№ 8485
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АН.Я Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110166142 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск, предявен от Н. Д. Д., ЕГН *****, с адрес в ****,
чрез пълномощника му адв. Н. И., АК – София, със съдебен адрес в **** против В. Е. Г.,
ЕГН **********, с адрес в ****.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца, като заемодател и ответника, като
заемател е сключен договор за заем за потребление на 06.10.2020 г. В изпълнение на
задълженията си по този договор Н. Д. е предал в собственост на ответника в деня на
сключването на договор сумата от 2 000 лв. Падежът на задължението на заемателя за
връщане на паричната сума е на 20.10.2020 г. В. Г. не е изпълнил задължението си по
договора за заем, поради което ищецът е предявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК.
Въз основа на депозираното от него заявление е образувано частно гражданско дело №
59288 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162- ри
състав. Със заповед от 14.01.2021 г. заявлението е уважено и разпоредено В. Г. да заплати на
Н. Д. сумата от 2 000 лв. – главница и сумата от 17,78 лв. – лихва за забава за периода от
20.10.2020 г. до 20.11.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от
ГПК с разпореждане № 20191734 от 29.09.2021 г. на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта.
С тези обстоятелства, Н. Д. обуславя правния си интерес от предявяването на иск за
установяване на вземането си, за което е издадена заповeд за изпълнение по частно
гражданско дело № 59288 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 162- ри състав.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа предявения иск и направените
доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В. Г. не се явява в откритото съдебно заседание и не изпраща представител.
1
Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
На 06.10.2020 г. между Н. Д., като заемодател и В. Г., като заемополучател, е
сключен договор за заем за послужване. Съгласно клаузите на чл. 1 и чл. 2 от договора,
заемодателят предоставя в собственост в деня на подписването на договора на заемателя
сумата от 2 000 лв., която ответникът се е задължил да върне в двуседмичен срок от
подписването на договора, но не по-късно от 20.10.2020 г.
Ищецът е предявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на
депозираното от него заявление е образувано частно гражданско дело № 59288 по описа за
2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162- ри състав. Със заповед
от 14.01.2021 г. заявлението е уважено и е разпоредено В. Г. да заплати на Н. Д. сумата от
2 000 лв. – главница и сумата от 17,78 лв. – лихва за забава за периода от 20.10.2020 г. до
20.11.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК с
разпореждане № 20191734 от 29.09.2021 г. на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
допустими, а по същество – основателни, предвид следните правни доводи:
Установителните искове са предявени от активно процесуално легитимирано лице
против правоспособно физическо лице. От данните по делото не се установява наличието на
отрицателни процесуални пречки или липсата на положителни такива, обуславящи правото
на иск. Досежно установителната претенция са налице и специалните процесуални
предпоставки, обусловени от предхождащо заповедно производство и депозирано в срок
възражение срещу дължимостта на задължението по заповедта. Искът по чл. 422 от ГПК е
подаден в преклузивния едномесечен срок.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Безспорно се установи по делото възникването на договорно облигационно
правоотношение между ищеца и ответника, основано на договор за заем за потребление. В
изпълнение на задължението си по този договор Н. Д. е предоставил на заемателя В. Г.
сумата от 2 000 лв. в деня на подписването на договора – 06.10.2020 г., като получаването на
сумата е удостоверено с подписа на ответника върху договора за заем (чл. 2 от Договора).
Ответникът се е задължил да върне заетата парична сума в срок не по-късно от 20.10.2020 г.
в хода на исковото производство и предхождащото го заповедно такова, В. Г. нито твърди,
нито доказва изпълнението на задължението си да върне заетата парична сума в размер на
2 000 лв. Ето защо, съдът намира главният иск за основателен.
След датата на падежа на задължението на ответни за връщане на заетата сума –
20.10.2020 г., той е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забавено
изпълнение, равняващо се на законната лихва. Горното обосновава основателността и на
акцесорната претенция.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС
и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на
държавна такса и адвокатски хонорар, възлизащи общо на сумата от 1 063,86 лв. (хиляда
шестдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
По иска, предявен от Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в **** против В. Е. Г., ЕГН
**********, с адрес в ****, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2 017,78 лв. (две хиляди и седемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки),
дължима въз основа на договор за паричен заем, сключен на 06.10.2020 г., от която а) 2 000
лв. (две хиляди лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от 27.11.2020 г. до
изплащането на вземането и б) 17,78 лв. (седемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки) –
лихва за забава за периода от 20.10.2020 г. до 20.11.2020 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 59288 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав.
ОСЪЖДА В. Е. Г., ЕГН **********, с адрес в **** да заплати на Н. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес в **** сумата от 683,50 лв. (шестстотин осемдесет и три лева и петдесет
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на адвокатски
хонорар и държавна такса в настоящето исково производство.
ОСЪЖДА В. Е. Г., ЕГН **********, с адрес в **** да заплати на Н. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес в **** сумата от 380,36 лв. (триста и осемдесет лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на адвокатски
хонорар и държавна такса в производството по частно гражданско дело № 59288 по описа за
2020 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Заверен препис от влязлото в сила решение по настоящето дело да се приложи по
частно гражданско дело № 59288 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 162-ри
състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3