Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П. , 12. 04. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на първи април през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8777 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова
молба от А.Н.Г. *** против Н.з.к. ***.
В молбата се
твърди, че с влязло в сила решение
по гр. дело № 9551/ 2017 год. уволнението
на ищцата, извършено със заповед
№ ЗП- 15- 4/ 02.
11. 2017 год. на
директора на РЗОК гр. П. , е било отменено и ищцата е била възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност- главен специалист с шифър по НКПД 3359- 3026 в „Обща администрация“, отдел „Правно, административно и финансово обслужване“, сектор „Административно обслужване“. Твърди се, че със
заявление от 10. 10. 2018 год.
в срока по
чл. 345 ал.
1 от КТ ищцата
е заявила пред работодателя, че желае да заеме
длъжността, на която е възстановена от съда. Твърди се, че
със заповед № РД- 09- 81/ 10.
10. 2018 год. на
директора на РЗОК гр. П. ищцата е била възстановена на посочена длъжност.
Твърди се, че още
в деня на възстановяване на работа на ищцата
е била връчена нова длъжностна характеристика и била подложена на тест
от комисия, която да провери
работата й с електронни таблици Excel.
Твърди се, че на
11. 10. 2018 год. на ищцата била връчена нова
заповед № ЗП-
15- 4/ 11.
10. 2018 год. на
директора на РЗОК гр. П. , с която
трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено на основание чл. 328
ал. 1 т. 6 пр. 2 и чл.
326 ал. 2 от КТ във връзка
с доклад № 17- 15/ 10. 10. 2018 год. от комисия, назначена със заповед № РД- 18- 54/ 10. 10. 2018 год., и във
връзка със заповед № РД- 09- 984/ 02. 08. 2018 год. Твърди се, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана и липсва основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Изложени са подробни съображения
в тази насока. В заключение ищцата моли съда да
отмени заповед № ЗП- 15- 4/ 11. 10. 2018 год. на директора на РЗОК гр. П. , да
я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да й присъди обезщетение
за оставането без работа вследствие
незаконното уволнение за периода от
11. 10. 2018 год. до 11. 04. 2019 год. в размер на 4 250 лв. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 01. 04. 2019 год. е допуснато изменение
на предявения от А.Н.Г. иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл.
225 ал. 1 от КТ като размерът на същия е намален от 4 250 лв. на
2 645, 86 лв.
Ответникът, чрез своя процесуален
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищцата
А.Н.Г. е работила на длъжност „главен
специалист“
с шифър по НКПД 3359- 3026
в „Обща администрация“, отдел „Правно, административно и финансово обслужване“, сектор „Административно обслужване“ към РЗОК гр. П. до 11. 10. 2018 год., когато
със заповед № ЗП- 15- 4/ 11. 10. 2018 год. на директора на РЗОК гр. П. е било прекратено трудовото й правоотношение
на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 пр. 2 от КТ.
Спорен между страните остава
въпросът законосъобразно ли е прекратено трудовото правоотношение на ищцата.
Съдът съобрази следните
обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:
Хипотезата на прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ е била предмет на
разглеждане в редица решения на ВКС на РБ /решение № 58 от 30. 07. 2015 год. по гр. д. № 2600/ 2014
год. на ІV г. о., решение № 345/ 13 от 06. 03. 2014 год. по гр. д.
№ 3868/ 2013 год. на ІV г. о., решение № 192 от 14. 06. 2013 год. по гр. д. №
680/ 2012 год. на ІV г. о. и много други/. Формираната вследствие това съдебна
практика е непротиворечива и нейните основни правни положения се свеждат до
следното: работодателят има право да променя изискванията за образование и
квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в
нормативен акт, като неговата воля в този случай е подчинена на суверенната му
преценка. Съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага
нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от
въведената промяна стига с нея да не се нарушават императивни правни норми,
включително и забраната за злоупотреба с право- чл. 8 ал. 1 от КТ. Освен това
според посочената съдебна практика разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ е
приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, като
изискуемите предпоставки за упражняване на трудовата функция касаят само
промяна в изискванията за образованието или квалификацията, която следва да е
настъпила след сключването на трудовия договор. Приема се, че работодателят има
право да променя с щатното разписание и с длъжностната характеристика
изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато
същите не са определени в нормативен акт и волята на работодателя в този случай
е подчинена на негова суверенна преценка като съдът не е компетентен да се
произнася какво образование и квалификация налага нуждата на работата за дадена
длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. В цитираната
съдебна практика е изрично изяснено още, че и в тези случаи работодателят има
задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права
и задължения, като обобщено е прието, че съдебният контрол в хипотезата на
уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ не обхваща преценката за целесъобразност
на работодателя, но стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, а
такава е забраната за злоупотреба с право- чл. 8 ал. 1 от КТ, както и пряка и
непряка дискриминация. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8 ал. 2 от КТ е оборена
само когато по делото е установено, че чрез представените му от закона средства
работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че
въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а
единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се
заобиколят изискванията за подбор по чл. 329 ал. 1 от КТ или предварителната
защита по чл. 333 от КТ /така: решение № 55 от 16. 04. 2015 год. по гр. д.
№ 3086/ 2014 год. на ІV г. о. Конкретният случай не е такъв. По делото е
безспорно, че със заповед № РД- 09- 984/ 02. 08. 2018 год. управителят на НЗОК
гр. С. е възложил на директорите на РЗОК в страната правомощието да сключват,
изменят и прекратяват трудовите договори със служителите, работещи по трудово
правоотношение в РЗОК, и да осъществяват всички права и задължения на
работодатели по отношение на тези служители, произтичащи от Кодекса на труда и
други законови и подзаконови нормативни актове. Видно е, че в изпълнение на
така делегираните му правомощия и в рамките на работодателската му власт
директорът на РЗОК гр. П. на 19. 09. 2018
год. е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността „главен
специалист“ с шифър по НКПД 3359- 3026 в „Обща администрация“, отдел „Правно,
административно и финансово обслужване“, сектор „Административно обслужване“
към РЗОК гр. П. . Видно е, че в т. Х Изисквания за заемане на длъжността в т. 4 освен компютърна грамотност е въведено
изискването и за работа с електронни таблици Microsoft Excel. Това изискване е свързано с едно от преките задължения, касаещи
длъжността, отразено в т. V т. 6, а именно:
да изготвя справки за деловодната дейност и документооборота, когато е
необходимо. Видно е, че така изготвената
нова длъжностна характеристика е била връчена на ищцата А.Н.Г. на 10. 10. 2018 год. По делото е безспорно, а това се установява и
от приложеното удостоверение за компютърна грамотност № 032/ 11. 11. 1999 год.,
че ищцата не притежава компютърни умения за работа с програмата за електронни
таблици Microsoft Excel. Горното се
потвърждава и от изготвения доклад вх. № 17- 15/ 10. 10. 2018 год. на комисия,
назначена със заповед № РД- 18- 54/ 10. 10. 2018 год. на директора на РЗОК гр. П.
, в който е отразено, че след проведен писмен изпит е констатирано, че А.Н.Г. няма необходимата квалификация за работа с Microsoft Excel. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно, не дават основание да се приеме, че въведените от
работодателя на ищцата нови изисквания относно компютърните умения като част от
професионалната квалификация за заеманата длъжност са извършени тенденциозно,
злонамерено, с цел да се освободи ищцата. На първо място в тази връзка следва
да се съобрази приложеното по делото /л. 122/ електронно съобщение на директора
на дирекция АДУСОП до РЗОК гр. П. от 08. 01. 2018 год., в което е дадено указание в
тридневен срок след отчитане на фактурата по позиция № 2 /куриерски услуги/ от
договор РД- 14- 21. 12. 2017 год. сумата да се нанася в таблица и да се изпраща
на посочения служител в отдел ДАД. В показанията на разпитания свидетел И.К.,
който е прекия ръководител на ищцата, също се съдържат сведения за
необходимостта от отразяване на разходите на РЗОК гр. П. , извършени във връзка
с пощенски и куриерски услуги, с помощта на електронни таблици на Microsoft Excel. Според свидетеля по този начин се изпълняват указанията, дадени от
НЗОК, а и съществено се подобрява и улеснява отчетността и документооборота при
работодателя. Не на последно място следва да се има предвид, че видно от
представените по реда на чл. 192 от ГПК от трети неучастващи по делото лица
документи, че изискването за работа с програмата Microsoft Excel е залегнало в длъжностните характеристики за длъжността, заемана от
ищцата, утвърдени и в други районни здравноосигурителни каси- РЗОК С. област,
РЗОК гр. П.Р. гр. Перник и т. н. Всичко това показва, че е била налице
обективна необходимост от извършената промяна досежно професионалната
квалификация, като същата цели оптимизиране дейността на работодателя, а не
представлява недобросъвестно упражняване на права и злоупотреба с работодателска
власт с единственото намерение да бъде отстранен неудобен служител. Оттам
следва изводът, че при условията на
пълно и главно доказване ищцата не е опровергала законовата презумпция по чл. 8
ал. 2 от КТ. Тук е мястото да се отбележи, че в рамките на настоящото
производство е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцата,
свързани с квалификацията и нивото на изпълнението на работа на други служители
на същия работодател: част от тези служители /Т.И. , К.М. и К.Ч./ работят на
друга длъжност и по служебно правоотношение, а допуснатите пропуски в работата
на служителката Б.П. , която е на длъжност, идентична на тази заемана от
ищцата, са ирелевантни за конкретния правен спор.
В заключение може да се обобщи, че в
хода на съдебното дирене работодателят Н.з.к. *** е установил по
безспорен и категоричен начин, че е налице основанието дало повод за
прекратяване на трудовото правоотношение на А.Н.Г.. С оглед на това уволнението
на ищцата не е незаконно и не са налице предпоставките за отмяна на заповед № ЗП-
15- 4/ 11. 10. 2018 год., поради което предявеният иск с правно основание чл.
344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен. Аналогично е положението и с исковете
по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ, доколкото същите имат акцесорен характер и
основателността им е обусловена от основателността на главния иск.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 3 и 8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По тези съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от А.Н.Г. ***, ЕГН **********, против Н.З.К. БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от управителя Д.П.Д., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ: за отмяна на
уволнението на ищцата, извършено със заповед № ЗП- 15- 4/ 11. 10. 2018 год. на
директора на РЗОК гр. П. , за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението работа и за присъждане в нейна полза на обезщетение по чл. 225 ал.
1 от КТ в размер на 2 645, 86 лв.
ОСЪЖДА А.Н.Г. ***, ЕГН **********, да
заплати на Н.З.К. БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от управителя Д.П.Д., юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в 14- дневен срок
от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: