№ /25.10.2021
год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII СЪСТАВ, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 2324 по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е на 25.10.21г. по жалбата на „Златни пясъци“ АД,
представлявано от И.Ч. срещу Заповед № ДК-02-ВН-19/28.09.2021г. , издадена от Началника
на РДНСК Варна, с искане да бъде отменена.
С жалбата е направено и особено искане за спиране на
предварителното изпълнение на оспорената заповед.
С обжалваната по делото заповед, на основание чл. 57а,
ал. 3, ал.4, ал.6 и ал.7 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя в качеството на
собственик да премахне незаконосъобразно поставения преместваем обект: „Открита
сцена под навес“, северно от ресторант
„Амфора“, разположен в УПИ II- за търговски комплекс, кв.69, по плана на к.к.“Златни
пясъци“, гр.Варна, ПИ с ид.№10135.513.253.
Предвид направеното искане за спиране на предварителното
изпълнение на оспорената заповед, по което съдът дължи произнасяне незабавно /
арг. от чл. 166, ал. 3 АПК/ и наличието на образувано дело по жалбата /чл. 166,
ал. 1 АПК/, съдът излага следното:
Искането е допустимо. Същото е депозирано от адресата на
заповедта, за когото е налице правен интерес- чл. 147, ал. 1 АПК. Налице е и
процесуалната предпоставка по чл. 217, ал. 2, вр. ал. 1, т. 11 ЗУТ-подадена
жалба срещу заповедта.
Разгледано по същество искането е неоснователно, по
следните съображения:
В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на
жалбата /чл. 166, ал. 1 от АПК/, приложимата разпоредба на чл. 217, ал. 1, т.
11 от специално приложимия закон-ЗУТ предвижда, че жалбата не спира
изпълнението на процесната заповед, освен ако съдът разпореди друго- чл. 217,
ал. 2 ЗУТ.
В съответствие с чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно- при всяко
положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението
може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
В тежест на молителя е да посочи и установи пред съда
нови обстоятелства по чл. 166, ал. 2 от АПК -такива, каквито да са се
осъществили след издаването на акта, при които спирането на изпълнението на
заповедта е основателно.
В хипотезата, когато законодателят е допуснал
предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може
да спре предварителното изпълнение, само когато по делото е доказано, че
предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или
трудно поправима вреда.
Вредата може да бъде причинена само от нови факти и
обстоятелства- такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и
обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили
преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането.
Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им
върху правната сфера на адресата на акта е на искателя.
Законът не изисква да се установи, че публичният интерес,
в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата
на закона, е по-малко значим от личния интерес на оспорващия. Какви са били
мотивите на законодателя за изключението от установения общ принцип на
суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към
възможността съдът да спре предварителното изпълнение. С оглед на това дали те
са или не са били някоя от целите по чл. 60, ал. 1 АПК е без правно значение за
преценката на основателното на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр.
с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и
обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма
да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права
и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността
на правото, чиято защита се търси. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал.
2 АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното
/тъй като е по силата на закона/ предварително изпълнение в резултат на
новонастъпили факти, а в хипотезата на чл.60, ал. 1 АПК преценката на органа е
върху наличието на обстоятелствата, които допускат предварителното изпълнение.
Двете разпоредби по никакъв начин не се съотнасят и предпоставките им не се
намират в каквото и да било съотношение.
В случая жалбоподателят аргументира особеното си искане
за спиране на предварителното изпълнение на заповедта с твърдение, че
премахването на т.н. “открита сцена под навес“ ще доведе до значителни
имуществени вреди за него. Нито се твърдят, нито от приложените доказателства
се установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на
оспорената заповед, въз основа на които да може да се обоснове извод за
значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение.
Позоваването на вреди, които жалбоподателят твърди, че ще претърпи, не са в
резултат на новонастъпил факт. Те са пряка последица на самото допуснато
предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал въз
основа на чл. 217, ал. 1 ЗУТ.
Отделно от това дори и да настъпи конкретна вреда за
дружеството, тя ще е само имуществена и при евентуална основателност на жалбата
би могла да бъде обезщетена по реда на ЗОДОВ. Не на последно място следва да се
посочи, че извършената проверка е инициирана от ВАП, отдел „Надзор за
законност“ във връзка със смъртен случай в гр.София на дете, поради досег с
електрическа енергия от захранване на преместваем обект. Следователно човешкият
живот е несъизмерим с евентуалните вреди от предварителното изпълнение на
заповедта.
С оглед на изложеното, съдът приема, че не са налице
предпоставките по чл. 166, ал.2 вр. ал.4 от АПК и искането за спиране на
предварителното изпълнение следва да бъде оставено без уважение.
Тъй като молителят не е заплатил д.т. за образуване на
производството, същият следва да бъде осъден да заплати д.т. в размер на 50лв.
по сметка на АС Варна.
По изложените съображения и на основание чл. 217, ал.2 ЗУТ и чл. 166, ал.4 от АПК, Административен съд Варна, 23-ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Златни
пясъци“ АД, представлявано от И.Ч. срещу предварителното изпълнение Заповед №
ДК-02-ВН-19/28.09.2021г., издадена от Началника на РДНСК Варна.
ОСЪЖДА „Златни пясъци“АД, ЕИК *********, представлявано от И.Ч.
да заплати по сметка на АС Варна държавна такса в размер на 50лв./петдесет
лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:……………..