Р Е Ш Е Н И Е
№ 2076
гр.Плевен, 13,12,2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при
секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№7456 по
описа на съда за 2016 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по
делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против И.И.Ц.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 793,25 лева, от които
сумата от 693,84 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,11,2013 г. – 30,04,2016 г., и сумата от 99,41 лева,
представляваща лихва за забава за периода 04,01,2014 г. – 04,07,2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5059/2016 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са
начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от *** отчети, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът,
находящ се в гр.***, е с абонатен №14533. В с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи претенцията и да постанови решение при
признание на иска.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че
признава иска. В с.з. ответникът се явява лично, като отново сочи, че
признава претенцията по ИМ.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът счита, че са налице условията на чл.237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска, тъй като с отговора на ИМ
ответникът е признал изцяло исковата претенция, и ищеца е направил искане да се
постанови решение при признание на иска. Предявеният иск е
допустим, а по същество – основателен и доказан, и следва да бъде уважен при
отчитане на направеното признание на иска от ответника в отговора на ИМ –
прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите
на чл.237, ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.
От приложеното ч.гр.д.
№5059/2016 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на
чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.
Не се спори по делото,
че ответникът е собственик на имота с абонатен №14533. Не се
оспорва и облигационната връзка между страните, като ответникът признава
претенцията по размерите, предявени с исковата молба.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането
на направените от ищеца разноски. Същият претендира такива
в
размер на 75,00 лева за държавна такса,
които следва да бъдат понесени от ответника. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло
иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
обаче не на претендираното от 360,00 лева, а в размер, определен от съда
/съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно
заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства/, или в размер на 150,00 лева. Съображенията
на съда за това са следните - съществува разлика в правния статут на адвоката
и юрисконсулта, която се дължи на съществените разлики в правната природа на
договора за поръчка и трудовия договор. Тази разлика и това, че чл.78, ал.8 от
ГПК
не препраща изрично към от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят съда до извода,
че адвокатското възнаграждение за
юрисконсулта следва да определя от съда при всеки конкретен случай съобразно
правната и фактическа сложност на делото и материалния интерес, без обаче
тази преценка да е обвързана от минимумите, предвидени в Наредба №1 от 9 юли
2004 г, тъй като тази наредба е приложима само за лица,
осъществяващи свободна професия в
защита правата и интересите на гражданите, като целта е да се уреди
конкуренцията пазара на адвокатската услуга във връзка с минималния размер при
уговарянето на възнагражденията. С оглед различията в
условията, при които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че
възнаграждението, което се присъжда на юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 от
ГПК,
е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат правила,
които са предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл.78, ал.8 от
ГПК
не фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на
организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема
и качеството на положения труд. Ето защо съдът счита, че
на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното
производство в размер на 150,00 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски от заповедното
производство в размер на 39,50 лева съразмерно с частта от вземането, за която
се установи, че съществува.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал1 от ЗЗД, че И.И.Ц., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 793,25 лева, от които
сумата от 693,84 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2013
г. – 30,04,2016 г., и сумата от 99,41
лева, представляваща лихва за забава за периода 04,01,2014 г. – 04,07,2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която
сума представлява вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№5059/2016 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.И.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за
държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.И.Ц., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от изпълнителния
директор ***, направените
разноски в заповедното производство в размер на 39,50 лева
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Решението е постановено
при участието на *** като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: