Решение по дело №6350/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4679
Дата: 28 юни 2017 г. (в сила от 2 май 2019 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20151100106350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

София, 21.06.2017 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6350/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ и чл.86 от ЗЗД.

         Ищцата Т.Г.Д., ЕГН: **********, чрез адв. П.С., със съдебен адрес:***, офис 9, твърди, че на 22.05.2010 г. след 05:30 часа по път III-587 в посока от гр.И. към гр.Л. при управление на л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № *******, водачът И.Д.К. е загубил контрол над автомобила, предизвиквайки ПТП, при което е починал Р.А.Ч.– фактически съжител на ищцата.

         По случая е образувано образувано ДП № 59/2010 г. по описа на РУП – И., пр.пр. № 1138/2010 г. по описа на ОП – Хасково и НОХД № 544/2010 г. по описа на ОС – Хасково. С Присъда № 193/05.10.2012 г., постановена по  НОХД № 544/2010 г. по описа на ОС – Хасково, И.К. е признат за виновен за причиняване по непредпазливост на смъртта на повече от едно лица, нарушавайки разпоредбите на ЗДвП.

         Ищцата сочи, че относно л.а “Алфа Ромео“ с рег.№ ******* е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество З. ”Л.И.” АД.

         Ищецът зявява, че търпи неизмерими болки и страдания, дължащи се на смъртта на Р.Ч., с когото фактически е съжителствала. Дълго са живели като съпрузи, дори и без сключен брак, между тях е царяло разбирателство и подкрепа, обич и уважение. Били са неразделни, той я е напътствал и давал съвети. Живеели са в едно домакинство – задружно и сплотено. Изключително тежко й е било да го гледа прикован на легло в безпомощно състояние, помагала му е да раздвижва крайниците си, искрено се е надявала, че ще се оправи и ще имат деца. Загубата била огромен шок.

 В тази връзка ищцата предявява настоящите искове срещу ЗД „Л.И.“ АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., представляващ частичен иск от сумата в размер на 200 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 22.05.2010 г., до окончателно изплащане на сумите. Претендира направените разноски по делото и адвокатаски хонорар.

Ответникът ЗД „Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер.

Оспорва твърдението, че ищцата е живяла на съпружески начала с починалото лице, както и намерението да създадат семейство. В тази връзка оспорва активната материално-правна легитимация на Т.Д..

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между вредите и процесния инцидент, оспорва механизма на ПТП. Релевира доводи за съпричиняване от страна на починалия, изразяващо се в нарушение на правилата на ЗДвП, а именно – пътувал е в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан.

Счита, че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира с  принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи. Оспорва претенцията за присъждане на лихви като неоснователна.

Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като евентуално моли да бъдат редуцирани като прекомерно завишени. Претендира разноски в производството и юрисконсултско възнаграждение.

По делото е конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника водачът на процесния лек автомобил И.Д.К., ЕГН **********, чието искане за предоствяне на правна помощ е оставено без уважение поради неспазване на дадените от съда указания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди съответно в размер на 120 000 лв., ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането – 22.05.2010 г., до окончателно изплащане на сумите.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин настъпването на ПТП от 22.05.2010 г. около след 05:30 часа по път III-587 в посока от гр.И. към гр.Л., като при управление на л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № *******, водачът И.Д.К. е нарушил правилата за движение по пътищата, , като с деянието си е причинил телесни повреди на Р.А.Ч.– фактически съжител на ищцата, довели впоследвие до неговата смърт.

Между страните не се спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение относно процесния автобмобил, сключено при ответното дружество съгласно застрахователна полица № 0008134223090506257, валидна към дадтата на настъпване на ПТП-то.

Спорът се свежда до наличието на активната материално-правна легитимация на ищцата, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и процесния инцидент, механизма на ПТП, наличието на съпричиняване от страна на починалия, размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.

 

В хода на делото е изслушано заключение по назначената СППЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от което става ясно, че във връзка със смъртта на фактическия съжител на ищцата тя е развила протрахирана депресивна реакция, която е продължила около три месеца. Вещото лице д-р С. твърди, че след това е останало психологически разбираемо чувства на тъга, което няма качествата на психично разстройство, но може да продължи дълго време.

От назначената и неоспорена от страните по делото КСАТМЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, става ясно, че причината за смъртта на Р.А.Ч.е белодробна тромбемболия с инфаркт на белите дробове и масивен миокарден инфаркт, като механизмът на причиняване на смъртта на пострадалия е в пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка с претърпяното ПТП от 22.05.2010 г. Вещите лица инж. Ст. А. и д-р Юл. Й. сочат, че при посока на движение по път III-597 към гр. Л. процесният автомобил напуска платното за движение в ляво, преминава през левия банкет, удря се в крайпътен скат, преобръща се, след което се удря повторно в ската и се връща на платното за движение. При ударите от автомобила изпадата пасажерите Д.Б., Р.Ч., М.К.. Мястото на първи удар в ската е на около 59 метра след ориентира по протежението на пътното платно и на около 3-4 метра в ляво от единия край на платното за движение по широчина на пътното платно, а напускането на платното за движение е станало в зоната на десен звой за посоката на движение на автомобила. Вещите лица сочат, че автомобила е бил оборудван с предпазни колани на всички пътнически места, включително и на задните. Твърдят, че пострадалият Ч. се е намирал на седалката зад водача на автомобила. Вещите лица сочат, че към момента на удара в ската скоростта на автомобила е била около 60 км/ч, а тялото на пострадалия се е отклонило в дясно на задната седалка при рязката промяна на треакторията на автомобила. Вещите лица твърдят, че при тази скорост на движение обезопасителния колан би задържал тялото на пострадалия към седалката и не би позволил изпадането му от купето, което не би довело до получаване на тежки наранявания – множествена травма, травматичен шок, контузия на главата, гръдния кош, корема, крайници, мозъчно сътресение, контузия на бял дроб, изкълчване на лява лакетна става, контузия на гръбначен мозък. Сочат, че при последвалото преобръщане на автомобила и втори удат в ската, дори при поставен предпазен колан пострадалият е щял да получи множество други травми в областта на главата, тялото и крайниците.

В хода на делото е изслушано заключение по назначената СПсЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от което става ясно, че спрямо ищцата е налице актуален психически дискомфорт, свързан със смъртта на Р.Ч.. Вещото лице Б. К. твърди, че са наблюдаеми ясни депресивни елементи, които могат да бъдат обсъждани като породени от непреодолян стрес. Сочи, че е слабо вероятно да настъпи пълно спонтанно възстановяване на ищцата от негативното отражение на инцидента, тъй като последиците са дали траен отпечатък върху емоционалността на ищцата. Вещото лице твърди, че реакциите на скръб, които са още интензивни и продължават повече от 6 месеца, както е в конкретния случай при ицщата, позволяват обсъждането на протрахирана депресивна реакция, свидетелстваща за непреодоляна психична травма.

По искане на ищцата и с оглед доказване на претърпените неимуществени вреди по делото е разпитан един свидетел при режим на довеждане.

Свидетелката Ч.а, сестра на починалия, твърди, че ищцата е придружавала пострадалия навсякъде, била неотлчъно до него по време на болничния му престой, грижила се за него. Сочи, че ищцата и починалия живеели заедно дълго време – поне пет години, в последните три години от връзакта си имали отношения като между съпрузи, планували да имат деца. Твърди, че смъртта на Р.Ч. се отразила много тежко на ищцата, към настоящия момент още не го е преживяла, говори често за него.

Свидетелката И., първа братовчедка на ищцата, сочи, че ищцата и починалия са живеели на семейни начала. Твърди, че смъртта на Р. се отразила тежко върху ищцата, променила се ицяло като човек, не общувало с никого, затворила се, носела само черни дрехи, не се хранила, не спяла, започнала да употребява алкохол. Сочи, че към настоящия момент при разговор на тази тема или когато гледа стара снимка, ищцата се разстройва по същия начин. Смята, че ищцата още не е продоляла загубата.

Съгласно Постановление № 5 от 1969 г. на Пленума на ВС право на обезщетение за неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане има и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане. От представените по делото доказателства, подкрепени от свидетелските показания, е видно, че ищцата и починалият са имали дълга връзка, живеели са на съпружески начала, като се правили планове да създадат деца и да сключат брак. Предвид това са неоснователни възраженията на ответника за липса на активна материално-правна легитимация на ищцата.

Настоящият съдебен състав намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1 от  КЗ и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Т.Г.Д. вследствие настъпилото на 22.05.2010 г. ПТП, са основателни и като такива следва да бъдат уважени.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.

Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.

Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане  се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищците.

Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.

В резултат на ПТП от 22.05.2010 г. по път III-587 в посока от гр.И. към гр.Л. е причинена смъртта на Р. Ч., фактически съжител на ищцата. От събрания в хода на делото доказателствен материал, подкрепен от показанията на свидетелите се установява, че ищцата е претърпяла болки и страдания, съпровождала е пострадалия по време на болничния му престой, грижила се е за него. Приела е смъртта му изключително тежко – затворила се в себе си, отказавала да излиза и да общува с някого, започнала да употребява алкохол. Заключенията на вещите лице по назначените СППЕ и СПсЕ доказват наличието на протрахирана депресивна реакция, като вероятността за пълно спонтанно възстановяване на ищцата от негативното отражение на случилото се върху писхиката й е минимална.

Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, но относно техния размер следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

В хода на производството бе доказано, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице, изразяващо в непоставяне на предпазен обезопасителен колан. От заключението на вещите лице по назначената КСАТМЕ става ясно, че пострадалият е нямало да получи толкова тежки наранявания – множествена травма, травматичен шок, контузия на главата, гръдния кош, корема, крайници, мозъчно сътресение, контузия на бял дроб, изкълчване на лява лакетна става, контузия на гръбначен мозък.

Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, възрастта на ищцата, съдът съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2010 г. намира, че обезщетение в размер на 80 000 лева би било адекватна обезвреда на претърпените от нея и доказани в производството неимуществени вреди.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава  и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумата от по 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпяното ПТП,  следва да бъде присъдена заедно със законната лихва от момента на настъпване на увреждането – 22.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумите.

С оглед изхода на спора и тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по делото, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сума в размер на 3 200 лв.

Във връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание съобразно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед изхода на спора на основание ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.С. сумата в размр на 2 930 лв., а на ищцата направените от нея разноски за депозити в размер на 400 лева, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на дружеството - ответник на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК сумата 1 841, 66 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски за депозити по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Д., ЕГН: **********, сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 22.05.2010 г., при което е загинал Р.Ч., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до пълния предявен размер на частичния иск от 120 000 лв., /при цялостен размер на претендираното обезщетение 200 000 лв./,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата в размер 3 200 лв.   представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д да ЗАПЛАТИ на адвокат П.С., с адрес: ***, офис 9 адвокатско възнаграждение в размер на 2 930 лв.

ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Д., ЕГН: **********, сумата в размер на 400 лв. – представляваща разноски за депозити по делото.

ОСЪЖДА Т.Г.Д., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ответника ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д, сумата в размер на 1 841, 66 лв.  – разноски по делото, на основание чл. 78 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: