№ 113
гр. Шумен, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20253600500157 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №690 от 17.09.2024г. по гр.д..№957/2024г. Районен съд-гр.Шумен е осъдил
Трето основно училище „....“ – гр. Шумен да заплати на М. В. Н., сумите: 2521,05лв.
трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г. – 01.08.2023г., на основание чл. 128, т. 2 от
КТ, 3961,65 лева обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, при
придобиване право на пенсия, след придобит трудов стаж от 10 години, при същия
работодател, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и 600,25лв. обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от 15.04.2024г., до окончателното плащане. Присъдени са и
следващите се държавна такса и разноски. Допуснато е и предварително изпълнение на
решението, в частта му за присъденото трудово възнаграждение
Решението е обжалвано от ответната страна, изцяло. Сочи, че решението се явявало
незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Съдът не обсъдил събраните доказателства и разпоредбите на
закона, неправилно приложил и материалния закон. Основанието за увеличаване на
заплатите възниквало на 10.08.2023г. с подписване на анекса от 10.08.2023г., поради което и
към тази дата следвало да бъде очертан кръга на правоимащите лица, в който не попадала
ищцата, тъй като трудовият договор с нея бил прекратен на 01.08.2023г.. Моли решението да
бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което заявените претенции бъдат
отхвърлени. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба.
1
Моли, решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за основателна.
Безспорно е установено, че ищцата през периода 04.07.2006г. – 01.08.2023г. е била в
трудово правоотношение с ответното училище, като е заемала длъжността “старши учител
биология и здравно образование“. Не се спори между страните и че същата е била член на
Синдиката на българските учители, при училището, като в този смисъл е и представената
служебна бележка №2/23.02.2023г... Със заповед № 358/01.08.2023г., трудовото й
правоотношение било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ-поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е определено за изплащане
обезщетение по чл.22, ал.3 от КТ-за придобиване право на пенсия 11 брутни работни
заплати, съгласно чл.30, ал.1,т.2 от КТД от 2021г. в размер на 27401лв. и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2023г., на основание чл.224 от КТ, в размер на
4151.70лв... Ищцата признава обстоятелството, че тези суми са й били изплатени от
работодателя.
Със Закона за държавния бюджет на РБ за 2023г. било предвидено увеличение на
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на
образованието, на което основание бил сключен анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., с който бил
променен чл.27 и със задна дата – считано от 01.01.2023г. били увеличени индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в
системата на образованието - не по-малко от 15%. В алинея втора е предвидено, че
осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. се изразходват
единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Със заявление №912/13.11.2023г. до директора на ответното училище, Н. е поискала
преизчисляване на трудовото й възнаграждение за периода от 01.01.2023г.-01.08.2023г.,
съответно преизчисляване и на обезщетението й по чл.222, ал.3 от КТ и чл.224 от КТ,
съобразно изменението, прието с анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование. С писмо изх.№104/20.10.2023г. и е отказано
извършването на исканото преизчисляване.
Съгласно заключението на ССЕ, разликата в размера на трудовото възнаграждение
получено от ищцата за периода от 01.01.2023г.-31.07.2023г. и това което би получила при
актуализация с 15%, възлиза на 1922.81лв./нетно възнаграждение/, разликата в размера на
2
обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, което е получила и това, което би следвало да й се
изплати при актуализация в 15% на трудовото й възнаграждение, възлиза на 3961.65лв., а
разликата в обезщетението по чл.244 от КТ, в размер на 600.25лв..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Заявени са обективно съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение за
периода 01.01.2023г.-31.07.2023г., обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и обезщетение по
чл.244 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2023г..
Установи се, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното училище, като е
заемала длъжността „старши учител биология и здравно образование“. Установи се също, че
трудовото й правотоношение е било прекратено, считано от 01.08.2023г. на осонвание
чл.328, ал.1, т.10 от КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Не се спори между страните и че ищцата е била член на СБУ при ответната училище.
Спор е налице досежно това, дължи ли й се по-висок размер на трудовото
възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 01.08.2023 г., съответно по-висок размер на
обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ и чл.224 от КТ, с оглед изменението на колективния
трудов договор, направено с анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с което са определени
минимални работни заплати за служителите в системата на образованието със задна дата –
01.01.2023 г., при положение, че към датата на сключване на анекса трудовото
правотношение с ищцата е прекратено.
По силата на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г. за функция
„Образование“ са разчетени средства за увеличение на възнагражденията на
педагогическите специалисти от 01.01.2023 г. с 15%. Установи се по делото, че синдикалната
организация, на която ищцата била член, е страна по колективни трудови договори за
системата на училищното и предучилищното образование на национално и общинско ниво.
Съгласно нормата на чл. 50, ал. 1 от КТ, с колективния трудов договор се уреждат въпроси
на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са
уредени с повелителни разпоредби на закона. Според новия текст на чл. 27 от КТД /изменен
с анекса от 10.08.2023г../ е предвидено увеличения, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати и именно към тази дата се определя кръгът от лица, за
които следва да се прилагат договореностите на анекса. Тоест, към тази дата това са лицата,
притежаващи качеството „работници и служители“ в системата на образованието. Лицата,
чиито трудови правоотношения са били прекратени към тази дата, не попадат в кръга
работници и служители, чиито възнаграждения следва да бъдат увеличени. Касае се за
юридически факт, възникнал след прекратяване на трудовото правоотношение и именно той
е основанието за увеличение на размера на трудовото възнаграждение. Предвиденият
минимален размер на основаната заплата в сферата на образованието се определя, считано
от 01.01.2023 г. единствено за тази категория лица, които притежават качеството
педагогически специалист. Аналогично е предвиденото в §3 от ЗР на наредбата за изменение
3
на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, предвиждащ, че минималните
размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от
01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само тези лица, имащи това качество към момента на
приемане на нормативния акт. Настоящият състав счита, че за да бъде увеличен размера
на индивидуалната заплата следва към датата на подписания анекс съответният работник
или служител да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето
лице в системата на предучилищното и училищното образование, а ищцата не е била заето
лице към този момент, тъй като трудовото й правоотношение вече е било прекратено. В
нормата на чл. 54, ал. 1 от КТ е предвидено, че колективният трудов договор влиза в сила от
деня на сключването му, доколкото друго не е уредено. Тоест, правилото е, че клаузите на
КТД действат занапред, но страните могат да уговорят друго. Под „друго“ законът има
предвид друга дата, различна от сключването му, от която ще влезе в сила, като не става
дума за обратно действие на анекса към КТД, а началният момент, от който се увеличават
заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на
сключването му, като именно към тази дата се определя кръга на правоимащите лица. По
силата на чл.118 от КТ, промяната на размера на трудовото възнаграждение налага
необходимост от изменение на сключения между страните трудов договор по реда на чл. 118,
ал. 1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие, или едностранно от работодателя, на основание чл. 118,
ал. 3 от КТ. Разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от КТ допуска възможност за едностранно
увеличение на трудовото възнаграждение от страна на работодателя без да е предвидена
писмена форма за действителност на този едностранен акт, което е изключение от общото
изискване на чл. 62, ал. 1 от КТ и чл. 119, ал. 1 от КТ за писмена форма при сключване и
изменение на трудови договори. Работодателят може да увеличи едностранно трудовото
възнаграждение на работника или служителя, но не и едностранно да го намали, предвид
правилото на чл. 118, ал. 1 от КТ. Видно от изложеното е, че и в двете хипотези на чл. 118 от
КТ се предполага наличие на правоотношение, основано на действащ трудов договор, който
би могъл да бъде изменен, независимо дали за в бъдеще или със задна дата. Според
посочените по-горе норми е недопустимо изменение на трудовия договор относно размера
на дължимото на работника или служителя трудово възнаграждение при липса на
съществуващо трудово правоотношение, респ. при прекратено такова независимо от
основанието за това.
Предвид изложеното и съобразно обстоятелството, че трудовото правоотношение на Н.
с ответното училище е било прекратено преди приемане на акта, с който е увеличен размера
на трудовото възнаграждение за заеманата преди уволнението й длъжност, ШОС приема, че
макар увеличението да е разписано със задна дата, на служителката не може да бъде
признато правото да получи разликата между него и изплатеното й възнаграждение, поради
липса на законно основание за преуреждане на вече несъществуващото й трудово
правоотношение. Поради тази причина не може да й бъде признато и право да поручи
разликата и в следващите й се обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ и чл.224 от КТ. Трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 01.08.2023 г., което автоматично
прекратява и качеството й на страна по КТД, и тя не е била "заето лице" в системата на
4
предучилищното и училищното образование към датата на подписването на анекса.
Задължителна предпоставка, за да може да се ползва от договореното е ищцата да е страна
по КТД към момента на постигане съгласие за увеличението - 10.08.2023 г., каквото качество
обаче уговореното със задна дата действие на увеличението не може да му придаде. Както бе
посочено по-горе, в случая не се касае за уговаряне на "друго" по смисъла на чл. 54, ал. 1
КТ относно момента на влизане в сила на изменението на чл. 27 КТД, а за уговаряне на
предходен момент, от който постигнатите договорености да намерят приложение.
Ето защо, счита, че предявените от ищцата искове са изцяло неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено
друго, с което заявените претенции бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззиваемата М. В. Н. следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
154.66лв..
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №690 от 17.09.2024г. по гр.д..№957/2024г. на ШРС, като вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. Н. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“....“№3, ет.8,
ап.43, чрез адв.Ц.К.. при ШАК, срещу Трето основно училище „....“ – гр. Шумен,
ул.“....“№17а, представлявано от директора М.Р.Й., искове за заплащане на сумите:
2521.05лв. трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г. – 01.08.2023г., на основание чл.
128, т. 2 от КТ, 3961.65лв. обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, при
придобиване право на пенсия, след придобит трудов стаж от 10 години, при същия
работодател, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и 600.25лв. обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от 15.04.2024г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. В. Н. да заплати на Трето основно училище „....“ – гр. Шумен деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 1700лв. и за втора инстанция в размер на
154.66лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационнно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6