Решение по дело №65/2017 на Окръжен съд - Хасково

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        №                                   09.01.2019 година                                           град Хасково

 

                                    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд                                                                     граждански състав

На десети декември                                                         Две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание,в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

Секретар:Галя Кирилова

Прокурор:

 Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА

Т.д.№65 по описа  на съда за 2017год.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството по търговско дело № 65 / 2017 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано по искова молба с вх. № 4964 / 25.05.2017 г., подадена от Д.Р.В., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. М.К. *** против „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 10, ет.3, ап.4 ,с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./, вр чл.51 ал.3 вр. чл. 45 от ЗЗД, за сумата в общ размер на 1 527 954,95лв., както и с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Исковите претенции са предявени при условията на кумулативност.          

С Определение № 237/23.06.2017г., на основание чл. 83, ал.2 от ГПК, съдът  e освободил ищеца от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство.

Първоначалният ищец е починал на 23.01.2018г. и с Определение №117/03.04.2018г. съдът е  конституирал на основание чл.227 от ГПК като ищци по делото,наследниците на починалия ищец,а именно:Ф.М.К.-съпруга,Р.Д.В.-дъщеря и Д.Д.В.-дъщеря,тъй като същите са заявили изрично,че желаят като правоприемници да бъдат конституирани по делото.Заявили са изрично,че поддържат подадената от техния наследодател искова молба,както и всички останали процесуални действия,извършени от него или от неговия процесуален представител.

          ИЩЦИТЕ-Ф.М.К., Р.Д.В. И Д.Д.В.,твърдят,че техният наследодател Д.Р.В./***,починал на 23.01.2018г. в Република Турция/ , на 11.11.2009г., около 12:00 ч., на ПП I-8 (Е-80), км. 290+500 м.  при  настъпило тежко пътно-транспортно произшествие, причинено от л.а. „Ауди“, с австрийски рег. № W-3879 R, 30.06.2007г.,с водач С.Ч., претърпял значителни имуществени и неимуществени вреди.

            Претърпените в следствие на настъпилото застрахователно събитие вреди,  Д.В. предявил към ответното дружество ,като направил искане за преглед и изплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди. Било постигнато споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди съгласно здравния му статус към края на 2010г.

            След изплащане на обезщетението, здравословните проблеми на Д.В. продължавали и се усложнявали, което било видно от медицинската документация. Както в страната, така и в чужбина били водени изследвания, лечения, рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, въпреки които пострадалият продължавал да търпи множество болки и страдания. Инцидентът довел до нетрудоспособността на В., болки, страдания, стрес и страх от пътуване в моторни превозни средства.

            В резултат на произшествието и към момента на предявяване на исковата молба, Д. В. търпял болки страдания, движението на снагата и използването на ръцете били съпътствани с мъки и затруднения, а самостоятелното му придвижване било невъзможно. Промяната в метеорологичните условия или преумората водели до болки, за чието париране се налагала употребата на болкоуспокояващи медикаменти или седативни средства. 

            След края на 2010 г. последвала за пострадалия 100 % трайно намалена работоспособност, с нужда от придружител, видно от Експертно решение № 1763 от 118/12.07.2016г. на ТЕЛК – Хасково, Експертно решение № 1847 от 118/18.08.2014г. на ТЕЛК за общи заболявания – Хасково, Експертно решение № 2174 от 124/04.09.2012г. на ТЕЛК за общи заболявания – Хасково, Експертно решение № 2189 от 126/16.09.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания – Хасково. Според данните на протоколите на ТЕЛК, от 16.09.2011г. насам, В. четири пъти бил освидетелстван, като ТЕЛК му присъжда 100% загуба на трудоспособност, с чужда помощ, като преди сочената дата ТЕЛК му присъжда 70% нетрудоспособност. Водеща диагноза при определянето на нетрудоспособността била „счупване на лявата бедрена кост“ и нейното незарастване поради усложнението „остеомиелит“ /гнойно възпаление на костта/. При тези нови данни била нужна корекция на степента на телесната повреда от средна на тежка поради медико-биологичния критерий „загуба или осакатяване на крак или ръка“. Твърди се, че възпалението било причинено от инфекция по време на хирургическите интервенции, тъй като в конкретния случай не било налице открито счупване.

           След края на 2010г. настъпило влошаване в здравословното състояние на В.,което се установявало от съставени медицински документи.

            Видно от Епикриза от 15.01.2015г. на МБАЛ – Хасково, II-ро Вътрешно отделение, на Д.В. било проведено лечение от 28.12.2014г. до 15.01.2015г. с диагноза „двустранна пневмония, обострена хронична дихателна недостатъчност“, което било пряка и непосредствена последица от произшествието, тъй като гръдната и коремна травми през 2009г. довели до контузионна пневмония, остра бъбречна недостатъчност, сепсис и последваща тежка многоорганна недостатъчност. Към настоящия момент било налице суперпониране (наслагване) на последиците от претърпяната катастрофа /хронична инфекция на пневмотичните участъци/, възрастови и болестни изменения /хроничен бронхит, емфизем, бронхиектазии/, отслабване защитните сили на организма от обездвижване и вторични вирусни и бактериални инфекции.

            Видно от Епикриза от 19.08.2012г. на МБАЛ  - Хасково, Кардиологично отделение, за проведено лечение за периода 16.08.1012 – 19.08.2012г. и Епикриза от 07.03.2011г. на ВМА – гр. София, Катедра по анестезиология, реанимация и интезивно лечение, за проведено лечение за периода от 28.02.2011г. до 07.03.2011г., за които проведени лечения водеща диагноза била „изострена хронична сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, затлъстяване, пикуик синдром“. Изброените заболявания също имали връзка с настъпилите при произшествието увреждания и последвалите им усложнения.

            Видно от Епикриза от 28.02.2011г. на МБАЛ – Хасково, II-ро Вътрешно отделение, за проведено лечение от 19.02.2011г. до 28.02.2011г. и лист история на заболяването сочели, че на В. била поставена диагноза „хроничен обострен пеилонефрит, уроселсис“, което заболяване представлявало възпаление на бъбреците и пикочните пътища. Това здравословно състояние също било в косвена връзка и настъпило усложнение поради претърпените през 2009г. гръдна и коремна травма.

            Видно от Епикриза от 22.04.2015г. на СБАЛББ „Света София“ – гр. София, с период на лечение от 21.04.2015г. до 22.04.2015г., била поставена диагноза „посттравматична стеноза (стесняване) на трахеята“. Тази диагноза също била в пряка причинно-следствена връзка с претърпените увреждания и била резултат на многократни интубации /вкарване на тръба в трахеята/ за извършване на реанимационни мероприятия – изкуствена белодробна вентилация, при лечението на травмите от катастрофата и многократните операции за тяхното лечение. Това състояние можело, да бъде отнесено към средните телесни повреди по медико-биологичния критериий постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

            На В. било извършено имунологично изследване на 21.08.2014г. /с резултат завишени стойност на ТВ ангитен и Митоген/ и на 25.06.2015г. /с резултат положителни стойност на Голд Квантиферон/. Подобни изследвания се извършвали за проследяване на болестта „ревматоиден артрит“ – тежко хронично автоимунно заболяване, както било налице и било описано в протоколите на ТЕЛК от 2014г. и 2016г.

            От Епикриза от 06.02.2014г. на МБАЛ „Св. И. Рилски“ – гр. Стара Загора, Ортопедично отделение се установявало, че В. бил настанен за болнично лечение за периода от 30.01.2014г. до 06.02.2014г., по повод ортопедична операция /алопластика/, изразяваща се в поставяне на изкуствена колянна става на десния крак. Операцията се извършила поради „битова травма от падане вкъщи“. Случилото се също било в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата през 2009г. и усложненията, тъй като поради значителното влошаване на здравословното състояние, респ. отслабване здравината на костите и намаляване плътността им, всеки иначе незначителен инцидент бил с висока за В. опасност и водел до тежки травми.

            Видно от Епикриза от 28.07.2016г. на МБАЛ „Св. И. Рилски“ – гр. Стара Загора, Ортопедично отделение, ищецът бил настанен за болнично лечение за периода от 24.07.2016г. до 28.07.2016г., с диагноза „счупване на пателата, закрито“, отново в резултат на инцидента от 2009г. При операцията било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – патела.

            На 18.06.2014г. било извършено изследване на костна плътност, с резултат „намаляване с 15 % за съответстващите пол, възрасти и раса“.

            Видно от Епикриза от 30.04.2015г., на ВМА – гр. София, Клиника по пневмология и фтизиатрия, Д.В. постъпил за лечение за периода от 28.04.2015г. до 30.04.2015г., с диагноза „стеноза на трехеята“. Сочи се като причина интубирането 5 години преди това поради ПТП и продължила 14-дни травма, както и тежка пневмония през 2014г.

            Видно от Епикриза от 23.06.2015г., на Токуда болница – гр. София, Отделение по гръдна хиругия, сочела на лечение за периода от 16.06.2015г. до 23.06.2015г., с окончателна диагноза „състояние след цервиктомия и резекция и пластика на трахеята заради субхордална стеноза“. Това било второ лечение в същото медицинско заведение с оплаквания от задух и лесна умора при минимални физически натоварвания.

          Всички посочени в исковата молба усложнения при поредна операция в медицинска клиника в  РТурция довели до смъртта на наследодателя на ищците,настъпила на 23.01.2018г.

            Имуществените вреди, претендирани от ищците се изразявали в направени до момента на депозиране на исковата молба и предстоящи занапред разходи за лечение, медикаменти, санаториални, рехабилитационни и физиопроцедури, личен асистент и пропуснати доходи.

            Излагат се доводи, че за първоначалния ищец Д.Р.В. ,а в конкретният случай  за неговите наследници, е възникнало право да се получат обезщетение за вреди от ексцес, тъй като било налице последващо влошаване на здравословното състояние на пострадалия при ПТП, което влошаване било пряко свързано с получените при деликта увреждания на здравето му и което влошаване на здравето е довело и до смъртта на пострадалия в хода на образуваното вече производство пред съда по настоящето дело.

            Наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и последващото влошаване здравето на В. давало основание за ангажиране отговорността на застрахователя да обезщети нововъзникналите неимуществени и имуществени вреди, породени от състоянието на ексцес.

            Размерът на новото обезщетение следвало да се съобрази с тежестта и характера на усложненията, интензитета на понесените във връзка с тях болки и страдания, прогнозата за развитието им и възрастта на увреденото лице.

           С допълнителната искова молба по чл. 372 от ГПК, първоначалният ищец Д.Р.В.,***,починал на 23.01.2018г.  в РТурция,чрез пълномощника си е оспорил изложеното в отговора на исковата молба, като същевременно поддържа доводите си, въведени в първоначалната искова молба. Обективно невъзможно било през 2010 г. да се предвиди и съобрази евентуалното влошаване на здраве на му. За него било възникнало право на обезщетение за вреди от ексцес. Последвало било тежко влошаване на здравословното състояние на В., което било в причинно-следствена връзка с получените при деликта увреждания. Счита претендирания размер на исковете за съобразен с принципа на справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и критериите, включващи се в понятието „справедливост”. Съгласно нормативните разпоредби, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда, преценявайки редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които да се вземат предвид при определяне на размер на обезщетението във всеки конкретен случай. По отношение на оспорения размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди, ищцовата страна твърди, че размерите за дължими средства за лекарства, медицински грижи, санаториални, рехабилитационни и физиопроцедури, средства за ежедневни грижи от домашен асистент и тези за пропуснат доход били в параметри, приети от страните при подписване на споразумението, като последните дори били занижени /в споразумението бил приет пропуснат месечен доход в размер на 5 000 щатски долара /.

         В хода на производството съдът е допуснал изменение на  отделни пера от исковата претенция касаеща претендираното обезщетение за имуществени вреди от твърдяния екцес,като последното изменение в тази претенция е отразено в определението на съда,постановено в открито съдебно заседание на 10.12.2018г.

         Предвид изложеното в първоначалната искова молба и допуснатото изменение на исковата претенция с определението от 10.12.2018г. съдът счита,че  ищците претендират от съда да се  осъди ответника „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6 да им заплати следните суми: 600 000 лв. – дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2011г. до окончателното заплащане на сумата; 29 205,99 лв. – дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено лечение в Р Турция, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2013г., до окончателното й изплащане;  4 120 лв. – дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено лечение в Р България, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2014г. до окончателното й заплащане; 2 190 лв. – дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено лечение в Р България, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2015г. до окончателното й заплащане; 100 800 лв. – дължими средства за лекарства, медицински грижи, санаториални, рехабилитационни и физиопроцедури – 1 200 лв. месечно, считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.; 127 750 лв. – дължими средства за ежедневни грижи от домашен асистент – 50 лв. дневно, считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.; 663 888,96 лв. – пропуснат доход след приспадане на получаваната пенсия /94 841,28 лв. годишно/, считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г., както и направените по делото разноски.Общия размер на исковите претенции възлиза на сумата от  1 527 954,95лв.

            ОТВЕТНИКЪТ „ФАФ ФЕРЗИХЕРУНГС“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез процесуалния си  представител адв. Тихомир Бойновски, в законоустановеният срок по чл. 367 от ГПК е депозирал  писмен отговор ,с който се оспорват като неоснователни предявените искове за заплащане на обезщетение на претърпени имуществени и неимуществени вреди от екцес. Направено е възражение за разглеждане на делото по общия исков ред, тъй като правата на третите увредени лица по застрахователен договор били от гражданскоправно естество. Излагат се доводи, че размерът и дължимостта на обезщетението били установени с подписана на 03.01.2011г. извънсъдебна спогодба, която била изпълнена от ответника. Размерът на договореното и изплатено обезщетение бил до размера на тогава действащия лимит на отговорност за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“. На пострадалия от процесното ПТП Д.В. било изплатено обезщетение в размер на 700 000 лв., като с получаването й ищецът заявил, че бил удовлетворен напълно за претърпените от него вреди по повод произшествието и нямало за в бъдеще да има претенции към ответното дружество. При определяне на обезщетението било предвидено и съобразено евентуалното влошаване на здравето. Взети  били предвид и възможни здравословни усложнения. Страните се били споразумели, че сумата била крайно и окончателно плащане за причинените на В. неимуществени и имуществени вреди, лихви и разноски, включително и евентуални последващи усложнения и влошавания на здравословното му състояние.   

            Оспорва се настъпило влошаване на здравословното състояние на Д.В. след подписване на споразумението. Евентуални последващи здравословни усложнения не се намирали в пряка причинно-следствена връзка с телесните увреждания, настъпили при катастрофата. Възникването на право на обезщетение за вреди от ексцес било обусловено от обективно проявление на ексцеса, т.е. от последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, което да е пряко свързано с получените при произшествието увреждания на здравето.

           Ответното дружество оспорва исковете за обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер като несъответно на вреди и като прекомерно завишени, съобразно принципа на справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

               Оспорва се и иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди.  

          Оспорват се и акцесорните претенции за законна лихва. Претендира от  съда да отхвърли изцяло предявените искове, като на ответника бъдат заплатени направените разноски.

            Ответникът депозира допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК, с който поддържа първоначалния отговор на исковата молба.

           Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:

           По делото е безспорно установено,че на 11.11.2009г. , около 12:00 ч., на ПП I-8 (Е-80), км. 290+500 м. , лицето С.Ч., управлявайки л.а. „Ауди“, с австрийски рег. № W-3879 R, 30.06.2007г. е  станало причина за  настъпването на тежко ПТП,  при което на наследодателя на ищците Д.Р.В.  са били причинени значителни  увреждания на здравето.Не е спорно също,че посоченият лек автомобил е бил застрахован в ответното дружество „ФАФ ФЕРЗИХЕРУНГС“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6.

           Претърпените  от  настъпилото застрахователно събитие вреди,  наследодателят на ищците Д.В. предявил своевременно  към ответното дружество  и в тази връзка било постигнато извънсъдебно споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди.Споразумението/л.161/ е подписано в гр.София на 03.01.2011г. между  „Авус България-Регулиране на щети“ЕООД-гр.София,в качеството му на кореспондент за уреждане на претенции в република България на австрийското застрахователно дружество „ФАФ ФЕРЗИХЕРУНГС“ АГ и наследодателя на ищците Д.Р.В. .Не се спори,че  за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП Д.В. е получил сумата в   общ размер на 700 000лв. и като пострадал е заявил,че е удовлетворен напълно за претърпените от него вреди по повод настъпилото ПТП и няма,както и че няма да има в бъдеще каквито и да е претенции към водача на лекия автомобил,застрахователното дружество в Република Австрия и „Авус България-Регулиране на щети“ЕООД-гр.София.Няма спор между страните,че сумата договорена в споразумението е изплатена изцяло на Д.В. по банков път.В подписаното споразумение страните са заявили,че уреждат изцяло поетите задължения и нямат претенции един към друг,както и че няма да завеждат съдебни искове по повод процесното ПТП.

          Видно от представените по делото многобройни медицински документи,приети като доказателства по делото е, че след 2010г. здравословните проблеми на Д.В. са се усложнили. Както в страната, така и в чужбина  са били извършвани изследвания и провеждани лечения.

            След края на 2010 г. последвала за пострадалия Д.В. 100 % трайно намалена работоспособност, с нужда от придружител, видно от Експертно решение № 1763 от 118/12.07.2016г. на ТЕЛК – Хасково, Експертно решение № 1847 от 118/18.08.2014г. на ТЕЛК за общи заболявания – Хасково, Експертно решение № 2174 от 124/04.09.2012г. на ТЕЛК за общи заболявания – Хасково, Експертно решение № 2189 от 126/16.09.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания – Хасково. Според данните на протоколите на ТЕЛК, от 16.09.2011г. насам, В. четири пъти е освидетелстван, като ТЕЛК му присъждал 100% загуба на трудоспособност, с чужда помощ, като преди сочената дата ТЕЛК му присъждал 70%. Загуба на трудоспособност. Водеща диагноза при определянето на нетрудоспособността е „счупване на лявата бедрена кост“ и нейното незарастване поради усложнението „остеомиелит“ /гнойно възпаление на костта/.

           Видно от Епикриза от 15.01.2015г. на МБАЛ – Хасково, II-ро Вътрешно отделение, на Д.В. е  проведено лечение от 28.12.2014г. до 15.01.2015г. с диагноза „двустранна пневмония, обострена хронична дихателна недостатъчност“

            Видно от Епикриза от 19.08.2012г. на МБАЛ  - Хасково, Кардиологично отделение, за проведено лечение на Д.В. за периода 16.08.1012 – 19.08.2012г. и Епикриза от 07.03.2011г. на ВМА – гр. София, Катедра по анестезиология, реанимация и интезивно лечение, за проведено лечение за периода от 28.02.2011г. до 07.03.2011г., за които проведени лечения водеща диагноза била „изострена хронична сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, затлъстяване, пикуик синдром“.

            Видно от Епикриза от 28.02.2011г. на МБАЛ – Хасково, II-ро Вътрешно отделение, за проведено лечение от 19.02.2011г. до 28.02.2011г. и лист история на заболяването е,че на В.  е  поставена диагноза „хроничен обострен пеилонефрит, уроселсис“, което заболяване представлява възпаление на бъбреците и пикочните пътища.

            Видно от Епикриза от 22.04.2015г. на СБАЛББ „Света София“ – гр. София, с период на лечение от 21.04.2015г. до 22.04.2015г., на Д.В. е поставена диагноза „посттравматична стеноза (стесняване) на трахеята“.

            На В. е  извършено  и имунологично изследване на 21.08.2014г. /с резултат завишени стойност на ТВ ангитен и Митоген/ и на 25.06.2015г. /с резултат положителни стойност на Голд Квантиферон/,свързано проследяване на болестта „ревматоиден артрит“ – тежко хронично автоимунно заболяване, както е  описано в протоколите на ТЕЛК от 2014г. и 2016г.

            От Епикриза от 06.02.2014г. на МБАЛ „Св. И. Рилски“ – гр. Стара Загора, Ортопедично отделение се установява, че Д.В. е настанен за болнично лечение за периода от 30.01.2014г. до 06.02.2014г., по повод ортопедична операция /алопластика/, изразяваща се в поставяне на изкуствена колянна става на десния крак. Операцията е извършена поради „битова травма от падане вкъщи“.

            Видно от Епикриза от 28.07.2016г. на МБАЛ „Св. И. Рилски“ – гр. Стара Загора, Ортопедично отделение, В. е настанен за болнично лечение за периода от 24.07.2016г. до 28.07.2016г., с диагноза „счупване на пателата, закрито“, отново в резултат на инцидента от 2009г. При операцията е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – патела.

            На 18.06.2014г. на Д.В. е извършено изследване на костна плътност, с резултат „намаляване с 15 % за съответстващите пол, възрасти и раса“.

            Видно от Епикриза от 30.04.2015г., на ВМА – гр. София, Клиника по пневмология и фтизиатрия, Д.В. е постъпил за лечение за периода от 28.04.2015г. до 30.04.2015г., с диагноза „стеноза на трехеята“. Сочи се като причина интубирането 5 години преди това поради ПТП и продължила 14-дни травма, както и тежка пневмония през 2014г.

            Видно от Епикриза от 23.06.2015г., на Токуда болница – гр. София, Отделение по гръдна хиругия,  е че Д.В.  е провел лечение за периода от 16.06.2015г. до 23.06.2015г., с окончателна диагноза „състояние след цервиктомия и резекция и пластика на трахеята заради субхордална стеноза“.

           Видно от представеното удостоверение от НОИ,ТП-Хасково изх.№1019-26-252-1 от 05.02.2016г.е ,че наследодателят на ищците е получил за периода от 01.01.2012г. до 01.01.2016г. пенсии и добавки ,посочени по месеци.

            Видно от представената служебна бележка изх.№1/04.09.2010г.  на „Булцвет Ентрепрайсис“ООД-гр.Хасково е,че Д.Р.В. в качеството си на управител на фирмата  е получавал основно месечно възнаграждение в размер на 1 500лв.

