Р Е Ш Е Н И Е
Номер 7 Година 05.01.2021
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х
състав, на осми
декември две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева,
административен характер дело номер 3020 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.76а, ал.4 от Закона
за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба на „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ с ЕИК ********* с адрес на
упражняване на дейността гр.Бургас, кв.Ветрен, ул.„Александър Стамболийски“ №
32, представлявано от управителя д-р Д. П. Б. против писмена покана № 29-02-1023/28.10.2019г.
на директора на РЗОК гр.Бургас, с която е разпоредено възстановяване на сума в
общ размер на 2 150,00 лева, неоснователно получена за ИЗ 6814 по КП № 17
в размер на 750,00 лева, за ИЗ 7017 по КП № 141 в размер на 1 000,00 лева и за
ИЗ 6681 по КП № 1 в размер на 400,00 лева. Счита, че издадената писмена покана
е неправилна и незаконосъобразна и прави
искане да бъде отменена и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Директора на РЗОК гр.Бургас,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като
недопустима и неоснователна и прави искане да бъде оставена без разглеждане,
съответно без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележки.
Административен съд Бургас, след като прецени
събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази
разпоредбите на закона, установи следното:
Със заповед № РД-25-1220/08.08.2019г. (л.25 от
делото), директорът на РЗОК гр.Бургас е наредил да бъде извършена проверка на жалбоподателя по изпълнение на ИД № 020903/17.05.2018г. за окозване на БМП по КП,
№ 021899/17.05.2015г. за окозване на БМП по КПр и № 021709/17.05.2018г. за
оказване на БМП по АПр. Определен е срок на проверката до 06.09.2019г., като по
вид и обхват е определена като тематична, с поставени пет конкретни задачи.
Също така са определени и лицата които да я извършат, като е посочено, че за
резултатите от нея следва да бъде съставен и връчен констативен протокол.
За извършената проверка е съставен протокол № 980/05.09.2019г.
(л.23-24 от делото), видно от който са направени седем констатации за нарушение
на условията и реда за оказване на медицинска помощ, поради неспазени индикации
за хоспитализация. Протоколът е връчен на представител на жалбоподателя срещу
подпис на 11.09.2019г., видно от направеното отбелязване.
На 09.10.2019г. е съставен протокол за
поправка на очевидна фактическа грешка № 1175 (л.21-22 от делото), с който е
извършена поправка на протокол № 980/05.09.2019г. относно констатациите по т.5.
Протокол за неоснователно получени суми № 1011/05.09.2019г.
(л.19-20 от делото), е съставен от лицата извършили проверката на основание
чл.76а, ал.2 от ЗЗО и заповед РД-25-1220/08.08.2019г. на директора на РЗОК. В
протокола са обективирани три констатации по протокол № 980/05.09.2019г., а
именно:
1.По т.1 е установено, че ЗОЛ с ЕГН: **********
е хоспитализирано по КП № 17 „Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови
заболявания“, както следва:
- От 28-30.05.2019г.
в „УМБАЛ Бургас“ АД с ИЗ № 12850 с окончателна диагноза: Тромбозис хроника а.а.
тибиалес утрикуесве. Извършена е проверка на ИЗ № 12850 със заповед № РД-25-
1216/07.08.2019г. на директора на РЗОК Бургас, съставен е протокол №
933/27.08.2019г.
-
от 11-13.06.2019г, в „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД
с ИЗ № 6814 с окончателна диагноза: Емболия и тромбоза на артерии на долните
крайници. Тромбозис АТА декстра.
Съгласно
чл.350, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2018г. когато в срок до 30 дни
от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в
същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите но КП
след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Сумата за ИЗ №
6814 е заплатена неоснователно.Неоснователно платената сума представлява
заплатена 1 брой хоспитализация на пациента с ИЗ № 6814 по КП № 17 на стойност
750,00 лева.
2.По т.2. е установено, че ЗОЛ с ЕГН ********** е хоспитализирано
по КП № 141 „Трансуретрално оперативно лечение при онкологични заболявалия на
пикочния мехур“ както следва:
-
от 28-30.05.2019г, в „МБАЛ Лайф Хоспитал“ АД
с ИЗ № 3885 с окончателна диагноза: Са на пикочен мехур Т1 Nx Мх. Извършена е проверка на ИЗ № 3885 със
заповед № РД-25-1217/07.08.2019г. на директора на РЗОК - Бургас, съставен е протокол
№ 1016/05.09.2019г.
