Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 14 март 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, Втори състав в публично заседание на 02.03.2017 г. /Втори март две хиляди и седемнадесета година / в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1565 по описа за 2016 година за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от Иван Тодоров Андреев – Изпълнителен директор, с която е предявен против А.Д.К., ЕГН ********** *** установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимост на сумите присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. № 1174/2016 г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: сумата 2027.12 лева / Две хиляди двадесет и седем лева и 12ст./, от които главница в размер на 1862.73 лева / Хиляда осемстотин шестдесет и два лева и 73ст./ за доставена топлинна енергия за периода м. 09.2014 г. до месец 08.2016г., такса за топлинно счетоводство в размер на 4.20 лева /четири лева и 20 ст./; лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 160.17 лева /Сто и шестдесет лева и 17ст. /, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода м. 09.2014г. до месец 08.2016г, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 25.09.2016г. до изплащане на вземането и направените в процеса разноски за образуване на делото държавна такса в размер на 46.64 лева /четиридесет и шест лева и 64ст. / и възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 300,00 лева /триста лева и 00 ст./ съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират и направените разноски в настоящия исков процес.
Иска е с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК.
В съдебно
заседание ищцовото дружество „А.К.” ЕАД, *** се представлява от юрисконсулт В.Б., който поддържа претенцията на
дружеството.
Ответникът е редовно призован и участва в процеса
чрез пълномощник адвокат м.С. ***, който оспорва иска като неоснователен.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства – справка извлечение от партидата на аб.№ 5772 за жилището на
ответника в гр.
Козлодуй, ж.к.3, бл.19, вх. „А”, ап.6 за процесния период; лицензии на ищцовото дружество за
обществен доставчик на топлинна енергия; покана за плащане; договор при общи
условия; документи удостоверяващи собствеността на жилището; копия на съдебни
решения досежно правото на ползване на трето лице на същото жилище; документи
досежно разпределението и отчитането на доставената топлинна енергия в жилището на ответника от топлиння
счетоводител «Техем сървисис» ЕООД, гр.София. Приложено е частно гражданско
дело № 1174/2016 г. на РС Козлодуй.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложеното по делото удостоверение от Агенция по вписванията, ищцовото дружество „А.К.” ЕАД, *** е с предмет на дейност използване на ядрената енергия за производство на електрическа и топлинна енергия, която дейност е основна за дружеството и се извършва при наличието и поддържането на валидна лицензия за извършване на производството на електрическа и топлинна енергия от определена в нея електропроизводствена мощност, валидни лицензии за експлоатация на ядрени съображения по смисъла на ЗБИЯЕ, издадени от Агенцията за ядрено регулиране /валидно разрешение за извършване на производствена дейност от Инспекцията по използване на ядрената енергия за мирни цели от определеното в него производствено съоръжение/. На дружеството са издадени лицензия за дейността „Производство на електрическа и топлинна енергия” № Л-049 от 11.12.2000 г. от ДКЕР и лицензия за дейността „Пренос на топлинна енергия” № Л-050 от 11.12.2000 г. от ДКЕР; като двете лицензии са валидни за срок от тридесет години.
Ответника е собственик
на жилище в гр.Козлодуй,
ж.к.3, бл.19, вх. „А”, ап.6, което е закупил през 1990 г. Същото жилище обаче
видно от приложените в делото писмени доказателства – решение на Окръжен съд
Враца, а страните и не спорят се ползва по силата на наемно правоотношение от
трето лице, като до 27.05.2016 г. партидата открита при ищеца доставчик на
топлинна енергия за жилището на ответника е била с абонатен № 5772 и се е
водила на третото лице ползвател на имота Емил Йорданов Токиев. На 27.05.2016
г. последния е подал заявление да бъде закрита неговата партида като ползвател
на същото жилище и това е сторено, като абонатен № 5772 е записан вече на
собственика на жилището ответника А.Д.К.. Жилището се намира в сграда в режим
на етажна собственост.
За периода от месец септември 2014 г. до месец август 2016 г. в жилището на ответника е доставена и незаплатена на ищеца топлинна енергия и топла вода, включително дължимите за сградна инсталация на обща стойност 1866.93 лева, която дружеството е осчетоводило и претендира както претендира и лихва за забавено плащане в размер на 160.17 лева. Тези суми претендира от ответника като собственик на жилището и поради факта, че към настоящия момент той е титуляр по партидата за имота, т.е. той – ответника е страна в облигационното отношение с ищеца. За тези факти страните не спорят, както не спорят за факта а успешно проведено заповедно производство от ищеца срещу ответника по частно гражданско дело № 1174/2016 г. на РС Козлодуй, като съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение с № 679 от 27.09.2016 г., с която изцяло е уважил искането на заявителя и е разпоредил ответника да му заплати сумата 2027.12 лева / Две хиляди двадесет и седем лева и 12ст./, от които главница в размер на 1862.73 лева / Хиляда осемстотин шестдесет и два лева и 73ст./ за доставена топлинна енергия за периода м. 09.2014 г. до месец 08.2016г., такса за топлинно счетоводство в размер на 4.20 лева /четири лева и 20 ст./; лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 160.17 лева /Сто и шестдесет лева и 17ст. /, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода м. 09.2014г. до месец 08.2016г, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 25.09.2016г. до изплащане на вземането и направените в процеса разноски за образуване на делото държавна такса в размер на 46.64 лева /четиридесет и шест лева и 64ст. / и възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 300,00 лева /триста лева и 00 ст./ съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е подал писмено възражение, с което е оспорил заповедта. По повод постъпило от ответника в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, съдът с определение е указал на заявителя, понастоящем ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия положителен установителен иск за признаване, че ответника му дължи сумите присъдени с оспорената заповед.
В срока и по реда на чл.131 ГПК
ответникът чрез пълномощник адвокат М.С. е подал писмен отговор на исковата
молба, в който оспорва претенцията на ищеца по съображения, че за процесния
период независимо, че е бил собственик и е такъв на жилището в гр.Козлодуй,
същия имот се е ползвал на валидно правно основание – наемно правоотношение от
трето лице, това трето лице е имало открита партида на свое име и той дължи
сумите. Тези доводи поддържа и в съдебно заседание.
По делото не е спорно обстоятелството, че ответника е собственик на имота в
гр.Козлодуй ж.к.3,
бл.19, вх. „А”, ап.6. Не е спорно и, че същото жилище се е ползвало от трето
лице по силата на договор за наем установено с влязло в сила решение на Окръжен
съд Враца. Безспорно се установи и страните не спорят и, че до 27.05.2016 г. за
същия имот партидата при ищеца е била на името на трето лице Емил Йорданов
Токиев. Последния на 27.05.2016 г. е подал заявление да бъде закрита неговата
партида за това жилище и тя е записана на името на собственика на имота
ответника.
Не е спорно и, че за процесния период в
жилището е доставена и не е заплатена на ищеца обществен доставчик топлинна
енергия и топла вода на обща стойност 1866.93 лева, а страните не спорят и, че
се дължи пора забавата и обезщетение – лихва в размер на 160.17 лева.
Спорно между страните е за този
процесен период от месец септември 2014 г. до месец август 2016 г., когато до
27.05.2016 г. партидата е била на името на трето лице, а след това е
прехвърлена на собственика ответника, дължи ли той сумите начислени от ищеца за
доставена топлинна енергия и топла вода в жилището.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Искът е допустим доколкото е депозиран в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на част от вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество съдът намира, че е отчасти
основателен и доказан, и следва да бъде уваженотчасти, предвид на следните
правни съображения:
Ищецът по
делото „А.К.” ЕАД, *** и ответника са в облигационни отношения, като ищецът е
обществен доставчик на топлинна енергия, на който е издадена Лицензия за
производство на електрическа и топлинна енергия № Л- 049/ 11.12 2000 г. на
ДКЕР, а ответника - потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ
като собственик на жилището гр.Козлодуй ж.к.3, бл.19, вх. „А”, ап.6, но след 27.05.2016 г.,
когато е възникнало между тях облигационно правоотношение след като е била
закрита партидата за същото жилище от третото лице ползвател Емил Йорданов
Токиев. Така претенцията на ищеца към ответника е основателна, но само за
периода след 27.05.2016 г., когато отношенията им се уреждат от договора при
общи условия и страните имат задължения и в частност ответника вече има
договорно задължение към ищеца за топлинна енергия и топла вода доставени ви
жилището му. Размера на тази претенция за месеците юни, юли и август 2016 г. –
главница е 259.65 лева, а лихвата за забавено плащане е 0.95 лв. съгласно
сметка извлечение на ищеца. До тези размери съдът следва да уважи иска.
За останалия период от
м.09.2014 г. до 27.05.2016 г. доколкото страните не спорят, че облигационно
отношение по силата на договор при общи условия е съществувало по повод същото
жилище между ищеца и ползвател на имота, на чието име е била открита партидата,
то по силата на това облигационно отношение третото лице като страна по
договора има задължения по него и претенцията на ищеца въз основа на това
договорно отношение спрямо ответника е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съдът не споделя довода на ищеца, че тъй като третото лице не е собственик на имота не дължи процесната сума, независимо от факта, че сам ищеца твърди и ангажира доказателства по делото, че именно трето лице е било абонат на дружеството за това жилище до 27.05.2016 г. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите условия. Потребители по смисъла на закона са собственици или ползватели. Правоотношението между ищцовото дружество и третото лице ползвател е възникнало по силата на закона и Общите условия и е обвързвало страните с въведените в тях права и задължения, както и уредбата дадена с Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. По делото няма наведени доводи и ответникът не е представил доказателства за допълнителни споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите условия, поради което намират приложение разпоредбите на ОУ. Така съгласно чл.61, ал.1 от ОУ, при промяна на собственика на вещното право на ползване, новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл.14 /30-дневен/ заявление за откриване, промяна или закриване на партидата по образец, ком което следва да представят и документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещното право на ползване. Именно такава е настоящата хипотеза, когато третото лице ползвател на 27.05.2016 г. е подало заявление и е закрило партидата на свое име и тя „автоматично” е записана на собственика на имота. Съгласно чл.61, ал.3 ОУ, ако предишният собственик или ползвател, не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик. По аргумент на противното и поради валидно облигационно правоотношение с третото лице за част от процесния период, ответника като собственик не дължи за същия период изпълнение на задължение по договор, което не е поемал и, по което той не е страна.
Така претенцията на ищеца към ответника е основателна и доказана до размера на 259.65 лева главница дължима за периода от м.06 до м.08.2016 г., като до претендирания размер на 1866.93 лева следва да бъде отхвърлена.
Ответникът следва да заплати и обезщетение за забавеното плащане но само на сумата посочена по-горе, което е в размер на 0.95 лева, тъй като е изпаднал в забава съгласно уговорения в ОУ падеж – по чл.33, ал.1 ОУ, съгласно който купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно чл.33, ал.6 ОУ, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. До претендирания размер на обезщетение от 160.17 лева иска следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част на иска, или в конкретния случай на всички направени разноски в исковото производство, които са 75.00 лева платена държавна такса и 300.00 лева юристконсулско възнаграждение, или общо в исковото производство разноските направени от ищеца са в размер на 375.00 лева. Така пропорционално на уважената част на ищеца се дължат разноски в исковото производство в размер на 48.26 лева.
С оглед задължителните указания, дадени с т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производстводължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед по чл.410 ГПК включва и вземане за разноски, 46.64 лева платена държавна такса и 300.00 лева платено юристконсулско възнаграждение, като тези разноски са претендирани от ищеца и се съдържат и в приложения списък на разноските по чл.80 ГПК и с оглед намаления размер на уважената претенция, съдът намира че следва да коригира размера на присъдените разноски в размер на общо 44.61 лева.
С оглед изхода на делото на ответника по арг. чл.78, ал.3 ГПК се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 614.03 лева.
Водим
от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК, Козлодуйски Районен
Съд, втори състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 ГПК по отношение А.Д.К., ЕГН ********** ***, че дължи на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ********* представлявано от Иван Тодоров Андреев –
Изпълнителен директор, част от сумите присъдени в заповедно производство
по ч.гр.д. № 1174/2016 г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: главница в размер на 259.65
лева за доставена топлинна енергия за периода м. 06.2016 г. до месец 08.2016 г.
и обезщетение за забавено плащане в размер на 0.95 лева, както и законната
лихва върху главницата считано от 21.09.2016 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за
главница до размера на 1862.73 за доставена топлинна енергия за периода
м. 09.2014 г. до месец 06.2016г. и обезщетение за забавено плащане до
претендирания размер от 160.17 лева, като неоснователна и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, гр.Козлодуй на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски съобразно уважената част на иска в размер на общо 92.87 лева, включително за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, гр.Козлодуй да заплати на А.Д.К. направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 614.03 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд, гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: