Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
03.02.2020г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на трети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №447/20г.,
намира следното:
Производството е по реда на чл.435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Подадена е жалба от В.И.М. ЕГН ********** с адрес ***, длъжник
по изп.дело №20158630402767 на ЧСИ С.Х.рег.№863 с район на действие СГС срещу Разпореждане
от 09.12.2019г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е
неправилно и в нарушение на законовите разпоредби. Иска се неговата отмяна.
Ответникът по жалбата взискателя „Т.С.“ ЕАД
не е взела становище по депозирана жалба.
В свои мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК
ЧСИ С.Х.твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че не е
изтекъл предвидения в закона двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното
дело, поради което е постановила отказ на молбата на длъжника. Твърди, че
взискателят не е изоставил изпълнението, напротив депозирал е молби за
изпълнителни действия с посочване на конкретни изпълнителни способи.
За да се произнесе съдът установи от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото изпълнително дело се
установява, че то е било образувано на 17.07.2015г. по молба на взискателя
„Т.С.“
ЕАД въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 23.10.2013г. по ч.гр.д.№15526/2013г. по
описа на Софийска районен съд срещу
длъжника В.И.М. ЕГН ********** с адрес ***.
С образуване на делото взискателят е поискал
ЧСИ да извърши цялостно проучване на имущественото му състояние, да прави
справки, както и да определи начина на изпълнението.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника
В.И.М. е била връчена на 09.10.2015г., с която била уведомена, че й е наложен
запор върху всички сметки до размера на задължението.
На 06.10.2015г. е бил наложен запор върху
получаваната от длъжника пенсия от НОИ до погасяване на задължението към
взискателя в ОББ АД.
Във връзка с наложения запор до ЧСИ Х.на
14.10.2015г. е депозирана молба от В.М. чрез сина й Е.Л.М., като е предложено
разсрочено плащане на дълга по 100лв. месечно.
На 14.03.2016г. по сметка на ЧСИ е постъпила
сума от 100лв. по задължението на В.М..
На 28.03.2016г. по сметка на ЧСИ Х.са
постъпили 100лв. по процесното изп.дело за задължението на В. М..
На 14.03.2018г. е постъпила молба от
взискателя с посочване на изпълнителни способи по изпълнителното дело – запор
на вземанията от пенсия и запор на банкови сметки на длъжника.
На 28.09.2018г. М. получила призовка за
принудително изпълнение с посочване, че на 11.10.2018г. от 10.30ч. ЧСИ Х.ще
извърши опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на длъжника,
находящи се на адреса, на който живее.
На 28.09.2018г. В.М. е депозирала искане до
съдебния изпълнител да й бъде разсрочен дълга и че ще внася по 200лв. месечно,
считано от м.октомври 2018г.
Установява се, че на 04.10.2018г. и на
08.11.2018г. е превела по сметка на ЧСИ Х.във
връзка с изпълнителното дело 200лв.
Въз основа на така установените факти по
делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
едноседмичен срок от легитимирано да я подаде лице и като такава се явява
допустима.
Преценката по съществото на спора по
настоящото дело изисква да се отговори дали в продължение на две години
взискателят е бездействал и е направил възможно прилагане на разпоредбата по
чл.433 ал.1 т.8 ГПК – прекратяване на изпълнителното производство. Отговорът на
този въпрос е отрицателен.
Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай,
че в продължение на две години
взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на изпълнителни
действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на
закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител. Съдебният –
изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено по силата
на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения.
Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на две години не
е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е
дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.
Предпоставките за прекратяване на
изпълнението по силата на закона са две - непредприемане на изпълнителни
действия по молба на взискателя и
изтичане на двегодишен преклузивен срок. Изпълнителните действия по дадено
изпълнително дело се извършват по молба на взискателя. Той е този, който трябва
да посочи какви изпълнителните способи
за събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител. В някои случаи взискателите
подават молби до съдебния-изпълнител с искане за проучване на имущественото
състояние на длъжника. Проучването на имущественото състояние на длъжника обаче
не е изпълнително действие. След като съдия-изпълнителят направи справка за
имущественото състояние на длъжника взискателят следва да посочи какви
изпълнителни действия иска да бъдат извършени по отношение на длъжника – например да бъде наложен запор или възбрана
върху имущество на длъжника. Извършването на самите изпълнителни действия
прекъсва двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, след което започва да тече
нов срок.
Проучването на имущественото състояние на
длъжника обаче, както и връчването на Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното
дело са подготвителни действия във връзка с провеждане на същинското
производство, които не прекъсват двегодишния срок, с изтичането, на който
изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.
Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да
е налице прекратяване, взискателят следва да е изоставил изпълнението. В случая
такова изоставяне от страна на „Т.С.“ ЕАД не е налице. Беше установено, че от
образуване на изпълнителното производство и към настоящия момент непрекъснато
се извършват действия по изпълнението по инициатива на взискателя. Били са
извършени действия по негова инициатива, които са прекъсвали давността. Тук
намира място да се отбележи, че самата длъжница е прекъсвала давността с
признанието си за дължимост на сумата и извършваните преводи от нея през м.март
2016г.
Следователно разгледана по същество жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.12.2019г. на
ЧСИ С.Х.с рег.№863 с район на действие СГС, с което е отказано
прекратяване на изпълнително дело №20158630402767 на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.