№ 298
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502358 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение №853/31.01.2020 г. по гр.д. № 7248/2018 г. на СГС, І-7 състав е
осъдено ЗК „ЛЕВ ИНС“ да заплати на А. С. Ч., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на
06.10.2017 г. по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ********,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.05.2018 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
150 000 лева, частично от глобална сума 250 000 лева, като неоснователен.
Срещу първоинстанционното решение са депозирани въззивни жалби и от двете
страни.
Ищцата А. С. Ч. е депозирала въззивна жалба вх. № 23248/21.02.2020 г. против
първоинстанционното решение в частта, с която искът й е отхвърлен за сума над
присъдените 100 000 лева до претендираните 150 000 лева. Поддържа, че в нарушение
на чл. 52 ЗЗД съдът присъдил обезщетение в занижен размер. Установените
обстоятелства относно получените от ищцата травми, макар да били коментирани в
решението, не били отчетени в пълна степен при определяне размера на справедливото
обезщетение. Определеното обезщетение не отговаряло на критерия за справедливост.
Съдът не отчел и конкретните икономически условия и нивата на застрахователното
покритие към момента на ПТП. Всички установени обстоятелства водели до извод, че
справедливото обезщетение е 150 000 лева. Моли да бъде отменено обжалваното
решение в отхвърлителната част и на ищцата да бъдат присъдени още 50 000 лева
1
ведно със законната лихва от 07.05.2018 г. до окончателното плащане и разноските.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за неоснователност.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал и насрещна въззивна жалба вх. №
35131/23.03.2020 г., с която обжалва решението на СГС в частта, в която на ищцата е
присъдено обезщетения за неимуществени вреди за сумата над 64 000 лева до 100 000
лева. Решението в обжалваната част било постановено в нарушение на материалния
закон – чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение било завишено при
съобразяване на събраните доказателства. Съдът обсъдил в превес изключително
данните относно травматичните увреждания на ищцата, но не и благоприятните данни
относно периода на възстановяване и здравния статус. Определеното обезщетение не
било присъдено при съблюдаване на всички критерии относно приложение принципа
за справедливост. Не бил съобразен и икономическия критерий. Жалбоподателят
поддържа още, че съдът неправилно приел, че не е доказано възражението за
съпричиняване. В случая било установено, че ищцата е пътувала без поставен
предпазен колан и това нейно поведение било в причинна връзка с настъпилите травми
при ПТП. Изслушаната СМЕ не изключвала част от травмите да са получени при
изпадане на ищцата от автомобила. Освен това САТЕ установявала, че увредите по
автомобила са били в предната му част, а ищцата седяла отзад на автомобила. Освен
това, ако бе носила колан, ищцата не би получила всички травми в тяхната съвкупност
и биха били по-леки. Оспорва и дължимостта на законна лихва с твърдения, че по
извънсъдебно заведената преписка не са били представени достатъчно доказателства,
установяващи релевантните обстоятелства за определяне на обезщетението. Иска да
бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която на ищцата са
присъдени над 64 000 лева ведно със всички законни последици от това.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на
ответника от ищцата, с който я оспорва изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба ищцата А. С. Ч. е твърдяла, че на 06.10.2017г. водачът на
МПС марка „Фолксваген”, модел „Тигуан” с д.к.№ ******** – Е.Ч. управлявала
превозното средство по АМ „Тракия“. При км 263+200 м. нарушила правилата за
движение по пътищата като реализирала ПТП - загубила контрол над лекия автомобил,
напуснал пътното платно и се преобърнал в крайпътна канавка, при което пострадала
пътничката А.Ч.. Сочи, че било образувано ДП № 112/2017 г. по описа на РУП Сливен
2
и пр.пр. № 3094/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура Сливен.
Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното
на А.Ч. били причинени тежки телесни увреждания, а именно: тежка съчетана травма
на корема и гърдите, контузио торацис, контузио париентис абдоминис,
хемиперитонеум, руптура хепатис лоби декстра, руптура лиенис, руптура ренис
декстра, хематома спации ретроперитонеалис, шок хеморагика травматика, фрактура
клавикуле декстри. Получените увреждания причинили на ищцата болки и страдания с
голям интензитет и продължителност. Било проведено оперативно лечение на
пострадалата с отстраняване на далака и бъбрека. Твърдяла е, че след изписването
имала нужда от постоянната грижа на нейните родители, предстоял й дълъг и тежък
възстановителен период.
Посочила е, че МПС марка „Фолксваген”, модел „Тигуан” с д.к.№ ********, при
управлението на което виновно е причинено ПТП-то, имал сключена застраховка „ГО”
в „ЗК Лев Инс.” АД, полица № BG/22/117002545440, валидна от 21.09.2017 г. до
20.09.2018 г. Посочила е още, че предявила пред застрахователя извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 1680/07.02.2018 г., но ответникът не
определил и не изплатил обезщетения на ищцата.
Въз основа на изложеното е искала да бъде осъден застрахователя да й изплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лева – част от
дължимите общо 250 000 лева, ведно със законната лихва от 07.05.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът ЗК „Лев Инс” АД е депозирал писмен отговор, в който е оспорвал
иска по основание и размер. Оспорвал е механизма на ПТП. Поддържал е, че
транспортният инцидент се е осъществил по причина от действия на водач на друго
превозно средство, за което до момента няма приобщени данни, който в нарушение на
правилата за движение и за предимство, вкл. чл. 25, ал. 2 от ЗДвП е причинил
транспортния инцидент. Оспорвал е пасивната материално-правната легитимация на
ответното дружество по предявените искове по горните причини. В отговора е
наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, с твърдения, че същата е пътувала без поставен обезопасителен колан – в
нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Съпричиняване било налице и
предвид неупражнен контрол от страна на пълнолетен родственик на ищцата, който я
придружавал и не осигурил спазване на посочената норма. Ответното дружество е
навело и възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорвало е и искането
за присъждане на лихва по претенцията поради неоснователността на главния иск.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се
установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Пред въззивната инстанция не е спорно настъпването на ПТП и вината на водача
3
на лекия автомобил Е.Ч., наличието на валидна застраховка „Гражданско отговорност“
с ответното дружество, както и че А.Ч. е получила в причинна връзка с ПТП сочените
от нея травми. Спорен е размерът на справедливото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, включително в тази връзка се поддържа направеното
възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата с твърдения за пътуване
без поставен обезопасителен колан. Спорно е и задължението за лихва за забава.
Във връзка със спорните въпроси пред първата инстанция са събрани писмени
доказателства и са изслушани заключения на СМЕ и САТЕ.
Приети са документите към История на заболяването на ищцата, част от които е
Епикриза на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, от която се установява, че А.Ч. е
постъпила в лечебното заведение на 06.10.2017 г. с окончателна диагноза: Тежка
съчетана травма-гърди, корем. Контузио торацис, контузио париетис абдоминис.
Хемоперитонеум. Руптура хепатис лоби декстра. Руптура Лиенис. Руптура ренис
декстра. Хематома спации ретроперитониалис. Шок хеморагика травматика. Фрактура
клавикуле декстри. На същата дата е извършена операция на ищцата, при която са
премахнати слезката и един бъбрек. На счупената ръка е поставена ортеза. На
18.10.2017г. е изписана от болничното заведение в добро общо състояние, като са
определени два контролни прегледа.
По делото е изслушано заключение на съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р М. Г. – специалист по съдебна медицина и деонтология,
неоспорена от страните. От приетото заключението на СМЕ се установява, че ищцата
е получила следните травматични увреждания: Тежка съчетана травма на корема и
гърдите; контузия на гръдния кош; контузия на коремната стена; хемоперитонеум;
разкъсване на десния лоб на черния дроб; разкъсване на слезката; разкъсване на
голямото було; разкъсване на десния бъбрек; ретроперитоеален хематом;
травматичен кръвозагубен шок; счупване на дясната ключица. Проведено е
оперативно лечение с отстраняване на слезката и десния бъбрек. Вещото лице д-р Г. е
пояснила, че тежките травми в своята съвкупност са причинили на ищцата постоянно
общо разстройство на здравето опасно за живота. Причинено е и загуба на слезка,
което е единственото правилно лечение при травматично разкъсване на същата.
Разкъсването на десния бъбрек е наложило оперативното отстраняване на десния
бъбрек, с което е причинена загуба на бъбрек /десния/. Счупването на дясната ключица
причинява трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, за срок по дълъг
от 30 дни. Експертизата посочва, че непосредствено на мястото на произшествието са
проведени спешни медицински действия с обездвижване на врата и вливания. След
приема в лечебното заведение е проведена мощна противошокова и
противокръвозагубна терапия. Проведени са необходимите изследвания и
задължителни консултации и е извършена по спешност оперативна намеса с отваряне
на коремната кухина, евакуиране на събралата се кръв в нея, зашиване на черния дроб,
голямото було и отстраняване на слезката. След това е извършено отваряне и на
ретроперитонеалното пространство, евакуирана е и събралата се кръв него и е
отстранен разкъсания десен бъбрек. Доц. д-р Г. сочи още, че е проведена успешна
реанимация, наблюдение и лечение до възстановяване в хирургичното отделение.
Изписана в добро общо състояние с дадени указания за необходимия хигиенно-
диетичен режим. Вещото лице посочва, че от травматичния шок и острата кръвозагуба
възстановяването е било до времето на изписването от лечебното заведение.
Възможността за физическо натоварване на десния горен крайник се е възстановила в
срок от 2-3 месеца, като в мястото на счупването ще остане козметичен дефект, тъй
като счупването не е било възстановено оперативно и до края на живота ще има
4
деформация в мястото на счупването. Общото здраве във връзка с успешните и
правилни хирургични и реанимационни действия се е възстановило в срок до 2 - 3
месеца. Всички травматични увреждания добре отговарят да са получени в резултат на
процесното ПТП. Прието е още, че няма основание да се твърди, че е тежко
здравословното състояние при ищцата. При успешно проведеното лечение, прогнозата
за живота и здравето й е напълно оптимистична. Възрастта на ищцата позволява да се
приеме, че болки към момента на изготвяне на експертизата липсват. Деформациите в
областта на счупена ключица причиняват козметичен дефект, но не затрудняват
движенията на прилежащия крайник. Загубата на бъбрека налага до края на живота да
се контролира състоянието на отделителната система и особено във връзка с
репродуктивните функции на женския пол. Загубата на слезката, която е най-големият
имунен орган, води до намален имунитет и е възможно да настъпват и развиват
инфекциозни, вкл. вирусни заболявания, които ще налагат до края на живота й
консултативни прегледи и получаване на ваксини и лекарствени препарати за по-лесно
преодоляване на такива заболявания. Вещото лице доц. д-р Г. заявява, че ищцата е
била без поставен предпазен колан. Травмата на десния бъбрек, черния дроб и дясната
ключица може да са получени при изпадането на дясната страна върху
терена. Травмата на гръдния кош, корема и коремните органи, вкл. разкъсването на
десния бъбрек може да са получени вътре в купето по време на попадане на
катастрофиралия джип на ската. Вещото лице не изключва травмите в дясно
разположение - бъбрека, черния дроб и дясната ключица да са в резултат от изпадането
върху терена. При описания механизъм на процесното ПТП в приложеното
автотехническо заключение, позволява да твърди, че и с поставен колан, при удари в
деформирани части на купето на автомобила е можело да получи същите травматични
увреди, тъй като бъбрекът може да се разкъса от удар върху седалката, резултат от
плътната арматура на самата седалка, черният дроб и слезката са паренхимни с не
голяма плътност органи и може да се получат при същия механизъм на процесното
ПТП, вкл. и при правилно поставен колан на пътник на задната лява седалка.
Възможно е да не се получи със голяма сигурност единствено счупването на дясната
ключица. При поставени предпазни колани, вкл. и тези на задните седалки в
съвременните автомобили, те действат при така изчислената скорост и ПТП като твърд
тъп предмети и честа травма е счупването ключицата на съответната страна на
поставен колан в раменната област.
В о.с.з. проведено на 17.12.2019 г. вещото лице доц. д-р Г. е пояснила, че
слезката е най-големият орган, определящ нивото на имунитет в човешкия организъм.
Затова трябва да се внимава в епидемични ситуации да се приемат витамини и други
имуностимулиращи препарати, особено предвид възрастта на пострадалата. При
правилен начин на живот и приемане на подходящите медикаменти няма опасност за
състоянието на пострадалата. Без един бъбрек и без слезка хората могат да доживеят до
дълбоки старини, стига да се спазва правилен хигиенно-диетичен режим. Пояснява, че
категорично се налага на ищцата да спазва правилен хигиенно-диетичен режим с оглед
отстранените органи. Нарушена е двойната функция на отделителната система и
имунитетът. Имайки предвид, че пострадалото лице е от женски пол да спазва режим
на хигиена и диетичен режим, да взима цял живот подсилващи имунитета препарати и
витамини.
По делото е изслушано и заключение на САТЕ, изготвена от вещото лице инж.
Н. Х., неоспорено от страните, от което се установява следния механизъм на ПТП: на
06.10.2017г. лек автомобил Фолксваген Тигуан РЕГ№********, управляван от Е.Ч. се е
движил по автомагистрала „Тракия“ посока Бургас-София. Скоростта на лекия
автомобил е била около 147 км/час. В района на км. 263+200м л.а. напуска пътното
5
платно, преминава оградата като чупи 6 кола и поврежда 20м от оградата. Причината за
това е съчетание на висока скорост, задействане на спирачната уредба при рязко
завъртане на ляво на колелата. При съчетание на тези три фактора се получава:
преразпределение на масата /теглото/ към предните колела, разтоварване на задните
понижаване на сцеплението им с пътното платно и завъртане на задния мост на дясно
под действие на центробежната сила. Обосновано е още, че след като автомобилът е
напуснал пътното платно е продължил движението си по банкета и намиращия се
вдясно от него скат, където е последвало преобръщане. След напускане на пътното
платно лекият автомобил се е обърнал на дясната страна като ударът е най-силен в
зоната на предно дясно колело и окачването на задното дясно колело. След това е
продължило завъртането на купето като е преминало през тавана и след това е паднало
на лявата страна. При преобръщането от автомобила, завъртането му през таван, от
получените деформации се е отворила задната лява врата и от там е изпаднала
пострадалата А.Ч., която е била без предпазен колан. Лекият автомобил в момента на
преобръщането се е придвижвал и напред. Пострадалата е паднала от купето на терена
преди установяването на лекият автомобил на място. Съгласно материалите по делото
ищцата А.Ч. е седяла на задната лява седалка. Сочи се, че при първоначалния удар на
лекия автомобил в ската и обръщането на дясно тялото на пострадалата е „полетяло“
напред и на дясно. При следващото обръщане на лекия автомобил под действие на
центробежната сила от въртенето му тялото и е достигнало тавана, а след това е
изхвърлено през задната лява врата която вследствие на деформациите на купето се е
отворила. Вещото лице доц. Х. уточнява, че процесният лек автомобил е с 4+1 места и
има 2 бр. колани отпред и 3 бр. колани отзад, като място без колан няма. При
конкретния случай поставеният колан би задържал тялото на пострадалата не само от
придвижване напред, а щеше да я задържи и по време на обръщането на лекия
автомобил през таван и нямаше да бъде изхвърлена от купето на лекия автомобил и да
падне на терена.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият
състав намира следното:
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
6
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази установените с писмени доказателства и СМЕ увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и психически болки и страдания на
ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на
уврежданията, възрастта на ищцата при ПТП – 16 г. – възраст, която се характеризира
с много динамичен начин на живот; обстоятелството, че ежедневието на ищцата е било
рязко променено, като основния възстановителен период е продължил до 3 месеца; че
ищцата е получила тежки травми, които за известен период са представлявали
състояние, временно опасно за живота; че ищцата е лекувана оперативно, като са
отстранени напълно два органа – слезка и бъбрек, при което на практика през целия си
живот ищцата ще има отслабена имунна система и ще трябва постоянно да полага
грижи за нея, както и за отделителната си система, като спазва подходящ хигиенно-
диетичен режим; че за известно време след операцията, а и поради счупената дясна
ключица ищцата е имала нужда от чужда помощ за елементарни битови и хигиенни
нужди; леката остатъчна деформация на мястото на счупване на дясна ключица;
несъмнено големия стрес, който е преживяло младото момиче; лимитите на
застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2017 г. и
като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищцата
неимуществени вреди от ПТП е в размер на 130 000 лева. Ето защо е неоснователно
възражението на застрахователя, че определеният от първоинстанционния съд размер е
завишен, а от друга страна е частично основателно оплакването на ищцата, че
определеният й размер на обезщетението не отговаря на принципа на справедливостта
при неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
Застрахователят е поддържал пред настоящата инстанция направеното пред
първата инстанция възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата не е била с
поставен предпазен колан, чрез което свое противоправно поведение е допринесла за
настъпване на претърпените травми.
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник.
В случая по несъмнен начин е установено, че ищцата е пътувала на задна лява
седалка без поставен обезопасителен колан, поради което е изпаднала от автомобила
при неговото преобръщане. Не се установява обаче по категоричен начин, (защото не е
7
достатъчно само да е налице предположение, а следва да е проведено пълно доказване
относно това обстоятелство), че повечето травми на ищцата нямаше да бъдат получени
от нея, ако бе носила обезопасителен колан. Напротив, вещото лице д-р Г. е посочила,
че травмата на гръдния кош, корема и коремните органи, включително бъбрек и слезка,
е могло да бъдат получени и вътре в купето на автомобила, дори и при поставен
предпазен колан. Ето защо не може да се приеме за доказано, че посочените травми са
получени само заради липсата на такъв колан и изпадането на ищцата на терена.
Настоящият състав намира обаче, че е доказано възражението за съпричиняване по
отношение счупването на дясна ключица, тъй като д-р Г. е посочила, че вероятно
същата е получена при падането на терена, а с голяма вероятност може да се твърди, че
това счупване не би се получило при наличие на поставен предпазен колан. Приносът
на ищцата към счупването настоящият състав определя на 10%
Предвид посоченото, настоящият състав намира, че определеното обезщетение
следва да бъде намалено по реда на чл. 51, ал. 2 ГПК с 10%, или дължимото се от
застрахователя обезщетение е в размер на 117 000 лева.
Поради достигане от въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение различен като краен резултат от изводите на СГС, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на неимуществени вреди е отхвърлен за сума над 100 000 лева до 117 000
лева, като на ищеца следва да бъдат присъдени още 17 000 лева.
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че не дължи лихва за забава,
тъй като ищцата не било представила всички необходими документи. Застрахователят
дължи лихва за забава от датата на предявяване на претенция пред него от увреденото
лице, в случая от 07.02.2018 г. Това е така, защото по отношение на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от
увреденото лице (така и решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, І
т.о.). В случая СГС е присъдил лихва от по-късна дата – 07.05.2018 г., която, предвид
липсата на жалба относно лихвата от страна на ищцата, следва да бъде съобразена от
настоящата инстанция и допълнителните 17 000 лева следва да бъдат присъдени ведно
със законната лихва от 07.05.2018 г. до окончателното изплащане.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство имат и двете страни съобразно защитения материален интерес.
Ищцата не е направила такива пред въззивната инстанция, тъй като е освободена
от внасяне на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Същата обаче е представлявана безплатно от адвокат, видно от представения
пред САС договор за правна помощ от 15.12.2019 г. с адв. С.Ч., като е направено
искане да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
При защитаван интерес от общо 86 000 лева минималният размер съобразно Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 3732 лева с ДДС, от които,
съобразно защитения материален интерес следва да му бъдат присъдени 2300 лева.
8
Пред въззивната инстанция застрахователят е доказал разноски в размер на 720
лева – държавна такса. Репариране на държавната такса не му се дължи в никаква част,
тъй като въззивната му жалба е изцяло неоснователна. Защитаван е от юрисконсулт, на
когото съдът определя възнаграждение в размер на 200 лева по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК. От тях съобразно защитения материален интерес му се дължат 76.74 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
ищцата е осъдена да заплати на застрахователя разноски над 121 до присъдените 367
лева.
На адв. Ч. следва да бъдат присъдени допълнително за СГС още 1220.08 лева –
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Застрахователят следва да заплати по сметка на САС 340 лева – държавна такса
и по сметка на СГС – още 680 лева, както и още 45.34 лева – разноски пред СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №853/31.01.2020 г. по гр.д. № 7248/2018 г. на СГС, І-7
състав в частта, в която е отхвърлен иска на А. С. Ч., ЕГН ********** против ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди,
претърпени от ПТП на 06.10.2017 г. за сума над 100 000 лева до 117 000 лева, както и в
частта, в която на ЗК „Лев Инс“ АД са присъдени разноски в размер над 121 лева до
367 лева и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на А. С. Ч., ЕГН
********** допълнително 17 000 лева, към вече присъденото й от СГС обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, претърпени от ПТП на 06.10.2017 г.,
ведно със законната лихва от 07.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 853/31.01.2020 г. по гр.д. № 7248/2018 г. на СГС,
І-7 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. С.С. Ч., гр.
София, ул. „Три уши“ № 8, ет. 4 сумата 2300 лева – адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗА за въззивното производство, както и допълнително 1220.08 лева –
адвокатско възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати в бюджета на съдебната власт по
сметка на САС държавна такса в размер на 340 лева и по сметка на СГС -
държавна такса от още 680 лева, както и допълнително разноски по сметка на
СГС в размер на 45.34 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ЗК „Лев Инс“ АД – Е. Ч. Ч., ЕГН **********, с. ***, общ. ***, ул. „***“ № **.
9
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10