ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1346
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Пламен П. Чакалов
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502735 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба от Ж. Ф. Г. от гр.Пловдив, чрез
пълномощника адв.С.М. от ПАК, срещу определение № 263510/27.08.2021г. по гр.д.
№14817/2020г. на РС Пловдив, ХХІІ гр.с., в частта в която е оставена без уважение
молбата на адв. С.М. с вх. № 284111 от 16.07.2021 г. за изменение на Решение №
261906 от 08.07.2021 г., постановено по гр.д. № 14817/2020 г. по описа на ПРС в частта
за присъденото на адв. С.М., адвокатско възнаграждение, като бъде присъдено
допълнително възнаграждение в размер на 600 лева или общо 900 лева.
Твърди се че решението е неправилно несъобразено с чл.2 ал.5 от Наредба №1
от 09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Твърди се че са предявени два комулативно съединени искове в едно производство
като за всеки иск се заплаща отделен адвокатски хонорар, чийто размер се определя по
чл.7 от горната Наредба.
Постъпил е отговор от въззиваемия „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД
гр.София, с който жалбата се намира неоснователна иска се потвърждаване на
обжалваното определение.
РС Пловдив приема, че в случая адвокатското възнаграждение се определя
върху интереса, заявен по делото, формиран от сбора на цената на предявените искове
/242.70 лева – по иска за нищожност и 174.62 лева – по иска по чл.55 ЗЗД, общо 417.32
лева/, като е определено едно адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка съдът споделя съдебна практика на ВКС, обективирана
в Определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч.т.д. № 1649/2017 г., I ТО на ВКС и
изброените в този съдебен акт други определения на ВКС, както и Определение №
344/04.12.2019 г. по т.д. № 1351/2019 г. ВКС II ТО, съгласно които е прието, че в
хипотеза на обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от
1
цената на отделните искове, като на база този сбор се определя адвокатското
възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатките
възнаграждения.
Жалбоподателят сочи в обратната насока практика на ВКС отразена в
Определение №267/11.12.2018г. по т.д. №860/2018г. на ВКС, І т.о., Определение
№360/30.07.2018г. по ч.т.д. №1807/2018г. на ВКС, І т.о., Определение №90/07.02.2019г.
по гр.д. №3870/2018г. на ВКС, 4 г.о., Определение №106/24.09.2020г. по гр.д.
№54/2020г. на ВКС, 2 г.о., Определение №145/05.05.2020г. по ч.гр.д. №4642/2019г. на
ВКС, 4 г.о., според която по силата на чл.2 ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки иск се заплаща
отделен адвокатски хонорар.
Настоящият съд намира за правилно второто становище на ВКС. Начинът на
формиране на адвокатските възнаграждения е нормативно уреден не в ГПК, а в ЗА и в
Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, по граждански дела. Горната Наредба на ВАС е пределно ясна и не се
нуждае от особено тълкуване, а именно по силата на чл.2 ал.5 за всеки иск се заплаща
отделен адвокатски хонорар. Броят на исковете по делото е безспорно два. Спорен е
въпроса дали с тези два иска се защитава един интерес или два различни интереса.
Този въпрос обаче е ирелевантен за настоящия спорен въпрос, защото нито ЗА, нито
Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС не се интересуват дали с няколкото предявени
иска се защитава един или няколко отделни интереса. За определяне на адвокатския
хонорар има значение само броя на исковете, а не броя на интересите. Прилагането по
аналогия на нормата чл.72 от ГПК е неправилно и е в противоречие с чл.46 ал.2 от
ЗНА, която допуска прилагане на аналогии, само в случай на непълен нормативен акт и
за неуредени случаи, какъвто настоящият не е. Сама по себе си нормата на чл.72 от
ГПК не касае определянето на броя на исковете или на адвокатските хонорари, касае
съвсем друг въпрос - определянето на държавната такса за съдебното дело. Ето защо
критерият за определяне на адвокатски хонорар по Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС
е само броя на предявените искове и техните характеристики, видове, размер и др.
Ето защо обжалваното определение на ПРС по чл.248 от НПК е неправилно и
следва да се отмени, като се присъди още едно адвокатско възнаграждение на адв.М.,
но не както същият иска по чл.7 ал.1 т.4 от Наредбата за неоценяем иск – 600 лв., а по
чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата – 300 лева, като за оценим иск. Това е така, защото в казуса
искът за нищожност на оценима клауза по договор в пари, като неустойката по чл.4
ал.2 от договора за потребителски кредит е с размер на засегнатия материален интерес
от 174,62 лева. Тази цена на иска е правилно определена от РС Пловдив и държавната
такса е определена на 50 лв. по силата на чл.1 от Тарифата за държавните такси
събирани по ГПК във вр. с чл.69 ал.1 т.4 от ГПК. Спор по този повод пред първата
инстанция е нямало, поради което по силата на чл.70 ал.1 от ГПК цената на иска и
неговия начин на определяне не може да е предмет на дискусии в настоящия етап от
процеса.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 263510/27.08.2021г. по гр.д. №14817/2020г. на РС
Пловдив, ХХІІ гр.с., в частта в която е оставена без уважение молбата на адв. С.М. с
2
вх. № 284111 от 16.07.2021 г. за изменение на Решение № 261906 от 08.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 14817/2020 г. по описа на ПРС в частта за присъденото на адв.
С.М., адвокатско възнаграждение, като бъде присъдено допълнително възнаграждение
в размер на 600 лева, като вместо това:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК постановеното Решение № 261906
от 08.07.2021 г., постановено по гр.д. № 14817/2020 г. по описа на РС Пловдив, в
частта за разноските като вместо това:
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, офис 40-46 да заплати
на адв.С.П. М. вписан в АК Пловдив сумата от още 300 лева за разноски за адвокатски
хонорар или общо 600 лева за разноски за адвокатски хонорар по делото, за
предоставена безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3