Определение по дело №682/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

град Ловеч, 30.12.2020 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                    

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

                                                                   ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

при секретаря ……………………………………..…………………като разгледа докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 682 описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

           Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 4271/ 24.11.2020 година (клеймо 20.11.2020 година) „Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д., чрез адв. Иван Миланов Лазов, вписан в АК - София, с личен № **********, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.Варна, бул. „Мария Луиза № 21, ет.2, срещу Разпореждане №902/21.10.2020г., постановено по ч. гр. д. № 20204320100466 по описа на PC – Луковит, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №3846/30.09.2020г. в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение от 300 лева, като счита същото за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли да бъде отменен.  Изтъква, че да постанови обжалваното разпореждане, съдът е приел, че заявителят не е доказал реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Посочва, че договорът за правна помощ и съдействие се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са договорени, така и че са заплатени. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото.

В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Изтъква, че в процесния случай договорът за правна защита е представен с депозираното заявление по чл.410 от ГПК, посочен е размерът на договореното възнаграждение и, че е платено в брой. Счита, че са всички предпоставки, за да се приеме, че адвокатското възнаграждение реално е заплатено, позовава се на т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.201 Зг. на ВКС.

Счита, за ирелевантно обстоятелството, че договорът за правна защита е сключен 6 месеца преди подаване на заявлението. Нито законът, нито задължителна практика поставя изискване договорът за правна защита или плащането по него да се извършат непосредствено преди предявяване на претенцията. Сочи, че от изложеното Разпореждане № 902/ 21.10.2020г. е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което е неправилно.

Моли да бъде отменено Разпореждане №902/21.10.2020г., постановено по ч.гр.д. №20204320100466 по описа на PC - Луковит, в частта, в която е отхвърлена претенцията за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение от 300,00 лева, като неправилно и присъдени в полза на „Евро финанс колект" ЕООД сторените в производството по ч.гр.д. №20204320100466 разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 300,00 лева.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК *********, - Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника З.И.М., ЕГН **********,***, за вземане в размер на 16.24 лева главница, 4.56 лева – лихва от 26.09.2017 година до 30.06.2020 година по договор за телекомуникационни услуги от 20.09.2017 година по фактура № **********/ 08.09.2017 година; 53.57 лева - главница, лихва 14.57 лева за периода 26.10.2017 година до 30.06.2020 година, по фактура № **********/ 08.10.2017 година за отчетен период от 08.10.2017 г. до 07.11.2017 г.; 28.79 лева - главница, лихва 7.58 лева за периода 26.11.2017 година до 30.06.2020 година по фактура № **********/ 08.11.2017 година за отчетен период от 08.11.2017 г. до 07.12.2017 г.;  28.79 лева - главница, лихва 7.34 лева за периода 26.12.2017 година до 30.06.2020 година по фактура № **********/ 08.12.2017 година за отчетен период от 08.12.2017 г. до 07.01.2018 г. Посочено е, че вземането произтича от договор за телекомуникационни услуги от 20.09.2017 година по четири фактури, цедирано на 26.08.2019 година от кредитора на заявителя – „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Твърди се, че длъжникът е уведомен за закупеното вземане на 11.09.2019 година. Посочва, че дължимата главница е в размер общо на 127.39 лева, сумата в размер общо на 34.05 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка една фактура до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира се заплащане общо на сумата 325 лева съдебно деловодни разноски.

С разпореждане № 845/ 02.10.2020 година заповедният съд е оставил без движение подаденото заявление, като указа на заявителя да допълни обстоятелствената част на исковата молба, като наведе твърдения относно вида на предоставените месечни услуги, каква е стойността на всяка услуга и да какъв период се отнася. Напомнени са последиците при неизпълнение на дадените указания.

С молба вх. № 3980/ 19.10.2020 година заявителят е отстранил констатираните нередовности. 

Първоинстанционията съд е уважил заявлението по чл.410 от ГПК по отношение на претендираните суми и разноските в размер на 25 лева, като е отхвърлил същото относно претенцията за разноски в размер на 300 лева адв. възнаграждение. Мотивирал се е, че не е доказано реално плащане, предвид липсата на изискуеми реквизити на договора за правна помощ, като документ удостоверяващ плащането по смисъла на ЗСч и ЗДДФЛ, каквото е задължението на адвокатите, като самоосигуряващи се лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК при уважаване на претенцията на страната се присъждат заплатените за производството разноски.  В т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната реално е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане. При уговорка за плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В конкретния случай към заявлението е приложен договор за правна помощ от 09.03.2020 г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева. Отразено е още, че сумата от 300 лева е внесена в брой.

Настоящата инстанция счита, че с оглед начина на договарянето на възнаграждението се касае до субект, упражняващ свободна професия по см. на §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, респ. е самоосигуряващо се лице и данъчно задължено по ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.2 от ЗДДФЛ във връзка с придобитите доходи следва да издава документ съдържащ реквизитите на чл. 6, ал.3 от ЗСч в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.  В случая разписката, обективирана в договора за правна помощ не съдържа тези данни, поради което не може да бъде прието, че доказано реалното плащане по договора, още повече, че платецът е търговско дружество.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС-Луковит е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

 

                       О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 902/21.10.2020 година, постановено по ч.гр.д. № 466/ 2020г. по описа на РС-Луковит, в частта, в която е отхвърлено искането на ) „Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д., чрез адв. Иван Миланов Лазов, вписан в АК - София, с личен № **********, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.Варна, бул. „Мария Луиза № 21, ет.2, против З.И.М., ЕГН **********,***, за присъждане на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Определението е окончателно.  

                   

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.