-
от 16-19.06.2019г. в „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД
с ИЗ № 7017 с окончателна диагноза: Са везице уринарие рецидива.
Съгласно
чл.350, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2018г. когато в срок до 30 дни
от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в
същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП
след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Сумата за ИЗ №
7017 е заплатена неоснователно. Неоснователно платената сума представлява
заплатена 1 брой хоспитализация на пациента с ИЗ № 3885 по КП № 141 на стойност
1000,00 лева.
3.По т.3. е
установено, че ЗОЛ с ЕГН ********** е хоспитализирано в „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД,
както следва:
-
от 08-11.06.2019г. по КП № 1 „Стационарни
грижи при бременност с повишен риск“ с ИЗ № 6681, с окончателна диагноза:
Лъжливо раждане преди навършени гестационни седмици;
- от
11-13.06.2019г. по КП № 145 „Ендоскопски процедури при обс: горните пикочни
пътища“, с ИЗ № 6823, с окончателна диагноза: обструкция на бъбрек и уретер,
причинена от камъни.
Видно от
медицинската документация на двете ИЗ, дехоспитализирана по КП № 1 на
11.06.2019г. в 08.50 часа и няколко часа по-късно е хоспитализирана отново по
КП № 145 с ИЗ № 6823. На практика не е налице прекъсване на болничното лечение
– касае се за една хоспитализация, отчетена по две клинични пътеки. Съгласно
чл.343, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2018г. НЗОК заплаща за периода
на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на
основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Неоснователно
платената сума представлява заплатена 1 брой хоспитализация на пациента с ИЗ №
6681 по КП № 1 на стойност 400,00 лева.
Протоколът е връчен на представител на
жалбоподателя срещу подпис на 11.09.2019г., видно от направеното отбелязване и
срещу него са постъпили възражения на 18.09.2019г. (л.18 от делото).
До председателя на БЛС гр.Бургас е изпратено
писмо изх.№ 02/62-01-46/19.09.2019г. (17 от делото), с искане да се посочат
членове от квотата на РК на БЛС Бургас, които да участват в арбитражна комисия.
Писмото е получено на 14.10.2019г., видно от оформената разписка (16 от делото).
С оглед установените в хода на проверката
данни, съдържащи се в съставения констативен протокол и протокол за
неоснователно получени суми, директорът на РЗОК гр.Бургас, на основание чл.76а,
ал.3 от ЗЗО е издал писмена покана изх.№ 29-02-1023/28.10.2019г. (л.8-9 от
делото), с която е разпоредено на жалбоподателя възстановяване на сума в общ
размер на 2 150,00 лева, неоснователно получена за ИЗ 6814 по КП № 17 в
размер на 750,00 лева, за ИЗ 7017 по КП № 141 в размер на 1 000,00 лева и за ИЗ
6681 по КП № 1 в размер на 400,00 лева. в размер на 500,00 лева.
Относно дата на връчване на поканата е налице
спор по делото, като от ответника се твърди, че тя е връчена на 30.10.2019г., а
от жалбоподателя се твърди, че му е връчена на 21.11.2019г.
По допустимостта на производството:
Съгласно представената по делото обратна
разписка (л.162 от делото), пратка с № ***********е връчена на „Колева“, като е
налице и изписване „30/10“, като от ответника се твърди, че връчването е
станало на 30.10.2019г.
От пощенския оператор „Стар пост“ ООД е
изискана информация за датата и лицето на което е връчена пратката. По делото е
постъпило писмо вх.№ 1795/19.02.2020г. (л.176 от делото), в което се сочи, че
пратката е доставена на 30.10.2019г. и се представя обратна разписка, на която
са името и подписа на лицето приело пратката, без обаче към писмото да е
приложена тази обратна разписка.
С повторно протокол определение от
11.02.2020г., управителя на „Стар пост“ ООД е задължен в 3-дневен срок от
уведомяването да представи по делото информация на коя датата е получена
пощенската пратка, лицето което я е получило и мястото където е връчена, както
и да представи съответните доказателства. В отговор по делото е постъпило писмо
вх.№ 2203/02.03.2020г. (л.180 от делото), в което се сочи, че пратката е
доставена на 30.10.2019г., за което се представя приемо-предавателен протокол,
с който товарителницата е върната в РЗОК Бургас, като той не разполага с копие
от товарителницата и не може да предостави изисканите детайли. Съгласно
представения приемо-предавателен протокол от 25.11.2019г. (л.181 от делото),
представител на „Стар пост“ ООД е предал на РЗОК Бургас 19 броя „оригинални
обратни разписки и писма недоставени с причина:“, сред които е и за пощенска
пратка **********.
От жалбоподателя се твърди, че поканата е
получена при него на 21.11.2019г., съгласно поставения на нея уникален бар-код
(л.172а от делото) от лицето Калина Димитрова. Представена е и справка за
персонала, работещ на регистратурата в УМБАЛ „Дева Мария“ (л.193 от делото), в който
не фигурира лице с фамилия „Колева“, като в представено становище (л.189-190 от
делото) се твърди, че само служители на администрацията получават писма на
регистратурата, поради ограничения достъп с чип-карта и пръстов отпечатък за
влизане в лечебното заведение.
В случая, от представените по делото
доказателства не се установява по категоричен начин както момента на връчване
на оспорената покана, така и лицето на което тя е връчена. Видно от приложената
обратна разписка, поканата е получена от лицето „Колева“, като по делото не се
установяват както трите имана на това лице, така и в какво качеството е приело
поканата, съответно, че е било служител на дружеството-жалбоподателя, за да има
правото да получи поканата, съответно за да се приеме, че нейното връчване е
редовно. Съответно посочването на числата „30/10“, не води до еднозначния
извод, че поканата е била връчена на дата 30.10.2019г., както се твърди от
ответника. Дата на връчване не се установява и от представения
приемо-предавателен протокол от 25.11.2019г. за предаване на обратните разписки
на РЗОК Бургас, тъй като в протокола не са посочени датите на връчване, като
това може да е било сторено на всяка една дата от изпращане на поканата през
месец октомври, до съставянето на протокола през месец ноември, включително и
на датата на която твърди жалбоподателя, че му е доставена – 21.11.2019г.
Съответно от съдържанието на протокола
не се установява и че процесната пратка дори е връчена, доколкото от
изписания текст „оригинални обратни разписки и писма недоставени с причина:“,
би могъл да се направи и извода, че тази пратка въобще не е доставена.
В тежест на административния орган е да докаже
момента на връчване на обжалваната покана, което по делото не е сторено, поради
което следва да се приеме, че тя не е връчена на 30.10.2019г., както се твърди
от ответника. Съответно, доколкото по делото липсват доказателства за точната
дата на връчване на поканата следва да се приеме, че първия възможен момент за
това е датата на която сочи жалбоподателя - 21.11.2019г., поради което сезиращата
съда жалба е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, а именно на 03.12.2019г.
С оглед на изложеното, жалбата на „УМБАЛ Дева
Мария“ ЕООД против писмена покана № 29-02-1023/28.10.2019г. на директора на
РЗОК гр.Бургас е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Покана с изх29-02-1023/28.10.2019г. е издадена
в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган по смисъла на
чл.76а, ал.3 от ЗЗО – директора на РЗОК Бургас.
При издаване на поканата е спазена процедурата
предвидена в чл.76а от ЗЗО. Първо е съставен протокол за неоснователно получени
суми, предоставено е право на възражение на лицето - обект на проверка и след представяне
на възраженията, директора на РЗОК е
издал процесната писмена покана за възстановяване на суми получени без правно
основание.
Обжалваната покана е издадена на основание
чл.76а, ал.1 и ал.3 от ЗЗО, според която норма управителят на НЗОК или
директора на РЗОК издават писмена покана за възстановяване на суми в случаите,
когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил тези суми без
правно основание, когато не се касае за извършено нарушение по ЗЗО или
нарушение на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по
чл.72, ал.2 от ЗЗО. В тези случаи изпълнителят е длъжен да възстанови
посочените суми.
По
отношение на констатациите по т.1 и т.2, между страните няма спор по фактите, а
именно, че са извършени по две хоспитализации на две ЗОЛ. ЗОЛ с ЕГН: **********
е хоспитализирано по КП № 17 „Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови
заболявания“ от 28-30.05.2019г. в „УМБАЛ
– Бургас“ АД с ИЗ № 12850 с окончателна диагноза: Тромбозис хроника а.а.
тибиалес утрикуесве, и втори път през периода 11-13.06.2019г, в
„УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД с ИЗ № 6814 с окончателна диагноза: Емболия и тромбоза
на артерии на долните крайници. Тромбозис АТА декстра. Съответно ЗОЛ с ЕГН **********
е хоспитализирано по КП № 141 „Трансуретрално оперативно лечение при
онкологични заболявалия на пикочния мехур“ в периода 28-30.05.2019г, в „МБАЛ -
Лайф Хоспитал“ АД с ИЗ № 3885 с окончателна диагноза: Са на пикочен мехур Т1 Nx Мх. Извършена е проверка на ИЗ № 3885 със
заповед № РД-25-1217/07.08.2019г. на директора на РЗОК - Бургас, съставен е
протокол № 1016/05.09.2019г. и втори път през периода 16-19.06.2019г. в „УМБАЛ
Дева Мария“ ЕООД с ИЗ № 7017 с окончателна диагноза: Са везице уринарие
рецидива.
За да издаде поканата, административният орган
се е позовал на нормата на чл.350, ал.1 от НРД за медицински дейности за 2018г.,
съгласно която когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се
наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение,
НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако
в КП е предвидено друго. Тази разпоредба е идентична с разпоредбата на чл.15,
ал.1 в Приложение № 2Б на Методика за заплащане на дейностите в болничната
медицинска помощ към чл.2 от ПМС № 57/16.03.2015г. за приемане на методики за
остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО.
Видно от цитираните норми, в тях не са
посочени критериите, въз основа на които да се определи кое от двете лечения
следва да бъде заплатено, като се ограничава до изискването преценката за
заплащането да бъде направена след проверка и на двете. Това налага тълкуването
на волята на законодателя посредством относимите законови норми – чл.80 от Закона за здравето
(ЗЗ), регламентиращ качеството на медицинската помощ, чл.81 от ЗЗ, съдържащ
принципите, при които следва да се осъществява правото на достъп до медицинска
помощ, нормата на чл.46 от ЗЗО, която
постановява, че изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска
помощ по чл.45 от същия закон се
определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. Текстът на ал.2 на
същата разпоредба указва, че качеството на оказваната медицинска помощ,
закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл.6, ал.1 от
Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра
медицинска практика. Съответно съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, дейността на
лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в
тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, като
медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването.
С оглед цитираните норми, за да бъде заплатен
само един от случаите по КП е необходимо да бъде извършена проверка и на двете болнични
заведения, с оглед установяване първо дали действително са налице две
хоспитализации в рамките на 30 дни на едно лице, по една и съща клинична пътека
и второ дали са налице нарушения на медицинските дейности по КП. Тази проверка
е наложителна, тъй като хипотетично по отношение на първата група обстоятелства
би могло да се установи примерно, че същите фактически не са налице, а е
допусната техническа грешка при изготвянето на документацията, което би имало
за последствие неприложение на разпоредбата на чл.350 от НРД. Проверката на
втората група обстоятелства е наложителна, с оглед установяването в кое от
болничните заведенията не са спазени изискванията на съответната клинична
пътека при осъществяване на предвидените дейности от болничната медицинска
помощ, тоест при коя от двете хоспитализации неоснователно са получени сумите
по КП, за да се извърши плащане само в случая, при който тези изисквания са
съобразени. Заплащането на кое от двете лечения проведени по една клинична
пътека не е предоставено на преценката по целесъобразност на административния
орган и той не действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което
не може да въведе еднолично критериите въз основа на които да се извърши тази
преценка, както е в случая, приемайки за единствен критерии поредността на
хоспитализациите.
В случая, макар и да е извършена проверка и на
двете лечебни заведения, от административният орган не са изложени никакви
мотиви защо приема, че са налице неоснователно получени суми именно от
жалбоподателя, а не от дружествата извършили първите хоспитализации. Нещо
повече, нито в протокола за извършена проверка, нито в издадената покана е
посочено, че са констатирани нарушения от страна на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД на
изискванията на алгоритмите на съответните КП и не става ясно защо второто
лечебно заведение следва да възстанови тези суми, а не първото. Действително,
предвидено е от страна на НЗОК да се заплати само една от двете хоспитализации,
но на кое точно от лечебните заведение следва да бъде установено посредством
извършване на задълбочена проверка на причините довели до повторната
хоспитализация и наличието на евентуални нарушения при извършване на двете
лечения по една и съща клинична пътека. Разпореждането да се възстанови сумата
от второто болнично заведение, без извършване на такава проверка е произволно и
не се базира на никакви обективни критерии, като заплащането от страна на НЗОК
не се следва според поредността на хоспитализацията. В този смисъл,
неоснователно е и твърдението на процесуалния представител на ответника, в
представените писмени бележки, че след като се заплаща само един от случаите по
КП, то втората по ред хоспитализация се явява дублирана и е логично тя да бъде
свалена, тъй като ако смисъла на цитираните разпоредби е да не се плаща дублираната
хоспитализация, то те не биха изисквали да се извършва проверка. Ако се подходи
по този формален начин, би възникнал въпроса защо административния орган не е
поискал възстановяване на сумите по КП от първото болнично заведение, след като
се е наложила повторна хоспитализация на лицето, въпреки указаната му болнична
помощ. По този начин се стига до една субективна преценка от страна на
административния орган, от кое от двете болнични заведения да се иска
възстановяване на заплатената КП, което е недопустимо.
След като в извършените проверки и на двете
лечебни заведения, не е изяснено поради какви причини се е наложила втората
хоспитализация, административният орган е допуснал и нарушение на чл.35 от АПК,
тъй като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това
процесуално нарушение е съществено, тъй
като ако бяха изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства,
административният орган би могъл да не издаде процесния административен акт. В
този смисъл е и практиката на ВАС, видно от решение № 4590/16.04.2020г. по
адм.д.№ 384/2020г., решение № 14336/ 21.11.2018г. по адм.д.№ 11269/2017г.,
решение № 13162/30.10.2018г. по адм.д.№ 9826/2017г., решение №
8949/02.07.2018г. по адм.д. № 3087/2018г., решение № 7332/04.06.2018г. по
адм.д.№ 13926/2017г., решение № 6929/28.05.2018г. по адм.д.№ 4789/2017г.,
решение № 6603/21.05.2018г. по адм.д.№ 10629/2017г., решение №
4194/02.04.2018г. по адм.д.№ 4167/2016г. и др.
По т.3 от поканата, между страните няма спор
по фактите, а именно, че са извършени две хоспитализации на ЗОЛ с ЕГН: **********
(с неправилно посочено в поканата ЕГН: **********). Първата хоспитализация е през
периода 08-11.06.2019г. по КП № 1 „Стационарни грижи при бременност с повишен
риск“, с ИЗ № 6681, с окончателна диагноза: Лъжливо раждане преди навършени 37
гестационни седмици, а втората
през периода 11-13.06.2019г. по КП № 145 „Ендоскопски процедури
при обс: горните пикочни пътища“, с ИЗ № 6823, с окончателна диагноза:
обструкция на бъбрек и уретер, причинена от камъни.
За да издаде поканата, административният орган
се е позовал на нормата на чл.343 от НРД за медицински дейности за 2018г.,
съгласно която НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на
един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи
заболявания и усложнения.
Видно от цитираната норма, в нея е заложен
принципът за комплексно лечение на пациентите, когато същите са хоспитализирани
с основно и придружаващо заболяване, както и ако настъпят усложнения по време
на хоспитализацията. При спазване на този принцип болничните заведения са
длъжни в периода на хоспитализацията на пациентите да им предоставят комплексна
болнична медицинска помощ като лечение, което третира основното заболяване,
придружаващи заболявания и усложнения. Този модел на комплексно лечение се
реализира, като за основното заболяване лечебното заведение прилага и спазва
клиничната пътека, а за придружаващото заболяване и/или усложненията се вземат
медицински мерки според конкретното придружаващо заболяване и усложнения.
В случая е прието, че е налице отклонение от така
заложения модел. Установени са две последователни хоспитализации на ЗОЛ, като
първата хоспитализация е в акушеро-гинекологично отделение, през периода от
11,56ч. на 08.06.2019г. до 8,50ч. на 11.06.2019г., с окончателно поставената
диагноза е „Лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици“. Видно от
издадената епикриза касае се за първа бременност, като лицето е постъпило със
стягания и спазми в корема, единични маточни контракции оскъдно генетално
зацепване. ЗОЛ отрича придружаващи заболявания и не са се наложили
консултативни прегледи, няма настъпили усложнения и лицето се изписва в добро
общо състояние, афебрилна, матка – спокойна, без генитално кървене. Съответно,
според данните от медицинската документация при втората хоспитализация,
пациентът е постъпил в отделението по урология на 11.06.2019г. в 13,47ч. с окончателно
поставена диагноза „Хидронефроза с обструкция на бъбрек и уретер, причинена от
камъни“. Лицето е постъпило с болки в кръста, дизурични смущения и висока
телесна температура – 38,4 градуса. По време на хоспитализацията е извършена
оперативна намеса – уретороскопия екстракцио калк.уретерис декстра JJ stent CH 5.
В случая, нито в хода на
административното, нито в хода на съдебното производство се установява и не се
сочи, кое от тези две заболявания е основно и дали наличните индикации за
повторната хоспитализация, трябва да се възприемат като придружаващи
заболявания, за да се нуждае лицето от комплексно лечение, което не е било
проведено, за да се приеме, че е налице твърдяното нарушение. Също така, не се
установява и не се твърди, че едното заболяване е в пряка причинна връзка с
другото, т.е. че са били налице усложнения, които не са лекувани комплексно. В
този смисъл и съгласно медицинската документация, при изписването на лицето
първия път е отразено, че няма
настъпили усложнения и се изписва в добро общо състояние, афебрилна, матка –
спокойна, без генитално кървене, като липсват отбелязвания на симптомите
посочени при приемането на лицето за втората хоспитализация. Действително между
двете хоспитализации има промеждутък от пет часа, но това обстоятелство само по
себе си не може да доведе до извода, че симптомите наложили оперативното
лечение през втората хоспитализация са били налице и при първата такава, като
няма пречка те да са нововъзникнали, след
изписването на лицето първия път. При повторното
приемане не е отразена давността на симптомите, като по делото не се установява,
че те са били налице и при първата хоспитализация, като принципното наличие на
камъни в бъбреците само по себе си не е основание за тяхното оперативно
премахване, ако не са довели до здравословни проблеми на лицето, които да
налагат това. Съответно симптомите не са отразени в медицинската документация при
първия прием на лицето, като по делото не се установяват причините за това.
Действително това може да се дължи както на недобросъвестно поведение на лицата
които са приели пациента първия път, така и на липса на оплаквания от самия пациента
при този прием, но за да се приеме, че е налице нарушение но нормата на чл.343
от НРД за медицински дейности за 2018г.,
следва да бъде безспорно установено, че в случая медицинския персонал в
болничното заведение не си е изпълнил задълженията да лекува комплексно основното
и придружаващото заболяване, което не е изследвано и установени нито в хода на
административното, нито в хода на съдебното производство. Същевременно, в
случая в две отделения на лечебното заведение – акушеро-гинекологично и
урология, са извършени лечебни дейности, по две отделни клинични пътеки на един
и същи пациент последователно, като няма спор, че пътеките са завършени,
дейностите са проведени и състоянието на пациента се е подобрило. Вярно, че
използваният от лечебното заведение подход на последователно провеждане на
лечение по различни КП когато са налице отделни заболявания, в някои случаи
търпи критика и поставя съмнения относно целеният резултат, но същият не е в
нарушение на нормативни разпоредби, още повече като не е установена
необходимост от провеждане на комплексно лечение. В този смисъл е и практиката
на ВАС, обективирана в решение № 4590/16.04.2020г. по адм.д.№
384/2020г. и решение № 5124/05.04.2019г. по адм.д.№ 8462/2018г.
С оглед на изложеното, обжалваната писмена
покана е незаконосъобразна и на основание чл.172, ал.2, предл.второ от АПК,
следва да бъде отменена.
При този изход на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателят следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 50,00 лева платената
държавна такса за образуване на съдебното производство. Разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства за
направени такива.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
писмена покана № 29-02-1023/28.10.2019г.
издадена от директора на Регионална здравноосигурителна каса гр.Бургас.
ОСЪЖДА Регионална здравноосигурителна каса гр.Бургас
да заплати в полза на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
Дева Мария“ с ЕИК ********* с адрес гр.Бургас, кв.Ветрен, ул.„Александър
Стамболийски“ № 32, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на
50,00 лева (петдесет лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: