№ 192
гр. Благоевград , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500335 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК и е образувано по жалба от Б. Д. С.,
ЕГН **********, гр.Б, ул. "П.Д.П." № срещу Разпореждане от 21.01.2021 година на ЧСИ
Ш.Д по изпълнително дело № - г., с което е отказано редуциране на приети по цитираното
изпълнително дело разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар на процесуален
представител на взискателите.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е неправилно, незаконосъобразно
и постановено в разрез със съдебната практика. Сочи, че след образуване на изпълнителното
дело пълномощникът на взискателите не е предприел и не е извършвал други процесуални
действия, свързани с движението на изпълнителното дело предвид погасяване на сумите с
изключение на оспорвания хонорар. Счита, че е налице основание за намаляване на
присъдените в полза на взискателите съдебни разноски, представляващи заплатен
адвокатски хонорар до размер от 200 лева. Сочи като приложим в случая чл.10, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира съдебни
разноски във въззивното производство.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателите депозират чрез пълномощник писмени
възражения, с които обосновават становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на
взискателите е извършвал и други процесуални действия, а именно изискване на справки
относно материалното състояние на длъжника, депозиране на молба /04.09.2021г./ за
налагане на запор върху налични банкови сметки на длъжника, получаване на книжа. Сочи,
че взискатели по изпълнителното дело са Л.Б. С.а и Д.Б С., с което обосновава становище, че
дължимото минимално адвокатско възнаграждение за образуване на делото е по 200.00 лева
за всеки взискател или общо 400.00 лева. Навежда подробни доводи в подкрепа на
позицията за необоснованост на възражението на жалбоподателя за прекомерност на
1
присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 506.72 лева и прави искане за оставяне
на жалбата без уважение като неоснователна. Претендира съдебни разноски в настоящото
производство. Представя договор за правна защита и съдействие.
В писмено становище ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие като е посочил, че
жалбата е допустима, а по същество неоснователна. Сочи, че в казуса взискателят не само е
упражнил правото си да образува изпълнително производство чрез подаване на нарочна
молба, ведно с приложения и документи, но и чрез своя пълномощник е посочил и поискал
извършване на определени изпълнителни действия. Сочи, че за всеки един от взискателите
/двама/ по изпълнителното дело се следва адвокатско възнаграждение в размер на 200.00
лева, съгласно чл.10 във вр.с чл.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С изложеното обосновава становище за неоснователност на
искането за намаляване на присъдените съдебни разноски по изпълнителното дело от 506.72
лева на 200.00 лева.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията, наведени в жалбата, писмените възражения
на взискателите и мотивите на ЧСИ, и взе предвид материалите по изпълнителното дело,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна – длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване,
срещу валидни и подлежащи на обжалване действия – изрично посочени в чл.435, ал.2 от
ГПК, т.7 – разноските по изпълнението. Жалбата е подадена против акт на съдебния
изпълнител, с който същият се е произнесъл по искане на длъжника за изменение на акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на разноските на взискателите за
адвокатско възнаграждение. Т.е. жалбата е допустима.
По същество на жалбата:
Изпълнителното производство е образувано по молба от Ц.Х. Съботинова като майка и
законен представител на Л.Б. С.а, ЕГН и Д.Б С., ЕГН за принудително събиране на парично
вземане в размер на 250.00 лева за всяко дете поотделно, платима до 10-число на
съответния месец, за който се дължи, чрез тяхната майка, по личната й банкова сметка в
„ОББ“, считано от 01.12.2019 г. до настъпване на основание за изменяване или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа
до окончателното й изплащане, както и на месечна такси за извънкласни частни занимания в
размер на: 230.00 лева за детето Л. С.а и 366.00 лева за детето Д С., въз основа на
изпълнителен лист от 13.08.2020 г., издаден на основание определение № 269/13.01.2020 г.
по гр.д. № 20191210103045 по описа на РС-Б, влязло в сила на 13.01.2020 г. С молбата по
чл.426 от ГПК /вх. № 11859/17.08.2020 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. е посочен начин на
изпълнение запор на вземания по банкови сметки на длъжника. С молбата за започване на
изпълнението са претендирани и разноски в изпълнителното производство, представляващи
платено адвокатско възнаграждение, във връзка с което е представен договор за правна
помощ и съдействие /лист 4 в кориците на изпълнителното дело/ с упълномощения адвокат
Е.Д.. Уговореното с договора възнаграждение е в размер на 506.72 лева, от които 200 лева за
образуване на изпълнителното производство и 306.72 лева за процесуално
представителство/, заплатено в брой при подписване на договора. С покана за доброволно
изпълнение до длъжника /лист 42 в изп.дело/, връчена на длъжника на 02.09.2020 г., същият
е поканен да заплати сумата по изпълнителния лист, както и 506.72 лева разноски на
взискателите, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Във връзка с искане на
взискателите за проучване на притежаваните от длъжника банкови сметки са събрани
справки. На 04.09.2020 г. взискателите чрез упълномощения адвокат са сторили искане за
налагане на запор върху наличните в „ОББ“ АД банкови сметки на длъжника. Видно от
запорно съобщение от 04.09.2020 г. е наложен запор на вземания по банкова сметка на
длъжника в „ОББ“ АД. На 15.09.2020 г., т.е. в срока за доброволно изпълнение, длъжникът
2
С. е подал възражение до съдебния изпълнител вх. № 14413 /15.09.2020 г., с което на
основание чл.78, ал.5 ГПК е поискал да се намали размера на присъдения в полза на
взискателите адвокатски хонорар до минималния размер по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г.
- 200 лв., като съобразен с фактическата и правна сложност на делото. С обжалваното
разпореждане ЧСИ е оставил възражението на длъжника без уважение.
Жалбата е частично основателна.
Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК /в редакция ДВ бр.86/2017 г./ разноските за изпълнението са
за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл.433 от
ГПК, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство /т.1/
или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда или бъдат отменени от съда /т.2/ или разноските, направени от взискателя са за
способи, които не са приложени /т.3/. Във всички останали случаи се дължат разноски по
изпълнението. Отговорността за разноски е уредена в Общата част на ГПК, като в чл.79 е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Следва, че
правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в
исковото, но и в изпълнителното производство /в същия смисъл и Определение №
403/01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/2008 г. ВКС/. Компетентен да се произнесе по искането е
ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК.
Длъжникът не е задължен за всички суми, които са приети от ЧСИ за плащане. Съгласно
решение № 82/8.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., ІV г. о., ВКС длъжникът отговаря за
дължимите от взискателя авансови такси / и да не са заплатени предварително/ за
извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за
процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и
правна сложност на делото. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил
изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и
интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, длъжникът не отговаря за тези такси.
Длъжникът отговаря за разноските на взискателя за процесуално представителство,
доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото.
По възражението за обема на осъществената от пълномощника на взискателите правна
помощ:
В конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателите е
депозирал молба по чл.426, ал.1 от ГПК с приложен към нея изпълнителен лист,
пълномощно и договор за правна защита и съдействие /лист 4 в кориците на изпълнителното
дело/, обективиращ разноски на взискателите, представляващи заплатен адвокатски хонорар
в размер 506.72 лева, от които 200 лева хонорар за образуване на изпълнителното дело и
306.72 лева хонорар за процесуално представителство. В молбата е заявено искане за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника до размера на вземанията на
кредиторите/взискателите и за присъждане на разноски. С последваща молба вх. №
13417/04.09.2020 г. взискателите чрез пълномощника адв.Е.Д. отново са заявили воля пред
ЧСИ за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „ ОББ“ с цел принудително
удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнението. Съдът счита, че това действие
повтаря действието, обективирано в молбата по чл.426, ал.1 ГПК, поради което и доколкото
е извършено в срока за доброволно изпълнение на задълженията, не представлява ново,
различно от първоначалното същинско изпълнително действие /искане за налагане на запор
върху банкова сметка на длъжника. Други действия по делото с цел удовлетворяване на
паричните вземания не са извършвани от пълномощника на взискателите, предвид
погасяването на вземанията за издръжки и други месечни извънкласни частни занимания, в
3
срока за доброволно изпълнение. В тази връзка съдът счита за състоятелен довода на
жалбоподателя, че предприетите от пълномощника на взискателите действия до момента на
погасяване задълженията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение, се
изразяват в депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело, с която е посочено и
конкретното действие за удовлетворяване на вземанията, т.е. по същество изпълнителното
дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
По възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение:
Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения действия от страна на процесуалния представител, както и има
ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на
уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени,
че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е
ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2
от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на
ВКС.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения минималният размер адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнително дело е 200 лева, а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 е 200 лева.
В казуса изпълнителното дело е образувано на основание една молба с един изпълнителен
лист в полза на две лица. Претендираното адвокатско възнаграждение е договорено с един
договор за правна защита и съдействие като договореното възнаграждение е в полза на един
адвокат. Уважаването на искането за намаляване на възнаграждението на адвокат, платено
във връзка с воденото на изпълнително дело предпоставя възнаграждението да е съобразено
с фактическата и правна сложност на делото /по аргумент на чл.78, ал.5 ГПК/, както и с
правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ / по аргумент на чл.36, ал.2
ЗА/. При наличието на посочените предпоставки възнаграждението може да бъде намалено
под трикратния размер на възнаграждението по параграф 2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в този смисъл т.3 от ТР № 6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК , ВКС/.
С оглед на изложеното и при съобразяване обстоятелството, че процесното изпълнително
дело не се отличава с фактическа и правна сложност се налага извода, че направеното от
жалбоподателя възражение по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно за сумата над 400
лева. Както бе посочено по- горе, присъденото в тежест на длъжника възнаграждение от
506.72 лева е такова за един адвокат, който надлежно представлява в рамките на
изпълнителното дело двама взискатели – Л.Б. С.а и Д.Б С., всеки от които по аргумент на
чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. има право на възнаграждение в минималния предвиден в
т.1, чл.10 размер /200 лева/, поради което и доколкото не се установи по делото
представителят на взискателите да е извършил други същински изпълнителни действия,
освен да подаде молба за образуване на изпълнително дело, с цел предприемане на
4
принудително изпълнение и удовлетворяване на вземането на всеки от взискателите,
присъденият от ЧСИ Ш.Дервиш в тежест на длъжника адвокатски хонорар в размер на
506.72 лева следва да бъде намален до размер от 400 лева, представляващо възнаграждение
за образуване на изпълнителното дело.
По гореизложените съображения разпореждането на ЧСИ от 21.01.2021 година, в частта, с
която е отказано намаляване на размера на присъденото в тежест на длъжника адвокатското
възнаграждение в частта за сумата над 400 лева до 506.72 лева следва да се отмени като
незаконосъобразно, а присъденото в тежест на длъжника адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателите се намали до размер от 400 лева.
По разноските:
Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски са сторили и
двете страни. Искането е неоснователно.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл.78 от ГПК не намира приложение. Предмет
на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител,
поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч.
разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той обаче,
не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 21.01.2021 година по изпълнително дело № - г. по описа на
ЧСИ Ш.Д рег. № 796, с район на действие Окръжен съд-Благоевград, с което е постановен
отказ да се намалят приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА размера на приетото адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на взискателите по изпълнително дело № - г. по описа на ЧСИ Ш.Д рег. №
796, с район на действие Окръжен съд-Благоевград, като го НАМАЛЯВА от 506.72
/петстотин и шест лева и седемдесет и две стотинки/ лева на 400 /четиристотин/ лева.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6