Решение по дело №738/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 523
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20195200500738
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

 

Номер: 523 Година 2019г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П.                    ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На  30. 12.                                                                           2019 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ ИЛИЕВ  

                                                                                              ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ            

 

СЕКРЕТАР : ………………………. 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 738 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПКобжалване действията на съдебния изпълнител.

І.Развитие на съдебното производство. 

Изпълнително дело № 20198820400080  на ЧСИ Г. Тарльовски, регистрационен номер  882, с район на действие ОС Пазарджик,  е образувано със страни – взискател ТД на НАП гр. Пловдив и длъжник  Г.   Б.Б. , ЕГН ********** , с настоящ  адрес ***, в лично качество и като ЕТ „ Електро –А - &-Г.Б.“, собственост и представлявано от Г.Б.Б., със седалище и адрес на управление на дейността с. Х., община П., ул. ***.

С Разпореждане  № 3031/ 16. 07. 2019г. на ЧСИ за обезпечаване вземането на взискателя ЧСИ е наложил следните обезпечителни мерки:

-      Запор на МПС , собственост на длъжника ,марка „ФИАТ ПУНТО“ , рег. № ***;

-      Възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника , представляващ гараж , със застроена площ 17 кв. м., находящ се в гр. П.,ул.  ***,с идентификатор   55155.501.1240;

Запорът е наложен със Запорно съобщение   изх.№ 8793/17. 07. 2019г.  на ЧСИ.  Възбраната е наложена  с Постановление за налагане на възбрана № 3037/ 17. 07. 2019г. на  ЧСИ  и писмо до службата по вписванията гр. Пазарджик, изх. № 8795/17. 07. 2019г.   

Това изпълнително действие се обжалва от  трето лице за изпълнителното производство  М.Т.Б., ЕГН **********,*** ,бивша съпруга на длъжника.         

В жалбата се излагат съображения за неправилност  и незаконосъобразност  на обжалваното изпълнително действие . Искането е  да се отмени  отказа на ЧСИ до размера на ½ ид.част от вещите, тъй като до този размер вещите не принадлежат на длъжника.  С жалбата се представят писмени доказателства  в подкрепа на жалбата.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК  не са постъпили писмени  възражения от  взискателя и от длъжника.    

В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като приема, че същата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна . Излага   подробни съображение в подкрепа на становището си . 

ІІ. Правни изводи .

Подадената  жалба е  частично процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна . В текста  на чл. 435   ал. 4 от ГПК е посочено, че трето лице може да обжалва действията на  съдебния изпълнител , само когато изпълнението е насочено върху вещи , които в деня на запора ,възбраната или предаването , ако се отнася до движими вещи, се намират във владение на това лице . Жалбата не се уважава , ако се  установи ,че  вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.   

В жалбата са изложени обстоятелства за това ,че  вещите върху които са наложени обезпечителни мерки са   съсобствени между длъжника и третото лице. Твърди се ,че към момента на налагането на запора и възбраната и към настоящия момент вещите се намират във владение на  третото лице. Твърди се ,че правата на длъжника в съсобствената вещ са до размера на ½ ид. част.  

Твърдението в жалбата относно владението върху вещите не е оспорено  по никакъв начин в съдебното производство  от взискателя и  от  длъжника,поради което следва да се приеме,че в полза на третото лице съществува право на жалба ( третото лице има правен интерес да обжалва изпълнителното действие ) .

 Според утвърдената съдебна практика на ВКС ,при условията на чл. 435 ал. 4 от ГПК третото лице може да обжалва всички действия на ЧСИ,а не само действията, които подлежат на обжалване от взискателя и от длъжника . 

Жалбата е  подадена  в преклузивния едноседмичен  срок по чл. 436 ал.1 от ГПК от узнаване за обжалваното изпълнително действие.В жалбата е посочено ,че за налагането на запора и на възбраната третото лице е узнало   на 26. 07. 2019г.,  от съдържанието на изпратената до длъжника ПДИ . В  копието на изпълнителното дело , което е изпратено в съда  е приложен препис от ПДИ изпратена до длъжника. В призовката е  отразено ,че е получена лично от длъжника  на 25. 07. 2019г.  Установява се по делото( виж справката на съда по Наредба№ 14/18 11. 2009г.) ,че длъжника и третото лице имат  регистриран един и същи  постоянен и  настоящ адрес ***.  При тези данни следва да се приеме за достоверно твърдението на третото лице за датата на узнаване на обжалваното изпълнително действие , тъй като в ПДИ е посочено за наложените обезпечителни мерки .      

Разгледана по същество жалбата    е частично основателна. 

Към жалбата са представени писмени доказателства , от които се установява ,че процесните вещи са придобити по време на брака между третото лице и длъжника. Третото лице и длъжника  са сключили граждански брак  на 22. 06. 1997г. Гаражът е придобит  на 30. 05. 2013г. с нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот № 199/30. 05. 2013г. ,на името на длъжника  Г.Б.Б.. Лекият автомобил е придобит на 17. 03. 2010г. с договор за покупко- продажба на МПС ,също на името на длъжника Г.Б.Б.. При тези данни и на основание чл. 21 от СК  следва да се приеме ,че вещите  след придобиването им са  станали СИО.  Не е оборена презумпцията за съвместния принос по чл. 21 ал. 3 от СК. Няма данни по делото   процесните вещи или някои от тях да  представляват лично имущество ,при хипотезите на чл. 22 и чл. 23 от СК.

По делото е представено Решение № 57/18. 02. 2016г. на районен съд Димитровград, от което се установява,че бракът между страните е прекратен с развод.    С прекратяване на брака е прекратена и СИО, която от бездялова съсобственост се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове на съпрузите – чл. 27 ал. 1 от СК и чл. 28 от СК.

По делото е представен договор за доброволна делба на придобитото имущество по време на брака с дата 31. 03. 2016г. От съдържанието на договора се установява,че вещите , които са предмет на принудителното изпълнение не са предмет на договора за делба .  Следователно ,към момента на налагането на запора и възбраната на 17. 07. 2019г. , вещите предмет на принудителното изпълнение се намират в режим на съсобственост между   бившите съпрузите при равни дялове на  страните. Вещите нямат характеристиката на СИО по смисъла на чл. 21 от СК.  При това положение разпоредбите неа глава 44  от ГПК „ Изпълнение върху вещи в съпружеска общност „ не са приложими. Приложима е разпоредбата на чл. 500  от ГПК относно продажбата на съсобствен имот. Според тази правна норма ,когато изпълнение е насочено върху съсобствен имот за дълг на някои от съсобствениците ,имотът се описва изцяло,но се продава само идеалната част на длъжника.Имотът може да бъде продаден изцяло ,ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.От съдържанието на правната норма следва извода ,че при налагането на обезпечителни мерки по реда на чл. 449 от ГПК и чл. 450 от ГПК  върху съсобствена вещ  обезпечението следва да има за предмет само правата на съсобственика в имота ,но не и цялата вещ. Като е наложил обезпечителни мерки изцяло върху вещите ЧСИ е извършил незаконосъобразно изпълнително действие. По делото е установено безспорно ,че към момента на налагането на запора  длъжника е собственик на ½ ид. част от вещта.

По отношение на недвижимия имот  незаконосъобразното изпълнително действие е поправено от ЧСИ с  последващо  Разпореждане от 05. 08. 2019г. , като възбраната е наложена върху ½ ид. част от имота,колкото са правата на длъжника в имота . Това действие на ЧСИ следва да се вземе предвид  от съда при   условията на чл. 235 ал. 3 от ГПК ,тъй като има значение за правилното решаване на спора. Това прави жалбата против действията на ЧСИ в тази  част   процесуално недопустима поради липсата на правен интерес. В тази връзка следва да се отбележи, че след извършване на поправката с писмо изх. № 9788/05. 08. 2019г. ЧСИ е уведомил жалбоподателката да заяви   изрично дали поддържа подадената жалба  в тази част.   С отговор вх. № 11583/23. 08. 2019г. пълномощника на жалбоподателката е заявил,че поддържа подадената жалба. Ще следва в тази част жалбата да се остави без разглеждане ,като процесуално недопустима и да се прекрати производството по делото.

По отношение на лекия автомобил ЧСИ не е извършил поправка на изпълнителното действие , като се е позовал на чл. 504 ал. 1 от ГПК. Позоваването на тази правна норма е неправилно, тъй като  не се касае до продажба на  вещ,която се намира в  режим на СИО, а до продажбата на вещ , която се намира в режим на съсобственост. По отношение на тази вещ също е приложима разпоредбата на чл. 500 от ГПК.     

Ще следва в  тази част да се уважи жалбата ,като се отмени разпореждането на ЧСИ , с което е наложен запор върху цялата вещ и се укаже на  ЧСИ запора да се наложи върху ½ ид. част от вещта.

Предвид   на гореизложеното и на основание чл. 437   от ГПК   Пазарджишкия окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 10047/01. 08. 2019г. подадена от третото лице за изпълнението  М.Т.Б., ЕГН **********,***, В ЧАСТТА против действието на ЧСИ , представляващо налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника , представляващ гараж , със застроена площ 17 кв. м., находящ се в гр. П.,ул.  ***,с идентификатор   55155.501.1240, наложена с Постановление за налагане на възбрана № 3037/ 17. 07. 2019г. на  ЧСИ  и  писмо до службата по вписванията гр. Пазарджик, изх. № 8795/17. 07. 2019г. ,  като ПРОЦЕДУАЛНО НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА  производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯВА изпълнителното действие на ЧСИ Г. Тарльовски, регистрационен номер  882, с район на действие ОС Пазарджик,по изпълнително дело № 20198820400080 по описа на ЧСИ ,  представляващо налагането на „запор „ върху лек автомобил марка „ФИАТ ПУНТО“ , рег. № ***,до размера на ½ ид. част от вещта .    

ВРЪЩА   изпълнителното дело с  УКАЗАНИЯ до ЧСИ за налагането на запор върху ½  ид. част от вещта , колкото са правата на собственост на длъжника във вещта.   

  

 

            Решението  в частта,в която се  оставя без разглеждане жалбата и се прекратява производството по делото ( в тази част решението има характер на определение ) подлежи на обжалване с частна жалба в  едноседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд Пловдив . В останалата част решението е окончателно .        

 

 

            

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

             ЧЛЕНОВЕ :