              Видно от  представената по делото служебна бележка  изх.№12/15.06.2010г.,издадена от СД“В. и съдружие“ е,че  Д.Р.В.  изпълнява длъжността-Председател на Наблюдателния съвет на „ТЕМП-АД“Република Украйна и му е гласувано възнаграждение в размер на 5000 щатски долара месечно,на основание проведено заседание на Наблюдателния съвет на „ТЕМП-АД“ протокол №1 от 02.06.2003г./л.112-114/.

             От заключението на назначената по делото съдебно-.медицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р Х.  Д.Е./л.217 и сл./ се установява,че в резултат на станалото на 11.11.2009г. ПТП ,наследодателят на ищците Д.В. е получил следните травматични увреждания,а именно:счупване на тялото на лявата бедрена кост в отдалечения ѝ край;счупване на костите на лявата подбедрица в отдалечения ѝ край ;счупване на лявата ключица;контузия на главата-контузия и оток на мозъка;контузия на гръдния кош-контузия на сърцето,кръвоизлив около аортата,във възходящата ѝ част/контузия в средостението/ ,контузия на бял дроб;двустранна пневмония,остър респираторен дисстрес синдром/остра дихателна недостатъчност/;остра бъбречна недостатъчност;остра сърдечно съдова недостатъчност;полиорганна недостатъчност.Описаните увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

         1.Контузията в областта на главата,изразяваща се в контузия и оток на главния мозък е причинила разстройство на здравето,временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.,като това увреждане е отзвучало без последици в рамките на първоначалния престой в болницата по повод травмата,т.е. в рамките на около 1 месец.

         2.  Счупванията на тялото на лявата бедрена кост,ведно със счупването на костите на лявата подбедрица са причинили трайно/за повече от 30 дни/ затруднение в движението на левия крак по смисъла на чл.129 от НК.Проведено е оперативно лечение на счупванията с поставяне на метални остеосинтезни елементи.Обичайния срок за възстановяване на тези счупвания според експерта е 8-9 месеца за нефизически труд и 9-12 месеца за физически труд,в случай че не настъпят усложнения,като по-голямата продължителност на срока е за сметка на счупването на бедрената кост.При Д.В. счупванията на бедрената кост и това на подбедрицата на левия крак са били усложнени от възникнал възпалителен процес на счупените кости/остеомиелит/,първо на бедрената кост,а след това и на подбердицата.Проведени са били редица оперативни интервенции по повод на възникналия остеомиелит,като този на бедрото е бил овладян,но този на подбедрицата е останал да съществува като хроничен процес.Остеомиелитът забавя възстановяването и определя продължителната нетрудоспособност от временна в трайна,за което по делото има приложени и съответни решения на ТЕЛК.Намалената работоспособност по повод на хроничния остеомиелит е 100 % и продължава и след месец юли 2016г.,когато е последното произнасяне на ТЕЛК.Хроничния остеомиелит продължава във времето със затруднение в движението на крака,възникнало от счупванията на бедрената кост и костите на подбедрицата. Хроничния остеомиелит представлява усложнение,в пряка причинна връзка с травмата от ПТП.

     Вещото лице установява,че независимо от хроничния остеомиелит при Д.В. не е налице осакатяване на левия крак,тъй като за да се приеме,че има осакатяване,то следва да са блокирани напълно движенията на поне две от големите стави на крака-тазобедрена,коленна,глезенна или кракът да е скъсен с повече от 7 см.Затруднението в движението на една,или повече стави,без тяхното пълно блокиране не поражда осакатяване на крака.В тази връзка вещото лице сочи,че в решенията на ТЕЛК е отразено,че затруднени движения са установени в лявата коленна става,в частта  свиване на 45 градуса.От това експерта прави извод,че разгъването на крака в коляното е запазено напълно,кракът може да стои изпънат и да изпълнява присъщата му опорна функция при ходене с ползване на помощни средства.В този смисъл са и указанията за режим на движение с помощни средства,отразени в представените експертизи,приети като доказателства по делото ,от ВМА-гр.София.

              В резултат на посочените от вещото лице счупвания на кости на левия крак и последвалия хроничен възпалителен процес наследодателят на ищците е изпитвал болки,неудобство в битовото си обслужване,наложило се е да се подложи на оперативни интервенции,да приема медикаменти.Счупването на крака и последвалото усложнение са настъпили на фона на хронични заболявания,от  които Д.В.  е страдал, като артериална хирептония, хронична сърдечна недостатъчност, хроничен пиелонефрит, затлъстяване,жлъчно каменна болест,ревматоиден артрит.Тези заболявания според експерта,ведно с причинената травма на крака и хроничния остеомиелит са предопределили решението на ТЕЛК да присъди на Д.В. 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ.Вещото лице сочи,че описаните хронични заболявания не са причинени от автомобилната травма от 11.11.2009г.

      3.Счупването на лявата ключица е причинило трайно/ за повече от 30 дни/ затруднение в движението на лявата ръка.Обичайния срок за имобилизация е 4 седмици,като срока за нетрудоспособност за физически труд е 2-3 месеца,а за нефизически труд 1,5-2 месеца.Вещото лице сочи,че по отношение на това увреждане по делото липсват данни за настъпили усложнения.

      4.Според експерта уврежданията довели до полиорганна недостатъчност-контузия на сърцето и в средостението, контузия на белите дробове, травматична пневмония,предизвикали остра сърдечна,дихателна и бъбречна недостатъчност,са причинили постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК.Без оказване на медицинска помощ смъртта на наследодателя на ищците след ПТП е била неизбежна.Именно своевременно оказаната,високо квалифицирана медицинска помощ е предотвратила настъпването на смъртта.Според експерта посочените увреждания и преките им усложнения в острия период на травмата са били овладени напълно.

      Като усложнение на контузията на белите дробове и последвалата травматична пневмония са установените при КАК изследване масивни плеврални сраствания на фона на калуси от зарастване на счупени ребра.Тези сраствания повлияват на еластичността на гръдната клетка и белите дробове и имат негативно влияние върху механизма на дишането.Те причиняват постоянно разстройство на здравето,неопасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

              Множеството операции,които е претърпял Д.В. са били свързани с осигуряване на дихателен път чрез интубация/въвеждане на въздухопроводна тръба в дихателния път/.Това е довело до вторично стеснение на дихателната тръба,наложило оперативно лечение.Стеснението е било значително и е протичало с прояви на дихателна недостатъчност.Това стеснение на дихателната тръба е усложнение в пряка причинна връзка с автомобилната травма и е причинило  постоянно разстройство на здравето,не опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

        Вещото лице сочи,че двете травми на дясното коляно,довели до поставяне на изкуствена става и оперативно лечение на счупена капачка,нямат отношение към травмата от ПТП,като такова отношение няма и старческата катаркта/перде/.

        По отношение на описаните в заключението хронични заболявания-артериална хирептония, хронична сърдечна недостатъчност, хроничен пиелонефрит, затлъстяване, жлъчно каменна болест, ревматоиден артрит вещото лице установява,че тези заболявания са с  хронично прогресиращо развитие и тяхното влошаване, или фази на ремисии не зависят от това дали болния има счупен крак или не.Тези заболявания,заедно с травмата на  крака влошават качеството на живот на пострадалия и това е било предвидено от ТЕЛК,добавяйки ги към последиците от счупването на крака при определянето на процента намалена работоспособност-100% с чужда помощ.

        По искане на пълномощника на ищците бе назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р  М.К.С.-специалист ортопед-травматолог при УМБАЛ“Проф. Д-р Стоян Киркович“-АД-гр.Стара Загора,на която освен  на поставените задачи към  първоначалната  съдебно-медицинска експертиза бе възложено да обърне внимание на установените по писмените документи,приети като доказателство по делото, хронични заболявания на Д.В. преди настъпването на ПТП и връзката на тези заболявания с увреждането на здравето му след 2011г.

        1. От заключението на назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.317 и сл./ се установява,че при ПТП на 11.11.2009г.,наследодателят на ищците е получил множество травматични поражения:счупване на тялото на лявата подбедрена кост в отдалечения ѝ край; счупване на лявата ключица;контузия на главата с контузия и оток на мозъка; контузия на  гръдния кош с контузия на сърцето,кръвоизлив около аортата във възходящата ѝ част и контузия на бял дроб.В етапа на провежданото лечение на описаните травми,лекувайки се в реанимация Д.В. е получил двустранна пневмония с остър респираторен дистрес синдром/остра дихателна недостатъчност/.Тези поражения са били свързани с множество и различно локализирани хематоми.По време на тяхната резорбация и усвояване от организма органи като бъбреци,черен дроб и като цяло работата на организма са натоварени и са били подложени на физиологичен стрес.Отделянето на отделните продукти е затруднила работата на всички вътрешни органи,което обяснява според експерта и острата бъбречна недостатъчност,за което се е наложило включването на вено венозна ултра филтрация.Поради травмата сърцето е изпаднало в шоково състояние,притока на клород към сърдечния мускул е намалено,което е довело и до остра сърдечна недостатъчност.Като се добави и опресията на околосърдечния  хематом работата на сърцето е била затруднена още повече.От наличната медицинска документация,приета като доказателство по делото,вещото лице сочи,че ищецът е страдал от години от ревматоиден полиартрит и артериална хипертония.Тези заболявания вероятно във времето също са били причина на подлежаща увреда на вътрешните органи.Провеждано е било лечение с кортизолови препарати,настъпили са промени/увреди/ на сърдечните клапи и сърдечния мускул.Във времето сърцето е показало данни за хипертрофия/увеличени размери/,което само по себе си говори за намалени функции/контрактилност и мощност/.Липсва медицинска документация,която да даде ясна представа за предхождащите заболявания на Д.В.,техния ход на протичане и степен на усложненост до момента на ПТП и до първите представени медицински документи от 2011г.Има данни за подлежаща артериална хипертония от 7-8 години преди ПТП,която е била втора степен.Това времетраене не е достаттъчно за настъпването на сериозни увреди на вътрешните органи,при положение,че е провеждано медикаментозно лечение.Данни за исхемична деснокамерна миокардиопатия и данни за ревматоиден артрит засягащ коленните,гривнените и раменните стави са отбелязани в Епикризата на катедрата по анестезиология,реанимация и интензивно лечение от м.02.2011г.Заболяването ревматоиден артрит и провежданото за него лечение с кортизон могат да имат връзка с диагностираната десностранна  сърдечна недостатъчност и кардиомиопатия.На подобен увреден терен се наблюдават чести влошавания на състоянието от страна на дихателната и сърдечно съдовата система.В същото врече претърпяната травма от ПТП и констатираната тежка гръдна травма допълнително са допринесли за усложняване и влошаване на състоянието.В белия дроб се е образувала фиброзна тъкан,която е намалила и усложнила дихателната функция.Оттам всички органи започват да страдат от липсата на кислород.През месец 02.2011г. Д. В. е хоспитализиран във второ вътрешно отделение на  МБАЛ-Хасково с приемна диагноза:Хроничен обострен пиелонефрит.Уросепсис.Ревматоиден полиартрит и тогава се констатира при рентгенография на бял дроб:Добре просветлени бел.полета с усилен и деформиран боледробен рисунък.Уголемени хилуси.Сърце с увеличени размери.През м.08. 2012г. Д.В. е хоспитализиран по повод стягаща болка в гърдите и липса на въздух.Тогава се установява остра сърдечна левокамерна недостатъчност;пароксизмална диспнея;хипертония 3-та степен.Състоянието е овладяно за 3 дни и пациента е дехоспитализиран.

        От приетата като доказателство по делото Епикриза на СБАЛББ“Св.София“-гр.София вещото лице е установило,че Д.В. е постъпил с оплаквания за затруднено дишане през м.04.2015г.,като налична е била и дифония и диспнея при усилие;хиперсонорен перкуторен тон,което води до извод за раздут бял дроб и неефективна дихателна дейност.Хоспитализиран е за диагностично уточняване чрез фибробронхоскопия/ФБС/.При извършването  ѝ се  установяват:подвижни гласни връзки,трахея-на ниво първи трахеален пръстен с престеновидна добре оформена стеноза,отвора на което е под 4 мм.На 1,5смв. дистално е видяна друга добре оформена стеноза,но с по-голям отвор.Причините за тези стенози са единствено продължителни дразнения и  притискания от ендотрахеална тръба,която е поставяне на минал етап с цел лечение,реанимация,оперативна анестезия.Многократните използвания на еднотрахеална тръба предизвикват локални възпаления,а оттам и лигавични хипертрофии.Това е причината за появилата се стеноза на трахеята,което може да се счита като косвено следствие от предизвиканата травма от ПТП.През м.04.2015г.Д.В. отново е бил хоспитализиран във ВМА-София,където под обща анестезия отново е направена ФБС и повторно е била доказана мембранонозната стеноза на трахеята по типа на „пясъчен часовник“ с диаметър на отвора под 4мм и е локилазирана на 5 см. от рима глотис.Преценена е като високо степена стеноза на трахеята.Насочен е за консултазция и лечение в МБАЛ-Токуда.През м.06.2016г. е хоспитализиран в МБАЛ-Токуда,отделение по гръдна  хирургия с цел лечение.На 17.06.2015г. под обща  инхалационна анестезия е направена напречна цервикотомия,стенотичния участък е резециран,направена е анастомоза между проксиалния и дисталния край на  резецираната трахея.

         Тежката гръдна травма според експерта  е тежка телесна повреда,а по медико биологичния критерий е разстройство на здравето опасно за живота.В спешния момент тази травма е изисквала интензивни реанимационни мероприятия включващи дълготрайна интубация.Това е довело до локално дразнене и възпаление на лигавичния слой на трахеята под гласните връзки.На последващ етап Д.В. е  претърпял множество оперативни интервенции,някои от които също са изисквали интубационна-инхалационна анестезия.Те са причинили развитието на стеноза на трахеята.Нейното наличие е затруднявало дишането и белодробната функция като цяло.Това е била основна причина за страдане на целия организъм за кислород.Успоредно с това в резултат на контузията на гръдния кош,сърдечната област имедиостинума е развита пневмосклероза/заместване  на контузените участъци на белия дроб с нефункционална съединителна фиброзна тъкан/ и плеврални сраствания.Описаните усложнения спадат към средните телесни повреди,но по медико биологичния критерий представляват постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.Вещото лице сочи,че гръдната травма с описаните усложнения –сраствания би довела до влошаване състоянието на наследодателя на ищците при всяко заболяване или сама по себе си,като затрудняването в дихателната дейност би се появило и при най-малкото физическо усилие.С това вещото лице си обяснява и констатираните в медицинската документация касаещи множество хоспитализации на Д.В.-поради задух и дихателна недостатъчност.

      2.В резултат на ПТП Д.В. е имал поражения върху скелетната система:фрактура на ляво бедро,фрактура на лява подколенница,лява ключица.Фрактурата на лявото бедро и лявата подколенница са лекувани още първата седмица след произшествието.Извършена е била открита репозиция и  метална остеосинтеза с плаки и винтове.В последващите месеци от бедрената фрактура е избила гнойна фистула,която е наложила изваждането на металната плака и налагането на външен фиксатор.На по-късен етап фиксатора е снет и  поради персистриране на гноевидната инфекция неколкократно е лекуван с хирургическо отваряне на областта,щателен дебриман,имплантиране на  антибиотични перли,лаважи,дренажи.В последствие перлите са изваждани.Дълготрайността на процеса и продължаващото наличие на  инфекциозни агенти определя локалната инфекция като хроничен остеомиелит съпровождащ ищеца до края на живота му.Фрактурата на дисталната част на  лявата подколенница също е развила хроничен остеомиелит ,поради което неколкократно е санирана по подобен оперативен начин.Лошата перспектива на тези две фрактури може да се счита като пряка причина от първичните травми при ПТП.Съседството на двете фрактури и дълго продължаващото лечение е довело до втвърдяване на лявата колянна става,която с времето е преминала във флексионна контрактура на същата.

             Счупването на лявото бедро в долната част на диафизата и счупване на двете кости на подколенницата в зоната на глезенната става по отделно представляват средна телесна повреда,а по медико биологичния критерий представляват трайно затруднение на движението на левия крак за срок по-голям от един месец.В конкретния случай поради възникването на тежко усложнение-хроничен остеомиелит на костта/и на бедрото и на подколенницата/ изискваща лечение повече от 18-24 месеца и невъзможността за пълно възстановяване определят тежка телесна повреда.Многократните оперативни интервенции за кръвна репозиция на  фрактурите и метална остеосинтеза,изваждането на метални тела,поради поява на инфекция и фистулиране,налагането на външен фиксатор за поддържане на стабилността на бавно зарастващата фрактура на бедрото,снемането на външния фиксатор,многократните хирургични санирания чрез дебридман и кюретаж придружен с имплантиране на антибиотични перли и съответно изваждането им определят дълги периоди на възстановяване от тези интервенции.Това е довело до втвърдяването на лявата коленна става,контрафрактурата и в 45 градусово флектирано положение.При такъв голям градус на флексионна контрафрактура този крак не може да се използва като опорен и да участва в нормален акт на походка.Оттук би следвало да се определят увредите на левия долен крайник като тежка телесна повреда.

        Според експерта фрактурата на бедрената кост в долната част на диафизата лекувана оперативно изисква период за възстановяване около 10-12 месеца при нормален заздравителен процес.При усложнения на това лечение с локална инфекция-остеомиелит периодът на възстановяване е около 24 месеца.В конкретния случай фрактурата е усложнена с хроничен остеомиелит,поради което може да се предполага,че инфекцията ще съпътства пострадалия до края на живота му.

        Фрактурата на подколенницата в надглезенната област лекувана оперативно изисква период на възстановяване около 5-6 месеца.При усложнения в това лечение с локална инфекция остеомиелит периодът на възстановяване е около 24 месеца .В конкретния случай фрактурата е усложнена с хроничен остеомиелит,поради което може да се предполага,че инфекцията ще съпътства пострадалия до края на живота му.

        Фрактурата на лявата ключица лекувана консервативно изисква период на възстановяване 1-2 месеца.

         От момента на претърпяното ПТП на 11.11.2009г., до смъртта си, Д.В. е търпял болки и страдания свързани с травмите на лявото бедро и лява подколенница,усложнени с хроничен остеомиелит.Прилаганото лечение изразяващо се в периодични оперативни интервенции,целящи санирането на  инфектните огнища също е било болезнено.Съседните на фрактурираните кости-стави също са били подложени на обездвижване,втвърдяване,а на по-късен етап контрактура.Всичко това е затруднявало придвижването ,самообслужването и дори обслужването.От медицинската документация,приета като доказателство по делото,вещото лице  е установило,че дълго време Д.В. е бил транспортиран с носилка,а след втората година на инвалиден стол.Втвърдяването на лявата коленна става,което е пряко следствие от  усложнените фрактури е довело до контрактура,невъзможност за използването на левия крак като опорен.Предвид дългия период на леглови режим,наложен от травмите на левия крак,гръдния кош,коремната област и главата и многократните хирургични интервеции  се е появила фистула в сакралната зона,която в течение на времето е прерастнала в декубитална рана.Тази рана е била подложена на хирургическо лечение във ВМА-КОС при хоспитализацията от 20.03.2012г. до  12.04.2014г.

           3.Фистулата и декубиталната рана според вещото лице са усложнения от травматичните увреждания от ПТП.

     От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява,че за лечението на Д.В. под формата на лекарства е била изразходвана сумата от  4 944,94лв.за периода от 2011г. до 2016г.,описани в таблица Приложение №1 към заключението.Вещото лице уточнява,че лекарстватга са били оценени по средни цени,публикувани в сайта на „Фармар“ООД.Предвид обстоятелството,че по делото не са били приложени рецепти,експертизата е използвала наличните данни за изписани лекарства по епикризите,приети като доказателства по делото.Уточнило е също,че в Епикризите от 28.02.2011г.,28.04.2015г., 16.06.2015г. и 28.07.2016г. няма данни за изписани лекарства и данни да назначено медикаментозно лечение,макар и да са отразени в епикризите ,като вещото лице уточнява,че по делото няма приложени рецепти,поради което при определянето на посочената стойност  са използвани данните от приетите като доказателства по делото епикризи.От приложените по делото писмени документи,вещото лице е установило,че  за лечението на Д.В. е била изразходвана и сумата от общо 65 203,32лв.,от които :4 120лв.-платена колянна става на МБАЛ“Св.И. Рилски“-гр.Стара Загора/фактура № **********/06.02.2014г./;  2 190лв.-платена сума на  МБАЛ „Токуда“-гр.София с основание“плащане по договор за дарение“/ ПКО № **********/24.06.2015г. и квитанция към него/;  29 403,92лв.-приведена  на 12.02.2013г. от „Общинска банка“ АД ,клон Хасково сума на болница в гр.Истанбул,РТурция /левова равностойност на 10 000 щатски долара,заедно с такси в размер на 93,56 щатски долара/;  29 489,40лв.-приведена  на 19.02.2013г. от „Общинска банка“ АД ,клон Хасково сума на болница в гр.Истанбул,РТурция /левова равностойност на 10 000 щатски долара,заедно с такси в размер на 936,40 щатски долара/. Експертизата не сочи конкретни данни за стойността на разходи за санаториум,рехабилитация и физиопроцедури,направени във връзка с лечението на наследодателя на ищците,тъй като по делото липсват документи в тази насока.Вещото лице установява,че е извършило проверка в санаториални здравни заведения за рехабилитация и физиопроцедури,но тъй като броя  и цените на процедурите са многобройни,експертизата не би могла да прецени от какъв вид процедури е имал пострадалия,дали,какви и къде са правени такива и то не по клинична пътека,а на собствена издръжка.По отношение на претендираните от ищците разходи за личен асистент на починалия Д.В.,вещото лице е дало  същите в два варианта-на основание минимална работна заплата и на основание пазарни цени за личен асистент,а именно: за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. на основание МРЗ разходите възлизат на сумата от 29 200лв.,а на основание пазарни цени възлизат на сумата от 127 750лв.

       По делото са събрани и гласни доказателства по искане на ищците.В показанията си разпитаната свидетелка Т. И. В. установява,че същата  работи като медицинска сестра.По повод продължителното залежаване на наследодателя на ищците Д.В. е била извикана да прави превръзки,които сменяла през 2-3 дена.По времето през което посещавала В. имала възможност да възприеме какво е било  здравословното му състояние.Сочи,че В. бил с шина и на екстензия непосредствено след катастрофата и това продължило около 1 година.Декубиталната рана от залежаването се лекувала в продължение на 1 година,но раната на глезена на крака постоянно секретирала,поради което поставянето на превръзки продължило около 5 години.Когато свидетелката В. посещавала  В. за поставянето на превръзки същият бил на легло,не можел да ходи,бил с памперси,не можел да става,не можел самостоятелно да се грижи за себе си.Винаги трябвало някой да го обслужва.Сочи също,че пострадалия бил посещаван и от рехабилитатор,който го раздвижвал и постоянно приемал медикаменти.В. се измъчвал от това, че е постоянно в домашна обстановка и на легло,била ограничена и социалната му среда.Свидетелката сочи,че никога не е виждала пострадалия станал от леглото,а самия той й се похвалил,че бил се изправил до леглото.

         От показанията на свидетеля И.Т.Л. се установява,че същият бил много близък приятел на Д.В. още от младежките му години.Сочи,че за да може В. да се среща с хора и да излиза от дома си след катастрофата и когато се чувствал по –добре го помолили да му намери човек,който да му помага за това.Тъй като не могъл да намери такъв човек, самия той от м.06.2015г. до смъртта му помагал,когато му се обади по телефона да го вдигне от леглото,да го сложи в инвалидния стол и да го изкара навън със специалния автомобил,който вече бил закупен за него.Свидетелят сочи,че не е получавал възнаграждение за това,но подпомагал В. при придвижването със специалния автомобил.Понякога се налагало да го изкъпе,както и да го води в с.Минерални бани за  накисване в джакузи с минерална вода.Свидетелят сочи,че В. бил горд и деен човек преди катастрофата.Не си позволявал да се отпуска,дори се опитал да работи,но с оглед на здравословното състояние това не се получавало.Бил изключително травмиран след катастрофата,особено от това,че страда семейството му и най-вече децата.Споделял,че изпитва и физическа и психическа болка и едва ли не,че не иска да живее повече.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

        По делото е безспорно установено,че  ответното застрахователно дружество „ФАФ Ферзихерунгс“АГ, със седалище в Република Австрия,чрез кореспондента си за уреждане на претенции в Република България-„АВУС България-Регулиране на щети“ЕООД-гр.София е заплатило доброволно на наследодателя на ищците Д.В. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 700 000лв. в резултат на травматични увреди,настъпили в причинна връзка с ПТП на 11.11.2009г.Няма спор между страните,че посочената сума от 700 000лв. към 2010г. представлява лимитът,максималния размер по българското законодателство за изплащане на застрахователни обезщетение,според действащия към този момент КЗ.

        Съгласно ТР №45/1990г. на ОСГК и Постановление №4/1975г. на Пленума на ВС,от принципа за пълно обезщетяване на понесените при непозволено увреждане вреди следва,че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието,при което е присъдено обезщетението,“му се дължи ново обезщетение за самото влошаване,на само ако то се намира в причинна връзка с увреждането,а не се дължи на други фактори и причини и не е било предвидено при присъждането на първоначалното обезщетение“.Съдебната практика приема,че екцес е налице,когато се е появило ново страдания на увреденото лице или съществено се е утежнило старото състояние,като новото състояние съществено се отклонява от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.За да е налице екцес следва да се установи качествена промяна в полученото увреждане,което следва да е в причинна връзка с увреждането и това влошаване да не е било предвидено и съобразено с първоначалното обезщетение.

          Независимо  от получената сума по договореното между  застрахователно обезщетение въз основа на споразумението от 03.01.2011г. ,  заявеното в същото пълно удовлетворение за претърпените от  Д.В. вреди-неимуществени и имуществени по повод на процесното ПТП , заявеното,че за в бъдеще няма да има каквито и да било претенции към ответника,включително неимуществени и имуществени вреди,загуби,пропуснати ползи ,лихви,разноски и др.,съдът счита ,че от събраните по делото  доказателства се установяват всички елементи  на понятието „екцес и неговата причинна връзка със станалото на 11.11.2009г. ПТП, с участието на наследодателя на ищците.В този смисъл макар и на наследодателя на ищците да е заплатено застрахователно обезщетение за причинените му от ПТП увреждания,то това обезщетение касае  репарирането на вредите,които са  негова пряка и непосредствена последица ,описани и в двете заключения на назначените по делото съдебно медицински експертизи,а именно: счупване на тялото на лявата бедрена кост в отдалечения ѝ край; счупване на костите на лявата подбедрица в отдалечения ѝ край ; счупване на лявата ключица; контузия на главата-контузия и оток на мозъка; контузия на гръдния кош-контузия на сърцето,кръвоизлив около аортата,във възходящата ѝ част/контузия в средостението/ ,контузия на бял дроб; двустранна пневмония,остър респираторен дисстрес синдром/остра дихателна недостатъчност/; остра бъбречна недостатъчност; остра сърдечно съдова недостатъчност; полиорганна недостатъчност.Последващи обаче здравословни усложнения и влошавания в здравословното състояние на Д.В. при определяне и изплащане на застрахователното обезщетение в началото на 2011г. няма как и не  са били предвидени ,за да се приеме,че това застрахователно обезщетение покрива и вредите от „екцес“.Не може да се приеме също,че евентуалните последващи здравословни усложнения не се намират в пряка причинно-следствена връзка с телесните увреждания.

        В тази връзка от заключенията на назначените СМЕ,както тази изготвена от вещото лице д-р Х.Д.Е.,така и тази изготвена от вещото лице д-р  М.К.С. ,се установява влошаване  в здравословното състояние на пострадалия Д.В.,появата на нови увреждания и утежняване на  старите увреждания причинени при  ПТП ,като всичко това се е развило след началото на 2011г.  и е продължило до смъртта на лицето на 23.01.2018г.

          Въз основа на събраните по делото доказателства-писмени и гласни доказателства,СМЕ съдът намира,че при наследодателя на ищците е установено влошаване на здравословното състояние през  2011г.,вследствие на получените увреждания от ПТП.Описаните в медицинските документи заболявания след 2011г. не са установени при самото ПТП и липсват данни да са били установени към момента на изплащане на застрахователното обезщетение във връзка с това произшествие.Смъртта на Д.В. също е в резултат на настъпилите усложнения в здравословното му състояние,които се дължат на ПТП.Настъпилите усложнения  в здравословното състояние не са отшумели и са останали до края на живота на Д.В..

         Като усложнения в здравословното състояние на починалия Д.В. ,с съдът приема от установените при ПТП увреждания ,следното:

           1.От счупване на тялото на лявата бедрена кост в отдалечения ѝ край; счупване на костите на лявата подбедрица в отдалечения ѝ край , съдът приема като усложнения наличието на  хроничен остеомиелит  и  втвърдяване на лявата колянна става,която с времето е преминала във флексионна контрактура на същата.

           Описаните усложнения са отразени  и в двете СМЕ,които съдът кредитира,като компетентни и безпристрастно дадени, и които установяват по несъмнен начин, че тези усложнения съпътстват наследодателя на ищците до края на живота му ,като съдът счита,че представляват тежка телесна повреда .

          В тази връзка следва да се отбележи,че получените при ПТП  от Д.В. фрактури на лявото бедро и лявата подколенница са лекувани още първата седмица след произшествието.Извършена е била открита репозиция и  метална остеосинтеза с плаки и винтове.В последващите месеци от бедрената фрактура е избила гнойна фистула,която е наложила изваждането на металната плака и налагането на външен фиксатор.На по-късен етап фиксатора е снет и  поради персистриране на гноевидната инфекция неколкократно е лекуван с хирургическо отваряне на областта,щателен дебриман,имплантиране на  антибиотични перли,лаважи,дренажи.В последствие перлите са изваждани.Дълготрайността на процеса и продължаващото наличие на  инфекциозни агенти определя локалната инфекция  според СМЕ като хроничен остеомиелит съпровождащ Д.В. до края на живота му.Фрактурата на дисталната част на  лявата подколенница също е развила хроничен остеомиелит ,поради което неколкократно е санирана по подобен оперативен начин.Лошата перспектива на тези две фрактури може да се счита като пряка причина от първичните травми при ПТП.Съседството на двете фрактури и дълго продължаващото лечение е довело до втвърдяване на лявата колянна става,която с времето е преминала във флексионна контрактура на същата.

             Счупването на лявото бедро в долната част на диафизата и счупване на двете кости на подколенницата в зоната на глезенната става по отделно представляват средна телесна повреда,а по медико биологичния критерий представляват трайно затруднение на движението на левия крак за срок по-голям от един месец.В конкретния случай поради възникването на тежко усложнение-хроничен остеомиелит на костта/и на бедрото и на подколенницата/ изискваща лечение повече от 18-24 месеца и невъзможността за пълно възстановяване определят това увреждане като тежка телесна повреда.Многократните оперативни интервенции за кръвна репозиция на  фрактурите и метална остеосинтеза,изваждането на метални тела,поради поява на инфекция и фистулиране,налагането на външен фиксатор за поддържане на стабилността на бавно зарастващата фрактура на бедрото,снемането на външния фиксатор,многократните хирургични санирания чрез дебридман и кюретаж придружен с имплантиране на антибиотични перли и съответно изваждането им определят дълги периоди на възстановяване от тези интервенции и това е довело до втвърдяването на лявата коленна става,контрафрактурата и в 45 градусово флектирано положение. При такъв голям градус на флексионна контрафрактура този крак не може да се използва като опорен и да участва в нормален акт на походка. Според експерта С. фрактурата на бедрената кост в долната част на диафизата лекувана оперативно изисква период за възстановяване около 10-12 месеца при нормален заздравителен процес.При усложнения на това лечение с локална инфекция-остеомиелит периодът на възстановяване е около 24 месеца.Оттук би следвало да се определят увредите на левия долен крайник като тежка телесна повреда,като в тази насока съдът кредитира  заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице С.,специалист ортопед-травматолог,която преценена с останалия събран по делото доказателствен материал,води до извод ,че описаната фрактура е била  усложнена с хроничен остеомиелит,поради което може да се предполага,че инфекцията е съпътствала пострадалия до края на живота му.       

           2.От контузията на гръдния кош,сърдечната област и белите дробове ,както и последвалата травматична пневмония ,съдът приема като усложнения масивните плеврални сраствания на фона на калуси от зарастване на счупени ребра;           развита пневмосклероза/ заместване  на контузените участъци на белия дроб с нефункционална съединителна фиброзна тъкан/ и плеврални сраствания;  стеснение на дихателната тръба; остра сърдечна левокамерна недостатъчност; пароксизмална диспнея;  хипертония 3-та степен; мембранонозна стеноза на трахеята по типа на „пясъчен часовник“ .

         Описаните усложнения спадат към средните телесни повреди,но по медико биологичния критерий представляват постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.Гръдната травма с описаните усложнения –сраствания  би  довела до влошаване състоянието на наследодателя на ищците при всяко заболяване/независимо от наличието на хронични заблявания/ или сама по себе си,като затрудняването в дихателната дейност би се появила и при най-малкото физическо усилие.Това е и причината за множеството хоспитализации на Д.В.-поради задух и дихателна недостатъчност.

         Самата тежката гръдна травма  непосредствено след ПТП е тежка телесна повреда,а по медико биологичния критерий е разстройство на здравето опасно за живота.В спешния момент тази травма е изисквала интензивни реанимационни мероприятия включващи дълготрайна интубация.Това е довело до локално дразнене и възпаление на лигавичния слой на трахеята под гласните връзки.На последващ етап Д.В. е  претърпял множество оперативни интервенции,някои от които също са изисквали интубационна-инхалационна анестезия.Те са причинили развитието на стеноза на трахеята.Нейното наличие е затруднявало дишането и белодробната функция като цяло.Това е била основна причина за страдане на целия организъм за кислород.

        Причините за установените стенози са единствено продължителни дразнения и  притискания от ендотрахеална тръба,която е поставяна с цел лечение,реанимация,оперативна анестезия.Многократните използвания на еднотрахеална тръба са предизвикали  локални възпаления,а оттам и лигавични хипертрофии.Това е  била и причината за появилата се стеноза на трахеята,което според медицинските експерти може да се счита като косвено следствие от предизвиканата травма от ПТП.

             3. От всички получени травми и тяхното лечение ,в здравословното състояние на наследодателят на ищците е настъпило усложнение под формата на появили се фистула и декубитална рана

             От момента на претърпяното ПТП на 11.11.2009г., до смъртта си, Д.В. е търпял болки и страдания свързани с травмите на лявото бедро и лява подколенница,усложнени с хроничен остеомиелит.Прилаганото лечение изразяващо се в периодични оперативни интервенции,целящи санирането на  инфектните огнища също е било болезнено.Съседните на фрактурираните кости-стави също са били подложени на обездвижване,втвърдяване,а на по-късен етап контрактура.Всичко това е затруднявало придвижването ,самообслужването и дори обслужването.Дълго време Д.В. е бил транспортиран с носилка,а след втората година на инвалиден стол.Втвърдяването на лявата коленна става,което е пряко следствие от  усложнените фрактури е довело до контрактура,невъзможност за използването на левия крак като опорен.Предвид дългия период на леглови режим,наложен от травмите на левия крак,гръдния кош,коремната област и главата и многократните хирургични интервеции  се е появила фистула в сакралната зона,която в течение на времето е прерастнала в декубитална рана,за която има дантни,че е била подложена на хирургическо лечение .

           Всяко едно от посочените  по-горе усложнения в здравословното състояние на наследодателя на ищците след края на 2010г. е описано като развитие в заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи,които съдът възприема като компетентни и безпристрастно дадени и счита,че всяко едно от тези усложнения и нови заболявания се намира в причинно следствена връзка със станалото ПТП на 11.11.2009г.

           Непозволеното увреждане е юридически факт,от който възниква облигационно отношение.Това отношение е законово,тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание.Касае се за едно просто едностранно правоотношение,при което за пострадалия съществува правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите,а за деликвента насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите.За да е налице извършен деликт следва да са налични елементите,включени в неговия сложен фактически състав,а именно обективните елементи-деяние/действие или бездействие/,обективирано в действителността,противоправност-несъотвествие на поведението с императивна правна норма,противоречие с общата забрана на чл.45 от ЗЗД да не се вреди никому,противоречие с добрите нрави,вреда-имуществена/претърпени загуби или пропуснати ползи/ или неимуществена/морална без стойностно изражение/,причинна връзка между поведението и вредата и субективния елемент-вина/психическото отношение на деликвента към извършеното и последиците от него/.

       В конкретния казус са налице всички описани елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,тъй като по делото не е спорно,а се установява и от доказателствата,че наследодателят на ищците,в качеството си на пострадало лице при ПТП е бил обезщетен за нанесените му от това ПТП имуществени и неимуществени вреди от ответното дружество застраховател.

         Пострадалият от деликт има вземане за обезщетение за причинени вреди.Задължен за това вземане е причинителят на вредата,съобразно общото правило да не се вреди другиму.В зависимост от конкретните правоотношения било на причинителя на вредата,било на пострадалия с трети лица е възможно за тези лица да възникне отговорност за изплащане на пострадалия на част или цялото дължимо от причинителя обезщетение.Независимо от основанието,пораждащо отговорността на третите лица,те отговарят за чуждо поведение или за вреди,причинени от друг/тяхната отговорност е гаранционно обезпечителна/,поради което пострадалият може да получи обезщетение само веднъж и в размера,дължим от причинителя.Когато застрахователят отговаря за деяние на причинителя по чл.226 от КЗ/отм./,той отговаря само за това,което дължи причинителя.В настоящият случай прекият иск по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е предявен от пострадалия от ПТП,който в хода на настоящето производство е починал и като ищци по делото са конституирани неговите наследници,които са заявили изрично желание производството по делото да продължи от тяхно име.Същите като наследници на починалия ищец и негови правоприемници,заявили изрично желание за това ,по смисъла на ГПК имат право да получат от застрахователя претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от екцес.

          Екцесът се извежда от уредбата на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане и чл.51 ал.3 от ЗЗД и това са болки и страдания,които са нови спрямо първоначално съществувалите,възникнали поради засилване,изостряне,неблагоприятно развитие на заболяванията или най-общо казано при влошаване на здравословното състояние на пострадалия.

          При установената по-горе фактическа обстановка,съдът приема,че ищците при условията на пълно и главно доказване са установили наличието на пряка причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на техния наследодател Д.В. и получените от него увреждания при станалото на 11.11.2009г. ПТП.Установи се също,че наследодателят им е претърпял продължителни,изключително тежки допълнителни болки и страдания,като резултат от влошаване на здравословното му състояние ,а именно:хроничен остеомиелит  и  втвърдяване на лявата колянна става,която с времето е преминала във флексионна контрактура на същата;  масивни плеврални сраствания на фона на калуси от зарастване на счупени ребра;           развита пневмосклероза/ заместване  на контузените участъци на белия дроб с нефункционална съединителна фиброзна тъкан/ и плеврални сраствания;  стеснение на дихателната тръба; остра сърдечна левокамерна недостатъчност; пароксизмална диспнея;  хипертония 3-та степен; мембранонозна стеноза на трахеята по типа на „пясъчен часовник“ ; фистула и декубитална рана.Всички тези усложнения  няма как  да се приеме,че са част от очаквания нормално развиващ се   оздравителен  и възстановителен процес от получените травми при ПТП.

       По изложеното по-горе съдът счита,че предявените искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД  от трите ищци са основателни и доказани по  своето основание.

     По предявеният иск  за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 600 000лв.

     При определянето на размера на предявените искове от всяка една от ищците съдът съобрази обстоятелството,че ищцата  Ф.М. К. е съпруга на починалия Д.В.,а останалите две ищци са негови дъщери- Д.  Д.В. и Р.Д.В.,които са  и пълнолетни.Съгласно разпоредбите на  Закона за наследството при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят наследствените права на всяка една от ищците припадащи се от наследството на починалото лице.В този смисъл съпругата Ф.М. К.  следва да получи 4/6 идеални части от наследството на починалия Д.В.,а останалите две ищци негови дъщери Д.  Д.В. и Р.Д.В. по 1/6 идеална част от това наследство .

          При определянето на  общия размер на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази също,установените от заключенията на СМЕ обстоятелства относно вида и тежестта на новонастъпилите заболявания,неблагоприятното развитие на вече установени такива,като пряка и непосредствена последица от ПТП, продължителността на лечебния период за всяко едно от усложненията/отразени подробно в заключенията на СМЕ/,наложилите се многократни оперативни намеси,изключителни големия интензитет на търпените от усложненията в здравословното състояние допълнителни болки и страдания, емоционалния стрес от новопроявилите се заболявания. Съобразявайки се с характера и  тежестта на получените от Д.В. усложнения,интензитетът на понесените във връзка с тях болки и страдания,обездвижване и престой на легло,неудобства за придвижване,особеностите и продължителния период на лечение без перспектива за пълно възстановяване на част от новите увреждания,установените остатъчни последици от причинените травми ,съдът счита,че ищците  имат право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от общо 300 000лв.Така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,релевантни за размера му и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищците.

             При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите.Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на СМЕ,които възприема като компетентни и безпристрастно дадени,съдът констатира и определи претърпените от ищците вреди-болки и страдания,като отчете настъпилите последици и в психически и емоционален план,отчитайки възрастта на техния наследодател, Д.В./***,починал на 23.01.2018г./-58 години , множеството болки и страдания,които е претърпял вследствие на новите увреждания, изключително дългият и труден възстановителен период и неблагоприятната перспектива ,свързана с  невъзможността за пълно възстановяване,довела в крайна степен и до настъпването на смъртта.Съдът счита,че пострадалият Д.В. е търпял изключително интензивни болки и страдания ,бил е  с опасност за живота,било му е причинени постоянно разстройство на здравето  опасно за живота за някои от  уврежданията.Не бе значение е и дългия период на обездвижване,извършените множество болезнени медицински манипулации, невъзможността да се придвижва и обслужва самостоятелно,нуждата от постоянна чужда помощ,емоционалния стрес,коренна промяна в начина на живот,невъзможността да се полага труд .Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания при определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази и конкретните икономически условия към правнорелевантния момент към установяване на екцеса.

        Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства и  наследствените права съгласно ЗН на всяка една от ищците,съдът счита,че сумата от  200 000лв. за ищцата Ф.М. К. –В. и сумите от по 50 000лв. за всяка една от ищците Д.  Д.В. и Р.Д.В. би обезщетила същите за претърпените допълнителни болки и страдания от наследодателя им от проявилите се нови заболявания и усложнени такива.

         В този ред на мисли съдът счита,че ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищците сумата от общо 300 000лв.,от които 200 000лв. за ищцата Ф.М.К. и по 50 000лв. за всяка една от ищците Д.  Д.В. и Р.Д.В.. В останалата част предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди –за сумата над 300 000лв. до пълния предявен размер от 600 000лв.ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Върху определения размер на обезщетението на неимуществени вреди следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението от установената дата на настъпилия екцес-01.01.2011г.,в който момент и според твърденията на ищците е настъпила изискуемостта на вземането.

       По предявените искове  за присъждане на обезщетение за имуществени вреди

       Ищците претендират различни суми/различни пера/ като обезщетение за имуществени вреди,представляващи извършени разходи  както по  лечението на наследодателя им  Д.В.,така и по отношение на пропуснати от него ползи/доходи/.

        1.Ищците претендират  сумата в размер на 29 205,99лв.,представляващи разходи за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в заплатено лечение в РТурция ,ведно със законната лихва,считано от 20.02.2013г.

          От събраните по делото писмени доказателства и преди всичко от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява,че през 2013г. наследодателят на ищците,по повод на установеното по делото влошаване в   здравословното му състояние/екцес/ е бил на лечение в Република Турция в гр.Истанбул.Именно по повод на това лечение по банков път в полза на медицинска клиника в гр.Истанбул са били приведени на два пъти,съответно на 12 и 19.02.2013г. по 10 000 щатски долара ,ведно с такси.Налице е също и фактура/л.46/,издадена от „Медикалпарк“-гр.Истанбул на стойност 43 122 турски лири.В случая обаче,след допуснатото последно изменение на предявените искове в съдебното заседание на 10.12.2018г. ищците претендират само сумата от 29 205,99лв.,представляващи стойността на направени разходи  за лечение в Република Турция,поради което съдът счита,че претенцията  за заплащането на посочената сума от застрахователя е изцяло основателна и следва да бъде уважена.Това е така тъй като с ангажираните доказателства ищците установяват,че претендираната сума е изразходвана за лечението на техния наследодател във връзка с настъпилите усложнения в здравословното му състояние след ПТП ,поради което следва да се приеме,че тази сума е пряка имуществена вреда,която следва да се обезвреди от ответното застрахователно дружество .Това перо от претендираното от ищците обезщетение за имуществени вреди не се и оспорва от ответното дружество в депозирания отговор на исковата молба и допълнителния такъв.

      Ето защо съдът счита,че ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищците общо сумата от 29 205,99лв. ,представляващи разходи за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в заплатено лечение в РТурция през 2013г. на наследодателят им,от която на  ищцата Ф.М. К. -В.-12 980,44лв.,а на ищците  Д.Д.В. и Р.Д.В. -по 8 112,77лв.,предвид установените по делото наследствени права .  Върху сумата от общо 29 205,99лв., следва да се присъди и законна лихва ,считано от  20.02.2013г.,в който момент е настъпила изискуемостта на вземането ,до окончателното ѝ изплащане.

   2. Ищците претендират  сумата в размер на  4 120лв.представляващи разходи за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в заплатено лечение на наследодателят им в РБългария ,ведно със законната лихва,считано от 07.02.2014г.

       От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява,че за посочената сума е представена и приета като доказателство по делото фактура №**********/06.02.2014г./л.61/ за платена колянна става на МБАЛ“Св.И. Рилски“-гр.Стара Загора.От друга страна от СМЕ,изготвена от вещото лице д-р Х.Д.Е. се установява,че поставянето на изкуствена става и оперативното лечение на счупена капачка,които увреждания са установени от представените по делото медицински документи,нямат отношение към автомобилните травми,причинени на Д.В. при ПТП през 2009г.Т.е. представената от ищците фактура за платена колянна става и отразения в нея разход не следва да се присъди,тъй като този документ не установява пряка и непосредствена имуществена вреда от усложненията в здравословното състояние на пострадалия  Д.В..Този извод на съда се подкрепя и Епикриза от 06.02.2014г. на МБАЛ“Св.И. Рилски“-гр.Стара Загора,в която като окончателна диагноза е посочено травма на няколко структури на коляното и е посочено,че счупването е причинено след падане в дома.Именно тогава е сменена и ставата на коляното.Счупването касае десния крак.

          Ето защо съдът счита,че претендираната от ищците сума от 4 120лв.,представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в заплатено  лечение на Д.В. в Република България,ведно със законната лихва,считано от 07.02.2014г. не следва да бъде присъждана,тъй като тази претенция е неоснователна и недоказана.Ищците не установяват,че посочената сума представлява разход за лечение-имуществена вреда,свързана с усложненията от травмите,причинени при ПТП на починалия Д.В..

      3.Ищците претендират  сумата в размер на  2 190 лв. – дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено лечение на Д.В. в Р България, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2015г. до окончателното й заплащане.

        По отношение на тази сума,в заключението си съдебно-икономическата експертиза е посочила,че процесната сума е била платена с ПКО №**********/24.06.2015г. и квитанция към него на МБАЛ“Токуда“-гр.София с основание“плащане по договор за дарение“/л.61/.Посоченото основание не води до извод за направен разход за лечение,представляващ имуществена вреда,свързана с усложненията от травмите,причинени при ПТП на починалия Д.В.,поради което и претенцията за тази сума е неоснователна.

       Ето защо съдът счита,че претендираната от ищците сума от 2 190лв.,представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в заплатено  лечение на Д.В. в Република България,ведно със законната лихва,считано от 25.06.2015г. не следва да бъде присъждана,тъй като тази претенция е неоснователна и недоказана.

   4. Ищците претендират  сумата в размер на 100 800 лв. – дължими средства за лекарства, медицински грижи, санаториални, рехабилитационни и физиопроцедури – 1 200 лв. месечно, считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.

         По отношение на тази сума,в заключението си съдебно-икономическата експертиза е посочила,че от представените по делото писмени документи се установяват разходи за лекарства по лечението на пострадалия В. в размер на 4 944,94лв.От наличните документи вещото лице е изготвило Таблица №1 към заключението,в което е описало предписаните на лицето лекарства и ги е оценило средни цени,публикувани в сайта на „Фрамар“ООД.По отношение на претендираните разходи за рехабилитация,за физиопроцедури,за санаториум експертизата не е посочила конкретни данни,поради липсата на документи,удостоверяващи извършването на такива разходи.Вещото лице е извършило проверка на санаториални заведения за рехабилитация и физиопроцедури,но броя и цените на процедурите са били многобройни,поради което експертизата не може да прецени от какъв вид процедури  е имал нужда В.,дали ,какви и къде е правил такива и то не по клинична пътека,а на собствена издръжка.

       В тази връзка  ищците са доказали само направените разходи за лекарства в размер на 4 944,94лв. за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.,но не са доказали направени разходи за медицински грижи, санаториални, рехабилитационни и физиопроцедури на стойност от 1 200лв. месечно за същия период от време.Действително в гласните доказателства се съдържат  данни за полагането на медицински грижи, рехабилитационни и физиопроцедури  на пострадалия В.,но липсват каквито и да е доказателства за реално направени  такива разходи,нито пък може да се прецени ако са правени такива,дали същите са били по клинична пътека или на собствена издръжка.Доказателства в тази насока по делото липсват.

         Ето защо съдът счита,че от претендираната от ищците сума в размер на 100 800 лв. – дължими средства за лекарства, медицински грижи, санаториални, рехабилитационни и физиопроцедури – 1 200 лв. месечно, считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. ответното дружество ще следва да бъде осъдено да им заплати сумата от 4 944,94лв.,представляващи направени разходи за лекарства за лечението на Д.В. от  настъпилите усложнения в здравословното му състояние/екцес/за периода 01.01.2011г. до 31.12.2017г.,в останалата част претенцията до пълния предявен размер от 100 800лв.-дължими средства за лекарства, медицински грижи, санаториални, рехабилитационни и физиопроцедури и за исковия период  ще следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.Т.е. от общата присъдена сума в размер на 4 944,94лв.,съобразно наследствените права на ищците същите  следва да получат следните суми,а именно: ищцата Ф.М. К.-В. следва да получи сумата 3 296,62лв.,а  ищците  Д.Д.В. и Р.Д.В. -по 824,16лв.

   5. Ищците претендират  сумата в размер на 127 750 лв. – дължими средства за ежедневни грижи от домашен асистент – 50 лв. дневно, считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.

       Посочената претенция е изцяло неоснователна,тъй като същите не са установили извършването на такива разходи по повод лечението на Д.В.,свързано с усложненията от травмите след ПТП.Напротив от показанията на разпитания по делото свидетел  И.Т.Л. се установява,че същият е подпомагал пострадалия от месец юни 2015г. до смъртта му,но за тази си помощ не е получавал възнаграждение,тъй като са били приятели.Доказателства за изразходвани средства за ежедневни грижи от домашен  асистент ищците не са представили.

         Ето защо съдът счита,че претендираната от ищците сума от 127 750лв. -дължими средства за ежедневни грижи от домашен асистент – 50 лв. дневно, считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. не следва да бъде присъждана,тъй като тази претенция е неоснователна и недоказана.

      6. Ищците претендират  сумата в размер на 663 888,96 лв. – пропуснат доход след приспадане на получаваната пенсия /94 841,28 лв. годишно/, считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.

           От представеното удостоверение от НОИ,ТП-Хасково изх.№1019-26-252-1 от 05.02.2016г. се установява,че наследодателят на ищците е получил за периода от 01.01.2012г. до 01.01.2016г. пенсии и добавки ,посочени по месеци.При сумирането на получените пенсии и добавки се установява,че за 2012г. е получил  сумата от  общо 3 452,76лв.; за 2013г. е получил сумата от общо  3 409,98лв.; за 2014г. е получил сумата от общо  3 525,98лв.; за 2015г. е получил сумата от общо 3 585,81лв. и за  м.01.2016г. е получил от 301,32лв.Общата сума от получените пенсии и добавки,съгласно представеното удостоверение е в размер на  14 275,85лв.,като за 2011г. и за месеците след януари 2016г. не са представени доказателства за получавани от В. пенсии.

                От представената служебна бележка изх.№1/04.09.2010г.  на „Булцвет ентерпрайсис“ООД-гр.Хасково,се установява,че Д.Р.В. в качеството си на управител на фирмата  е получавал основно месечно възнаграждение в размер на 1 500лв.

               От представената по делото служебна бележка изх.№12/15.06.2010г.,издадена от СД“В. и съдружие“ се установява,че  Д.Р.В.  е изпълнявал длъжността-Председател на Наблюдателния съвет на „ТЕМП-АД“Република Украйна и му е било гласувано възнаграждение в размер на 5000 щатски долара месечно,на основание проведено заседание на Наблюдателния съвет на „ТЕМП-АД“ протокол №1 от 02.06.2003г.

              Макар и претенцията на ищците в посочената част да е оспорена по основание и размер от ответното дружество,самите 2бр. служебни бележки като писмени документи не са оспорени.

            При извършени справки за курсовете на щатския долар в бюлетина на БНБ съдът установи,че левовата равностойност на 5000 щатски долара по години  и  в периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. е следната,а именно: 2011г.-84 414,25лв.; 2012г.-91 321,50лв.; 2013г.-88 408,25лв.; 2014г.-88 451,40лв.; 2015г.-105 864,50лв.;  2016г.-106 082,45лв. и 2017г.-104 126,80лв. или общо  668 669,15лв.

           Поради настъпилите усложнения в здравословното състояние на наследодателя на ищците той не е могъл да реализира доходи от осъществяваната преди това дейност.От описаните по-горе доказателства съдът счита,че се доказва обстоятелството,че преди ПТП Д.В. е бил управител на „Булцвет Ентрепрайсис“ООД-гр.Хасково и като такъв у получавал възнаграждение в размер на 1 500лв. месечно.Установява се също,че лицето като Председател на Наблюдателния съвет на „ТЕМП-АД“Република Украйна е получавал месечно  възнаграждение в размер на 5000 щатски долара.Сбора на двете посочени суми месечно според съда представляват дохода,който лицето е могло да реализира ако е било работоспособно.В тази насока съдът кредитира писмените доказателства,представени от ищците,тъй като същите не са били оспорени в настоящето производство,а и ответното дружество не представя доказателства,които да оборват съдържанието им.

         От тези доказателства се установява,че Д.В. е могъл да реализира месечен доход ,съответно след приспадане на получаваната пенсия,както следва,а именно: за 2011г.- 102 414,25лв./1500лв.х 12месеца + 84 414,25лв., представляващи общата годишна левова равностойност на  5000 щатски долара,като следва да се има предвид факта,че по делото липсват доказателства за получени пенсии през посочената година; за 2012г.-105 868,74лв./1 500лв. х12 месеца+91 321,50лв.,представляващи обща годишна левова равностойност на  5000 щатски долара-3452,76лв,представляващи получени пенсии/; за  2013г.- 102 998,27лв. /1 500лв. х 12 месеца+88 408,25лв., представляващи общата годишна левова равностойност на  5000 щатски долара- 3409,98лв.,представляващи получени пенсии/; за 2014г.-102 925, 42лв. /1 500лв. х 12 месеца+88 451,40лв., представляващи общата годишна левова равностойност на  5000 щатски долара- 3525,98лв.,представляващи получени пенсии/; за 2015г.-120 278,69лв. /1 500лв. х 12 месеца+105 864,50лв., представляващи общата годишна левова равностойност на  5000 щатски долара- 3585,81лв.,представляващи получени пенсии/; за 2016г.-123 781,13лв.  /1 500лв. х 12 месеца+106 082,45лв., представляващи общата годишна левова равностойност на  5000 щатски долара- 301,32лв.,представляващи получена пенсия за м.01/ и за 2017г.-122 126,80лв. /1 500лв. х 12 месеца+104 126,80лв. представляващи общата годишна левова равностойност на  5000 щатски долара/.Посочените суми по години възлизат на общата сума от 780 363,30лв. ,представляваща пропуснатия доход от наследодателя на ищците за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.Ищците претендират по делото пропуснат месечен доход в размер на 7 903,44лв./Молба стр.180/,като твърдят,че при подписването на споразумението от 03.01.2011г. страните са приели и са се съгласили,че това е размера на пропуснатия месечен доход .Именно за тази сума месечно и за исковия период от време на ищците следва да се присъди претендираната сума в общ размер на 663 888,96лв.  или по  94 841,28лв. годишно за исковия период от 7 години.

               Ето защо съдът счита,че ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищците общо сумата от 663 888,96лв.,представляващи  обезщетение за имуществени вреди от  екцес ,вследствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП, с  наследодателят им  Д.Р.В.Д.Р.В.,ЕГН **********,***,починал на 23.01.2018г. в РТурция , изразяващо се в пропуснат доход от този наследодател за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.,след приспадане на получената пенсия/ 94 841,28лв. годишно/,от която сума за   ищцата Ф.М. К.-442 592,64лв.,а на ищците  Д.Д.В. и Р.Д.В. -по 110 648,16лв.,според наследствените им права.

              Предвид частичната основателност на исковата претенция на ищците и факта,че  същите са били освободени от заплащането на ДТ и разноски по делото ответното дружество ще следва да бъде  осъдено да заплати  по сметка на ОС-Хасково ДТ в размер на 39 843,35лв. съобразно уважената част от исковите претенции общо за сумата от 998 039,89лв. и сумата от 1310лв., платени  възнаграждения за вещи лица от бюджетната сметка на съда,които суми следва да се приведат по сметката на ОС-Хасково.

       Ищците са упълномощили  Авдокатско дружество „Кавракирова,Деков“,вписано в Регистъра на адвокатските дружества по описа на ОС-Пловдив,представлявано от управителя си адв.Вадлен К. да ги представлява безплатно и съгласно чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата ,но макар  и същите да претендират заплащането на разноски по делото,такива реално не са направени,поради което не им се дължат.

      На  упълномощеното от ищците адвокатско дружество,представлявано от неговия управител адв.М.К.,съобразно уважения размер на исковите претенции следва да се присъди адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на  5 530лв.,която сума следва да се изплати на Адвокатско дружество „Кавракирова,Деков“ от ответното дружество.

        На ответното дружество съобразно отхвърлената част от исковите претенции ще следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 3 364лв.,представляващи част от платеното адвокатско възнаграждение.

        Мотивиран от горното,съдът

 

                              Р   Е   Ш   И   :

 

     ОСЪЖДА „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 10, ет.3, ап.4 да заплати на  Ф.М.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН ********** *** и Р.Д.В., ЕГН ********** *** и трите със съдебен адрес:***,Адвокатско дружество „К.,Деков и партньори“ ,на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД сумата  от общо 300 000лв.,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от влошено здравословно състояние/ екцес/ на  наследодателят им Д.Р.В.,ЕГН **********,***,починал на 23.01.2018г. в РТурция,вследствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП ,от които 200 000лв. за ищцата Ф.М.К. и по 50 000лв. за всяка една от ищците Д.  Д.В. и Р.Д.В. съобразно наследствените им права,ведно със законна лихва върху общата сума  ,считано от 01.01.2011г. до окончателното ѝ изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 600 000лв. -ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 10, ет.3, ап.4 да заплати на  Ф.М.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН ********** *** и Р.Д.В., ЕГН ********** *** и трите със съдебен адрес:***,Адвокатско дружество „К.,Деков и партньори“ ,на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД,  сумата  от общо  29 205,99лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние/екцес/ на наследодателят им Д.Р.В.,ЕГН **********,***,починал на 23.01.2018г. в РТурция,  в следствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП и изразяващи се в  направени разходи  за лечението му в Република Турция  ,от която сума на  ищцата Ф.М. К.-В. -12 980,44лв.,а на ищците  Д.Д.В. и Р.Д.В. -по 8 112,77лв.,съобразно наследствените им права,ведно със законната лихва  върху общата сума,считано от  20.02.2013г. до окончателното ѝ изплащане.

              ОСЪЖДА „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 10, ет.3, ап.4 да заплати на  Ф.М.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН ********** *** и Р.Д.В., ЕГН ********** *** и трите със съдебен адрес:***,Адвокатско дружество „К.,Деков и партньори“ ,на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД  , сумата  от общо  663 888,96лв.,представляваща  обезщетение за имуществени вреди от  влошено здравословно състояние/екцес/ на наследодателят им Д.Р.В.,ЕГН **********,***,починал на 23.01.2018г. в РТурция, в следствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП, изразяващи се в  пропуснат доход за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. ,от която сума на  ищцата Ф.М. К.-442 592,64лв.,а на ищците  Д.Д.В. и Р.Д.В. -по 110 648,16лв.,съобразно наследствените им права.

            ОСЪЖДА „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 10, ет.3, ап.4 да заплати на  Ф.М.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН ********** *** и Р.Д.В., ЕГН ********** *** и трите със съдебен адрес:***,Адвокатско дружество „К.,Деков и партньори“ ,на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД  сумата от общо  4 944,94лв.,представляващи обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние/екцес/ на наследодателят им  Д.Р.В., ЕГН **********,***,починал на 23.01.2018г. в РТурция  , в следствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП, изразяващи се в  направени разходи за лекарства за лечението му за периода 01.01.2011г. до 31.12.2017г., от която сума за  ищцата Ф.М. К.-В. -3 296,62лв.,а  за  ищците  Д.Д.В. и Р.Д.В. -по 824,16лв.,съобразно наследствените им права, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 100 800лв.-дължими средства за лекарства, медицински грижи, санаториални, рехабилитационни и физиопроцедури  и за  периода от  01.01.2011г. до 31.12.2017г.- ОТХВЪРЛЯ  , като неоснователен и недоказан.

        ОТХВЪРЛЯ предявеният иск ,с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД, от Ф.М.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН ********** *** и Р.Д.В., ЕГН ********** *** и трите със съдебен адрес:***,Адвокатско дружество „К.,Деков и партньори“  против „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 10, ет.3, ап.4   за заплащане на сумата  от 4 120лв.,представляваща обезщетение за имуществени  вреди от влошено здравословно състояние/екцес/ на  наследодателят им  Д.Р.В., ЕГН **********,***,починал на 23.01.2018г. в РТурция  ,в следствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП ,изразяващи се в заплатено лечение в Република България,ведно със законната лихва,считано от 07.02.2014г.  до окончателното изплащане на сумата,като неоснователен и недоказан.         

            ОТХВЪРЛЯ предявеният иск ,с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД, от Ф.М.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН ********** *** и Р.Д.В., ЕГН ********** *** и трите със съдебен адрес:***,Адвокатско дружество „К.,Деков и партньори“  против „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 10, ет.3, ап.4   за заплащане на сумата  от 2 190лв.,представляваща обезщетение за имуществени  вреди от влошено здравословно състояние/екцес/ на  наследодателят им  Д.Р.В., ЕГН **********,***,починал на 23.01.2018г. в РТурция  , в следствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП , изразяващи се в заплатено лечение в Република България ,ведно със законната лихва,считано от 25.06.2015г.  до окончателното изплащане на сумата,като неоснователен и недоказан.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният иск ,с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД, от Ф.М.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН ********** *** и Р.Д.В., ЕГН ********** *** и трите със съдебен адрес:***,Адвокатско дружество „К.,Деков и партньори“  против „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 10, ет.3, ап.4   за заплащане на сумата  от сумата в размер на 127 750 лв., обезщетение за имуществени  вреди от влошено здравословно състояние/екцес/  на наследодателят им  Д.Р.В., ЕГН **********,***,починал на 23.01.2018г. в РТурция, в следствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП , представляващи изразходвани  средства за ежедневни грижи от домашен асистент – 50 лв. дневно, считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г,като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 10, ет.3, ап.4 да заплати по сметката на ОС- Хасково държавна такса в размер на 39 843,35лв. и  възнаграждения за вещи лица в размер на 1 310лв.

            ОСЪЖДА „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 10, ет.3, ап.4 да заплати на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество“Кавракирова,Деков“,БУЛСТАТ *********,вписано в Регистъра на адвокатските дружества по фирмено дело №1588/2007г. по описа на ОС-Пловдив,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,бул.“6-ти септември“ №193А ет.3 офис 6,представлявано от управителя адвокат М. *** адвокатско възнаграждение в размер на 5530лв.

              ОСЪЖДА Ф.М.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН ********** *** и Р.Д.В., ЕГН ********** *** и трите със съдебен адрес:***,Адвокатско дружество „К.,Деков и партньори“  да заплатят на  „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ, рег. № FN 118012 b, Република Австрия, 1030 Виена, Мюнцгассе № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 10, ет.3, ап.4   направените по делото разноски,съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на 3 364лв.,представляващи част от платеното адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

 

                                                         СЪДИЯ: