РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИ.ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1592, по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е във фаза по извършване
на делбата.
Предявен е иск с правно основание
по чл.34, ал.1 ЗС от Р.И.М., ЕГН: **********,*** против М.И.Е., ЕГН: **********
и Н.И.И., ЕГН: **********,***, за делба.
С решение № 234 от 05.07.19 г.,
постановено по настоящото дело отменено с решение № 32 от 10.03.2021 г.,
постановено по г.д. № 2443/2020, по описа на ВКС, I ГО са допуснати до делба между съделителите
следните недвижими имоти: недвижим имот с идентификатор 10450.503.93, по КККР
на град Велинград, одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018
г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95,
10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в
кв.63 по обезсиления кадастрален план на гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м.,
при квоти: 3/16 ид.ч.
за Р.И.М., 11/16 ид. ч. за М.И.Е., 2/16 ид. ч. за Н.И.И.; недвижим
имот, представляващ първи етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87
кв.м., при квоти: ¼ ид.ч. за Р.И.М. и 3/4 ид.
ч. за М.И.Е., както и недвижим имот представляващ втори етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87
кв.м., при квоти: 3/16 ид.ч. за Р.И.М., 11/16 ид. ч. за М.И.Е., 2/16 ид. ч. за Н.И.И..
Ищцата твърди, че от месец октомври до месец декември
2017 г. е извършила подобрения в първи жилищен етаж от процесната жилищна
сграда на обща стойност от 5720 лв., представляващи 1. Ремонт на спалня: електро инсталация-материали-250 лева, труд 200 лева; Гипсо- картон по две
стени и таван- материали 450 лева, труд-300 лева; Шпакловка и боя- материали 90
лева, труд-320 лева; ПВЦ дограма на един прозорец с три
крила- труд и материали 500 лева; Паркет и врата-3 80 лева, 190 лева; 2. Ремонт
коридор: Електро инсталация- материали-70 лева, труд 60 лева; Замазка и плочи теракот- материали 200 лева, труд-70 лева; Шпакловка и боя-материали 50 лева, труд 50 лева; 3. Ремонт на кухня-всекидневна: Електро
инсталация-материали-350 лева, труд-300 лева; ПВЦ дограма
един прозорец-труд и материали-500 лева; Паркет-труд и
материали 360 лева; Латекс и тапети-труд и материали 120
лева; Остъкляване на балкон-300 лева; Входна врата и врата баня-260 лева; Моноблок и смесител за баня-350 лева. Претендира ответниците
да й заплатят стойността на извършените неотложни ремонти.
Ответникът М.И.Е. твърди, че през 2003 г. е завършил
реконструкция на покрива на процесната сграда на стойност към 2002 г. 15000 лв.,
а към днешна дата 30000лв. През 2003 г., сменил дограмата на втория етаж на сградата
с нова алуминиева на стойност 2200лв., а към днешна дата 4400лв.. Излага, че е
сменил всички прозорци и дограми на сутеренното ниво на къщата с нови, на
стойност 1100лв., а към днешна дата 2400лв.. Сочи, че също така е извършил
необходим ремонт на втория етаж през 2018 г., като е положил нова облицовка от гипосакартон
и метални профили с шпакловка на целия таван с площ от 60 кв.м., на стойност
1200 лв., а към днешна дата 1800 лв.; частична вътрешна изолация от фибран на част от стените на второто ниво с положина мрежа и шпакловка, с площ 30 кв.м на стойност 500
лв., а към днешна дата 750 лв.; гипсова шпакловка на останалите стени на
второто жилищно ниво с площ от 60 кв.м., на стойност 600 лв., а към днешна дата
900 лв.. През 2003 г. извършил ремонт с боядисване на съществуващата външна
мазилка на къщата, на стойност 6000лв, а към днешна дата 12000лв.. През 2017 г.
заменил старата входна врата с нова на стойност 250 лв., а към днешна дата
350лв.. Твърди, че около 2012 г. в сутеренното ниво на процесната сграда
извършил външен дренаж около основите на сградата с дължина 30 л.м. на стойност
3000лв., а към днешна дата 4500лв., също така поставил изолация на всички
вътрешни стени с фибран и шпакловка върху него на
обща площ от 90 кв.м. на стойност 1300 лв., а към днешна дата 2000лв. и положил
подова замаска на всички избени помещения от бетон и
стъклена изолация на площ от 60 кв.м. на стойност от 720 лв,
а към днешна дата 1100 лв. и настилка от теракот на стойност 1800 лв., а към
днешна дата 2400лв.. През 1999 г. извършил необходим ремонт на двора на
стойност 11250 лв., а към днешна дата 22500 лв.. Поддържа, че извършеното от
него представлява необходими разноски и възлиза на сума в размер на 85100лв.,
изчислена по стойности към днешна дата. Ответника излага, че е претендира от
ищцата заплащане и на полезни разноски в общ размер от 37900 лв.. Твърди, че през
1998 г. построил масивна ограда от тухли с обща дължина 74 л.м. и височина 2.20
м., заграждаща имота от трите му страни на стойност 9600 лв., а към днешна дата
19200лв.. От другата страна на имота изградил декоративна ограда с метални
входни врати и решетки с дължина 17.30 л.м. и височина 2.20 м. на стойнаст 2550 лв, а към днешна
дата 5100 лв.. През 2007 г. извършил ремонт на цялото стълбище на стойност
5000лв., а към днешна дата 10000лв.. През 2000 г. изградил тротоар на площ от
150 кв.м. на стойност 1800 лв., а към днешна дата 3600лв.. Претендира ищцата да
му заплати стойността на извършените неотложни и полезни ремонти от ищцата
съобразно наследствената й квота.
Предвид
изложените твърдения са приети за съвместно разглеждане в делбеното
производство и претенции по сметки на страните заявени както следва:
По реда на чл.346 от ГПК от Р.И.М. за необходими разноски
на обща стойност 5720 лева срещу съделителите М.И.Е. и Н.И.И..
По реда на чл.346 от ГПК от М.И.Е. за необходими разноски в размер на 85 100 лева и за
полезни разноски в размер на 37 900 лева срещу съделителката Р.И.М..
По реда на чл.31, ал.2 от ЗС от М.И.Е. против съделителката
Р.И.М. за обезщетение за ползите, от които е лишен за период от 04.08.2019 г.
до 03.10.2022 г. по 330 лв. месечно или общо 12540 лв..
В първото по делото съдебно заседание, след допускане на
делбата е прието искането на Р.И.М. с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за
възлагане на първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м. в нейн
дял, алтернативно е направено искане за възлагане на цялата къща.
В първото по делото съдебно заседание, след допускане на
делбата е прието искането на М.И.Е. с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за
възлагане на първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м. в негов дял.
С протоколно
определение от 15.11.2022 г., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на размера на претенциите по сметки за необходими разноски направени
от ответника М.И.Е., чрез намаляването му от 85000лв. на 57159,62 лв. и на
размера на претенциите по сметки за полезни разноски, чрез намаляването му от
37900 лв. на 20954.43 лв., като на основание чл. 232 ГПК, е прекратил
производството по претенциите по сметки за необходими разноски за разликата
между сумата от 57159,62 лв. до 85100 лв., а по претенциите по сметки за
полезни разноски между сумата от 20954,43 лв. до 37900 лв., поради оттегляне на
иска в тази част.
След като
прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Приети са като писмени доказателства
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние от съделителите М.И.Е. и Р.И.М..
По делото е приета, като неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, относно пазарната стойност на делбените имоти и тяхната
реална поделяемост. Съгласно заключението на вещото лице, допуснатият до делба поземлен
имот с идентификатор 10450.503.93 е неподеляем, а действителната му пазарна цена е 69300 лв.( 3/16 ид.ч.= 12993,75 лв.; 11/16 ид.ч.
= 47 643,75 лв.; 2/16 ид.ч.= 8662,50 лв.).
Посочено е, че процесният имот, представляващ дворно място е реално неподеляем,
тъй като няма площ и лице за обособяване на два или повече парцела с размери,
отговарящи на разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т.1 ЗУТ за минимални размери на
парцелите, а именно площ 300 кв.м. и лице 14 м.. По отношение първи етаж от
масивна сграда с идентификатор 10450.503.93.1 вещото лице излага, че е реално
неподеляем на два или повече дяла, като обособен жилищен обект, съгласно
нормите посочени в чл. 108-110 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ-еднофамилно жилище, а
действителната му пазарна стойност към настоящия момент е 73080 лв.( ¼ ид.ч.= 18270 лв.; ¾ ид.ч.
= 54810 лв.). Посочено е още, че вторият етаж от масивна сграда с идентификатор
10450.503.93.1 също е неподеляем на две дяла, като обособен жилищен обект,
съгласно нормите посочени в чл. 108-110 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ-еднофамилно
жилище, а действителната му пазарна стойност към настоящия момент е 73080 лв.(
3/16 ид.ч.= 13702,50 лв.; 2/16 ид.ч.
= 9135 лв.; 11/16 =50242,5).
От приетото допълнение на вещото лице към заключението му
към съдебно-техническата експертиза се установява, че пазарната стойност на
извършените подобрение от страна на ищцата възлиза на сумата в размер на
5277,44 лв., от която: 2433,79 лв. за
спалнята, 352,71 лв. за коридора и 2490,95 лв. за кухнята-всекидневна. В
заключението си вещото лице посочва, че пазарната стойност на избените складови
помещения, вкопани в земята с пряко осветление с полезна площ от 47,07 кв.м. е
равна на сумата в размер на 24010 лв., а на обитаемото таванско подпокривно
пространство, изградено в груб вид, без стени на площ от 81,80 кв.м. е 23720
лв.. Установява се още, че пазарната стойност на претендираните необходими разноските
от ответника Е. към момента на извършването им е общо 29557,05 лв., а към
настоящия момент 57159,62 лв.. Вещото лице е посочило, че направата на дървената
покривна конструкция по цени към момента на извършването й е струвала 7 628,99лв., а към настоящия момент би струвала 19 619,73лв., а ремонта на
външната мазилка и подмяната на улуци 2003 г. към момента на извършването им са
стрували 8 170,80лв., а към настоящия момент биха стрували 12 003,20лв.. Пазарната
стойност на претендираните като полезните разноски, направени от ответника Е.
към момента на извършването им е общо 6020,13 лв., а към настоящия момент
20954,43 лв..
В допълнението към заключението си вещото лице е
установило, че средния пазарен месечен наем за първия жилищен етаж от
процесната сграда за периода от 04.08.2019 г. до 03.10.2022 г. или 26 месеца е
в размер на 11440 лв..
По делото е прието още едно допълнение на вещото лице,
което установява, че общата стойност на извършените подобрения от ищцата, с
които се е увеличила стойността на имота към момента на извършването им е в размер
на 4856,65 лв., а към настоящия момент 6726,46 лв.. Посочено е, че се е увеличила
стойността на имота въз основа на претендираните необходими разноски към
момента на извършването им със сума в размер на 29557,05 лв., а изчислено към
настоящия момент 35577,18 лв., като вещото лице е посочило, че с направата на
дървената покривна конструкция се е увеличила стойността на имота към онзи
момент със сумата от 7628,99лв., а към настоящия момент със сумата от 19619,73
лв., с ремонта на
външната мазилка и подмяната на улуци стойността на имота се е увеличила с
8170,80 лв. към момента на извършването му, а към настоящия момент със сумата
от 12003,20 лв.. Вещото лице е посочило, че
стойността на имота въз основа на претендираните от съделителя полезни
разноски, касаещи направата на плътна ограда, метална ограда с врати, мрамор по
стълбище, мазилка по стълбище, метални парапети по стълбище, настилка от мрамор
на двора се е увеличила към момента на извършването им със сумата от 6020,13
лв., а към настоящия момент със сумата от 20954,43 лв..
От разпита на свидетеля Р.И. М.– бивш съпруг на ищцата, се
установи, че ищцата е живяла на първия етаж от процесната жилищната сграда,
отпреди двамата да се разведат, което било и една от причините за разтрогване
на брака им. Знае, че на етажа са правени ремонти, но не може да конкретизира
кога и какви, тъй като повече от 20 години не го е посещавал. От показанията му
става ясно, че ответникът живеел на втория етаж от къщата, а на приземния етаж
тогава нямао нощи, а сега не знае какво е.
От разпита на свидетелката И.М.К.- бивша колежка на
ищцата се установи, че ищца живяла заедно с покойната си майка на първия етаж
от къщата, като след смъртта й продължила да живее там, а в момента там живее
дъщеря й, а тя живее в чужбина. Свидетелката излага, че ищцата е правила ремонт
на този етаж преди 6 г., като е сложила ламиниран паркет на целия етаж с
изключение на коридора където е теракот и направила козметични ремонти в банята
и тоалетната, сменила е дограмата в една стая, поставила е гипсокартон също в
една стая, които общо са три. От показанията не става ясно дали ответникът е
участвал със средства при извършването на ремонтите, нито дали е знаел за тях. От
разпита на свидетелката Кехайова се установи още, че ответникът е живял на
втория етаж от къщата, а в момента живее в приземния етаж. Излага се, че ищцата
няма достъп до тавана и приземния етаж, т.к. брат й не й дава да ги ползва.
От разпита на свидетелката Й.Р.П.- дъщеря на ищцата, се
установи, че те двете, заедно с баба й по майчина линия живели на първия етаж
от къщата до смъртта на последната, а след това ищцата заминала за Италия, като
тя останала да живее сама там. Излага, че вуйчо й- ответникът живял на втория
етаж от къщата до 2000 г., когато се преместил да живее в приземния етаж и
започнал ремонт на втория. От разпита й става ясно, че ответникът не се е
допитвал до ищцата преди да започне ремонта на втория етаж, тъй като те си
знаели, че първия етаж е на майка й, а втория на вуйчо й. От показанията й
става ясно, че вуйчо й твърдял през цялото време, че цялата къща е негова и
затова не се допитвал до ищцата и когато правел ремонта на приземния етаж.
Твърди, че не ползват стълбището, т.к. нямат ключ за вратата, която е за него и
че нямат достъп и до тавана. От показанията й става ясно, че заедно с майка й
са правили ремонт на първия етаж през 2017 г., състоящ се в ремонт на коридора,
нова дограма на целия етаж, в една от стаите полагане на гипсокартон и вата,
подменена ел. инсталация в две от стаите, освежаване на другата стая, поставяне
на нов моноблок и бойлер в банята. От разпита й става
ясно, че ответникът почнал ремонт на сутеренния етаж някъде около 200 г., а на
втория етаж по- късно.
От разпита на свидетеля А.Г.К.се установи, че през 2010
г. ответникът М. е направил нова външна мазилка на цялата къща, сменил е
улуците и подменил покрива, а преди 2010
г. сменил дограмата на приземния етаж и на втория етаж. От показанията му става
ясно, че мазилката била подменена, тъй като била много стара и по нея имало
пукнатини. Не знае някой да се е противопоставял на извършването на ремонтите в
къщата. Свидетелят излага, че в периода между 1991 г. и 1993 г. ответникът е
направил ограда по цялата дължина на двора., като Отделно от това свидетелят
сочи, че ответникът М. е правил дренажи на къщата и в частта на двора, където е
автомивката, собственост на ответника е циментирал, а в останалата част е
положил мраморни плочи. От разпита на свидетеля К.се установи, че ответникът М.
заедно с баща си живели на приземния етаж от къщата, а впоследствие там
заживяла на семейни начала с жена на име Б..
От разпита на свидетелката Б. Б.Г.се установява, че
повече от 10 г. живее на семейни начала с ответника М. в приземния етаж от
къщата, където направили подобрения, освежаване на стаите, боядисване,
поставяне на вътрешна изолация. Свидетелката излага, че на втория етаж ремонт
не е правено, само са сменени врати и дограма. По отношение на покрива
свидетелката Г.сочи, че през 2008 г.
поради теч е направен от ответника М. ремонт на целия покрив, а след това била
сменена и външната мазилка на къщата, тъй като била напукана. Сочи, че ищцата и
дъщеря й ползват първия етаж от къщата. Излага, че преди 2008 г. ответникът М.
е правил ремонт на вътрешното стълбище на къщата, като е положил мраморна
облицовка на стъпалата и нови парапети.
По предявените претенция за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на първи етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда, с индентификатор
10450.503.93.1, със застроена площ 87 кв.м. на Р.И.М. и М.И.Е..
Съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата
е установено, че съсобственици на процесния имот към момента на приключване на
устните състезания в първата фаза на делбеното производство са ищцата Р.И.М. с
1/4 ид. ч. и ответникът М.И.Е.
с 3/4 ид. ч.. (1/2 по силата на прехвърлителна
сделка- покупко- продажба и ¼ по силата на
наследствено правоприемство от Й.С.).
От изложеното
следва, че съсобствеността между съделителите е възникнала само отчасти по
силата на наследствено правоприемство. Тя е смесена, тъй като произтича и от
още един юридически факт – прехвърлителна
сделка.
С ТР № 1/2004 г. по тълк. д. №
1/2004 г., ОСГК е прието, че само възникналата в резултат на наследяване
съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), сега
чл. 349, ал. 2 ГПК. При нито една хипотеза на смесена съсобственост не
може да се извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), респ.
чл. 349, ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 8 на същото ТР от
обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК, се
изключва всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат
на наследяване. Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на
повече от един юридически факт - прекратена СИО и наследяване, сделка с част от
имота и наследяване и др. Предвид изложеното претенциите на ищцата Р.И.М. и на
ответника М.И.Е. следва да бъдат отхвърлени само на това основание.
Отделно от това от събраните гласни доказателства не може
да се направи извод, че към момента на откриване на наследството на наследодателката на страните ответникът М.И.Е. е живял на процесния етаж, като в този смисъл съдът кредитира
показанията на свидетелите Р.И. М., И.М.К., Й.Р.П. и А.Г.К., като всички те са
категорични той да е живял ту на втория, ту в приземния етаж на къщата, но не й
на първия етаж от нея, като само на това основание претенцията му следва да се
отхвърли като неоснователна.
Съгласно чл. 348 от ГПК, когато един имот е неподеляем и
не може да бъде поставен в един от дяловете, единствения способ за прекратяване
на съсобствеността по отношение на същия е изнасянето му на публична продан.
Установи се, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, претенцията за
възлагането му е неоснователна, при което и на осн.
чл.348 от ГПК, съдът счита, че делбата следва да се извърши като имотът бъде
изнесен на публична продан.
ПО НАЧИНА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБА НА ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ
Основен
принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял
в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят
удобно, се изнасят на публична продан /чл.69 ЗН вр.
чл.34 ал.2 ЗС/, т.е. всеки съсобственик има правото на реален дял от
съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е
възможно и удобно, като това право съществува по отношение на всеки един имот
/при наличие на възможност за реалното му поделяне/, както и по отношение на
всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Преценката дали подобно
обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи както от вида и
предназначението на допуснатите до делба имоти, т.е. от обективни фактори, така
и от волята на съделителите, т.е. от субективното им отношение към предвидената
в закона възможност да поискат, респ. да получат дял в натура, ако допуснатите
до делба имоти съществено се различават един от друг по предназначението си или
по други основни характеристики. И ако субективната преценка на всички
съделители за наличието на възможност от делбената маса да бъдат обособени
самостоятелни дялове за всеки един от тях съвпада, следва да се приеме, че
имотите могат да се поделят удобно по смисъла на чл.69 ал.2 ЗН, независимо от
различния им вид или същественото разминаване в стойността им. В този случай
делбата може да се извърши чрез разпределение по чл.353 ГПК или чрез теглене на
жребий. Когато обаче между страните е налице спор, в частност когато всички
имат еднакви права, претендират един и същ имот, а в същото време допуснатите
до делба имоти са неделими и същите съществено се различават по вид и
предназначение, макар и броят им да съответства на броя на съделителите,
съставянето на равностойни дялове и тегленето на жребий е невъзможно. В тези
хипотези следва да се направи преценка за възможността за разпределение като се
изходи от обективни критерии /напр. фактическо разпределение на ползването на
имотите до делбата, извършването на значителни преустройства от някой от
съделителите/, а при липса на такива неподеляемите имоти следва да бъдат
изнесени на публична продан.
Съдът
намира, че в случая не могат да бъдат обособени три равностойни дяла,
кореспондиращи на квотите на съделителите и най-вече осигуряващи получаването
на еднакви по вид имоти. Допуснатите до делба имота са три, всеки един от които
е реално неподеляем. Същите са с различно предназначение /поземлен имот,
предназначен за жилищно строителство; и два жилищни етажи/ и на съществено
различаващи се една от друга пазарни стойности, видно от приетото заключение. Ето защо делбата не може да бъде
извършена чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий.
Според
съда са налице основанията за разпределение по реда на чл.353 ГПК, поради което
делбата следва да бъде извършена по този ред. Критериите за разпределение на
допуснатите до делба имоти по аргумент от т. 5 от ПП 7-73 г. са големината
на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота
подобрения, реалното му ползване. Извършените подобрения в някой от делбените
имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на
жребий, т. е. като основания за извършване на разпределението, както и че
съдебната практика не определя поредност, в която
следва да се преценяват тези критерии. Когато по делото са събрани
доказателства, обосноваващи приложението на тези критерии, съдът е длъжен да ги
прецени в съвкупност.
Едни
от основните критерии за разпределение на допуснатите до делба имоти са
големината на квотите и стойността на дяловете, но следва да се съблюдава и
правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН - всеки от
съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 353 ГПК, се
съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство,
предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във
формираните дялове. Разрешение в този смисъл се съдържа в решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр. д. №
1580/2018 г. на I г. о. на ВКС и посочените в него съдебни актове (решение № 147/23.02.2009 г. по гр. д. №
681/2008 г. на I г. о. на ВКС; решение № 583/5.07.2004 г. по гр. д. №
222/2004 г. на I г. о. на ВКС; решение № 30/27.06.2011 г. по гр. д. № 1040/2010
г. на І г. о. на ВКС; решение № 91/20.06.2017 г. по гр. д. №
4198/2016 г., І г. о. на ВКС и цитираното в него решение № 100/27.07.2015 г. по гр. д. №
6463/2014 г. на І г. о. на ВКС).
Според
направеното в решение № 91/20.06.2017 г. по гр. д. №
4198/2016 г., І г. о. на ВКС обобщение при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се
ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците
като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителите, да се
разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и
предназначението им. Във всички случаи, при които броят на съделителите е равен
или по-малък от броя на допуснатите имоти, а ако имотите са поделяеми
на обособените дялове от тях, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 69 ЗН и всеки
съделител да получи реален дял. Принципът на реален дял е водещ в делбата и не
може да бъде игнориран (в този смисъл решение № 60/26.07.2010 г. по гр. д. №
534/2009 г. на І г. о. на ВКС). Щом направата на подобрения е критерий за избора
на способа, по който следва да се извърши делбата, това е критерия и относно
това как следва да се разпределят имотите между съделителите. Големината на
квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и
правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим и при
делба на обикновена съсобственост, всеки от съделителите да получи реален дял,
като разпределението по чл. 292 ГПК (отм.) се
съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство предвид
установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове
(решение № 300/27.06.2011 г. по гр. д. №
1040/2010 г. на І г. о. на ВКС).
В
случая безспорно се установи, че всеки от съделителите е извършил подобрения в
конкретен делбен имот. По отношение на допуснатия до делба първи жилищен етаж е
установено, че ищцата Р.И.М. е установил трайно и фактическа власт върху него и
е извършвала подобрения в него. По отношение на допуснатия до делба втори
жилищен етаж е установено, че ответникът М.И.Е. е установил трайно и фактическа
власт и е извършвал подобрения в него. При това положение съдът счита, че
делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК, като делбените имоти се разпределят по следния
начин: недвижим имот, представляващ
първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.503.93.1,
със застроена площ 87 кв.м., да се разпредели
на съделителя Р.И.М.,
ведно с съответните общите части от сградата и от поземления имот, върху който
тя е построена, определени по реда на чл. 38- 40 ЗС, с пазарна стойност на дела
73080 лв.,
недвижим имот представляващ втори етаж
от масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, със
застроена площ 87 кв.м., да се разпредели на съделителя-
М.И.Е., ведно с съответните
общите части от сградата и от поземления имот, върху който тя е построена,
определени по реда на чл. 38- 40 ЗС, с пазарна стойност 73080, а
недвижим имот с идентификатор 10450.503.93, по КККР на град Велинград, одобрена
със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК,
при съседи: 10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276,
10450.503.94, 10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления
кадастрален план на гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м., да се разпредели на съделителя- Н.И.И., с
пазарна стойност на дела 69300.
При извършването на делбата, съдът приема оценките за
средна пазарна стойност на делбените имоти, според СТЕ, като неопровергана от
насрещни доказателства. Във връзка с тези стойности следва да се извърши и
уравняването, върху което уравняващите страни следва да заплатят и съответния
местен данък, за да получат преписи от решението и изпълнителни листа.
Следователно съделителят Р.И.М. следва да заплати на съделителя М.И.Е. сумата от 54810лв. за
недвижимия имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда, поставен в неин
дял и за допълване дела на този съделител. От своя страна съделителят
М.И.Е. следва да заплати на съделителя Р.И.М. сумата
от 13837,50 лв., а на съделителя Н.И.И. сумата от
4612,50 лв., за недвижимия имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда,
поставен в негов дял и за допълване дела на тези съделители. От своя страна съделителката Н.И.И. следва да
заплати на съделителя Р.И.М. сумата от 12993,75 лв., а на съделителя
М.И.Е. сумата от 47 643,75
лв., за недвижимия имот, представляващ недвижим имот с идентификатор
10450.503.93, по КККР на град Велинград, одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91,
10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92,
представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален план на
гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м.,, поставен в неин дял и за допълване дела
на тези съделители.
По предявените
претенции по сметки от Р.И.М.
За
да извърши преценката относно основателността на исканията за сметки (след като
вече е преценил, че са допустими), решаващият съд трябва да извърши
последователно следните проверки: първо, дали се претендират
необходими или полезни разноски, обезщетение за ползване на общата вещ само от
един или няколко от съсобствениците, обезщетение за разноски, сторени за
поправяне на вредите от непозволено увреждане, извършено от друг съсобственик
(т.е. кой е юридическият факт, от който произтича претендираното
вземане); второ, каква е била волята на ищеца (дали да извърши една
изцяло „своя” работа или и частично „чужда” такава) и на ответника (изрично
съгласие, изрично несъгласие, липса на противопоставяне, въпреки знанието, че
се извършват подобрения); трето, дали ответникът изобщо се е
обогатил реално или ползите от сторените от ищеца разноски са останали изцяло
за последния; четвърто, дали ищецът е причинил и непозволено
увреждане на ответника при извършването на подобренията.
От приетото
допълнително заключението на съдебно- техническа експертиза, се установява, че
описаните от ищцата по този иск строително монтажни работи са извършени и
налични в процесния делбения имот. Направена е оценка на извършените работи от
вещото лице, което е определило стойността им към момента на извършването им.
Вещото лице е посочило във втората си допълнителна експертиза, че въз основа на извършените на първия етаж подобрения от ищцата се е
увеличила стойността на имота, като към момента на извършването им със сума в
размер на 4856,65 лв., а към настоящия момент със сума в размер на 6726,46 лв..
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на всички свидетелите по делото не се установи което и да е от претендирани от
ищцата подобрения в имота да са били направени с цел запазване вещта от погиване или повреда или пък да са били условие за
нейното запазване или използване. Не бяха ангажирани доказателства в насока, че
подобренията са извършени с оглед отстраняване на естественото похабяване и
разрушаване на имота, нито, че той е бил в състояние, което е изисквало
извършването на ремонт. Ищецът който твърди
извършване на необходимите разноски, следва да докаже, че тези разноски са
предпазили вещта от развала, като това важи и когато съсобственикът, извършител
на необходимите поправка, сам си служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до
самото запазване на общия имот, до съхранението на неговата стойност, дял от
която имат и всички други съсобственици /макар и да не използват пряко общия
имот за задоволяване на свои лични нужди/. В
този смисъл ищцата, която носеше доказателствената тежест за установяване
факта, че извършените в съсобствения имот подобрения са били обективно
наложителни, не успя да ангажира доказателства в тази насока, поради което
съдът следва да квалифицира претенцията й като такава за полезни разноски, а не
за необходими както самата тя ги претендира.
Ако обаче съсобственикът е извършил подобрения само върху реална част от
имота, която само той ползва и у него е била формирана волята да извърши само
„своя”, а не „чужда” работа, т.е. такава, от която да се ползва само той,
институтът на водене на чужда работа без натоварване е неприложим. В този
случай се поставя въпросът за наличието на неоснователно обогатяване, каквото
исканията за сметки по чл. 346 ГПК целят да бъде избегнато, при което ищецът
трябва да докаже не само своето обедняване, но и обогатяването на ответника,
включително и размера на тези две изменения в имущественото състояние на
всекиго от тях. Ответникът по искането за сметки ще отговаря за по-малката сума
измежду своя дял за сторените разноски (обедняването) и своя дял от увеличената
стойност на вещта (обогатяването). Между обедняването и обогатяването трябва да
съществува връзка, която не е необходимо да бъде причинно-следствена.
Обогатяването трябва да е настъпило реално, т.е. съделителят-ответник да е
получил в действителност облага, която не му се следва. Самото повишаване на стойността на недвижимия
имот вследствие на подобренията не е достатъчно, за да се счете, че налице е
обогатяване, докато част от повишената стойност не премине в патримониума на
ответника.
По аргумент от противното, когато съсобственик извърши подобрения върху
реално обособена част от съсобствената вещ, която част се падне в негов дял при
делбата, то другият съсобственик (или съсобственици) не се обогатява по никакъв
начин от повишената стойност, макар и към момента на извършване на подобренията
стойността на цялата, все още неразделена, вещ да се е повишила.
Предвид изложеното и доколкото в случая не се установи ищцата да е сторила
необходими разноски за запазване съсобствената вещ, а от друга страна се
установи категорично, че през цялото време тя лично си е служила с нея, като на
следващо място именно тази вещ й е разпределена в дял, то следва да се отхвърли
претенцията й по сметки изцяло, доколкото останалите съсобственици не са се
обогатили реално от повишената стойност на тази съсобствена вещ, поради което и
няма основание да дължат заплащането на съответната част от подобренията.
Последователна е практиката на съдилищата, че ако някой от съделителите е
подобрил някоя от вещите, която след това се падне в неговия дял, то останалите
съделители няма да му дължат заплащане на извършените подобрения. Обратното би
означавало извършилият подобренията да се обогати неоснователно за сметка на
останалите съсобственици, тъй като ще му бъде възстановена част от разноските,
които е сторил, а ползата от тях остава изцяло за него. Ето защо съдът намира,
че претенциите по сметки на ищцата следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По предявените
претенции по сметки от М.И.Е.
Според
задължителното тълкуване, дадено в Постановление на Пленума на Върховния
съд № 6/1974 г. и Тълкувателно решение № 85 от 1968 г. в неотменената
с постановлението част, касаеща отношенията между съсобственици, когато
съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен имот,
се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от
съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот. В този смисъл
задължение на съда е да определи характера на претендираните от ищцата
строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои-
подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател
съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното
знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът е длъжен
да даде и правилната правна квалификация на предявения иск /по чл. 72 ЗС, по
чл. 74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл.
61 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази
правна квалификация сума.
Фактът
на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за възникването й,
дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, като обезщети
останалите съсобственици при писмена покана от тяхна страна. Затова самият факт
на ползване на имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците, не означава, че той е установил владение за
себе си. Затова съдебната практика последователно и непротиворечиво приема, че
когато съсобственик, включително и сънаследник ползва цялата вещ, той е
владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици,
освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на
частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и
своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено.
Разбирането
на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е
еднопосочно в смисъл, че необходими разноски
са тези, които са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за
нейното запазване или използване, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Не
са необходими разноските, предизвикани от причинено от владелеца или
лице, за което той отговаря увреждане на вещта; свързани с нормалното
използване на вещта или с нейното по-добро използване /щом не водят до
увеличаване на стойността й/. Полезните разноски са тези, които увеличават
стойността на сградата и имат характера на подобрения. За да бъдат извършени
т.н. полезни разноски, законодателят приема, че решението за тях се взема от
общото събрание на собствениците. Отговорът дали извършени от единия от
собствениците ремонтни дейности съставляват необходими или полезни разходи, свързани
с общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното
състояние на подменените инсталации и/или елементи на общите части преди
подмяната им, както и от причината, наложила тази подмяна.
При
съобразяване събраните гласни доказателства по отношение обстоятелствата
наложили извършване на процесните строително ремонтни дейности в имота, съдът
приема, че тези, които касаят направата на дървена покривна конструкция, ремонта на външната мазилка и подмяната на улуци реално представляват необходими
разноски, както и тези за дренаж. В този смисъл съдът кредитира показанията на
свидетелите А.Г.К.и Б. Бойкова Генкова, при съобразяване евентуалната им
заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК. Свидетелите излагат, че са били
налице течове от покрива, които са нарушили покривната конструкция, като са
били видими и пукнатини по външната мазилка, която била вехта, поради което
съдът счита, че предвид събраните гласни доказателства в тази насока следва да
се приеме, че тези разноски са сторени за предотвратяване намаляването на
стойността на вещта и са били необходими за запазването и съхраняването й.
Всички останали претендирани от ответника подобрения съдът намира, че
представляват полезни разноски, доколкото по делото не бяха ангажирани
доказателства направата им да е била наложителна с оглед да се запази
съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или
състоянието му би се влошило съществено. За разлика от необходимите разноски,
полезните разноски (подобренията) са такива нововъведения, които обективно
водят до увеличение на стойността на имота (ППВС № 6/1974 г., т. 6). В случая всички
извън описаните по- горе ремонтни работи не са такива, необходими за запазване
съществуването на имота, нито без извършването им имотът би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, доколкото доказателства в тази насока
не бяха събрани, поради което и съдът ги квалифицира като полезни.
По
претенцията на М.И.Е. против Р.И.М. за
заплащане на 7/32 от сумата от 19619,73
лв. за изграждането на дървена покривна конструкция и за ремонт на външна
мазилка и поставяне на улуци на стойност от 12003,2 лв. /посочени размери след
изменение на иска по молба от 14.11.2022 г. (л. 254) и съгласно протоколно определение/, представляващи
необходими разноски съдът намира, че следва да бъде уважена изцяло, доколкото
от неоспорените и приети по делото съдебно- технически експертизи безспорно се
установи направата им и стойността им, а от друга страна по делото не се твърди
или доказва ищцата Р.И.М. да е обезщетил другия съсобственик за сторените от
него необходими разноски. Следователно искът следва да бъде уважен, така както
е заявен за заплащане на 7/32, но от сумата от 31622,93 лв. (19619,73+12003,2=31622,93), която съдът възприема да е сторена за необходими
разноски или ищцата Р.М.
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 6917,52 лв. (31622,93: 7/32 =6917,52), а за разликата до пълния претендиран размер от 11131,82
лв. искът следва да бъде отхвърлен.
За
останалите сторени от ответника разноски, както бе посочено по- горе съдът
квалифицира всички тях като полезни. По отношение на тези от тях, които са
сторени на втория етаж от процесната сграда важат вече изложените и по
отношение на ищцата аргументи за неоснователност на претенцията на ответника М.Е.,
доколкото с разпределяне в дял именно на този делбен имот на ответника, то се
установява, че ищцата реално не се е обогатила с извършването им. Ето защо
искът за заплащане на сторените подобрения на втория етаж, изразяващи се в
поставяне на алуминиева дограма, гипсокартон на тавана, вътрешна изолация и
шпакловка на стени, за сумата от общо 7124,36 лв. (съобразно заявеното с
молба от 26.09.22 и предвид изменението на иска от 14.11.2022 г. (л. 254) ) следва да бъде
отхвърлен изцяло.
В
случая, с оглед фактическите твърдения на ответника по претенциите по сметки и
доколкото по делото не се твърди нито доказва подобренията да са извършени със
съгласието на останалите съсобственици, което бе в доказателствена тежест на ответника,
а от друга страна, тъй като не се доказва за тях да е имало изричното
противопоставяне на останалите съсобствениците, което следваше да докаже
ответницата по иска, то съдът приема, че предявените осъдителни искове срещу съделителката Р.М. имат правното си основание в чл. 61, ал. 2 ЗЗД – по отношение на подобренията извършени
от ответника.
От
неоспорените допълнителни заключения по съдебно- техническите експертизи, които
съдът кредитира като обективни и компетентни, се установи по безспорен начин,
че ответника е извършил в съсобствения имот претендираните подобрения, тяхната
стойност към момента на извършването им, както и увеличената стойност на имота
вследствие направата им.
От
приетото допълнително заключението на съдебно- техническа експертиза, се
установява, че стойността им е следната: на ал. дограма на
избите, приземния етаж и врати, на стойност 1653,54 лв., а към настоящия момент
878,33 лв.; на входна ал. врата, на стойност 275,50 лв., а към настоящия момент
358,91 лв.; на външен дренаж изби, стойност 2601 лв. към момента на направата,
а към настоящия момент 3420 лв.; на изолация и шпакловка изби, стойност към
момента на направата 421,05 лв., а към настоящия момент 949,73 лв.; на замазка
с изолация изби, стойност към момента на направата 725,82 лв., а към настоящия
момент 1131,56 лв.; на настилка теракот изби, стойност към момента на направата
1360,32 лв., а към настоящия момент 1882,80 лв.; на настилка двор, стойност към
момента на направата 1764,60лв., а към настоящия момент 11591 лв.; на плътна
ограда, стойност към момента на
направата 561,54 лв., а към настоящия момент 10199,40 лв.; на метална ограда с
врати, стойност към момента на направата 102,72 лв., а към настоящия момент
1834,35 лв.; на мрамор по стълбище, стойност към момента на направата 1680 лв.,
а към настоящия момент 2731,20 лв.; на мазилка по стълбище, стойност към
момента на направата 577,22 лв., а към настоящия момент 1838,48 лв.; на мет. парапет на стълбище, стойност към момента на направата
148,65 лв., а към настоящия момент 750 лв.; на настилка мрамор двор, стойност към
момента на направата 2950 лв., а към настоящия момент 3600 лв.. Посочено е във
второто допълнително заключение, че с направата на ал. дограма на избите,
приземния етаж и врати се е увеличила стойността на делбения имот със сумата от
878,33 лв.; с направата на входна ал. врата, се е увеличила стойността на
делбения имот със сумата от 358,91 лв.; с направата на външен дренаж на избите,
се е увеличила стойността на делбения имот със сумата от 3420 лв.; с направата
на изолация и шпакловка изби, се е увеличила стойността на делбения имот със
сумата от 949,73 лв.; с направата на
замазка с изолация изби се е увеличила стойността на делбения имот със сумата
от 1131,56 лв.; с направата на настилка теракот изби се е увеличила стойността
на делбения имот със сумата от 1882,80 лв.; с направата на настилка двор, се е
увеличила стойността на делбения имот със сумата от 11591 лв.; с направата на
плътна ограда, се е увеличила стойността на делбения имот със сумата от 199,40
лв.; с направата на метална ограда с врати, се е увеличила стойността на
делбения имот със сумата от 1834,35 лв.; с направата на мрамор по стълбище, се
е увеличила стойността на делбения имот със сумата от 2731,20 лв.; с направата
на мазилка по стълбище, се е увеличила стойността на делбения имот със сумата
от 1838,48 лв.; с направата на мет. парапет на
стълбище се е увеличила стойността на делбения имот със сумата от 750 лв.; с
направата на настилка мрамор двор, се е увеличила стойността на делбения имот
със сумата от 3600 лв..
В хипотезата, когато подобрения са извършени без съгласие
на другите съсобственици и при липса на данни за изрично противопоставяне от
тях, правоотношенията се уреждат по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие - чл. 61 ЗЗД. Основателността на предявена претенция по сметки, с
правно основание чл. 61 ЗЗД, е предпоставено от
установяване от претендиращия съсобственик, заявил иска си за обезщетение за
извършени полезни разноски по общата вещ, без съгласие на другите
съсобственици, както стойността на направените подобрения, така и увеличената
стойност на имота постигната в резултат на извършените такива. Това е
необходимо с оглед присъждане, съобразно дела в съсобстваността,
на по – малката от двете стойности, тъй като в този случай подобрителят
действа при условията на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, т. е. не само в чужд, а и в
собствен интерес /подобряването на съсобствения имот увеличава не само
стойността на дяловете на останалите съсобственици, а и неговия дял/, поради
което отговорността е ограничена до размера на обогатяването.
В случая съобразно кредитираните от съда допълнителни
съдебно технически експерти се установява, че стойността на ал. дограма на
избите, приземния етаж и врати, към момента на направата 1653,54 лв. е по-
голяма от увеличената стойността на делбения имот 878,33 лв., следователно за
това подобрение ищцата отговаря до по- малката от двете стойности или до сумата
от 878,33 лв.. По отношение на входна ал. врата, се установява, че към момента
на направата й стойността й 275,50 лв. е по- малка от увеличената стойността на
делбения имот към настоящия момент вследствие на това подобрение- 358,91 лв.,
поради което на ответника следва да се присъди сумата от 275,50 лв.. По
отношение на направата на външен дренаж на изби се установява, че стойността
към момента на направата 2601 лв. е по- малка от увеличената стойността на
делбения имот към настоящия момент вследствие на това подобрение- 3420 лв.,
поради което на ответника следва да се присъди сумата от 2601 лв.. По отношение
на изолация и шпакловка изби, се установява, че стойност към момента на
направата 421,05 лв. е по- малка от увеличената стойността на делбения имот към
настоящия момент вследствие на това подобрение- 949,73 лв., поради което на
ответника следва да се присъди сумата от 421,05 лв.. По отношение на замазка с
изолация изби, се установява, че стойността към момента на направата 725,82 лв.
е по- малка от увеличената стойността на делбения имот към настоящия момент
вследствие на това подобрение- 1131,56 лв., поради което на ответника следва да
се присъди сумата от 725,82 лв.. По отношение на настилка теракот изби, се
установява, че стойността към момента на направата 1360,32 лв., е по- малка от увеличената стойността на
делбения имот към настоящия момент вследствие на това подобрение- 1882,80 лв.,
поради което на ответника следва да се присъди сумата от 1360,32 лв.. По
отношение на настилка двор, се установява, че стойността към момента на
направата 1764,60лв., е по- малка от увеличената стойността на делбения имот
към настоящия момент вследствие на това подобрение- 11591 лв., поради което на
ответника следва да се присъди сумата от 1764,60 лв.. По отношение на плътна
ограда, се установява, че стойността към момента на направата 561,54 лв., е по-
малка от увеличената стойността на делбения имот към настоящия момент
вследствие на това подобрение- 10199,40 лв. поради което на ответника следва да
се присъди сумата от 561,54 лв.. По
отношение на метална ограда с врати, се установява, че стойността към момента
на направата 102,72 лв., е по- малка от увеличената стойността на делбения имот
към настоящия момент вследствие на това подобрение- 1834,35 лв., поради което
на ответника следва да се присъди сумата от 102,72 лв.. По отношение на мрамор
по стълбище, се установява, че стойността към момента на направата 1680 лв., е по-
малка от увеличената стойността на делбения имот към настоящия момент
вследствие на това подобрение- 2731,20 лв., поради което на ответника следва да
се присъди сумата от 1680 лв.. По отношение на мазилка по стълбище, се
установява, че стойността към момента на направата 577,22 лв., е по- малка от
увеличената стойността на делбения имот към настоящия момент вследствие на това
подобрение- 1838,48 лв., поради което на ответника следва да се присъди сумата
от 577,22 лв.. По отношение на мет. парапет на
стълбище, се установява, че стойността към момента на направата 148,65 лв., е по-
малка от увеличената стойността на делбения имот към настоящия момент
вследствие на това подобрение- 750 лв., поради което на ответника следва да се
присъди сумата от 148,65 лв.. По отношение на настилка мрамор двор, се
установява, че стойността към момента на направата 2950 лв., е по- малка от
увеличената стойността на делбения имот към настоящия момент вследствие на това
подобрение- 3600 лв., поради което на
ответника следва да се присъди сумата от 2950 лв..
При
липсата на твърдения и доказателства ответницата по този иск да е погасила така
възникналите задължения за обезщетяване сторените от ищеца по този иск полезни
разноски, то следва да се приеме, че исковете му са основателни до посочените
по- горе размери, а за разликата над тях следва да бъдат отхвърлени.
Следователно претенцията за обезщетяване сторените разноски, посочени по- горе,
а именно: за ал. дограма на избите, приземния етаж и врати е
установена до сумата от 878,33 лв. или при съобразяване идеалните части на
ищцата от общите части на сградата следва да бъде уважена до сума в размер на
192,13 лв.. По отношение на входна ал. врата, претенцията за обезщетяване
сторените разноски е установена в размер на 275,50 лв. или при съобразяване
идеалните части на ищцата от общите части на сградата следва да бъде уважена до
сума в размер на 60,27 лв. и отхвърлена за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 350 лв.. По отношение на направата на външен дренаж на
изби, претенцията за обезщетяване сторените разноски е установена в размер на 2601
лв. или при съобразяване идеалните части на ищцата от общите части на сградата
следва да бъде уважена до сума в размер на 568,97 лв. и отхвърлена за разликата
над този размер до пълния претендиран от 7/32 от 3420 лв.. По отношение на
изолация и шпакловка изби, претенцията за обезщетяване сторените разноски е
установена в размер на 421,05 лв. или при съобразяване идеалните части на ищцата
от общите части на сградата следва да бъде уважена до сума в размер на 92,1 лв.
и отхвърлена за разликата над този размер до пълния претендиран от 7/32 от 949,73
лв.. По отношение на замазка с изолация изби, претенцията за обезщетяване
сторените разноски е установена в размер на 725,82 лв. или при съобразяване
идеалните части на ищцата от общите части на сградата следва да бъде уважена до
сума в размер на 158,77 лв. и отхвърлена за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 1131,56 лв.. По
отношение на настилка теракот изби, претенцията за обезщетяване сторените
разноски е установена в размер на 1360,32 лв. или при съобразяване идеалните
части на ищцата от общите части на сградата следва да бъде уважена до сума в
размер на 297,57 лв. и отхвърлена за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 1882,80 лв.. По отношение на настилка двор, претенцията за
обезщетяване сторените разноски е установена в размер на 1764,60 лв. или при
съобразяване идеалните части на ищцата от общите части на сградата следва да
бъде уважена до сума в размер на 386 лв. и отхвърлена за разликата над този
размер до пълния претендиран от 7/32 от 11591лв.. По отношение на плътна
ограда, претенцията за обезщетяване сторените разноски е установена в размер на
561,54 лв. или при съобразяване
идеалните части на ищцата от общите части на сградата следва да бъде уважена до
сума в размер на 122,84 лв. и отхвърлена за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 10199,40 лв.. По отношение на метална ограда, претенцията
за обезщетяване сторените разноски е установена в размер на 102,72 лв. или при
съобразяване идеалните части на ищцата от общите части на сградата следва да
бъде уважена до сума в размер на 22,47лв. и отхвърлена за разликата над този
размер до пълния претендиран от 7/32 от 1834,35 лв.. По отношение на мрамор по
стълбище, претенцията за обезщетяване сторените разноски е установена в размер
на 1680 лв. или при съобразяване идеалните части на ищцата от общите части на
сградата следва да бъде уважена до сума в размер на 367,5 лв. и отхвърлена за
разликата над този размер до пълния претендиран от 7/32 от 2731,2 лв.. По
отношение на мазилка по стълбище, претенцията за обезщетяване сторените
разноски е установена в размер на 577,22 лв. или при съобразяване идеалните
части на ищцата от общите части на сградата следва да бъде уважена до сума в
размер на 126,27 лв. и отхвърлена за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 1838,48 лв.. По отношение на мет.
парапет на стълбище, претенцията за обезщетяване сторените разноски е
установена в размер на 148,65 лв. или при съобразяване идеалните части на
ищцата от общите части на сградата следва да бъде уважена до сума в размер на
32,52 лв. и отхвърлена за разликата над този размер до пълния претендиран от
7/32 от 750 лв.. По отношение на настилка мрамор двор, претенцията за
обезщетяване сторените разноски е установена в размер на 2950 лв., или при
съобразяване идеалните части на ищцата от общите части на сградата следва да
бъде уважена до сума в размер на 645,31 лв. и отхвърлена за разликата над този
размер до пълния претендиран от 7/32 от 3600 лв..
По предявенета претенция по сметки
от М.И.Е. против Р.И.М. с правна
квалификация по чл. 31, ал. 2 ЗС
По
делото не се спори, а и от събраните гласни доказателства безспорно се
установява, че през процесния период, а именно от 04.08.2019 г. до 03.10.2022
г. единствено ищцата ползва съсобтвения имот
представляващ първи етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.503.93.1, със застроена площ 87
кв.м., който се съпритежава от ищеца и ответницата по
иска при квоти както следва: ¼
ид.ч. за Р.И.М. и 3/4 ид.
ч. за М.И.Е.. От приетата по делото експертиза безспорно се установява, че
месечният наем за процесния период е в размер на по 440 лв. месечно. Ищецът по
този иск е претендирал от ответницата сумата от 330 лв. месечно или общо е
посочил сумата от 12540 лв.. При съобразяване квотата в съсобствеността на
ответницата по този иск и заключението на вещото лице следва да се приеме, че тя
дължи месечно обезщетение в размер на 255 лв. или за целия процесен период /38
месеца/ същата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 9690 лв., като за
разликата над установените размери до пълните претендирани от 330 лв. месечно
респективно до 12540 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Разпоредбата
на чл.355 изр.първо от ГПК предвижда страните да заплащат разноските за делбата
съобразно стойността на дяловете си, като разноските включват заплатените суми
за свидетели, вещи лица и др., но не и платеното адвокатско възнаграждение/определение
№335/01.07.2015г. по ч.гр.д.№2020/2015г. на 1-во ГО на ВКС/. Следователно
Р.И.М., следва да заплати сумата от 1798,65 лв., представляваща държавна такса
по предявения иск за делба в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС, М.И.Е. следва да заплати сумата от 6107,85 лв., представляваща държавна
такса по предявения иск за делба в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС, а Н.И.И. следва да заплати сумата от 711,90
лв., представляваща държавна такса по предявения иск за делба в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, съобразно стойността на дяловете
им в съсобствеността. Отделно от това съделителката Р.И.М.
следва да заплати и държавна такса по предявения иск за сметки в размер на
228,80 лв. или общо сумата от 2027,45 лв., а М.И.Е. следва да бъде осъден да
заплати по заявените претенции за сметки сума в размер на 1331,14 лв. или общо
в азмер на 7438,99 лв..
Поради горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Р.И.М.,
ЕГН: **********,***, следния недвижим имот: недвижим имот, представляващ първи етаж, със застроена площ 87 кв.м., от масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.503.93.1, по КККР на град Велинград, одобрена със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при съседи:
10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94,
10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален
план на гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м., ведно със
съответните общите части от сградата и от поземления имот, върху който тя е
построена, определени по реда на чл. 38- 40 ЗС, с пазарна стойност на дела
73080 лв..
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на М.И.Е., ЕГН: **********,***, следния
недвижим имот: недвижим
имот представляващ втори етаж, със застроена площ 87 кв.м., от масивна
двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, по КККР на град
Велинград, одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018
г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95,
10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в
кв.63 по обезсиления кадастрален план на гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м.,
ведно със съответните общите части от сградата и от поземления имот, върху
който тя е построена, определени по реда на чл. 38- 40 ЗС, с пазарна стойност
73080 лв..
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание
чл. 353 ГПК, на Н.И.И., ЕГН: **********,***, следния
недвижим имот: недвижим
имот с идентификатор 10450.503.93, по КККР на град Велинград, одобрена със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при
съседи: 10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276,
10450.503.94, 10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63, по
обезсиления кадастрален план на гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м., с
пазарна стойност 69300 лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ,
на М.И.Е., ЕГН: **********,***, сумата от 54810лв. лева, за уравнение на
дяловете им по отношение на недвижимия имот, представляващ първи етаж, със
застроена площ 87 кв.м., от масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
10450.503.93.1, по КККР на град Велинград, одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91,
10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92,
представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален план на гр.Велинград,
целият с площ 694 кв.м., поставен в неин дял.
ОСЪЖДА М.И.Е., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ,
на Р.И.М., ЕГН: **********,***, сумата от 13837,50 лева, за уравнение на
дяловете им по отношение на недвижимия имот, представляващ втори етаж, със
застроена площ 87 кв.м., от масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
10450.503.93.1, по КККР на град Велинград, одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91,
10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92,
представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален план на гр.Велинград,
целият с площ 694 кв.м., поставен в негов дял.
ОСЪЖДА М.И.Е., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Н.И.И., ЕГН: **********,***, сумата от 4612,50 лева,
за уравнение на дяловете им по отношение на недвижимия имот, представляващ
втори етаж, със застроена площ 87 кв.м., от масивна двуетажна жилищна сграда, с
идентификатор 10450.503.93.1, по КККР на град Велинград, одобрена със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при съседи:
10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94,
10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63 по обезсиления кадастрален
план на гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м., поставен в негов дял.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН: **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.М., ЕГН: **********,***, сумата от 12993,75 лева, за
уравнение на дяловете им по отношение на недвижимия имот с идентификатор
10450.503.93, по КККР на град Велинград, одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91,
10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92,
представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63, по обезсиления кадастрален план на
гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м., поставен в неин дял.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН: **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Е., ЕГН: ********** ***, сумата от 47 643,75лева,
за уравнение на дяловете им по отношение на недвижимия имот недвижим имот с
идентификатор 10450.503.93, по КККР на град Велинград, одобрена със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, при съседи:
10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95, 10450.503.1276, 10450.503.94,
10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в кв.63, по обезсиления кадастрален
план на гр.Велинград, целият с площ 694 кв.м., поставен в неин дял.
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл.346 от ГПК от Р.И.М. срещу съделителите
М.И.Е. и Н.И.И., претенция за заплащане на сумата от 5720
лева, представляваща полезни разноски, сторени за поставения й в дял недвижим
имот, представляващ първи етаж, със застроена площ 87 кв.м., от масивна
двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, по КККР на град
Велинград, одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018
г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95,
10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в
кв.63, по обезсиления кадастрален план на гр.Велинград, целият с площ 694
кв.м., ведно със съответните общите части от сградата и от поземления имот.
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на М.И.Е., ЕГН: **********,***, по предявената по реда на чл.346 от ГПК
претенция, сумата от 6917,52 лв., представляваща сторените от ищеца по иска
необходими разноски за изграждането на дървена покривна конструкция и за ремонт
на външна мазилка и поставяне на улуци, като я ОТХВЪРЛЯ за разликата до
пълния претендиран размер от 11131,82 лв. и претендираните като необходими
разноски строително- монтажни работи.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.346 от ГПК от М.И.Е.,
ЕГН: **********,*** срещу съделителя Р.И.М., ЕГН: **********,***, иск за заплащане на
сумата от 7124,36 лева, представляваща полезни разноски, сторени за поставения му
в дял недвижим имот, представляващ втори етаж, със застроена площ 87 кв.м., от
масивна двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.93.1, по КККР на
град Велинград, одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018
г. на ИД на АГКК, при съседи: 10450.503.91, 10450.503.1758, 10450.503.95,
10450.503.1276, 10450.503.94, 10450.503.92, представляващ УПИ ХІІІ-4879, в
кв.63, по обезсиления кадастрален план на гр.Велинград, целият с площ 694
кв.м., ведно с съответните общите части от сградата и от поземления имот, върху
който тя е построена, определени по реда на чл. 38- 40 ЗС.
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: **********,***, по предявената по реда на чл.346 от ГПК претенция,
сумата от 192,13 лв., за сторени полезни разноски за поставяне на ал. дограма
на избите, приземния етаж и врати.
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: ********** ***, по предявената по реда на чл.346 от ГПК претенция,
сумата от 60,27 лв., за сторени полезни разноски за входна ал. врата, като я ОТХВЪРЛЯ за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 350 лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: ********** ***, по предявената по реда на чл.346 от ГПК претенция
сумата от 568,97 лв., за сторените полезни разноски за направата на външен
дренаж на изби, като я ОТХВЪРЛЯ
за разликата над този размер до пълния претендиран от 7/32 от 3420 лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: ********** ***, по предявената по реда на чл.346 от ГПК претенция
сумата от 92,1 лв., за сторени полезни разноски за изолация и шпакловка на изби,
като я ОТХВЪРЛЯ за разликата над
този размер до пълния претендиран от 7/32 от 949,73 лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.Е., ЕГН: ********** ***, по предявената по реда на чл.346 от ГПК претенция сумата от 158,77 лв., за сторени полезни разноски за замазка с изолация
на изби, като я ОТХВЪРЛЯ за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 1131,56 лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: **********,***, по предявената по реда на чл.346 от ГПК претенция
сумата от 297,57 лв., за сторените полезни разноски за направата на настилка от
теракот на изби, като я ОТХВЪРЛЯ
за разликата над този размер до пълния претендиран от 7/32 от 1882,80
лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: ********** ***, по предявената по реда на чл.346 от ГПК претенция,
сумата от 386 лв., за сторените полезни разноски за направата на настилка двор,
като я ОТХВЪРЛЯ за разликата над
този размер до пълния претендиран от 7/32 от 11591лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: ********** ***, сумата от 122,84 лв., за сторените полезни разноски
за направата на плътна ограда, като я ОТХВЪРЛЯ за разликата над този
размер до пълния претендиран от 7/32 от 10199,40 лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: **********,***, сумата от 22,47лв., за сторените полезни разноски
за направата на метална ограда, като я ОТХВЪРЛЯ за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 1834,35 лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: **********,***, сумата от 367,5 лв., за сторените полезни разноски
за направата на мрамор по стълбище, като я ОТХВЪРЛЯ за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 2731,2 лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: **********,***, сумата от 126,27 лв., за сторените полезни
разноски за направата на мазилка по стълбище, като я ОТХВЪРЛЯ за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 1838,48 лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: **********,***, сумата от 32,52 лв., за сторените полезни разноски
за направата на мет. парапет на стълбище, като я ОТХВЪРЛЯ за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 750 лв..
По
отношение на настилка мрамор двор, претенцията за обезщетяване сторените
разноски е установена в размер на 2950 лв., или при съобразяване идеалните
части на ищцата от общите части на сградата следва да бъде уважена до сума в
размер на 645,31 лв. и отхвърлена за разликата над този размер до пълния
претендиран от 7/32 от 3600 лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.Е., ЕГН: ********** ***, по предявената по реда на чл.346 от ГПК претенция
и на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от общо 9690 лв., или 255 лв. месечн наем, представляваща обезщетение за невъзможността
на ищеца по иска да ползва делбения първи жилищен етаж, за периода от 04.08.2019
г. до 03.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
установения размер до пълните претендирани от 330 лв. месечен наем, респективно
до 12540 лв..
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ,
на основание чл.355 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Велинград, общо сумата от 2027,45 лв., представляваща
държавна такса върху дяла й в делбената маса и по предявените във втората фаза
на делбата претенции по сметки.
ОСЪЖДА М.И.Е., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.355 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Велинград, общо сумата от 7438,99 лв.,
представляваща държавна такса върху дяла му в делбената маса и по предявените
във втората фаза на делбата претенции по сметки.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН: **********,***
ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.355 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Велинград общо сумата от 711,90 лв., представляваща държавна такса върху дяла й в
делбената маса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Пазарджишки окръжен съд.
УКАЗВА на страните, че в 6 (шест)
месечен срок от влизането на решението в сила следва да извършат
отбелязването му в Службата по вписванията при Районен съд - Велинград, като ги
предупреждава, че ако не сторят това в посочения срок вписването на исковата
молба губи действието си – арг. от разп. на чл. 115, ал.2 от ЗС.
Заверен
препис ДА НЕ СЕ ИЗДАВА на страните
до представяне на доказателства за заплатени държавна такса и местни данъци и
такси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИ.ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА