№ 362
гр. Бургас, 01.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Частно наказателно
дело № 20222120200670 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243 ал.5 от НПК.
Жалбата е от П. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.********** против
постановление на БРП от 07.01.2022г за прекратяване на наказателно
производство водено за това, че в неустановен период през 2019г, в гр.Бургас,
ж.к.“Зорница“, деецът противозаконно присвоил чужда движима вещ
мотоциклет марка „Ксингю“ модел XY400GY, с рег.№А ..... В, собственост на
П. Р. Р. от гр.Бургас, на стойност от 4890 лева, който деецът пазел на
паркомясто №65 в комплекс „Перла“-престъпление по чл.206 ал.1 НК.
В жалбата пострадалият сочи, че не е съгласен с изводите на прокурора
в атакуваното постановление и намира, че са налице от обективна страна
признаците на престъплението по чл.206 ал.1 НК, тъй като счита, че с
подаването на жалбата до БРП всъщност писмено е представил претенцията
си за връщане на вещта, защото не могъл да открие свидетеля Д..
Алтернативно сочи, че прокурорът не е изследвал и възможността да е
извършено престъпление по чл.217 ал.1 НК, което според него имало
субсидиарен характер по отношение на престъплението по чл.206 ал.1 НК.
Счита, че постановлението е неправилно и в частта му относно отказът на
прокурора на върне на жалбоподателя процесната вещ. Моли съда да отмени
атакуваното постановление и да разпореди на прокурора за приключване на
разследването и за повдигане на обвинение срещу виновното лице.
Прокурорът счел, че на се налице обективните признаци на чл.206 ал.1
НК, тъй като вещта е била оставена на съхранение във владението на лице,
което твърди, че с негови средства е закупена и това е продължило години
1
наред. В отношенията между това лице и жалбоподателя е имало
разбирателство по този въпрос и последващото преместване на тази вещ на
друго място не можело да се приравни веднага на разпореждане с нея.
Прокурорът е счел, че не може да бъде изведен и субективната страна на
престъплението по чл.206 ал.1 НК. За да е налице следва лицето собственик
на вещта категорично да изрази връщане на мотоциклета от лицето, което я
владее на правно основание и едва след неговия категоричен отказ да се
приеме, че е възникнал умисълът за противозаконното й присвояване. На
последно място прокурорът намира, че от събраните по делото доказателства,
гласни и писмени, може да се изведе, че е налице спор за собственост върху
процесната вещ, който не е бил отнесен към граждански съд. Поради тази
причини и на основание чл.113 НПК е отказал връщането на вещта на
молителя.
По делото липсват писмени доказателства дали жалбата е подадена в
законоустановения срок от седем дни след връчването на постановлението на
прокурора. Съдът приема, че срокът е спазен. Същата е подадена от
легитимирано лице, представящо се за собственик на вещта и приложените в
делото писмени доказателства. Жалбата е процесуално допустима.
Съдът след като се запозна с атакуваното постановление, жалбата срещу
него и събрани в хода на ДП №159/2021г по описа на Пето РУ-Бургас (пор.
№635/2021г на БРП) доказателствен материал, за да се произнесе взе предвид,
следното:
От извършените до момента действия по разследването и установените
факти, счита, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е правилно и законосъобразно.
Съдът в производството по чл.243 ал.5 от НПК следва да прецени
обжалвания акт от гледна точка неговата законосъобразност и обоснованост,
съобразявайки само събраните в хода на ДП доказателства. С атакуваното
постановление е прекратено наказателното производство поради това, че
деянието не съставлява престъпление съгласно чл.24 ал.1 т.1 НПК.
Разпоредбата на чл.199 ал.2 от НПК съдържа реквизитите на
постановленията, с които се произнася прокурорът в досъдебното
производство. Задължителен реквизит е постановлението да съдържа мотиви
за постановяването му. Съдът намира, че подробно и в съответствие със
2
събрания доказателствен материал прокурорът е направил подробен и
правилен анализ на доказателствата, като е направил извод, че не е налице
извършено престъпление по чл.206 ал.1 НК. Съдът счита, че е било проведени
пълно и всестранно разследване.
Пострадалият е посочил като извършител на престъплението И. Д..
Прокурорът е направил анализ на тези твърдения проследявайки показанията
на свидетелите, включително и пострадалият и на посочения от него
извършител, като правилно е отчел, че те са противоречиви. Прокурорът счел,
че тези противоречия са непреодолими и е направил извод, кои от тях
кредитира и кои не. Счел е, че престъплението обсебване не е извършено от
обективна и от субективна страна. Изводите на прокурора почиват на
обстоен анализ на събрания доказателствен материал, като в постановлението
е описано и е анализирано поведението на пострадалия и останалите
свидетели. Съдът приема направения анализ като законосъобразен, а изводите
на прокурора като обосновани. Между пострадалия и свидетеля Д. няма
образувано гражданско дело с предмет процесното МПС. Показанията на
свидетеля Р Р. –баща на жалбоподателя между последния и Д. е имало
уговорка, последният да заплаща данъците на мотоциклета и да го ползва, но
без пълномощно, а само с устна уговорка. Свидетелят Р. предложил на сина
си още през 2018г да подаде жалба в полицията, но това не било сторено.
Това означава, че липсва състав по чл.206 ал.1 НК. Собствеността над
мотоциклета според жалбоподателя за тези три години не е била застрашена.
Правилен и законосъобразен от изложеното до тук е и изводът на прокурора,
че е налице предпоставката на чл.113 ал.1 НПК и докато не се реши спора за
собствеността на процесния мотоциклет не може да бъде върнат на
жалбоподателя. За разлика от обсебването, престъплението по чл.217 ал.1 НК
се характеризира с особености на субекта на изпълнителното деяние
разграничаващи го от останалите имуществени посегателства като действия
на упълномощено пред външния свят лице, изразяващи се в умишлено
(съзнателно) ощетяване на повереното му за пазене чуждо имущество. В това
престъпление законът визира само случаите, в които се причинява щета, а не
и тези, които водят до пропуснати ползи. В този текст законът предвижда да
са настъпили щети, тъй като престъплението е резултатно. Субект на
престъплението по чл.217 ал.1 от НК е преди всичко лице натоварено да пази
или управлява чуждо имущество на правно основание. Последното може да
3
бъде изведено от нормативен акт, от договор или от акт на държавен орган.
Тези особеност на субекта по чл.217 ал.1 НК липсват в настоящия казус. Не е
налице нито договор, нито дори обикновено пълномощно.
С оглед изложеното съдът намира, че постановлението на БРП, с което
е прекратено наказателното производство по ДП №3388-159/2021г по описа
на Пето РУ-Бургас (пор.№635/2021г на БРП) е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав и на основание чл.243 ал.6 т.1от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на БРП от 07.01.2022г за
прекратяване на наказателно производство по ДП№3388-159/2021г по описа
на Пето РУ-Бургас (пор.№635/2021г на БРП) водено за това, че в неустановен
период през 2019г, в гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, деецът противозаконно
присвоил чужда движима вещ мотоциклет марка „Ксингю“ модел XY400GY,
с рег.№А ..... В, собственост на П. Р. Р. от гр.Бургас, на стойност от 4890 лева,
който деецът пазел на паркомясто №65 в комплекс „Перла“-престъпление по
чл.206 ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба или протест в срок то седем
дни от получаването му от жалбоподателя и от БРП.
ПРЕПИС от определението ведно с ДП да се изпрати на БРП.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4