РЕШЕНИЕ
№ 1584
гр. Пловдив, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседА.е на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300502482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. К. С., чрез адв.М. Л. срещу
решение № 1862/27.04.2023г. по гр.д. №16306/2022г. по описа на РС Пловдив
VІІ граждански състав. С решението е признато за установено в отношенията
между стрА.те, че А. К. С., ЕГН: **********, дължи на „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД, ЕИК: *****, сумата в размер на 600 лева, представляваща
остатъчно задължение по Запис на заповед, издаден на 07.02.2018г. в гр.
Пловдив за сумата в общ размер от 1200 лева, с падеж на предявяване,
предявен на 22.02.2018г., прехвърлен с джиро на ищеца на 24.07.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 25.11.2019г., до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 10286/26.11.2019г. по ч. гр. д. № 19185/2019г.
по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр. с-в, като се отхвърля предявения
иск за разликата над сумата в размер на 600 лева, до пълния претендиран
размер от 1000 лева.
1
Решението се обжалва като недопустимо, необосновано и неправилно.
Сочи се, че исковата молба е недопустима и следва да се остави без
разглеждане. Ищцовото дружество не е спазило изисквА.ята на чл.417 т.10 от
ГПК, защото при депозиране на заявлението в заповедното производство не е
представило договор за кредит и общите условия към него. На второ място се
сочи, че е налице недействителност на договора за цесия между двете
търговски дружества, защото липсва уговорена насрещна престация и не е
постигнато съгласие по съществена клауза на договора, няма уговорена цена
за цедирА.те вземА.я. Сочи се, че решението е неправилно, защото
предварителният договор за кредит не е действителен поради противоречие с
императивните изисквА.я на ЗПК. При установяване на пълната
недействителност на процесния договор за кредит, следва изцяло да се
отхвърли искът, тъй като в противен случай би се нарушил принципа на
диспозитивното начало чл.6 от ГПК, защото чистата стойност по договора,
дължима по чл. 23 от ЗПК, е дължима на извъндоговорни основА.я. Сочи се
практика в тази насока. Сочи се, че особената разпоредба на чл. 23 от ЗПК не
допуска и конверсия на нищожната сделка в обикновен договор за заем по чл.
240 и сл. от ЗЗД. Иска се обезсилване на решението, алтернативно отхвърляне
на предявения иск изцяло. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Мост финанс
мениджмънт“ АД, с който се иска молбата да се остави без уважение и да се
потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на претендирА.я хонорар от жалбоподателя.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на стрА.те и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирА. стрА., внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изисквА.ята на закона по форма, съдържА.е и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката С., че исковата молба е
недопустима и следва да се остави без разглеждане. Ищцовото дружество не е
2
спазило изисквА.ята на чл.417 т.10 от ГПК, защото при депозиране на
заявлението в заповедното производство не е представило договор за кредит
и общите условия към него. Правилно РС Пловдив е приел, че ищецът
въвежда за пръв път в исковата си молба каузалното правоотношение, въз
основа на което е издаден записа на заповед - договор за паричен заем и тези
вземА.ята са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземА.я от
24.07.2018 г. сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД и ищеца. След като едва с
исковата молба се въвежда това каузално основА.е на абстрактната сделка, то
не е било нужно в заявлението да се представят договор за кредит и общите
условия към него, защото тогава все още това каузално основА.е не е било
въведено. В тази насока РС Пловдив напълно е спазил указА.ята дадени в т.17
на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката С., че е налице
недействителност на договора за цесия между двете търговски дружества,
защото липсва уговорена насрещна престация и не е постигнато съгласие по
съществена клауза на договора, няма уговорена цена за цедирА.те вземА.я.
Видно от договора за цесия от 24.07.2018г., същият е със заличени данни за
общата стойност на вземА.ята, предмет на договора - §2 ал.1, данни за
покупната цена и нейното съотношение с общия размер на вземА.ята - §3 ал.1
и ал.3, което е допустимо, защото търговеца, защитава търговската тайна
относно търговската си дейност. Така че това възражение е неоснователно по
същество.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателката С., че при
установяване на пълната недействителност на процесния договор за кредит,
следва изцяло да се отхвърли искът, тъй като в противен случай би се
нарушил принципа на диспозитивното начало чл.6 от ГПК, защото чистата
стойност по договора, дължима по чл.23 от ЗПК, е дължима на
извъндоговорно основА.е. Сочи се практика в тази насока. Сочи се, че
особената разпоредба на чл.23 от ЗПК не допуска и конверсия на нищожната
сделка в обикновен договор за заем по чл.240 и сл. от ЗЗД. Според въззивният
съд нормата на чл.23 от ЗПК е специална относно недействителността на
правните сделки и за разлика от общите норми в тази насока, допуска
претендиране на главницата по потребителския кредит на договорно
основА.е. Тази насока на мисли се подкрепя от текста на чл.23 от ЗПК, която
говори за връщане само на чистата стойност на кредита, но без да се дължи
3
лихва или други разходи по кредита. Тоест двукратното употребяване на
думата „кредита“ от законодателя, при настъпила хипотеза на
недействителност на тази сделка, води до извода че по отношение на този тип
договори, не се налага промяна на основА.ето за претенция от такова на база
договор за кредит в извъндоговорно основА.е, като по този начин подобни
потребителски спорове ще се решават по-бързо и в едно съдебно
производство. Поради което обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
На основА.е чл.78 ал.1 от ГПК се дължат на въззиваемата страна „Мост
Финанс Мениджмънт“ АД разноски за въззивната инстанция. Такива ще се
присъдят от съда на основА.е чл.78 ал.8 от ГПК за юрисконсултско
възнаграждение за написване на отговор на въззивната жалба в размер на 50
лева по размера предвиден в чл.25а ал.3 от НЗПП.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1862/27.04.2023г. по гр.д. №16306/2022г.
по описа на РС Пловдив VІІ граждански състав.
ОСЪЖДА А. К. С., ЕГН: **********, съдебен адрес гр.***** чрез адв.М.
Л. да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК: *****, гр.*****
сумата от 50 лева за разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4