Решение по дело №309/2020 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 25.09.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

             ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                                  ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. дело № 309/2019 г. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 30 от 21.02.2020 по гр. дело № 497/2019 г. Районен съд – гр. Елин Пелин е признал за установено, че И.Г.Т. дължи на „Р.- (Б.)” ЕАД следните суми: сумата 601,18 лева редовно падежирали главници за периода от 15.08.2018 г. до 15.02.2019 г.; сумата 10514,96 лева предсрочно изискуема главница; сумата 543,85 лева редовна лихва за периода от 15.07.2018 г. до 10.03.2019 г.; сумата 131,94 лев наказателна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 10.03.2019 г.; сумата 207,55 лева съгласно чл. 4, вр. чл. 1, б. „б” от Анекс № 1/26.07.2016 г. за периода от 15.05.2016 г. до 25.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 302/2019 г. на РС-Елин Пелин. Ответникът е осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в заповедното и исковото производство.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство И.Г.Т. като неправилно и необосновано с искане същото да бъде изцяло отменено и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд за наличие на настъпила предсрочна изискуемост на сумата 10514,96 лева, а именно, че предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника. Сочи се в тази връзка, че от представените доказателства не може да се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена от банката на длъжника, кога е станало това и какво и съдържанието на обявлението. Твърди се, че по делото не са представени категорични доказателства с представеното известие за доставяне е било връчено именно представеното уведомление на банката до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, доколкото известието не възпроизвежда волеизявление на кредитора и от него не може да съди дали обявлението съдържа информация за кредита, свързана с падеж и изискуемост на вноски по него, както и остатък от главница и лихви, който ще стане изискуем в пълен размер, без да се посочва каквато и да била друга индивидуализация на кредита, от която да се направи извод, че банката има намерението да го счита за изцяло предсрочно изискуем. Предвид недължимостта на главницата поради липсата на надлежно удостоверяване на връчването на изявлението на банката за предсрочната изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, жалбоподателят счита, че неправилно съдът е присъдил вазнаградителна лихва в размер на 543,85 лева, както и наказателна лихва в размер на 131,94 лева.

Ответникът по жалбата „Р.- (Б.)” ЕАД оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено. Излага подробни съображения срещу направените в жалбата оплаквания. В случай на отхвърляне на предявените установителни искове за претендираните като предсрочно изискуеми суми, ответникът по жалба настоява да бъдат разгледани от въззивния съд предявените от него в условията на евентуалност осъдителни искове за тези суми. Претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 497/2019 г. на Районен съд – гр. Елин Пелин е образувано по предявени от „Р.- (Б.)” ЕАД срещу И.Г.Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. чл. 432, ал. 1 от ТЗ, вр. 79, ал. 1  и чл. 86, ал 1 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземания на ищеца по издадената на 02.04.2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 302 от 2019 г. на РС-Елин Пелин, за следните суми: сумата 601,18 лева - редовно падежирали главници за периода от 15.08.2018 г. до 15.02.2019 г.; сумата 10514,96 лева - предсрочно изискуема главница; сумата 543,85 лева редовна лихва за периода от 15.07.2018 г. до 10.03.2019 г.; сумата 131,94 лева -  наказателна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 10.03.2019 г.; сумата 207,55 лева изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4, вр. чл. 1, б. „б” от Анекс № 1/26.07.2016 г. за периода от 15.05.2016 г. до 25.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 01.04.2019 г. до окончателнто изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че така претендираните вземания произтичат от сключен между страните на 23.07.2013 г. договор за потребителски кредит, с който ищецът отпуснал на ответника кредит в размер на 15495 лева, и анекс № 1 от 26.07.2016 г., с който договорът за кредит е изменен и допълнен, със срок на действие на договора 15.07.2026 г. Страните се уговорили кредитът да бъде погасен от кредитополучателя на 120 месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.08.2016 г. до 15.07.206 г., съгласно погасителен план. С анекса към договора страните са уговорила кредитополучателят да заплаща възнаградителна лихва, наречена редовна лихва за периода от 15.08.2016 г. до 15.10.2016 г. в размер на фиксирана годишна лихва от 7.976%, а след изтичане на този срок – годишна лихва в размер на 6 месечен SOFIBOR +7.526 пункта надбавка годишно, която се начислява върху усвоената и непогасена главница. При забава на плащането на дължими вноски по кредита е уговорена дължима от кредитополучателя неустойка – наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно върху забавената вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.

Твърди, че ответникът не заплатил дължимите погасителни вноски с падеж от 15.08.2018 г. до 15.02.2019 г., поради което ищецът упражнил правото си да обяви за предсрочно изискуем целия ползван кредит и изпратил до ответника писмо, с което го уведомил за обявената предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост била обявена на кредитополучателя на 11.03.2019 г. с писмо от 07.03.2019 г., което било редовно връчено на последния.

При условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен частично поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, ищецът е отправил искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 10514,95 лв. главница, сумата 58,14 лв. редовна лихва за периода от 16.02.2019 г. до 10.03.2019 г. и сумата 92,83 лв. наказателна лихва за периода от 11.03.2019 г. до 28.03.2019 г., представляващи изискуеми вземания по договора за потребителски кредит и анекс към него, ведно със законната лихва върху сумите от завеждане на исковата молба до окончателното им плащане.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В хода по същество пред първата инстанция ответникът е заявил, че няма възможност да погасява кредита.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство с предмет исковите суми, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил и заявителят е предявил исковете си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По делото не е спорно, а се установява от представените писмени доказателства, че на 23.07.2013 г. между „Р.- (Б.)” ЕАД и ответника И.Г.Т. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника – кредитополучател сумата 15495 лв., с краен срок на погасяването му 15.07.2023 г. съгласно приложен погасителен план. С подписан на 23.07.2013 г. анекс № 1 към договора за кредит страните са се съгласили дължимите към момента на сключването от кредитополучателя суми по договора в общ размер 12970 лв. /включващи редовна главница, просрочена главница, текуща редовна лихва, просрочена редовна лихва, наказателна лихва върху просрочена главница/ да бъдат погасявани на 120 равни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, със срок на погасяване от 15.08.2016 г. до 15.07.2026 г., съгласно погасителен план, с приложима годишна лихва, определена съгласно чл. 2.1 и чл. 2.1.1 от анекса. Уговорено е в договора, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, целият размер на кредита /главница, такси, разноски лихви и наказателна надбавка/ става автоматично предсрочно изискуем.

По силата на горепосочения договор за потребителски кредит и анекс към него между страните е възникнало облигационно правоотношение, като срещу отпуснатия му паричен кредит ответникът се е задължил да върне кредита ведно с уговорената възнаградителна лихва до 15.07.2016 г.

Безспорно е установено, че ответникът е изпаднал в забава на плащането на вноски по кредита, считано от 15.08.2018 г. – същият не заплащал никакви вноски след този момент.

Към 15.02.2019 г. поради неплащане на дължими вноски по кредита в продължение на 150 дни, за кредитора е възникнало правото му, предвидено в чл. 11.1 от договора за потребителски кредит и чл. 10. 1 от Анекс № 1, да обяви целия размер на кредита /в т. ч. главница, лихви и наказателна надбавка/ за предсрочно изискуем. Това право е упражнено от кредитора „Р.- (Б.)”ЕАД чрез едностранно изявление, обективирано в писмо изх. № 001-1657/07.03.2019 г. до кредитополучателя И.Г.Т.. В писмото се съдържа изявление на банката, че поради неплащане от страна на кредитополучателя на дължимите месечни погасителни вноски по кредита в периода от 15.07.2018 г. до 07.03.2019 г., се обявяват за предсрочно изискуеми всички дължими по договора суми, които към 07.03.2019 г. възлизат на сумата 11857,48 лв., включваща 11339,25 лв. главница и 518,23 лв. лихва. Със същото е отправена покана за незабавно плащане на сумата. Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка, като видно от представеното известие за доставяне същото е връчено лично срещу подпис на И.Г.Т. на 11.03.2019 г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 01.04.2019 г. Така с получаването от ответника на уведомлението с изявлението на  кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, е настъпила изискуемостта на целия неизплатен остатък от главницата, ведно с акцесорните задължения.

От приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна та експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасените задължения на ответника по процесния договор за кредит и анекс № 1 към него възлиза общо на сумата 11999,48 лева, от които: 601,18 лв. редовна главница, 10514,95 лв. предсрочно изискуема главница, 543,85 лв. редовна възнаградителна лихва, 131,94 лв. наказателна лихва за забава, 207,55 лв. изискуема лихва, дължима съгласно чл. 1, б. „б” от анекс № 1.

С оглед на горепосочените доказателства и предвид липсата на направени от ответника в първоинстанционното производство възражения срещу претендираните с исковата молба вземания, така предявените искове са доказани по основание и размер. Както бе посочено по-горе, ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, не е направил и никакви възражения и в хода на първата инстанция. В хода по същество е заявил само, че няма възможност да погаси кредита, но липсата на парични средства за изпълнение на задължението на длъжника не го освобождава от отговорност /чл. 81, ал. 2 от ЗЗД/. С въззивната жалба за пръв път е направено оспорване, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит, във връзка с което оспорване е въведен довод за липса на доказателства за връчване именно на представеното уведомление. Това възражение, освен несвоевременно направено, е и неоснователно.

В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.  В случая, в процесния договор сред уговорените способи за уведомяване на кредитополочателя на всички съобщения на банката във връзка с този договор е изпращането му по пощата /чл. 12.9 от договора/. Съгласно чл. 44, ал. 2, изр. 2 от ГПК, връчването по пощата се удостоверява с обратна разписка. Представената по делото обратна разписка на „Български пощи”  удостоверява, че на посочената дата 11.03.2019 г. на ответника е връчено писмо изх. № 001-16758 с подател „Р.- (Б.)” ЕАД. Именно писмото на банката с посочен в обратната разписка изходящ номер, което е представено по делото, съдържа волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, предмет на процесния договор. Отбелязването в обратната разписка на изходящия номер на писмото на подателя несъмнено установява връчването на кой конкретен документ е удостоверено с нея. Писмото има необходимото съдържание, установяващо основанието и предпоставките за  претендираната предсрочна изискуемост, с оглед на което има последиците на уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. След като същото е надлежно съобщено  на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в полза на ищеца е възникнало вземане за предсрочно изискуемия кредит.

Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

 

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

                                      Р Е Ш И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 497/2019 г. на Районен съд – гр. Елин Пелин.

ОСЪЖДА И.Г.Т., с адрес ***, ЕГН **********, да заплати на „Р.- (Б.)” ЕАД сумата 450 лева за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.