№ 629
гр. В., 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.С.Е.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20231320101559
по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното
насилие.
Подадена е молба вх. № 8368 от 04.08.2023 г. с правна квалификация чл.
12 - 19 от ЗЗДН.
Образувано е по молба от М. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул.
„Ц.С.В.“ № 12 за защита от домашно насилие, упражнявано върху нея от Т. Е.
Б., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Г.Б.“ № 15.
Молителката твърди, че живяла във фактическо съпружеско
съжителство с ответника в гр. В., ул. „Г.Б.“ № 15 в продължение на пет
години и половина, като първоначално живели нормално и без проблеми. На
23.05.2020 г. се родило детето им Майкъл. В края на 2022 г. ответникът
заминал да работи в Италия и се прибрал месец – два по-късно. Молителката
забелязала, че същият започнал не само да употребява алкохол, но и да
прекалява с него. Твърди, че след като ответникът пиел, намирал поводи за
скандали, обиждал я и я ругаел.
Сочи, че на 13.04.2023 г. вечерта се скарали и той я изгонил от
жилището на родителите му. Тя взела детето и тръгнала. На следващия ден
отишла на работа и ответникът я чакал пред фирмата. Ударил я в главата, от
1
което тя изпитала силна болка и й казал да влиза в колата, с която бил дошъл
и докато стигнали до дома му, той не спирал да я налага по лицето докато
шофира. Забелязала, че той бил употребил алкохол. Когато влезли в
жилището му, той я набутал насила вътре, продължил с боя, като я ритал по
цялото тяло и продължил да я обижда с думите: „боклук“, „курва“ и т.н.
Излага, че през това време в РУ – В. постъпили три сигнала от нейни
колеги и роднини за това, което видели да се случва с нея.
Поддържа, че в един момент в къщата на ответника дошли полицаи с
две патрулни коли. Той отворил вратата на полицаите. Молителката не
посмяла да им каже дали той я е бил и те я извели пред къщата. Молителката
сочи, че изпитвала страх от това, което може да й се случи ако подаде сигнал
за насилие срещу ответника. Излага, че един от полицаите изрично й казал, че
вижда, че има следи от бой, но че тя трябва да пусне жалба. Полицаите си
тръгнали, а тя се качила обратно в къщата. Дошла нейна приятелка, която е
била свидетел на случващото се пред магазина и която е подала единия
сигнал до полицията, за да се опита да укроти ответника.
Молителката твърди, че след тази случка нещата между нея и ответника
се укротили докато той не се напиел, а това се случвало доста често – почти
ежедневно, без тя да го е провокирала с нещо. Сочи, че ответникът я
заплашвал да не си помисли да си тръгва, защото ще я пребие, същото щяло
да й се случи и ако звъни на полицията.
Посочва, че на 20.07.2023 г. имали гости – техни приятели. Хапнали,
като ответникът отново се напил. Изпратили гостите и ответникът отново
започнал с шамарите без тя до го е провокирала с каквото и да било.
Излага, че на 27.07.2023 г. ответникът се прибрал от работа и най-
напред я ударил, като я обвинил, че си е писала с някакъв въображаем мъж.
Отново я заплашил, че ще я пребие и я ударил още два пъти по лицето.
Молителката поддържа, че вече не издържала и на 29.07.2023 г.
окончателно избягала от дома на ответника. Взела само детето си, защото то
също било травмирано /свидетел на всички побоища/ и отишла директно в РУ
– В., за да подаде сигнал срещу ответника. Сочи, че се крила в домове на
нейни приятелки, като ответникът непрекъснато я преследвал, за да види къде
живее, досаждал на приятелките й в опити да разбере къде се укрива.
2
Твърди, че от това поведение на ответника тя непрекъснато живее в
страх, че ще бъде отново подложена не само на психически, но и на
физически тормоз. Страхувала се не само за себе си, но и за живота и
здравето на най-близките си хора – нейния син и нейните родители.
Сочи, че многократно се опитвала да разговаря с ответника, да парира
безпочвените му и болестни обвинения, правила множество компромиси, но
ответната страна с никакво свое действие на показала, че смята да промени
поведението си.
Иска се от съда да наложи на ответника подходящите мерки по чл. 5, ал.
1, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗЗДН, а именно:
Задължаване на извършителя Т. Е. Б. да се въздържа от физическо,
психическо и емоционално насилие по отношение на М. Б. С.;
Забрана на ответника да приближава молителката, жилището й с адрес:
гр. В., ул. „Ц.С.В.“ № 12, местоработата й, местата й за социални контакти и
отдих, за максимално дълъг срок, определен от съда;
Забрана на извършителя да осъществява контакти с молителката под
каквато и да било форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация при условия и за максимално дълъг срок, определен от съда;
Съдът да определи временно местоживеене на детето при молителката.
Ответникът оспорва молбата.
От събраните по делото доказателства Съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните обстоятелството, че са били във
фактическо съпружеско съжителство, както и че имат дете, поради което
ответникът е от кръга на лицата по чл. 3 от Закона за защита от домашно
насилие.
Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл. 2
от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо и на
психическо насилие, в конкретния случай спрямо лице, с което извършителят
е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Молителката твърди, че на 13.04.2023 г.; 20.07.2023 г. и 27.07.2023 г.,
ответникът е упражнил физическо и психическо насилие над нея. Съгласно
3
чл. 10 от ЗЗДН (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) молбата се
подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е
обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца, поради което
съставомерните факти по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН следва да бъдат
установени и доказани.
По делото е ангажирана декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
По делото са представени преписка с вх. № 178600-11025/08.07.2023 г.
и преписка с вх. № 178600-11025/31.07.2023 г. по описа на РУ – В..
Разпитани са свидетелите Г.Б.М., Т.Б.П. и К.М.Л..
Свидетелката Г.М. твърди, че се познава от много години с
молителката, били са съученици и колежки, като до последно работели заедно
в магазин „Ф.“. В показанията си свидетелката сочи, че молителката й
споделяла, че имат кавги с ответника и не се разбират. Излага, че през месец
юли била на работа, като не помни точна дата, но около 14.00 часа след обяд
тя чакала молителката да дойде на работа да се сменят, но тя закъсняла.
Лично не била видяла ответника да дърпа молителката, но от други хора чула,
че я дръпнал в колата и я завел в къщи. Тя звъннала на молителката по
телефона, но нямало връзка и доста време се чудела какво става. Излага, че се
е случвало молителката да й споделя, че ответникът й забранява да идва на
работа и не я пускал да излиза. Сочи, че се е случвало молителката да има
синини, като е идвала на работа, но не е споделяла, че ответникът я удрял.
Твърди, че няколко пъти е виждала молителката със синини по врата, по
краката и ръцете, като тя обяснявала, че се ударила в нещо, в стелажите на
работа. Свидетелката излага, че в последният случай, в който молителката не
дошла на работа, колегите й звъннали в полицията, защото се притеснили
какво се е случило, тъй като тогава ответникът бил в нетрезво състояние, бил
взел колата, дръпнал ответницата и я завел в къщи. Посочва, че ответницата
не е споделяла, че се притеснява за живота си и за живота на детето, но
реално се е притеснявала. Споделяла, че детето било много нервно при
скандали, криело се от най-малкия шум, явно изпитвало страх когато се
повиши тон. Сочи, че преди съдебното заседание видяла детето и сега когато
били сами с молителката детето се чувствало много по-добре, видимо било
по-щастливо, отворено за разговори отколкото преди това. Поддържа, че е
присъствала на скандали между молителката и ответника, но пред нея
4
посегателства от негова страна към молителката не е имало.
Свидетелката Тоника Петрова сочи, че се познава с молителката
отдавна, същите са били колежки, познава и ответника като мъж на
молителката, но не го познава лично. Твърди, че видяла молителката 10 дни
след случая, като сочи, че същата имала синини под очите. Преди този случай
свидетелката излага, че молителката й споделила, че ответникът й посегнал,
защото имали проблеми. Докато били колежки не е виждала синини, но е
виждала молителката притеснена. Лично не е присъствала на скандали между
молителката и ответника.
Свидетелят Кирил Лозанов твърди, че познава молителката, тъй като
работели заедно. Сочи, че не е бил свидетел на физическо насилие над нея, но
знае за случая от колегите си. Чувал е от тях, че са виждали разни неща и са
казвали. Твърди, че молителката около Великден му споделила, че се
притеснява.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г.Б.М., Т.Б.П. и К.М.Л.,
които са непротиворечиви и кореспондиращи с изложеното в молбата, поради
което ги кредитира.
По делото са приобщени протокол за полицейско предупреждение,
жалба, докладни записка, становища и сведения, ангажирани по преписки вх.
№ 178600-11025/08.07.2023 г. и преписка с вх. № 178600-11025/31.07.2023 г.
по описа на РУ – В., образувани по повод жалба на молителката срещу
ответника.
Данните в описаните документи кореспондират на установеното по
делото.
При така събраните доказателства Съдът намира, че по делото се
доказва по безспорен начин, че спрямо молителката от страна на ответника е
упражнено домашно насилие, който факт наред с доказателствената стойност
на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН налага извода, че молителката е
жертва на такова, изразяващо се в актове на физическо, психическо и
емоционално насилие.
Молителката претендира налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5
от ЗЗДН, а именно:
Задължаване на извършителя Т. Е. Б. да се въздържа от физическо,
5
психическо и емоционално насилие по отношение на М. Б. С.;
Забрана на ответника да приближава молителката, жилището й с адрес:
гр. В., ул. „Ц.С.В.“ № 12, местоработата й, местата й за социални контакти и
отдих, за максимално дълъг срок, определен от съда;
Забрана на извършителя да осъществява контакти с молителката под
каквато и да било форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация при условия и за максимално дълъг срок, определен от съда;
Съдът да определи временно местоживеене на детето при молителката.
Видно от ЗЗДН - Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от
22.12.2009 г.) Мерките за защита от домашното насилие са:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за
срока, определен от съда;
3. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., бр. 66 от 2023 г.,
в сила от 1.01.2024 г.) забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
4. (нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) забрана на
извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при
условия и за срок, определени от съда;
5. (предишна т. 4, доп. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.)
временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или
при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок,
определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
6. (предишна т. 5, доп. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.)
задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
7. (предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.)
насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита,
6
помощ и подкрепа или програми за възстановяване.
8. (нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) насочване на
пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа
на деца, жертви или свидетели на насилие.
От гореизложеното е видно, че изменението на чл. 5 от ЗЗДН досежно
мярката „забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото
лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация при условия и за срок, определени от съда“ влиза в сила от
01.01.2024 г., поради което молбата в тази част следва да бъде оставена без
уважение, тъй като към настоящия момент такава мярка за защита не е
предвидена в ЗЗДН.
Иска се също съдът да определи временно местоживеене на детето при
молителката. Съдът счита, че по делото не се събраха достатъчно
доказателства, че детето е обект на домашно насилие или че е било свидетел
на домашно насилие по отношение на майката, което да налага постановяване
на мярката временно местоживеене на детето при молителката. За да бъде
наложена исканата мярка следва да се установи, че тя не противоречи на
интересите на детето, което не беше сторено в настоящото производство. С
оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата в тази част също следва да
бъде оставена без уважение.
Във връзка с изложеното следва да бъдат предприети мерки за защита
срещу упражненото домашно насилие, чиято цел е предотвратяване бъдещи
такива прояви. По тази причина конкретните мерки, които следва да бъдат
взети спрямо извършителя, съобразени и с претендираните такива, са по чл. 5
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН , а именно:
- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие
- забрана на извършителя да приближава молителката, жилището й с
адрес: гр. В., ул. „Ц.С.В.“ № 12, местоработата й, местата й за социални
контакти и отдих, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от десет
месеца.
Във връзка с чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника по молбата следва да
7
бъде наложена и глоба, която в случая следва да бъде в минимален размер -
200.00 лева.
С оглед уважаване на молбата, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
следва да бъде издадена заповед за защита, а на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева
Във връзка с изхода на делото претенцията за направени разноски от
страна на молителката за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена
в размера, посочен в договора за правна помощ, а именно 600.00 лева.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Т. Е. Б., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Г.Б.“ № 15 да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Б. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.С.В.“ № 12.
ЗАБРАНЯВА на Т. Е. Б., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Г.Б.“ № 15 да
приближава М. Б. С., ЕГН: **********, жилището й с адрес: гр. В., ул.
„Ц.С.В.“ № 12, местоработата й, местата й за социални контакти и отдих на
разстояние по–малко от 50 метра за срок от десет месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Б. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. В., ул. „Ц.С.В.“ № 12, за налагане мярка за защита от домашното
насилие по чл. 5, ал. 1, т. 4 (нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.)
срещу Т. Е. Б., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Г.Б.“ № 15, с която да бъде
забранено на ответника да осъществява контакт с молителката под каквато и
да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при
условия и за срок, определени от съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Б. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. В., ул. „Ц.С.В.“ № 12, за налагане мярка за защита от домашното
насилие по чл. 5, ал. 1, т. 4 (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2009 г.) за временно
определяне местоживеенето на детето при молителката при условия и срок,
определени от съда.
Да се издаде заповед за защита, в която да се впише, че при
неизпълнение на същата, нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР,
8
съгл. чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Препис от заповедта да се изпрати на РУ - В. за изпълнение, съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. Е. Б., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Г.Б.“ № 15 да
заплати 200.00 /двеста/ лева глоба за извършено от него домашно насилие над
М. Б. С., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Т. Е. Б., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Г.Б.“ № 15, да
заплати на М. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.С.В.“ № 12
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600.00 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА Т. Е. Б., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Г.Б.“ № 15, да
заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - В. сумата от 25.00
/двадесет и петдесет/ лева - държавна такса, както и такса в размер на 5.00
/пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Преписи от Заповедта и Решението да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - В. в седемдневен
срок от връчването му на страните.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9