№ 683
гр. Варна, 01.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000519 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на КОЛЕКТ БГ АД,
ЕИК *********, София, чрез адв.Л. М., срещу решение №208/06.05.2024г., постановено по
т.дело №173/2023г. по описа на ВОС, с което съдът е отхвърлил предявените от „КОЛЕКТ
БГ“АД, ЕИК *********, гр.София, район Витоша, ул.„Рачо П.Казанджията“ No4, ет.6,
срещу И. С. И., ЕГН **********, гр.Варна, жк.
„*****************************************, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати следните суми: сумата от 15 248,15 шв. фр. /петнадесет хиляди двеста четиридесет
и осем швейцарски франка и петнадесет рапена/, представляващи ЧАСТ от общо дължима
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31955 от 18.12.2007г. в
размер на 64 127, 59 шв.фр./ шестдесет и четири хиляди сто двадесет и седем швейцарски
франка и петдесет и девет рапена/, ведно със законна лихва върху претендираната част от
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 27.03.2023г. до
окончателното изплащане; сумата от 4 438,90 шв.фр., мораторна лихва, начислена върху
претендираната главница от 15 248,15 шв. фр., за периода 14.05.2020г. до 27.03.2023г. като
неоснователни.
Въззивникът счита обжалваното решение на ВОС за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалните правила и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Твърди, че направените от съда изводи по същество са
незаконосъобразни. Твърди, че е налице влязло в сила решение по т.дело №702/2018г. на
ВОС, с което ответникът И. С. И. е осъден да заплати на Юробанк България АД главница по
договора в размер на 48 879.44 шв.франка, част от общо дължима в размер на 64 127.59
шв.франка. Това решение формира СПН по основанието на вземането, вкл. всички
правопораждащите го факти. Настоящият ищец се легитимира като цесионер на банката въз
основа на договор от 27.03.2020г. ведно с всички обезпечения и принадлежности. Твърди, че
въз основа на решението било образувано изп.дело №136/2023г. на ЧСИ С.Я.. Настоящият
спор касае разликата до пълния размер на дължимата главница по договора за кредит.
Твърди се, че ВОС не е зачел СПН по предходно постановеното решение като е приел
частичната нищожност на клаузи от договора, а тяхната валидност е обхваната от СПН,
1
съотв. недопустимо съдът е преразгледал този въпрос в противоречие с чл.297 и чл.299 ГПК.
Окръжният съд е нарушил и постановките на ТР №3/2019г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди се, че от постановеното решение на ВОС не може да се извлече волята на съда
относно нищожността на целия договор за кредит или нищожност на отделни негови клаузи,
вкл. тези относно възнаградителната лихва. И в двата случая се твърди, че постановеното
решение е в нарушение на материалния закон. /цит.практика на ВКС/Твърди се, че в
първоинстанционния акт липсват мотиви /същите са формални, неясни и
вътрешнопротиворечиви/ относно приетата неравноправност на клаузите на чл.1, чл.2 и чл.6
от договора за кредит. Съдът не бил отчел, че съгласно определението на СЕС по дело 117/23
посочените клаузи не са дефинитивно неравноправни, а подлежат на конкретна преценка от
съответната юрисдикция. Изводите на съда са в противоречие с практиката на съдилищата и
с чл.145 ЗЗД. Аргументира се становище за нарушаване на материалния закон относно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Твърди се, че реален паричен поток е
извършен не в швейцарски франкове, а в резервната валута на страната – евро, но
независимо от това поддържа, че няма основание да се приеме, че кредитът не е уговорен в
шв.франкове. Твърди се, че посочените клаузи от договора са били уговорени ясно и
разбираемо като потребителят се е съгласил изрично с отпускане на кредита именно в тази
валута. При съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон е формиран и извод за неравноправност на клаузата на чл.6, ал.3 от
договора за кредит. Освен това въззивникът сочи, че изводите си съдът е аргументирал с
неприложим материален закон, който не е бил част от обективното право към момента на
сключване на договора от 18.12.2007г.
Твърди се, че съдът неправилно приел, че между страните липсват ясни договорки за
разпределяне на лихва и главница в месечните вноски както и на падежна дата при
положение, че бил обвързан от СПН на предходно постановено по частичен иск решение.
Твърди се още, че дори при неравноправност на клаузите за възнаградителна лихва, то съдът
е следвало да приложи първоначално договорената такава и нищожността на чл.6, ал.3 от
договора не води до освобождаване на потребителя от задължението за заплащане лихвата
по кредита. Този извод на съда противоречи на актовете на СЕС. В противоречие с тази
практика е и приетото от съда, че кредитът е отпуснат в евро съгласно определение по дело
С- 1179/23, което е неправилно интерпретирано от съда. Необоснован и изцяло неправилен е
и извода на съда, че задължението му за главница по договора за кредит било изцяло
заплатено. Поддържа се при аргументиране на това становище, че изводите на съда са в
противоречие с цитираната от него практика, а са и неясни относно приетата
неоснователност на иска. Приетите за изплатени суми от главницата се твърди, че са
заплатени преди решението по т.дело №702/2018г. на ВОС, а част от тях в изпълнението
като законни лихви и такси за ЧСИ. Излагат се съображения и за неправилност на съдебното
решение в частта по разноските. Претендира се отмяна на постановеното решение и вместо
това уважаване на предявените искове ведно с присъждане на сторените разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило писмено становище на насрещната страна И. С. И.,
чрез адв.В. С., в качеството й на особен представител на страната, за неоснователност на
жалбата. Претендира се потвърждаване на обжалвания съдебен акт както и определяне на
възнаграждение за процесуалното представителство на страната. Излагат се съображения, че
съдът правилно е отчел извършените плащания съгласно счетоводната експертиза, което е
довело до извода за погасяване на задължението за главницата по договора. Съдът не е
допуснал нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Разгледал е
въведените от ответника възражения за неравноправни клаузи от договора и тяхната
нищожност. Правилно съдът приложил обективираната в актове на СЕС практика, Правилно
бил приел, че на потребителя не била предоставена цялата необходима информация, за да
вземе обективно и информирано решение за конкретния кредитен продукт. Правилно се
2
твърди, че съдът е достигнал до извод за прехвърляне на валутния риск по договора върху
кредитополучателя както и че липсата на погасителен план води до невъзможност да се
прецени финансовата тежест на същия.
С определение №473/02.08.2024г., постановено по предходно образуваното ВТД
№364/2024г. на ВнАС, Трети състав, съдът е прекратил същото и върнал на окръжен съд за
произнасяне по обективирано искане с правно основание чл.248 ГПК.
С определение №1082/19.08.2024г. по т.дело №173/2023г. съдът е оставил без уважение
молбата на Колект БГ АД, обективирана във въззивната жалба на дружеството, за изменение
на решението по делото в частта за разноските с отмяната им като същите останат в тежест
на бюджета на съда.
Срещу това определение е постъпила частна жалба на КОЛЕКТ БГ АД, с която
същото се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Приемайки, че разноските за
сумата от 700 лева, депозит за ССЕ, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца по реда на
чл.77 ГПК, а не по реда на чл.78 ГПК, съдът е нарушил процесуалния закон и
задължителната практика на ВКС. Експертизата е била допусната по искане на ответника,
представляван от особен представител, на което искане ищецът се е проитовпоставил като
изразил становище за ненужност на заключение, не поставил допълнителни въпроси като се
е позовал на СПН на предходно решение по частичен иск. Фактът, че на ответника бил
назначен особен представител на разноски на ищеца съгласно чл.47, ал.6 ГПК, не означава,
че последният следва да заплати и всички сторени от страната разноски и такси.
Разпределението на разноските по делото се извършва с оглед изхода от конкретния спор
съгласно чл.78 ГПК, а не по реда на чл.77 ГПК. /цит.практика на ВКС/ Счита, че
извършените от страната разноски по поискани от нея процесуални действия, следва да
останат в тежест на тази страна, съответно могат да бъдат разпределени съгласно чл.78 ГПК.
Същите не се дължат авансово от ищеца, а следва да бъдат за сметка на съдебния бюджет, а
след приключване на делото – разпределени по реда на чл.78 ГПК. Моли за отмяна на
определението и разпределяне на разноските по реда на чл.78 ГПК.
По частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна, представлявана от
особения представител адв.В.Д., за неоснователност. Моли за отхвърляне на частната
жалбата и изплащане на адв.възнаграждение.
При преценка редовността на въззивната и частната жалба съдът констатира, че същите
са подадени от надлежна страна, чрез процесуалния й представител, в преклузивните
срокове и при интерес от обжалването.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания и обосновани твърдения за
допуснати от съда процесуални нарушения.
Съдът констатира, че доколкото в производството на страната на ответника е назначен
особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, то във въззивното производство нему се
дължи отделно възнаграждение, задължен за което е винаги ищецът. Тъй като Колект БГ АД
е въззивник, на същия следва да бъдат дадени указания по реда на чл.101 ГПК да внесе по
сметка на съда дължимото на особения представител възнаграждение за тази инстанция.
Съдът определя същото за настоящата инстанция в размер на 600 лева.
Въз основа на разменените становища на страните и очертания предмет на въззивния
спор, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на КОЛЕКТ БГ АД, ЕИК *********,
София, чрез адв.Л. М., срещу решение №208/06.05.2024г., постановено по т.дело
3
№173/2023г. по описа на ВОС, с което съдът е отхвърлил предявените от „КОЛЕКТ БГ“АД,
ЕИК *********, гр.София, ул.„Рачо П.Казанджията“ No4, ет.6, срещу И. С. И., ЕГН
**********, гр.Варна, жк.„*****************************************, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 15 248,15 шв. фр.
/петнадесет хиляди двеста четиридесет и осем швейцарски франка и петнадесет рапена/,
представляващи част от дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 31955 от 18.12.2007г. в размер общо на 64 127, 59 шв.фр./ шестдесет и четири
хиляди сто двадесет и седем швейцарски франка и петдесет и девет рапена/, ведно със
законна лихва върху претендираната част от главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба на 27.03.2023г. до окончателното изплащане; сумата от 4 438,90 шв.фр.,
мораторна лихва, начислена върху претендираната главница от 15 248,15 шв. фр., за периода
14.05.2020г. до 27.03.2023г.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на КОЛЕКТ БГ АД, ЕИК *********,
София, чрез адв.Л. М., срещу определение №1082/19.08.2024г., постановено по т.дело
№173/2023г. на ВОС, по реда на чл.248 ГПК, в частта за възложените с решението върху
ищеца /жалбоподател/ разноски за депозит за ССЕ по чл.77 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№519/2024г. по описа на ВАпС в о.с.з. на
17.12.2024г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
определението.
УКАЗВА на основание чл.101 от ГПК на въззивника КОЛЕКТ БГ АД, че същият следва
в 1 седмичен срок от уведомяването да представи доказателства за платен по сметка на АС-
Варна по номера на делото депозит за заплащане възнаграждение на особения представител
на насрещната страна адв.В. Д. С., назначена на основание чл.47, ал.6 ГПК в
първ.производство, в размер на 600 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивника КОЛЕКТ БГ АД, че в случай, че не представи
доказателства за внесената сума за възнаграждението на особения представител,
производството по делото образувано по подадената от ищеца въззивна жалба ще бъде
прекратено.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4