ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 18.05.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети май 2020г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 241 по описа за 2020 година:
Предявена е искова молба от Ж.Р.А. и Т.Р.Д. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД София.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД София е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са
допустими, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представени
с исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими
и необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че
следва да уважи исканията на страните за събиране на гласни доказателства и
допускане и назначаване на съдебно-медицинска и съдебна автотехническа
експертизи.
Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез
медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: протокол за
ПТП №754332/10.11.2005г.; застрахователна полица №0808209/436/ 22305/0060559/
29.12.2004г.; решение
по ф.д. №142744/2001г. на СГС; извлечение от ТР.
ПРИЛАГА решение по т.д. №275/2016г. по описа на ОС Ст.Загора,
автотехническа експертиза и тройна автотехническа експертиза по т.д. №275/2016г. по описа на ОС
Ст.Загора.
ДА СЕ ИЗИСКАТ И ПРИЛОЖАТ:
-
сл.дело №1090-с/2005г. по описа на ОСлС Стара Загора
-
гр.дело №3824/2008г. по описа на СГС;
-
търг.дело №375/2016г. по описа на ОС Ст.Загора.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства относно посочените от страните
обстоятелства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажират гласни доказателства
при режим на довеждане за с.з. и ДОПУСКА в качеството на свидетел Хари Игнатов
Видински, който да се призове за с.з. на адрес с.Чакалово, ул.Синчец №2,
общ.Кирково, обл.Кърджали.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, която след като
се запознае с материалите по делото, извърши съответните справки, където е
необходимо, да даде отговор на въпросите, поставени от ищците в исковата молба
и на въпросите, поставени от ответника в писмения отговор.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300,00лв., който да се внесе както следва: 150,00лв.
от ищците и 150,00лв. от ответника в петдневен срок от получаване на
определението и съответно да се представи квитанция по делото.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената експертиза ТОДОР ГЕОРГИЕВ
ТОДОРОВ.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНА АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, която след като се запознае с
материалите по делото и приложените дела, в т.ч. и сл.дело №1090-с/2005г. по
описа на ОСлС Стара Загора, извърши съответните справки, където е необходимо, да
даде отговор на въпросите, поставени от ищците в исковата молба и на въпросите,
поставени от ответника в писмения отговор.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300,00лв., който да се внесе както следва: 150,00лв.
от ищците и 150,00лв. от ответника в петдневен срок от получаване на
определението и съответно да се представи квитанция по делото.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената експертиза НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ САВОВ.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора,
като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния
публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права,
изложени в исковата молба, са следните: Ищците Ж.Р.А. и Т.Р.Д. твърдят в
исковата си молба, че на 10.11.2005г., на главен път I, между с.Бъдеще и
с.Ястребово, обл.Стара Загора, водачът на лек автомобил марка „Опел”, модел
„Вектра” с ДК № К 9047 АВ - Хари Игнатов Видински, нарушил правилата за
движение по пътищата и допуснал пътнотранспортно произшествие с л.а. марка
„Москвич” с ДК № СЗ 5536 А, управляван от Р.Ж.А., в следствие на което
последният починал. При ПТП починал и возещия се в л.а. марка „Опел”, модел
„Вектра” с ДК № К 9047 АВ пътник Б.Д.И.. За събитието бил съставен Констативен
протокол за ПТП № 754332/10.11.2005г. Било образувано досъдебно производство
след.дело № 1090 - С/2005г. по описа на ОП - Стара Загора, прекратено с
постановление от 16.10.2006г., в което било посочено, че виновен за ПТП е
водача на л.а. марка „Москвич” с ДК № СЗ 5536 А - Р.Ж.А..
Заявява също, че по повод на предявен срещу наследниците на Р.Ж.А. от
страна на Гаранционния фонд иск във връзка с изплатено на наследниците на Б.Д.И.
обезщетение било образувано търг.дело №275/2016г. по описа на ОС Стара Загора.
Били изготвени и единична и тройна САТЕ. От събрания доказателствен материал по
безспорен начин било установено, че единствено виновен за настъпилото ПТП на
10.11.2005г. е водачът на лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с ДК № К
9047 АВ. С Решение №62/14.02.2018г. по т.д.№ 275/2016г. по описа на ОС Стара
Загора, влязло в сила на 09.03.2018г., съдът отхвърлил предявения от
Гаранционния фонд иск срещу наследниците на Р.Ж.А..
В рамките на съдебното производство по категоричен начин била доказана
причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди /вредоносен
резултат/ на наследодателя на ищците, като бил установен следния механизъм на
ПТП: На 10.11.2005г. около 16.45 часа по ПП 1-5, състоящ се от две ленти за движение
разделени с единична прекъсната линия тип „M3“, в посока север се е движил л.а.
марка „Москвич“ модел „408“ с peг. № СЗ 5536 А, управляван от А.. По същото
време в противоположна посока се е движил л.а. марка „Опел“ модел „Вектра 2.0“
с peг. № К 9047 АВ, управляван от Видински. На пътния участък между с.Бъдеще -
с.Ястребово водачът на л.а. „Опел“ предприема изпреварване на попътно движещо
се превозно средство и започва да навлиза в лентата на движение на л.а.
„Москвич“, при което между тях настъпва удар. Към момента на удара лек
автомобил „Опел“ е бил в процес на ефективно спиране. Липсвали технически данни
за задействане на спирачната система от водача на л.а. „Москвич“ непосредствено
преди удара - същият настъпил по времето на реакция и времето за сработване на
спирачната система на автомобила. Ударът по характер бил челен-кос и настъпил с
предна дясна част на л.а. Опел в предна централна част, леко в ляво от
регистрационния номер на л.а. „Москвич“, с първоначална контактна повърхност от
около 0,3-0,4 м. Към този момент надлъжната ос на процесния л.а. „Москвич“ била
ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното за движение с предна част
насочена на север, като десните състави на автомобила се намирали на около 1,90
м западно от източния край на асфалтовото покритие.
В резултат на настъпилото ПТП, водачът А. и съпругата му А., пътуващата на
предна дясна седалка, както и пътуващия на предна дясна седалка в л.а. „Опел“ -
Иванов, получили травматични увреждания несъвместими с живота, а на процесните
превозни средства били нанесени тотални имуществени вреди.
Пътнотранспортното произшествие станало на сух, прав и равнинен пътен
участък, ориентиран в посока север-юг. Платното за движение било покрито с
дребнозърнест асфалт без неравности; широко 7.5 м, две ленти за движение,
разделени с единична прекъсната линия тип „M3”.
Основната техническа причина за настъпване на конкретното ПТП била навлизане
на л.а. „Опел Вектра“ в противоположната (насрещната) лента на движение, в
опасната за спиране зона на лек автомобил „Москвич“. Навлизането в
срещуположната лента на движение било в причинно-следствена връзка с технически
неправилно предприета от водача маневра „изпреварване“ на попътно движещо се
превозно средство, без същия да се съобрази с местоположението и скоростта на
движение на срещуположно движещия се л.а. „Москвич“, при което сам се е
поставил в положение да попадне в опасната му зона на спиране, както и в
положение самият той да няма техническа възможност да спре преди мястото на
удара.
От техническа гледна точка поредицата от действия на водача на л.а. „Опел
Вектра” - Видински от момента, в който е предприел маневра изпреварване, били
последователно в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП, като
Видински: не изпълнил императивното правило, когато при изпреварване навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея; не съобразил скоростта си с
оглед на пътната обстановка, което го лишило от възможността да реагира
адекватно и да владее управляваното от него МПС по начин, гарантиращ
сигурността и живота на пътниците в лекия автомобил; загубил контрол над
управлението на автомобила.
Ищците считат, че въз основа на изложеното и при анализ на описаната
фактическа обстановка единственият възможен правен извод, който може да се
направи е, че водачът на л.а. „Опел Вектра” - Видински е нарушил чл. 42, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП, като е създал опасност за движещите се в насрещната лента за
движение превозни средства, предприемайки маневра изпреварване, и чл.20, ал. 1
и 2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него
лек автомобил с пътната обстановка. Тези нарушения на правилата за движение се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с последвалия удар между л.а.
„Опел Вектра” и л.а. „Москвич“ и с причиненото, вследствие на удара, телесно
увреждане несъвместимо с живота на водача А. и съпругата му А., пътуващата на
предна дясна седалка в л.а. „Москвич”.
Ищците сочат, че вследствие на претърпяното ПТП наследодателят им - Р.Ж.А.,
е получил травматични увреждания, несъвместими с живота, които са резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарящи да бъдат получени в
указаните време и начин. В л.а. „Москвич” на предна дясна седалка се е возила и
майката на ищците – Н. Й. А., която също вследствие на ПТП е получила
травматични увреждания, несъвместими с живота. В един и същи ден ищците загубили
и двамата си родители по този трагичен и нелеп начин. Към датата на ПТП
родителите на ищците били в добро здраве, грижели се сами за себе си и се
подкрепяли, помагали на децата и внуците си. Били са едно сплотено семейство.
Преждевременната смърт на наследодателя на ищците ги огорчила дълбоко и ги
лишила от подкрепата и мъдростта на родителите им.
Ищците твърдят, че към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил марка
„Опел“ модел „Вектра 2.0“ с peг. № К 9047 АВ, управляван от Хари Игнатов
Видински, имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” със ЗК „Левски Спартак” София, застрахователна полица №
0808209/436 от 22.03.2005г. със срок на действие на застрахователния договор от
01.01.2005г. до 31.12.2005г., чийто правоприемник е ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, поради
което на основание чл.432, ал.1 от КЗ пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря по претенцията за обезщетение е ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
При тази фактическа обстановка в полза на ищците, в качеството им на
наследници на Р.Ж.А., възникнало правото да получат обезщетение за причинената
смърт на техния сродник, като предявят претенции в този смисъл спрямо
представляваното от ответника застрахователно дружество.
Ищците сочат, че относимата задължителна съдебна практика към въпроса за
изтеклата погасителна давност по отношение на вземането за вреди от непозволено
увреждане в наказателното производство е ТР №5 /2005 г.по т.д.№5/2005 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. Съгласно чл.114 ал.З от ЗЗД и разрешенията, дадени в ТР
№5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, вземането за вреди от непозволено увреждане
възниква от деня на откриване на дееца и то става изискуемо от същия този
момент, тъй като именно от тогава длъжникът изпада в забава съгласно чл.84 ал.З
от ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да
тече от момента на извършване на деликта, т.е ако извършването на деянието и
откриването на извършителя съвпадат, началният момент на давностният срок е
един и същи. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече
от този по-късен момент, като въпросът е фактически и се решава във всеки
конкретен случай.
По настоящето дело момента на извършване на деянието и момента на откриване
на дееца не съвпадат, поради което и давностният срок относно вземането за
вреди от непозволеното увреждане в резултат на деянието, започва да тече в един
по-късен момент, а не от датата на ПТП.
С Постановление от 16.10.2006г. Окръжна прокуратура - Стара Загора прекратява
воденото по случая досъдебно производство след.дело № 1090 - С/2005г. по описа
на ОП - Стара Загора, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, а именно, че
деецът е починал. Окръжна прокуратура е приела, че виновен за процесното ПТП е
водачът на л.а. марка „Москвич” с ДК № Сз 5536 А - Р.Ж.А..
По повод на предявен срещу наследниците на Р.Ж.А. от страна на Гаранционния
фонд иск във връзка с изплатено на наследниците на Б.Д.И. обезщетение било
образувано т.д.№ 275/2016г. по описа на ОС Стара Загора. С Решение №
62/14.02.2018 г. по т.д. № 275/2016 по описа на Окръжен съд - Стара Загора,
влязло в сила на 09.03.2018 г., съдът отхвърлил предявените от ГФ искове срещу
наследниците на Руси А., от което следвал изводът, че съдът намира, че
фактическият състав не е бил осъществен, т.е. не е било налице непозволено
увреждане от страна на Руси А., защото съдът приел за доказано, че ГФ е
извършил плащанията на наследниците на Б.И.. В мотивите си съдът посочил, че
вината за процесното ПТП е на другия участник в него - водачът на л.а. „Опел
Вектра”, а не на Руси А., водач на л.а. „Москвич”.
С постановяването на Решение № 62/14.02.2018 г. по т.д. № 275/2016 по описа
на Окръжен съд Стара Загора, влязло в сила на 09.03.2018 г., между страните по
спора за пръв път се установявало, че вината за настъпването на ПТП от
10.11.2005г. е била на водача на л.а. „Опел Вектра”.
Конкуренцията между постановлението за прекратяване на ОС Стара Загора и
решението на ОС Стара Загора като юридически актове е в полза на решението на
съда, тъй като за съда постановленията на прокуратурите нямат обвързваща сила
по отношение на направените правни изводи в тях. От значение е и че с
постановяването на съдебното решение за пръв път у двете страни се формира
съзнанието, че вината за процесното ПТП е на другия водач в него - този на л.а.
„Опел Вектра”. Така с постановяването на решението на ОС Стара Загора в ищците
/наследници на Руси А./ се формира знанието, че баща им е всъщност пострадал от
процесното ПТП. Към момента на приключване на досъдебното производство наследниците
на Руси А. - ищци по настоящето производство, са били възпрепятствани да
получат обезщетение за смъртта на наследодателя си от ответника, защото деецът
е бил „установен” и е било прието, че непозволеното увреждане е по вина на
наследодателя им Руси А..
В хода на съдебното следствие по т.д. № 275/2016 по описа на Окръжен съд -
Стара Загора, били изготвени единична и повторна тройна съдебно автотехнически
експертизи, които по категоричен начин установяват, че вината за процесното ПТП
е на другия водач - Видински, управлявал л.а. „Опел Вектра”. Въпреки че
разпитът на свидетеля очевидец съдържа сведения за пълната вината за ПТП на
водача на л.а. „Опел Вектра”, тези факти сами по себе си не са достатъчни за
установяване на дееца. Установяването на дееца по категоричен е с
постановяването на решението на съда и по-конкретно с окончателното му влизане
в сила на 09.03.2018 г. /в този смисъл и н.д. № 577/2015 г. по описа на ВКС/.
Ищците се позовават на чл.114 ал.3 ЗЗД, съгласно който за вземания от
непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца и считат,
че в конкретния случай това е датата на влизане в сила на Решение №
62/14.02.2018 г. по т.д. № 275/2016 по описа на Окръжен съд Стара Загора, а
именно на 09.03.2018 г., от която дата ответникът дължи лихва за забава. Тъй
като ПТП е станало през 2005 г. по време на отменения КЗ, няма задължение за
уведомяване от страна на пострадалия, както е сега действащата уредба.
Счита, че претърпените от ищците неимуществени вреди от причинените им
болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот
вследствие на смъртта на техния баща в претърпяното на 10.11.2005г. ПТП до
настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от по 1000 лева, като
частичен иск от по 120 000 хиляди лева за всеки един от тях поотделно.
Молят съда да постанови решение, с което да осъдите ответника ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК ********* да заплати: сумата от 1000 лева като частичен иск от 120 000
лева –представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Ж.Р.А. неимуществени
вреди, в резултат на смъртта на наследодателя му Р.Ж.А. вследствие на
претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от
09.03.2018г. - датата на откриване на дееца, до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 1000 лева като частичен иск от 120 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Т.Р.Д. неимуществени вреди, в
резултат на смъртта на наследодателя й Р.Ж.А. вследствие на претърпяно ПТП на
10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2018 г. - датата на
откриване на дееца, до окончателното изплащане на задължението. Претендират
направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД София представя
по делото писмен отговор, в който взема становище, че оспорва предявените искове
по основание и размер.
Счита, че вземането е погасено по давност. Позовава се на
разпоредбите на ЗЗД уреждащи погасителната давност. Счита, че на 10.11.2015г.
наказателната отговорност на водача Х.И.В.е погасена поради изтичане на
предвидената в Наказателния Кодекс абсолютна давност /чл.80 НК/. Сочи, че съгласно
чл.343 ал.4 от НК, когато от ПТП е настъпил смъртен случай наказанието е
лишаване от свобода от две до шест години, а в особено тежки случаи - лишаване
от свобода от три до десет години. Водачът Х.И.В.не се е укривал, за да се
твърди, че не е бил открит, неговото поведение подробно е разследвано и в него
не е открита вина, поради което не му е повдигнато обвинение. Ищците в
настоящото производство са изчерпили всички свои възможности, като са обжалвали
пред ОС Стара Загора в НЧД №252/2006 г. определението за прекратяване пр.пр.
2887/05 г., сл.д. № 1090-С/2005 г. на Окръжна прокуратура Стара Загора, делото
е върнато за доразследване, потвърдено е, че виновен за произшествието е именно
Р.Ж.А., с ЕГН **********, който е починал и отново наказателното производство е
прекратено. Изтекла е абсолютната давност за промяна в отговорността на двамата
водачи.
Заявява, че застрахователят носи отговорност дотолкова
доколкото е отговорен, водачът на застрахованото при него превозно средство. В
случая прави второ възражение, че отговорността на дееца е погасена по давност.
Оспорва валидно застрахователно правоотношение към дата
на събитие. Оспорва твърдението, наведено с исковата молба, че „ЗК ЛЕВ ИНС АД“,
с предишно име „ЗК ЛЕВСКИ СПАРТАК“ АД е застраховател на л.а. Марка „Опел“
модел „Вектра“ с peг. № К9047 АВ. Сочи, че в архивите на застрахователя не се
намерила полица №0808209/436/22305-0060559 за л.а. peг. №К 9047 АВ. В подкрепа
на обратното в качеството на застраховател на л.а. „Опел“ бил привлечен
застрахователят ЗД БУЛ ИНС АД, в качеството на застраховател на автомобил с
рама WOL- 000089К5082776, № ********** със срок на действие от 01.01.2005 г. до
31.12.2005г. /видно от Решение на СГС, по гр.д. 3824/2008г./
Счита, че не се дължи обезщетение на наследниците на
виновния за произшествието водач. Събитието се твърдяло, че е настъпило на дата
10.11.2005г., когато е действал Закон за застраховането, отменен с приетия
Кодекс за застраховането (отм.) от дата 01.01.2006 г. Ищците не спорели, а
потвърждавали, че техния баща Р.Ж.А. е управлявал МПС л.а. „Москвич“ с peг. № С
5536 А, без да изпълни задължението си да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“. Не се представяли доказателства, че л.а. „Москвич“ с peг. № С
5536 А е бил технически изправен към дата на ПТП.
Сочи, че съгласно Закона за застраховането (отм) в сила
от 1.01.1997г., отм., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., чл.77
(1) Задължителни застраховки са: 1. "Гражданска отговорност" - на
собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни
средства; чл.80. (1) При застраховката "Гражданска отговорност"
застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях
на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и
използването на моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на страната, в която
е настъпила вредата. (2) Не се считат за трети лица водачът на моторното
превозно средство, съпрузите и роднините по права линия до втора степен
включително на застрахованите.
Оспорва твърдението, наведено с исковата молба, че
виновен за произшествието е водачът Хари Игнатов Видински, управлявал л.а.
марка „Опел", модел „Вектра“ е peг. № К 9047 АВ. Оспорва твърдението, че
л.а. „Опел“ е навлязъл в насрещната пътна лента, поради маневра изпреварване,
точно обратното водачът на л.а. „Москвич“ без основателна причина е управлявал
в насрещната пътната лента на движение на л.а. „Опел“, поради което водачът на
л.а. „Опел“ се наложило да се насочи към насрещната пътна лента, за да избегне
сблъсъка, което го е спасило от смъртоносен за него удар, но е починал пътника
на предна дясна седалка в л.а. „Опел“. Заявява, че във връзка с процесното
събитие е влязло в сила Решение по гр.д. №3824/2008г. на Софийски Градски Съд,
възз.гр.д. №34/2012г. на Софийски Апелативен Съд, с които е установено, че
виновен за произшествието е именно Р.Ж.А. в качеството му на водач на л.а.
„Москвич“ е ДК № СЗ 5536 А, поради което е определено обезщетение, което
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ е заплатил на наследниците на починалия пътник Б.Д.И., тъй
като не е сключена застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за
автомобилиста, управлявал л.а. „Москвич“ е ДК № СЗ 5536 А. По делото от 2008 г.
бил привлечен застрахователя „ЗД БУЛ ИНС“ АД в качеството на застраховател на
л.а. „Опел Векстра“ В тройна съдебна автотехническа експертиза е установен
механизма на ПТП, че двете превозни средства са се движели насрещно в лентата
за движение на л.а. „Опел“, водачът на когото се е опитал да избегне удара, поради
което е навлязъл е десни гуми в насрещната пътна лента, с което водачът на л.а.
„Опел“ се е спасил от смъртоносен удар за него. Ответникът дословно
възпроизвежда посоченото от него решение. Заявява, че механизмът на процесното
МПС и вината на всеки от двамата водачи са подробно разгледани в цитираните решения
на Софийски Градски съд и на Софийски Апелативен Съд.
Счита, че не може да се твърди, че деецът на престъпление,
от което са починали няколко лица е разкрит тепърва в едно гражданско
производство, в което страна са именно наследниците на починалия виновен водач.
Сочи, че наказателния съд е длъжен да разглежда наказателното дело до момента,
до който се установи извършителят, след което производството е прекратено,
защото деецът е починал. Приема за странно, че 11 години по-късно се събрали
правилните доказателства. Сочи, че решение № 62/14.02.2018 г. не може да бъде
противопоставено на другите две решения, Решение по гр.д. №3824/2008г. на
Софийски Градски Съд, възз.гр.д. №34/2012г. на Софийски Апелативен Съд, чиито
изводи съвпадат и със заключенията на наказателния състав, в който вещите лица
са събрали доказателства на място, направили са оглед на местопроизшествието
непосредствено след събитието. Сочи също, че заключение на вещи лица, дадено
след повече от 11 години от събитие не се основава на непосредствено събрани
доказателства и практиката показва, че често се повлиява от страните. Счита, че
не е обосновано отново да се допускат експертизи, които да достигат до нови
изводи.
Оспорва твърдението, че с Решение №62/14.02.2018 г. на ОС
Стара Загора за първи път съд се произнася по въпроса за вината, тъй като
съгласно цитираните решения на две инстанции, чието производство е приключило
пред Софийски Апелативен Съд по безспорен и несъмнен начин е установена вината
именно на водача Р.Ж.А.. В Решение №62/14.02.2018г. на ОС Стара Загора било
цитирано решението на СГС, т.е. съдът е бил запознат с него, но въпреки това се
произнесъл повторно по въпроса относно вината на двамата водачи, обсъждайки
само проведеното разследване по наказателната преписка, въз основа на което
постановил порочно решение, подлежащо на отмяна от Върховния Касационен Съд. Сочи,
че настоящия съд за четвърти път е сезиран с въпроса: кой от двамата водачи е
виновен за произшествие от дата 10.11.2005 г., за което няма новоустановени
факти и обстоятелства.
Оспорва основанието и интереса на ищците да предявят
претенции за репариране на неимуществени вреди по съдебен ред, предвид
императивно установените други възможности и процедури, регламентирани в
Кодекса за застраховането, които са известни и на процесуалния представител на
ищците.
Оспорва активната материално - правна легитимация на
ищците Ж.Р.А. и Таня Р.Д. да предявят искови претенции за неимуществени вреди
във връзка с настъпил летален изход за Р.Ж.А.. Оспорва да са съществували
отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищците и увредения,
които да са били прекъснати единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно
произшествие. От данните, посочени в исковата молба било видно, че ищецът Ж.Р.А.
***, ищцата Т.Р.Д. *** починалият е живял в гр. Стара Загора на ул.Генерал
Гурко №86. Ищците и починалия не са живеели в общо домакинство, като нямало
данни за периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Ищците
не давали информация за семейното си състояние, но е очевидно, че имат нов кръг
от низходящи и съпрузи. Оспорва наведените твърдения за търпени от ищците неимуществени
вреди — болки и страдания и неблагоприятни промени в личния им живот.
Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка
единствено между настъпилото пътнотранспортно произшествие и настъпилия летален
изход, като сочи, че не е изяснена причината, поради която водачът на л.а.
„Москвич“ е загубил контрол над управляваното от него превозно средство.
Навежда доводи, че Р.Ж.А. е имал здравословен проблем, поради което не е
овладял автомобила и е причинил произшествието. Сочи, че водачът Р.Ж.А. на прав
участък от пътя, при възможност да възприеме насрещно движещия се автомобил не
е задействал спирачната система /няма спирачни следи/ на управлявания от него
автомобил „Москвич“, навлязъл е в насрещна пътна лента, не е следял пътната
обстановка, с което е причинил произшествието.
В случай, че се установи вина от страна на водача на л.а.
„Опел Вектра“, навежда доводи за съпричиняване на произшествието от водача от
водача на л.а. „Москвич“, който не е намалил скоростта си на движение и не се е
прибрал в крайна дясна част на платното си за движение, което щяло да
предотврати удара. Прави възражение за намаляване отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради непоставяне от
увреденото лице, водач на л.а. „Москвич“ на предпазен колан. Навежда доводи, че
Р.Ж.А. е съпричинил настъпването на травматични увреждания, от които е
последвал за него летален изход, тъй като е управлявал МПС без да постави
обезопасителен предпазен колан, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
Оспорва претенциите по размер и счита същите за като
прекомерни. Заявява, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС №
4/1968 г. т. 8, понятието "справедливост" е свързано с преценка на
конкретни обстоятелства. Вредата трябва да се определи към момента на
настъпването й, когато претенцията е станала изискуема. С оглед твърденията по
основанието на предявената претенция поддържа, че претендираната от ищците,
като обезщетение парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до
репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е
изискването на закона. Претенцията за 120 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от всеки ищец е завишена по размер с оглед минималната работна заплата за
страната, към момента на настъпване на събитието (която е 150 лв., съгласно ПМС
№ 12/21.01.2005 г.); претендират се по 800 MP3 на ищец, които покриват доход за
период от 66.67 години, който размер е прекомерен спрямо българската и
европейска практика и законодателство. Размерът не е съобразен и с платената
премия, която е записана в представената полица от 129 лв., покриваща
отговорността на водача. Обезщетението цели да възстанови вредите на
пострадалите, а няма за цел неоснователно обогатяване и реализиране на печалба.
Застрахователят не е длъжен да съхранява резерв 15 години по полица.
Оспорва претендираните размери и като прекомерни и
недължими, предвид обстоятелството, че претенцията за присъждане на обезщетение
за единна и неделима морална категория вреди, се дължи не с оглед на настъпил
летален изход на дадено лице и родствената му връзка с друго такова, а с оглед
близките им взаимоотношения на взаимопомощ и привързаност, липсата на които да
са променили начина на живот на ищците.
Счита предявената по настоящото дело претенция за
завишена и с оглед високата степен на съпричиняване и обществените критерии за
справедливост.
Оспорва и претенцията за лихва за забава, като счита, че
ответното дружество не е станало причина за отлагане във времето на
репарирането на претендираните вреди, за да му се възлага в тежест и задължение
за заплащане на законна лихва. Лихвата в посочените случаи е такава с
компенсаторен характер, поради което размера на застрахователното обезщетение
се формира като сбор между главницата и размера на законната лихва. От друга
страна, лихвата за забава по своята правна природа представлява санкция за
забава за неизпълнение на задължения, като същата следва задължението, когато
същото стане ликвидно и изискуемо, т. е. установено по основание и размер.
Вземането на ищците не е станало ликвидно и изискуемо задължение, тъй като не е
установено нито по основание, нито по размер, поради което счита, че не следва
да се дължи лихва от посочената дата. Сочи, че ищците не са уведомявали
ответника преди завеждане на настоящата искова претенция, в чието именно
производство искането ще стане или не ликвидно и изискуемо. Предвид изложеното
счита, че ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за
посочения период, за да му се възлага и задължение за изплащане на лихва.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените от ищците искове
следва да бъдат квалифициран с правно основание чл.407 ТЗ /отм/ във вр. с
чл.405 ТЗ /отм/и чл.80 ЗЗ /отм/, сега чл.432 във вр. с чл.429 КЗ. Доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти и обстоятелства, изложени в исковата молба е за ищците – същите следва да
докажат наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
увреждащия и застрахователя; наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане - деяние, противоправност на деянието, причинна връзка,
вреди и вина. Тежестта да се докаже осъществяването на посочения фактически
състав се носи от ищеца, като единствено вината се предполага по силата на
чл.45 ал.2 от ЗЗД. В тежест на ищците е да докажат размера на причинените
вреди.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
НАСРОЧВА делото за 07.07.2020г. от 10,30ч., за която дата да се призоват страните,
свидетеля и вещите лица, след внасяне на определения депозит.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищците да се
връчи и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: