№ 594
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500330 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, вх.№ 105116 от 02.10.2024 г., подадена
от ищеца пред СГС - „Първа инвестиционна банка“ АД срещу решение №
4856 от 15. 08.2024 г. по гр.д.№ 9012 по описа за 2022 г. на СГС,ГО, І-15
състав, с което са отхвърлени исковете по чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и по
чл.59 ЗЗД, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД /последните предявени като
евентуални/.
Излагат се доводи /в продължение на 30 страници/ за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение като постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон и по-конкретно. Установената
от съда фактическа обстановка не съответствала на събраните по делото
доказателства. СГС не бил установил безспорния факт, че към 26.03.2014 г.
ответникът Холдинг БДЖ /ХБДЖ/ изрично бил твърдял, че договора за
обществена поръчка /ДОП/ бил валиден, както и по него били възникнали
вземания за Арвекс, съответно били възникнали задължения за ХБДЖ. СГС не
бил съобразил факта, че едва в хода на исковото производство по т.д.№ 2763
1
по описа за 2014 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав /на 04.11.2015 г./, ХБДЖ бил въвел
нови доводи за нищожност на ДОП. Следвало да се вземе предвид, че в
исковата молба не се въвеждали доводи за нищожност на ДОП, а за
нищожност на договора за цесия. Сочи, че всички тези доводи за нищожност
били приети за неоснователни. А по отношение на ново заявените банката не
могла да вземе становище. Неправилно СГС бил приел, че нищожността на
договора за обществена поръчка обуславя извод, че вземането по него нито е
възникнало, нито е съществувало, в който и да е момент, поради което
предметът на договора за цесия бил неосъществен и бил налице невъзможен
предмет. Сочи, че САС бил потвърдил решението по т.д.№ 2763 по описа за
2014 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав, с мотиви, различни от тези като в
обжалваното пред настоящата инстанция, решение. СГС,ГО, І-15 състав,
обсъждайки предходните съдебни актове, достигал до неправилни изводи
защо договорът за обществена поръчка е нищожен и защо договорът за цесия
е нищожен. САС приемал, че ДОП е нищожен единствено поради липсата на
проведена обществена поръчка, а договорът за цесия- поради нищожността на
ДОП. Относно претенцията по чл.49 ЗЗД сочи, че вредата била причинена със
съвкупност от деяния, а не само едно. СГС бил разгледал само част от
деянията, а не всички в тяхната съвкупност и по този начин бил достигнал до
неправилни правни изводи, че деянията не били противоправни и не
причинявали вреди на банката-ищец. Правните изводи на СГС не били
съобразени с основанието на деликтната отговорност. Намира, че преценката
не следва да бъде на плоскостта на „относителността“. В случая СГС
разглеждало общи действията на служители на БДЖ, които предхождали
сключването на ДОП. Такива действия били, действително, извършени от
служители на БДЖ. Безспорно било, че тези действия са извършени в
нарушение на приложимите законови разпоредби, регламентиращи реда за
провеждане на процедура по обществена поръчка. СГС изобщо не бил
обсъдил твърденията на ищеца за причинно-следствената връзка между
действията и настъпилите вреди. СГС правилно приемал наличието на
отговорност във връзка с преддоговорни отношения. Неправилни били
изводите на СГС, че отговорността била само по отношение на Арвекс, но не
и по отношение на ПИБ. Правата на банката, произтичали от прехвърлянето
на вземанията от Арвекс на нея. Вредите произтичали от това, че ДОП бил
нищожен, а служители на БДЖ поддържали у служителите на банката
2
увереност, че тези права съществуват. Именно в това се състояло увреждането.
Сочи, че приемането на вагоните и третирането им от БДЖ и БДЖ-ПП били
обективни факти, които били установени по делото. Тези факти, обаче, нямали
значението, което СГС им придавал за изхода по иска по чл.49 ЗЗД.
Единственото им значение било, че БДЖ и БДЖ ПП демонстрирали, че са
собственици на тези вагони. Неотносимо по спора било и какви вреди търпи
Арвекс. Сочи, че изводите на СГС във връзка със значението на изготвянето
на окончателен погасителен план за погасяване на задълженията на БДЖ към
ПИБ, след уведомяването на БДЖ за цесията, били противоречиви. Счита, че
това действие води до причиняване на вреди на ПИБ.По този начин се
разкривала и причинно-следствената връзка. Изводите на СГС за начина на
обезщетяване на вредите също били неправилни. В случая интересът на ПИБ
бил да бъде обезщетена за претърпените вреди. Изводите на СГС във връзка с
чл.21, ал.1 ЗЗД били неотносими във връзка с иска по чл.49 ЗЗД, защото
претенцията не се основавала на договорно правоотношение. Независимо от
съществуващия ДОП и договор за цесия, но те по никой начин не изключвали
деликтната отговорност. Вместо да обсъди предпоставките на деликтната
отговорност, СГС обсъждал действията на едно трето за спора лице – Арвекс,
което било заличено от ТР през 2013 г. Последващите противоправни
действия ответниците БДЖ и БДЖ ПП били извършили след заличаването на
Арвекс. При извършването на тези действия нито един от ответниците не
оспорвал валидността на договорите и дължимите по тях, суми. Това ставало с
писма от 26.03.2014 г. и 31.03.2014 г., с които ХБДЖ спрял плащанията на
ПИБ като се позовал, че договора за цесия бил нищожен. Със същото писмо се
сочило, че по ДОП са възникнали задължения за плащане на лизингови вноски
като се оспорвало само към кого били дължими. Така ХБДЖ бил предявил иск
за връщане на вече платени суми, по който иск било образувано т.д.№
2763/2014 г. на СГС, ТО, VI-9 състав. Сочи, че преди завеждане на иска ХБДЖ
не действал съобразно добрите нрави. Неправилни били изводите на СГС в
обратния смисъл. Позовава се на доклада на изп.директор на БДЖ до Съвета
на директорите, където се разкривал „интереса“ на ответниците, както и на
споразумение от 27.02.2014 г. между ХБДЖ и БДЖ ПП, което било сключено
преди образуването на т.д.№ 2763/2014 г. на СГС, ТО, VI-9 състав. В резултат
на недобросъвестното поведение на ХБДЖ банката била заплатила на
16.02.2022 г. сумата в размер на 20 840 986,41 лв.; същата била платена поради
3
нищожността на ДОП и договора за цесия, което се твърди да било установено
в съдебен процес по образувано т.д.№ 2763/2014 г. на СГС, ТО, VI-9
състав.Тази сума била разпределена между ответниците по силата на
споразумението от 27.02.2014 г. Поредицата от действия целяла БДЖ да
придобие вагоните още преди ДОП, без за това да заплаща лизингови вноски.
Тази поредица от действия, обаче, водела до вреди за банката – платената сума
в размер на 20 840 986,41 лв., както и пропуснати ползи в размер на 4 285 682
евро /46 вноски по 93 617 евро по погасителния план/, които ПИБ не можела
да получи. Предмет на иска била сумата от 1 042 049,32 лв., която била част от
20 840 986,41 лв., тъй като искът по чл.49 ЗЗД бил предявен като частичен.
Пропуснатите ползи не били предмет на иска. Сочи, че действията, извършени
преди 24.05.2011 г., т.е. преди преобразуването чрез отделяне и преминаване
на вагоните от ХБДЖ към БДЖ ПП по арг. от чл.263 л ТЗ били относими и
към двамата ответници. Де факто ответниците сочели, че е законосъобразно
да се проведе незаконосъобразно процедура за обществена поръчка. Твърди,
че възраженията им в хода на производството пред СГС били неоснователни.
Сочи, че вината в хипотезата на чл.45 ЗЗД се предполага и затова доводите на
ответниците в обратния смисъл също били неоснователни. Счита, че противно
на приетото от СГС били налице всички кумулативно дадени предпоставки за
уважаване на иска по чл.49 ЗЗД. Налице била солидарна отговорност по чл.53
ЗЗД. Неправилни били изводите на СГС и по иска по чл.59 ЗЗД. Неправилно
СГС бил приел, че съобразяването с осъдително решение не води до
неоснователно обогатяване. Сочи, че с настоящата искова молба не се цели
пререшаване на спора по т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС, ТО. Освен
това разпореждането на банката не било във връзка със съдебното решение, а
във връзка с ДОП и договора за цесия, които били нищожни. Обедняването
било в резултат на обща група факти. СГС правел изводи относно
възможността за предявяване на други искове, но в случая съобразно т.11 от
ПВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д.№ 1/79, ищецът имал право да предяви иск
по чл.59 ЗЗД, а не както го съветвал СГС по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД.
Разсъжденията на СГС били в противоречие с фактическия състав на иска по
чл.59 ЗЗД., разяснен в т.5 на същото ТР. Трябвало да се изследва дали обща
група факти са довели до обогатяване на един и обедняване на друг. Изводите
на СГС относно предходно получена по договора за лизинг сума и това, че
договорът бил обусловил предадената фактическа власт върху вагоните, както
4
и, че тази връзка няма фактически, а юридически произход, намира за
неправилни. В случая не се претендирали плодовете от ползването на
вагоните поради което разсъжденията на СГС по този въпрос също били
неотносими за изхода на спора. Следвало да се вземе предвид, че връзката в
хипотезата на предявен иск по чл.59 ЗЗД не била причинно-следствена, така
било прието в т. 5 от ПВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д.№ 1/79. Неоснователни
били доводите на ответниците, че е налице „изключителен принос“ на ищеца.
ПИБ се била бранила по иска по т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС, ТО и
затова банката не можела да бъде упреквана. Счита, че претенцията му по
чл.59 ЗЗД е доказана и като такава основателна. Същата се дължала при
условията на солидарност. По тази претенция не можело да се коментира нито
за принос, нито за вреда. Основателен бил и искът по чл.84, ал.3 ЗЗД.
Законната лихва се претендирала от датата на плащането – 16.02.2022 г.
Относно изпадането на ответниците в забава се позовава на приетото в ТР
№5/2017 г. от 21.11.2019 г. по тълк.д.№ 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС- след
покана. Такава била отправена и ответниците дължали законна лихва от
23.06.2022 г., която възлизала на 370 506,43 лв. Предмет на делото бил
евентуален частичен иск за сумата от 18 525,32 лв., част от сумата от
370 506,43 лв.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени като
доказани и основателни. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответниците пред СГС -
ХБДЖ и БДЖ ПП, в който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение.
Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния
и процесуален закон като се излагат подробни доводи /на 50 страници/ по този
въпрос. Не била налице необоснованост на съдебното решение.
Действителност, СГС бил цитирал неточно съдържанието на писмото от
26.03.2014 г., но това не водело до неправилни правни изводи. Писмото, обаче,
не съдържало признания на ответниците, в който смисъл били доводите на
въззивника. Целта на това писмо било да се отправи покана за връщане на
платените в периода от 01.01.2008 г. до 01.03.2014 г. без основание суми в общ
размер на 6 927 658,24 евро от ХБДЖ на ПИБ. Това писмо било в съответствие
с разбирането на забраната на чл.43, ал.1 ЗОП към този момент. СГС бил
5
посочил основанията за нищожност по т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС
поради което доводите на ищеца в обратния смисъл, били неоснователни.
Налице бил влязъл в сила съдебен акт и съдът постановил настоящето
решение не можел да извършва преценка възражения направени по друг
съдебен процес. Освен това доводите за нищожност били въведени от ищеца
още с исковата молба, по която било образувано т.д.№ 2763 по описа за 2014 г.
на СГС. Следвало да се вземе предвид, че ВКС с постановеното от него
решение по т.д.№ 2206 по описа за 2018 г. бил приел, че доводите за
нищожност били своевременно направени. Счита, че въззивникът прави
неверни внушения относно съдържанието на цитираните в обжалвания
съдебен акт, решения. Договорът за цесия бил сключен в разрез с чл.21 от
договора за доставка и по арг. от чл.99, ал.1 ЗЗД цедентът не бил имал такова
право. Това означавало, че договора за цесия не е нищожен само поради
нищожността на ДОП. Но съдът не се бил произнесъл служебно по този
въпрос. СГС се бил позовал на СПН и чл.299 ГПК. Сочи, че СГС бил
разгледал надлежно въведените като противоправни действия поотделно и
след като достигнал до правилния правен извод, че след като те поотделно не
притежават признака противоправност, то и в тяхната съвкупност нямало как
да причинят вреда на ищеца. Неправилен бил довода на ищеца/въззивник, че
СГС бил приел при извършването на преценката „относителен“ принцип. СГС
бил посочил, че облигационното отношение е относително отношение, което
въззиваемия намира за важна негова характеристика, защото не се касаело до
абсолютно право каквито били вещните права. Ищецът бил трето лице в
преддоговорните правоотношения и извода на СГС, че отговорността за
неправомерни действия е на страните в преддоговорните отношения като се
аргументира с чл.12 ЗЗД. Счита, че в случая Арвекс не били действали
добросъвестно в преддоговорните отношения. Ищецът се явявал трето лице и
по отношение на нищожното правоотношение и затова за служителите на
ХБДЖ не можела да възникне отговорност. Счита, че ищецът при
подписването на договора за цесия е следвало да се запознае какво точно
купува като вземане. Това следвало от съдържанието на договора, където били
цитирани приложенията във връзка с обществената поръчка. Ищецът бил
търговец и следвало да се грижи за делата си с грижата на „добрия търговец“.
Ако не бил сторил това, то ищецът бил спомогнал за собственото си
увреждане, както и, че същият не бил добросъвестен. Доводите на въззивника,
6
че ответниците били демонстрирали поведение на собственици почивали на
предположения. Намира за правилен извода на СГС, че плащането по
договора за цесия не се намира в каквато и да е връзка с ползването на
вагоните, както и, че разпореждането от страна на ищеца в полза на ХБДЖ
ЕАД, от което извеждал собственото си обедняване, следвало от влязло в сила
решение, доколкото ползването на вагоните било резултат на предадената
фактическа власт върху тях. Напълно обосновано СГС достигал до извода, че
изготвянето на нов обобщен погасителен план е това действие, което може да
свърже със създаденото у ищцовото дружество очакване за валидно
възникнали задължения в негова полза. Но това очакване не било създадено от
ответниците, а от лицето, с което банката била договаряла- Арвекс АД.
Ответниците били страна по договора за доставка, а не по договора за цесия. В
случая се касаело до небрежност на ПИБ. Неизпълнението на обещанието с
договора за цесия не можело да породи деликтна отговорност за ответниците.
Неоснователни били твърденията, че ХБДЖ е действало недобросъвестно
преди образуването, както и в хода на т.д.№ 2763/2014 г. на СГС. Позовава се
на решението по т.д.№ 2206/2018 г. на ВКС, Второ ТО по касационното
обжалване на т.д.№ 2763/2014 г. на СГС, по което ВКС бил изложил мотиви
кога е налице злоупотреба с права. ХБДЖ било упражнило надлежно правото
си на иск. Налице били основания за прекратяване на обществената поръчка с
изпълнител Арвекс, тъй като същият не отговарял на изискванията. Твърди, че
договорът за доставка бил в интерес на ПИБ, тъй като същата на основание
чл.21 и чл.22 от договор № ЮД-57 била получила възможността да финансира
процесната сделка в нарушение на закона, без да е проведена нарочна
процедура по реда на ЗОП за избор на финансираща институция и без
разрешение на МФ като едноличен собственик на капитала на БДЖ АД. Това
означавало и, че подписването на договора за доставка е в ущърб на БДЖ АД.
Затова неверни били доводите на ПИБ, че била „принудена“ да плати сумата.
Правилно СГС бил посочил в мотивите си, че излагането на позиция в
съдебно производство не разкрива недобросъвестно поведение, за да обоснове
отговорност за вреди. Сочи, че нямало как през 2007 г. БДЖ да знае, че
впоследствие Арвекс ще прехвърли правата си на ПИБ, както и, че същото ще
преустанови дейността си. Доводите на въззивника почивали на хипотези, а не
на реални факти. Намира, че доказателствата по делото не установяват
наличието на предпоставките на чл.49 ЗЗД. Липсвали противоправни действия
7
на служителите на ответника във връзка с цитираните от ищеца, решения по
повод производството по обществената поръчка. Освен това вредите следвало
да са в пряка и непосредствена връзка с противоправното поведение на
деликвента, арг. се с чл.51, ал.1 ЗЗД; в случая ищецът не бил страна по
договора за доставка и затова от този договор не можели да се засегнат негови
права. По договора за цесия отговорността била на страните по него, а
ответниците не били такива. Не представлявало противоправно действие
вписването в ТР на 24.05.2011 г. на преобразуването на ХБДЖ, както и
сключването на Споразумение на 27.02.2014 г. Ответниците били действали
добросъвестно при плащането на вноските към ПИБ. Спирането на плащането
не било противоправно действие с оглед нищожността на СОП и договора за
цесия. Тази нищожност била изначална. Предявяването на иск също не било
противоправно действие. Намира за уместно при предявен иск по чл.49 вр. с
чл.45 ЗЗД направеното възражение за принос на ищеца. Не била налице и
солидарно отговорност; правилото на чл.263 л. ТЗ не намирало приложение,
при положение, че договорът за доставка бил нищожен. Още повече, че
задължението за обезвреда възниквало на 16.02.2022 г. Неоснователен бил и
евентуалния иск по чл.59 ЗЗД. Сочи, че плащането било в изпълнение на
съдебно решение. Следвало да се има предвид и процесуалното поведение на
ПИБ в хода на процеса по т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС, затова и
отговорността за разноски и лихвите представлявала „изключителен принос“
на ПИБ. Липсвала каквато и да е връзка между обедняването и обогатяването.
Доводите на въззивника в обратния смисъл били неправилни. СГС бил
изследвал тази връзка в съответствие с т.5 от ППВС №1 от 28.05.1979 г.
Правилно СГС бил приел, че обогатяването за ответниците възниква от факта
на усвояване на облагата- преминаването на фактическата власт на вагоните, а
обедняването на ищеца, което последният извличал от плащането на сумите
по съдебните решения. Ищецът не бил и собственик на вагоните. Правилно
СГС бил приел, че след като съд е отрекъл причината ищецът да задържи
получената от ответниците, сума, то не можело да се направи извод, че с
твърдяното плащане той се е обеднил. С предаването на вагоните
единственият обеднял бил Арвекс. Сочи, че с оглед постановеното решение по
т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС, не може да се приеме, че е налице
неоснователно обогатяване. Относно допустимостта на иска по чл.59 ЗЗД се
позовава на чл.59, ал.2 ЗЗД.
8
По допустимостта на жалбата:
Срокът по чл.259, ал.1 ГПК тече от датата на връчването на решението–
18.09. 2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 02. 10.2024 г., поради което съдът
намира, че същата е в срок.
Тъй като въззивникът е ищец в производството пред СГС и предявените
от него искове /главен и евентуален/ не са били уважени, то за въззивника е
налице правен интерес от обжалване, затова съдът намира, че въззивната
жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес. / относно иска по чл.59 ЗЗД ще бъдат изложени мотиви при
настъпване на процесуалните предпоставки за обсъждане на този иск, който е
предявен като евентуален/.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел по иска по
чл.49 ЗЗД, че характерно за облигационното вземане, чиято реализация
ищецът търси в процеса, е неговата относителност - то възниквало и
съществувало в полза на едно лице срещу конкретно лице и произтичало от
предписано от правилата отношение. Описаните при уточнението действия по
провеждане на процедурата по обществена поръчка и сключването на
нищожен договор за обществена поръчка, предхождали договорно учреденото
правоотношение. Законът предписвал отговорност, произтичаща от порок в
подготвителната фаза при сключване на договор, но, с оглед относителния
характер на облигационното отношение, защитен бил единствено интересът
на страната по сключения договор - "Арвекс" АД.
Получаването на вагоните без да е налице правно основание за това -
нищожният договор го изключвал, както и експлоатацията им обуславяло
облигационно отношение между действителния собственик срещу привидния.
9
Непозволеното увреждане поставяло в правна връзка деликвента и
пострадалия, доколкото вредата била резултат на пренебрегнато общото
правило да не се вреди другиму. Ползването на чуждо имущество не сочело на
нарушение на очертаното правило, а и вредата от така описаното поведение се
изразявала в пропусната от действителния собственик възможност да ползва
вагоните. Регулираното от правото отношение легитимирало действителния
собственик да търси обезщетение за неоснователно извлечената облага от
чужди вещи. Освен това, вредата в случая не можела да бъде свързана с
извлечената облага, а единствено от вмененото на ищеца задължение да
заплати претендираната в процеса сума. Ето защо и тези обстоятелства не
сочели на поведение, осъществено в разрез с правилото да не се вреди
другиму, за да обосноват обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя на работа, каквато се претендирала в процеса. Единствено
изготвянето на нов обобщен погасителен план, в който ищецът ПИБ АД бил
посочен като кредитор, сочел на пряко относимо към ищеца действие, което и
при уточнението се свързвало със създадено у него очакване за валидно
възникнали задължения в негова полза. Както отбелязвал и самият ищец това
му очакване почивало на договор, по който обаче той не е страна, а се
легитимира единствено като титуляр на произтичащо от този договор вземане
за цената на лизингованите движими вещи. Както сочел и ищецът това му
очакване почивало на сключен договор за цесия с трето на спора лице -
"Арвекс" АД. Така очертаните отношения също изключвали деликтно
правоотношение между ищеца и ответника "ХБДЖ" ЕАД. При тези си мотиви
съдът е достигнал до извода, че
правното очакване за ищеца произтича от следващото се за неговия
праводател от договорно правоотношение, страна по което е "ХБДЖ" ЕАД.
Задължението да не се вреди другиму изисквало запазване на фактическото
положение - забранена била промяна, която да засегне защитен от правовия
ред чужд интерес. Очертаният в случая интерес обаче - да бъде изпълнявано
приетото задължение спрямо ищеца, предполагало желана промяна,
характерна за договорното правоотношение (в случая по договора за лизинг),
по което ищецът ПИБ АД не бил страна. По силата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД
договорът пораждал действие само между сключилите го страни, освен ако
законът изрично не предписва друго. Липсвало нормативно предписание,
легитимиращо цесионера като титуляр на самостоятелни права.
10
Неосъщественото правно очакване за ищеца, произтичащо от самостоятелния
договор за цесия, ангажирало цедента - "Арвекс" АД, да възмезди цесионера -
ищеца, в рамките на предписаната от договора за цесия отговорност. С оглед
принципната разлика в съдържанието на договорното и деликтното
правоотношение нямало основание за извод, че неизпълнението на обещаното
с договора е в състояние да породи деликтна отговорност.
Ищецът определял като причина за извършения от него разход,
определен в случая и като вреда, инициирано от "ХБДЖ" ЕАД съдебно
производство. Законът свързвал развило се съдебно производство с обезвреда
само в хипотезата на недобросъвестно и противно на добрите нрави
упражняване на процесуални права - чл. 3 ГПК. Нормата била израз на
общото правило да не се вреди другиму. Твърденията в исковата молба обаче
не сочели на подобно поведение. Законът гарантирал възможност за всеки,
който смята за накърнено свое право както да търси извънсъдебно
реализацията му, така и да се обърне към съд, за да получи защита. Тази
възможност съществувала и когато правото е потърсено макар и търсещия
защита по една или друга причина се е съобразявал с незачетено от правовия
ред, положение. Затова извънсъдебно предявените претенции, включително и
да не почиват на закона, не обосновавали противоправно поведение.
Предявеният иск, съответно съдържанието на правната позиция в съдебно
производство също не разкривали недобросъвестно упражнени процесуални
права, за да обосноват отговорност за вреди.
Относно твърденията на ищеца за извършени противоправни действия
на служители на ответника "БДЖ - пътнически превози" ЕООД, насочени към
участие в преобразуване и приемане в собственост на движими вещи –
вагоните, съдът също е приел, че не е налице противоправност, нито се
обосновавала връзка с твърдяната от ищеца вреда.
Налагал се извод, че поетото задължение от името на "БДЖ - пътнически
превози" ЕООД непосредствено към ищеца, сочело на съгласувана воля,
подчинена на правилата на договорното право, а не на поведение в разрез с
правилото да не се вреди другиму. Затова и преосмисленият интерес, довел и
до неизпълнение на обещаните плащания, не пораждал деликтно
правоотношение, за да обоснове търсената в случая гаранционно-
обезпечителна отговорност. Затова и предявените искове на това основание
11
следвало да бъдат отхвърлени изцяло. При така достигнатия извод по
отношение на главния иск налице било процесуалното условие за разглеждане
и на предявения при условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД. Ищецът
твърдял ответниците да са се обогатили за негова сметка- обедняването на
ищеца се изразявало със заплащане на сумата по иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, а
обогатяването на ответниците - с получаването й, съответно с ползата от
експлоатацията на вагоните. СГС се е позовал на ППВС № 1/1979 г., съгласно
което увеличеното имущество за чужда сметка легитимирало обеднелият да
търси обезщетение, равняващо се на по-малката сума между обогатяването и
обедняването. В т. 5 от ППВС № 1/79 г. се сочело, че е необходима връзка
между обогатяването и обедняването без тя да е причинна. Достатъчно било
да произтичат от общ факт или от група общи факти. Ищецът твърдял
търсената сума да е платена въз основа на влязло в сила съдебно решение по
разгледан и приключил спор. Като се е позовал на чл.297 ГПК, уреждащ
задължителната сила на влязлото в сила, решение, както и на чл. 298, ал. 1
ГПК, СГС е достигнал до извода, че безусловно е налице основание за
получаване на сумата. Прието е още, че съобразяването с осъдително решение
не води до неоснователно обедняване на осъдената страна с изпълненото, а
бил възприет от правовия ред начин за удовлетворяване на утвърдения с
решението легитимен интерес.
Нищожният договор изключвал принципно признатите му правни
последици. Този ефект обаче, с оглед относителния характер на
облигационното правоотношение, настъпвал по отношение на далия без
основание, обуславящо и приложение на самостоятелния иск по чл. 55, ал. 1
предл. първо ЗЗД. Вагоните били дадени на ответника "ХБДЖ" ЕАД от
"Арвекс" АД. Законът третира изрично и плодовете на неоснователно
разменените престации. Те също се дължали на пропусналия да ги събере - в
случая "Арвекс" АД. От това следвал извод, че извлечената облага без да е
била заплатена цената, обусловила предаването на вагоните и съответно
извличане на ползата, била за сметка на "Арвекс" АД. Ищецът се позовавал на
прехвърлено му вземане, с което се съизмерявала неплатената цена по
договора за лизинг. Този факт обаче не се явявал общ, а и не обосновавал обща
група с фактите, от които произтичала облагата. Неоснователното разместване
на блага произтичало от фактически създадено, а не правно предписано
отношение. Получилият без основание се възползвал от гарантирана според
12
правилата възможност за обеднелия да събере усвоената облага. Това се
случвало без да съществува каквото и да било предходно правоотношение
между страните. Регулираното от чл. 59 ЗЗД правоотношение възниквало с
факта на усвояване на следващата другиму облага. Затова и нормата на чл. 59,
ал. 2 ЗЗД определяла общото правило на неоснователното обогатяване като
субсидиарно - то се прилагало само ако и доколкото не съществувало друго
правило, за да регулира безпричинно разместените блага. Част от търсената в
процеса сума, се свързвала с предходно получената по договора за лизинг
сума от 5523403 евро. Договорът бил обусловил и предадената фактическа
власт върху вагоните. Тази връзка обаче нямала фактически, а юридически
произход. Договорно създадената връзка обуславяла и принципно различен
подход за регулиране на последиците от порочното й развитие дори и когато се
окажело, че възприетата от страните причина не намира опора в правовия ред.
При положение че обогатилият се посредством получено без основание
/отсъствие на зачетена от правния ред причина поради нищожност на
договора/ на основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД дължал да върне
полученото /вагоните/ на този, от когото го е получил /"Арвекс" АД/, а
плодовете му /на каквото сочели облагите от ползване на вагоните/ след
покана също се дължали на далия без причина /"Арвекс" АД/, т.е.
обогатяването било за сметка на "Арвекс" АД. Разпореждането от страна на
ищеца в полза на "ХБДЖ" ЕАД /от което ищецът извеждал своето обедняване/
следвало от влязло в сила решение, докато ползването на вагоните било
резултат на предадената фактическа власт върху тях. След като съд бил
отрекъл причината ищецът да задържи получената от ответниците сума,
нямало основание за извод, че с твърдяното плащане той се е обеднил.
С оглед правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК съдът бил обвързан от въведените в
процеса факти и обстоятелства, от които ищецът извежда отстояваното свое
право. След като облагата, произтичаща от ползване на получени по нищожен
договор вещи се следвала на далия ги, нямало основание за извод, че
обогатяването е за сметка на ищеца. В процеса не се спорело, че въз основа на
съдебното решение ищецът е заплатил освен получената цена по договора за
лизинг въз основа на договор за цесия, законна лихва и разноски. Така
установеното основание на плащане не се намирало в каквато и да било
връзка с ползването на вагоните. Това на собствено основание изключвало
твърдяното неоснователно обогатяване. При тези си мотиви СГС е приел, че
13
евентуалните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
По иска с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
Ищецът претендира осъждане на ответниците да му заплатят солидарно,
на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 1042049, 32 лв., частично от 20840986, 41
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.08.2022 г. до
окончателното изплащане на претендираната сума, както и на основание чл.
86 ЗЗД обезщетение за забава в размер законната лихва - 55286, 51 лв.,
частично от 1105730, 11 лв. върху главницата от 20840, 41 лв., дължима за
периода 16.02.2022 г. - 24.08.2022 г. Претенцията се базира на платена сумата в
общ размер от 20 840 986,41 лв. по решение № 12540 от 22.12.2020 по в.т.д.№
1735 по описа за 2020 г. на САС, ТО, 13 състав и определение № 42/31.01.2022
г. по т.д.№ 781 по описа за 2021 г. на ВКС, ТК, Второ ТО, вкл. главница, лихва
за забава, законна лихва и разноски.
При условията на евентуалност твърдят "БДЖ" ЕАД да е получило и да
ползва вагоните по договора за обществена поръчка, обявен за нищожен, като
на 24.05.2011 г. Холдинг Б. Д. Ж." ЕАД /"ХБДЖ" ЕАД/ било прехвърлило
вагоните на своето дъщерно дружество "Български държавни железници -
пътнически превози" ЕООД /БДЖ ПП/. Твърди се ищецът да се е обеднял със
сумата от 20840986, 41 лв., която заплатил на "ХБДЖ" ЕАД на 16.02.2022 г., а
двамата ответника да са се обогатили със сумата, която не са заплатили на
ищеца. Допълнително се твърди „ХБДЖ" ЕАД да са се обогатили с ползите от
използването на вагоните в периода от датата на придобиването им до
прехвърлянето им на "Български държавни железници - пътнически превози"
ЕООД. След тази дата ХБДЖ ЕАД се обогатил неоснователно с ползите от
своята инвестиция в "Български държавни железници - пътнически превози"
ЕООД, чиято стойност била увеличена със стойността на вагоните и с
14
ползите, които дъщерното дружество извличало от ползването им. Ищецът
претендира евентуално солидарно осъждане на ответниците да му заплатят, на
основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 1 042049, 32 лв. - частично от 20840986, 41
лв. с която ответниците са се обогатили неоснователно в резултат на плащане
от страна на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2022 г. до
окончателното изплащане на претендираната главница, както и сумата от
18525, 32 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 20840986, 41 лв., дължимо за периода 23.06.2022 г. - 24.08.2022
г.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на
работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Следователно съобразно с разпределената доказателствена тежест
ищецът следва да установи елементите от фактическия състав на деликта, а
именно: извършените от ответника действия, в резултат на което са били
причинени вреди на ищеца, претърпените от ищеца вреди, както и наличието
на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и причинените
вреди.
Или обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена
тежест за нейното оборване.
Действително, доколкото от ищеца се търси овъзмездяване на вреди от
деликт, то приложение намира общият принцип да не се вреди другиму.
Общият принцип, обаче, следва да намери конкретен израз по конкретния
спор, за да бъде уважена ищцовата претенция, т.е. казусът се разглежда от
общото към конкретното. Това е така, защото искът по чл.49 ЗЗД вр. с чл.45
ЗЗД, не може да бъде приет за основателен само на база „общият принцип“ да
15
не се вреди другиму.
Ищецът обуславя основателността на претенцията си от поредица
противоправни действия на ответниците /и по-конкретно на служители/, които
в крайна сметка водят до причиняването на вреди. Обобщени тези действия са
посочени като такива по недобросъвестно водени преговори за сключване на
договора за доставка на вагони, втора употреба; действия във връзка с
приемането и издаването на незаконосъобразни административни актове,
довели до опорочаване на процедурата по Закона за обществени поръчки
/ЗОП/, отм.; спиране на плащанията от страна на ответника на лизинговите
вноски; злоупотреба с процесуалния права във връзка с предявяване на иск и
вследствие на което било образувано т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС,
ТО, VI-9 състав и по-което дело ищецът/там бил направил възражения за
нищожност на договора за доставка, както и на договора за цесия, от който
договор ищецът черпи права за обезвредата; противоправни действия по
преобразуване на БДЖ ЕАД.
По спора за фактическата обстановка:
На 30.05.2006 г. "Български държавни железници" ЕАД е взело решение
за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на
лизинг до 100 второкласни пътнически вагона втора употреба.
На 24.01.2007 г. е взето решение за прекратяване на процедурата при
изложени мотиви, че цената според офертата надвишава финансовия ресурс,
който възложителят може да осигури.
Срещу решението за прекратяване на процедурата е подадена жалба от
"ARWEX" AG /Арвекс АД/ пред Комисия за защита на конкуренцията.
На 09.05.2007 г. "Български държавни железници" ЕАД е взело решение
за отмяна на решението от 24.01.2007 г. и е уведомило Агенция за обществени
поръчки за продължаване на договарянето с допуснатия участник "Арвекс"
АД - Швейцария. На 09.05.2007 г. Съвета на директорите на "БДЖ" ЕАД е
взело решение за възлагане на сключването на договор с "Арвекс" АД, като на
31.05.2007 г. министърът на транспорта е разрешил сключването на договора.
На 02.06.2007 г. "ARWEX" AG и "Български държавни железници" АД
са обективирали съгласие за сключване на договор за доставка на второкласни
пътнически вагони втора употреба на лизинг при обща цена 10 045 000 евро,
платима от лизингополучателя: 20% авансово до 45 дни от сключването на
16
договора, 6, 8% договорна лихва, 120 равни месечни погасителни вноски и
договорен гратисен период. Договорено е преминаване на собствеността на
вагоните от лизингодателя към лизингополучателя в момента на подписване
на приемо-предавателен протокол за вагона. В т. 21 е отразено, че след
прехвърлянето на собствеността лизингодателят има право да се разпореди с
вземането си за цената на всички доставени вагони като го прехвърли на трето
лице общо за всички вагони и уведоми лизингополучателя в 3-дневен срок за
сключения договор за цесия. Вагоните са последващо индивидуализирани в
двустранен протокол, съдържащ нов погасителен план спрямо
индивидуализираните по цена и стойност вещи, а предаването е удостоверено
в протокол от 11 и 25.10.2007 г.
От друга страна "Арвекс" АД, със седалище кантон Цуг, Швейцария и
"Първа инвестиционна банка“ /ПИБ/ са сключили на 10.07.2007 г. договор за
прехвърляне на парично вземане на "Арвекс" АД по договор с "Български
държавни железници" ЕАД от 02.06.2007 г. в размер на 8 036 000 евро без
ДДС за сумата от 8 036 00 евро. Отразено е, че вземането се прехвърля с
всички изтекли и бъдещи лихви, такси, комисионни, разноски и разходи по
събирането му. Посочено е, че вземането се счита прехвърлено от датата на
подписване на приемо-предавателните протоколи за предаване и
прехвърляне на собствеността за съответната партида вагони. Договорено е
и джиросване на издадените записи на заповед.
На 23.11.2010 г. е вписана промяна в наименованието от "Български
държавни железници" ЕАД на Холдинг БДЖ ЕАД.
На 21.01.2011 г. между ХБДЖ ЕАД и "БДЖ пътнически превози" ЕООД,
и "БДЖ товарни превози" ЕООД е взето решение за преобразуване, като
според постигнатата договореност вагоните, предмет на договора за
обществена поръчка, се прехвърлят в собственост на "БДЖ пътнически
превози".
По решение на общото събрание на акционерите от 09.05.2012 г.
"Арвекс" АД е закрито на 21.03.2013 г.
На 27.02.2014 г. ХБДЖ, "БДЖ - пътнически превози" ЕООД и "БДЖ -
товарни превози" ЕООД по повод договор от 02.06.2007 г. с "Арвекс" АД и
последвалия договор за цесия се съгласяват "БДЖ - пътнически превози" да
поеме до размера и за сметка на правата, прехвърлени с преобразуването
17
на холдинга финансовите задължения към "ПИБ." АД. Като мотив е
отразено, че считано от 25.05.2011 г. "БДЖ - пътнически превози" извършва
дейността за железопътен превоз на пътници, като свързано с нея експлоатира
посочените активи и получава изгодите от тях.
На 26.03.2014 г. ХБДЖ ЕАД е изпратило писмо до "ПИБ" АД с искане
за връщане на сума в общ размер 6 927 658, 24 евро при твърдение
договорът за лизинг да е нищожен поради порок в процедурата по провеждане
на обществената поръчка.
На 30.04.2014 г. е подадена до СГС искова молба от ХБДЖ срещу ПИБ
АД за връщане на сумата, като е образувано т.д. 2763/2014 г. по описа на СГС,
VІ-9 с-в.
С решение № 1492/18.08.2016 г. на СГС, VІ-9 с-в по образуваното т.д.
2763/2014 г. съдът е приел, че договорът е сключен без проведена процедура
по ЗОП: започнатата обществена поръчка е прекратена и не е съществувала
възможност за продължаване на заварена процедура, а само за обявяване на
нова. Подписването на договора е станало без редовно обявена нова
процедура и в противоречие с чл. 39, ал. 3 ЗОП. Наред с това съдът е приел, че
сключеният договор е с предмет, различен от обявения - в нарушение на чл.
25, ал. 2, т. 3 ЗОП като по същество представлява продажба на изплащане.
Прието е, че в нарушение на обявената обществена поръчка е сключен
договор с "Арвекс" АД при първоначално предлаганите условия, без да се
вземе предвид представената от кандидата намалена цена - нарушение на чл.
37, ал. 1 ЗОП. В противоречие с чл. 37 ЗОП било договорено като място за
доставка на вагоните в Германия, вместо в България. Съдът е приел, че
нищожността на договора за обществена поръчка обуславя извод, че вземането
по него нито е възникнало, нито е съществувало в който и да е момент, поради
което предметът на договора за цесия е неосъществим и е налице невъзможен
предмет. Затова и ответникът "ПИБ" АД е осъдена да заплати на ищеца
ХБДЖ ЕАД сумата в общ размер на 5 523 403 евро, представляваща сбор от
получени без основание суми от "ПИБ" АД за периода 07.05.2009 г. -
06.03.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от
датата на предявяване на исковата молба до 30.04.2014 г., 1 252 153, 64 евро -
лихви, както и разноски по делото общо в размер на 914293, 28 лв.
С решение № 2269/03.11.2017 г. по т.дело № 6169/2016 г. на САС
18
първоинстанционното решение е отменено и предявените искове са
отхвърлени. С решение № 37/30.03.2020 г. на ВКС, ІІ Т. О. въззивното
решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
САС. С решение № 12540/22.12.2020 г. по гр. дело № 1735/2020 г. на САС, при
новото разглеждане е частично отменено първоинстанционното решение
в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над
29206, 10 евро до 1252153, 64 евро - обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва и за периода от 30.04.2011. до 11.03.2014 г. и е
потвърдено в останалата обжалвана част. Въззивникът е осъден да заплати
на насрещната страна и 1424, 255, 64 лв. - разноски по компенсация за всички
инстанции. В рамките на касационното обжалване с решение по т.д. №
7821/2021 г. на ІІ Т. О. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение, присъдени са 300 лв. разноски в полза на насрещната
страна.
На 16.03.2022 г. "ПИБ" АД е превела по сметка на ХБДЖ ЕАД сума в
размер на 20 840 986, 41 лева с посочено основание "главница, лихви,
разноски съгласно определение 42/31.01.2022 г. по т.д. № 781/2021 г.".
На 15.06.2022 г. ищецът/по настоящето дело/ е отправил покана до
ответниците /по настоящето дело/ за доброволно плащане на сумата от 20 840
986, 41 лева при твърдение, че ХБДЖ се бил позовал на собственото си
противоправно поведение в рамките на процедурата по обществена поръчка и
сключването на договора за лизинг, обогатил се е със стойността на
имуществото и ползите от използването му и последващото включване в
капитала, а ответникът се е обеднил.
От приобщените като доказателствен материал по делото /пред първата
съдебна инстанция/ съдебни актове, се установява, че както договора № ЮД
57/2007 за доставка на второкласни вагони, втора употреба, сключен на
02.06.2008 г., между БДЖ ЕАД като лизингополучател и едно трето за спора
ЮЛ-търговец- Арвекс като лизингодател, така и сключения между ПИБ
/наричана занапред банката/ и Арвекс, договор от 10.07.2007 г. за прехвърляне
на вземания, са приети за нищожни. За първи път това е постановил съдът по
предявения от ХБДЖ иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, по който иск е било
образувано т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на СГС, ТО, VI-9 състав. Предмет
на иска за неоснователно обогатяване е била платената от ищеца /там/ сума в
19
общ размер от 5 523 403 евро, която ответника /там- ПИБ е получил по
договора за обществена поръчка; претендирана е била и лихва за забава в
размер на 1 252 153,64 евро, изтекла за периода от 30.04.2011 г. до 304.2014 г.,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Като краен акт от инстанционния контрол на
постановеното по това дело, решение, с определение № 42 от 31.01.2022 г. по
т.д.№ 781 по описа за 2021 г. на ВКС, Второ ТО, е прието, че е била налице
начална липса на основание за извършване на престацията от страна на ищеца
в полза на ответника /там/, тъй като е извършена въз основа на нищожен акт.
Прието е от всички съдебни инстанции, разгледали претенцията на ищеца, че
възложителят не е имал право към 09.03.2007 г. сам да отмени решението си
за прекратяване на процедурата по обявената обществена поръчка.
Касационната инстанция е споделила тезата на въззивният съд по новото
разглеждане на спора /с оглед отменителното решение № 37 от 30.03.2020 г.
по т.д.№ 2206 по описа за 2018 г. на ВКС, Второ ТО/, че договорът за доставка
с Арвекс е бил сключен без провеждане на процедура по ЗОП за обществена
поръчка и поради което е нищожен на основание чл.26, ал.1,предл.1 ЗЗД.
Нормата на чл.293, ал.3 ТЗ е била приета за неприложима. Видно от мотивите,
доводът на ПИБ АД, че ищеца не може да твърди, че договора за доставка е
нищожен, тъй като ищецът бил го изпълнявал и не бил оспорвал неговата
действителност преди спирането на плащанията, е приет за неоснователен.
Изрично е прието, че ищецът /там- ХБДЖ АД е активно легитимиран по иска
по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, тъй като е страна по договора, както и е сторил
плащане на сумите, които твърди да са платени без основание. Относно
договора за прехвърляне на вземане от 10.07.2007 г. е прието, че същия е
нищожен поради невъзможен предмет- чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД- липса на
вземане на цедента поради нищожност на договора от 02.06.2007 г.
Касационната инстанция, видно от мотивите на горецитираното определение,
е приела, че доводите за нищожност на договора за доставка и договора за
прехвърляне на вземане са своевременно наведени от страна на ищеца /там. В
решаващите си мотиви ВКС изрично е посочил: „Въпросът за валидността на
договора за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба с
оглед съобразяването му с императивните разпоредби на ЗОП, отм., е бил
предмет на обсъждане от всички съдебни инстанции.“. За да се достигне до
извода за основателност на претенцията по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, е
констатирано, че ПИБ е получила плащанията, чието връщане се иска от
20
ищеца- ХБДЖ, в качеството й на цесионер. Претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е
приета за основателна за сумата в размер на 29 206,10 евро и за периода от
12.04.2014 г. до 30.04.2014 г., а за разликата до пълния предявен размер е
отхвърлена поради липса на покана преди началото на периода, за който иска е
бил уважен. Присъдени са били разноски в размер на 1 424 255,64 лв.
Относно сочената от ищеца/въззивник недобросъвестност при
воденето на преговори:
Нормата на чл. 12 ЗЗД, урежда специално основание за ангажиране на
извъндоговорна гражданска отговорност, която не е деликтна, нито
договорна. От разпоредбата на чл. 12 ЗЗД следва, че за да се ангажира
отговорност на съответна, участваща в преговори страна, последната следва
да е извършила някакво действие, или да е бездействала по време на
преговорите или при сключване на договора, което да противоречи на
добросъвестността. С понятието добросъвестност, като основен принцип на
договорното право, законодателят е очертал параметрите на поведение на
договарящите страни, без да са законодателно очертани, или установени по
тълкувателен път общи критерии, релевантни към преценката доколко
конкретно поведение влиза в противоречие с изискването за честност и
лоялност при водене на преговори и сключване на договор. Преценката за
това, дали поведението на някоя от страните в преддоговорните отношения
противоречи на основното изискване по чл. 12 ЗЗД за добросъвестност, или
това поведение е в рамките на свободата на договаряне, и винаги е в
зависимост от конкретни обстоятелства.
Като предпоставка за възникване на отговорността по чл. 12 ЗЗД е
необходимо да се установи, че при проведените преговори между страните
представителите на възложителя по обществената поръчка са действали
недобросъвестно, в резултат на което ищецът е претърпял имуществените
вреди, сочени в исковата молба за претърпени.
Действително в облигационното право декларирането на неверни данни в
преддоговорните отношения е възприемано като нарушаващо общото
изискване за добросъвестност при водене на преговори, въведено с чл. 12 ЗЗД,
и същото е скрепено със санкция за обезщетение.
Същевременно, обаче, както вече беше посочено по-горе, наличието или
липсата на добросъвестност в поведението на даден правен субект е обусловен
21
изцяло от конкретните за всяко дело обстоятелства.
В конкретния случай от ищеца се твърди недобросъвестност на
ответниците като правоприемници на възложителя по обществената поръчка
във връзка с договора за доставка на вагони. От една страна, ищецът не се
доказа да е участвал в такива преговори, а от друга същият основава правния
си интерес от водене на процеса въз основа на договора за прехвърляне на
вземане от изпълнителя по поръчката в негова полза.
Настоящата инстанция приема за основателно възражението на
въззиваемия, че Банката е следвало да прояви необходимата професионална
компетентност при сключването на договора за цесия. Страната е търговец и
би следвало в дейността си да регулира отношенията, в които влиза.
Следва да отбележим, че договора за прехвърляне на вземания е сключен
между ПИБ АД и „Арвекс“ АД без съгласуване на това и едва в последствие
длъжникът /възложител по поръчката/ е бил уведомен. Факт, който не се
оспорва от страните, а и се установява от събраните по делото доказателства,
вкл. отправеното от банката писмо до БДЖ ЕАД.
При тези си мотиви въззивната инстанция намира за правилен извода на
СГС, че не се установява противоправно поведение на ответниците в процеса
на водене на преговори по възлагането на поръчката, спрямо ПИБ АД.
Относно принципа за защита на оправданите правни очаквания:
Относно принципа на защита на оправданите правни очаквания в
различни решения СЕС е постановил, че всеки икономически оператор, у
когото национален орган е породил основателни надежди, може да се позове
на този принцип. Когато обаче предпазлив и съобразителен икономически
оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка, която може да
засегне неговите интереси, той не може да се позове на принципа за защита на
оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде приета. Също така
икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания
за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от
националните органи в рамките на тяхното право на преценка /решение от
10.09.2009 г., Plantanol, C‑201/08, EU:C:2009:539, т. 53 и цитираната съдебна
практика/.
В конкретния случай, въззивната инстанция намира за основателно
възражението на въззиваемите, че правните очаквания на ищеца се базират на
22
договора за прехвърляне на вземане, който е сключен с „Арвекс“ АД.
Възложителят е нямало как да предположи, че швейцарското дружество
впоследствие ще преустанови да съществува като търговски субект.
„Демонстрирането на поведение от БДЖ и БДЖ ПП, че са собственици на
вагоните“ дори да приемем, че такова е било налице /което не е доказано по
безспорен начин от ищеца/ е неотносимо във връзка с твърдението на ищеца,
поддържано и пред двете съдебни инстанции, че правата му произтичат от
договора за цесия, а вредите се претендират от изпълнение на влязлото в сила
решение по иска по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД.
Следва да добавим, че с договора за доставка между възложителя и
изпълнителя „Арвекс“ АД е постигнато съгласие преминаването на
собствеността на вагоните от лизингодателя към лизингополучателя да се
извърши в момента на подписване на приемо-предавателен протокол за
вагона. В т. 21 от договора е отразено, че след прехвърлянето на
собствеността лизингодателят има право да се разпореди с вземането си
за цената на всички доставени вагони като го прехвърли на трето лице общо
за всички вагони и уведоми лизингополучателя в 3-дневен срок за сключения
договор за цесия. Не се спори по делото с оглед отразеното в
обстоятелствената част на исковата молба, както и събраните писмени
доказателства, че протоколите за предаване на вагоните са с дата 11.07.2007 г.,
27.08.2007 г., 11.10.2007 г. и 25.10.2007 г. Договорът за цесия е сключен на
10.07.2007 г., т.е. основателно е възражението на въззиваемия, че договорът за
цесия е бил сключен преди настъпването на предвиденото условие в договора
за доставка.
Относно спирането на плащанията:
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че
плащанията са спрени след уведомяването на възложителя за сключения
договор за прехвърляне на вземанията на изпълнителя по обществената
поръчка в полза на ПИБ АД.
С оглед влязлото в сила решение по иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
спирането на плащанията с оглед позоваването на нищожност от страна на
възложителя, се явява правомерно. От страна на ПИБ АД явно не са били
ангажирани доказателства, даващи й право да задържи престираното.
Относно твърдяната злоупотреба с процесуалния права във връзка с
23
предявяване на иска по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД:
Действително, съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства
лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си
недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други
действие в разрез с основните права на гражданите /чл. 57, ал. 2 от
Конституцията на Република България/, извършеното процесуално действие е
при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от
правозащитния орган
Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна и
противоправността се изразява в недобросъвестно упражняване на законно
признато право, като доказателствената тежест е на пострадалия, т.е. ищеца.
За реализиране на фактическия състав на деликта от значение е наличието на
вина, а не нейната форма, така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 30 ОТ 31.01.2022 Г.
ПО ГР. Д. № 3559/2021 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС.
Както е посочено в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 246 ОТ 25.01.2025 Г. ПО Т. Д. №
293/2024 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, прието като доказателство пред настоящата
въззивна инстанция: въпросът за допустимостта „Холдинг БДЖ“ ЕАД да
оспорва в отношенията си с „ПИБ“ АД валидността на договора за доставка на
второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД
57/02.06.2007 г. е разрешен със задължителна за страните по спора, сила, с
решението по т.д. № 2206/2018 г. на 2 т.о. на ВКС.
Касационната инстанция е приела също, че изискванията на Директива
2007/66 ЕО от 11.12.2007 г. за повишаване на ефективността на процедурите за
преразглеждане при възлагане на обществени поръчки са въведени с § 58 от
ДР на ЗИД на ЗОП ДВ бр. 52/09.07.2010 г. /ведно със специалните основания
за недействителност на договора за обществена поръчка по чл. 42б и
сроковете за установяването й по исков ред - нормата на чл. 122и, ал. 3/,
поради което тезата на касатора – ПИБ АД за противоречие на въззивното
решение с европейското законодателство, съответно становището му за
прилагане спрямо сключения през юни 2007 г. процесен договор на
посочената Директива в частта за установяване на разумен минимален срок,
до който да се ограничат исканията за преразглеждане - обявяване на даден
24
договор за недействителен, е приета за неоснователна. Прието е още, че
предписаните от директивата мерки, съответно разпоредбите от националния
закон, приети при транспорнирането й, гарантират права на евентуални
участници в процедура по обществена поръчка, на евентуално увредени
вследствие на нарушаването на правилата за възлагане на обществените
поръчки, извън лицето, спечелило съответната обществена поръчка и
възлагащия орган. Касационната инстанция се е позовала на трайната си
съдебна практика, вкл. решението по т.д. № 2206/2018 г. на 2 т.о. на ВКС, че
посочените в чл. 122и ЗОП/2004 г. искове и срокове за предявяването им, се
отнасят до лица, които не са страни по договора; че уредените в чл. 122и и чл.
41б ЗОП/2004 г. самостоятелни основания за недействителност на сключен
договор и предвидения в него ред за обявяване на тази недействителност, не
игнорира правото на страните по договора да релевират нарушения на
императивните разпоредби на специалния закон.
Ето защо въззивната инстанция приема, че предявяването на иска по
чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД от страна на ХБДЖ не представлява противоправно
поведение.
Защитната теза на ищеца в процеса по т.д.№ 2763 по описа за 2014 г. на
СГС, ТО- ХБДЖ също не може да доведе до извода за наличие на
противоправно поведение.
Относно извършеното преобразуване на дружеството-възложител:
При положение, че стореното преобразуване е вписано в ТР, т.е.
направена е преценка за неговата законосъобразност, то същото няма как да
бъде прието за противоправно действие.
От друга страна, както и самият въззивник/ищец сочи, то при
извършеното преобразуване важат правилата на ТЗ по този въпрос, т.е. при
положение, че е налице правоприемник, то няма практически как на ищеца да
бъдат нанесени вреди от това преобразуване.
Горните мотиви са относими и във връзка с довода на въззивника, че
изготвянето на окончателен погасителен план, след уведомяването за
цесията, също е противоправно действие и води до причиняване на вреди за
ищеца.
Тезата на ищеца, че възложителя на обществената поръчка бил имал
намерение още преди стартирането на процедурата по ДОП да придобие
25
вагоните без да плаща лизингови вноски, се явява недоказана. Същата се
опровергава и от съдържанието на договора за доставка /виж по-горе/.
В производството по в.т.д.№ 1735 по описа за 2020 на АС-София, ТО, 13-
ти състав са разгледани доводите за нищожност на основание чл.120 а, ал.2,
ЗОП, отм. /на което основание е приета нищожността/, чл.26, ал.1,предл.1 ЗЗД
вр. с :чл.43, ал.1, чл.2, чл.25, чл.28, чл.37, ал.4, чл.39, ал.3, чл.42 ЗОП, отм.;
чл.40 ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.1 вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, виж том Втори, л.191 от
делото пред СГС. С въззивното решение /при новото разглеждане на спора/
САС е приел, че са неправилвни изводите на СГС, че сключването на договора
за доставка на вагони е в противоречие с чл.39, ал.3 ЗОП, отм., както и, че е
неоснователно възражението на ищеца за нищожност на договора, защото е с
предмет различен от обявения, защото е с цена, която значително надвишава
осигурените финансови ресурси; защото са изменени обявените условия по
обществената поръчка и защото са закупеуни вагони, различни от тези по
обществената поръчка. По тези въпроси принципно е споделено изложеното
от първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обществената поръчка
по тези възражения на ищеца, но е прието, че същите касаят материална
незаконосъобразност и същата е могла да бъде обсъждане в производство по
чл.120, ал.1 вр. с пар.148 ЗОП, отм. Каквото не е било проведено. Затова и е
прието, че съда не може да се произнася инцидентно по законосъобразността
на решенията на възложителя, на основание чл.17, ал.2, предл.2 ГПК, виж л.
196 от том Втори от делото пред СГС. Прието е, че договора не противоречи
на чл.26, ал.1,предл.1 ЗЗД. Прието е още, че договора за обществена поръчка
не е нищожен поради нарушение на забраната за прехвърляне на вземането
/чл.43, ал.1 ЗОП, отм./, тъй като тази забрана била отпаднала с приемането на
чл.42 а от ЗОП, отм. и законодателят й бил придал обратно действие с пар.115,
ал.3 ПЗР на ЗИДЗОП, отм. В този смисъл била и трайната съдебна практика на
ВКС. За неоснователно е прието възражението на ищеца за нищожност на
договора на основаниеи чл.40 ЗЗД. Възражението за нищожност на договора
за цесия поради това, че е прехвърлено вземане, което още не е било
възникнало към 10.07.2010 г. е блило прието за несвоевременно разгледано /по
този въпрос виж настоящите мотиви по горе/. За преклудирано е прието и
възражението по чл.99, ал.1 ЗЗД, а освен това е прието, че същото не следва да
бъде разглеждано, тъй като било предявено алтернативно и след като било
прието, че цесията е с невъзможен предмет, то това възражение не подлежало
26
на разглеждане. Въззивното решение не е било допуснато до касационно
обжалване, видно от определение № 42 от 31.01.2022 г. на ВКС по т.д.№ 781
по описа за 2021 г. на ВКС, ТК, Второ отд. като касационната инстанция е
приела, че въззивния съд се е произнесъл в рамките на предмета на делото
поради което решението не е недопустимо, както и не е очевидно неправилно.
Влязлото в сила решение се ползва със СПН и по арг. от чл.299, ал.1 ГПК
настоящата инстанция не може да пререшава спора, арг. и от чл.297 ГПК.
Де факто, макар ПИБ АД изрично да заявява в исковата си молба
обратното, цели постановяване на различен правен резултат за
съществуването на претендирано от него право, при вече влязло в сила
съдебно решение в производството по което вече са били разгледани доводите
и възраженията му и същите са било отречени. В производството по иска по
чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД ПИБ АД е следвало да изчерпи възраженията си, за да
обоснове наличие на основание да задържи престираните от него в полза на
ХБДЖ, суми.
В случая не се твърдят нови юридически факти, нови обстоятелства след
постановяване на предходните решения, обусляващи или променящи
правоотношението между страните.
Относно причинно-следствената връзка:
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, така например решение по
гр. д. № 3026/2008 г. на ІV г.о., причинно-следствената връзка между
противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия
състав на генералния деликт, уреден в чл. 45 ЗЗД е налице, когато деянието е
необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е
случайно свързано с последното и принципно доказателствената тежест за
наличието на такава връзка, както и за всички елементи от фактическия състав
на цитираната норма се носи от ищеца, който претендира репариране на
вредата от непозволеното увреждане.
Действително, приемането за нищожност на договора за обществена
поръчка е в причинна връзка с нищожността на договора за цесия. Сочените
от ищеца като търпени вреди, обаче, са във връзка с изпълнение от негова
страна на съдебното решение по иска по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД. При това
положение въззивната инстанция приема, че „връзката“ не е пряка, а
опосредствена.
27
При тези си мотиви въззивната инстанция приема, че обжалваното
решение като краен акт е правилно в частта, в която е приет за
неоснователен искът по чл.49 ЗЗД поради това, че не са налице кумулативно
дадените предпоставки. Затова и същото ще следва да бъде потвърдено.
Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД като акцесорен и зависим от изхода по спора
по главния, също се явява неоснователен. Затова и обжалваното решение като
правилно ще следва да бъде потвърдено и в тази му част.
С оглед на горното настъпват предпоставките за разглеждане на
евентуалния иск с правна квалификация по чл.59 ЗЗД.
По иска по чл.59 ЗЗД, предявен като евентуален.
Предпоставките на иска по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване,
съгласно посочената разпоредба, са наличието на обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника, произтичащи от един общ факт, липса на правно
основание и субсидиарност на иска /ППВС № 1/79 г. /.
В конкретния случай относно тази си претенция ищеца основава искането
си на това, че бил заплатил сумата от 20 840 986,41 лв. по съдебното решение
по иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с която сума ответниците се били
обогатили. Освен това ХБДЖ се било обогатило неоснователно и с ползите от
използването на вагоните, предмет на нищожния договор по ЗОП, отм. в
периода от придобиването им до датата на прехвърлянето им на „БДЖ-ПП“
ЕООД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е
изпълнен, и когато обогатяването на ответника се изразява в спестяване на
разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице, т. е.
обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия
състав, който поражда едното и другото, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 252
ОТ 23.01.2015 Г. ПО ГР. Д. № 2858/2014 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
Пак от същата разпоредба се извлича и размерът на дължимата
престация - ответникът дължи да върне на ищеца онова, с което се е обогатил
до размера на обедняването.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото да се иска връщане
на полученото без правно основание обогатяване възниква за обеднелия само
тогава, когато няма друг иск, с който същия да се защити. Ако обеднелия
28
разполага с други искове за възстановяване на обедняването си - вещен,
облигационен, деликтен, то искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е неприложим, тъй
като не може да се конкурира в с тях по силата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД.
Последното изразява връзката между двата иска, при която съществуването на
единия иск, ограничава упражняването на другия, дори и да са налице
предпоставките за упражняването му, като по този начин препятства
конкуренцията между тях. Затова ако по отношение на едно и също лице-
ответник, твърденията на обеднилото се лице - ищец, сочат на
едновременното съществуване на общия иск за неоснователно обогатяване по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и на друг специален иск за възстановяване на
обедняването, то ще бъде приложен последния и спорът ще трябва да се
разреши с оглед на него.
Настоящата инстанция като взе предвид, постановените между страните
съдебни актове и съответно разгледаните там, искове, намира, че така
предявения иск е допустим.
Неоснователното обогатяване е самостоятелен източник на
задължения, различен от договора и непозволеното увреждане и затова
задължението, породено от неоснователно обогатяване, не може да се
обуславя от виновно действие или бездействие на страните, тъй като между
тях не съществува правоотношение, което да ги обвързва и да налага
определено тяхно поведение. Неоснователното обогатяване се поражда от
факт или група факти и връзката между тях, която е довела до обогатяване на
ответника и обедняване на ищеца без правно основание /т. 5 на ППВС № 1 от
1979 г./.
Следователно наличието на неоснователно обогатяване се определя само
от установената фактическа обстановка. В този смисъл въззивната инстанция
споделя изводите на СГС, че в случая връзката има юридически произход-
предаването на вагоните е станало въз основа на договора за обществена
поръчка. Наред с това ищецът не е придобил правото на собственост върху
вагоните. Техен собственик е било трето за спора ЮЛ-„Арвекс“ АД. Това не
се променя от обстоятелството за нищожност на договора за обществена
поръчка и съответно договора за цесия. С последния права на собственост не
са прехвърлени.
Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна,
29
подлежи на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни
дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един
общ факт или от обща група факти, вж. в т.см. - т. 1 и т. 5 от ППВС № 1/1979
г.. В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването /връзката между тях/.
Въззивната инстанция намира за правилен извода на СГС, че плащането
по договора за цесия не се намира в каквато и да е връзка с ползването на
вагоните, доколкото и ползването на вагоните е резултат на предадената
фактическа власт върху същите от страна на „Арвекс“ АД.
След като с влязло в сила решение е отречено правото на ищеца да
задържи сумата, която е получил от ответниците, то не може да приемем, че е
налице „обедняване“ с тази сума.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и в частта, в която
е отхвърлена претенцията по чл.59 ЗЗД и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
При положение, че претенцията по чл.59 ЗЗД е неоснователна, то и тази
по чл.86, ал.1 ЗЗД като акцесорна също е неоснователна; обжалваното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С обжалваното решение СГС е присъдил разноски в полза на всеки един
ответник, съответно ХБДЖ и БДЖ ПП ЕООД в размер на по 25 836 лв.-
адв.възнаграждение.
С определение № 177980 от 08.11.2024 г. СГС е оставил без уважение
молбата на ответниците по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските.
Срещу горното определение е подадена частна жалба от ответниците
/пред СГС/, в която се сочи, че определението е неправилно и немотивирано.
Сочи, че били ангажирали доказателства за заплатено адв.възнаграждение в
размер на 180 000 лв. с ДДС от ХБДЖ и в размер на 257 400 лв. с ДДС от
БДЖ-ПП ЕООД. Действително, ищецът бил направил възражение по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението. Действително, били
30
постановени решения на СЕС. Но с оглед и на последните съдът при
присъждане на адв.възнаграждение следвало да съобрази фактическата и
правна сложност на спора, защитавания интерес, извършените фактически
действия. Следвало да се вземе предвид, че в случая защитата е по четири
иска – два главни и два евентуални, които били разгледани изцяло. Освен това
предявените искове били частични и при съобразяване с чл.2, ал.7 НМРАВ
дължимото възнаграждение се определяло на база пълния размер на
вземането. Сочи, че в тази й част НМРАВ не била предмет на разглеждане от
СЕС. Наред с това адвокатите следвало да се запознаят освен с настоящата
искова молба, така и с воденото между страните предходно дело. Затова счита,
че определеното от СГС адв.възнаграждение не е справедливо с оглед
положения труд от процесуалните представители на ответниците. Тъй като на
адвоката се дължало достойно възнаграждение, то намира за уместно, че
същото следва да е в размер на 4 % от цената на исковете като в този вариант
същото възлизало на 87 786,86 лв. без ДДС. Оставало неясно и дали
адв.възнаграждение е присъдено с ДДС или не. Правната уредба не давала
възможност да се изчисли положения труд от един адвокат и този от друг
процесуален представител поради което намира, че без значение за определяне
на размера на разноските е обстоятелството, че първоначалния отговор на
исковата молба не бил изготвен от адв.дружество „К. и В.“.
По частната жалба е постъпил отговор от ищеца /пред СГС/- ПИБ АД, в
който отговор се излага становище за нейната неоснователност и правилност
на така постановеното от съда, решение в частта за разноските, съответно
четеното по реда на чл.248 ГПК, определение. Счита, че разноските са
правилно определени. Последното било мотивирано, противно на соченото от
жалбоподателя. Де факто жалбоподателят преповтарял доводите си в молбата
по чл.248 ГПК. Сочи, че отговорите по исковата молба били изготвени от
други процесуални представители на ответниците. След подаването на
отговорите, процесуалните представители на ответниците били сменени.
Сочи, че това може да е обусловено от изменението на адв.възнгаржадения в
посока увеличение с НМРАВ. Общият размер на разноските, които се
претендирали от ответниците възлизал на 437 400 лв. Защитата на двамата
ответници била идентична и затова нямало логика да се присъжда
адв.възнаграждение в различен размер. Извършените процесуални действия
не обуславяли такъв висок размер на адв.възнаграждение. Законът не
31
предвиждал двойна размяна на книжа. Не можело да се приеме за основателен
довода на жалбоподателя, че адвокатите били работили с месеци по делото.
По допустимостта на частната жалба:
Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 25.11.2024 г.
Частната жалба е подадена на 28.11.2024 г., т.е. същата е в срока по чл.275,
ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване; постановеното определение по
чл.248 ГПК подлежи на инстанционен контрол.
По основателността на частната жалба:
С обжалваното определение съдът е препратил към мотивите си в
постановеното решение в частта му относно разноските, както и се е позовал
на приетото по дело С-438/22 на СЕС Посочил е още, че при определяне на
размера на адв.възнаграждение била взета педвид факитмческата и правна
сложност на спора, както и продължителността на съдебното дирене. Посочил
е, че сумата включва ДДС.
В мотивите си в постановеното решение в частта му относно разноските,
СГС се е позовал на решението по дело С-438/22 за неприложимостта на
НМРАВ поради нейното противоречие с общностното право; правната и
фактическа сложност на спора, броя на проведените съдебни заседания,
участието на представител на ответника; активната защита на правата на
ответниците. Взето е предвид, че спора е правен, а не за факти. Затова и е
намалил адв.възнаграждение на всеки един от процесуалните представители
на ответниците до сумата от 25 836 лв., който размер бил претендиран от
ищеца.
Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на
страните, както и данните по делото, приема, че обжалваното определение е
правилно, защото:
По арг. от чл.78, ал.1 ГПК на ответника също се следва
адв.възнаграждение за един адвокат. Основателно е възражението на
ответника по частната жалба /ищец пред СГС/, че оттговорите по исковата
молба са били изготвени от други процесуални представители. Впоследствие,
действително, защитата е сменена. Какво е породило това, настоящата
инстанция не може да отговори, тъй като това са вътрешни отношения между
представлявания и неговите представители. Това, обаче, не може да натовари
32
с тежестта за разноските насрещната страна. Това се отнася и до довода на
жалбоподателя, че новоупълномощените адвокати е следвало да се запознават
отначало с делото. Действително, предявени са четири иска – два главни и два
евентуални като всички са били разгледани. Настоящата инстанция не споделя
тезата на жалбоподателя, че адв. възнаграждение следва да се определя въз
основа на пълния размер на заявеното вземане, а не само на предявената част.
Този извод следва от решението по дело С-438/22 за неприложимостта на
НМРАВ. Въззивната инстанция счита, че „справедливото“
адв.възнаграждение следва да бъде съобразено с извършените от
процесуалния представител на съответната страна действия по защита на
доверителя си, фактическата и правна сложност на спора, продължителността
на съдебното дирене и най-накрая да се ръководи от материалния интерес. В
конкретния случай, действително, защитата на двамата ответници е идентична
и затова адв.възнаграждение следва да е в еднакъв размер. Извършените
процесуални действия не обуславят такъв висок размер на
адв.възнаграждение, каквото се претендира. Следва да се вземе предвид, че
фактите с оглед водените предходни съдебни производства между страните, са
идентични; дори страните заявяват доводи и възражения, които вече са били
разгледани от предходните съдебни състави. Писмените доказателства, които
са представени са същите. Правилно СГС е констатирал, че спора не е за
факти, а по правото. Освен това са били проведени две съделбни заседания.
Въззивната инстанция намира, че СГС е намерил правилния подход като
е присъдил адв.възнаграждение в същия размер, в който е заявен от ищеца.
Противно на соченото от жалбоподателя, СГС изрично е посочил, че
присъдената сума е с включен ДДС.
Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника не се следват разноски.
На въззиваемите разноски се следват.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно- от ХБДЖ се претендират разноски в размер на
174 000 лв., а от БДЖ-ПП ЕООД – 213 000 лв. /и двете суми с включен ДДС/.
33
Пред настоящата инстанция от страна на въззиваемите не бяха направени
доказателствени искания; производството приключи в едно публично съдебно
заседание. Защитата е идентична доколкото претенциите са предявени при
условията на солидарност.
Настоящата инстанция намира, че следва да приложи същият подход,
както и е направил СГС досежно определения размер на адв.възнаграждение,
а именно: този заявен от ищеца – 25 836 лв. Или в полза на всеки един
ответник ще се присъдят разноски за процесуално представителство в размер
на 25 836 лв.
Съгласно трайната съдебна практика, вкл. на ВКС, разноски в
производство по разноски /по чл.248 ГПК/ не се присъждат и същите остават
за сметка на страните по начина по който са направени.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, Апелативен СЪД- София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4856 от 15. 08.2024 г. по гр.д.№ 9012 по
описа за 2022 г. на СГС,ГО, І-15 състав, изцяло.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 177980 от 08.11.2024 г., четено в
производство по чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА „Първа инвестиионна банка“ АД, ЕИК *********,
съсседалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111
П, да заплати на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Иван Вазов“ №
3, съдебен адрес: гр. София, бул. „Михаил Д.Скобелев“ № 50, ет.3, офис 6-
адв.Д. К., сумата в размер на 25 836 лв., представляваща разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Първа инвестиионна банка“ АД, ЕИК *********,
съсседалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111
П, да заплати на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК *********, със
34
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Иван Вазов“ № 3, съдебен
адрес: гр. София, бул. „Михаил Д.Скобелев“ № 50, ет.3, офис 6- адв.Д. К.,
сумата в размер на 25 836 лв., представляваща разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД на Република България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-
месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35