Определение по дело №16822/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 9691
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20191100116822
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.София, 24.06.2020г.

 

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав,  в закрито заседание в състав:                                                  

                                                                                       Съдия: Екатерина Стоева

 

сложи за разглеждане гр.д.№ 16822 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на „М.“ ООД с предявен против „Р.“ ООД иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 174, том І, рег.№ 4923, дело № 140/2019г. на нотариус А.Ш., с район на действие СРС, с който ответникът е признат за собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.486.1.20, заедно с прилежащите мазета с обща площ 40 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от общите части от правото на строеж върху мястото, в частта касаеща включения в общия имот самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.16, представляващ Магазин № 3 на първи надземен етаж  в сграда в гр.София, бул.*******със застроена площ 17.80 кв.м., при съседи: главен вход, портиерско помещение, д-р Х.В.и бул.Витоша, заедно с избено помещение № 5 с площ 9 кв.м., при съседи: П.Е., д-р К.К., д-р Х.В., и бул.Витоша, заедно с 32/800 ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ V-5, кв.351 по плана на гр.София, местността ГГЦ-Г-6-1 част с площ 255 кв.м., при граници: бул.Витоша, ул.Хан Аспарух, УПИ ІІІ-16 и УПИ І-15.

Твърденията на ищеца са да е собственик на посочения недвижим имот-Магазин № 3 в гр.София, бул.*******, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.16 на две правни основания-договор за покупко-продажба,   обективиран в НА № 69, том І, рег.№ 2248, дело 65/2005г. на нотариус В.В. и изтекла придобивна давност по чл.79 ЗС. Сочи, че имотът принадлежал на д-р Х.В., от когото през 1949г. одържавен по ЗОЕГПНС, впоследствие реституиран през 1992г. на Т.Г.К., който се легитимирал като наследник по завещание на бившия собственик. Т.Г.К. се разпоредил с имота в полза на В.Б.Ц., а той от своя страна с посочения договор го продал на ищеца. Твърди, че от сключване на договора 14.03.2005г. и към момента владее имота непрекъснато, явно и несмущавано. Ответникът „Р.“ ООД се легитимира с издаден констативен нотариален акт № 174, том І, рег.№ 4923, дело № 140/2019г. на нотариус А.Ш., с който признат за собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.486.1.20, заедно с прилежащи мазета и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, включващ и Магазин № 3. Основание за това е било включването на имота в капитала на дружеството, като правоприемник на ДО „Рила“. Оспорва ответникът да е придобил правото на собственост, тъй като правоприемници на ДО „Рила“ са четиринадесет дружества-юридически лица при липса на представени пред нотариуса доказателства процесния имот да е бил включен именно в капитала на „Р.“ ООД, а отделно от това последният ползвал имота по силата на сключен през 1993г. с ТОА Триадица договор за наем със заплащане на наемна цена. Навежда и на нищожност на констативния нотариален акт поради липса на предмет, защото към деня на издаването му самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.486.1.20 не е съществувал, а е бил само проектен. Повод за подаване на настоящата искова молба било подадено от ответника заявление през 2019г. до АГКК-София за изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър чрез заличаване на схеми на самостоятелни обекти и нанасяне на посочения обект въз основа констативния нотариален акт, с постановен отказ със Заповед № 18-11475/04.11.2019г. Въз основа тези обстоятелства предявява иск по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на този нотариален акт в частта, отнасяща се за Магазин № 3 в гр.София, бул.*******.

В исковата молба, както и в молба подадена в изпълнение на указания с разпореждане от 07.01.2020г. сочи, че към момента е висящо производство по гр.д.№ 13505/2016г. по описа на СГС, І-10 състав, по предявени от „Р.“ ООД против М.К.и М.Д.искове по чл.108 ЗС за ревандикация на имотите, за които е издаден констативния нотариален акт. Предмет на спора за собственост е и процесния недвижим имот. „М.“ ООД встъпил главно по чл.225 ГПК в това производство с предявени против първоначалните страни положителен установителен иск за собственост, приет за разглеждане.  Предвид това заявява, че не предявява иск за собственост, тъй като такъв вече е предмет на висящото исково производство, а се ограничава само до искане за отмяна констативния нотариален акт.

Искът е процесуално недопустим и като последица исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК по следните съображения:

Съгласно разрешенията дадени с ТР № 3/29.11.2012г. по тълк.д.№ 3/2012г., ОСГК на ВКС, с констативен нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.

В случая ищецът е предприел действия в защита на претендираното право на собственост чрез предявяване на иск, който е предмет на разглеждане в друго производство и ответник по който е „Рила-Комерс“. При успешното провеждане на този иск съдът служебно дължи отмяна на констативния нотариален акт и без да е сезиран с изрично искане за това. Поради това самостоятелен иск по чл.537, ал.2 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес.

Водим от горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА искова молба на „М.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 16822/2019г. по описа на СГС, І-1 състав.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.

 

 

 

                                                                     СЪДИЯ: