Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
09.03.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и осми януари година 2020 В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7825
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството е пряк иск с пр.
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковота молба
обстоятелство Т.Г.Б. ЕГН **********, пълномощника чрез адв. А.С.- САК е
предявила срещу „Д.З.“ АД, ЕИК *******, обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 20.08.2016 г. ПТП, при което е
починал Н. Д.Н., с когато ищцата живеела на семейни начала, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането -20.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на
20.08.2016 г., около 13:20 часа, по главен път I-9, посока от гр. Варна към гр.
Бургас, е настъпило ПТП, при което е
починал Н. Д.Н., ЕГН **********. Същият е живял на съпружески начала с ищцата,
в жилището й в град Ямбол, ул. **********Посочва, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на лек автомобил
“Пежо 208”, с per. № **********- Н. С.И., като същият е навлязъл в лентата за
насрещно движение и след като удрил последователно два автомобила реализирал
челен удар с управлявания от Н. Д.Н. лек автомобил „Роувър 25“ рег.№У *******.
Твърди се, че гражданската отговорност на водача на л.а.“Пежо 208”, с per. № *******,
към момента на процесното ПТП е била
застрахована с валидна застраховка в ответното „Д.З.“ АД.
Твърди,
че ищцата Т.Б. е била пътник в автомобил “Роувър 25” с per. № *******,
управляван от починалия Н. Д.Н., с когото тя е живеела във фактическо съжителство. Сочи се, че
ищцата е последният човек, с когото е разговарял починалият, в противошокова
зала на МБАЛ “Света Анна”, където й двамата били откарани за животоспасяващи
манипулации. Твърди се, че болката от
загубата на любимия човек, който бил нейна опора, във всеки едни аспект,
емоционален и материален, няма да напусне ищцата до края на живота й.
Психическата травма е изключително силна и поради факта, че Т.Б. няма спомен за
настъпилото ПТП, но ясно помни последните думи на Н. в интензивното отделение
на болницата.
Посочва
още, че с искане вх. № 310В070968 от 25.08.2017 г., предявила доброволна претенция
пред ответното дружество, като с писмо, изх. № *********/03.05.2018г. “Д.З.” АД
отказал изплащане на обезщетение.
В законоустановения срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното “Д.З.” АД, в който е изложено становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът
не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
между ответното застрахователно дружество и водача на л.а. „Пежо 208”, с рег. №
*******. Оспорва ищцата да е живяла на семейни начала с починалия, както и да е
търпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди. Наведено е възражение
за прекомерност на исковата претенция спрямо действителените вреди. Наведено е
възражение и за съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на
пострадалия, като твърди, че е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва
началната дата на акцесорната претенция.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба от Т.Г.Б., която възраженията на ответника са оспорени,
като неоснователни. Оспорено е възражението за прекомерност на претеницията и
субективен характер на психоемоционалното състояние, като се поддържа, че
загубата на лиюбим човек има своите обективни проявления. Сочи се, че ищцата и Н.
Н.., са били заедно до момента на смъртта му в интензивно отделение на МБАЛ
“Света Анна”.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез адв.С. поддържа
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк. Манолова оспорва предявения иск, като поддържа доводите
за съпричиняване. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия неоспорен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №2726/20.08.2016г., е видно, че на 20.08.2016 г.,
около 13,20 часа настъпило ПТП на път 1-9, в посока от гр. Бургас към гр. Варна
на около 200 метра след р-т „Харамията“, между л.а „Пежо 208“ per. № *******, с водач
Н.С., и насрещно движещите се л.а.
„Ровър 25“ с per №******* с водач Н. Н.., л.а „Тойота Авенсис“ с per № *******,
при което починал водачът на л.а „Ровър 25“ - Н. Д.Н. на 54 г., пострадала Т.Б.
на 59г. с фрактура на ляв лакът, К.К.Д.–фрактура
на дясна лакетна става, И.Т.с контузия в ломбалната област./л.6-л.7 от делото/
Видно от приетите с исковата
молба неоспорени писмени доказателства, по случая било образувано досъдебно
производство ДП №2216/ 2016г. по описа на МВР – Врана.
Видно от приетия заверен
препис от Присъда №42/12.07.2019г. по НОХД № 672/2019 г. на Варненски окръжен съд, НО, че Н. С.И. ЕГН **********, е признат за виновен,
в това че на 20.08.2016г. на път I - 9 по посока гр.Варна при управление на МПС
- л.а. „Пежо" с per. № **********в нарушение на чл.16, ал.1 т.1 и чл.20
ал.1 от ЗДВП навлязъл в лентата за насрещно движение и не контролирал
непрекъснато ППС и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Д.Н., три средни
телесни повреди на К.К.Д.изразяващи се в трайно затруднение на движението на
снагата,трайно затруднение движението на десен долен крайник и трайно
затруднение движението на десен горен крайник и една средна телесна повреда на Т.Г.Б.
изразяваща се в трайно затруднение движението на горния ляв крайник, поради
което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З б."б„, пр.З във вр. с чл.342,
ал.1 от НК и чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК му налага наказание лишаване от
свобода за срок от две години и осем, определено по реда на чл. 373, ал.2 от НПК, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от
свобода е отложено с определен изпитателен срок от четири години./л.217 от делото/
Присъдата е
влязла в законна сила на 26.10.2019 г.
Настоящият съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази
обвързващата сила на присъдата по НОХД №672/2019 г. на
ОС Варна, НО, като същата на основание чл. 300 ГПК установява по
задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинената смърт.
Изложеното сочи на правния извод, че водачът на л.а. „Пежо208"
с per. № **********– Н. С. е извършил виновно противоправно
деяние, което е в разрез с описаната по – горе разпоредби на ЗДвП.
От
приетото заключение на СМЕ, с вещо
лице доц. д-р М.Г., се установява, че в
резултат на ПТП на 20.08.2016г., на Н. Д.Н.
на 54 г. е причинена тежка съчетана травма
– глава, гърди, корем, таз, крайници. В заключението е обоснован извод, Непосредствената
и пряка причина за смъртта на Н. Д.Н., ЕНК ********** е разкъсване на дясното
предсърдие. Вещото лице сочи, че несъмнена роля в генезата на смъртта са играли
и останалиге, тежки по своя характер травматични увреждания довели до темпова
кръвозагуба. Констатирано е, че получените травматични увреди от пострадалото
лице Н. Н.. при процесното ПТП са: счипупване на таза, счупване на двете ставни
ямки, многофрагментарно счупване на кръстна кост, голям ретроперитонеален
кръвоизлив, счупване на от 3-то до 11-то леви ребра, разкъсване на дясното
предсърдие на сърцето, контузии на белите дробове, охлузвания, счупване и
разместване на лакетна става. Според заключението на СМЕ всички тези
травматични увреждания отговарят да са получени от удар/удари и притискане в
изпъкнали и деформирани части на купето на катастрофиралия автомобил.
При изслушването и в о.с.з. вещото лице доц.
д-р М. Г. пояснява, че разположението на травматичните увреждания при починалия
Н.. е във всички части на тялото, като същите са получени от различни изпъкнали
части на купето на автомобила. Сочи още, че и счупването на таза, което обичайно
е от седалката, на която седи пострадалия, и дават основание да приеме, че това
са травми, които се получават при
поставен предпазен колан, вкл. и травмите в областта на таза, която няма
как да се избегне от колана. Сочи, че причината за смъртта е разкъсване на
дясно предсърдие, като са се комбинирали различни кръвоносни съдове, които са
довели до остра кръвозагубна анемия и всяка
една травма поотделно може да причини смъртта.
Заключението на
приетата СМЕ, съдът възприема, като подробно, обективно и кореспондиращо на
приетите неоспорени писмени доказателства.
От приетото неоспорено
заключение на съдебно - автотехническа
експертиза с в.л. доц. инж. Н.С.Х., се установява следния механизъм за настъпване на произшествието:
На 20.08.2016 г., около 13,20 часа на път 1-9, на около 200 метра след р-т
„Харамията“, се е движил л.а„ „Пежо208" с per. № *******, с водач Н. С. в посока от гр. Бургас към гр. Варна със
скорост /по експертна оценка/ около 90 км/час, но не по-ниска. Платното за
движение в района е двупосочно с две ленти за движение, разделени по средата с
пътна маркировка, като посока на движение Варна -Бургас, пътната маркировка е
прекъсната бяла линия, а в посока Бургас -Варна непрекъсната бяла линия.
Ширината на платното за движение е 7,5 метра, пътната лента предназначена за
движение на превозни средства от гр. Варна към гр. Бургас е с ширина 3,7 метра,
пътната настилка е от асфалтобетон и същата е суха и без неравности. Платното
за движение е с надлъжен наклон 4 %, като наклона се спуска в посока от гр.
Варна към гр. Бургас. Вещото лие сочи, че в района на ПТП л.а „Пежо“ навлезнал
в пътната лента за насрещно движещи се превозни средства и с предна лява част,
се удрил в левите врати и калник на движещия се в тази пътна лента, в
противоположна посока на неговата, л.а „Тойота Авенсис“ с per № *******. От
удара, л.а „Тойота“ се завъртял в посока, обратна на движението на
часовниковата стрелка, излиза в дясно спрямо посоката си на движение и навлиза
в крайпътния банкет, като се установява в покой в района на този банкет. След
удара с л.а. Тойота, л.а „Пежо“ се завъртял, също в посока, обратна на посоката
на движение на часовниковата стрелка, като при него също е настъпило
разрушаване на елементите на окачването на предно ляво колело и автомобила
въртейки се продължава движението си в посока към гр. Варна, в пътната лента
предназначена за насрещно движещи се МПС, спрямо първоначалната му посока на
движение. Движещия се зад л.а „Тойота“, автомобил „Форд Транзит“ с per. №
РВ0524МТ, успял да избегне сблъсък с л.а Пежо, но движещия се зад автомобил
Форд, л.а .“Ровър 25“, рег. № *******,, се удрил с предна си лява част, в
предна лява част на л.а Пежо. , при което починал водачът на л.а „Ровър 25“ - Н.
Д.Н., пострадала Т.Б. на 59г. В заключението е обосновано, че ударът и за двата
л.а. е челен, не централен.
Заключението на
приетата АТЕ, съдът възприема, като подробно и компетентно дадено.
От приетото неоспорено заключение на Компексна
медико – автотехническа експертиза, с установява, че в протокола за оглед на
ПТП е записано: „...КОЛАН НЕ ЗАТЕГНАТ...“ Според вещите лица от техническа и
медицинска гледна точка този запис не е ясен. Обосновано е, че в мига на удара,
тялото на водача било под действие на инерционните сили е полетяло напред, т.е.
към волана и таблото. Сочи се, че при конкретния случай са установени много
дълбоки деформации в лявата предна страна на л.а. Ровър. Независимо, че не са
описани подробно, по снимковия материал от Албума на посетено ПТП било видно,
че има деформации по основните носещи елементи на купето. Деформиран е левия
рог и купето е огънато, като панела на предната стена е придвижена към задната
част на л.а. Заедно с панела назад е отишло и таблото и се е приближило към
седалката на водача.
По
делото са събрани гласни доказателства във връзка с твърдените от ищцата
претърпени неимуществени вреди.
Свидетелката Х. Г. З. /66 г., без
родство/, сочи в показанията
си, че познава Н. Н.. и ищцата Т.Б., защото от много години са съседи. Преди
катастрофата Н. и Т. живеели на семейни начала в едно домакинство, в бащината
къща на Т.. Разбирали се много добре и имали много топли отношения. В показанията
на свидетелката се съдржат данни, че
когато се събрали заедно Т. била вдовица, а Н. от години бил разведен. Четири години
живеели заедно. Двамата се грижели заедно за децата си. Често ходели в
заведението стопанисвано от свидетелката. Живеели заедно, коментирали темата за
сключване на брак, но искали първо децата им да се оженят. Н. по професия бил ел. техник и
поправял ел. уреди. Свид. З. сочи, след
катастрофата ищцата била в много окаяно състояние. Била със счупен крак.
Смъртта на партньора и Н. ú се отразила тежко. Т. била много
травмирана. Затворила се в вкъщи, не излизала никъде. И до днес ходила на гроба му, не само на помени. Свидетелката З.
сочи, че редовно придружавала Т., когато ходи на гроба на Н.. Сочи, че в
момента Т. живее сама.
Показанията на Х. З. са подробни, логични и почиват на преки лични
впеччатления, поради което съдът им дава вяра.
По делото е прието за безспорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП- 20.08.2016г.
ответното дружество ЗАД“Д.з.“АД е
застраховала гражданската отговорност
съгл. полица №BG
08 115002860312 със срок на валидност от 05.12.2015г. до 04.12.2016г., издадена
за лек автомобил марка л.а. „Пежо" с per. № ********** С искане вх. № 310В070968 от 25.08.2017
г., ищцата предявила доброволна претенция пред ответното дружество, като с
писмо, изх. № *********/03.05.2018г. ответното “Д.З.” АД отказало изплащане на
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта: Съдът намира, че предявения иск е допустим, като по силата
на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в
сила от 01.01.2016 год./, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на КЗ /01.01.2016 год./, какъвто е и процесният случай /слючен
на 20.11.2015г./, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 год./.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл.
226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При
предявен пряк иск, ищецът следва да установи, че е извършено
противоправно деяние от
водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди
и те са в причинна връзка с деянието.
Безспорно се установи по делото настъпването
на пътнотранспортно произшествие на 20.08.2016г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента Н. С.И.,
изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.16, ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от от ЗДвП, извършено
виновно, процесните неимуществени вреди
и причинно – следствена връзка между деянието и вредите. С влязла в сила присъда постановена по НОХД №672/2019г. на ВОС,
зачитана от граждския съд по реда на
чл.300 ГПК, Н. С.И. е признат за виновен
в това, че на 20.08.2016г. при управление
на МПС - л.а. „Пежо" с per. № **********навлязъл в лентата за насрещно
движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Д.Н..
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача И..
По отношение на останалите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: поради
изричното изявление на ответното застрахователно дружество съдът приема за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че „Дженерали
застраховане“ е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за към датата на събитието на водача на лекия автомобил, с който е
причинено ПТП, с оглед на което иска с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за доказан по основание.
По размера:
Предмет на
исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла вследствие смъртта на Н. Н.. на 20.08.2016г.,
който живеел с ищцата на семейни начала. Според
исковата молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на морални
болки, страдания и психически шок и скръб от преждевременната и невъзвратима
загуба на починалия, с когото ищцата се е намирала в отношения на взаимна обич,
доверие и привързаност и от която е получавала житейска подкрепа.
С Постановление
№ 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС, е допълнена т.
2 на раздел III от постановление № 4/61 г. на Пленума на Върховния съд с ал. II
в следния смисъл: Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от
тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала. Прието е, че се срещат случаи, при които съществува съжителство между две лица от различен
пол на съпружески начала и преди оформяването му в брак настъпи смъртта на
едното лице вследствие на непозволено увреждане. В този случай, ако би бил
налице брак, преживелият би могъл да предяви иск за обезщетение за
неимуществени вреди. В случая се установи, че ищцата Б. и починалият не са били
съпрузи, но живели във фактическо
съжителство, на съпружески начала, поради което активна процесуална легитимация
по делото е налице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.
За реалното проявление на вредите са събрани
свидетелски показания на свидетелката З., от които се установява, че до
внезапната си смърт Н. Н.. е живеел в
общо домакинство с ищцата Т.Б., на съпружески начала. От показанията на свидетелката З. се установи, че след смъртта на
партньора си ищцата Т.Б. на 59 год. е
останала сама в окаяно състояние, преживява
загубата му, доколкото бивайки заедно
взаимно са се подкрепяли и са разчитали един на друг. Установиха се от
кредитираните показания претърпените от ищцата Т.Б. негативни емоционални изживявания от
внезапната загуба на любимия човек, с когото я свързвала дългогодишна връзка и съвместно съжителство и
който бивайки в активна възраст /на 54г.
към момента на смърта му/ осигурявал морална опора, подкрепа и грижа за семейството. Предвид изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищцата Б. е в
размер на 100 000лв.
Необходимо е да бъде съобразена и
съществуващата към момента на увреждането – 2016 г. обществено икономическа
обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС
намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищцата за неимуществените вреди, причинени от
смъртта на партньора и, при установените релевантни обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 100
000 лева, като иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000лв.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД, поддържайки, че
пострадалия Н.., не е бил с поставен колан и така е улеснил механизма на
увреждането си. Ответникът поддържа довод, че ако посрадалия е бил с поставен
предазен колан, то е нямало даполучи травматичните увреждания довели до смъртта
му. Съвкупния анализ на събраните пред първа инстанция доказателства, сочи на
извод, че възражението на ответното дружество е за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, поради неизпълнение назадълженията по чл.113, ал.1,т.1
ЗДВП не
е доказано.
От заключението на приетата СМЕ се
установи, че доц. д-р М. Г. се устонви, че разположението на травматичните
увреждания при починалия Н.. е във всички части на тялото, като същите са
получени от различни изпъкнали части на купето на автомобила. Устонови се, че с
оглед брой, вида и разположението на травмите
и при поставен предпазен колан, смъртта е нямало да бъде избегната.
Съдебния лекар е обосновал, че лицето би загинало и при поставен предпазен
колан.
Възражението на ответното дружество е за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.., в
случая не
бе доказано.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В исковата молба ищецът претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Отговорността
на застрахования, произтича от непозволено увреждане. Ето защо лихвата за
забава върху дължимото на ищците обезщетение се дължи от деня на увреждането –
20.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв.А.С.
–САК за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38,
ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 3020 лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/2004г.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената
част от иска – 185 лв., като общо сторените разноски са 550лв., от които 400лв.
разноски за депозит за комплексна експертиза и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение,
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 4 000 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 400лв. разноски за АТЕ и
СМЕ, платени от бюджета на съда.
Водим
от горното, Софийски градски съд, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Т.Г.Б. ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, във вр. с
чл.45 ЗЗД, сумата от 100000/сто хиляди/лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. Д.Н., настъпилата на 20.08.2016г.
в резултат на ПТП, причинено от водача на л.а. „Пежо" с per. № *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – 20.08.2016г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения
до първоначално предявения размер от 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв.А.С. –САК, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 3 020 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Г.Б. ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Д.З.“ АД, ЕИК *******
разноски по делото в размер на 185 лв., съразмерно
на отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА„Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд,
държавна такса в размер на 4000 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 400 лв. разноски за експертизи, платени от
бюджета на съда.
Присъдените на ищцата суми може да се
заплатят по сметка, конкретизирана на л.2 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: