МОТИВИ
към Решение № 2 от 12.01.2017г по АНД дело № 963/1г на Районен съд -
Свиленград:
Производството
по делото е по реда на чл.378 и сл. на глава
ХХVІІІ от НПК
Образувано е
на основание чл.375 НПК,вр.чл.78аНК, въз основа на постановление от 08.12.2016г
на РП-Свиленград, с което е направено предложение обвиняемият Н.К.П. ***, с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.345 от НК, да
бъде освободен от наказателна отговорност (по реда на чл.78а НК) с налагане на административно
наказание.
РП-Свиленград,
редовно призована за в производството – не изпраща свой представител в о.с.з. и
не изразява становище по делото, в съдебната му фаза.
В с.з.
за което е редовно призован деецът
–обвиняемият Н.П. не се явява, представлява се от свой защитник адвокат – служебен, назначен в ДП. Последният не оспорва фактическата обстановка и фактите,
изложени в постановлението на РП, което процесуално становище изразява
от името на своя подзащитен и то изрично поддържайки да липсва спор по
релевираните факти на обвинението. Представя допълнителни писмени доказателства
във връзка с индивидуализацията на следващото се административно
наказание, които по съдържание са относими към установяване семейното и
материално положение на неговия доверител. В хода на съдебните прения
защитникът пледира за освобождаването на обв. П. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, на основание чл. 78а НК, при наличие на предпоставките за това, вкл. доказването на съставомерно престъпно
деяние и неговото авторство – последните не се оспорват, като поддържаните доводи
са изцяло ориентирани към индивидуализацията на санкцията. Последната,
защитникът моли съдът да определи в размер на установения минимум, съгласно
нормата на чл.78а НК, привеждайки
аргументи свързани с имотното състояние на обвиняемия и неговите доходи,
от които осигурявал издръжка и към момента на своите две деца, с оглед факта, че макар
навършили пълнолетие те продължавали обучението си като студенти във висши
учебни заведения, за придобиване на по-висока образователна степен и
квалификация.
След съвкупна
преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното
Обвиняемият
Н.К.П. –българин, български гражданин и неосъждан, по занятие шофьор, на която
длъжност работил и работи към момента. От около три години, с оглед трудовото
си правоотношение, той управлявал товарен автомобил марка”МАН” с регистрационен
номер Х 94 36 ВР с прикачено към него
полуремарке, с регистрационен номер Х 9498 ЕЕ, и двете собственост на ТД „Бади
Транс” ЕООД, със седалище гр.Хасково, видно от приложените в ДП 2 бр. преписи
на свидетелство за регистрация - част
ІІ, на всяко от посочените превозни
средства /л.31 от ДП/, издадени от МВР като документи с №№ *********/28.12.11г
и *********/29.02.12г. От съдържанието на първия цитиран документ (СР №
*********/28.12.11г) се установява и др.
релевантен обективен белег за
индивидуализацията на МПС -влекача, а именно номера на неговата рама,с
цифрово и буквено означение, както следва:
WMAH12ZZZ3M373402.
В изпълнение на
последния възложен му курс-автомобилен превоз на товар по международна дестинация, обвиняемият П.
управлявал същата тази товарна композиция – гореописаната,вкл. влекач и
прикачено полуремарке с посочени регистрационни номера. Така на 26.11.2016г преди обяд, именно с нея той
се придвижил до ГКПП „Капитан Андреево”,общ.Свиленград и се установил на
платно, излизащи от страната товарни автомобили. Там, след като преминал
митнически контрол продължил за паспортен контрол и се наредил на опашка,
изчаквайки реда си на тази линия. В този момент, отивайки към работното си
място на гише- кабинката за проверка на паспортите, свидетелят С.С. – граничен
полицай в ГПУ-Свиленград минал и покрай товарната композиция, управлявана от
обвиняемия П.. Вече се посочи, същата се индивидуализира като товарен автомобил
марка”МАН” с рег. № Х 94 36 ВР и прикачено към него полуремарке, с рег. № Х
9498 ЕЕ. Преминавайки покрай описания товарен автомобил/композиция/, св. С.
забелязал, а и му направило впечатление, че цифрите и буквите на задната
регистрационна табела на влекача са нарисувани и са с различна форма и размер.
Видял и предната табела с регистрационен номер, но тя изглеждала нормално. По
този повод той изискал от водача – обв. П. да му представи за проверка
документите за автомобила и неговите лични документи, при която установил документално съответствие
на регистрационния номер, този опразен в свидетелството за регистрация на МПС,
а ишменно Х 94 36 ВР отговарял на изписания върху табелата, ккоято виждал. В
тази връзка последвал въпрос от негова
страна към обвиняемия, защо задната регистрационна табела на влекача е различна, на което последният отговорил че не виждал
нищо нередно, заявявайки и двете табели да са били издадени от КАТ и поставени
на автомобила при неговата регистрация.
Независимо от това, в резултат на личните си впечатления и
формиралото се съмнение в редовността,т.е. истинността на едната от табелите(задната),
св. С. разпоредил на обвиняемия да отбие автомобила настрани. Последвало
уведомяването на началник смяната на ГП, който пък от своя страна потърсил
съдействието на компетентните органи от
РУП –Свиленград към ОД на МВР-Хасково. Пред явилите се на мястото - ГКПП
„Капитан Андреево” полицаи от РУ, а
именно свидетелите А.Ш. и Б.Р.,
обвиняемият Н.П. признал фактическото
обстоятелство той да е поставил неистинската задна регистрационна табела на
влекача. Тези свои действия той обяснил с факта на изгубването на оригиналната
такава, случило се преди няколко дни при
отиването му в Митница Пловдив, както и предстоящото му пътуване, в изпълнение на възложения му
международен превоз на товар, които обстоятелства формирали решението му и той поръчал на непознато за него лице да изработи
др. табела с регистрационния номер на влекача, която лично поставил на мястото
на липсващата - изгубената. Идентични са
и твърденията на обвиняемия П., поддържани от него в дадените обяснения в ДП
пред разследващия орган, след привличането му в това качество и повдигането на
обвинението против него.
Предвид
така установените фактически обстоятелства и след извършена формална проверка относно
редовността и истинността на процесната
регистрационна табела, изследвана от дежурния експерт на ГКПП потвърдил в
експертна справка, че същата не отговаря на международните изисквания по
отношение използваните видове защитна техника и интегрирани защити, форми и
размери, били предприети действия по уведомяване и на разследващ орган с оглед
данни за престъпление. По този повод и в хипотезата на чл.212,
ал.2,вр.чл.356,ал.3 НПК се образувало и
предварително разследване, водено като бързо производство –БПП № 554/16г по
описа на РУП –Свиленград, против обвиняем Н. П.. Последното е започнало с
първото действия по разследването –
оглед на местопроизшествие от 26.11.16г,
осъществен от разследващ орган и материализиран в съставения надлежен
Протокол за оглед от същата дата -26.11.16г, придружен с фотоалбум. Обект на
огледа са били товарния автомобил, с горепосочените индивидуализиращи белези и
поставената на същия задна регистрационна табела. автомобилът и
регистрационните му табели.
За нуждите на разследването, обвиняемият е предал
доброволно процесната табела с регистрационен номер Х 94 36 ВР поставена на
товарен автомобил, марка „МАН”, за което се съставил нарочен Протокол за
доброволно предаване от 26.11.16г. По този начин, чрез доброволното й предаване,
процесната табела е била приобщена като веществено доказателство по делото. В
Протокола за доброволно предаване се съдържа обективирано предпроцесуалното
изявление на обвиняемия за произхода на предадената вещ, което е с характер на
самопризнание.
По делото,
в досъдебната фаза - на предварителното разследване е била назначена и
извършена и трасологическа експертиза, обект на изследването по която е именно
задната табела с регистрационен номер Х
94 36 ВР издадена на товарен автомобил – влекач, марка „ МАН” и номер на рамата
WMAH12ZZZ3M373402. Видно от заключението на вещото лице – експерт криминалист в СНТЛ в
ОД –МВР Хасково, изследваната табела е неистинска и не отговаря на нито едно от
изискванията на действащия стандарт – БДС 15980:2010 за България, утвърден –официално и
приложим за изработването на табели с регистрационни номера на
автомобили в Р България. Спазен единствено е външния вид, както е посочил
експерта, като в заключението си (констативносъобразителната аналичитна
част) подробно е обсъдил констатираните
фактически несъответствия, обосноваващи даденото от него категорично заключение
за неистинността на процесната табела, представляваща и контролен знак, който
се издава от определен – компетентен държавен орган – службите Пътна полиция (КАТ),
по специален ред и важими за същия са специални изисквания досежно размери,
форма и съдържание – лимитирани реквизити и означения, както и материал от
който се изработва и задължителни защити. Заключението по съдебно
–трасологическата експертиза е приобщено към доказателствения материал по
делото, по надлежния процесуален ред на чл. 378,ал.2,вр.чл.282 НПК. Същото не се оспорва от страните и съдът изцяло го
кредитира като обективно, аргументирано и
компетентно изготвено. Въз основа на експертизата и установените с нея
формални недостатъци и несъответствия с изискванията за изработването й
съгласно БДС, съдът формира правния си извод, че регистрационната табела на
конкретното МПС с рег. № Х 94 36 ВР е неистинска, т.к. не е издадена от надлежния орган сектор Пътна полиция /КАТ/ към
МВР – компетентния държавен орган и по надлежния - установения за това ред,
предвиден в ЗДвП (чл.140) и Наредба № I-45/24.03.2000г за регистриране, пускане в движение
и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС (загл. изм. и доп.ДВ бр.105/02г, изм. ДВ бр.
67/12г), издадено от М-ра на вътрешните работи.
От приложената по делото справка за съдимост на обв. Н.
К.П. се установява, че същият не е
осъждан за престъпление от общ характер
и не освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Идентично
съдържание и липса на осъждания, респ. наложени наказания, на основание чл.78а НК са удостоверение и в актуалната справка за съдимост, служебно изискана в
хода на съдебното производство. От съдържанието на изготвената му
характеристика е видно и че той няма криминална регистрация и не се издирва от
органите на полицията. Т.е. личността му се определя с положителни
характеристични данни, вкл. и поради трудовата
му ангажираност и семейното му положение – женен и родител на две деца,
навършили пълнолетие и продължаващи обучението си във висши учебни
заведения. Тяхната издръжка и разходите
във връзка с обучението се осигуряват и понастоящем от обвиняемия Н.П., чиято
съпруга пък е с призната трайно намалена
работоспособност – 50%, поради сериозно заболяване. Фактът че децата му са
студенти се доказва от представените и приети в хода на производството 2 бр.
уверения, издадени от учебните завадения, където те са записани като студенти,
съотв. Уверение от Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” с № РД
-09-119/28.11.16г и Уверение №
1550/28.11.16г издадено от Тракийски университет гр. Ст.Загора. А относно
установяване инвалидизирането на съпругата му – А.П., съдът цени представения
препис от Решение № 1245/12.05.10г на
ТЕЛК – Хасково ІІ към МБАЛ АД гр. Хасково. Родствените и респ. семейноправните
връзки помежду, както и имената на съпругата и низходящите на обвиняемия се
изясняват от съдържанието на саморъчната декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние. Видно от
същия документ, отразени са данните и за неговото имущественото състояние и
получавани доходи, които за срок от 1 година, според вписаните обстоятелства,
възлизат на сума около 5000 лева. Последното, след пресмятане, сочи
средномесечно разполагаема сума - 416,67 лв. В това си цифрово изражение,
месечния доход на обвиняемия е определяем, в близка по стойност и дори под МРЗ
за страната към инкриминираната дата на деянието- 26.11.16г, установена в
размер 420 лв, съгласно ПМС № 375/28.12.15г.
За
извършеното деяние срещу Н.К.П. е било образувано досъдебно производство,
водено като БПП №554/16г по описа на РУП
-Свиленград с обвинение за престъпление по чл.345 от НК.След приключване на
разследването с постановление РП
предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност, и на
основание чл.78а НК да му бъде наложено
административно наказание.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване/Д-БПП/, които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378,ал.2,вр.чл.283 и чл.282 НПК. В тази насока, съдът кредитира
писмените доказателствени средства -
Протокол за оглед на местопроизшествие от 26.11.16г, ведно с фотоалбум
/л. 8-13/; Протокол за доброволно предаване на регистрационна табела, от
с.дата; 2 бр. копия/преписи на свидетелства за регистрация на МПС – част ІІ, с
№№ *********/28.12.11г и
*********/29.02.12г. изд. От МВР за влекача и полуремаркето, препис –извлечение от личен документ - паспорт на обвиняемия; характеристична
справка; 2 бр. уверения от ВТУ –гр. В.Търново и ТУ –гр.Ст.Загора; Решение на ТЕЛК № 1245/12.05.10г към МБАЛ АД Хасково; ДСМПИС ; справка за
съдимост и актуална- изискана в хода на съдебното производство; както и заключението по назначената съдебно-трасологическа
експертиза и т.н.. Така също, още и свидетелските показания от СП
материализирани в съответните протоколи за разпит на свидетели, а именно - С.С. /граничен полицай/ и А.Ш. ии Б.Р.
/полицаи от РУ –Свиленград/, както и обясненията дадени от обвиняемия Н.П.,
също в хода на ДП пред разследващия
орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от съда в съответствие с чл. 378,ал.2 НПК, след надлежното им
приобщаване, наред с др. писмени доказателствени средства, по
реда на чл.283 НПК и на посоченото правно основание.
В
доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се констатираха,
поради което не се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка
на доказателствената съвкупност, съдебният състав намира за необходимо да
отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички
свидетели, поради липсата на
противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика,
еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги
подкрепят. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене . Идентична е
оценката и относно обясненията на обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на
самопризнания, които не се опровергават
от останалите доказателства, колерират и с неговите предпроцесуални признания,
обективирани в Протокола за доброволно предаване на процесната регистрационна
табела. Обясненията му са логични, последователни, не съдържат противоречия,
подкрепят се и от другите гласни и писмени доказателства по делото, поради
което и съдът изцяло ги възприема за достоверни. Ето защо, не се намериха основания да не бъдат възприети
същите с доверие, доколкото не могат да се определят за изцяло защитна позиция,
респ. насочени към прикриване на обективната истина по делото.
Що се
отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от
съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради
което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените
процесуално следствени действия –оглед,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни
органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Съотв. официалните документи /СР МПС/ с оглед тяхната присъща материална
доказателствена сила обвързваща съда и се ползваха за доказване на обстоятелствата, удостоверени в тях, в
частност -индивидуализиращите белези на
ППС(рег. № дадените им при регистрацията и пускане в движение, марка, модел и
номер на рама) и техния собственик – ТД
„Бади Транс”ЕООД гр. хасково. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното
съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено
състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание
.Въз основа на гореизброените и обсъдени
писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи
относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
При
така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща в пълно
потвърждение на фактите изложени в постановлението на прокурора, съдът прави следните правни изводи:
Направеното
предложение на РП-Свиленград е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното
обвинение против обвиняемия е доказано в съвкупните си съставомерни признаци и
извършеното от него деяние, установено по делото, осъществява, както от обективна, така и от
субективна страна на съставът на престъпление, по чл.345 НК, тъй като на 26.11.2016г
на ГКПП”Капитан Андреево”, общ.Свиленград, същият си служил с контролен знак, неиздаден от
съответните органи - ПП /КАТ/ към ОД на
МВР, а именно задна табела с
регистрационен номер Х 94 36 ВР, която поставил на товарен автомобил марка
„МАН”с рама номер WMAH12ZZZ3M373402.
Налице
е съставомерно деяние по този текст от НК и авторството на същото се установява
категорично от показанията на разпитаните св. С., Ш. и Р., от обясненията на обвиняемия,
както и от писмените доказателствени източници и заключението по
трасологическата експертиза - всички обсъдени в съвкупност.
От
обективна страна, по делото несъмнено е установено, че обвиняемият П. е извършил фактически действия по поставянето на задна
регистрационна табела, на мястото на липсващата такава - оригинална, издадена за товарния автомобил –
влекач, марка „МАН”, с български рег. № Х 94 36 ВР. Този факт се признава в
депозираните от него обяснения в ДП, нещо повече обв. П. признава и
обстоятелството лично той да е поръчал изработването й, на лице упражняващо др. дейност и различно от съответния
компетентен орган. Действително
материализирания върху същата регистрационен номер е съответстващ на дадения за
това ПС, но табелата не е била изработена според задължителните изисквания на
стандарта и не е била издадена от съответния компетентен държавен орган, а
именно служба (звената) Пътна полиция към МВР, областните Дирекции и СДВР и по предвидения за това ред, според
действащото законодателство на Р България, като държава по регистрацията на
автомобила. Обсъжданите обстоятелства са безспорни, предвид дадената заключение
по съдебно-трасологическата експертиза, кредитирано от съда. В случая,
надлежния ред за регистрация на ПС,
сътов. за издаване на табели с регистрационен номер е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт
– Наредба № I-45/24.03.2000г за регистриране, пускане в движение
и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС (загл. изм. и доп.ДВ бр.105/02г, изм. ДВ бр.
67/12г), издадена от М-ра на МВР. В тази форма, именно се е изразило изпълнителното
деяние, субсумиращо служенето с контролен знак за идентификацията на МПС, осъществено
чрез действието по поставянето на табелата с регистрационния номер за обозначаване на
превозното средството и неговата индивидуализация. Същевременно ползването й, в случая е било неправомерно, тъй като табелата с регистрационния номер на товарния
автомобил е била неистинска и не е издадена от съответните органи – горепосочените и по надлежния, установен за това ред в Р България,
както вече се посочи. Няма
спор, според правна уредба и вътрешното законодателство на страната ни,
установен е регистрационен режим за всички ППС и тяхното движение по пътищата
отворени за обществено ползване е допустимо единствено след тяхната
регистрация, съгласно чл. 140 ЗДвР и то пред надлежния държавен орган,
определен в Наредба № І-45/2000г на МВР –чл.2 от същата. Според цитираната
Наредба, която регламентира и реда за регистрацията им и пускането, респ. спирането от движение,
съгласно чл.10,ал.1 за всяко регистрирано превозно средство се предоставят
табели с регистрационен номер, като ал. 2 на същата разпоредба са
регламентирани и специалните-технически и др. изисквания към тях, а именно
форма, размер, шрифт, в т.ч. и
качеството им – да са светлоотразителни,
са определени с БДС 15980 и БДС ISO 7591 и Регламент
№ 2411/98 на ЕС. Отделно от това в ал.8 на чл.10 от Наредбата изрично са
указани и дължимите правни действия при изгубването или кражбата на
регистрационни табели на МПС.
Доказана,
безспорно по делото е неистинността/неавтентичността на инкриминираната
регистрационна табела/задна/ на влекача (товарния автомобил „Ман”) - неистинска
по произход, преки изводи за което обстоятелство, съдът формира въз основа на
кредитираната съдебно-трасологическа
експертиза. Обективен факт, категорично установен въз основа на
заключението по същата е, че изследвана табела – задната, т-е. една от поставените
на товарния автомобил ,
управляван от обвиняемия, не отговаря на нито едно от техническите изисквания
за изработването й, съгласно цитирания стандарт по БДС. Направеното в
експертизата заключение е категорично относно неспазването на конструктивните
изисквания при изработването й и цялостното й несъответствие със стандарта /БДС
15980:2010/ . Релевантни като косвени –доказателствени факти, в подкрепа на
направеното съждение са и обстоятелството за видимото и разминаване и разлики с
визията на др. находяща се на автомобила, така и с официалните, оригинални
табели ползвани в Р България и поставяне на ППС, както се изяснява в
показанията на св. Ст.С., Ш. и Р.. Потвърждава се и в обясненията на
обвиняемия, с оглед изяснението от последния обстоятелства за причините,
мястото и начина по който се е снабдил с процесната регистрационна табела и последващото
й монтиране на превозното средство, отново лично от него, на мястото на
липсващата, за да продължи пътуването си и изпълни възложения му международен
превоз на товар. След като тава е така, предвид обективния факт за
несъответствието й с техническите изисквания на спесимена и стандарта, дават основание да се приеме, отново несъмнено и с категоричност, че задната регистрационна
табела на товарния автомобил не е издадена от съответния – надлежния компетентен орган, а именно служба ПП към ОД
на МВР и по изискуемия предвиден ред. От
тук и ползването и служенето със същата, чрез монтирането й на ПС с оглед
обозначаването му, последвано и с управление на този товарен автомобил на
територията на Р България, който факт е също доказан, преценени в съвкупност разкриват
неправомерността на тези действия и
доказват - мястото на
престъплението, както и неговото авторство в лицето на обвиняемия Н.П., с оглед изяснена съпричастността му
към поставянето й на автомобила, в резултат единствено на
неговите действия.
Едва
ли има спор, регистрационния номер е основният индивидуализиращ белег за всяко
превозно средство, с тази правна характеристика се ползват и регистрационните
табели на МПС, които представляват контролен знак, издаден от надлежен компетентен
орган за тяхната регистрация, с който се индивидуализира автомобил или др.
превозно средство. За Р България този орган е службата -звената ПП /КАТ/ към
МВР –ОД. Действащия за тях е регистрационен режим, с
регламентация освен в нормативни актове от вътрешното законодателство /ЗДвП и
Наредба № І-45/2000г МВР с пълно наименование по-горе цитирано/, съобразена и
със законадателството на ЕС като общи характеристики на регистрационните
номера за страните, членки на Европейския съюз, са установени с Регламент (ЕО)
№ 2411/98 на Съвета на Европейския съюз от 3 ноември 1998 г.
С
факта на използването на регистрационна табела (т.е. табела с регистрационен
номер) – контролен знак за идентификацията и индивидуализацията на МПС, след
като същите не са издадени по съответния ред и от надлежния орган, е осъществено от обективна страна
изпълнителното деяние на чл.345 НК, във втория фактически състав. В случая
неправмерно ползваната - неиздадена от
сътоветния надлежен и компетентен орган е била само една от табелите – задната
регистрационна табела, издадена на товарния автомобл-влекач, като от обясненията на дееца-обвиняемия се доказва и обективния факт на поставянето
им на МПС. В контекста на изложените
съображения и съдът прие, за осъществено изпълнителното деяние, съставомерно по
обективните признаци в 1-вия ФС регламентиран в чл. 345 НК.
От
субективна страна, престъпно деяние е
извършено от обвиняемия Н.П. при пряк умисъл. Същият е съзнавал ясно,
че използва регистрационна табела за МПС, която не е била издадена от ПП към ОД на МВР - компетентния
орган и е неистинска, както и е бил наясно с установения ред и правилата за
издаването й, респ. дължимите действия при изгубването й, което е безспорно
предвид професионалната му квалификация,
упражняваното занятие и опита му като шофьор на товарен автомобил с
продължителна практика, така и установените по делото обективни обстоятелства
за мястото и начина по който се е снабдил с нея. Въпреки това, при ясно формирани
в съзнанието си тези представи, както и знанието на за изгубването на
оригиналната – официална табела –задната на влекача управляван от него, той
напълно съзнателно е поставил тази табела на мястото на липсващата
такава на този автомобил, ползван от него при извършването на превоза на товар, по този начин и се съгласил
да си служи с нея. От тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при
който обв. П. е съзнавал противоправността на деянието си, както и общественоопасния
му характер, следователно е имал представа и за общественоопасните му
последици, предвиждал е неизбежността от настъпването им, като от волева
страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Наличието на съзнание у
дееца, че общественоопасните последици-предвиждани и съзнавани, са неизбежен
резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който смисъл е и
константната практика на В/К/С.
В
случая са налице материално правните предпоставки на чл.78а НК за
освобождаването на обвиняемия от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание.За извършеното
от Н. П., инкриминирано като престъпление с материалната наказателна норма на чл.345 от НК, в редакцията й, действаща към датата на деянието – 26.11.2016г / Дв бр.
92/02г т.е. преди изм.ДВ бр.95 от 29.11.16/
се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или глоба от 100
до 300лв. Докато с последвалото изменение в закона - Дв бр.95/16г,вече
установен е нов по-висок размер единствено на паричната санкция, в границите
500лв –минимум, до 1000лв – максимум, относно лишаването от свобода – липсва
законодателно изменение. Последното, обаче не променя правните изводи на
съдебния състав относно наличието на основание за приложението на чл.78а НК,
тъй като в случая, на основание чл.2,ал.1 НК
следва да се приложи по-старата редакция на нормата на чл.345,ал.1 НК/ДВ
бр.10 от 93г,т.е. преди изм. бр.95 от 16г/, която е била в сила и действала към
момента на извършване на престъплението, доколкото последвалия, към датата на
постановяването на настоящото решение, по - нов закон е по неблагоприятен за дееца –аргумент от
ал.2 на чл.2НК. Отделно, дори и при предвидената по-тежка наказуемост, досежно
само едното от алтернативните наказания за конкретното престъпление, отново попада в обхвата на материалноправното
условие по чл.78а,ал.1,б.”а НК – предвиденото наказание лишаване от свобода да
е до 3 години или др. по-леко наказание,
когато деянието е умишлено какъвто е конкретния казус.Налице са и останалите
кумулативно изискуеми предпоставки от ФС на чл.78а НК, а именно обв.Н.П. не е
осъждан за престъпление, до момента, както и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, раздел IV от НК. В резултат на извършеното престъпление не са
причинените на трети лица имуществени вреди. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки Н.П. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.345 НК, за което да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание-ГЛОБА.
При определяне
размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на личността на обвиняемия
както и тази на деянието, които в случая не са високи по всеки от тези
критерии. Отчетоха се като смекчаващи вината обстоятелства добросъвестното процесуално поведение на обв.Н.П. и
направените самопризнания още във фазата на ДП, обстоятелството че е трудово
зает и семейното и социално положение. Съобрази се на следващо място от съда и имотното състояние на дееца, по данни от
ДСМПИС и допълнително представените писмени доказателства, свързани със
задължения за издръжка. Досежно взетата предвид обществената опасност на
нарушението, прие се в случая същата да не е висока, доколкото ползваната
неистинска регистрационна табела – неиздадена от служба ПП към МВР е била само една от двете изискуеми и то задната,
както и поставянето й на съответното
място от конструкцията на автомобила. А
като отгечващо обстоятелство, се отчете мястото на престъплението – на ГКПП при
излизане от страната в изпълнение на възложен международен превоз. В контекста на изложеното, прецени по
тежестта си и в бройно отношение съдът прие превес на смекчаващите
обстоятелства, поради което наказанието се индивидуализира около минималния
размер, предвиден в чл.78а НК. Ето защо, мотивиран така и след като прецени,
че в този размер, същото ще е достатъчно
за постигането на възпитателната и поправително-възпираща функция на
наказанието, съдът определи и наложи
”ГЛОБА” в размер на 1000 лв / хиляда лева/. В това си цифрово изражение санкцията е
съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е напълно оправдано с
оглед имотното състояние на обвиняемия, съобразно установеното по делото
относно доходите на лицето-обвиняемия.Пресметнати средномесечно /според общия
му годишния му доход/ те са близки до МРЗ следователно и определяеми като
невисоки, наред с ангажимента за издръжката освен на семейството си, обв.Н.П.
продължава да издържа и своите низходящи, тъй като след навършване на
пълнолетие същите продължават обучението като студенти във висши учебни заведения.
В този смисъл, глобата в наложения размер според съда се явява справедливо наказание, съобразено с
имотното състояние на обвиняемия и
съответно на тежестта на извършеното
Така
индивидуализираното наказание-глоба, ще
въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на наказанието
предвидени в чл.36 НК. В случая наказанието би допринесло със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него П. ще бъде предупреден, че подобно поведение не
може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност
той да преосмисли напълно извършеното.Съдът се надява с това да се повиши
чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да недопуска занапред подобни нарушения на
законовия ред.
На основание
чл.53,ал.1,б.А” НК съдът постанови вещественото доказателство, приобщено в хода
на ДП, а именно -ползваната
регистрационна табела с № Х 94 36 ВР, представляваща неистински
контролен знак - неиздаден от съответния орган, да бъде унищожена, след влизане в сила на
решението, като за унищожаването й се изпрати на компетентния орган - ОД МВР Хасково, звено/сектор ПП.
Предвид
признаването на обвиняемия Н.П. за виновен по предявеното обвинение, съдът на
основание чл.189,ал.3 НПК, осъди същия да заплати направените по делото
разноски от досъдебното производство, доказани в размер 48,50 лв- за извършената експертиза,
вносими по сметка на ОД МВР Хасково, както и дължимата ДТ в размер 5 лв, в
случая на издаване на ИЛ вносими по сметка на РС-Свиленград.
Водим от изложеното,
съдът постанови решението си.
Районен
съдия: