Р Е Ш
Е Н И Е
№ 89
Гр. Нови пазар, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд – Нови пазар, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 25.02.2020
г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1431 по
описа на съда за 2019 г. при секретаря Диана Славова, за да се произнесе взе
предвид следното:
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване
на задължение с правно основание чл. 439 от ГПК – въз основа на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Делото
е образувано по искова молба, подадена от М.Г.И. с ЕГН ********** от с. Ц.Г.срещу
„***“ ЕАД, гр. С., с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „П.В.“
№ **, бизнес център „Л. 6“, ет. 2, представлявано от Я.Й.О., Б.Р., Т.Я.. В
исковата молба се твърди, че ищцата имала задължение към “***“ ЕАД, за което
имало издадена заповед за изпълнение №***/09.10.2012 г., в.з.с. на 22.12.2012
г. и изпълнителен лист от 27.03.2013 г. въз основа на този изпълнителен лист
било образувано изп.д. № ***/2013 г. на ЧСИ А.Т. с район на действие ШОС.
Призовка за доброволно изпълнение й била връчена на 16.02.2015 г. чрез баща й.
на 10.05.2015 г. ЧСИ е поискал от НАП документ за наличие на движими и
недвижими имоти. В последствие на 15.05.2015 г. задължението било цедирано от “***“
ЕАД на ответното дружество „***“ ЕАД, за което ищцата така и не била уведомена,
но на 22.07.2015 г. ответникът поискал конституиране в изпълнителното
производство като взискател. На 12.01.2017 г. изпълнителното производство било
прехвърлено на ЧСИ Д.З., тъй като ЧСИ А.Т. бил лишен от права и било образувано
изп. дело № ***/2017 г. по нейния опис. На 13.03.2017 г. е връчена нова
призовка за доброволно изпълнение по новото изпълнително дело. На 28.07.2017 г.
взискателят е поискал извършване на справки до БНБ за наличие на банкови
сметки. На 29.08.2017 г. ЧСИ налага запор на банковите сметки на ищцата. На
22.03.2019 г. ЧСИ Д.З. постановила прекратяване на изпълнителното дело поради
настъпила перемпция. Малко по-късно на основание същия изпълнителен лист
взискателя е поискал образуване на ново изпълнително производство – изп. д. № ***/2019
г. на ЧСИ Д.З.. В исковата молба се твърди, че в периода 22.12.2017 г. – 22.12.2017
г. няма извършени действия, които да прекъсват давностния срок, поради което
към настоящия момент вземането следва да се счита погасено по давност. По тази
причина ищцата иска съдът да установи, че тя не дължи на ответника сумата по
заповед за изпълнение №***/09.10.2012 г., в.з.с. на 22.12.2012 г. и
изпълнителен лист от 27.03.2013 г., за които е образувано изпълнителното дело №
*** по описа на ЧСИ Д.З. с рег. № ***на КЧСИ и район на действие ШОС.
В съдебно заседание ищеца, чрез представителя си, поддържа така предявените
искове. Счита, че същите са основателни и доказани. Обръща внимание на съда, че
по образуваното изп.д. № ***.2013 г. на ЧСИ А.Т. е настъпила перемпция на
27.03.2015 г. По тази причина, както встъпването на сегашния кредитор на
22.07.2015 г., така и преобразуването на делото при ЧСИ Д.З. на 14.01.2017 г.,
така и извършените запори са нищожни, тъй като са наложени по вече прекратено
по силата на перемпцията изпълнително дело. Счита, че валидни изпълнителни
действия, които прекъсват давността, са предприети едва след образуване на ново
изпълнително дело през 2019 г. от ЧСИ Д.З., но тогава давността за
принудителното събиране на вземането вече е изтекла.
В предоставения на ответника „***“ ЕАД едномесечен срок е постъпил отговор,
с който се оспорва основателността на иска. Ответното дружество твърди, че в
периода от издаване на заповед за изпълнение №***/09.10.2012 г., в.з.с. на
22.12.2012 г. и изпълнителен лист от 27.03.2013 г. до 26.06.2015 г. по
отношение действието на погасителната давност е действало ППВС № 3/1980 г.,
според което с образуване на изпълнителното производство давността се прекъсва
и по време на изпълнителния процес, давност не тече. Едва с постановяване на ТР
№ 2 от 26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което
цитираното ППВС е отменено и е дадено ново тълкуване на действието на давността
в изпълнителния процес, през време на изпълнителното производство започва да тече
давност, но такава би изтекла на 26.06.2020 г. При условията на евентуалност
молят съда да приеме, че давността не е изтекла и защото извършваните от ЧСИ по
изпълнителните дела действия са им възложени по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и
като такива, съгласно съдебната практика прекъсват давността. Направено е
изрично изявление, че прилагат уведомление за ищцата за извършената цесия, с
което същата следва да се счита уведомена с получаване на отговора. По
изложените съображения молят съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание ответникът не се явява, а моли делото да бъде
разгледано в тяхно отсъствие. В становището по същество, което са представили
писмено на съда, поддържат всички възражение, направени в отговора. При
условията на евентуалност са направили възражение са прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и
представените по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От доказателствата по делото се
установява, че по ч.гр.д. № ***/2012 г. на НПРС въз основа на издадена заповед
за изпълнение на парично вземане №***/09.10.2012 г. М.Г.И. е осъдена да заплати
на “***“ ЕАД сумата от 5619,04 лв. – главница, **42,59 лв. – договорна лихва,
724,24 лв. – мораторна лихва за периода 29.04.2011 г. – 26.09.2012 г., както и
законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението на
08.10.2012 г. до окончателното плащане и направените от заявителя разноски в
размер на 269,72 лв.
Въз основа на така издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен
лист на 02.01.2013 г., по който на 27.03.2013 г. е образувано изп. дело № ******
на ЧСИ А.Т. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие ШОС. С молбата за
образуване на изпълнително дело взискателят “***“ ЕАД е поискал изрично от съдебният
изпълнител извършването на справки за проучване имуществото на длъжника. Такива
са направени, но е установено, че лицето няма движимо или недвижимо имущество,
нито трудови договори.
Призовката за доброволно изпълнение е останала невръчена, тъй като длъжника
се е преместил от адреса. Справката от Национална база данни „Население“ е
показала, че длъжника М.Г.И. има други постоянен и настоящ адрес. Съобщения са
изпратени и на тези два адреса. През 16.02.2015 г. е връчена показа за
доброволно изпълнение на постоянния й адрес чрез баща й. Призовката до
настоящия адрес е върната в цялост с отбелязване, че лицето от 7-8 месеца се
намира в чужбина – Ч..
На 22.07.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „***“ ЕАД да
бъдат конституирани като взискатели по делото, тъй като са станали кредитор по
предявеното за принудително събиране вземане по силата на договор за цесия от
15.05.2015 г.
Междувременно ЧСИ А.Т. е бил лишен от права – първоначално временно до
приключване на наказателното производство, а в последствие и окончателно с
присъда. С молба от 05.05.2016 г. новият взискател „***“ ЕАД е поискал ново
проучване на имуществото на длъжника. Молбата е отправено до ЧСИ Д.З. с рег. № ***на
КЧСИ и район на действие ЩОС, на която са възложени делата на ЧСИ Т. до
постановяване на присъдата. Справката е извършена и е установено, че М.Г.И. няма
движимо или недвижимо имущество, нито трудови договори.
На 14.01.2017 г. е поискано преобразуване на делото по опис на ЧСИ З..
Новото дело е продължило № ***. Едновременно с молбата за преобразуване е
поискано и да се извърши опис на движими вещи, намиращи се в жилището на
длъжника. Такъв опис не е извършван. На 11.08.2017 г. по изпълнителното дело е
постъпила молба от взискателя „***“ ЕАД, с която искат от ЧСИ З. да извърши
справка от регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки и да наложи запор по
същите, ако се установят налични. Справката е извършена и са установени банкови
сметки в 5 банки. ЧСИ е изпратила запорни съобщения до банките на 29.08.2017 г.
Запорите за наложени.
На 15.09.2017 г. по изпълнителното дело постъпва молба от длъжника делото
да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С разпореждане на
ЧСИ от 20.09.2017 г. е отказано.
С постановление на ЧСИ Д.З. от 22.03.2019 г. изп. дело № *** е било прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Вдигнати са всички запори.
По молба на „***“ ЕАД от 27.06.2019 г. на същата дата при ЧСИ Д.З. е
образувано ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист с № ***.
Настоящото производство е образувано на 24.10.2019 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за
установяване на несъществуване на задължение въз основа на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание – в случая това е изпълнителния лист. Искът е
отрицателен установителен и тъй като ищцата твърди, че вземането срещу нея е
погасено поради изтичане на предвидената в закона 5-годишна давност, това прехвърля
тежестта за доказване върху ответника, който трябва да докаже, че в периода от
издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са извършвани изпълнителни
действия, които да прекъсват давността и срокът между тях е по-малък от 5
години.
В конкретния случай между страните няма спор по фактите, а единствено по
отношение на приложението на закона.
За да установи съдът дали за вземането на „***“ ЕАД срещу М.Г.И. е
настъпила предвидената в закона давност следва да се отговори на въпроса първо
кой тълкувателен акт се прилага по отношение на начина, по който давността тече
по време на изпълнителния процес – Постановление № 3 от 1980 г. на Пленума на
ВС или Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. С Постановление № 3 от 1980 г. на Пленума на ВС възприето
решението, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. В резултат на това нова
давност започва да тече едва след прекратяване на изпълнителното производство.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС посоченото постановление е обявено за изгубило сила и е прието, че
давността се прекъсва с всяко поискано или предприето изпълнително действие
срещу длъжника, т. е. че в рамките на изпълнителния процес тече давност, а
изпълнителните действия по събиране на вземането я прекъсват, като от всяко
такова поискано или предприето действие започва да тече нова давност.
Основаният спор по делото между страните засяга въпросът дали разрешението
по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага в периода преди постановяването му. Този
извод напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Да се приеме, че
разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение се прилага и за случаи
преди **.05.2015 г. е напълно логично, ако се изследват мотивите на ОСГТК, въз
основа на които са взели това си решение. Нека първо да започнем от там, че за
да се стигне до необходимостта от постановяване на тълкувателно решение по този
въпрос, то определено е имало съдебна практика в този смисъл. Това означава, че
е имало съдебни актове, в които е било прието, че Постановление № 3 от 1980 г.
на Пленума на ВС е загубило сила и тълкуването на разпоредбите на ЗЗД за това
как тече давността следва да се тълкуват по различен начин от този в
постановлението на ВС. И мотивите на самото ОСГТК показват защо това е така.
Според мотивите по т. 10 от тълкувателното решение, Постановление № 3 от 1980
г. на Пленума на ВС се основава на действащото преди Конституцията от 1991 г.
законодателство, според което е съществувало задължение за органите по
принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до
удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите
организации като кредитори. Подобно служебно действие на тези органи при
законодателството след 1991 г. би било недопустимо. По тази причина при
действието на законодателството след 1991 г. е налице съществена разлика между
исковия и изпълнителния процес. Докато при исковия процес при редовно
образувано производство и при бездействие на ищеца, делото пак ще завърши с акт
по същество, то при изпълнения процес бездействието на взискателя ще бъде
фатално за съдбата на принудителното изпълнение. Една част от съдиите са
осъзнали това противоречие на Постановление № 3 от 1980 г. на Пленума на ВС с
действащото след 1991 г. законодателство и са приели, че то е загубило сила и
преди постановяване на цитираното тълкувателно решение на ВКС.
По тази причина няма пречка и по отношение на настоящия казус да се приложи
разрешението по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо, че част от изпълнителните
действия са извършени преди неговото постановяване. Това не означава да се
придаде обратна сила на тълкувателното решение. Не трябва да забравяме, че
тълкувателните решения на ВКС не променят законодателството. За разлика от
решенията на Конституционния съд, те не променят съдържанието на правната
норма, а само ни казват как е правилно да се тълкува и прилага тази норма –
норма, която е била приета и е имала това съдържание много преди постановяване
на тълкувателното решение. Така е трябвало да се тълкува правната норма и преди
постановяването му, но поради наличие на противоречива практика се е наложило
постановяване на тълкувателно решение.
За настоящия съдебен състав няма съмнение, че след изменение на
законодателството в годините след 1991 г. Постановление № 3 от 1980 г. на
Пленума на ВС губи сила, тъй като законодателната рамка, при която е
постановено е различна. Съдържанието на нормите, които са тълкувани – чл. 116 и
чл. 117 от ГПК може и да не са променяни, но не трябва да забравяме, че никоя
норма не се тълкува сама за себе си, а в органична връзка с основните принципи
на законодателството в даден период от време.
По тази причина и към 2013-2015 г. е следвало да се приеме, че на основание
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемането на всяко действие по принудително
изпълнение, давността се прекъсва и започва да тече нова давност.
По тази причина и с оглед установените по-горе факти, след образуване на изп.
дело № ****** на ЧСИ А.Т. на 27.03.2013
г., когато ведно с молбата за образуване на изп. дело е поискано и проучване на
имущество на длъжника и налагане на запори, давността е прекъсната и е
започнала нова давност. Тъй като не е установено имущество на длъжника, няма
предприети действия по принудително изпълнение. Нещо повече, няма нови искания
за предприемане на такива действия до 14.01.2017 г. по преобразуваното изп.
дело № *** на ЧСИ Д.З., когато е поискан опис на движими вещи, намиращи се в
жилището на длъжника. В този момент обаче трябва да заявим категорично, че не е
имало валидно образувано изпълнително дело.
В действителност изп. дело № ****** на ЧСИ А.Т. е било прекратено по силата
на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК още на 28.03.2015 г. Няма
значение, че няма изричен акт на ЧСИ. Тълкуването на нормата е категорично –
прекратяването настъпва по силата на закона. От този момент нататък няма
валидно образувано изпълнително производство.
Следващият въпрос, на който трябва да дадем отговор е дали искането за
преобразуване на изп. дело № ****** на ЧСИ А.Т. в дело по описа на ЧСИ Д.З. има
силата на искане за образуване на ново дело. Т.е. дали искането за
преобразуване на делото би могло да санира (да направи валидни) действията
извършени след него. Подобен извод не може да бъде споделен – образуване на
ново дело може да се иска само след прекратяване на предходното. Наистина от
гледна точка на закона изп. дело № ****** на ЧСИ Т. е било прекратено, но
последиците от това прекратяване не са били зачетени от ЧСИ и взискателя – не
са вдигнати служебно всички запори, ИЛ не е върнат на взискателя и
новообразуваното изп. дело № *** на ЧСИ Д.З.
не е започнало с призовка за доброволно изпълнение, както щеше да стане, ако
съдебният изпълнител си беше изпълнил задължението и прекратил с нарочен акт
предходното дело. Вместо това ЧСИ и взискателя са се ползвали от всички
извършени по вече прекратеното изпълнително дело последствия и новото такова е
продължаване на старото но под нов номер при друг ЧСИ. По тази причина не може
да се счита, че с искането за преобразуване на делото, се санират извършените
след настъпван ена перемпцията и след преобразуване на делото действия. Те са
нищожни като извършени по прекратено изпълнително производство.
По тази причина няма как да се приеме, че исканията от 14.01.2017 г. и от 11.08.2017
г. прекъсват давността. На същото основание нищожни са и действията по налагане
на запор на банковите сметки на длъжника – делото, по което са били наложени е
било прекратено по силата на закона още на 28.03.2015 г.
Така с настъпването на 28.03.2018 г. давността за вземането по издадения
срещу М.Г.И. е изтекла относно главницата и от тази дата тя вече не дължи
принудително изпълнение по изпълнителния лист. Трябва да се има предвид, че
относно лихвите давността е изтекла още на 28.03.2016 г. Дължими са останали само
лихвите, натрупани след издаване на изпълнителния лист. Независимо от това
обаче с погасяване на главницата по давност на основание чл. 119 от ЗЗД, се
погасяват и всички лихви, за които давността още не е била изтекла.
С оглед на това съдът намира предявеният иск за изцяло основателен.
За разноските:
От страна на ищеца е направено искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК – за
заплащане на разноските, направени от нея в производството. Предвид изводите на
съда следва да бъде разгледано и възражението за прекомерност на претендираното
от ищцата адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по дела с
материален интерес от 10000 лв. до 100 000 лв. се дължи възнаграждение в
размер на 830 лв. плюс 3% върху разликата между 10000 и материалния интерес.
Така минималното адвокатско възнаграждение по делото възлиза на 965,55 лв.
Предвид това съдът намира, че договореният и платен от ищеца адвокатски
хонорар в размер на 1000 лв. не е прекомерен. Делото макар да не се
характеризира с голяма фактическа сложност, в действителност се отличава със
значителна правна такава, поради което заплащането на 35 лв. над минималното
възнаграждение по наредбата не е прекомерно.
Предвид констатираната цялостна основателност на иска и с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че от направените разноски
в общ размер на 1662,54 лв. (адвокатско възнаграждение, разноски и държавна
такса) съдът следва да присъди ответниците да заплатят на ищеца цялата сума.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ ЕАД, гр. С., с ЕИК ***, с адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. „П.В.“ № **, бизнес център „Л. 6“, ет. 2,
представлявано от Я.Й.О., Б.Р., Т.Я., на основание чл. 439 от ГПК, че ищцата М.Г.И.
с ЕГН ********** от с. Ц.Г.не дължи принудително изпълнение на сумата от
5619,04 лв. – главница, **42,59 лв. – договорна лихва, 724,24 лв. – мораторна
лихва за периода 29.04.2011 г. – 26.09.2012 г., както и законна лихва върху
вземането от датата на подаване на заявлението на 08.10.2012 г. до
окончателното плащане и направените от заявителя разноски в размер на 269,72
лв., за които е издаден изпълнителен лист от 27.03.2013 въз основа на заповед
за изпълнение на парично вземане №***/09.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. № ***/2012
г. на НПРС, поради настъпила погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА
„***“ ЕАД, гр. С., с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „П.В.“
№ **, бизнес център „Л. 6“, ет. 2, представлявано от Я.Й.О., Б.Р., Т.Я., ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.Г.И. с ЕГН ********** от с. Ц.Г., СУМАТА от 1662,54 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и два лева и петдесет и четири
стотинки), представляващи направените от ищеца разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от
страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията
за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Николова