дружество ежемесечно е
извършвало отчети на общ топломер, които е от търговски тип, преминал е
метрологичен контрол и са отчислявани технологични разходи за сметка на
ищеца. Установява се, че дяловото разпределение, извършено от „Бруната“
ООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката, проверените
документи и данни от уреди за сградата и имота. Посочва се, че изчисленията
извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № 16-334,
включително и изменения и допълнения от 01.06.2014 г. и 09.06.2015 г.
Установява се, че общо начислената сума за процесния период, включително и
сумата за доплащане от изравнителните периоди е в размер на 4377,47 лева,
които са без начислени лихви по тях. Посочва се, че съгласно справка за
дялово разпределение от ищцовото дружество, налична по делото на страница
25 дължимата сума за услугата дялово разпределение – главница за периода от
м.07.2018 г. до м.04.2019 г. е в размер на 22,10 лева. Констатира се, че
3
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие, като същите са изчислявани за всеки месец по
реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба № 16-334. Установява се, че Абонатната
станция е блокова индиректна с мощност 150/100 кW.
От заключението на вещото лице, по допуснатата ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено, след
извършен пълен анализ на предоставената хронология за плащания от
„Топлофикация София“ ЕАД, се установява, че размера на неплатените от
ответника суми за топлинна енергия за абонатен № 21824 за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., е в размер на 4377,47 лева, а размерът на всяка
неплатена сума заедно с лихвата за забава е в размер на 5371,12 лева.
Установява се, че начислените суми за дялово разпределение, въведени за
периода от 07.2018 г. до 04.2019 г., включително е в размер на 22,10 лева, а
лихвата за забава, върху всяка от горепосочените главници, за период от
датата на изискуемост до 10.08.2021 г. е в размер на 10,60 лева.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
правна страна.
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищцовото дружество е
да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: по иска за главница за топлинна енергия и
лихва за забава – че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия – че е възникнало
облигационно правоотношения, обема на реално доставената до имота на
ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение; по
иска за главница за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия – че услугата дялово разпределение на ТЕ е извършена в рамките на
исковия период, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това
вземане и неговия размер, както и изпадането в забава на ответника.
Ответникът следва да докаже възраженията си срещу съществуването на
вземанията , респективно срещу изискуемостта им.
Спорно на първо място, е дали ответника е клиент на топлинна енергия
за исковия период, като в тази връзка съдът приема следното:
Доказването на материалноправната легитимация на ответника е
свързана с установяване на качеството им на клиенти на ТЕ за битови нужди
за процесния имот. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или вещният ползвател на имота (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ), както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респективно вещния
ползвател на имота, е сключил договор с ищеца за доставка на ТЕ, като
4
например е подал молба – декларация за откриване на индивидуална партида
на негово име до топлопреносното предприятие –в този смисъл са
задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. №
2/2017г. на ОСГК на ВКС.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител и на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
В настоящия случай от приетото по делото Заявление до Началника на
отдел „Архитектура и благоустройство“ при Ленински РНС, гр. София от
собствениците на дворно място, находящо се в гр. София, ........... се установи,
че е отстъпено на ответника Х. Д. Х. правото да надстрои едно жилище на
новообразувания пети надпартерен етаж на сградата и по делото няма
доказателства същия да не е бил изграден, и доколкото ответникът не оспорва,
че е собственик на процесния имот,следва да се приеме, че процесния
топлоснабден имот е собственост на ответника по делото/ в тази посока
следва да се кредитират и доказателствата видно от които няма извършено
отчуждаване на този имот от страна на ответника/.Видно от удостоверението
за сключен граждански брак № 299134 безспорно се установи, че ответникът е
сключил брак с М........ Б........ Р....., катоп с постановеното в бракоразводно
производство - Решение № III-87-157/13.08.2010 г. на СРС, трето г.о. бракът
им е прекратен през 2010г. Следователно бездяловата собственост между
съпрузите се прекратява и се превръща в дялова и всеки един от съпрузите
става собственик на ½ идеална част от процесния имот. Ето защо съдът
приема, че през процесния период – Х. Д. Х. е бил съсобственик на ½ /една
втора идеална част/ от процесния имот и като такъв има качеството
потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с
ищцовото дружество във връзка с предоставянето й.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за
исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие при публично известни ОУ, следва да бъде
установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди. Следва да се посочи, че на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
5
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно
лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно
цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че
същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, като не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал
имота.
В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в 45 – дневен срок от
публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от
потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото няма данни от
страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални
условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното
предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по
спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при
действащите публично известни условия.
От заключението по приетата съдебно – техническа експертиза се
установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е
топлоснабдена за процесния период, съответно в нея е въведена система за
дялово разпределение.
От горепосоченото се формира извода, че имотът се намира в сграда, в
която ищцовото дружество извършва продажба на топлинна енергия за битови
нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба – чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на
потребител на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ е обвързан от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди и без изричното им приемане.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че между страните по делото
са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищцовото дружество, както
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна
енергия в имота, а ответника да заплаща стойността на доставената топлинна
6
услуга.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа
експертиза, което се възприема от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, дяловото разпределение през процесния период е извършвано
от дружеството за дялово разпределение съгласно изискванията на Наредба №
16-334 от 2007 г., като в заключението е посочено и какво е количеството на
потребената енергия за отделните периоди и по компоненти.
Безспорно се установи от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че непогасената сума за топлинна енергия за процесния период
възлиза в размер на 4377,47 лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.08.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.08.2021 г. в
размер на 993,65 лв., сумата в размер на 22,10 лв. - главница, представляваща
цената за извършване на услугата дялово разпределение през периода от
31.07.2018 г. до 30.04.2019 г., и мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до
10.08.2021 г. в размер на 5,77 лв., които суми напълно кореспондират с
претендираните такива в исковата молба.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на
исковата молба.
Следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на
вземанията на ищцовото дружество по давност. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от дата 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС по
отношение на претендираната главница , представляваща стойност на
доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД
тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 от ЗЗД – давността се
прекъсва с предяваване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 от ГПК. В конкретния случай Заявлението е депозирано на дата
23.08.2021 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 23.08.2018 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира иска за заплащане на главница
за ТЕ за частично основателен, като ответникът се явява задължен за сумата в
размер на 1913,61 лева, представляваща главница за незаплатена ТЕ за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен
размер от 4377,47 лева и за периода от м.05.2017 г. до м.08.2018 г.,
включително, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Съдът
следва да отбележи, че ответника съобразно квотата си от една втора част
следва да отговаря за сумата в размер на 956,80 лева.
По горните мотиви, съдът намира иска за заплащане на главница за
7
дялово разпределение за частично основателен, като ответника се явява
задължени за сумата в размер на 17,68 лева, представляваща главница за
незаплатена ТЕ за периода от м.09.2018 г. до м.04.2019 г., като за разликата до
пълния предявен размер от 22,10 лева и за периода от м.07.2018 г. до м.08.2018
г., включително, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съобразно квотата си от ½ ответника следва да отговаря за сумата в размер на
8,84 лева.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава – изтичането на срока за
плащане на задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие
на главен дълг и забава в погасяването му. Както е посочено в исковата молба,
съгласно приложимите ОУ на ищеца, лихва за забава се начислява само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово
разпределение, като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от
датата на публикуване на всяка една от общите фактури на интернет
страницата на „Топлофикация София“ ЕАД. При тази уредба, за да изпадне
длъжникът в забава, доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е
публикувал фактурите на своята интернет страница. В тази насока, ищцовото
дружество не е ангажирало никакви доказателства за публикуване на общите
фактури на интернет страницата си.
От гореизложеното следва, че претенцията с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва е неоснователна.
По отношение цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – аргумент от чл. 84, ал.
2 от ГПК. По делото са представени доказателства за отправени покани, но
касаещи различен период, а именно към дата 21.04.2010 г. и другата покана за
периода м.08.2005 г. – м.02.2006 г., които период е ирелевантен за настоящото
производство, доколкото претендираната сума за главница е за периода от м.
05.2017 г. до м.04.2019 г.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение също следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право
на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Съдът намира, че по отношение на направеното искане на ищеца за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради кратката
продължителност на делото и ниската правна сложност на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /на
8
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ./ С оглед задължителните указания, дадени в
т. 12 от ТР от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство съобразно изхода от спора.
Ищецът доказва, че е направил разноски в общ размер от 930,98 лева, от
които 107,98 лева – държавна такса за заповедното производство, 123,00 лева
платена държавна такса в исковото производство, 600,00 лева депозити за
експертизи, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, както и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, което е включено в Заповедта за изпълнение.
От тях по съразмерност на ищеца се дължат разноски в размер на 166,54 лева
за исковото производство и 28,26 лева за заповедното производство, които
следва да заплати ответника, съобразно притежаваната от него квота от 1/2.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски. Ответникът – Х. Д. Х.
не претендира разноски и затова не му се дължат такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК чл. 415
ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД по отношение на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, улица „Ястребец“ № 23Б, че Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
София, община Средец, ул. „Любен Каравелов № 5А, вх. А, ет. 5, ап. 19,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД съобразно квотата си на собственост
на топлоснабдения имот от една втора идеална част, следните вземания за
имот, находящ се на адрес: гр. София, община. „Средец“, ул. „Любен
Каравелов „ 5А , вх. А, ет. 5, ап. 19, абонатен № 21824:
-сумата от 956,80 лева – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.09.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
дата 23.08.2021 г. до изплащане на вземането;
-сумата от 8,84 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от дата 23.08.2021 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, улица
9
„Ястребец“ № 23Б, срещу Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София,
община Средец, ул. „Любен Каравелов № 5А, вх. А, ет. 5, ап. 19, искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в
адрес: гр. София, община. „Средец“, вх. А, ет. 5, ап. 19, абонатен № 21824, за
следните суми :
-за цена на доставената от дружеството топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 956,80 лева до пълния предявен размер от 4377,47
лева и за периода от м.05.2017 г. до м.08.2018 г. като погасен по давност;
-за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над
уважения размер от 8,84 лева до пълния предявен размер от 22,10 лева и за
периода от м.07.2018 г. до м.08.2018 г. като погасен по давност.
-за мораторна лихва от 993,56 лева върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2018 г. до 10.08.2021 г. като неоснователен.
-за мораторна лихва от 5,77 лева върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 10.08.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х. Д. Х., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, улица „Ястребец“ № 23Б,, съобразно
квотата от ½ идеална част, следните суми:
-сумата от 14,23 лева – разноски за производството по ч. гр. д. №
48580/2021 г. на СРС, 142 състав.
-сумата от 83,27 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач –
„Бруната – България“ ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10