№ 158
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Станислав П. Георгиев
Катя Ст. Пенчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000458 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260149, постановено на 14.04.2021 г. по т.д.
84/2020 г. на Окръжен съд-С.З., с което е отхвърлен предявеният от Г. С. ЕЛ.
срещу „Г.ф.“-гр.С. иск за присъждане на сумата 100 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, болки и страдания от
смъртта на нейната сестра З.В.К. при ПТП на 16.12.2019 г., заедно със
законната лихва, считано от 30.03.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и е осъдена Г. С. ЕЛ. да заплати на „Г.ф.“-гр.С. сумата 190 лв.-разноски
по делото.
Жалбоподателката Г. С. ЕЛ. моли решението да бъде отменено като
неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на
11.05.2021 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с
искова молба от 8.04.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 558,ал.5 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника „Г.ф.“-гр.С. да й заплати сумата 100000 лв., представляваща
1
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени
душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейната сестра З.В.К.,
настъпила при и в резултат на ПТП на 16.12.2019 г. по вина на водача З.Г.Ш.
при управлението от нея на лек автомобил „Ф.К.“ с рег. № **********, за
който към момента на ПТП не е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, което обезщетение се претендира от ищцата като увредено
лице, спрямо което виновният водач е отговорен, от ответника „Г.ф.“-гр.С.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която изтича
тримесечният срок за отговор и/или изплащане на обезщетението 30.03.2020
г. Не ангажира нови доказателства в производството пред настоящата
съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Г.ф.“-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в отговор от 21.06.2021 г. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като
неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в
производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на
разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 16.12.2019 г. е настъпило ПТП, при
което е загинала сестрата на ищцата З.К.. Не се спори понастоящем, че вина
за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил „Ф.К.“ с рег. №
********** З.Г.Ш., като пътник в който лек автомобил на предната дясна
седалка е пътувала починалата З.К.. Безспорно е и че за водача на този лек
автомобил не е имало към момента на ПТП валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“. Безспорно е, че ищцата е предявила
претенция за изплащане на обезщетение пред ответника и че
законоустановеният срок за произнасяне е изтекъл без да е изплатено
обезщетение. Твърдението на ищцата е, че в резултат на смъртта на своята
сестра е търпяла душевни болки и страдания, поради което претендира от
2
ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв. Ищцата твърди с исковата молба, че към датата на ПТП
16.12.2019 г. починалата З.К. е била на 21 години, здрава и жизнена,
работлива, отговорна сестра, че двете са имали много силна емоционална
връзка помежду си като сестри, че З. е била всеотдайна сестра, между нея и
ищцата Г.Е. съществувало особено силно чувство на обич, уважение,
подкрепа и всеотдайност. Твърди, че със смъртта на сестра й е загубила
морална, физическа и финансова подкрепа, на която е разчитала. Твърди, че
не може да преодолее и да приеме трагедията, мъката й е огромна, отчаяна е,
загубата на сестра й се отразява изключително тежко на емоционалното и
здравословното й състояние, загубила е смисъла на живота, не празнува
празници, не се радва на нищо, животът й е напълно променен, моралните
страдания са огромни и ще я съпътстват през целия й живот.
Ответникът с отговора на исковата молба, подаден на 28.05.2020 г.,
оспорва исковете изцяло, по основание и размер. Оспорва твърденията на
ищцата относно механизма на ПТП. Евентуално, ако исковете бъдат приети за
основателни, заявява възражение за съпричиняване от страна на починалата
на вредоносния резултат, която като пътник в лекия автомобил не е
използвала задължителния на основание чл. 137а от ЗДвП обезопасителен
колан. Възразява, че липсват представени доказателства, удостоверяващи
житейски обстоятелства и ситуации, които са станали причина между
починалата и ищцата да се е породила особена близост, както и същата да е
понесла морални болки и страдания от загубата с продължително проявление
във времето, които в достатъчна степен да обосновават основание за търсене
на обезщетение, още повече, че от датата на смъртта са минали едва 4-5
месеца и липсва продължителен период от време за проявление на мъката,
болката и страданията на ищцата. Оспорва претенцията и по размер, тъй като
той е изключително завишен. Евентуално, ако се прецени, че на ищцата
следва да се изплати обезщетение, моли да бъде приложена нормата на
§96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ,бр. 101/2018 г.) относно определяне на размер
на обезщетението до 5 000 лв.
С допълнителната искова молба от 17.06.2020 г. ищцата възразява, че е
недоказано твърдението на ответника за наличие на съпричиняване от страна
на починалата заради непоставяне на предпазен колан. Заявява, че уредбата
3
относно определяне на размер до 5 000 лв. за обезщетение за неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а,ал.4 от КЗ противоречи на правото на ЕС.
С отговора на допълнителната искова молба от 2.07.2020 г. ответникът
поддържа заявените с отговора на исковата молба твърдения, оспорвания и
възражения.
С обжалваното решение окръжният съд приема, че за присъждане на
претендираното обезщетение следва да са налице и предпоставките съгласно
указанията, дадени в ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК. Съдът преценява, че ищцата твърди особено близки отношения с
починалат при ПТП нейна сестра З.К., но от показанията на разпитаните по
делото свидетели не се установява между двете да е съществувала такава
изключителна връзка помежду им, която да излиза извън рамките на
общоприетата за сестри.
С въззивната жалба жалбоподателката твърди, че съдът неправилно е
приел да не е доказано и да не се установява по делото, че между ищцата Г.Е.
и починалата й сестра З.К. е имало връзка, характеризираща се с особеност и
изключителност, различаваща се и извън обичайната и традиционната за
българската семейство връзка на обич и взаимна привързаност между сестри,
поради което неправилно е приел да не са налице особените обстоятелства по
смисъла, вложен в разясненията по ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. №
1/2016 г., ОСНГТК. Твърди, че окръжният съд е обсъдил само част от
събраните по делото доказателства, които са относими към близките
отношения на двете сестри. Твърди, че съдът не е обсъдил фактите, че
починалата З.К. се е грижила за децата на сестра си, гледала ги е физически,
помагала им е в ежедневието, издържала ги е финансово. Твърди, че от
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Ю.З., с
който ищцата живее на семейни начала и той има преки наблюдения, и Д.,
които се припокриват с показанията на свидетеля З. - се установило, че
починалата и сестра й са били в изключително близки отношения, живеели са
в едно домакинство в бащината къща в гр. К., били много близки, между тях е
съществувало особено силно чувство на обич, уважение, подкрепа и
всеотдайност, починалата е била само на 21 години, била е всеотдайна сестра,
работлива, отговорна, помагала е на ищцата както финансово, така и в
4
грижата за нейните две деца, едното е кръстила на сестра си З., ищцата ходи
два пъти седмично на гроба на сестра си, все още пие лекарства за нерви.
Счита, че тези обстоятелства са доказателства за съществувала особена,
изключителна връзка, която е надхвърляла обичайната и традиционната за
българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между сестри,
както и че ищцата търпи продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени с присъждане на обезщетение в
претендирания размер от 100 000 лв., без да бъде съобразяван размерът по
§96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.), тъй като тази разпоредба
противоречи на правото на ЕС. Твърди, че не следва да се взимат предвид, с
оглед приетите и неоспорени заключения на САТЕ и СМЕ, доводите на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на починалата на
вредоносния резултат.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея възразява, че
правилно, в съответствие със събраните по делото доказателства, окръжният
съд е пиел, че не са налице предпоставките на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата. Заявява, че е неоснователно оплакването на
жалбоподателката, че съдът е обсъдил само част от доказателствата по делото.
Заявява, че във въззивната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил определени
факти – че сестра й З. се е грижила за децата на ищцата, че е помагала в
ежедневието на ищцата и е издържала нея и семейството й финансово, че
едното от децата е кръстено на починалата, че двете сестри са живеели в едно
домакинство в гр. К., че ищцата е преживяла изключително тежко смъртта на
сестра си, че употребява лекарствени медикаменти и др. – но посочените от
жалбоподателката факти изобщо не са наведени като твърдения в исковата
молба и е недопустимо едва във въззивната жалба страната да се позовава на
факти, за които не се съдържат конкретни твърдения в исковата молба,
респективно, да се събират доказателства за тях, а ако такива са събрани, то
нито страната, нито съдът имат право да се позовават на тях. Заявява, че при
претендиране на обезщетение за причинени неимуществени вреди предметът
на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания в
резултат на осъществения деликт и причинените болки и страдания, но когато
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай
5
или конкретно увреждане на здравето, психиката, а също и други специфични
увреждания с оглед на конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или общественото положение, то тогава те трябва да
бъдат изрично посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на
иска. Посочва и че тези факти не доказват наличието на изключително близка
емоционална връзка между двете сестри, каквото е изискването на ТР №
1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Заявява, че в случая
нито се твърдят, нито се установяват особени конкретно съществуващи
житейски обстоятелства, които да са обусловили съществуването на такава
трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалата й сестра,
включително изключителност на отношенията не се установява и от
показанията на свидетелите Ю.З. и Д. Д.. Твърди, че показанията на свидетеля
З. следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като той живее на
семейни начала с ищцата и твърди, че е баща на двете й деца. Твърди и че
неговите показания са недостоверни, тъй като от приетите по делото
удостоверения от ГРАО за постоянен и настоящ адрес на всяка от сестрите се
опровергава заявеното от З., че двете сестри са живели на един адрес, че З.К.
е издържала финансово семейството на сестра си, както и че няма
доказателства той и ищцата да имат две деца и че ищцата приема лекарства за
успокоение на нервната система, което се явява само лично мнение на
свидетеля. Относно показанията на свидетеля Д. също твърди, че те са
необективни и недостоверни, неподкрепени от другите доказателства по
делото, като неговите впечатления са опосредени, тъй като в по-голяма част
свидетелят възпроизвежда сведения, които има от свидетеля З.. Заявява и че
събраните по делото доказателства не обосновават присъждане на
обезщетение в претендирания размер, ако се приеме, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 558,ал.5 във вр. с чл. 519,ал.1,т.1 от КЗ,
Г.ф. извършва плащания в полза на увредените лице за вреди, причинени от
МПС, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Г.ф. не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ. Видно от представените от ищцата с
исковата молба в копия удостоверение за наследници от 18.12.2019 г. на З.К.
и удостоверение за семейно положение и деца на С.В. Е. от 1.11.2019 г.,
6
ищцата Г. С. ЕЛ. и З.В.К. като две от общо осемте деца на С. Е. са сестри. С
оглед разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК спори се понастоящем по
въпроса дали ищцата като сестра на починалата има право на обезщетение за
неимуществени вреди с оглед на това дали ищцата е имала с починалата
нейна сестра трайна и дълбока емоционална връзка и търпи от нейната смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, евентуално, ако има основание за присъждане на
обезщетение какъв е неговият справедлив размер, както и относно наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата с
непоставяне на предпазен колан и наличие затова на основание за намаляване
на дължимо обезщетение.
Безспорно е, че смъртта на сестрата на ищцата е настъпила при ПТП на
16.12.2019 г., към който момент е било постановено ТР № 1/21.06.2018 г. на
ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, съгласно което ищцата Г.Е. като сестра
на починалата при ПТП З.К. е материално легитимирана да получи
обезщетение за неимуществени вреди, ако се установи, че е създала трайна и
дълбока емоционална връзка с починалата и търпи от нейната смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение следва да се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалата и действително претърпени от смъртта й
вреди. В исковата си молба ищцата твърди, че тя има активна
материалноправна легитимация да претендира за присъждане на обезщетение
по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК,
като посочените в исковата молба обстоятелства, които според ищцата
обосновават наличието за нея на основание за претендира за присъждане на
обезщетението за неимуществени вреди, са следните: ищцата е сестра на
починалата З.К., към датата на ПТП З. е била едва на 21 години, млада, здрава
и жизнена жена, била е от добро семейство, работлива, отговорна сестра,
двете с ищцата имали много силна емоционална връзка помежду си като на
сестри, З. била всеотдайна сестра, между нея и Г. е съществувало особено
силно чувство на обич, уважение, подкрепа и всеотдайност, със смъртта й
ищцата е загубила морална, физическа и финансова подкрепа, на която е
разчитала, ищцата не може да преодолее и да приеме трагедията, мъката й е
огромна, говори само за сестра си, ищцата е отчаяна, безвъзвратната загуба на
7
сестра й се отразява изключително тежко на емоционалното и здравословното
й състояние, изгубила е смисъла на живота, не празнува празници, не се радва
на нищо, животът й е напълно променен, моралните страдания на ищцата,
претърпяната скръб от безвъзвратната загуба на най-скъпото – сестра са
огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот, тя никога няма
да го преживее. При така заявените твърдения, с които са наведени факти,
относими по начало за страданията, които близките неминуемо преживяват
при смърт в семейството, и без да са посочени конкретни специфични
обстоятелства относно особено близка връзка на ищцата с починалата й
сестра, следва да се приеме, че липсват твърдения от вида, указан в ТР №
1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК – ищцата да е създала
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и да търпи от нейната
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени, което обезщетение да е дължимо при
наличие на особено близка връзка с починалата и действително претърпени от
смъртта й вреди. Освен това съгласно посоченото тълкувателно решение
обезщетението са присъжда само при надлежно доказана особено близка
връзка с починалата и действително претърпени от смъртта й вреди. В случая
за установяване основателността на заявените твърдения, респективно, на
предявената претенция, по искане на ищцата пред окръжния съд са събрани
гласни доказателства. Видно от показанията на свидетеля Ю.С. З., разпитан в
съдебното заседание на окръжния съд на 12.10.2020 г., свидетелят живее на
семейни начала с ищцата, двете сестри били много близки, помагали си
взаимно, живели заедно и били неразделни, Г. много трудно преживяла
смъртта на З., все още не може да го преживее, постоянно плаче и скърби, на
един адрес живеели сестрите, той отишъл зет там, по лична карта се води в с.
С., З. работела в К. като сервитьорка и им помагала, помагала за
отглеждането на децата им, поддържала ги финансово и им гледала децата,
въобще много им помагала, живели заедно на един адрес, в момента Г. е на
лекарства за нервите, тя все още не може да преживее загубата на сестра си, З.
живеела в К. от раждането си, двете сестри живеят в една къща при баща си и
брат си в К., всеки вторник и петък Г. ходи при гроба на сестра си, от 10
месеца не празнуват никакви празници, свидетелят и ищцата имат две деца,
едната е на 5 години, а другата е на 6 години, едната дъщеря е кръстена на
леля си З., Г. не работи от година и два месеца. Видно от показанията на
8
свидетеля Д. Р. Д., разпитан в същото съдебно заседание на окръжния съд на
20.10.2020 г., той познава Г. и З. от години, сестрите били в много близки
отношения помежду си, били неразделни, сестрите били много близки и
емоционални и си помагали помежду си, те са от К., там живеят, имат деца,
работели и си помагали, двете сестри винаги са си помагали, най-вече при
отглеждането на децата, материално и духовно, З. помагала много на сестра
си, празнували заедно всички си празници, свидетелят от много години е
приятел на Ю., съпруга на Г., започнал се с двете сестри, когато Ю. се
оженил, ходил е на гости, почти непрекъснато били заедно, виждал е
отношението и начина, при който са общували помежду си, Г. изпаднала в
много дълбока депресия и шок и много време й било необходимо да излезе от
това емоционално състояние, до момента не може да приеме, че сестра й не е
между живите, всяка седмица ходи на гробищата. Видно е следователно от
тези показания, че свидетелите установяват преживявания на ищцата,
обичайни и нормални за живеещи в един дом сестри, а именно ежедневни
контакти, подкрепа, помощ за отглеждане на децата, както и нейно
поведение, обичайно за близки в траур, а именно посещение на гроба на
сестра си. Следва да се отчете и възможната заинтересованост на свидетеля З.
от благоприятен изход на спора за ищцата, тъй като той заявява, че живее на
семейни начала с ищцата, включително относно соченото от него приемане
от ищцата на лекарства за нервите, относно което обстоятелство не са
представени доказателства за преглед при лекар и за предписване прием на
такива лекарства. Достоверността на показанията на свидетеля З. и на
свидетеля Д. е разколебана и от представените от страна на ответника
писмени доказателства относно настоящ и постоянен адрес на ищцата и на
починалата й сестра. Видно от представените от ответника в съдебното
заседание на окръжния съд на 16.03.2021 г. удостоверения от 19.11.2020 г.,
настоящият и постоянният адрес на ищцата Г.Е. са в с. С., община П.б.,
област С.З. от 1.10.2019 г., а на починалата при ПТП на 16.12.2019 г. З.К. те са
в гр.К. от 15.11.2007 г. за постоянен адрес и от 8.10.1998 г. за настоящ адрес.
При така събраните по делото доказателства не се установява, при
доказателствена тежест за ищцата, тя да е създала трайна и дълбока
емоционална връзка с починалата и да търпи от нейната смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, съответно, да й е дължимо от ответника обезщетение
9
съгласно чл. 52 от ЗЗД и да следва да й бъде присъдено от съда такова с
оглед доказани особено близка връзка с починалата и действително
претърпени от смъртта й вреди. Установява се следователно, както правилно
е приел окръжният съд, че предявените искове за присъждане в полза на
ищцата и в тежест на ответника на претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и на лихвите върху него са неоснователни.
Въззивната жалба е неоснователна, решението на окръжния съд е правилно и
следва да бъде потвърдено.
От страна на ответника по въззивната жалба се претендира за
присъждане на разноски, но не се установява такива да са направени от
„Г.ф.“-гр.С.. В представеното с въззивната жалба пълномощно (л.20 от
досието на делото на апелативния съд) не е посочено да е изплатено
възнаграждение за защитата по делото. Със становището на ответника от
6.10.2021 г. не са представени документи, включително относно изплатено
възнаграждение за осъществената адвокатска защита. При тези обстоятелства
разноски в полза на ответника по въззивната жалба не следва да се
присъждат.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260149, постановено на 14.04.2021 г. по
т.д. 84/2020 г. на Окръжен съд-С.З..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10