РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 21.02.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, ІІ - ри състав в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИБИЛА
СИМЕОНОВА
при секретаря
МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ................. като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 446
по описа за 2013 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на §8 от ПЗР
на АПК вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Б.Г.Н. ***
против мълчалив отказ на Областния
управител на област Русе за извършване на административна услуга – заверка на
удостоверение по молба – декларация, приложена към Заявление
вх.№94-01-573/10.10.2013г. във връзка със снабдяване с констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка при условията на чл.587 от ГПК. Развива доводи
за незаконосъобразност и необоснованост на отказа. Петитумът на жалбата е съдът
да върне преписката на административния орган за ново произнасяне като задължи
ответника да завери исканото удостоверяване на стр. втора на молбата –
декларация, в съответствие с представените доказателства, че имота не е
държавна собственост и да бъде определен срок за изпълнение. Претендира присъждане
на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – Областният управител на
област Русе, чрез своя процесуален представител поддържа становище за
недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност за неоснователност на
оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК и
съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА,
подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.149, ал.2 АПК. Оспорващият
е заинтересовано лице, чиито права и законни интереси са непосредствено
засегнати с атакувания индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От представените доказателства по делото съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало по Заявление вх. № вх.№94-01-573/10.10.2013г. до Областният управител на област Русе (л.5 от
преписката), подадено на основание чл.77 и чл.82а от Закона за държавната
собственост /ЗДС/ и чл.587, ал.1 от ГПК – с цел снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка. Със заявлението е направено искане за извършване на
административна услуга - заверяване на приложената молба-декларация (л.6 от
преписката) за удостоверяване, че имот - сграда с идентификатор 63427.2.5688.2
(стар идентификатор 63427.2.1.2), съгласно скица №7968/11.08.2009г. на СГКК –
Русе по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-18/16.05.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес:
гр. Русе, ул. “Пристанищна” №17, със застроена площ от 516 кв.м., не е държавна
собственост. Към заявлението са приложени както следва: Молба – декларация,
заверена от служба “Общински имоти” и Данъчната служба по местонахождение на
имота (л.6 от преписката), оригинална скица на сграда №7968/11.08.2009г.,
издадена от СГКК – Русе (л.11 от преписката), Актуално удостоверение за данъчна
оценка на имота, издадено от Община Русе, Дирекция “Местни данъци и такси” (л.9
от преписката), Документ за платена такса по Тарифа за таксите, които се
събират по Закона за държавната собственост (л.7 от преписката).
Областният управител на област Русе не
се е произнесъл по заявлението, като вместо това е постановил Удостоверение
№01-754/08.11.2013г. (л.2 от преписката), в което установява, че процесната
сграда представлява хладилна камера с дъсчена обшивка, построена в началото на
40 – те години. Същата е незаконно построена в имот – публична държавна
собственост, представляващ пристанище с национално значение, на територията на
която е недопустимо съществуването на незаконни постройки. Изразено е становище
по отношение владението от оспорващия на процесния имот, предвид водени от
страните правни спорове. Административният орган се е позовал на удостоверени
факти и обстоятелства в предходно Удостоверение № 182/15.9.2009г. на областен управител
на област Русе, издадено по искане на оспорващия.
С оглед отделяне на спорното от
безспорното в производството, в първото по делото съдебно заседание, проведено
на 10.12.2013г.(л.34 – гръб от делото), процесуалният представител на ответника
по спора заявява, че не оспорват, че лицето Б.Н. със Заявление
вх.№94-01-573/10.10.2013г., е поискал заверка на приложената молба –
декларация, в която в първия абзац на втора страница да бъде отразено, че
имотът е или не е държавна собственост. Ответникът не оспорва, че лицето Б.Н. е
поискал да бъде удостоверено дали посоченият имот в декларацията е или не е
държавна собственост.
Предвид
горното е обоснован извода за ирелевантност на издаденото Удостоверение №01-754/08.11.2013г. от Областният
управител на област Русе. Още повече,
жалбоподателят в съдебно заседание от 14.01.2014г. (л.76 от делото) изрично
заявява, че не оспорва горния акт, тъй като това не е исканият от него
документ, съгласно подаденото заявление. По
конкретното заявление, с което е сложено началото на административното
производство безспорно не е извършено исканото удостоверяване. Затова съдът
приема, че по искането на жалбоподателя липсва акт на административния орган,
поради което по него е формиран мълчалив отказ.
Останалите доказателства са неотносими
за настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предмет на оспорване
в настоящето съдебно-административно производство е мълчаливият отказ на областният управител на област
Русе за извършване на административна услуга – заверка на удостоверение по
молба – декларация, приложена към заявление вх.№ 94-01-573/10.10.2013г. във
връзка със снабдяване от оспорващия с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка при условията на чл.587 от ГПК.
Твърденията на административния орган за
недопустимост на жалбата, тъй като поисканата от оспорващия административна
услуга “заверка на молба – декларация” не е предвидена със законови разпоредби
и не се представя от териториално компетентния Областен управител, съгласно
утвърдения Списък на унифицираните наименования на административните услуги, са
неоснователни. С оглед характера на акта - отказ за заверка на удостоверение по
молба-декларация за извършване на производство по обстоятелствена проверка,
съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
ответника, съгласно които отчитайки вида на заявената административна услуга
Областният управител на област Русе правилно и в пълен обем е удостоверил
относимите обстоятелства.
Дефиниция за
административна услуга към момента се съдържа в §1, т.2 от ДР
на Закона за администрацията /ЗА/, съобразно § 19 от ПЗР
на АПК, като съгласно §8 от същите ПЗР, уредените в Кодекса
производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното
обжалване по административен и по съдебен ред се прилагат и при извършването на
административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им.
Оспореният акт представлява отказ да бъде издаден удостоверителен
административен акт, с който се удостоверява факт с правно значение -
заверяване на молбата-декларация за снабдяване с документ за собственост по
обстоятелствена проверка.
В компетентност на
административния орган е да провери предпоставките за допустимост и
основателност за издаване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3
от АПК. Правният интерес е установен с отправяне на искане до
административния орган за издаване на документ от значение за признаване на
права по отношение на конкретен имот, както и с приложените към искането писмени
документи. По това искане административният орган дължи произнасяне с акт по
същество - да завери или откаже заверката, като съобрази материалноправните
предпоставки.
Производството по издаване
на констативен нотариален акт по чл. 587 от ГПК е свързано със снабдяване с документ за собственост, когато
собственикът няма такъв документ за правото си, като компетентен да се
произнесе по наличието на това право е съответния нотариус. По исканата услуга
административният орган следва да удостовери единствено факта е или не е имота
държавна собственост. С оглед на гореизложеното съдът намира за ирелевантен
довода на ответника за недопустимост на жалбата поради липсата на обвързаност
за областния управител да спази формата и попълни подадената молба –
декларация. Твърденията на административния орган, че не е налице отказ за
издаване на исканото удостоверение, тъй като е удостоверено, че за имота няма
данни да е съставен акт за държавна собственост е неоснователно, тъй като
искането е за друго. Удостоверението, което е издадено по Заявление от
10.10.2013г. не съдържа в себе си конкретно удостоверяване на факта е или не е
държавна собственост процесния имот - сграда с идентификатор 63427.2.5688.2
(стар идентификатор 63427.2.1.2). Оспорващият изрично заявява, че не оспорва
изобщо това Удостоверение, още по-малко неговото съдържание.
В това производство не могат да се решават спорове
за собственост. В това производство административният орган не разполага с
правомощие да разрешава въпроси, свързани с преценка дали и кой е собственик на
процесния имот, дали евентуално биха се нарушили правата на трети лица и дали
имотът е законно построен. Претендираният документ е предназначен за
представяне пред нотариус, който разполага с правомощие да извърши необходимата
проверка и да установи дали е безспорно искането на молителя за издаване на
нотариален акт за обстоятелствена проверка и дали ще се накърнят права на други
лица. Тоест, нотариусът носи отговорността да прецени дали да извърши
претендираното нотариално действие и Областният управител на съответната област
не може да изземе тази компетентност.
Неоснователни са доводите на ответника досежно
недопустимост на производството поради наличието на влязло в сила съдебно
решение между същите страни, на същото основание и по отношение на обекта,
описан в молбата – декларация. Видно от приложеното АД № 380/2009г., предметът
на оспорване по него е различен, а именно - съдържанието на Удостоверение №
182/15.09.2009г. на областния управител на област Русе, което съдът съгласно
нормата на чл.128, ал.1, т.8 от АПК е намерил за недопустимо. На следващо място
имота, по отношение на който се иска удостоверяване на собствеността в двете
дела също не е идентичен, в единия случай - терена, а в настоящия случай на сградата.
Областният управител на
съответната област има задължение да извърши заверката на молбата декларация
като отрази реалното фактическото и правно състояние на имота, като
административният орган в случая няма правомощието да преценява фактите които
удостоверява с какви материални права са свързани. Дали е налице основание за
възникване на право на собственост е в преценката на нотариусът. Освен това, на
втора страница на бланката по образец "молба-декларация" се намира
"удостоверение", което се попълва от различни учреждения - община,
областна администрация и данъчна администрация, но определеното длъжностно лице
във всяко едно от тях следва да попълни данните, които се намират по съответната
преписка, без да ги коментира и прави преценка за тяхната относимост към
искането.
Доколкото без заверка на
молбата-декларация и попълването й с изискуемите данни за наличие или не на
открита данъчна партида и актуване или не на имота като държавен, молителят
няма да може да установи претендираното от него право на собственост в
охранителното нотариално производство, жалбоподателят като подател на молбата -
декларация има правен интерес да поиска административната услуга, която е от
значение за удостоверяване, признаване и упражняване на негови права - в случая
правото да инициира пред нотариус производство за установяване и признаване
правото му на собственост върху имота.
Възникването или не на право на собственост по
давност следва да се установи и прецени от нотариуса в хода на охранителното
нотариално производство по чл. 587 от ГПК, необходима предпоставка за което обаче се явява издаване на
удостоверение с отбелязване е или не е конкретният имот държавна собственост. Отказът
да се извърши удостоверяването по искането за заверка на молбата - декларация
по същество съставлява произнасяне по въпроса кой е действителния собственик на
имота, предмет на молбата, т. е. в чия полза следва да бъде разрешена
евентуалната колизия на права, а този въпрос не е в материалната компетентност
на областната администрация.
В този смисъл е и константната практика на
съдилищата /Решение № 13296 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13772/2012 г.,
III о., Решение № 2054 от 2.10.2012 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 2141/2012
г, Решение № 6958/2012 г., ВАС, Решение №3132/02.03.2012г. по адм. д.
№10207/2011г. на ВАС, Решение №4974/18.05.2007г. по адм. д № 910/2007г. на ВАС,
Решение №6958/17.05.2012г. по адм. д. №1595 на ВАС, Решение №6727/27.06.2007г.
по адм.д. № 948/2007г. на ВАС, Решение №43/11.12.2009г. по адм.д. №289/2009г.
на РАС, Решение №9701/12.07.2010г. по адм. д.№756/2010г. на ВАС, др./.
Предвид изложеното, съдът намира, че мълчаливия
отказ на Областният управител на област Русе за извършване на исканата
административна услуга по Заявление вх.№94-01-573/10.10.2013г., противоречи на
материалния закон, поради което се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
Съгласно изричната разпоредба на чл.173, ал.3 от АПК, при незаконен отказ да издаде документ съдът задължава административния
орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. С оглед на
гореизложеното, съдът намира за недопустимо искането на оспорващия, съдът да задължи
административния орган да впише изрично при заверката на молбата- декларация,
че имотът не е държавна собственост.
Водим от горното, съдът намира, че преписката следва
да се върне на административния орган за
ново произнасяне, като на основание чл.173, ал.3 от АПК следва ответникът
да бъде задължен да извърши исканата административна услуга и на основание
чл.174 от АПК следва да бъде определен 7-дневен срок за неговото издаване,
който е законовоопределения срок за това съгласно чл.57, ал.2 АПК.
Мотивите в настоящото решение относно тълкуването и
прилагането на закона следва да се считат за задължителни указания за
административния орган при постановяване на акта му.
С оглед изхода на спора,
своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на
разноски и на основание чл. 143, ал.1 от АПК в тежест на ответника следва да се
поставят разноски в общ размер на 510 лева, от които 500 лева за адвокатски
хонорар (л.23 от делото) и 10 лева – държавна такса (л.19 от делото).
С оглед на гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 АПК във вр.чл.173, ал.2 и ал.3 АПК и чл.174 АПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Областният управител на област
Русе за заверка на удостоверение по молба – декларация към Заявление
вх.№94-01-573/10.10.2013г. от Б.Г.Н. ***.
ВРЪЩА преписката на Областният управител на област Русе за
заверка на удостоверение по молба – декларация към Заявление
вх.№94-01-573/10.10.2013г. от Б.Г.Н. ***, като определя 7-дневен срок за нейното
извършване.
ОСЪЖДА Областна администрация – Русе да заплати на Б.Г.Н. с
ЕГН: **********,*** сума в размер на 510 лева /петстотин и десет лева/ -
съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: