Решение по дело №897/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по жалба на Г. Н. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Пловдив, против Заповед № Л-989 от 19.04.2024г., на Началника на затвора Пловдив, с която на основание чл. 101 т.7 във вр. с чл. 107 ал.1 от ЗИНЗС е наложено на Г. Н. А. дисциплинарно наказание – три денонощия изолиране в наказателна килия условно за срок от три месеца.

Жалбоподателят моли за отмяна на заповедта, като сочи, че намереният телефон не е негова собственост, не е ползвал телефона, а снимката в приложението е стара и направена когато и бил свободен гражданин.

В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата, приподписва същата. Претендира отмяната на оспорената заповед.

Ответникът, в писмено становище, намира жалбата за неоснователна.

Претендира потвърждаване на заповедта.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 04.04.2024 г., в 18.00 часа, на пост № 3, ст. № 27, е извършено претърсване и обиск на настанените в стаята лишени от свобода. Открит е мобилен телефон „Редми“, в режим на работа, собственост на л.св. Б. Р. Н., ползван и от л.св. Г. Н. А., като има приложени снимки, свалени от мобилния апарат.

Нарушението е констатирано с докладна записка № 1944/15.04.2024 г. от младши инспектор Б. Х. - надзирател, 2 бр. протоколи за претърсване и обиск, 4 бр. обяснения от лишените от свобода лица, справка от инспектор Б. - ДГН, 2 листа снимков материал и становище от Д. Б.- ИСДВР.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства.

Съдът констатира противоречия между писмените обяснения, дадени в хода на административното производство и показанията и обясненията на жалбоподателя и свидетелите, дадени в съдебното заседание.

В писмените обяснения, приобщени към административната преписка /л.15 по делото/, Д. З. сочи, че не знае на кого е телефонът. В съдебното заседание твърди, че при обиска телефонът е намерен в Б. Н..

Жалбоподателят обяснява, че снимките са направени, когато е бил на свобода, но това твърдение е в противоречие с показанията на свидетеля Б. Н., който твърди, че е купил телефона от л. св. Ч. А., който е бил в затвора, а после се е преместил на друг пост.

Съдът не кредитира обясненията на свидетелите Б. Н. и на Д. З., тъй като същите са неясни и противоречиви. При това свидетелите не са безпристрастни, поради обстоятелството, че са настанени в една килия с жалбоподателя Г. А. и са в приятелски отношения със същия.

Във връзка с установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на Затвора Пловдив, овластен съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС. Издадена е в предписаната от закона писмена форма.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила. Заповедта е надлежно мотивирана от дисциплинарнонаказващия орган. Налагането на дисциплинарното наказание е основано на констатациите, съдържащи се в докладна записка с № 1749 и № 1944/15.04.2024г. от младши инспектор Б. Х. относно извършен обиск на лишените от свобода в стая 27, на пост 3 и претърсване на стаята и съставени протоколи за претърсване и обиск. По време на претърсването е открит мобилен телефон в режим на работа и сим карта под възглавницата на леглото на л.св. Г. Н. А.. Установено е, че телефонът е собственост на Б. Н..

Взети са обяснения от Б. Н., от Д. З..

Изпълнено е изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС за изслушване на нарушителя преди налагане на наказанието, видно от представеното писмено обяснение на Г. А. от 04.04.2024г.

Спазен е срокът за издаване на заповедта, съгласно изискванията на чл. 106 от ЗИНЗС.

Заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 97, т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях.

Съгласно чл. 97, т.2 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат.

Според дефиницията, дадена с нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние - действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

По делото не е спорно, че жалбоподателят Г. А. изтърпява наказание "лишаване от свобода" в Затвора Пловдив. От приложените доказателства се установява по несъмнен начин, че на 04.04.2024 г., в 18.00 часа, на пост № 3, ст. № 27, е извършено претърсване и обиск на настанените в стаята лишени от свобода. Открит е мобилен телефон „Редми“, в режим на работа, собственост на л.св. Б. Р. Н., ползван и от л. св. Г. Н. А., като има приложени снимки, свалени от мобилния апарат.

Събраните гласни доказателства и обяснения на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание, не опровергават констатираното от административния орган.

От Докладна записка с № 1944 от 05.04.2024г. на младши инспектор Б. Х. и от протоколи за претърсване и обиск се установи, че под възглавницата, на леглото на Г. А., е намерен мобилен телефон в режим на работа. Налага се изводът, че жалбоподателят е ползвал намереният телефон.

Следователно е налице хипотезата на чл. 97, т.3 във вр. с чл. 93, т.2 от ЗИНЗС. На основание чл. 101, т.7 във вр. с чл. 107, ал.1 от ЗИНЗС законосъобразно е наложено дисциплинарното наказание - три денонощия изолиране в наказателна килия условно за срок от три месеца, като наказанието под условие напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение.

При това положение оспорената заповед е законосъобразна, отговаря на изискванията и целта на закона, постановена е в съответствие с процесуалните правила и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Воден от горните мотиви Административен съд-Пловдив, III състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-989 от 19.04.2024г. на Началника на затвора Пловдив, с която на основание чл. 101 т.7 във вр. с чл. 107 ал.1 от ЗИНЗС е наложено на Г. Н. А. дисциплинарно наказание – три денонощия изолиране в наказателна килия условно за срок от три месеца.

Решението може да се обжалва по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от днес.