Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
2237/6.12.2019г. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти
състав
На
двадесет и пети ноември Година
две хиляди и деветнадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 4713 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-010777/20.12.2018г. на Директор
на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на «В.С.К.
ООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от
2 000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по
жалба на пълномощник на управител на санкционираното дружество против НП
№03-010777/20.12.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата въззивното дружество счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения. Оспорва фактическата обстановка, твърдяна с
АУАН и НП. Формулира искане за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител.
Процесуален представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата. По същество на делото моли наказателното постановление
да бъде потвърдено.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2018 г.
служители на ДИТ – Варна, сред които св. Н. извършили проверка в
строителен обект три броя жилищни сгради, находящ се гр.Варна, УПИ VІІ- за
жилищно строителство, идентификатор 10135.3513.1845, кв. 4 по плана на 26-ти
м.р. , гр. Варна, стопанисван от «В.С.К.
ООД.
По време на извършената проверка на място в обекта било
установено от контролните органи, че лицето Х. Х. Х. полага труд като „общ
работник”, като оставял материали. След като се представили и след проведен
разговор лично с лицето служителите поканили Х. Х. Х. да декларира дали работи в обекта, дали
получава трудово възнаграждение и има ли работно време. Х. Х. Х. декларирал, че
работи като „общ работник”, с определено работно време от 08 часа до 20
часа по сключен писмен трудов договор, с
междуседмична почивка в събота и неделя и уговорено трудово възнаграждение от
510 лева, от един ден.
На 13.12.2018г. св. Н.
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за
това, че е допуснало до работа лицето Х.
Х. Х. като „общ работник” в обекта, без да му е предоставено копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Като дата на
извършване на нарушението била посочена датата на констатирането му –
27.11.2018г. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на представляващ дружеството.
В срок по преписката не постъпили възражения.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение административно наказващият орган е издал
№03-010777/20.12.2018г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ
фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по
чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на
основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства -
приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства
–копия от трудов договор, книга за начален инструктаж, справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62 ал.3 от КТ, декларация от лицето, престиращо труд и др., както и от гласните доказателства-
показанията на св. Н., депозирани в съдебно заседание.
При проверка на АУАН и НП , съдът
констатира следното:
Административно наказателното производство по установяване
на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване
на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно
са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства –
собствените си възприятия, както и документи, преди съставяне на АУАН. В акта
за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно
наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията по чл.63 ал.2 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на наказанието ,
неправилно не е било отчетено извършването на нарушение за първи път, и при
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства адекватно на тежестта на
извършеното нарушение се явява наказанието имуществена санкция в минимален
размер.
В този смисъл и наказателното постановление следва да бъде
изменено.
Що се отнася до доводите за отмяна на
наказателното постановление, съдът не споделя същите , предвид на следното:
С жалбата въззивното дружество счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения. Оспорва фактическата обстановка, твърдяна с
АУАН и НП.
По така наведените общи възражения съдът намери за нужно
единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира
да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се
преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава
на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена
фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за
правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало
задължение за допълнително разследване.
След като взе предвид съобразността на съставения акт за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление с
изискванията на процесуалния и материалния закон, и като взе предвид, че
наказанието е било неправилно определено,
съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: