РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №567 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал. 5 и
ал. 6 от ЗДвП.
Производството е образувано въз
основа на жалба с вх.№4229/25.11.2019 г. подадена от П.М.Ч. с ЕГН **********,***, чрез адв. С.Л.,***, к-с Драката вх.Б, ет.1,
ап.4, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0906-000456/16.10.2019 г. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Ловеч, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “а“ от ЗДвП е наложена ПАМ
временно отнемане на СУМПС №*********, до отпадане на основанието за това.
Административният орган е представил по делото копие от
административната преписка по издаване на оспорения
административен акт.
Жалбоподателят твърди, че при издаването на процесната
заповед са допуснати съществени нарушения на закона – липсват мотиви и
жалбоподателят не е уведомен за започване на производството по издаване на
заповедта.
В съдебно заседание се представлява
от адв.Л., поддържа жалбата. Моли да бъде отменена оспорената заповед.
Претендира възстановяване на деловодните разноски.
Ответникът по жалбата Началник сектор ПП при ОДМВР-Ловеч се представлява от ю.к. Р.,
оспорва подадената жалба.
По делото са представени писмени
доказателства, както и заверено копие от административната преписка по издаване
на обжалваната заповед.
Съдът, след като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след
преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 171, т.1, б.“а“ от ЗДвП временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, за когото видимо се
установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до
отпадане на основанието за това.
За прилагането на мярката е
достатъчно видимото установяване на медицинската негодност от длъжностно лице
без специални знания, което е и в съответствие с целта на закона - да се
осигури безопасността на движението на всички участници. Временният характер на
мярката, при осигурена от закона възможност годността или негодността на лицето
да бъде водач на МПС да се установи от специалисти, гарантира правото му на
защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма
степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура.
Разпоредбата на чл. 171, ал.
1, б "а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи,
когато има данни за медицинско състояние на водача, неотговарящо на определения
стандарт, независимо от неговия източник. Водачите, на които временно е отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, следва
да преминат преглед по реда и условията, определени в Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията
за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата
годност за водачите от различните категории. Наредбата е обнародвана в Държавен
вестник бр. 39
от 20.05.2011 г., и по силата на разпоредбите на КРБ и ЗНА е задължителна за
всички лица на територията на Р България с презумпция, че знаят разпоредбите
ѝ.
Съгласно чл. 5 от Наредба № 3/11.05.2011 г. заболяванията и състоянията,
при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава само след
освидетелстване от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК),
са посочени в приложение № 2.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, когато лицето има някое от
заболяванията или състоянията, посочени в приложение № 2, общо-практикуващият
лекар отбелязва в удостоверението по чл. 9, ал. 1,
че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК. Редът за работа на ТОЛЕК и ТЦЛЕК
се определя със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията /ал. 5 от същия член на Наредбата/.
В посочените по т.2, „а“ случаи
от Приложение 1 към Наредбата, при „едноочие“, е разрешено издаване на СУМПС
само за категории В1, В и В+Е на водачи от група 1 по чл.4, ал.1, т.1 от
Наредбата. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредбата изискванията за физическа годност
към водачите на МПС от група 2 се прилагат и за водачите на МПС от категория
В1, В и ВЕ, които извършват обществен превоз на пътници и/или товари и превози
за собствена сметка и таксиметрови превози на пътници. А съгласно т. 1 и
т. 2 от Приложение 1 към Наредбата е забранено придобиване на СУМПС за водачи
от група 2 при наличие на очни заболявания, водещи до трайни невъзвратими
разстройства на очните функции и едноочие.
Процесното СУМПС е за категории А
и В.
А съгласно т. 8 от Приложение 2
към Наредбата „Заболявания и състояния, при наличието на които свидетелство за
управление на МПС се издава само след освидетелстване от ТОЛЕК“, заболяване,
изискващо задължително освидетелстване от ТОЛЕК при издаване на СУМПС, е липсата
на орган или състояние след оперативно отстраняване на част от орган
с функционален дефицит на съответната система, без възможност за компенсация,
водещ до трайни промени във физическото състояние, отразяващи се върху
годността за управление на МПС. Несъмнено атрофията на очна ябълка е състояние,
при което е нарушена структурата и функцията на очната ябълка, изразяващи се в
намалени размери на очната ябълка и загуба на зрението, което безспорно са
трайни промени водещи до функционален дефицит.
Както се посочи, с налагането на ПАМ
при установено несъответствие с медицинските изисквания, временно се ограничава
правото на управление на МПС, с оглед да бъде установено по предвидения в
закона ред налице ли са всички медицински изисквания за правоспособността на
водача. Именно затова законодателят е предвидил срок за временното ограничение на
правото на управление на МПС - до отпадане на основанието. Т.е. ако след
съответен медицински преглед или освидетелстване от ТОЛЕК се установи, че
лицето отговаря на изискванията, то прилагането на ПАМ ще бъде преустановено.
Видно от доказателствата по делото,
на 05.01.1994 г. е издадено ЕР № 0004 от зас.№002 на ЦТЕЛК по очни болести гр.София
/лист 20/, с което се е произнесла по обжалване на ЕР на ТЕЛК гр.Плевен с
№1645/25.11.1993 г., с което е оценена трудоспособността на жалбоподателя, като
му е определена „трета група инвалидност по СТН р.І т. 49“ и дата на
инвалидизиране 11.09.1973 г. и срок на инвалидността „пожизнено“.
Копие от ЕР на ЦТЕЛК е
предоставено на ОДМВР, Сектор ПП на 30.09.2019 г. от РЗИ – Ловеч.
Видно от вписаното в ЕР на ЦТЕЛК
жалбоподателят е с „атрофия на лява очна ябълка“ и изрично е посочено, че
неподходящи са всички професии, които изискват „двуочно зрение“.
С оглед разпоредбите на Наредба №
3/11.05.2011 г. управлението на МПС безспорно е дейност, изискваща двуочно
зрение.
На 16.10.2019 г. и издадена
процесната Заповед за прилагане на ПАМ, с която е временно отнето СУМПС на
жалбоподателя до отпадане на основанието за това.
На 27.11.2019 г. е издадено
Постановление №1070/19 по описа на Районна прокуратура Троян, с което е отказано
образуване на досъдебно производство и е прекратена преписка №1070/2019 г.
поради изтекла давност. Преписката е във връзка с издадената на жалбоподателя
карта за медицински преглед от общопрактикуващ лекар, в която е отразено, че
лицето е с нормално зрение и на лявото око, при наличието на посоченото ЕР на
ЦТЕЛК по очни болести от 1994 г. с пожизнен срок, в което се посочва атрофия на
лява очна ябълка.
Съдът, след анализ на
представените по делото писмени доказателства, счита, че по делото е безспорно
установено, че жалбоподателят страда от атрофия на лява очна ябълка, което е
довело до освидетелстването му през 1994 г. от ЕР на ЦТЕЛК по очни болести,
като при освидетелстването му експертите изрично са посочили, че за лицето са
неподходящи професии и дейности, изискващи двуочно зрение.
Безспорно е, че съгласно Наредба
№ 3/11.05.2011 г. за лицата с тежки конгенитални, възпалителни и дегенеративни
заболявания на очната ябълка и придатъците й, довели до трайни и невъзвратими
разстройства на очните функции, с липса на око или други увреждания на
зрението, са предвидени ограничения при издаването на СУМПС – по отношение на
категориите според групата - група 1 или група 2 по чл.4, ал.1 и по ал.3 от
Наредбата, или с изискване за задължително освидетелстване от ТОЛЕК. Безспорно
е, че атрофията на очната ябълка е невъзвратимо разстройство на очните функции,
следователно жалбоподателят видно не отговаря на медицинските изискванията за
водач на МПС за зрителна острота и двуочно зрение.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
Законосъобразността на наложената
принудителна административна мярката съдът е длъжен да прецени в съответствие с
правилото на чл. 142, ал.
1 АПК.
Към момента на издаване на
заповедта за прилагане на мярката е безспорно, че е налице несъответствие на
жалбоподателя като водач на МПС с медицинските изисквания за двуочно зрение,
видно от влязлото в сила ЕР на ЦТЕЛК по очни болести гр.София № 0004 от зас.№
002 от 05.01.1994 г.
В издадената заповед за прилагане
на ПАМ изрично е посочено експертното решение на ЦТЕЛК като основание за
направения извод за несъответствие с медицинските изисквания. Мотивите на един
административен акт могат да бъдат изложени и в друг документ, който е част от
административната преписка, като в случая е налице изрично посочване на
експертното решение, съдържащо данните, сочещи, че жалбоподателят е с
увреждане, водещо до едноочие. Това експертно решение е издадено по
освидетелстване именно на жалбоподателя, и то след предходно ЕР
№1645/25.11.1993 г. издадено от ТЕЛК – Плевен. При това положение безспорно
жалбоподателят знае, че е бил освидетелстван от ТЕЛК.
Съдът счита, че издадената
заповед е мотивирана, като административният орган е посочил установените
обстоятелства и основанието – видно от ЕР №0004/05.01.1994 г., което е част от
административната преписка и е представено от РЗИ – Ловеч, лицето не отговаря
на медицинските изисквания. Посочено е и правното основание.
Всички събрани към онзи момент
доказателства сочат наличието на материално-правните предпоставки за издаване
на процесната заповед за налагане на ПАМ.
Административният орган при прилагането
на ПАМ по реда на чл. 171 от ЗДвП действа в условията на обвързана
компетентност, няма задължение да уведомява лицето за започване на
производството и да указва на лицето какви действия следва да извърши, за да
отпадне основанието за прилагане на ПАМ.
Към момента на прилагане на
принудителната административна мярка са били налице фактическите и правни
основания по чл. 171, ал.
1, б"а" от ЗДвП. Съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че е административният орган е следвало едва ли
не да проведе производство по пълно установяване на относимите факти и
обстоятелства, за което са нужни специални медицински знания. Принудителните
административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати
посочено от законодателя противоправно поведение, без да се търси вина в лицето.
Техният характер предполага бързина и внезапност при прилагането им, поради
което е достатъчно установяването на относимите факти (в случая обективирани в ЕР
на ЦТЕЛК по очни блести) и подвеждането им към точното правно основание.
Законодателят е дал правомощия на компетентните органи при "видимо"
установяване на несъответствие с медицинските изисквания да отнемат свидетелство
за управление на МПС. Няма изискване за извършване на експертиза или
освидетелстване преди прилагането на ПАМ. Извършването на освидетелстване или
експертиза е всъщност реда, по който следва да се установи отпадане на
основанието за прилагане на ПАМ, както е определен и срокът за прилагането
ѝ с процесната заповед. Т.е. медицинската експертиза следва по време
прилагането на ПАМ и не е задължение на
органа да я извърши.
Не са представени никакви доказателства,
които да опровергават събраните в административното производство доказателства
за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ – издадената през 2010 г. карта за
медицински преглед на водач на МПС, с която е направена оценка на физическата
годност на жалбоподателя за издаване на свидетелство за управление на МПС, е с
валидност 6 месеца, а и не може да опровергае постановеното пожизнено експертно
решение от ЦТЕЛК по очни болести.
За законосъобразността на заповедта
за налагане на ПАМ в случая значение има единствено наличието на следните
предпоставки: наличие на материална компетентност на издателя на заповедта, установеното
от лице без специални знания видимо несъответствие на притежателя на СУМПС с
медицинските изисквания съгласно чл. 171, т. 1, б.“а“ от ЗДвП, наличие на
необходимите реквизити на заповедта като административен акт, издаване в
писмена форма и съответствие с целта на закона.
На първо място е налице безспорна материална
компетентност на издателя на заповедта, видно от представената по делото
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министър на вътрешните работи и заповед №
295з-805/25.04.2017г. на директор на ОДМВР – Ловеч.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
издадена в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК.
Заповедта, макар и лаконично, е
мотивирана, включително и чрез препращане към издаденото ЕР на ЦТЕЛК по очни
болести, в което е описана фактическата обстановка, възприета и от органа –
атрофия на лява очна ябълка и посочени от медицинската експертиза като неподходящи
професии изискващи двуочно зрение, и сторените изводи, че не е налице
съответствие с медицинските изисквания, посочен е и срокът на действие на
наложената временна ПАМ, който е определен по предвидения от закона начин – до
отпадане на основанието.
Наложената мярка съответства на
целта на закона, тъй като органът действа в условията на обвързана
компетентност, при които законодателят е извършил предварително преценка за
съответствие с целта на закона.
Прилагането на ПАМ не съставлява
административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН и на
НК.
Принудителната административна
мярка по чл. 171 ЗДвП
се прилага без оглед на вина и независимо от понесена административна или
наказателна отговорност.
Конкретните цели на принудителната
административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона
за движение по пътищата, според които законопроектът е насочен към въвеждане на
мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната
стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република
България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември
2011 г. на Министерския съвет. Предвидената мярка е израз на държавната политика
за ограничаване и преустановяване управлението на МПС с обществено значима цел,
с оглед значителния брой жертви и пострадали от т. нар. „война на пътя“.
Мярката е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от
действащото право, следва да бъде приложена при наличието на всички материално
и процесуално-правни предпоставки. Това въздействие е преценено от
законодателят като превенция срещу извършването на правонарушения по ЗДвП и по
този начин се постига възпиращият ефект на мярката.
С оглед изложеното, след анализ
на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, и приложимите
правни норми, на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, чл. 146 от АПК и чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразен индивидуален
административен акт, същата е издадена от надлежно оправомощено длъжностно
лице, в писмена форма, съдържа изложени мотиви – фактически и правни основания,
налице са материално правните предпоставки за издаването й, спазени са
процесуалните норми и е издадена в съответствие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът намира,
че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№4229/25.11.2019 г. подадена от П.М.Ч.
с ЕГН **********,***, чрез адв. С.Л.,***,
к-с Драката вх.Б, ет.1, ап.4, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0906-000456/16.10.2019 г. издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ловеч, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
“а“ от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС №*********, до отпадане
на основанието за това.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Административен
съдия :